Върховете на Витоша – част 2

Продължение от първата част

5 ден – хижа Алеко, Меча поляна, Еко пътека Железница, хижа Физкултурник, връх Голям купен (1942 метра), връх Купена (2195 метра), връх Карачаир (2208 метра), връх Скопарник (2226 метра), Черни връх (2290 метра), хижа Алеко

За 5-я ден на Витоша предложението е за един 20 километров преход с начална и крайна точка хижа Алеко. (този маршрут не се прави през зимата, тъй като областта под връх Голям Резен е лавиноопасна)

От хижата първа цел е областта наречена

Меча поляна 42.5798355, 23.2984588 – до нея се достига за около 10 минути от хижата през Планинарска база Мотен в посока южна Витоша.

Като се повърви няколко минути се стига до малка горичка, където започва еко пътеката Железница. Като се излезе от горичката (5-10 минути по-късно), се отваря гледка към връх Малък Резен и връх Голям Резен. След това за кратко се преминава през друга горичка и отново следва гледка и вече се излиза в подножието на връх Голям Резен. От тази точка се открива гледка към връх Скопарник и връх Голям купен (който пък се е надвесил над скритата от другата страна под него хижа Физкултурник). По пътя ще се премине на няколко пъти през сериозни пасажи с морени. Преминават се с удоволствие, тъй като без съмнено са наредени от някои добри хора, и са почти като павирано трасе. Също така ще може да се види малко водопадче.

И гледка след гледка ще се достигне подножието на връх Голям купен и хижа Физкултурник 42.546518,23.311412

Цялото разстояние от Меча поляна до хижа Физкултурник отнема 2 часа на спокоен ход (около 5.2 километра е разстоянието и не се усеща как е минало времето)

От хижа Физкултурник предстои изкачване на първия връх за деня

връх Голям купен – 42.551512, 23.319323

Гледката от върха е страхотна и предлага панорама към Рила, връх Белчева скала, Войчинов рид, връх Сива грамада, връх Голям котор (Сиврикая), връх Купена, връх Карачаир, връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен, връх Малък Резен, Стара планина, София, Железница и още и още. Само да гледаш и да гледаш. Алтернативен начин за стигане до върха е да се дойде по еко пътеката от Железница (за около 3 часа – 5 километра преход, денивелация около 800 метра). Заслужава си мястото

След нарадване на връх Голям купен се слиза до хижа Физкултурник за 10-на минути и предстои изкачване покрай връх Карачаир до връх Купена. След което ще се изкачи и връх Карачаир.

връх Купена – 42.536336, 23.297060

Разстоянието от връх Голям купен покрай връх Карачаир до връх Купена ще отнеме около 90 минути. Не е добре маркирана пътеката, затова най-добре да се ползва приложение за планинари (например безплатното Maps.me), за да знае човек във всеки момент къде се намира. Специално за този маршут от връх Голям купен покрай връх Карачаир до връх Купена приложението се обърква. Точния начин за достигане на целта е след като се тръгне от хижа Физкултурник да се достигне първо тази точка 42.5481873,23.3154221. Малко след това не се продължава по главния маршрут към хижа Алеко, а се прави отклонение по не съвсем добре видима пътечка (човек не може да повярва, че това е пътя), като трябва да се озовете в тази точка 42.5468483,23.3128872.

Следващите ориентировъчни точки по маршрута са тези:

42.5462685,23.3122959

42.5459671,23.3120041

42.5453835,23.3112411

42.545723,23.3071785

42.5453453,23.3054409

42.5447273,23.3045044

42.543644,23.3034248

Достигайки до тук, в дясната част се намира връх Карачаир, който ще остане за малко по-късно. Трябва да се продължи наляво към връх Купена.

И в тази точка се достига върха 15-20 минути по-късно – 42.5363312,23.2971001

Това е доста обширно почти равно пространство, където от към южната част се вижда Рила, връх Ярловски купен, връх Голям котор (Сиврикая), връх Сива грамада, Войчинов рид, връх Острица, връх Голям Ветрен. На север се намират връх Карачаир, връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен. На северозапад се вижда и връх Селимица. Има изглед към Стара планина, връх Голям купен, връх Малък котор и връх Белчева скала на изток.

След разходка от всички страни на връх Купена следва спускане в посока към връх Карачаир докато се излезе по главния път на маршрута връх Ярловски купен – Черни връх.

В подножието на връх Карачаир по пътя има чешмичка, от където може да се презаредят запасите с вода. След това за 10-на минути през тревите и малко морени се достига до

връх Карачаир – 42.544908, 23.299513

По подобие на връх Купена представлява голямо почти равно поле с треви, морени и някои редки видове растителност. Да се преминава само през вече утъпкани места и да се пази така, както е било преди да се отиде там (това е основно правило в планината – не оставяй нищо, и не взимай нищо от там, освен снимки и хубави емоции)

На юг се вижда Рила, връх Ярловски купен, връх Купена, връх Голям котор (Сиврикая), връх Малък котор, връх Белчева скала. На изток са връх Голям купен, София, Бистрица, Стара планина. На север връх Скопарник, Черни връх, връх Голям Резен

След разходка по връх Карачаир следва ново спускане в посока към

връх Скопарник – 42.550701, 23.293684

За да се стигне до върха се преминава през един участък с морени (независимо от коя част ще се изкачва). Това продължава не повече от 10 минути

Връх Скопарник е първия ясно очертаващ се хълм в ляво от връх Голям Резен, когато се гледа от София.

На юг се вижда Рила, връх Карачаир, връх Купена, връх Ярловски купен. На изток са връх Голям купен, София, Бистрица и Стара планина. На север са Черни връх и връх Голям Резен

От връх Скопарник следва спускане по морените докато се стигне главния път на маршрута връх Ярловски купен – Черни връх. След което се върви нагоре към Черни връх.

По пътя може да се видят скални образувания с формата на глави на алигатор и делфин

Разстоянието от връх Скопарник до Черни връх се взима за около 50 минути, а от Черни връх към хижа Алеко са разгледани опциите за слизане в първата част.

6 ден – хижа Алеко, Черни връх (2290 метра), връх Лъвчето (2052 метра) и Големия лъв, връх Татяна (1960 метра), връх Средец (1968 метра), връх Дар от Бога (1950 метра), връх Александър (1945 метра), Голи връх (1830 метра), хижа Алеко

За деня е избран както много обичайния маршрут хижа Алеко – Черни връх (за него вече стана дума в първата част), така и на слизане преминаване през някои не толкова популярни връхчета, а ако става дума за връх Средец и направо недостъпни. Що се отнася до последния – там направо не си е за ходене, въпреки, че гледката е страхотна. За останалите – ами те са си в самия център на платото, също с невероятни гледки.

Да допуснем, че вече сме на Черни връх и ако ни дострашее за останалите, то тук може да се обядва и човек да си се прибере по мирно по здраво към хижа Алеко и от там у дома си. Ако се търси адреналин и приключения, а и много симпатични снимки – е Витоша си има освен алигатор и делфин, и царя на животните

връх Лъвчето и Големия лъв – 42.576250, 23.278626

Колко ли хора си минават покрай тях всеки ден, а почти никой, който не знае, не се е заглеждал да види, че там се крие големия и благороден звяр. За достигане до царя на животните на Витоша има няколко правила.

Първо за сезона – въпреки, че е точно в центъра на платото – на пръв поглед би трябвало да е много лесно за достигане. Има малка уловка – там може да се отиде само в сух сезон – освен това скоро да не е имало никакви валежи. Това означава месеците юли, август, септември, октомври, може би и ноември преди да се появят първите снеговалежи.

Местността е вододайна зона и пролетта е невъзможно да се стигне до там (а може би ще е и незаконно). Да допуснем, че сме някои от сухите месеци с горещини – задължително се ходи с дълги панталони (силно препоръчително е да се сложат и гети), тъй като тревите са много високи на места точно преди самото Лъвче (там е и зоната с най-много адреналин), докато преди това направо си се върви по „булевард“ на планинския жаргон.

Слизайки от Черни връх по традиционния маршрут към хижа Алеко приблизително в тази точка 42.567608, 23.281160 се поглежда наляво и се тръгва по доста широк път, който на зигзаг се спуска към Лъвчето. От картата тук много добре може да се види прокараната пътека (значително по-широка е на живо от очакваното).

Приблизително от тази точка 42.571948, 23.280884 голямата пътека свършва и се продължава през треви и хвойна през вече не така удобния участък (тук задължително с високи обувки и гети да се ходи, и не заради водата, тревите са високи, не се знае какво има сред тях). И много скоро се появява и самото Лъвче. Уау – какви чудеса прави природата

Малко след Лъвчето се намира и много по-голям купен с формата на сфинкс ако се гледа отдалеч.

Най-високата точка на Големия лъв е лявата част (по-близката до Лъвчето), която се явява гърба на лъва. По-добре след като се изкачи, веднага да се върне човек към Лъвчето и в никакъв случай да не се опитва да слиза от дясната част ако изобщо се реши да ходи там – да се качваш по главата на големия лъв никога не е добра идея (там е пълно с хвойна, скалите са много големи и „гривата“ е с храсти – едно такова слизане е като игра на руска рулетка, а да не говорим какво ще последва ако се слезе без други щети от тази част – там не трябва да се ходи в никакъв случай)

Да допуснем, че сте ни послушали и сте се върнали на Лъвчето. От там се тръгва към главния път (или „магистралата“), като малко преди реката от морени в тази точка 42.576365, 23.279777 има пътека (ама няма да е от тези, с които сме свикнали в планината – там рядко се посещава от хора), от която може да се излезе след около 1 километър на „магистралата“ без да се налага да се прекосява реката морени или нещо по-екстремно. Някъде в тази точка 42.583764, 23.280720 е мястото, където човек се измъква от хвойната и тревите и достига цивилизацията и „магистралата“ към хижа Алеко. Съвсем скоро след това по пътя се намира

връх Татяна – 42.585626, 23.278649 – начална точка от „магистралата“ е тук 42.585592, 23.279790. Тръгвате наляво по прокараната пътека (отново не е мечтата за преход, с гетите от Лъвчето си карайте) и 5 минути по-късно гледката, която ще се види е това

Сякаш си струва човек да се жертва за 5 минути треви и храсти с повишено внимание, за тази гледка.

От този момент имате 2 избора – да вземете „синьото хапче“ и мирно, и кротко да се върнете към „магистралата“ за хижа Алеко, и да се минат още 3 по-лесни връхчета почти по пътя.

Ако изберете „червеното хапче“, да знаете, че няма да станете като Нео от Матрицата, а само си търсите белята за едната гледка и любопитство

връх Средец – 42.588099, 23.265388

За да се достигне до него, като сте на връх Татяна трябва да търсите нещо като пътека по посока връх Средец. Има си, обаче не са добре утъпкани, защото на такива места само лудите глави ходят. Връх Средец през цялото време е видимо къде се намира. От тази гледна точка, стига да е светло човек няма как да се изгуби. Обаче трябва да си гледа през цялото време в краката и да се опитва до колкото е възможно да избягва храсти и хвойни (и да се пази природата, само по утъпкано да се ходи). Така изглеждащо безобидно около километър зона до върха дебне капани на всяка крачка. Ще се пада много, ще се мокрите много. Няма как да се избегне река от морени, а на няколко пъти трябва да се пресече и поточета от Боянската река. И както си вървите с наслаждение (пфиу, и това ми се размина) и изведнъж падате по лице. Няма как на такъв маршрут да се ходи за удоволствие – това си е битка – поемайки сериозни рискове за наранявания и може би нещо повече, резултата, който може да се постигне е тази гледка:

След като гледката е вече пред вас, най-добре оставете връх Средец на спокойствие и не поемайте напълно излишни рискове за здравето. Ако все пак не ви слуша главата – тогава задължително вземете гетите (само ще смекчат опасностите, няма да ги предотвратят), предупредете някой да седи в близост по „магистралата“ (в случай, че нещо стане – предупредени сте предварително) и се пригответе за ударите на планината. Сезонът задължително трябва да е лято или ранна есен (да не е имало скоро валежи), в противен случай там да се ходи е почти невъзможно.

връх Дар от Бога – 42.588133, 23.278640

Независимо дали сте взели червеното хапче за връх Средец или синьото за към хижа Алеко задължително ще преминете покрай този купен, който се надвесва точно на V образната чупка по „магистралата“ за хижа Алеко. Гледката от върха е фантастична, а до там се достига като малко преди чупката, която завива надясно и пътя продължава надолу, потърсете пътека за изкачване (не се тръгва по камънаците – това би било голяма тегавина, по не добре утъпканата пътека се минава без усилия – и пак вземете гетите, че тревите са високи, не се знае какво има в тях)

След като мирно и кротко слезете, не бързайте да се връщате на „магистралата“, а продължете в северна посока към отстоящия на 5-10 минути (внимавайте къде стъпвате) огромен масив морени. Върви се през цялото време през високи треви (нали гетите са с вас, няма страшно). Заповядайте на

връх Александър – 42.590370, 23.276896

Мястото предлага може би най-добрата панорама с видимост към върховете по северна и централна Витоша. От тук човек може да си направи планове за потстъпите до останалите върхове. За разлика от връх Средец мястото е много по-достъпно, гледката различна. И все пак далеч по-достъпно и безрисково е да се направи оглед от тук, отколкото да си търси белята човек на връх Средец

Голи връх – 42.592826, 23.288918

След безопасното връщане от връх Александър през тревите и покрай връх Дар от Бога, поема се пътя по „магистралата“ за хижа Алеко и се следва маршрута докато се стигне отклонение в тази точка 42.5918045,23.2895699. И вместо да продължите надолу, се прави завой наляво. На 2-3 минути се намира и самия връх с добра панорамна гледка.

Връщайки се на „магистралата“ за хижа Алеко остават 20-30 минути до достигане до крайната цел и така завършва още един ден с приключения на Витоша. Голи връх е може би най-достъпния връх на Витоша, само на 3-4 минути от чайна Голи връх, която не работи.

Следва продължение