Настоящото започва със следното въведение – избраното указание е за може би най-лесния начин да се изкачи връх Ботев в Стара планина в рамките на 1 ден.
Предварително ще споделим, че това е може би най-трудния връх за преодоляване сред 10-те планински първенци с над 1400 метра положителна денивелация, при това използвайки най-краткия и лесен маршрут от Северна България и село Априлци.
Това разбира се в никакъв случай не може да отчайва желаещите да го покорят – напротив, напълно е възможно да се изкачи и да се слезе в рамките на 1 ден, без необходимост да се нощува в хижи.
Ще препоръчаме:
1. носете си вода, колкото може повече – по пътя има само едно място, където може да се налее, при това е от реката и на вкус определено има какво да се желае
2. подгответе се за 1 тежък участък в гората с много сериозна денивелация от над 600 метра, след което се излиза на слънце и приблизително 2,5 километра ходене на практика по равен участък (това е за почивка маршрута). Малко след достигане на последния източник на вода при река Видима (което се явява и водопад малко по-надолу) следва най-тежкия участък от гледна точка издръжливост с много сериозна денивелация за много кратък участък. Опасности на практика почти отсъстват. Просто човек трябва да гледа към кулата на връх Ботев и да продължава да върви, докато стигне до нея. Никакво отказване.
И така, да започваме.
1. на връх Ботев се ходи през лятото, когато светлата част на деня е най-голяма – препоръчително в началото на юли, и при идеална прогноза за времето, с нулева или близко до нулата шанс да вали, или да има облаци. Не че не можете да отидете и в облачно, гръмотевично и буреносно, ама гледката и към Северна България и към Южна, няма да я видите, а буря да ви хване в този район… е да, ако сте любители на силни усещания може да се пробвате. Връх Ботев е известен с най-нестабилното време, като за 30 минути може от отличен слънчев ден, да се появят страховити ветрове, градушка и мъгла,, от която не се вижда нищо на няколко метра пред себе си. Затова по-добре не си играйте с времето и този връх.
2. ще допуснем, че сте от София, или някъде на поне 2 часа пътуване от село Априлци. Препоръката в такъв случай е петък вечерта, примерно около 17 часа да тръгнете с колата, като преди това ще сте си резервирали хотел в селото и около 20 часа да сте се настанили и да вечеряте. Трябва да се става рано и да се тръгне рано, за да сте стигнали до обяд на върха.
3. на следващия ден (събота) ви очаква преход около 11 часа в двете посоки с почивкитe (а почивки ще си трябват), като преди това хващате колата от хотела в селото и се отправяте към паркинга под хижа Плевен. Ще се движите по хубав и тесен (две коли трудно може да се разминат) асфалтов път за около 20-25 минути
Тук се оставя колата. Малко по-нагоре има и платен паркинг. Малко след него има разклонение, като опциите са да се продължи надясно и стръмно нагоре към хижа Плевен, или да се тръгне наляво (шорткъта към върха). Изберете съкратения маршрут, тъй като отбивката през хижа Плевен ще добави 1 час към необходимото време (а 4 часа и половина на табелата каквото пише – да, ама не съвсем).
За около час и половина ще вървите през приятна горичка, на прошарена сянка, като маршрута ще предложи в началото просто малко по-стръмно изкачване тип разходка в гората (ама не трябва да се подценява).
Ще достигнете в подножието на връх Купата (1655 м.). Започват да се откриват и хубавите гледки, като самия връх Купата няма как да се изкачи без специална екипировка за катерене. Някъде там вече се подава и кулата на връх Ботев. Не съжалявайте, че няма как да се качи връх Купата, продължавайки нагоре гледките са над върха и още по-хубави и панорамни
Предстоят около 2,5 километра по относително равния участък „за почивка“. Може да се наслаждаваме на гледката от високо към връх Купата, и в далечината хижа Плевен.
Тук за кратка почивка може да се отбиете да поразгледате от по-различна перспектива.
Кратка почивка и бързо връщане на основния път. На това място ви зове перспектива за гледка от скалата отсреща. Ние не се отзовахме на отбивката – пътеката до скалата е изключително тясна, а и от двете страни са сериозни пропасти. Явно някой се е осмелил да се качи там. За да не стане играчка-плачка, пропуснете отбивката и продължавате по основната пътека. От тук може да се порадвате на скалата, която преди малко пропуснахте.
Малко след това достигате до последния източник на вода преди върха, затова презаредете запасите до горе (въпреки, че вкуса й можеше да бъде далеч по-добър).
Подгответе се добре, защото след това завойче надясно предстои най-затрудняващия участък. И не, че има нещо чак толкова трудно, колкото заради това, че вече сте минали сериозна денивелация, а предстои още толкова до върха, има и известна натрупана умора.
От сега нататък, гледайте към кулата – там се намира върха. Споменахме, че климатичните условия в тази област се променят много бързо.
Не остана. Честно. Добре де, след още 15 минути ще сте някъде тук и ще се чудите кое къде е – кулата ясна.
Връх Ботев (2376 м.) – тук се снимат всички като стигнат върха,
само че на това място
се намира най-високата точка, скрита зад жълтата сграда и под стотина метровата кула.
Туристическите спални, където дават печата за планинските първенци и другия за 100-те национални обекта. Също така може да си купите храна и течности. Цените са такива каквито са. Пожелателно да сте си напазарували от преди това. И все пак не се качват толкова лесно запасите на тази височина.
На тук гледа камерата, която е разположена на върха. Желателно е преди да се тръгне натам да се правят справки от мястото. В същото време зад нас тоалетната (където се издържа около 20-30 секунди)
Мястото за пикник с гледка към Северна и Южна България.
И 2 паметника,
където традиционно хората се снимат – за да си припомните химна
Опознай Родината, за да я обикнеш още повече
И дано сте запазили сили, тъй като за връщане ще отнеме приблизително същото време (около 5 часа на посока). Препоръчваме да нощувате отново в село Априлци и в неделя да се приберете спокойно и по светло
Alexander Todorov Network 
Вашият коментар