Изкачване на връх Голеш (1156 м.) – Гребен планина

Вероятно дори и не сте чували за това място? Или пък специално сте дошли тук, защото търсите информация как да изкачите един от 39-те най-високи върха на планините в България (Голеш е най-високия на българска територия връх, част от планината Гребен)? Може би имате за цел да изкачите всичките 39 планини в България (само да знаете, че Стара планина, която е една от тези 39, всъщност се състои от 42 отделни планини)?
А може би просто търсите да си направите лека разходка в планината? Или търсите да снимате панорами обградени от десетки планини във всички посоки и от различни държави?
Каквото и да ви води натам, ето една кратка инструкция, която би била полезна.

Преди да тръгнете към най-високия връх на българска територия от планината Гребен, е необходимо поне 1 ден по-рано да уведомите гранична полиция, тъй като върха се намира на пирамида 327, точно на границата със Сърбия.
Най-лесно е да напишете мейл до nsgp@mvr.bg, където да опишете 3 имена и ЕГН на всички, които ще участват в пътуването, дата и прогнозни часове на пътуването, телефон за връзка с организатора на пътуването (или ако е 1 човек – неговия телефон). Също така цел на пътуването и местата, които ще бъдат посетени. Обикновено ще получите обаждане, където да ви кажат, че всичко е наред и ако имате проблеми на границата да се обадите на телефона, от който ви се обаждат или телефона, който продиктуват.
Режимът за уведомление е задължителен. Ако не уведомите полицията, в случай, че бъдете спрени на границата, вероятно ще трябва да пишете обяснения в най-близкото районно. В случай, че ви спрат полицаите от сръбска страна, тогава вероятно ще бъдете предадени на най-близкото КПП. По-добре да не си разваляте хубавия ден.

Кога е подходящо да посетите Гребен планина – може би месеците март (след като са се стопили снеговете, няма лед и още не е почнала пролетта в пълния си блясък), октомври и ноември в хубави слънчеви дни. Зимата не е препоръчително да се прави прехода, тъй като един трънлив участък, съчетан с относително стръмно изкачване и сняг и лед точно на границата и при риск да ви се пусне сръбския роуминг при 20 лева на мегабайт, едва ли ще е мечтаното изкачване. Пролетта в пълния си разцвет и лятото също не са подходящи, тъй като трънливите места също ще са в пълния си блясък. Отделно от това по пътя към върха има участъци, където трябва да си гледате в краката, за да не настъпите някое животно, което по принцип не бихте искали да срещате в природата. Затова най-добре да си отбележите октомври и ноември в хубави слънчеви дни за потенциалното изкачване.

Какво да облечете – здраво яке, ама много здраво. И не толкова топло яке (освен ако не сте решили да рискувате със зимно изкачване), а яке, което да ви пази от тръните по пътя (в трънско отивате все пак). Шапка – по същата причина. Дълги и здрави панталони – варианта с изкачване на Голеш по къси гащи е много неоптимална и смела идея, и може да ви бележи за години напред със спомени.

Вода по пътя няма, затова си носете. Фенерче също. Личната карта задължително също я носите. Не се препоръчва да ходите в района сами. Телефоните заредени, винаги си носете и допълнителни батерии. Проверете преди да планирате пътуването прогнозата за времето – трябва ви ден с много часове слънчево време и без облаци (иначе само ще изкачвате без да видите изключителната панорама от върха и по пътя), 0% шанс за дъжд или сняг, да няма мъгла и вятъра да е под 15 км в час
Meteoblue.com

Как би протекло едно оптимално изкачване на върха ако сте от София:
1. тръгвате с колата в 9.00 (личната карта да не забравите)
2. тръгвате по магистрала Люлин до отсечката за Перник. След това продължавате към Брезник и после по пътя за Трън.
3. малко преди Трън в тази точка се отклонявате надясно към село Врабча. Ако допреди това от Брезник до момента сте видели неоптимален път, то сега предстои изкачване по подвеждащо добър и тесен асвалтов път. Карайте изключително внимателно, тъй като до селото следващите 5 километра е изкачване с много предизвикателни завои, без никаква маркировка преди тях, липсват и мантинели на места, където би трябвало да ги има. Нямате бърза работа ако отивате в този район – карайте бавно, за да не си развалите хубавия ден.
4. оставяте колата на паркинга до знамето и паметника около 10.40-10.45
5. връщате се назад пеша около 50 метра и свивате надясно по черния път между къщите. Ще го следвате без да се отклонявате наляво за около 20-25 минути спокойна разходка със снимане по пътя. Дали не правите нещо погрешно ще сте сигурни ако заобикаляте от дясната страна връх Градище (1094 м.). В един момент пред вас ще се появи и връх Голеш. На външен вид много си приличат, но десният е Голеш – там, където искате да отидете, а левия Градище (1094 м.) – връх, където ако го изкачвате, ще видите много зор, безпътица, бодли, а на върха след многото мъки има стари пейки, бодли, обрасло е всичко до степен, че панорамна гледка има само частично. Това евентуално би ви била наградата ако качите левия връх Градище. Преди наградата обаче ви чака това, или това, или това. Кому са нужни толкова бодли да отнесе? Може би един ден добри хора може да минат от там и да оставят подстигана и маркирана екопътечка, ама сега Градище си е просто един връх Бодеж и трябва да се избягва.
6. След като сте стигнали до точката, където вече виждате пътека, която стои между връх Градище и връх Голеш, трябва да завиете наляво. Скоро преминавате покрай изоставена къща. Постепенно черния път се стеснява и направо губи. На места е обрасло и трябва да се борите с тръните трънски, ама е поносимо, особено ако някой мине да подстриже излишното. А маркировка няма. Ориентирайте се по това, че трябва да вървите като в дясно ви е връх Голеш и го подсичате.
7. Вървите по вече тясната пътека 20-на минути до момента, в който добри хора са сложили купчинки камъни – това е мястото, където е подходящо да започнете катеренето към върха. До момента сте вървели по равното на практика около 35-45 минути.
8. сега тръгвате нагоре и до където има слагани купчинки за ориентация, следвате ги. От време на време поглеждате назад към панорамните красоти. Бързо обаче се стига до момент, в който вече няма съвсем никаква маркировка и просто гледате нагоре и нагоре, заобикаляйки идващите храсти.
9. и така това продължава до момента, в който има участък с храсти, който не може да се заобиколи, а трябва да се пребори. Това като го направите, вече се появява пътечката до върха – 5 минути само и сте там. Общо взето от момента, в който сте били на пътеката подсичаща Голеш и сте видели купчинките с камъни, посочвайки, че това е мястото за започване на катеренето, и до върха, ще отнеме около 40-45 минути в зависимост от това колко често спирате за почивка, колко снимате панорамно. Разбира се ако тичате през бодлите може и по-бързо, но по-добре не – гледайте си в краката, може да настъпите нещо, което не бихте искали да срещнете в природата!
Общо взето, заделете си едни 80-90 минути от колата до върха – някои пишат, че целия маршрут се прави за 45 минути, ама изобщо не е вярно или поне това не е темпото на средния планинар.

Заповядайте на връх Голеш (1156 м.)

10. След като сте се наснимали хубаво на върха, слизате по същия маршрут (внимавайте да не се разсеете и да пропуснете правилната пътека, защото има такава възможност на връщане)
11. Бонус може да посетите много панорамния връх Тръбанов дел (1015 м.), който се намира само на 5 минути от основния черен път, по който вървите. Хубави панорами се откриват по пътеката, а и осъзнавате точно кое къде е в планината.

Трябва да знаете, че за разлика от маршрута към Голеш, който си е значително обрасъл и труден за наблюдение, то връх Тръбанов дел е съвсем на открито и в рамките на 5 минути ще сте привлекли вниманието на гранична полиция да ви направят една проверка на документите. Ако сте си обявили идването предните дни, няма страшно. Ако не сте, значи може би ще имате ден с вкус на лимон на финала.

Във всички случаи все някога ще се върнете до колата.

Нов бонус опция в района – да посетите Врабчанския водопад преди да се приберете. За целта на връщане спирате някъде тук. От тук може да се изкачат и върховете Драговски камък и Стакьов камък ако имате съответните часове слънце за деня. Обаче ако сте дошли есента, едва ли ще го имате свободното време. Затова шансът е водопада – от мястото, където ще оставите колата, продължавате пеша още 100-на метра към дома и се отклонявате като видите табелата (дано да я има) в тази точка. Слизате, слизате, слизате и ще го чуете, и видите. Вляво от него има място за пикник под скалите. Това разбира се ако имате време за пикник, или пък ако сте дошли специално за пикника и водопада, а не преди това да сте изкачвали върхове.

Като се качите отново колата и тръгнете да се прибирате, на спускането карайте много бавно. От табелката за край на село Врабча по пътя следва почти прав участък, където много бързо може да се набере скорост. Този почти прав участък като крив макарон завършва с крайно рязък ляв завой с денивелация, където колата трябва да се движи може би с 10-20 километра. В противен случай ще завърши службата си в дерето. За да не си разваляте деня, просто карайте бавно, с колан, изправни спирачки, и със зимни гуми ако температурата е под 10 градуса през деня. Това спасява животи. След този коварен, необезопасен, необозначен завой, предстоят още няколко също небезопасни, където отново трябва да карате много бавно. Но това не е бавно каране – много по-бързо е от излизане от съответното дере.

Нов бонус – след като се измъкнете от опасния участък ще сте излезли на основния път от Трън към София. Карете около 7 километра в посока София, които ще изминете за около 7 минути и спирате тук в известното Парамунско ханче, където може да си купите истинска храна и за веднага, и за вкъщи. От там се прибирате в къщи и почвате да споделяте успеха

Публикувано в Анализ. Leave a Comment »