Как да се спре купуването на гласове по моделът Гроувс-Ледиярд

Моделът на Гроувс-Ледиярд има за цел да накара индивидите да разкрият истинските си предпочитания по отношения на публичните блага, като съобщават своите оценки на централен планиращ орган по едно и също време, а никой не знае каква информация е изпратена от останалите. Всеки индивид трябва да максимизира полезността си при зададени ограничения за дохода и данъците. Механизма показва, че е най-добре всеки да декларира истинската си оценка, независимо какво правят другите. В резултат се постига оптимално по Парето* разпределение на публични блага.

Как работи механизма Гроувс-Ледиярд?

1. Целта на механизма е да накара индивидите да си признаят истинските предпочитания
2. За демонтстрация ще се покаже пример с едно тричленно семейство работещи (Индивиди А, B и C), което трябва да избере през месеца какво да се закупи из между следните опции:
– 40 инчов 3D телевизор
– хладилник
– пералня
За опростяване на примера ще приемем, че и трите вида блага струват по 1000 лева и семейството може да си закупи през този месец само 1 от тях. Проблемът е, че всеки от тримата в семейството има различни предпочитания и всеки има различна склонност да плаща според вида на благото, което семейството ще придобие. Моделът принуждава избиращите да си признаят кое от възможните блага иска най-много и също така каква част от цената е склонен да плати. И как става това?
3. За леко модифицирания пример ще приемем, че:
– всеки от тримата ще запише на листче цифрата от 0 до 1000 точки за всяко от 3-те възможни блага, съотвестваща на желанието на отделния индивид да получи съответното благо
– никой няма да знае какво са написали другите и какви са техните предпочитания
4. всеки трябва да посочи в действителност каквото иска, защото правилата за определяне на това, какво да се купи и кой да го плаща, са следните:
– за всяко от 3-те възможни блага ще бъде счетен за недействителен по отношение на класирането най-високия посочен резултат, тъй като се смята, че лицето, което го е посочило е твърде пристрастно
– за всяко от 3-те възможни блага ще се сумира резултата от получените от останалите двама точки
– семейството ще купи това благо, което е събрало най-много точки (като изключим точките на този, който е посочил най-много точки за съответното благо поради пристрастност)
– разходите за благото обаче ще се разпределят пропорционално на точките, които е посочил всеки от 3-та в семейството
5. От това веднага става ясно, че ако някой от тримата се опита да скрие истинските си предпочитания, за да плати евентуално по-ниска цена за благото, което иска, тогава може да се окаже в ситуацията, че семейството ще купи благо, което изобщо не иска. От друга цена ако покаже прекалена пристрастност и даде твърде висок брой точки на благото, което иска, тогава е напълно възможно точките, които дава изобщо да не участват при класирането, но ако пък случайно благото спечели, тогава да плати прекалено висока цена. Така се получава, че за всеки от индивидите е най-добре истинно да заяви колко иска всяко от изброените блага и каква цена има желание да плати за съответното благо.

Нагледен пример

В таблицата по-долу са показани точките, които всеки от индивидите А, B, и C дава за съответните възможни блага, които семейството може да закупи:

Индивид 40 инчов 3D телевизор Хладилник Пералня

Цена

А

800

200

300

1000 лева

B

300

400 600 1000 лева

C

600

500

400

1000 лева
Точки 900 600 700

Според примера пристрастни са А по отношение на телевизора, C по отношение на хладилника и В по отношение на пералнята. Така техните точки (виж подчертаното в червено) няма да бъдат взети под внимание от гледна точка на това какво да се купи, но ще бъдат взети под внимание при определяне на цената, която всеки трябва да плати за благото, което е избрано да се купи от всички.

И така според таблицата с най-много точки като се премахнат пристрастните е 40 инчовия 3D телевизор на стойност 1000 лева. При разпределение на парите кой колко да плати резултатът е следния:
– общо за телевизора са дадени 1700 точки (включително пристрастните)
– телевизора струва 1000 лева, следователно всяка точка е равна на 1000/1700 лева или 0,59 лева кръгло
– в такъв случай А трябва да плати 800 * 0,59 лева, В – 300 * 0,59 лева, а С – 600 * 0,59 лева

С този модел в максимална степен може да се очаква индивидите да признаят истинските си предпочитания какво искат, и колко са склонни да платят за каквото искат.

Системата Гроувс-Ледиярд или как да се спре купуването на гласове

Кебапчета, кюфтета, 20 лева, 50 лева… какво значение има за колко? Ако системата за гласуване се направи както трябва, никой няма да има нужда да следи какво става с кюфтаците, защото няма да е изгодно да се купуват гласове. Това и трябва да се промени в законодателството – да не ти е изгодно да купуваш гласове.

Системата на Гроувс-Ледиярд може да помогне за постигане на тази цел. И как?

Известно е, че купуването на гласове става в отделни секции, където една от партиите печели много по-голям резултат (примерно 90% от гласовете) от резултата си в национален мащаб. Никой не може да купува в национален мащаб, защото няма да му излезе сметката. С Гроувс-Ледиярд системата на купувача на гласове може да се направи така, че и на ниво секция да не му излиза сметката.

Законодателната добавка трябва да гласи следното:

“В секция, където за дадена партия или коалиция са гласували 20 или повече процентни пункта повече от получените резултатите за тази партия в национален мащаб, при определяне на окончателните резултатите от гласуването, гласовете подадени в тази секция за съответната партия или коалиция, няма да бъдат взети под внимание”

Моделът на Гроувс-Ледиярд срещу купуването на гласове ще направи така, че на никой няма да му бъде изгодно да си купува секции, защото ако в тях партията, която представлява получи твърде голям резултат, не просто ще си е дал парите за кебапчета и кюфтаци, ами ще реализира нулев резултат от секцията. А да се купува във всяка секция по малко, е твърде трудно и неизгодно.

Елементарен метод за борба с купуването на гласове – не са нужни нито заплахи от затвор на хартия, нито нищо друго, освен да се направи така, че да не ти е изгодно да купуваш. И като ги няма купувачите на гласове, индивидите няма да имат никаква друга мотивация, освен да кажат със своя глас истинските си предпочитания по време на изборите, защото ще избират какво да бъде, и колко ще им струва

* – оптималност по Парето – състояние, при което не е възможно да се подобри положението на индивида Х, без да се влоши положението на индивида Y.

При свободен пазар с равностойни участници, нито Х, нито Y биха допуснали правилата на играта (законите) да работят срещу тях.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: