Реформа на корпоративното подоходно облагане

Възможно ли е данък печалба да бъде 0%? А данъка върху дивидентите да бъде 0%? А данъка върху добавената стойност също да бъде 0%?

Ситуацията в България днес

В България данък печалба за фирмите през 2013 г. от 10% (15% за едноличните търговци) е сравним с този на офшорните зони (престъпно нисък). Данъка върху добавената стойност е 20% – в рамките на нормалното за Европейския съюз. Данъкът върху дивидентите е 5% – почти всички страни в съюза ползват тази ставка.

Дебатите водени публично по отношение на корпоративния данък са трябва ли ставката за всички фирми да бъде една и съща или за тези с по-голяма печалба да има по-висока ставка (да обложим богатите повече, за да има социална справедливост).

По отношение на данъка върху дивидентите някои организации ламтящи за власт предлагат да се занули. Донякъде може и да имат право. Приходите от данък върху дивидентите са нищожни, някои от причините за което са, че повечето нормални фирми не се докарват до положение да разпределят дивиденти (печалбата е разпределена законно много преди този данък, законът го позволява), само някои чуждестранни инвеститори си позволяват да разпределят дивиденти и да бъдат облагани с още един данък (всъщност корпоративния данък + данък дивиденти в България, за тези инвеститори е мечтано облагане, несравнимо по-ниско от това, които би им било иззето от собствената им страна, и с почти радост си плащат всичко съвестно).

За данъка върху добавената стойност – дебатите са трябва ли да бъде ставката една за всички продукти, защо за книгите и лекарствата например да не е по-ниска? Някои предлагат и по-нисък размер на ДДС за всички блага, но в близките години имаше опасност и ставката за ДДС да се повиши.

Няма дебати обаче за философията на данъците. Настоящата система ли е правилния начин да се облагат фирмите и косвено населението?

За какво ни е данък върху печалбата, ако има мотивация да не се декларира печалба?

С данък върху печалбата най-просто казано се облага разликата между приходите и разходите на фирмите (и други задължени лица). Приходите са желан резултат от дейността на фирмите. Разходите нежелан в почти всички случаи. Колкото по-голяма е ножицата между приходите и разходите на дадената фирма, толкова по-добре за нея. По-голямата печалба говори за по-добра ефективност (оптимално ползване на ресурсите, с които организацията разполага). Търсенето на по-добра ефективност би трябвало да е рационалното поведение на всяка организация.

Обаче рационалното поведение на организациите стремящи се към печалба започва да се изкривява ако държавата ще облага печалбата. Не беше ли печалбата израз на по-добрата ефективност? При равни други условия ако фирмите А и B правят по 100 единици приход, тази от двете, която има по-малко разходи (значи по-добре управлява дейността си) ще има по-голяма печалба. И двете фирми би трябвало да се стремят към по-малко разходи, към по-добро управление, към повече печалба. Да допуснем, че А успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 50 единици. Печалбата е 50 единици. Според данъчната система в България тази фирма ще дължи 5 единици корпоративен данък. Ако В успява да реализира приход от 100 единици с разходи за 100 единици – печалбата е 0 единици. Тази фирма няма да дължи никакви данъци. Значи какво се получава в случая – по-добре управляваш дейността си, по-ефективен си – държавата те наказва с данък. Реализираш 100 единици приход със 100 единици разходи – печалба няма никаква, ефективност няма никаква. Наливаш от пусто в празно, и вместо някой да те накаже за подобра разточителност, получаваш бонус от държавата – никакво данъчно облагане.

Има ли обществото полза от организации, които ще получат 1 единица полезен ресурс с разходи от 1 единица полезен ресурс? За какво функционират изобщо? Нещо да се върти? Сигурно и от това има някакъв смисъл.

Но защо държавата иска да наказва този, който управлява дейността си по-добре, този, който е по-ефективен? Ами ефективността не е ли начина в бъдещето доминиращия вид на планетата един ден да оцелява успешно само поради това, че може с по-малко ресурси да постига по-добри резултати? И ако е така защо държавата го играе наобратно?

Но нали държавата от някъде трябва да си събере данъците

По тази тема има много спорове – някои казват, че държавната намеса трябва да е минимална (значи минимална част от разходите на едно общество трябва да се правят от държавата, което значи и, че няма да е толкова лошо ако държавата изобщо не събира данъци), други са на обратната позиция – че държавата трябва да е по-активна – да харчи повече, което автоматично би трябвало да значи, че трябва да се събират повече данъци (или да се обезценяват парите в обръщение елегантно). И все пак не може да не се признае, че след като абстрактното поняние „държава“ съществува в днешното модерно общество, значи  от подобна организация, която да прави разходи в обществена полза и да събира данъци от същото това общество, има някакъв смисъл. Но от къде да си събере данъците държавата?

Дали е по-добре ако се облага печалбата (разликата между приходи и разходи) или има и друг вариант?

Защо държавата просто да не си стои неутрално и да си събира данъците директно от приходите на фирмите?

И как да стане тази работа? Ако се облагат приходите на фирмите с една и съща ставка, а не печалбата, тогава интереса на държавата ще съвпадне с интереса на фирмите – фирмите се стремят към повече приходи, за да имат по-голяма печалба (без приходи е невъзможно да има печалба) и държавата би трябвало по всякакъв начин да ги стимулира да имат повече приходи, за да плащат и повече данъци, нали? Държавата няма нужда да се интересува какви разходи правят фирмите – това си е техен проблем. Когато ти облагат не печалбата, а приходите, нямаш стимул да правиш разходи (къде истински, къде документални), за да си намаляваш печалбата в интерес намаляване на данъчното облагане. Държавата ще си вземе своето, фирмите и техните счетоводители няма да са с основна мисъл в главата си „от къде да намерим повече разходи да направим, че да избегнем данъци“, а как да се правят повече приходи, нищо, че те ще бъдат облагани. В това „нищо“ обаче е важно да се заложи, че данъка върху приходите трябва да е достатъчно нисък, че за всяка фирма малкото облагане да не си струва изобщо да го мисли. Например 5% данък върху приходите. Само това? И отпада данъка върху печалбата от 10%? Отпада данъка върху дивидентите от 5%? Ами да, държавата ще си е взела своето с 5-те процента данък върху прихода на фирмата и няма никакъв по-нататъшен интерес да се бърка в разходите на фирмите. Направили ли са ги тези разходи, не са ли ги направили. Има ли „скрито разпределение на печалбата“, няма ли. Това държавата няма да я интересува повече, каквото искат да правят с приходите си, след като са си платили данъка върху тях.

Но как така ще се облагат приходите на фирмите, те нали правят и разходи, не е честно?

Парадоксално, че доходите на физическите лица се облагат, а какви разходи правят държавата не се интересува, нали? И това е честно? Значи на крайния потребител може да му се облагат приходите от заплата без държавата да се съобразява какви минимална разходи трябва да направи съответния човек, за да оцелява например, обаче когато става дума за фирмите не е честно само приходите им да се гледат, трябва и разходите (така че да е възможно и никакъв данък да не се събере)? Е, доста странна е тази честност във всеки случай.

Концентрация на данъчните върху само една дейност, за по-голяма ефективност

Да си събира държавата 5-те процента данък върху приходите, без компромиси и преференции за никой. Плосък данък за всички, без възможност за избягването му. Известен факт е, че колкото един закон е по-прост и кратък, толкова е по-лесно да се спазва, толкова по-лесно ще е и на данъчните да следят дали се спазва. Защото за скромните заплати в публичния сектор трудно ще се намерят масово данъчни, които да разбират от една много сложна материя (толкова сложна, че и този, който е писал закона не е наясно какво точно е написал). Когато данъчните не си знаят законите, които трябва да следят дали се спазват, напълно естествено е законите да не се спазват, а хазната да бъде ощетявана. Затова хайде да е просто, много да е просто, че и да се спазва каквото трябва да се спазва. А данъчните ще се профилират единствено в приходната част – фирмите да не пропуснат случайно да си декларират прихода и да си внесат данъка.

Данък печалба и данък дивиденти няма да има, ами ДДС?

Много се говори за източването на ДДС между враждуващите лагери жадни за власт. Защо да не се направи източването на ДДС невъзможно? Защо ДДС да не бъде със ставка 0%?

Всъщност държавата ще си е взела своето с данъка върху приходите на фирмите. Фирмите (изрядните сред тях) няма да бъдат повече слуги на държавата да й събират ДДС-то. Но по-важното и от значителен обществен интерес ще бъде, че ДДС няма да може да се източва. Да правиш разходи, за да си връщаш ДДС не би трябвало да е голямо постижение и повод за гордост.

Със ставка 0% България ще може да предложи най-ниския данък върху добавената стойност в целия Европейски съюз. Край на борбата с ДДС измамите, защото такива няма да е възможно да има.

Плосък данък върху приходите 5%, данък върху печалбата 0%, данък дивиденти 0%, ДДС 0%, без преференции за никой, без вратички. Специализация на данъчните в събирането на данък върху нещо, без което никоя нормална фирма не може да съществува. И всъщност на пазара ще останат единствено фирмите, които имат нормалната цел – да правят повече приходи, а не да правят разходи. Полза от разходите няма да има никаква.

Няма да има повече данъци върху разходите, няма да има данъчни амортизационни планове и други архаизми, няма да има временни и невременни разлики, няма да има закони от десетки и стотици страници, в които текста описващ кога е променян закона е повече от самия текст на закона.

А счетоводителите няма ли да останат без работа?

Всъщност не, защото отчетостта на този данък върху приходите ще трябва да се прави ежемесечно и въпреки, че декларирането и отчитането ще бъде елементарно, за счетоводителите ще има на практика ежемесечно приключване, а не годишно такова, което ще стане напълно излишно от данъчна гледна точка, тъй като данък печалба на годишна база повече няма да има. Държавата ще си събира данък върху приходите на фирмите на месечна база в сроковете за подаване на ДДС декларациите. Но също така – не би трябвало основната задача на счетоводителите да бъде как да се слугува на държавата, а напротив – счетоводителите би трябвало да се концентрират на по-важната цел – да се постига по-добра ефективност за фирмата, повече приходи и съответно по-голяма печалба за собствениците.

Няма ли опасност да се облага с данък многократно едно и също нещо преди да стигне потребителя?

Не опасност, а стимулиране от държавата всяка фирма да си изгради стройна линия на производство от началото до крайния потребител, за да няма натрупване на данъци върху приходите на множество прекупвачи. За малките производители на блага няма да има проблем тъй като основното, което ще продават ще е продукция собствено производство или основната съставкя на продукцията им ще е минала през минимален брой търговци преди тях. Дали това ще е точно така си е проблем на предприемчивостта на всеки започнал собствен бизнес. Във всеки случай новия начин на облагане на приходите ще стимулира тези, които произвеждат сами. Колкото повече търговци са се накачили по веригата преди достигането на крайния клиент, толкова по-висока ще бъде цената на продукта, което ще намали атрактивността му, а в същото време държавата многократно ще си е начислила данък върху приходите на прекупвачите. Пак да стане ясно – категорично стимулиране на онези, които действително произвеждат нещо, малко неудобна форма на облагане за онези, които само препродават нещо, което не са произвели. За големите играчи отвото ясни стимули да се инвестира в изграждането на стройна линия от първичния продукт до крайния клиент – в идеалния случай схема без прекупвачи. Тогава прихода ще бъде обложен със само 5% и истинския инвеститор ще има изключително предимство.

Как ще изглеждат тези незначителни промени облечени в законова форма?

4-5 страници законче всичко на всичко, без вратички и без преференции за никой

Нов Закон за корпоративното подоходно облагане

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

7 Коментари to “Реформа на корпоративното подоходно облагане”

  1. Костадин Says:

    Едно време нямаше ли данък оборот?

  2. Георги Наплатанов Says:

    „Данъка върху добавената стойност е 20% – в рамките на нормалното за Европейския съюз.“ – не е точно така. Обикновено има намалени ставки за стоки от първа необходимост като храни и лекарства.

    Ето един източник – http://www.vatlive.com/country-guides/poland/polish-vat-compliance-and-rates/

    За по-любопитните в горната страница от главното меню могат да избират за коя държава да се показва информацията за ДДС.

    Инак по темата, идеята не ми харесва защото:

    1. Да си правиш сам всичко не винаги е възможно. В момента медиите отразяват „търканията“ между Apple и Samsung, та дори и голяма фирма като Apple изпитва трудности да си прави всичко сама.

    2. По-големите разходи не винаги са признак за ниска ефективност. Може просто продуктите с по-висока себестойност да са по-качествени. Предполагам всички биха се досетили какво ще има в саламите, ако станат 5 лв. за килограм (крайна цена, с българското ДДС „на мах“ – 20%).

    3. Не мисля, че премахването на посредници е *винаги* добра идея.

  3. Dessy Says:

    А какво правим с приходите, реализирани извън страната?!?

    • Alexander Todorov Network Says:

      Щом са приходи на фирмата, независимо от къде са, ще се облагат с плосък данък върху приходите. Без изключения, без вратички

  4. Съдържание на блога | Alexander Todorov Network Says:

    […] Реформа на корпоративното подоходно облагане Златно швейцарско правило за пенсиите и други ценности Да приватизираме задължителните частни пенсионни фондове Сектанти за проблемите на пенсионните системи Шарлатаните – задължителни “частни пенсионни фондове” към декември 2012 г. Как ще бъде избягван данъка върху лихвите по депозитите законно (Не)Единното платежно, финансовите пирамиди – задължителни “частни пенсионни фондове” и други измамници Пушенето 2012 Пиявиците – задължителни “частни пенсионни фондове” към септември 2012 г. Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България Словакия по пътя към свободата от частните “здравни фондове” поробили американците и не само тях Провалите с приватизацията на пенсионната система в Чили и в други държави Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва Пенсионни реформи – година поредна 2012 Стига механично увеличаване на пенсии Търгашите – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към юни 2012 г. Върхушката – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към март 2012 4 за 5, или “Как да получаваме по-голяма от заслуженото пенсия, напълно законно” Повечето унгарци искат да спасят задължителните частни пенсионни фондове? Какво да се прави със сребърния фонд? Финансови пирамиди с държавна принуда – трайни тенденции Закони за бедните във Великобритания Данък принудителни задължителни “частни здравни” финансови пирамиди? Унгария няма да бъде колония Кога ще мога да се пенсионирам? Развитие на социалното осигуряване в САЩ 1211 – Измамата принудителни задължителни “частни пенсионни фондове” Пенсионна възраст 65 = 45% по-висока пенсия Здравно осигуряване в България Подготвят Чехия за разграбване 911 – Къде принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са инвестирали парите на данъкоплатците Безработица – обезщетения, осигуряване Скритата реклама на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, чрез насаждане на страх Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ Какви пенсии предлага „най-успешната пенсионна система“ в Чили История на първата пенсионна система в Германия от времето на Ото фон Бисмарк И Боливия прекрати схемата със задължителните частни пенсионни фондове Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия Докладът на Сър Уилям Беверидж – Social Insurance and Allied Services (Beveridge Report) Кой изпълнява функцията на сервитьорка на принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”? Пенсионни „мултифондове“ – оправданието защо парите за пенсия са изчезнали От къде идват дупките в бюджета на НОИ и как да се затворят 911 – Принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” пак нанесоха доходност Опит на лобистите за приватизация на социалното осигуряване в САЩ Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011 Замразяване на минималния осигурителен доход и други реформи Статистика и прогнози за заместващия доход от пенсия в страните от Европейския съюз Хайде работодателите да плащат изцяло осигуровките за своите служители Какво знаем за задължителните частни пенсионни фондове в България (Анкета) Бъдещето на частните пенсионни фондове – по модела на осигурителния принос Противоконституционничим, а? Принудителни задължителни частни пенсионни фондове Може ли да ми дават допълнително, а да получавам по-малко? (Допълнителни-задължителни “частни пенсионни фондове”) Защо „професионалните частни пенсионни фондове“ прибират парите, а държавата плаща Съвкупната доходност на… Колко струват на България задължителните „частни пенсионни фондове“ Несъстоятелните, дори и на теория – Задължителни “частни пенсионни фондове” Доходност на… (Колко пари ми загуби задължителния ми частен пенсионен фонд) Измамата – задължителни „частни пенсионни фондове“ и „конституционния съд“ Пенсионния модел в Чили vs Модела на осигурителния принос Как да получим най-голяма пенсия (изчисляване размера на пенсията) Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино Какво означава нулев естествен прираст за пенсионната система? Защо “национализацията” на допълнително-задължителното пенсионно осигуряване е една много добра идея Големите лобисти в “Кодекса за социално осигуряване” За частен остров в Ада – малките лобисти Нов Кодекс за социално осигуряване – по модела на осигурителния принос Пенсионна система – модел на осигурителния принос Здравна реформа и една реформа на висшето образование Решение на проблемите за местното самоуправление Пушенето Хайде да вдигнем заплатите на държавните служители с 10% Концептуална стратегия за развитие на България Как да се финансира градския транспорт в България за 2% […]

  5. квантов анализатор Says:

    колко ще влязат в хазната от тези 5% – които предлагаш, общо от целит бизнес сега в България. И как е в Швеция, как ще ги стигнем шведите – да имаме 52% от БВП държавни приходи?

    • Alexander Todorov Network Says:

      Приходите от тези 5% данък върху приходите за хазната ще са не по-малко от постъпленията от ДДС, корпоративен данък и данък върху дивидентите взети заедно. Ако целта е повече пари да разпределя държавата, тогава данъка върху приходите може да е повече, но тук си е въпрос на преговори и анализи дали държавата трябва да разпределя повече или не


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: