Много тъпа грешка на законодателите, дали не е умишлена? По-добре да ги махнем тези авансови вноски, ако ще се държат вратички в закона. Или да се облагаме авансово, или да не се облагаме авансово. Стига с надеждите някой да е толкова наивен, че да плати авансови вноски след като в закона е оставена може би съвсем умишлено вратичка, която почти напълно обезсмисля останалите правила.
1. за месечните авансови вноски:
А = Б – (В + 0,2 В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината;
2. за тримесечните авансови вноски:
А = 0,75 Б – (В + 0,2 В), където:
А е сумата, върху която се дължи лихва;
Б е дължимият годишен корпоративен данък;
В е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината
В закона така е написано, че вероятно дори и в НАП за определен период от време няма да знаят какво да правят. Затова няколко примера с разяснения
Пример 1:
Фирмата Х е длъжна през 2013 г. да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък на основание на това, че през 2012 г. (предходната година) има приходи от продажба повече от 3 милиона лева без ДДС. Фирмата Х декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че през 2013 г. очаква да има печалба от 1,2 милиона лева. На това основание се определят месечните авансови вноски в размер от 1,2 милиона лева / 12 месеца * 10% корпоративен данък. Или месечната авансова вноска за корпоративен данък би трябвало да бъде 10 000 лева. За 12 месеца се събират авансови вноски от 120 000 лева според декларираното. Обаче годината е по-добра от очакваното и фирмата реализира печалба от 1,3 милиона лева.
Сумата, върху която се дължи лихва ще е равна на годишния корпоративен данък за 2013 г. – общия размер на авансовите вноски за годината * 120%.
За печалба от 1,3 милиона лева корпоративния данък за годината е 130 хиляди лева (10% от 1,3 милиона).
Общия размер на авансовите вноски за годината бяха 120 хиляди. Умножени по 120% прави 144 хиляди лева.
Така 130 хиляди – 144 хиляди е отрицателно число. В този случай няма да има санкция, тъй като на отрицателно число или на 0 няма как да се начисляват лихви.
Интересно при каква печалба фирмата Х би излязла в нарушение.
Отговорът в случая (а и по принцип) е 1 440 000,10 лева печалба. До 1 440 000,09 лева печалба няма да се дължат никакви лихви. Тоест фирма, която е длъжна да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък, може да си позволи да реализира с 20% по-голяма от декларираната прогнозна печалба и това няма да се санкционира.
Пример 2:
Същия случай от пример 1, но фирмата Х реализира печалба от 1,62 милиона лева, при прогнозни 1,2 милиона и внесени месечни авансови вноски 120 000 лева.
Така годишния корпоративен данък е 162 000 лева (10% от 1,62 милиона лева). Фирмата не дължи лихва за сумата от 120 хиляди * 120% или за 144 000 лева. Лихвата ще се дължи за разликата между 162 хиляди лева и 144 хиляди лева. Или за 18 хиляди лева.
Тези 18 хиляди лева трябва да се умножат по законната лихва (10% + основния лихвен процент на БНБ, за примера ще приемем, че е 0). Периода, за който ще бъде изчислена лихвата от 10% върху 18 хиляди лева ще бъде 16 април до 31 декември. Според постановлението на министерския съвет дневната законна лихва лихва е равна на годишната / 360. От 16 април до 31 декември включително има 260 дни.
В такъв случай лихвата, която фирмата Х ще дължи е равна на 260 дни / 360 * 10% (за примера ОЛП на БНБ е равен на 0) или около 7,22%.
Така 18 000 * 7,22% прави 1299,60 лева лихва
Важното е да се знае, че фирмата, която е длъжна да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък не може да си позволи да има печалба повече от 20% над декларираната прогнозна, в противен случай ще се санкционира
Пример 3:
Фирмата Y е длъжна да прави тримесечни авансови вноски през 2013 г. на основание на това, че през 2012 г. е имала приходи от продажби между 300 хиляди и 3 милиона лева без ДДС. Фирмата Y декларира в годишната си данъчна декларация за 2012 г., че очаква през 2013 г. да има печалба от 1 милион лева. Обаче не си е направила добре сметката и реализира печалба 1,3 милиона лева.
В този пример фирмата Y е била длъжна да прави тримесечни авансови вноски за корпоративен данък от 25 000 лева (100 000 лева, което е годишния корпоративен данък / 4).
При 3 авансови вноски по 25 000 лева, общо дължимите тримесечни авансови вноски според прогнозираната печалба са 75 000 лева.
Според формулата в закона дължимата лихва = 75% от годишния корпоративен данък – 120% от общия размер на авансовите вноски за годината или за примера:
75% от 130 000 лева (това са 10% от 1,3 милиона печалба) – 120% от 75 000 лева =
Така върху 7 500 лева трябва да се начисли лихва от около 7,22% или 541,50.
С колко може да си позволят фирмите, които са длъжни да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък (тези с приходи от продажби за предходната година между 300 хиляди и 3 милиона лева без ДДС) да реализират по-голяма печалба от прогнозната, без санкция?
Отговорът е 20%
При декларирана прогнозна печалба от 1 милион лева, а реализирани на практика 1,2 милиона, според формулата от закона лихви ще се дължат върху
75% от 120 хиляди – 120% от 75 000 (3 тримесечни авансови вноски за корпоративен данък от 25 000 лева) или върху 0.
10. Внасяне на авансовите вноски за корпоративен данък
Месечните авансови вноски за корпоративен данък се внасят:
– за месеците януари, февруари и март – до 15 април на текущата календарна година
– за месеците от април до декември – до 15-то число на месеца, за който се отнасят
Тримесечните авансови вноски за корпоративен данък се внасят:
– за първото тримесечие (януари, февруари, март) – до 15 април
– за второто тримесечие (април, май, юни) – до 15 юли
– за третото тримесечие (юли, август, септември) – до 15 декември
– за четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска
До 31 март на следващата година с подаването на годишната данъчна декларация се прави изравняване и каквото не е внесено авансово се довнася, а с него и лихвите при подценяване на прогнозните за печалба.