Как да се откажа от схемата ДЗПО и „частния пенсионен фонд“

Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

…твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо. Те все едно казват „Нека да предположим, че прасетата могат да летят“. И ти тогава казваш: „Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят“. А те отговарят: „Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“
за задължителните „частни пенсионни фондове“ от Пол Кругман – нобелов лауреат по икономика

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система… Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограма от заседанието на НСТС – 9.10.2012 г.

Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване – дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи
… единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите

“Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък”, призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове… … Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират. Парите им не може да бъдат проигравани… Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

Защо ние се отказваме от задължителния „частен пенсионен фонд“ по ДЗПО схемата?

1. противно на очакванията изобщо не твърдим, че задължителните „частни пенсионни фондове“ в цял свят са финансови пирамиди, обаче нобелови лауреати по икономика намекват за това

2. не искаме държавата да задлъжнява с 900 милиона лева на година – приблизително толкова средства ще се отклонят към „универсалните пенсионни фондове“ и „професионалните пенсионни фондове“ през 2015 г. ако гражданите не бъдат активни и не се откажат от „личната си сметка“ в абсолютно принудителната до края на 2014 г. схема на задължителните „частни пенсионни фондове“. От 2015 г. родените след 1959 г. могат да кажат „НЕ“ на схемата, „НЕ“ на принудата да плащат данъци на частни фирми. Не казваме, че схемата е лоша, а само, че вече хората могат да й кажат „НЕ“. В правото на избор и свободата да кажеш „НЕ“ няма нищо лошо между другото, или поне либералите са на това мнение

3. не ни мислете за чак такива патриоти и либерали – гледаме си личния интерес и не искаме да загубим 28% от държавната си пенсия (съотношението вноска в УПФ 5% и обща вноска за фонд пенсии 17,8%) и да треперим 40 години дали на „частния ни пенсионен фонд“ няма нещо да му стане през годините, дали някой няма да ни открадне парите, дали няма да дойде икономическа криза, или инфлация, не искаме да се вълнуваме и от големия спор – дали доходността била отрицателна или 0% цяло и нещо на година, обаче от този период до онзи период повече и т.н. Света го е имало преди ДЗПО, ще го има и след затварянето на схемата

4. не ни мислете, че ни е притрябвала чак толкова пенсията – ние не сме будали и ни е известно, че схемата с „капиталово натрупване“, което да осигурява достойни старини на милиони стари хора, е невъзможно, дори и при най-добри намерения. Няма как всички да са милионери, или ако станат, то милионите няма да струват нищо. Няма дори как значителна част от населението да е богато – икономиката се крепи на зависимостта. Натрупването на богатство изобщо не гарантира благосъстояние – утре някой трябва да отиде да работи, за да може богатството да се осребри, ако никой не отиде да работи, капиталовото натрупване нищо не струва. Ако ли пък с изкуствен интелект е възможно да се осигурява благосъстояние, то „капиталовото натрупване“ отново не струва нищо – на роботите пари не им трябват, за да работят. Обикновените животни пък, с виртуалните хартийки изобщо не могат да се накарат да работят. Затова ако някой твърди, че с „капиталово натрупване“ правено от всички е възможно да се осигури благосъстояние на всички, с пълни основания може да се заподозре в нагло шарлатанство

5. „… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове… … Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

6. не е възможно дори и на теория съществуването на задължителни „частни пенсионни фондове“ при лоши демографски условия, или от съществуването им няма никаква полза за обществото. Прост пример: Да кажем, че след 40 години съотношението работещи/пенсионери ще е 1 към 1. Гадна работа, нали? НОИ ще има проблем – пенсиите ще са много ниски сигурно и ще се работи по-дълго. Безспорно това е самата истина. Обаче да видим със задължителния „частен пенсионен фонд“ какво би станало: – да допуснем, че този фонд е запазил покупателната способност на парите след 40 години (в това допускане не се влага никаква ирония и сарказъм) – да допуснем, че средното лице има доход 1000 лева (за по-лесно смятане) – да допуснем, че вноската за пенсия в частен фонд е 5% както е сега – така 1 лице трябва да има натрупани реални 50 лева * 12 месеца * 40 години или 24 000 лева – да допуснем, че с някаква ментелива актюерска прогноза се докаже, че средния пенсионер живее 200 месеца след пенсия и тези 24 000 лева трябва да се изплащат от „частния фонд“ 200 месеца (16,67 години след пенсия, уау – това ще рече, че средната продължителност на живота в България е станала 82 години) Така при тази лоша демография 1 работещ към 1 пенсионер какво би станало? В частния фонд би влизала вноска от 50 лева, а ще излиза пенсия от 120 лева. Пита се в задачата след колко време дружеството, което управлява частния фонд ще се откаже от този така почтен бизнес. И това няма да е фалит, просто обикновено отказване

7. искаме ясно да се разграничи къде спира намесата на държавата и къде се появява частната инициатива – данъци може да събира само държавата и данъците (включително осигуровките) трябва да се харчат незабавно, връщайки се при гражданите. Къде е частната инициатива? Където държавата не се бърка, не гарантира бизнеса и не носи приходите на „частни фирми“ ползващи се от държавна протекция. Готови сме да плащаме ниски данъци на държавата, но молим каквото е в сферата на частната собственост, държавата да не ни принуждава (ДЗПО) или подсказва (доброволни фондове с данъчни преференции) как да го инвестираме или харчим. Ако даден продукт е добър, хората сами ще отидат да си го купят. Всяка намеса на държавата говори, че продуктът е с елементи на ментеливост и му трябва държавна намеса, за да се намерят балами да го купуват. В същото време големите експерт-специалисти от шарлатанско царство ще продължават да говорят, че продуктът не, че бил ментелив, а хората понеже били много глупави и нямало да искат да го купуват, ако държавата не ги принуди или поощрява да го правят…

А сега може би най-важното

Как да се откажа от „частния пенсионен фонд“, в който държавата ме беше принудила да участвам насила до края на 2014 г.

1. отивам в териториалното поделение на НАП по постоянен адрес, подавам заявление (цялата процедура отнема не повече от 5 минути, от тук може да се свали и подготви предварително заявлението)
2. това е всичко

Не приканваме никой да прави каквото и да е, всеки роден след 1959 г. би трябвало да има мозък в главата си и да може сам да заподозре, че когато му обещават доходност, като трябва само да инвестира дългосрочно и принудително, значи сигурно има нещо гнило в иначе така хубавата схема.

„Ако някоя жаба бъде пусната в казан с хладка вода и водата бавно се подгрява, жабата ще усети горещината едва когато е толкова сварена, че вече не може да се спаси. Но ако жабата бъде пусната във вряла вода, тя веднага усеща опасността и изскача навън“ – Синдром на сварената жаба

За по-запознатите със схемата ДЗПО, даването на възможността на жабите да изскочат от казана е момент за празник – Честито!

„Над 80 хил. лв. се очаква да е средната стойност по партидата на мъж, осигурявал се 40 години на средномесечния осигурителен доход за страната“

Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.

Не твърдим по никакъв начин, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са менте и че обещават по модел „човека взе парите и каза да чакам 40 години“ (от КФН казват, че всичко е наред и ние им вярваме без да се замисляме дори), нанесли са загуба за осигурените лица и държавата, и че схемата като цяло носи загуба за обществото и огромни печалби за малцина. Изобщо не твърдим това и ако някой си внушава нещо друго, явно го преследва голямата пенсия от задължителен „частен пенсионен фонд“

„Не е нужно да изпиеш цялото море, за да се убедиш, че е солено“ – Емил Кротки

Декларираме само ясно и категорично, че не желаем да участваме в схемата ДЗПО, никога няма да се запишем да участваме доброволно, и не вярваме в летящите прасета

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата регламентирана държавна пенсионна система в света през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

Join the party

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Annuit Coeptis

Roma non solvit proditores