Напоследък, може би заради наближаващите избори разните партии почнаха дискусия защо било премахнато „златното швейцарско правило“ (значи се предполага, че е много хубаво нещо) и как трябвало да се върне (явно трябва да е много хубаво нещо).
Като за начало е добре човек да се запознае накратко с швейцарската пенсионна система – https://alexanderbtodorov.wordpress.com/social-security/retirement-in-switzerland/
Какво се пуска в общественото пространство, че е прословутото „златно швейцарско правило“ за индексация на пенсиите
Това означавало всяка година на определена дата (примерно 1 юли) пенсиите да се увеличат с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на осигурителния доход.
Е да, ама не е точно така. Всъщност индексация на пенсиите в Швейцария се прави на 2 години веднъж по искане на осигурителната институция
„Der Bundesrat passt die ordentlichen Renten in der Regel alle zwei Jahre auf Beginn des Kalenderjahres der Lohn- und Preisentwicklung an, indem er auf Antrag der Eidgenössischen Kommission für die Alters—, Hinterlassenen- und Invalidenversicherung den Rentenindex neu festsetzt.“
Пълния текст на немски може да бъде намерен тук – http://www.admin.ch/ch/d/sr/831_10/a33ter.html
При изключителни обстоятелства, ако инфлацията е повече от 4% за годината, може да се направи по-скоро актуализация на пенсиите. А инфлация над 4% в Швейцария не се е случвала от 1991-ва година досега.
Индекс на цените в Швейцария в периода 1955 – 2011
Може да се приеме в такъв случай, че златното швейцарско правило гласи: индексация на пенсиите веднъж на 2 години с половината от инфлацията и половината от ръста на заплатите в страната. Тази индексация обаче не е автоматична, а става след искане от българския аналог на НОИ в Швейцария и ако българския аналог на Министерския съвет в Швейцария приеме. Обаче не е задължително аналога на НОИ в Швейцария да подеме подобна инициатива, нали? Също така може и Бундесрата в Швейцария да не се отзове на молбата на НОИ да актуализира.
В такъв случай къде му е златото на Швейцария след като индексацията на пенсиите зависи ни повече, ни по-малко от политическо решение?
Не че има някакви непреодолими златни или диамантени правила в Швейцария, но и да имаше, защо България да следва такова „златно правило“ за индексация веднъж на 2 години, когато например в Германия пенсиите се индексират доста по-прецизно и то ежегодно? Защо България не ползва немската пенсионна система, където размера на пенсията се определя от приноса, а не от стажа?
А защо България да не въведе и някои други „златни швейцарски правила“?
Например 2 други златни швейцарски правила гласят: минималната пенсия в Швейцария е 20% от средния доход в страната, а максималната е 40% от средния доход в страната. Това би означавало в България при среден доход около 600 лева минималната пенсия да бъде 120 лева (сега е 150 лева), а максималната да е 240 лева (сега е 770 лева). Значи България дава 25% по-голяма минимална пенсия от тази по модел в Швейцария и 320% по-голяма максимална пенсия от тази заложена по модел в Швейцария. Тъй като в Швейцария 20% от средните доходи в страната са равни на средства под минимума за оцеляване, пенсионера би могъл да подлежи на социално подпомагане при определени условия, но пак ако България следва „златото“ от Швейцария за българските пенсионери това би означавало заливане с кофа с леденостудена вода. Но това не е всичко.
Има и още „златни швейцарски правила“ – сбора от пенсиите на двамата бракувани пенсионери не може да е по-голям от 150% от максималната държавна пенсия в Швейцария. Това би означавало в България двама бракувани пенсионери да не могат да получават повече от 360 лева общо ако се следва „швейцарското злато“. По принцип подобна „златна“ политика много бързо би намалила разходите на пенсионната система в следствие на рязкото намаление броя на пенсионерите (поради невъзможност за оцеляване).
Защо по-добре България да не се опитва да копира частично модели, които в Швейцария може и да работят, но при прилагането им в България биха предизвикали значителни сътресения в обществото?
Искате ежегодна индексация на пенсиите? Гъвкава възможност за пенсиониране? Никой да не е възможно да краде от пенсионната система? Средния човек да получи от системата колкото й е дал? Защитена система от инфлацията?
Отговорът тогава не е „швейцарското злато“, някакви латино експерименти или архаична система зависеща от осигурителния стаж, а Моделът на осигурителния принос
Alexander Todorov Network 