Изкачване на връх Руй (1706 м.) – Руй планина

Защо? Искате да покорите една от признатите 39 планини в България?
И една от 10-те първенци, за които се получава значката „Покорител на планинските първенци“?
Или искате да видите гледки, които само тук може да се видят?
Или може би всичките отговори са точни?

Няма значение, щом сте чули за съществуването на Руй, вече ще знаете, че това е една от планините с най-красиви панорами в България, че и към Сърбия. Ако добре разгледате българо-сръбската граница ще забележите, че там има неестествено забит триъгълник, някак си така на българска територия. Ами обяснението е просто – и сърбите искат да могат да се качат на връх Руй и да му се радват на хубавините.

Преди да тръгнете е необходимо поне 1 ден по-рано да уведомите гранична полиция, тъй като върха се намира на границата със Сърбия.
Най-лесно е да напишете мейл до nsgp@mvr.bg, където да опишете 3 имена и ЕГН на всички, които ще участват в пътуването, дата и прогнозни часове на пътуването, телефон за връзка с организатора на пътуването (или ако е 1 човек – неговия телефон). Също така цел на пътуването и местата, които ще бъдат посетени. Обикновено ще получите обаждане, където да ви кажат, че всичко е наред и ако имате проблеми на границата да се обадите на телефона, от който ви се обаждат или телефона, който продиктуват.
Режимът за уведомление е задължителен. Ако не уведомите полицията, в случай, че бъдете спрени на границата, вероятно ще трябва да пишете обяснения в най-близкото районно. В случай, че ви спрат полицаите от сръбска страна, тогава вероятно ще бъдете предадени на най-близкото КПП. По-добре да не си разваляте хубавия ден.

Кога е подходящо да посетите Руй планина – може би месеците май (след като са се стопили снеговете, няма лед) до ноември в хубави слънчеви дни с прогнози за времето без вятър и дъжд.

Какво да облечете – върхът е много ветровит, така че изберете нещо да пази от вятър. Шапка – по същата причина. В случай, че сте послушали и сте отишли в топъл ден с прогноза за без вятър, то пак трябва шапка да пази от яркото слънце. А яке винаги се носи – понякога синоптиците грешат…

Вода по пътя няма (ако не броим реката по пътя и една чешма на хижа Руй), затова по-добре си носете, и ако сте в топлите месеци на годината – вземете си достатъчно вода. Фенерче също. Личната карта задължително също я носите. Не се препоръчва да ходите в района сами – разходката е твърде хубава и около 4 часа на посока, но пък и сами пак е хубаво.
Телефоните заредени, винаги си носете и допълнителни батерии. Проверете преди да планирате пътуването прогнозата за времето – трябва ви ден с много часове слънчево време и без облаци (иначе само ще пропуснете изключителната панорама от върха и по билото), 0% шанс за дъжд или сняг, да няма мъгла и вятъра да е под 15 км в час (специално проверете за вятъра, много е неоптимално да сте на такова хубаво място, а да трябва бързо бързо да се махнете от там)
Meteoblue.com

Как да стигнете до Руй?
1. Ако сте от София – хващате колата в посока Перник, след това през Брезник се отправяте към град Трън. От там хващате пътя към село Ломница. Преди него по пътя се отбийте в механа Ерма. Тук дават печата за „Покорител на планинските първенци“, а и може да похапнете. След това минавате с колата покрай паркинга за Ждрелото на река Ерма. Малко след него пътя (асфалтов) започва да се стеснява и трябва да се кара по-бавно. А колкото по-близо стигате до селото, става по-тясно и си карайте с 20-30 км. в час. Това ще е отговорното шофиране в този район. Не би било мечтаната ситуация да идва кола от другата посока, а вие да шофирате безотговорно. Все пак сте тръгнали на хубава разходка и не си търсите белята. От центъра на София до началната точка в Ломница ще стигнете за около 100-110 минути с отговорното шофиране. Ако карате по-бързо, може да ви отнеме много повече време.

2. Да започваме с планината. Тук се паркира колата в село Ломница. Продължава се пеша по пътя 2-3 минути докато се достигне разклона с табела, след което се поема наляво. Вървейки си, точно на това място има куче, което е вързано, обаче дебне и изведнъж почва да лае. И така човек може да се стресне ако не знае предварително. От тук нататък се следва постоянно основния път, без да си прави човек излишни експерименти. Напълно е безопасно ако човек не се отклонява и сам не си търси белята. На това място се продължава от ляво – това е основния път.

Скоро ще се достигне момент, в който трябва да се пресече реката. Не е дълбоко, хубаво е да се внимава да не се хлъзне на камъните човек и да падне. В крайна сметка и малко измокряне няма да е чак толкова. След острия завой се продължава по главния път нагоре.

Не след дълго се достига разклонение към връх Стоянов камък (946 м.). Пропускаме го и си продължаваме по главния път.

За някои може да им се стори маршрута дълъг и скучен – всъщност изкачването на Руй си е много приятна разходка покрай река в гората. Само да не забравяме за денивелация от село Ломница около 1000 метра.

Някъде тук ако човек реши да си създаде трудности, може да се пробва да пробие към връх Чукленик и вместо да си кара по хубавия главен път, бие в непознатото без пътека надясно и почва да катери. Съвсем в началото може да се набере див чесън, а по-нататък не се препоръчва да се продължава. Иначе започва да става все по-трудно и стръмно (особено на слизане най-добре да се подпирате и с някаква щека или клони, защото риска от падане надолу към деретата не е за пренебрегване) без никаква възможност за ориентация. Все пак ако тръгнете да падате и ако е успокояващо, може да се спре в първото дърво по пътя… Има дървета достатъчно ама няма да е твърде приятно спирането. Най-интересното е, че почти преди върха се вижда това, или с други думи на българска територия има мрежа, която пречи да се стигне до така хубаво изглеждащата в Google Maps поляна с изглед към връх Руй. И това е най-добрата панорама, която може да се вземе от подножието на Чукленик, с изглед към връх Руй. Дали си заслужава – всеки сам да си прецени. По-скоро не, защото тази отбивка струва по час и половина в посока при 4×4 на качване и с шейна на слизане (ако се досещате за какво става дума). И губите едни 2-3 часа, които биха могли да се използват за качване на далеч по-панорамни места като връх Орловец например. В същото време е изключително изтощително и тази отбивка може да коства въобще да нямате сили да се изкачи връх Руй. Затова по-добре пропуснете този червен участък.

Независимо дали не сте послушали за връх Чукленик или не, трябва да се върнете на главния път Ломница – Руй. Продължавате си по пътеката още известно време като след няколко резки завоя ще достигнете Рибарника. Няма как да си налеете вода от тук. Продължавате по пътя, който вече става все по-стръмен. Не е страшно, само малко повече ще се натоварват в този момент бедрата. След още няколко резки завоя излизате на светло и след още един минимален епизод в горичката излизате пред хижа Руй.

Човек може да си направи пикник на поляната или заслона до нея. Открива ни се и гледка към върха.

След почивка или не, пътя към върха преминава през градината на хижа Руй. Влизате директно през вратата.

До хижата има чешма, обаче водата може и да има вкус на пясък, особено ако не е ползвана скоро. Все пак хижата има място, където да се седне за малко и да се почине.

Продължавате след чешмата и ще видите малка пътека – това е посоката. Ту горичка, ту на светло. Основното е, че след хижата участъка става много по-стръмен. Скоро след това достигате табела, където пише, че сте в гранична зона – на прав път сте, а най-сериозната част се задава (не падналите дървета по пътя). Предстоят няколко смени на горичка с открит терен преди да разберете защо сте дошли на това място – първо открива ви се гледка към връх Орловец. Същевременно забележете под какъв наклон е изкачването. Преодолява се това и малко по-нагоре се отварят гледки към Гребен планина и много повече.

Това е може би мястото с най-хубава панорама от страната към България. И метри преди върха.

Най-накрая на връх Руй. От Ломница до върха може да се стигне за под 3 часа с нормална крачка и снимане, и без отклонения от основната пътека.

Хубаво е да се пестят силите за участъка от хижа Руй към върха (40-50 минути продължава), защото ако до хижата почти няма да усетите натоварване, то след нея следва истинска кардио тренировка и за бедра.

И още една панорама. От връх Руй към Сърбия също изглежда райско

Като се наситим на гледките (или вятъра ни изгони от там) може полека да почнем да слизаме.

Гледка към върха точно на границата със Сърбия. И още една.

На слизане пред нас е връх Орловец и Гребен планина.

Още малко да се понаслаждаваме на гледките преди да се приберем в горичката. Ако преди това имате достатъчно време може да се посети и връх Орловец пред нас.

Колкото и да е хубаво, трябва да тръгнете наобратно. Слизането до хижата отнема същото време като изкачването (а тук е добре да се спомене, че ще е добре да сте с удобни обувки за планина – с токчета не може да знаете, с допълнително пространство, за да спестите излишно набиване на палците на краката. И след хижата идва отново горичката…

Руй планина е място, където ще се върнете, и то не само още веднъж, а много пъти. Не става дума за печати, медали или нещо друго подобно – просто е прекалено хубаво там за само веднъж

Защо обезщетенията за безработица са такива, каквито са, и имат ли нужда от промени?

За търсещите работа и подпомагане се препоръчва да се запознаят първо с тази статия: Безработица – обезщетения, осигуряване, преди да надградят

В настоящата ще се отговорят на няколко важни въпроса, за да се възспре празнодумието, а „дай дай дай“ лицата малко да се засрамят.

Първо, кой има право на обезщетение за безработица?
Това са всички, които са се регистрирали в агенцията по заетостта, не упражняват трудова дейност, и са се осигурявали поне 12 месеца от последните 18 за рискът „безработица“. Обезщетение не може да се получава от пенсионери или имащи право да се пенсионират (те трябва пенсия да си получават и се издържат от друг фонд на НОИ). Нямат включен този риск работещите по „граждански договори“ и самоосигуряващите се свободни професии, поради причината, че от техните доходи не се удържат осигуровки за безработица.

Защо работещите по граждански договори и свободните професии не се осигуряват за безработица?
Доста е дискусионен този въпрос. И ние сме се чудили, така и така осигуровките са марков данък, от къде накъде има категории работещи, които не го плащат? В крайна сметка може да се приеме, че в случая законодателят има известно право, тъй като осигуровката за безработица е един вид застраховка срещу случване на нежелано събитие. И докато при трудовите договори работещият е в силна зависимост от работодателя, то при свободните професии дали ще имат работа или не, това си е напълно в техните ръце. Могат днес да почнат да се самоосигуряват, а утре да не им се работи и да спрат дейност. Тоест при тях „безработицата“ е в значителна степен под собствен контрол. Поради това, изобщо не им е разрешено да участват в схемата. Може би за работещите по граждански договори е редно да се помисли да бъдат включени, и да почнат и те да се осигуряват за риска както го правят и работещите по трудови правоотношения, както и задължително за общо заболяване и майчинство. Законодателите, моля да се задействате по този въпрос – гражданските договори трябва да се облагат с осигуровки както и трудовите. Има дупка в закона

Обезщетение за безработица 60% от осигурителния доход на лицето
Доста дискусионен въпрос е дали това е много или малко. Във всеки случай ще разгледаме от позицията на фонда, който изплаща обезщетението – защото, за да дадеш на някой, първо трябва да го вземеш от някъде. Ще разгледаме следната ситуация: Иван Иванов (средния човек) ще има кариера от 40 години, и ще работи върху осигурителен доход от 1000 лева през цялото време.
Осигуровката за безработица е 1% – или 10 лева месечно.
Според кодекса за социално осигуряване осигуреното лице има право на обезщетението за безработица в размер 60% от осигурителния му доход за 24 поредни месеца преди настъпване на „застрахователното събитие“ да речем

Срокове за изплащане на паричните обезщетения за безработица

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г.

(години)

Срок на изплащане на обезщетението

(месеци)

до 3 години

4

от 3 години и 1 ден до 7 години

6

от 7 години и 1 ден до 11 години

8

от 11 години и 1 ден до 15 години

10

над 15 години

12

Да си представим, че на Иван Иванов му се случва събитието когато има само 18 месеца осигурителен стаж (тепърва е започнал трудовата си кариера, и то злощастно в ресторант по време на пандемия). Иван Иванов има право на обезщетение в размер 600 лева в продължение на 4 месеца според таблицата. Това ще значи, че ще получи от фонда 2400 лева. В същото време Иван Иванов ще е внесъл във фонда 18 пъти по 10 лева или общо 180 лева. Чиста печалба 1333%. И кой ще плати – държавата (тоест това сме ние)
Да си представим, че на Иван Иванов му се случва същата ситуация, когато има 36 месеца осигурителен стаж – тогава вече ще има право на обезщетение в продължение на 6 месеца или в размер на 3600 лева, като в същото време ще е направил 36 вноски по 10 лева или 360 лева. Чиста печалба 1000%.
При следващия пример вече на Иван Иванов му се налага да използва солидарност от фонда, когато има внасяни осигуровки 7 години или 84 месеца. В такъв случай ще е направил вноски за 840 лева, а ще може да получи от фонда обезщетение за 8 месеца по 600 лева. Или с печалба от 571% за осигуреното лице = загуба за фонда.
Ако на Иван Иванов му се наложи да ползва обществената солидарност след 11 години в осигуряване, тогава пропорцията би била при внесени 1320 лева осигуровки – обезщетения в размер на 6000 лева или печалба от 455% за него, и съответно загуба за обществения фонд.
В следващия пример Иван Иванов работи 15 години и след това му се налага да ползва обществената солидарност – внесени вноски 1800 лева, и право на обезщетение за 12 месеца по 600 лева или 7200 лева = 400% печалба / респективно загуба за фонда.
Къде е точката, където колкото си внасял, толкова ще получиш?
Нали това е честното? Изработил си си го, и да си го получиш изработеното. Не на гърба на другите да получаваш. Отговорът е, че тези 7200 лева може да се изработят за точно 60 години труд при един и същи осигурителен доход.
60 години! Във всички други случаи осигуреното лице получава повече, отколкото е дало на системата. И това е при положение, че се възползва от системата само веднъж за 12 месеца. Значи да разбираме, че не просто фонда за безработица не плаща твърде малко на осигурените лица, а от фонда на практика се изплащат с 50% повече на средното осигурено лице, отколкото някога то може да заработи. Или може би средната кариера с осигуровки е не 40, а 60 години? Съмняваме се да е така за средния гражданин.

Да я вдигнем ли осигуровката за безработица тогава?
Категорично не, защото по-високите данъци (осигуровките също са данъци, маркови данъци) означава, че безработицата ще се увеличи също. А още малко да вдигнем осигуровките да покрием увеличението? Какво, и още повече да се вдигне безработицата? И докога?
Напротив, данъците трябва да бъдат максимално ниски, за да не се смущават хората и работодателите да ги плащат върху реалните доходи, които получават.
В една нормална държава не трябва да ти е изгодно да си безработен, не трябва да ти е изгодно да си беден или болен, или глупав…
Иначе почваме да си играем на стражари и апаши, на котка и мишка. Никой не печели като си играем игрички, вместо да се работи

А да коментираме минималното обезщетение за безработица – 9 лева на ден, и то само в работни дни?
Първо кога може да се получи такава ситуация, че на някой да му се наложи да живее с едва 180 лева месечно и то за максимален период от 4 месеца помощи.
Тази ситуация не е възможна ако лицето се е осигурявало и не е напуснало работа по своя воля. Ако има спорове по това да смятаме – 60% от осигурителен доход минимална заплата 585 лева (минималната заплата се мени всяка година, затова нещо средно избираме между 560 и 610) прави 351 лева / 20 дни или около 2 пъти над минимума по закон.
Кои са тогава хората, които може да получават едва 9-те лева на ден, с които се спекулира – това са единствено тези работещи, които са напуснали работа по своя инициатива.
Пак да се повтори – ако работника по своя инициатива реши да напусне работа, тогава му се полагат тези минимални 9 лева на ден, и то само в работни дни.
Защо е така? Защото е избрана по собствена воля „безработицата“ и да допуснем, че или човекът има други доходи, от които да живее или очаква бързо да си намери друга работа.

Има и един друг момент, че се чуват слухове, че има работодатели, които още с подписването на трудовия договор искат да имат подписана и молба за напускане.
Тогава действително на работещия няма да му е по собствена воля „безработицата“, обаче ще пострада. За да се избегне това – ако някой роботодател си позволи да ви иска нещо подобно, или ви поиска да ви плаща на ръка, а да се осигурявате на минимална заплата:
– първо жеста да получи, след това може да го напсувате цивилизовано с пътя на душата, че да няма основание да спори за нещо
– второ незабавно сигнализирайте инспекцията на труда и да го затварят
Ако критична маса от трудещите се постъпват по този начин, такива роботодатели няма да съществуват. От вас си зависи. Иначе ще се превърнете в мрънкачи, на които все някой друг им е виновен.

А да коментираме максималното обезщетение за безработица?
Или редно ли е при положение, че средната заплата в страната е примерно 1000 лева, то да има такива лица, които да получават обезщетение за безработица примерно 60% от 3000 лева? Или 1800 лева месечно
Тук изобщо не става дума за морална дилема обаче, а за напълно грешни сметки на законодателя, тъй като както вече стана ясно, фонд „Безработица“ работи на тотална загуба и на средния човек му се налага да работи 60 години!, че да си заслужи дори 1 година обезщетение за безработица.
Редно е да се замисли законодателната власт и по никакъв начин не би трябвало на някой да му е изгодно да се издържа от обезщетение за безработица. Това трябва да е инструмент само за запазване на трудоспособност до намиране на нова работа, а не за поддържане на по-луксозен начин на живот при който и да е.
Затова би било редно 60% от осигурителния доход да се получава в общия случай, обаче да се лимитира помощта на 200% от минималната работна заплата (което прави около средната заплата в страната) и нито стотинка повече