Данък върху разходите в България

Данък върху разходите в България

Съдържание
Какво се облага с данък върху разходите
Социални разходи, които не са в натура
Признаване на данъка върху разходите
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи в полза на доброволни частни пенсионни фондове, здравни фондове и застрахователи
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за ваучери за храна
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за транспорт
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Деклариране и внасяне на данъка върху разходите

Какво се облага с данък върху разходите
С данък върху разходите със ставка от 10% се облагат следните разходи, за които организацията (която подлежи на облагане с корпоративен данък) разполага с доказващите разхода документи:
– представителните разходи свързани с дейността
– социалните разходи давани в натура на наетите лица по трудов договор и договор за управление и контрол (за наетите по граждански договори не може да се правят в натура социални разходи, или ако се правят, то няма да бъдат признати за данъчни цели). Сред социалните разходи предоставяни в натура се включват и:
а) разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, както и застраховка „Живот“
б) разходите за ваучери за храна
– разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато се осъществява управленска дейност с тях

Социални разходи, които не са в натура
Социалните разходи в натура (по това трябва да се разбира всичко що е материално, но не и пари) се облагат с данък върху разходите от 10%. Всички останали социални разходи, които не са в натура, а в пари се смятат за доход на физическото лице и се облагат като такива по реда на ЗДДФЛ.

Признаване на данъка върху разходите
Документално обоснованите разходи, които подлежат на облагане с данък върху разходите се признават, както и данъка върху тях за данъчни цели в годината на начисляването им. Данъкът върху разходите е окончателен.
Пример защо данъкът върху разходите може да е много полезен инструмент за напълно законно избягване на данъчното облагане:
Фирмата Х на 21 декември 2012 г. прави коледно парти, на което са поканени всичките й клиенти. Всички разходи свързани със събитието могат да се признаят като представителни разходи и в такъв случай подлежат на облагане с данък върху разходите 10%. Направените разходи за партито са 10 000 лева. Фирмата Х трябва да си самоначисли данък върху разходите 10% или в случая 1000 лева, които трябва да внесе до 15-то число на следващия месец. Тези 1000 лева данък върху разходите, които фирмата прави се признават за разход и намаляват годишната печалба на фирмата за данъчни цели. Така ако фирмата е имала 11 000 лева годишна печалба за 2012 г. ще има признати (и обложени с данък върху разходите) 10 000 лева + 1000 лева данък върху разходите. Тоест цялата печалба на фирмата е изчистена и корпоративен данък няма да се дължи.
Какво печели фирмата от този номер, защото все пак плаща 1000 лева данък върху разходите? На първо време е организирано събитие, от което фирмата може да има изгоди в бъдеще, но данъчния ефект също е много важен. Ако фирмата не беше направила тези 10 000 разходи за партито + 1000 лева данък върху разходите, то за да може да се похарчат тези 11 000 лева печалба за каквото собствениците на фирмата искат, трябва да се плати веднъж 10% на 11 000 лева печалба или 1 100 лева корпоративен данък + още 5% на остатъка данък върху дивидентите или още 495 лева данъци. Общата сума на данъците е 1 100 + 495 или 1595 лева, което са 14,5% данъци от печалбата. За парти след плащането на данъците щяха да останат едва 9405 лева, като иначе фирмата можеше да изхарчи 10 000. Общо данъците за фирмата, когато прави представителни разходи са на практика 9,09%. Ако не бъдат направени представителните разходи, на собствениците това би им струвало 14,5% общо корпоративен данък + данък върху дивидентите. Така че не е чудно защо по Коледа има партита – избягването на данъци е мотиватор от най-висш порядък.

Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи в полза на доброволни частни пенсионни фондове, здравни фондове и застрахователи
Фирмата работодател ако няма подлежащи на принудително събиране публични задължения може да направи вноска до 60 лева месечно на всеки свой служител за доброволно пенсионно или здравно осигуряване, или застраховка „Живот“, които се признават за разход на фирмата и не подлежат на облагане с данък върху разходите.
Пример:
Фирмата Х прави вноска за допълнително пенсионно осигуряване на двамата си служителя работещи по трудов договор или договор за управление и контрол Иван Иванов и Петър Петров за по 60 лева за месец ноември 2012. Тези разходи от 120 лева не подлежат на облагане с корпоративен данък, нито на облагане с данък върху разходите. Ако обаче фирмата реши да им направи вноски по 100 лева на човек, то за горницата над 60 лева (в случая 40 лева на човек) ще се дължи данък върху разходите. Или фирмата трябваше да си самоначисли върху 2 * 40 лева = 80 лева данък върху разходите 10%. Тоест 8 лева, които трябва да се внесат до 15 декември.
!!! Внимание: по-незапознатите работодатели може и да си направят сметката, че им е изгоден този вариант с даването на 60 лева месечно на доброволен пенсионен или здравен фонд, или застраховка „Живот“, и дори да си мислят, че правят добро на служителите си. Само че ако се има предвид какво представляват например финансовите пирамиди универсални пенсионни фондове, по-известни като данък ДЗПО, а доброволния пенсионен фонд не е нещо много по-различно от тях, като се има и предвид, че частните здравни фондове работят за собствената си печалба, а не за здравето на осигурените лица, а и застраховката „Живот“ може да бъде много сериозно заробване на служителя за дълъг период от време… то има и други по-добри начини за пестене на данъци. Но разбира се всеки работодател сам си решава. Странно е обаче защо държавата прави данъчни преференции за участие в подобни твърде съмнителни схеми, докато например иска да облага с данъци лихвите върху депозитите на гражданите в банките. Възможно ли е разните там частни пенсионни или здравни фондове, както и застрахователи да упражняват някакъв натиск върху властта за наличието на подобни лобистки текстове?
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за ваучери за храна
Не подлежат на облагане с данък върху разходите направените от работодателите социални разходи за своите служители по трудов договор или договор за управление и контрол в размер до 60 лева месечно на човек, когато са предоставени под формата на ваучери за храна и при наличие едновременно на следните условия:
– договореното основно месечно възнаграждение на служителя в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предните 3 месеца;
– работодателят няма подлежащи на принудително събиране публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
– ваучерите са предоставени на работодателя от организация, която има разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на спечелен конкурс. Списък с организаторите, от които могат да се получават ваучерите за храна може да се намери тук: http://www.minfin.bg/bg/page/531
!!! Внимание: за да не бъдат облагаеми с данък върху разходите предоставените ваучери за храна, трябва да са налице едновременно изброените по-горе 3 условия.
Пример 1:
Служителят Иван Иванов има основна заплата при работодателя Х за месеците май, юни и юли от 500 лева. Работодателя Х решава да се уговори с Иван Иванов за месец август да му намали основната заплата на 440 лева, като ще го компенсира с 60 лева под формата на ваучери за храна. Уж за Иван Иванов е същото, а работодателя Х си мисли, че ще спести данъци. При този случай основната работна заплата на Иван Иванов за август ще е 440 лева, като средната за предните 3 месеца е била 500. Не се отговаря на първото условие за необлагаемост на разходите за ваучери за храна, следователно тези разходи ще бъдат обложени с 10%.
Пример 2: фирмата Х има запор на банковите сметки поради неплатени данъци, а предоставя ваучери за храна на служителите си за 60 лева месечно. Разходите ще подлежат на облагане
Пример 3: фирмата Х си взима ваучери за храна от фирма, която няма право да предоставя ваучери за храна или си е превишила квотата – разходите ще подлежат на облагане.
Който и от тези 3 примера по-горе да е налице, или някаква тяхна разновидност, то дори и да се отговаря на всички останали условия, разходите на работодателя за ваучери за храна ще подлежат на облагане.
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за транспорт
Когато работодателят направи социални разходи за транспорт на своите служители по трудов договор или договор за управление и контрол от местоживеенето им до местоработата и обратно, тези разходи не подлежат на облагане с данък върху разходите. Да се разбира, че ако работодателя купи карти за градския транспорт на служителите си, за да идват на работа и да се прибират до местоживеенето си, тези разходи не подлежат на облагане.
Обаче ако служителя идва на работа с лек автомобил или по допълнителни линии, тогава разходът ще подлежи на облагане.
Ако транспортът на служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода работодателя няма да може да си извършва дейността, то тези разходи за транспорт няма да подлежат на облагане с данък върху разходите.
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Данъчната основа за данъка върху разходите свързани с експлоатация на превозни средства, когато се осъществява управленска дейност с тях, са начислените през месеца разходи за поддръжка, ремонт, гориво и т.н. на превозви средства, намалени с евентуални приходи от застрахователни обезщетения свързани с превозното средство, но не повече от направените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
Пример:
Управителят на фирмата Х Иван Иванов прави разходи за управленска дейност с автомобил както следва:
– 1000 лева за гориво
– 2000 лева за ремонт на автомобила след претърпян лек инцидент
Застрахователя казва, че ще плати 500 лева обезщетение за поправка на щетите по една или друга причина (застрахователите работят за собствената си печалба, нямат интерес да плащат обезщетения)
В такъв случай на фирмата Х ще й бъдат признати 500 лева приходи от обезщетения, които ще се приспаднат от общите разходи за превозното средство (3000 лева общо) и разликата (2500 лева) ще подлежи на облагане с данък върху разходите през съответния месец. Ако застрахователят плати 5000 лева обезщетение, вместо 500, то тогава сумата от 3000 лева направени разходи ще е по-малка от приходите от обезщетения. Фирмата няма да дължи никакви данъци върху разходите (обаче прихода от обезщетения си подлежи на облагане с корпоративен данък в края на годината) през съответния месец и останалите 2000 лева ще може да си ги приспадне от разходите свързани с превозното средство през следващите месеци. Или по друг начин казано следващите 2000 лева разходи, които фирмата ще направи във връзка с ползването на автомобила за управленска дейност, няма да подлежат на облагане с данък върху разходите.
Когато автомобила се ползва и за управленска дейност и по занятие данъчната основа за облагане с данък върху разходите се определя като:
– разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец
– разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец
Пример:
През месец юни 2012 г. фирмата Х има разходи за гориво от 1000 лева за изминати 4000 километра. 1000 километра с автомобила са изминати по занятие, а 3000 са свързани с управленска дейност. Така 3/4 от разходите за гориво (750 лева в случая) ще подлежат на облагане с данък върху разходите.
Освен това през месец юни 2012 г. фирмата Х прави и ремонт на превозното средства за 10 000 лева. Тук трябва да се гледат изминатите километри по занятие и тези свързани с управленска дейност за месеците от юли 2011 г. до юни 2012 г. включително. Ако предположим, че са изминати 40 000 километра, от които 10 000 са по занятие, а 30 000 са за управленска дейност, то от разходите за ремонт на превозното средство 3/4 или (7500 лева за примера) ще подлежат на облагане с данък върху разходите.
Деклариране и внасяне на данъка върху разходите
Данъкът върху разходите се декларира в годишната данъчна декларация.
Обаче данъкът върху разходите се внася авансово до 15-то число на месеца след месеца, в който е начислен разходът.
Пример:
Ако разход, който подлежи на данък върху разходите е направен през месец юни 2012, то до 15 юли 2012 трябва да се внесе дължимия данък, нищо че ще се декларира от 1 януари до 31 март 2013 г.
Ако организацията (подлежаща на облагане с корпоративен данък) по някаква причина има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, то може да си ги приспадне от дължимия данък върху разходите за текущия месец.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

Един коментар to “Данък върху разходите в България”

  1. Съдържание на блога « Alexander Todorov Network Says:

    […] Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане Данък върху разходите в България Да либерализираме прането Защо данъка върху […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: