Пиявиците – задължителни „частни пенсионни фондове“ към септември 2012 г.

„Просто така е направена схемата, не само в България… а в доста други държави тя е внедрена, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си, да изкарват пари за бъдещето. Просто по никакъв начин не им е свързан интересът. Това се вижда: общо взето всяка година се губи по нещо – някоя година се губи повече, други години се губи по-малко, но като цяло винаги обществото губи, докато процентите, които те си задържат, са всъщност доста стабилни… Това е неработеща система. Логиката й липсва“
Симеон Дянков, министър на финансите, извадка от стенограмата на проведения на 9 октомври 2012 г. национален съвет за тристранно сътрудничество

Може би на някои не им харесва какво казва Симеон Дянков?

Финансови пирамиди …твърдят, че можеш да получиш нещо за нищо.
Те все едно казват “Нека да предположим, че прасетата могат да летят”.
И ти тогава казваш: “Знаете, че не е добре да се предполага, че прасетата могат да летят”.
А те отговарят: “Нещо не ти е наред на теб. Не разбираш ли огромните предимства на летящите прасета?“”
Пол Кругман – скромен носител на нобеловата награда по икономика

Някои може да не харесват Пол Кругман?

Приватизацията на социалното осигуряване има смехотворни цели – по-голям избор и по-висока възвръщаемост, но по-висока възвръщаемост не може да се реализира без по-големи рискове…
… Няма безплатен обяд. Една от основните причини да имаме държавно обществено осигуряване е, че гражданите трябва да имат стабилно ниво на доходи когато се пенсионират.
Парите им не може да бъдат проигравани…
Не е възможно което и да е правителство да остави милиони възрастни хора да поемат последиците от срив на финансовите пазари, което да ги остави в крайна бедност“
Джоузеф Стиглиц – скромен носител на нобеловата награда по икономика и бивш вицепрезидент на Световната банка

А някои може и Стиглиц да не харесват?

„Всеки, който има пред себе си перспективата за пенсия в напреднала възраст или инвалидност, дори и да е съвсем малка, е много по-щастлив и доволен от съдбата си, много по-сговорчив, и много по-лесно се управлява, от този, чието бъдеще е напълно несигурно… Постигането на доволство сред бедните не би било никак скъпо. Те трябва да разберат, че държавата не само взима, но и дава, и не като милостиня, а като право на онези, които имат нужда от грижи, когато изпаднат в неработоспособност“
Ото фон Бисмарк – създателят на първата държавна пенсионна система през 19 век, която гарантира социалния мир в обществото

За тези, които и Бисмарк не харесват, ето още малко Стиглиц:

„… Разходите за управление на държавното обществено осигуряване са многократно по-ниски от тези на частните пенсионни фондове
… Преход от държавно пенсионно осигуряване към приватизация на системата би означавало, че днешните работещи трябва да платят двойно за пенсионирането си
Джоузеф Стиглиц – същия скромен носител на нобеловата награда по икономика

Как започват тези вълнения в България?

Годината е 1999 г., когато държавни предатели се съгласяват в пенсионната система на България да се наложат принудително финансови пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Тези финансови пирамиди са под покровителството на властта тогава и участието на всички родени след 1959 г. в тях става задължително по закон.

На населението се казва, че това се прави за бъдещето на младите, да получават по-добри пенсии един ден, защото ще получават допълнителна пенсия от частен „универсален пенсионен фонд“. Всъщност за младите родени след 1959 г. е предвидена намаляване на държавната пенсия с 20-30%, а пари от частен „универсален пенсионен фонд“ има да си чакат. Няма допълнително задължително пенсионно осигуряване в България в частен пенсионен фонд. Вместо вноските за пенсии да отиват във фонд „Пенсии“ на НОИ, част от тях се отклоняват за управление от универсални пенсионни фондове. Тъй като със закон част от парите за пенсия на родените след 1959 г. не постъпват по предназначение, младите отново със същия закон губят част от правата си за държавна пенсия пропорционално на отклонените средства, за което те нямат абсолютно никаква вина. „Допълнителната пенсия“ от частен фонд всъщност трябва да компенсира орязването на държавната пенсия. Популярния данък „ДЗПО“ се събира от данъчните, след което те трябва да го предоставят на „частни фирми“ за управление. Тези частни фирми могат без никакъв проблем да източат напълно законно средствата.

През 2011 г. „конституционния съд“ в смехотворно становище написа, че „Със засиленото държавно регулиране на специфичната стопанска дейност на пенсионноосигурителните дружества се гарантира защитата на осигурените лица.“

„Защитата на осигурените лица“ е регламентирана в чл. 193, ал. 3 от „Кодекса за социално осигуряване“ приет (през 1999 г. под друго име) и осъвременяван много пъти всяка година от държавни предатели (а уж би трябвало да е нещо като много стабилен закон, който не трябва да се променя с десетилетия). И разбира се държавните предатели по този начин гарантират защитата на осигурените лица:
Минималната доходност за съответните видове пенсионни фондове представлява 60 на сто от средната постигната доходност или с 3-процентни пункта по-малка от средната – което от двете числа е по-малко.“

Тоест когато бранша финансови пирамиди се наговори да източи парите, които уж ще дават „допълнителна“ пенсия на младите родени след 1959 г., то при постигане на средна доходност от 100% загуба за данъкоплатците, няма никакъв проблем всеки от останалите „частни пенсионни фондове“ да реализира 103% загуба за данъкоплатците. Напълно ще е законно и няма да подлежи на никаква санкция.

Както казва министъра на финансите Симеон Дянков: „няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си“

За данъкоплатеца вероятно ще е много интересно и ще им се радва колко пари са изкарали за себе си с държавна протекция, след поредното тримесечие, в което им беше позволено да източват. Какви розови резултати са успели да постигнат, как за повече от десетилетие има доходност и за данъкоплатците. Има, и още каква.

Както обикновено информацията е качена в сайта на комисията за финансов надзор месец и половина след отчитаното тримесечие, в номинални числа без отразяване ефекта на инфлацията.

Обикновения данъкоплатец с помощта на Fack Private Funds Facker 1.1 201209 обаче може сам да си изчисли какви поражения са нанесени от невероятната чилийска пенсионна схема, която много добре работи, докато прибира парите, а когато трябва да почне да се плаща… тогава държавата да плати (този ефект може да се нарече “да си платиш данъците двойно, и с лихви”). Чили схемата е по приватизацията… на частна собственост.

Пиявиците – отдел Задължителни “частни пенсионни фондове” към септември 2012 г.

Номиналния резултат от дейността на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове” (наричани “универсални пенсионни фондове”), където са насилени с държавна принуда да участват всички родени след 1959 г. (така популярния данък ДЗПО 5%) към септември 2012 г. съвкупно е 181 352 900,04 лева номинална печалба, или 4,42% номинална доходност, но не на годишна база, а общо за повече от 11 години. Този изключителен номинален резултат от 4,42% на 11 и повече годишна база е безспорен, няма какво да се коментира. Това е то да си дадеш с държавна принуда на професионалисти да ти управляват парите.

Номинален резултат от дейността на принудителните задължителни „частни професионални фондове“ (наричани “професионални пенсионни фондове”), където работодателите на работещите при тежки условия на труд правят допълнителни вноски, съвкупно към септември 2012 г.: -19 990 490,00 лева. Безспорен успех – за 12 години само 2,8% декларирана номинална загуба (дано да не са излъгали много). 

Уважаеми данъкоплатци, това по-горе бяха номиналните резултати от дейността на финансовите пирамиди в пенсионната система на България. УПФ-та 4,42% номинална печалба за 11+ години, ППФ-та 2,8% номинална загуба за 12 години съществуване. Обаче номиналните цифри не означават много. За да се научи истината за финансовите пирамиди, трябва да се преизчисли какво са прибирали всеки месец според индекса на цените и да се сравни с това, което в момента декларират, че имат като активи. Е, честито:

1. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, универсалните пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 507 959 676 лева, или 10,6% от събраните от данъкоплатците насила с държавна принуда средства. Но това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези „частни пенсионни фондове“ бъде прекратена.

2. за цялото си успешно (за организаторите на схемата) съществуване, “професионалните частни пенсионни фондове” (данък допълнителен професионален в полза на “частни фирми” със защитата на „конституционния съд“) са нанесли реални преки загуби за населението в България от около 225 387 065 лева или 29,25% от заграбените от данъкоплатците с държавна принуда средства. Отново – това е официално декларираното, истината ще излезе наяве едва когато дейността на тези „частни пенсионни фондове“ бъде прекратена.

Общо реални преки загуби за населението в България – около 733 346 741 лева

——————————————————————————————————————————————————————

Какви „допълнителни“ пенсии ще плащат принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”?

Работещи при тежки условия на труд – първа и втора категория – В “лична” “недосегаема” “индивидуална партида” след “професионално управление”, на средния работник тежка категория са му оцелели 2144,68 лева.

Професионалните “частни пенсионни фондове” трябваше да почнат да плащат от 2011 г. пенсии. Правителството имаше намерение да прекрати схемата, но го направи само частично, а някои народни избранници сезираха конституционния съд, защото държавата национализирала (не казаха обаче, че са национализирани загуби). “Конституционния съд” пък брани интересите им храбро и достойно (става дума за интересите на собствениците на “частните фирми”). В крайна сметка Парламента им даде отсрочка да почнат да плащат от 2015 г. (като дотогава НОИ ще се води много неефективен и ще отнася всички плювни).

Какво щеше да бъде ако днес сме 1 януари 2015 г., а професионалните частни пенсионни фондове трябваше да плащат:
1. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 10,5 години, а жените за 12,5 години, ако са работили 10 години първа категория труд. 2. Мъжете биха имали право на ранна пенсия за период от 5,5 години, а жените за 7,5 години, ако са работили 15 години втора категория труд.
За целите на пресмятането на средната месечна ранна пенсия, ще приемем, че броя работници първа и втора категория труд са равен брой, мъжете и жените са равен брой. В такъв случай средния работник тежка категория би трябвало да получава ранна пенсия 9 години или 108 месеца.

На средния работник тежка категория са му оцелели 2144,68лева. Този резултат се получава като нетните активи на професионалните пенсионни фондове се разделят на броя насилени участници в измамната схема. По някаква необяснима причина на сайта на комисията за финансов надзор е написано, че средно се падат 2 301,08 лева. А стига де, хайде да смятаме заедно:
Декларирана нетна наличност при финансовите пирамиди наречени професионални пенсионни фондове: 545 285 000,00 лева
Брой насилени лица работещи при тежки условия труд: 254 250 човека
Според нормалната математика като разделим 545 285 000 лева на 254 250 човека се получава 2144,68 лева на човек.
Според финансовите пирамиди и комисията, която трябва да ги контролира се падат 2301,08 лева. На кое да се вярва сега? На математиката или на финансовите пирамиди?
Или може би има някаква специална методика, по която да се получава разликата. Някаква методика от вида 2+2 прави 5?
Ето това е публикувано на сайта на комисията за финансов надзор – PPF_2012_Q3_BG. В Таблица 5 пише колко се пада на човек средно.
Всичките ли декларирани данни са дефектни дами и господа? Това е декларирано и прието в комисията за финансов надзор. Някой гледа ли ги изобщо тези цифри? Обяснения ще трябват, обяснения

Хайде да приемем, че е допусната техническа грешка, а не става дума за някакъв вид престъпление. На средния насилен работник при тежки условия труд са му оцелели средно 2144,68 лева. Това означава, че би получавал средно 2144,68 лева / 108 месеца = 19,86 лева месечно ранна пенсия.
Разни представители на финансови пирамиди в последно време даваха за пример как някакъв на случаен принцип избран черноработник бил имал в личната си сметка еди колко си лева, как при еди каква си доходност щял до 2015 г. да има възможност за ранно пенсиониране с 300 и повече лева месечно пенсия, а ако си отложел пенсионирането с еди колко си години вече пенсията му щяла да бъде 600 и повече на месец. Къде са 19,86 лева средно на работник първа и втора категория труд, къде са въображаемите 300 и повече? Обяснения ще трябват, много обяснения

Държавните предатели допуснали финансовите пирамиди в пенсионната система на България обещаваха преди десетилетие нормални ранни пенсии за работещите първа и втора категория труд (ако трябва да сме точни представителите на финансовите пирамиди продължават да твърдят, че съвсем хубави пенсии ще има, при еди каква си годишна доходност и при еди какво си пенсиониране, дъжд от диаманти ще има за пенсионерите). 19,86 лева месечно ранна пенсия? Звучи съвсем приемлива пенсия, нали? Само трябва да се съобщи официално и кирките и лопатите ще захвърчат по парламента. Момент, който беше пропуснат през 2010 г., но който отново се задава.

Представители на финансовите пирамиди може и да почнат да твърдят, че това е временно явление, заради кризата, обаче от графиката по-долу може да се види, че средно най-голямата ранна пенсия, на която са могли да се надяват работниците при тежки условия на труд е била около 23 лева месечно (в периода, когато за фондовата борса се говореше, че е тенджера под налягане). Няма временно явление, няма криза, схемата работи по този начин – данъкоплатеца плаща, собствениците на схемата реализират свръхпечалби, пенсионерите духат студена вода

По стойността на парите към септември 2012 г.

Голямата далавера на схемата – “универсалните пенсионни фондове” (където са насилени да участват с 5% от доходите си всеки месец родените след 1959 г.)

В “личните” “недосегаеми” “индивидуални партиди” в така наречените универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО в полза на “частни фирми”) към септември 2012 г. на средния данъкоплатец са му оцелели след професионалното управление (или поне така са декларирали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове”, дано да не са излъгали) 1329,87 лева (по данни от сайта на КФН).

Момент, при „универсалните пенсионни фондове“ я няма онази грешка при професионалните пенсионни фондове, която е допусната и публикувана. Можели да смятат значи.

Сега как да си сметнем каква пожизнена пенсия от данък ДЗПО фонд ще получава средния човек? Трябва да се ползва нещо като актюерските прогнози на НСИ (на статистиката трябва да се вярва) за очакваната продължителност на живота. След повишаването на пенсионната възраст е предвидено универсалните пенсионни фондове да почнат да плащат пенсии чак през 2023 г. на жените, и от 2025 г. на мъжете. Тогава мъжете ще могат да се пенсионират на 65, а жените на 63, ако имат и 40 години стаж, 37 съответно, иначе чак на 67.

Но да приемем, че средния човек стажа ще го има, или изискването за стаж като безобразен критерий ще е отпаднало. При това положение средният мъж на 65 годишна възраст се очаква да живее още 13,79 години. И тогава каква ще му е допълнителната пенсия от ДЗПО фонд? Нещо от рода на 1329,87 лева / 13,79 години / 12 месеца = 8,04 лева месечно? Ехе, над 8 лева месечна пенсия, това почти за килограм кашкавал на голяма промоция стига. Браво, и само 11 години капиталово натрупване е имало. Нали още ще натрупват? Сигурно ще удвоят пенсията, може и да я утроят? 2 килограма кашкавал на промоция месечно или направо 3. Какво знаете вие?

А жените какво ще правят? През 2023 г. жената, която ще се пенсионира ще е на 63 години. Според НСИ й остават средно 18,56 години живот след това. При това положение, пенсията, която ще получава от ДЗПО ще е нещо от рода на 1329,87 / 18,56 години / 12 месеца = 5,97 лева месечно? Нищо, жените нямат нужда от цял килограм кашкавал месечно, те ядат по-малко, и с половинка ще се заситят, при това кашкавала може и да не е на промоция.

Преди обаче родените след 1959 г. да си помислят, че ще получават “допълнителна пенсия” от принудителен задължителен “частен пенсионен фонд”, с която ще могат да си купуват крупни грамажи кашкавал на промоция всеки месец, трябва да им се съобщи и следното: Тъй като държавата противоконституционно е насилила всички родени след 1959 г. да се лишават от 5% от доходите си плащайки данъци в полза на “частни фирми”, (и което също е противоконституционно) пропорционално на парите, които държавата е прибрала за пенсии, но давала на “частни фирми” за управление, трябва да се направи редукция на държавната пенсия. Тоест ако принудителната вноска за ДЗПО е 5%, а за фонд “Пенсии” в НОИ е 12,8%, то държавната пенсия за родения след 1959 г. трябва да се намали с около 28%, а за компенсация данъкоплатеца роден след 1959 г. ще получи посочената по-горе “допълнителна пенсия” от универсален пенсионен фонд. А както е предвидено данък ДЗПО да стане 7% от 2017 г., то редукцията на държавната пенсия би била около 35% за насиления от държавата роден след 1959 г., да плаща данъци на “частни фирми”.

Значи да обобщим:

– мъж роден след 1959 г., може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 8,04 лева месечно

– жена родена след 1959 г. може да очаква да получи редукция на държавната пенсия от порядъка на 20-30% и “допълнителна пенсия” от “частен пенсионен фонд”: 5,97 лева месечно

Обаче не е много сигурно, тъй като, а са почнали принудителните задължителни “частни пенсионни фондове” да си продават активите, а се е оказало, че те са надценени или са напълно кухи. Тогава забравете за 6-те или 8-те лева месечно. Само редукцията на държавната пенсия ще остане.

На графиката по-долу – стабилният ръст на пенсиите, които частните универсални пенсионни фондове са подготвили средно на мъже и жени месечно в лева. Както може да се види много добре, през месец септември 2012 г. беше пречупена психологическата граница от 8 лева месечно средна пенсия. Изключителен успех постигнат за само 11-на и малко години капиталово натрупване (за собствениците на схемата).

Данъкоплатците трябва да имат предвид, че това бяха розовите времена на най-високата възможна доходност на едни финансови пирамиди от пенсионен тип – годините, когато само прибират парите. Наближи ли момента на плащането, тогава всички почват да разбират за каква измама става дума.

Докато на данъкоплатците им източват парите, собствениците на схемата печелят във всички случаи

В лева по стойността на парите към септември 2012 г.

Хайде пак да си припомним как работи схемата със задължителните „частни пенсионни фондове“ навсякъде по света:
1. данъкоплатците плащат
2. собствениците на схемата реализират свръхпечалби
3. пенсионерите духат студена вода
4. накрая данъкоплатците плащат втори път за същото

Всички посочени по-горе цифри и графика са генерирани с най-новата версия на безплатния Fack Private Funds Facker 1.1 201209, и всеки може да се убеди с очите си какво бедствие се е стоварило на данъкоплатците.

Всеки отговорен участник по една или друга причина в схемата на финансовите пирамиди в пенсионната система, би трябвало час по-скоро да си признае всичко, да отиде и да се помоли:
„Господин премиер, уважаеми народни представители, моля да закриете схемата незабавно, обещавам да оказвам пълно съдействие при прекратяването й, и да се минимизират щетите за данъкоплатците“. Иначе не е много ясно каква точно ще е развръзката и дали плановете да се източват напълно необезпокоявано милиарди в продължение на 2 десетилетия, ще се реализират както е по проект

Докато държавата продължава да упражнява протекция върху измамната схема, това ще струва около 800 милиона лева (новопостъпилите принудително събрани вноски ДЗПО и допълнителен професионален, в полза на “частните фирми”) преки лишения за населението годишно. 800 милиона допълнително дефицит на държавния бюджет + лихви.

Да закрием задължителните “частни пенсионни фондове”

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Реклами

Данък върху разходите в България

Данък върху разходите в България

Съдържание
Какво се облага с данък върху разходите
Социални разходи, които не са в натура
Признаване на данъка върху разходите
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи в полза на доброволни частни пенсионни фондове, здравни фондове и застрахователи
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за ваучери за храна
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за транспорт
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Деклариране и внасяне на данъка върху разходите

Какво се облага с данък върху разходите
С данък върху разходите със ставка от 10% се облагат следните разходи, за които организацията (която подлежи на облагане с корпоративен данък) разполага с доказващите разхода документи:
– представителните разходи свързани с дейността
– социалните разходи давани в натура на наетите лица по трудов договор и договор за управление и контрол (за наетите по граждански договори не може да се правят в натура социални разходи, или ако се правят, то няма да бъдат признати за данъчни цели). Сред социалните разходи предоставяни в натура се включват и:
а) разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, както и застраховка „Живот“
б) разходите за ваучери за храна
– разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато се осъществява управленска дейност с тях

Социални разходи, които не са в натура
Социалните разходи в натура (по това трябва да се разбира всичко що е материално, но не и пари) се облагат с данък върху разходите от 10%. Всички останали социални разходи, които не са в натура, а в пари се смятат за доход на физическото лице и се облагат като такива по реда на ЗДДФЛ.

Признаване на данъка върху разходите
Документално обоснованите разходи, които подлежат на облагане с данък върху разходите се признават, както и данъка върху тях за данъчни цели в годината на начисляването им. Данъкът върху разходите е окончателен.
Пример защо данъкът върху разходите може да е много полезен инструмент за напълно законно избягване на данъчното облагане:
Фирмата Х на 21 декември 2012 г. прави коледно парти, на което са поканени всичките й клиенти. Всички разходи свързани със събитието могат да се признаят като представителни разходи и в такъв случай подлежат на облагане с данък върху разходите 10%. Направените разходи за партито са 10 000 лева. Фирмата Х трябва да си самоначисли данък върху разходите 10% или в случая 1000 лева, които трябва да внесе до 15-то число на следващия месец. Тези 1000 лева данък върху разходите, които фирмата прави се признават за разход и намаляват годишната печалба на фирмата за данъчни цели. Така ако фирмата е имала 11 000 лева годишна печалба за 2012 г. ще има признати (и обложени с данък върху разходите) 10 000 лева + 1000 лева данък върху разходите. Тоест цялата печалба на фирмата е изчистена и корпоративен данък няма да се дължи.
Какво печели фирмата от този номер, защото все пак плаща 1000 лева данък върху разходите? На първо време е организирано събитие, от което фирмата може да има изгоди в бъдеще, но данъчния ефект също е много важен. Ако фирмата не беше направила тези 10 000 разходи за партито + 1000 лева данък върху разходите, то за да може да се похарчат тези 11 000 лева печалба за каквото собствениците на фирмата искат, трябва да се плати веднъж 10% на 11 000 лева печалба или 1 100 лева корпоративен данък + още 5% на остатъка данък върху дивидентите или още 495 лева данъци. Общата сума на данъците е 1 100 + 495 или 1595 лева, което са 14,5% данъци от печалбата. За парти след плащането на данъците щяха да останат едва 9405 лева, като иначе фирмата можеше да изхарчи 10 000. Общо данъците за фирмата, когато прави представителни разходи са на практика 9,09%. Ако не бъдат направени представителните разходи, на собствениците това би им струвало 14,5% общо корпоративен данък + данък върху дивидентите. Така че не е чудно защо по Коледа има партита – избягването на данъци е мотиватор от най-висш порядък.

Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи в полза на доброволни частни пенсионни фондове, здравни фондове и застрахователи
Фирмата работодател ако няма подлежащи на принудително събиране публични задължения може да направи вноска до 60 лева месечно на всеки свой служител за доброволно пенсионно или здравно осигуряване, или застраховка „Живот“, които се признават за разход на фирмата и не подлежат на облагане с данък върху разходите.
Пример:
Фирмата Х прави вноска за допълнително пенсионно осигуряване на двамата си служителя работещи по трудов договор или договор за управление и контрол Иван Иванов и Петър Петров за по 60 лева за месец ноември 2012. Тези разходи от 120 лева не подлежат на облагане с корпоративен данък, нито на облагане с данък върху разходите. Ако обаче фирмата реши да им направи вноски по 100 лева на човек, то за горницата над 60 лева (в случая 40 лева на човек) ще се дължи данък върху разходите. Или фирмата трябваше да си самоначисли върху 2 * 40 лева = 80 лева данък върху разходите 10%. Тоест 8 лева, които трябва да се внесат до 15 декември.
!!! Внимание: по-незапознатите работодатели може и да си направят сметката, че им е изгоден този вариант с даването на 60 лева месечно на доброволен пенсионен или здравен фонд, или застраховка „Живот“, и дори да си мислят, че правят добро на служителите си. Само че ако се има предвид какво представляват например финансовите пирамиди универсални пенсионни фондове, по-известни като данък ДЗПО, а доброволния пенсионен фонд не е нещо много по-различно от тях, като се има и предвид, че частните здравни фондове работят за собствената си печалба, а не за здравето на осигурените лица, а и застраховката „Живот“ може да бъде много сериозно заробване на служителя за дълъг период от време… то има и други по-добри начини за пестене на данъци. Но разбира се всеки работодател сам си решава. Странно е обаче защо държавата прави данъчни преференции за участие в подобни твърде съмнителни схеми, докато например иска да облага с данъци лихвите върху депозитите на гражданите в банките. Възможно ли е разните там частни пенсионни или здравни фондове, както и застрахователи да упражняват някакъв натиск върху властта за наличието на подобни лобистки текстове?
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за ваучери за храна
Не подлежат на облагане с данък върху разходите направените от работодателите социални разходи за своите служители по трудов договор или договор за управление и контрол в размер до 60 лева месечно на човек, когато са предоставени под формата на ваучери за храна и при наличие едновременно на следните условия:
– договореното основно месечно възнаграждение на служителя в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предните 3 месеца;
– работодателят няма подлежащи на принудително събиране публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
– ваучерите са предоставени на работодателя от организация, която има разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на спечелен конкурс. Списък с организаторите, от които могат да се получават ваучерите за храна може да се намери тук: http://www.minfin.bg/bg/page/531
!!! Внимание: за да не бъдат облагаеми с данък върху разходите предоставените ваучери за храна, трябва да са налице едновременно изброените по-горе 3 условия.
Пример 1:
Служителят Иван Иванов има основна заплата при работодателя Х за месеците май, юни и юли от 500 лева. Работодателя Х решава да се уговори с Иван Иванов за месец август да му намали основната заплата на 440 лева, като ще го компенсира с 60 лева под формата на ваучери за храна. Уж за Иван Иванов е същото, а работодателя Х си мисли, че ще спести данъци. При този случай основната работна заплата на Иван Иванов за август ще е 440 лева, като средната за предните 3 месеца е била 500. Не се отговаря на първото условие за необлагаемост на разходите за ваучери за храна, следователно тези разходи ще бъдат обложени с 10%.
Пример 2: фирмата Х има запор на банковите сметки поради неплатени данъци, а предоставя ваучери за храна на служителите си за 60 лева месечно. Разходите ще подлежат на облагане
Пример 3: фирмата Х си взима ваучери за храна от фирма, която няма право да предоставя ваучери за храна или си е превишила квотата – разходите ще подлежат на облагане.
Който и от тези 3 примера по-горе да е налице, или някаква тяхна разновидност, то дори и да се отговаря на всички останали условия, разходите на работодателя за ваучери за храна ще подлежат на облагане.
Необлагаеми с данък върху разходите социални разходи за транспорт
Когато работодателят направи социални разходи за транспорт на своите служители по трудов договор или договор за управление и контрол от местоживеенето им до местоработата и обратно, тези разходи не подлежат на облагане с данък върху разходите. Да се разбира, че ако работодателя купи карти за градския транспорт на служителите си, за да идват на работа и да се прибират до местоживеенето си, тези разходи не подлежат на облагане.
Обаче ако служителя идва на работа с лек автомобил или по допълнителни линии, тогава разходът ще подлежи на облагане.
Ако транспортът на служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода работодателя няма да може да си извършва дейността, то тези разходи за транспорт няма да подлежат на облагане с данък върху разходите.
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Данъчната основа за данъка върху разходите свързани с експлоатация на превозни средства, когато се осъществява управленска дейност с тях, са начислените през месеца разходи за поддръжка, ремонт, гориво и т.н. на превозви средства, намалени с евентуални приходи от застрахователни обезщетения свързани с превозното средство, но не повече от направените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
Пример:
Управителят на фирмата Х Иван Иванов прави разходи за управленска дейност с автомобил както следва:
– 1000 лева за гориво
– 2000 лева за ремонт на автомобила след претърпян лек инцидент
Застрахователя казва, че ще плати 500 лева обезщетение за поправка на щетите по една или друга причина (застрахователите работят за собствената си печалба, нямат интерес да плащат обезщетения)
В такъв случай на фирмата Х ще й бъдат признати 500 лева приходи от обезщетения, които ще се приспаднат от общите разходи за превозното средство (3000 лева общо) и разликата (2500 лева) ще подлежи на облагане с данък върху разходите през съответния месец. Ако застрахователят плати 5000 лева обезщетение, вместо 500, то тогава сумата от 3000 лева направени разходи ще е по-малка от приходите от обезщетения. Фирмата няма да дължи никакви данъци върху разходите (обаче прихода от обезщетения си подлежи на облагане с корпоративен данък в края на годината) през съответния месец и останалите 2000 лева ще може да си ги приспадне от разходите свързани с превозното средство през следващите месеци. Или по друг начин казано следващите 2000 лева разходи, които фирмата ще направи във връзка с ползването на автомобила за управленска дейност, няма да подлежат на облагане с данък върху разходите.
Когато автомобила се ползва и за управленска дейност и по занятие данъчната основа за облагане с данък върху разходите се определя като:
– разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец
– разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец
Пример:
През месец юни 2012 г. фирмата Х има разходи за гориво от 1000 лева за изминати 4000 километра. 1000 километра с автомобила са изминати по занятие, а 3000 са свързани с управленска дейност. Така 3/4 от разходите за гориво (750 лева в случая) ще подлежат на облагане с данък върху разходите.
Освен това през месец юни 2012 г. фирмата Х прави и ремонт на превозното средства за 10 000 лева. Тук трябва да се гледат изминатите километри по занятие и тези свързани с управленска дейност за месеците от юли 2011 г. до юни 2012 г. включително. Ако предположим, че са изминати 40 000 километра, от които 10 000 са по занятие, а 30 000 са за управленска дейност, то от разходите за ремонт на превозното средство 3/4 или (7500 лева за примера) ще подлежат на облагане с данък върху разходите.
Деклариране и внасяне на данъка върху разходите
Данъкът върху разходите се декларира в годишната данъчна декларация.
Обаче данъкът върху разходите се внася авансово до 15-то число на месеца след месеца, в който е начислен разходът.
Пример:
Ако разход, който подлежи на данък върху разходите е направен през месец юни 2012, то до 15 юли 2012 трябва да се внесе дължимия данък, нищо че ще се декларира от 1 януари до 31 март 2013 г.
Ако организацията (подлежаща на облагане с корпоративен данък) по някаква причина има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, то може да си ги приспадне от дължимия данък върху разходите за текущия месец.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Как не трябва да се въвежда данък върху лихвите в България

Дали трябва да се въвежда данък върху лихвите в България е дискусионен въпрос. Има си и хубави страни тази идея, има си и негативи.

Но не това е толкова важното. Ако все пак се вземе решение да се въвежда толкова непопулярно данъчно облагане, то властта трябва да не допусне същия гаф от 2010 г., когато трябваше да се попитат работещите при първа и втора категория труд искат ли 300 лева пенсия от НОИ, или искат 30 лева от финансовите пирамиди наричани “професионални пенсионни фондове”.  Просто трябваше да се даде възможност на хората да си кажат: „Закрийте задължителните частни пенсионни фондове в България веднага. Отказваме се от загубите по „личните си сметки“ и искаме да ни се възстановят пълните права за държавна пенсия„.

Вместо това парламента беше подлъган да направи принудителен трансфер на едни жалки 100-на милиона от ППФ-та към НОИ, което даде основание на нагли лобисти да сезират „конституционния съд“, а тази организация извади толкова неадекватно становище, че човек почва да си задава много въпроси от вида на: „каква е тарифата на конституционния съд, за да защитава по подобен начин интересите на няколко частни фирми, работещи при режим на държавна протекция, в ущърб на данъкоплатците“. И до днес представителите на финансовите пирамиди размахват смехотворните заключения на този съд и заплашват властта да не си и помисля отново да посяга на парите им (не на парите на данъкоплатците, а на свръхпечалбите на собствениците на измамната схема).

С данъка върху лихвите по депозитите властта може отново да допусне грандиозна грешка ако лихвите по депозитите сключени преди влизането в сила на закона се планува да се облагат с данък. И този път вече определено ще има основание за сезиране на конституционния съд, а неразбориите около връщането на иззети данъци вероятно ще са страхотни.

Чл. 19, ал.3 от Конституцията на Република България казва, че: „Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.“

Ако лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, това е инвестиция, нали? Ако е инвестиция, тогава трябва да се закриля от закона според конституцията. Падежът на тази инвестиция е 2 януари 2013 г. и потенциално лихвата от 30% за трите години трябва да се обложи с 10% на 2 януари 2010 г., въпреки, че 3 години без 1 ден лихвата би трябвало да е необлагаема, а само 1 ден да е под обстрелът на новия режим. Няма да е честно, няма да е и законно.

Ако властта реши да облага с лихва вече направени депозити преди влизането в сила на новата разпоредба, такова положение ще е равносилно на това на 20 декември 2012 г. в закона за корпоративното подоходно облагане да се напише, че данъкът върху печалбата за 2012 г. е 20%, а не 10% както всички фирми са очаквали. Нещо повече и за 2011 г. и  за 2010 г. данъкът върху печалбата е 20%, и трябва да се доплати от всички фирми. Абсурдно е.

По същия начин и лицето Х си е направило тригодишен депозит на 2 януари 2010 г. за 1000 лева, при 10% годишна лихва, която не подлежи на данъчно облагане. Инвестицията е била направена при такива условия, ако са били по-различни, може би лицето Х нямаше да направи тази инвестиция. Не може държавата да променя правилата за вече сключени договори. Ако го направи, това ще е противоконституционно, а хаосът с връщане на данъци след неминуемото задаващо се решение на конституционния съд би съвпаднал точно с парламентарните избори. Да се допусне подобна грешка от властта прилича на умишлен саботаж от вътре.

Няма да има никакъв проблем ако в закона се разпише, че лихвите от депозитите ще бъдат облагани. ОК, но за депозитите сключени на 1 януари 2013 и след това, така че хората да знаят какво да очакват от договора си. Това вече ще е напълно законно и няма основание за сезиране на конституционния съд, но няма как правилата за вече сключени договори да се променят.

И разбира се приходи от данък върху лихвите през 2013 г. няма да има почти никакви.

120 милиона по-малко в бюджета?

Няма никакъв проблем от къде да се намерят – решението е елементарно: преустановяват се вноските във финансовите пирамиди наричани „универсални пенсионни фондове“ и „професионални пенсионни фондове“. Ефектът за държавния бюджет е около 800 милиона на година по-малко дефицит. Не да се търсят някакви 120 милиона и да се изнервят гласоподавателите, ето ги 800 милиона годишно, тук и сега.

Ако властта не спре източването на тези средства и тази година, а се набута с противоконституционна разпоредба за облагане на лихви от депозити по вече сключени договори – това означава, че някой саботира правителството. Може би и върху правителството се упражнява рекет от собствениците на тези „частни фондове“? Ако е така данъкоплатците трябва да го чуят. „Правителството има нужда от помощ, за да се освободи населението от финансовите пирамиди„. Не е проява на слабост да поискаш помощ

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Словакия по пътя към свободата от частните „здравни фондове“ поробили американците и не само тях

По филма на Майкъл Мур „Sicko“ (Недъзи)

Експозиция

В болница в САЩ:
Приватизирани лекари – търговци: Пострадали са ти 2 пръста май и нямаш здравна осигуровка?
Ако искаш този може да ти го оправим за 12 000 $, а този за само 60 000 $.
Ако искаш и двата имаме специална оферта – само 72 000 $.
Е, какво си избираш? Не че те притискаме, имаш колкото искаш време да мислиш, пръстите са си твои
Ако нямаш пари и това е избор. Не се притеснявай, и така ще си си много хубав.

––––––––––––––––––––––-

„Подадох молба да осигурявам здравно Джейсън. Висок е 182 см и тежи 60 кг.“
Отхвърлен – твърде слаб

––––––––––––––––––––––-

„Исках да се осигурявам здравно. Висока съм 155 см и тежа 80 кг.“
Отхвърлена – твърде дебела

––––––––––––––––––––––-

„Мислех, че здравноосигурителните дружества са за това да ни помагат. Ето защо пуснах запитване в интернет, дали има и други хора с подобни случаи и проблеми с осигурителя си.
В рамките на 24 часа получих 3700 отговора, а до края на седмицата 25000 души ми бяха изпратили ужасяващите си премеждия с частните здравноосигурителни компании“

––––––––––––––––––––––-

„Работя в информационен център, където хората звънят и питат за размера на осигурителни вноски. Имаме някои условия, на които да отговарят кандидатите, валидни за цялата система, като да не са болни от диабет, сърдечни заболявания, някои видове рак. Ако имате тези заболявания, почти сигурно е, че няма да получите здравна осигуровка.“
– Дълъг ли е списъкът с тези заболявания?
– Много дълъг. Мога да опаша цялата къща с него…
АКО ИМАТЕ ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОСИГУРЯВАТЕ ЗДРАВНО:
СПИН, алкохолизъм, анемия, болест на Алцхаймер, атеросклероза,  инсулт, поставен байпас, рак, хроничен хепатит, чернодробна цироза, диабет тип 1 и 2, аутизъм, вродени сърдечни пороци…

––––––––––––––––––––––-

Лора Бърнем катастрофирала със 70 км/ч и изпаднала в безсъзнание. Парамедиците я извадили от колата и я закарали с линейка до болницата.
– Получих фактура от частния си здравен фонд, в която се упоменаваше, че линейката няма да бъде поета, защото не е предварително одобрена от тях.
Не ми е много ясно как щеше да стане това предварително одобрение след като съм била в безсъзнание в колата си, преди да пристигне линейката.

––––––––––––––––––––––-

Самата същност на длъжността „Директор по медицинските въпроси“ е да има човек, който да спестява на компанията маса пари.

Доктор Линда Пино разглеждала молбите в частния здравен фонд „Хумана“. Напуснала работа, защо не харесвала начина, по който се вършат нещата.
„Запознаваш се с конкретната молба или случай и започваш да търсиш начини да спестиш пари на фирмата. Това е твоето задължение. Преглеждаш съдържанието на молбата, намираш изключение и с усмивка на уста си казваш: „Това е чудесно, ще получат формален отказ“. Не ми трябва да се ровя допълнително. Просто им отказвам служебно. Лекарят, с най-голям процент откази даже получаваше бонус.“
– Сериозно?
– При тях системата беше такава. Всяко плащане се определя като „медицинска загуба“. Такъв е терминът, който използват. Ако не изплатиш пари на някого и откажеш да поемеш някакви разходи или вземеш решение, с което спестяваш пари на фирмата, това си е чиста печалба.

––––––––––––––––––––––-

Ако не могат да отхвърлят молбата ти да отрекат нуждата от лекарски грижи и накрая са принудени да платят някоя операция, ти пращат Лий – техният копой. Неговата работа е да върне парите на компанията, с всички възможни средства. От него се иска, да намери пропуски в молбата ти или някакви предишни заболявания, които не си знаел, че имаш.  Ще се отнасяме с него като с убиец.
– Имам цял отдел за тази работа, който проверява здравословните ти проблеми за пет години назад, търсейки сламка, за която да се захванат и да те уличат, че нещо си скрил и не си обявил. В такъв случай могат да ти прекратят осигуровките или да ти увеличат размера на вноските, до ниво, при което не можеш да си ги плащаш. Ако не открият, че си прикрил нещо в молбата си, пак могат да те отхвърлят заради предишни заболявания. Независимо от това, че не си бил длъжен да потърсиш медицинска помощ. В някои щати е законно да имаш т. нар. „осъзнати предишни заболявания“. Има се предвид, че ако преди осигуровката ти да влезе в сила, си имал симптоми, които са предполагали здравомислещ човек да потърси медицинска помощ, то при проявяване на същите симптоми те не се покриват от осигуровката.

Сложна работа, нали? Такава е обаче реалността. Би трябвало да бъдат справедливи и безпристрастни, но това са техните пари! Всичко се прави целенасочено, не е грешка, не е недоглеждане, не се промъкваш през някоя вратичка, някоя я е поставил там и те прекарва през нея. А причината е да се увеличат печалбите.

Като се замисля, може и да съм убил някой. Навредил ли съм на хората? Разбира се, че да. Не съм работил за осигурителни дружества отдавна, но не смятам, че така съм изкупил вината си затова, че съм бил въвлечен в тези истории. Доволен съм, че вече не се занимавам с това.

––––––––––––––––––––––

В един служител от здравната индустрия съвестта проговорила. Доктор Линда Пино, бивш служител на „Хумана“, разглеждащ молби за плащания.

Казвам се Линда Пино. Тук съм, за да направя публични признания.

През пролетта на 1997 г. в качеството си на лекар, отказах необходима операция на мъж, която щеше да спаси живота му, следователно аз съм причината за неговата смъртНикой не ми потърси сметка за това, защото всъщност, спестих половин милион долара на компанията си. С това си действие дори затвърдих репутацията си на добър директор по медицинските въпроси и си осигурих кариерата. От служител със заплата няколко стотин долара седмично, като преглеждащ молби, започнах да получавам шестцифрени суми на ръководна позиция.

Основното ми задължение беше едно – в качеството си на медицински експерт, да донеса финансови изгоди на организацията за която работя. Неведнъж ми бе повторено, че аз всъщност не отказвам медицинска помощ, а само отказвам плащане. Знам как частната здравноосигурителна система осакатява и убива хора. Хилядите молби, на които написах смъртната присъда – „отхвърлен“, не ми дават мира. Благодаря.

––––––––––––––––––––––

Американската мечта – къщата, колата, жената… и здравеопазване. Първите 3 може на кредит, а за здравеопазване мечтите са безплатни

Разработка

Как се стигна дотам, лекари и здравноосигурителни дружества да бъдат отговорни за смъртта на пациенти? Кой въведе тази система? Откъде започна всичко? Как бе създадена тази система?

Научихме, благодарение на магнитната лента.

17 февруари, 1971 г.

Джон Ерлихман (съветник на президента на САЩ): Сведохме проблема на вицепрезидента до следното нещо – да включим ли здравноосигурителните компании като “Кайзер Перманенте”?
Ричард Никсън (Президент на САЩ): Чакай да те питам нещо… Знаеш, че не горя от желание да въвеждам проклетите здравни програми.
Ерлихман: Това е работа на частния бизнес.
Никсън: И на мен така ми се струва.
Ерлихман: Едгар Кайзер иска да печели от дружеството си. А може да го направи, защото вече приказвахме с него по този въпрос. И аз се запознах по-подробно с нещата. Целта е да се занижат медицинските грижи, защото колкото по-малко са грижите, толкова по-големи ще са печалбите.
Никсън: Добре.
Ерлихман: А те ще отиват на сигурно място.
Никсън: Много хубаво.

На следващия ден
18 февруари, 1971 г.

“Днес предлагам нова национална здравна стратегия. Целта на тази програма е проста: Искам САЩ да има най-добрата здравна система в света и искам всеки американец да получи нужните грижи, когато са му необходими.”

Планът разработен съвместно от Никсън и Едгар Кайзер проработил.  В следващите години за пациентите се полагат все по-малко грижи. Опашките в обществените болници растат, а качеството на услугите намалява. Претъпканите и неугледни болници представляват опасност.

Докато здравноосигурителните компании забогатяват, системата се срива. 37 млн. американци са беззащитни срещу смъртоносните болести.

Бедните са най-уязвими, защото им се отказва спешна помощ, докато не стане твърде късно.
Това продължава с години, докато не се появява този мъж, който доведе със себе си една млада дама. Дръзка, умна, сексапилна

“Днес обявявам сформирането на президентски екип за реформа в здравната сфера, под председателството на Първата дама – Хилъри Родъм Клинтън.”

Тя постави пред себе си като основен приоритет да направи достъпни медицинските грижи за всички.

“Всеобща здравна система сега! Няма да зависи от това къде работиш, работиш ли изобщо и дали имаш предишни заболявания. Здравните грижи никога няма да ни бъдат отнети.”

Тя подлуди Вашингтон.

„Наистина ли искате държавата да се грижи за здравето ви? Няма да имате свободата да си избирате лекаря.“

„Опитват се да ни пробутат един огромен бюрократичен, социалистически план. Социалистическо здравеопазване.“

ЧЕРВЕН КОШМАР – СОЦИАЛНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Нищо не вселява по-голям страх в сърцата ни от това? А основните противници на тази система винаги са били добрите лекари от Американския лекарски съюз.

Едуард Анис – президент на лекарския съюз: „Това ще удари държавен шамар на болницата ви, те ще прецизират услугите, ще определят стандарти, ще назначават комисии, ще искат да им се отчитате. Държавата ще третира всички на равни начала, досещате ли се? Всичко това ще доведе до нова система, при която за всички ще се полагат медицински грижи.“

Да, медицински грижи за всеки (какъв ужас само), но от лекарският съюз бяха против. На всичкото отгоре, провеждаха вечеринки по цялата страна и каниха съседите си да чуят една плоча, на един известен актьор, за злините на държавното здравеопазване.

„Казвам се Роналд Рейгън. Един от традиционните методи за налагане на социализъм и държавно регулиране е чрез здравната система. Лекарите започват да губят своята свобода. Лъжите следват една след друга. Лекар решава, че иска да практикува някъде. Правителство обаче му казва, че не може да го направи, защото в града има достатъчно лекари и трябва да отиде другаде. Всички сме наясно, какви може да са последиците от такъв прецедент – държавата да определя къде и как ще работим. После ще последват и други федерални програми и ще отнемат свободите ни, с които сме свикнали в тази страна. Докато един ден не се събудим и не открием, че сме станали социалисти.“

Времената може и да са други, но тактиката за всяване на страх не е. Корпорациите от здравния сектор похарчиха стотици милиони долари в опити да провалят програмата на Хилъри и успяха.

За следващите седем години от престоя си в Белия дом, на нея не й бе позволено да повдига този въпрос повече. За американците все още няма обществено здравеопазване. САЩ се смъкна на 37-мо място в света по здравни грижи, малко пред Словения, Куба и Бруней. В това няма нищо чудно, защото Конгресът имаше по-важни дела. 

„Г-н председател, днес от тази трибуна, искам да отправя благопожеланията си, към фирма „Джъст Борн“, които отбелязват 50-та годишнина на най-известния си продукт, любим и на дъщеря ми – бонбонките „Маршмалоу Пийпс“.“

Така корпорациите от здравния сектор навлязоха необезпокоявани в XXI век, докарвайки си безобразни печалби. Превръщаха изпълнителните си директори в милиардери и избягваха законите, както си поискат. Но най-голямото им постижение беше купуването на американския Конгрес.

Цялата здравна система беше предадена в ръцете на здравноосигурителните дружества. Постигнаха пълен контрол. Е, споделяха го с някои хора. И фармацевтичните компании обичат да купуват конгресмени. Защо дават тези пари? За прокарването на закон, който да помага на възрастните да си купуват по-лесно лекарства.

Бели Тоузин: „Нека изясним едно нещо. Републиканците обичат майките, бащите, дядовците и бабите си, като всички останали в Конгреса. И ние ще се погрижим за тях.“

Всъщност този закон подари над 800 милиарда долара пари от данъци на фармацевтичните компании и частните здравни фондове. Оставиха фармацевтичните компании сами да определят цените и позволиха на частните фондове да се превърнат в посредници.

За всички имаше по нещо. Човекът основен лобист, който определиха да свърши тази работа, беше конгресменът Били Тоузин. Той беше точният човек, защото разполагаше с тайно оръжие.

Били Тоузин: „Никой тук не обича майка си повече от мен.“
„Предизвиквам ви, сър. Никой тук, не обича майка си повече или по-малко от останалите.“
„Обичам тази жена.“
„Как може и да си помислите, че обичате родителите си, повече отколкото ние обичаме нашите?“

Всички те обичат родителите си, просто не обичат нашите родители, толкова колкото техните. И така…

„За мен е чест да парафирам историческия Закон за подобряване и модернизиране на лекарствената политика от 2003 г.“

Това, което се спести беше, че възрастните ще плащат повече за лекарства, отколкото са плащали досега. И когато всичко приключи, 14-те замесени сенатори напуснаха работа и заеха длъжности в здравната система. Били Тоузин също напусна Конгреса, за да стане изпълнителен директор на „Фарма“ – фармацевтично лоби, с годишна заплата 2 милиона долара.

Денят във Вашингтон беше празничен.

САЩ има най-висок процент на детска смъртност в Западния свят. Бебе, родено в Салвадор има по-голям шанс да оцелее, отколкото ако е родено в Детройт.

Като тръгне на училище става още по-добре. Класове с 40 ученика. Училища без лаборатории. Нищо чудно, че повечето младежи не могат да посочат Англия на картата.

Няма страшно – следва колежа. Докато завърши става толкова напечено, затъва до шия в дългове преди да започне първата си работа.

Превръщате се в идеалните работници – хора, нуждаещи се от работа. Кой работодател не би наел някой, имащ да връща хиляди долари? Той няма да създава проблеми. Освен че изплащаш колежанския заем, ти трябва работа със здравна осигуровка. И ако заплатата ти не е достатъчна, не се притеснявай! Винаги можеш да започнеш втора работа, и трета, и четвърта. Ако имаш проблеми със съня, винаги може да помолиш лекаря да ти предпише още лекарства за сън

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Реприза

Схемата с частните здравни фондове, като част от един по-голям план беше налагана под натиск и в други държави по света.

През 2008 г. благодарение на нагли лобисти се повиши вноската за здравно осигуряване в България от 6% на 8%, като разликата от 2% беше планирано да се даде на задължителни „частни здравни фондове“. За щастие на българите планът не успя, като бившата власт, а сегашна опозиция орева всички медии, че тези 2% допълнително за здраве, бяха изхарчени за здравеопазване. Да, за държавно здравеопазване, а не бяха дадени за източване от задължителни „частни здравни фондове“, какъвто беше планът. Представете си онези, които са плащали подкупи на корумпирани „политици“, как са реагирали, при положение, че са останали без кльопачка, за която са предплатили.

Не такъв късмет обаче има друга малка страна от Европейския Съюз – Словакия. През 1993 г. след отделянето от Чехословакия, се взима решение за изграждане на частна здравноосигурителна система. През 2003 г. в страната под натиск се осъществява приватизация и на пенсионната система с въвеждане на финансовите пирамиди от вида задължителни частни пенсионни фондове, от правителство, което се бори за “свободен пазар”, и което бе въвлечено в скандал за тайни сделки с водещ хедж фонд за разпродажба на държавни активи на Словакия в замяна на милиони под формата на подкупи.

След изборите през март 2012 г. за изненада на всички, и за ужас на собствениците на „частни здравни фондове“ и „частни пенсионни фондове“ с пълно мнозинство в парламента ще управлява правителство с премиер Робърт Фицо.

Вноската във финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ беше намалена от 9% на 4% от заплатата на работниците (бившата власт изпадна в ужас и продължи със заплахите как населението застарявало и как само частни пенсионни фондове могат да се справят с проблема – е да, геноцида решава много бързо всички проблеми с възрастното поколение).

От началото на 2014 г. в Словакия ще се прекрати и схемата с частните здравни фондове:
„Правителството, което оглавявам, отхвърля идеята частните здравноосигурителни фондове да реализират свръхпечалби за сметка на обществените средства и да използват тези печалби, за да обезпечават луксозното си съществуване. Смятаме, че ще бъде по-ефективно да имаме единен държавен здравен фонд, вместо парите да отиват в джобовете на собствениците на частните фондове“ – Робърт Фицо, премиер на Словакия

Разбира се Словашката асоциация на частните здравни фондове е получила душевна травма поради обявяването й за излишна и събира подписка срещу промените.

Какво е общото между Виктор Орбан (премиерът на Унгария) и Робърт Фицо (премиерът на Словакия)?

Виктор Орбан е председател на ФИДЕС или така наречените „десни“ в Унгария. Робърт Фицо пък е представител на „левите“ в Словакия. Значи напълно противоположни политически убеждения би трябвало да имат, но са в консенсус по отношение прекратяване дейността на финансовите пирамиди от вида задължителни „частни пенсионни фондове“, а Фицо има намерение да реши и проблемът на Словакия с „частните здравни фондове“, който в Унгария нямат.

И двамата бяха атакувани от медиите (лоша работа е да забранят финансовите пирамиди), обявени са за комунисти и фашисти, врагове на частната собственост. И докато за Орбан да се нарече комунист може да доведе до пристъпи от смях, то за Фицо, е да, представител на левицата в Словакия. И сега какво ще правим? Паника, паника, несигурност сред „чуждестранните инвеститори“. Тия комунисти в Словакия ще разбият толкова хубавата частна здравна система и искат да унижат лекарят да бъде държавен служител? (тази пропаганда, която вилнее в САЩ се използва навсякъде, мотивите разбира се са едни и същи)

А колко е лошо да си лекар – държавен служител? Колко е лошо да имаш държавна система за здравеопазване?

Великобритания

Кога възникна идеята, че всички британци трябват да имат правото на здравни грижи?

Тони Бен (бивш депутат): Всичко започва с демократичните промени и даването на право на глас на народа. Преди това, цялата власт бе в ръцете на богатото съсловие. Ако имаш пари, имаш достъп до здравни грижи, образование, грижиш се за старините си… A демокрацията даде на бедняка правото на глас. Това измести властта от портфейла към бюлетината. Хората си казали: „През 30-те години безработицата беше огромна. По време на войната безработицата изчезна. Щом постигаме пълна заетост, убивайки немци, защо да не постигнем същото, чрез строене на болници и училища, наемане на бавачки и учители? Щом се намират пари за убиване на хора, ще се намерят и да им се помогне.“ Тази промяна на възгледите помогна много за развитието.
– Кога е станало това?
Тони Бен: През 1948 г. „Новата здравна система започва да функционира на 5-ти юли. Каква е нейната същност? Цялата необходима медицинска, стоматологична и следродилна помощ ще бъде осигурена. Всички – бедни, богати, мъже, жени, деца, ще имат достъп до нея. Нищо няма да се заплаща, освен някои специализирани грижи. Всички ще са осигурени, но разбира се, това не е благотворителна организация. Финансирането на системата ще идват от данъците и вие няма да се тревожите, когато се разболеете.“

Тези думи описват цялата същност на здравната система във Великобритания.

Г-жа Маргарет Тачър веднъж каза: „Здравето на нацията може да се чувства на сигурно в наши ръце.“ Не се спори по въпроса, както и за правото на глас на жените. Никой не може да си позволи да твърди, че жените не трябва да гласуват, защото никой тук няма да се съгласи. Никой няма да допусне влошаване или унищожаване на държавната здравна система.  Ако Тачър или Блеър бяха казали, че държавното здравеопазване отпада… Щеше да настане революция.

А как ли живеят бедните лекари държавни служители във Великобритания? Пропагандата гласи, че като държавни служители би трябвало да са унижавани, да работят за без пари и т. н.

Майкъл Мур: Вие сте семеен лекар, така ли?
Лекар във Великобритания: Водим се общопрактикуващи лекари.
– Значи нещо като семейна практика?
– Общо сме девет лекари, под шапката на Здравната каса.
– Държавата ли ви плаща?
– Да.
– Значи сте държавен служител?
– Абсолютно.
– При вас идва пациент. Трябва ли преди да го прегледате, да звъннете в Здравната каса?
– Не, в моята работа аз не боравя с пари.
– Можете ли да откажете лечение на болен?
– Не.
– Чували ли сте за някой, постъпил в болница и изписан поради невъзможност да си плати?
– Никога. И не бих работил в такава система ако се налага да го правя.
– Щом сте държавен служител, значи ползвате градския транспорт?
– Не, имам си кола и с нея идвам на работа.
– Фолксваген костенурка?
– В някой по-бедняшки квартал ли живееш или…
– Живея в страхотен квартал, нарича се Гринуич. Прекрасна триетажна къща.
– С колко семейства делите къщата?
– Имаме четири спални за съпругата ми и сина ми. Живеем само тримата тук.
– Колко струва тази къща?
– Около 550 000 паунда.
– Държавата плаща на лекар към здравната каса и той живее в къща за един милион долара?
– Да, приятелите ни смятат, че живеем много добре.
– Колко добре?
– Годишният ми доход е 85 000 паунда, включващ осигуровките… Имам колеги тук, които получават над 100 000 паунда годишно.
– 100 000 паунда са към 200 000 долара?
– Да.
– Парите, които получаваме зависят от работата ни. Колкото повече се грижим за пациентите си, толкова повече получаваме.
– В какъв смисъл?
– Въведоха нова система, според която, ако повечето ти пациенти са с нормално кръвно налягане, накарал си ги да спрат цигарите или ходят на психо-прегледи, ако не се чувстват добре, ако имат нисък холестерол, ти се плаща повече.
– Значи ако през годината накараш някой пациент да спре цигарите, ще ти платят повече?
– Абсолютно.
– Значи лекарите в САЩ няма защо да се страхуват от въвеждането на държавно здравно осигуряване?
– Не, мисля, че ако искат да имат къща за 2-3 милиона долара, хубави коли, нови телевизори, ще им е нужна практика, където да печелят тези пари. Лондон е скъп град, но смятам, че преживяваме доста добре.
– Значи си живеете добре с къщата за милион долара, аудито и телевизора с плосък екран?
– Да, справяме се.

Тони Бен: Мисля, че демокрацията е най-голямата революция на света. Далеч по-велика от социалистическите или каквито и да било други идеи. Ако имаш власт, използвай я в услуга на обществото.  Вашето правителство говори за правото на избор, постоянно повтаря, че всеки трябва да има такова право.  Правото на избор зависи от свободата на избор. Ако си потънал в дългове, нямаш право на избор.
– А за системата добре ли е, средностатистическият работяга да е затънал в дългове?
– Да, ако имаш дългове се отчайваш, а отчаяните хора не гласуват. Правителствата винаги казват, че всички трябва да гласуват. Аз обаче смятам, че ако бедните в САЩ и Великобритания гласуват за хората защитаващи техните интереси, ще настане истинска революция. А те не искат това да се случи, а искат хората да бъдат песимисти и без капчица надежда. Има два начина да се контролират хората: първо, да ги държиш под страх и второ, да ги деморализираш. Образован, здрав и уверен народ се управлява по-трудно. А някои хора просто разсъждават по този начин: Не искат хората да са образовани, здрави и уверени, защото няма да могат да се контролират.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

А какво плащате за предстоя си в болницата?
– Не се плаща. Просто те изписват.
– Поема го държавата?
– Да.
– Дори и да си осигурен, все някъде трябва да се плаща. Къде се намира касата ви?
– Нямаме такава.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Колко платихте за раждането?
– Моля?
– Трябва да платите преди да си тръгнете, нали?
– Всичко се поема от Националния здравен институт. Все пак това не е Америка.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Този човек си е счупил глезена… Колко ще му струва?
– Моля?
– Посещението в спешния кабинет. Ще получи огромна сметка накрая, нали?
– Всичко е безплатно.
– Питам ви за болнични разходи, а вие ми се смеете.
– Смея се, защото досега не са ми задавали такъв въпрос тук в спешното.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Аха, ето я и касата
– Значи тук идват хората да си платят сметките, когато ги изписват?
– Болницата е държавна, тук никой не плаща за нищо.
– Защо тогава пише „каса“, щом тук не се плаща?
– На ограничените откъм финанси хора, им се осребряват пътните до болницата и обратно до дома.

В болниците във Великобритания вместо да даваш пари на гишето, на теб ти дават пари.

Дали ще те изпишат не зависи от това, дали си си платил сметката, а от това дали здравословно си добре и има къде да отидеш.

Пфу, ама че комунисти са тези британци

Доклад на Американската здравна асоциация, за здравето на хората на възраст 55-64 г. твърди, че американците са по-здрави от британците. Обаче за всяка болест установяваме,  че има повече болни американци, отколкото британци. Рак, сърдечни заболявания, хипертония, удари, белодробни заболявания – процентът на заболели в Щатите е винаги по-висок. Дори най-бедните англичани, отчитайки фактора околна среда, които са най-болни от цялата страна, живеят по-дълго от най-богатите американци. Сигурно е чиста случайност?

Франция

Смята се, че Франция има една от най-добрите здравни системи в света, ако не и най-добрата. Но как е възможно? Франция има държавна система за здравеопазване? Нали само тези с частните здравни фондове бяха най-ефективни и успешни? Пак ли за комунизъм ще си говорим?

Какво се случва ако се разболееш и постъпиш в болница във Франция?

Получаваш необходимите грижи. Това не зависи от вноските ти, а от необходимите грижи. Основен принцип е солидарността. Хората с по-големи заплати, плащат за онези с по-ниските. Плащаш според доходите си и получаваш според нуждите си.

Ужас, пак комунисти? Какъв ужас само

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Как се чувстват американците във Франция?

„Преди пет години ми откриха диабет тип 1. Малко се страхувах да го кажа в болницата.“
– Във френска болница ли?
– Да.
– Има си регистратура за хроничните заболявания. Страхувах се да не ми вземат повече пари. Вместо това постъпих в болница, денонощно се грижеха за мен и приложиха доста превантивни мерки.
– Значи те попитаха дали боледуваш от нещо, не за да те изиграят, а за да ти помогнат?
– Да.

––––––––––––-

Лежах една година в болницата и докато бях там, постоянно ме успокояваха и ми казваха да си почивам.
– Колко общо са разрешените болнични през годината – 3-4 дни?
– Неограничен брой.
– Така ли! Неограничен?
– Как може да се определят, колко ще са болничните? Щом си болен, значи си болен.

––––––––––––-

Само здравеопазването ли им е „комунистическо“ на французите?

В детската градина: Колко плащате за две деца на ден?
– Около един долар на час (това за българските стандарти би означавало около 7-8 стотинки на дете за час, или около 60 стотинки на ден).
– Доволна ли сте от грижите за тях?
– Да, много съм доволна. Те са професионалисти и са добре обучени. Не могат напълно да ме заместят, но почти успяват. Имам им пълно доверие.

На децата ми тук са осигурени необходимите грижи и определено образование. Не се тревожиш дали ще влязат в колеж.
– В какъв смисъл?
– Безплатен е.
– Шегувате ли се?
– Колежът е безплатен.
– Няма начин!

Една от причините за благополучието тук е това, че държавата се страхува от хората. Страхува се от демонстрации. Страхува се от реакцията на хората. Докато в Щатите хората се страхуват от държавата. Страхуват се да излязат на улицата. Страх ги е да протестират. Точно това правят хората във Франция ако не са доволни от нещо.

Значи ли, че американците във Франция са щастливи с „комунистическото“ си здравеопазване и образование, условия на труд и т.н.? Не може да е истина. Сигурно ги смазват от данъци!?

В дома на средно френско семейство:
– Здравейте!
– Много хубаво жилище.
– Какъв е семейният ви доход за един месец?
– Семейният ни доход е около 8000 долара.
– Живеете доста прилично с тези пари. Колко плащате на месец за ипотеката на жилището?
– 1575 долара месечно.
– Колко коли имате?
– Две.
– Дължите ли пари за медицински услуги?
– Не. Държавата поема всички разходи.
– Изплащате ли заеми, имате ли дългове?
– Не, само ипотеката на апартамента.
– За какво основно харчите парите си?
– Риба, зеленчуци, плодовете, кисело мляко…
– Друго какво?
– За почивка. Нещо много важно.
– Щастливи ли сте?
– Не си ли личи?

Защо тогава американските медии ни карат да мразим французите? Да не се страхуват, че може да ги заобичаме? Или по-скоро техния начин на живот?

Канада

Много американци знаят, че никога няма да доживеят обществено здравеопазване и затова някои от тях, търсят помощ от другаде.

Ейдриън Кембъл е самотна майка, която на 22-годишна възраст се разболяла от рак.

Развих рак на шийката на матката, а частния здравен фонд ми отказа лечението. Казаха ми, че няма да ми платят, защото съм на 22 години и не би трябвало да се разболявам от рак. Казаха ми, че съм твърде млада.

Затънала в дългове, но излекувана на Ейдриън й писнало от американската здравна система. Затова когато се нуждае от здравни услуги жителката на Мичиган пресича границата с Канада.

– В клиниката дадох адреса на Кайл, а когато попитаха какви са взаимоотношенията ни, казах, че живеем на семейна начала. Не обичам да лъжа и не харесвам лъжците, но в случая послъгах малко… За да спестя пари.

Кайл (канадски гражданин): Отида ли в болницата няма нужда да нося пари. Всичко ни се осигурява безплатно. Тази грижа ти отпада и не се бориш с някой да получиш здравна услуга. Избягват се стресовите ситуации.

Да, това, което прави Ейдриан е незаконно. Но американците се принуждават да ходят в чужбина, когато имат нужда от здравеопазване.

Кайл: Много е жалко, че й се налага… Ако сключим брак, всичките й проблеми отпадат. Автоматически и тя ще бъде здравно осигурена. Такива бракове се сключват именно за това.

В Канада всеки има достъп до здравни грижи, защо и в САЩ не е така?

––––––––––––

Лари Годфри претърпява инцидент докато играел голф във Флорида.
– Чух звука и почувствах болката от скъсаното сухожилие. Костта, за която е захванат бицепса… Бицепсът се скъсва като ластик и се качва чак на гърдите.

Като всеки добър играч, Лари първо завършил кръга, преди да потърси медицинска помощ. И тогава му се стъжнило.
– Не бях особено притеснен, защото си бях направил здравна застраховка, но когато ми казаха, че лечението възлиза на около 24 000 долара, аз…
– 24 000?
– Да, американски долара.
– Значи ако беше останал на лечение, щеше да платиш 24 000 долара?
– Да, 24 000 щатски долара.
– Вместо това си се върнал в Канада и тук са покрили всичките ти разходи? 
– Абсолютно всички.
– Всичко е било безплатно.
– Напълно. Нито долар.
– Чудя се, защо се надявате на съгражданите си, които нямат вашия проблем, чрез техните данъци, да плащат за вашето здраве?
– Защото и ние ще направим същото за тях. Винаги е било така и се надявам, че така ще бъде и за в бъдеще.
– Добре де, защо да не плащаш само за собствените си проблеми, вместо да поемаш и чуждите на свой гръб?
– Ами има много хора, които не са в състояние да го направят и някой трябва да се погрижи за тях.
– Членувате ли в социалистическата партия или в партията на зелените?
– Не, всъщност съм член на консерваторите. Нещо лошо ли има в това?
– Малко е объркващо.
– Не би трябвало, защото… смятам, че що се отнася до здравеопазване, няма значение в коя канадска партия членуваш. Ако изобщо членуваш…
– Защо според вас, американците нямаме вяра на тази система?
– Предполагам, че… не споделяте нашите възгледи за универсалността на здравната система. И канадците смятаха така, докато не се появи човек на име Томи Дъглас и не промени общественото мнение.
– Сам човек?
– Да. Справи се сам…
– Може ли да дойде и в САЩ?
– За жалост той почина, в последно време го считат за най-важната личност в канадската история.
– В цялата ви история?
– Да.
– По-важна от първият ви министър-председател?
– По-важна от Уейн Грецки.
– А от Селин Дион?
– Тя е велика певица, но той е по-велик от нея.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

„Острието проби ръкавицата и ми отряза всичките пръсти на ръката. Осъзнах, че незабавно трябва да потърся помощ.“

– Очевидно, за зашиването на отрязани пръсти или крайници, понякога е нужна и 24-часова операция, особено ако са всичките пет пръста. В конкретния случай оперираха четирима хирурзи, наред с всички асистенти и двамата анестезиолози, необходими за такава мащабна операция. Когато има такива случай никой в Канада не се притеснява за това, дали може да си позволи операцията. Нуждае се от помощ и я получава, а ние се концентрираме върху най-добрия начин, по който можем да му помогнем.
– Срещнах се с един американец, който си отрязал върховете на два от пръстите си на циркуляр. Когато отишъл в болницата му казали, че единият пръст ще му струва към 60 000 долара, а другият 12 000 долара. Трябвало да реши, кой пръст може да си позволи.
– Не можем да откажем зашиване на пръст, защото самата система не ни дава това право. Щастлив съм, че работя в система, която ми позволява свободата да се грижа за хора, на които не им се налага да взимат подобни решения.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В болница в Канада

Колко време чакахте за преглед?
– 20 минути.
– 45 минути.
– Веднага ми обърнаха внимание.
– Нужно ли е нечие разрешение, за да дойдете в тази болница?
– Не. Ходим там, където ние решим.
– Нужно ли е предварително одобрение от здравноосигурителното дружество?
– Не, какво говорите.
– Плащате ли нещо?
– Не, нищо.
– Каква част е за ваша сметка?
– Никаква. При нас няма такива неща.

„Знаем, че в Америка се плаща за здравните грижи, но тази концепция не ни е ясна, защото при нас тя не съществува. Имаме Паркинсонова болест, удари, инфаркти. И сме големи късметлии. Е, има поводи за оплакване. Хората се оплакват за какво ли не. Но като цяло, системата е страхотна. За всеки един от нас се полагат необходимите грижи.“

Оказва се, че канадците живеят средно 3 години по-дълго от американците. Сигурно е случайно?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Куба

Казват, че едно общество се познава по грижата му за най-бедните. Вярно ли е обратното? Може ли да се прецени едно общество, по отношението му към най-заслужилите? Към героите? Пожарникарите, полицаите и спасителните групи след атентатите от 11 септември 2001 г.?

5 години след атентатите

„Имах проблеми с горните и долните дихателни пътища. Трябва да ми се трансплантира бял дроб, тъй като съм болен от белодробна фиброза. Повече от 5 години спах на стол, завит с одеяла, защото ако легнех не можех да дишам.“

Стотици от спасителните работници след 11-ти септември, които не се водеха на работа там, помагаха при разчистването. Много от тях развили тежки респираторни заболявания. Тогава от правителството заявиха: „Те не се водят на щат при нас, затова не можем да поемем отговорност за тях.“

Джон Греъм от Парамус, Ню Джърси бил доброволец към Бърза помощ. Бил в Долен Манхатън, когато чул разбиващите се самолети и се втурнал да помага. През следващите няколко месеца е част от спасителен екип, но имал проблеми с получаването на помощи, когато се разболял.

„Просто ме отхвърлят по най-различни причини. Това чакане е ужасно. Имам чувството, че ме чакат да умра. Не съм си и помислял, че подобно нещо е възможно, че САЩ може да ми го причини.“

Уилям Махер е доброволец към пожарната в Ню Джърси. Изкарал два месеца на руините, изваждал тела и части от тела, и това дълбоко го покъртило.

„Сънувах много кошмари или както искате го наречете, а това наруши съня ми. Без да знам, постоянно съм скърцал със зъби насън. Предните ми горни зъби са непоправимо увредени, заради постоянното скърцане през последните три години. Кандидатствах за помощи към фонда за 11-ти септември и три пъти ме отхвърляха. Сега ще кандидатствам за четвърти път, ако успея да събера всички необходими документи.“

След атентатите от 11 септември бе учреден фонд в размер от 50 милиона долара  в помощ на спасителите. Но правителството, по подобие на частните здравни фондове направи много трудно получаването на помощи.

Джордж Патаки (губернатор на Ню Йорк): „Трябва да имаш минимум време изкарано на руините, трябва да можеш да го докажеш, нужна е клетвена декларация, във връзка с работата ти там и дори при наличие на тези документи, одобряването не става автоматично. Съществува презумпцията, че при проявяването на някоя болест тя може да бъде отхвърлена при предоставяне на предишни епикризи. Мисля, че това е честен начин да защитим героите си.“

Реджи Сервантес била доброволец към Бърза помощ на 11-ти септември.

„Понякога нищо не помага – нито вода, нито лекарства, нито нищо. Само ми… изгаря гърлото, раздразва го и постоянно кашлям. Понякога дишам трудно, понеже не мога да си поема въздух.“

Дните на Реджи при руините минали в изнасяне на тела и оказване на помощ на пострадали.

„Въздухоносните ми пътища изгоряха още първата седмица, а до преди това имах проблеми с дишането. Но искахме да разберем дали няма останали живи, искахме да се уверим, че няма и други изчезнали. Исках да помогна. Обучавана съм за това. Ако някой се нуждае от помощ, аз му помагам.“

На Реджи й било трудно да помогне сама на себе си. Твърде болна била да ходи на работа и нямала доходи. Била принудена да напусне и използвала спестяванията си, за да се премести с децата си извън града.

„Не мога да разбера начина, по който трябва да получа помощ. Опитваме се да го направим по законния ред. Но ни игнорират.“

Не всички след 11-ти септември биват игнорирани от американското правителство. Днес, в затвора в Гуантанамо (Куба) се намират едни от най-опасните вражески бойци. Затворниците са изключително опасни и измежду тях е човек, замесен в отвличането на самолетите, хора от личната охрана на Осама бин Ладен, както и други, директно въвлечени в атаките от 11-ти септември. Сред хората, задържани в Гуантанамо има такива, които обучават терористи и бомбаджии… Техните ръце са изцапани с американска кръв. Би трябвало да се третират като военнопленници. Обаче се оказва, че в затвора в Гуантанамо нещата не са толкова зле.

„Задържаните, които представляват заплаха за националната сигурност имат достъп до първокласно медицинско оборудване. Получават денонощни грижи, включително и хирургични намеси, и всичко това на място, в затворническия лагер. В затвора има стоматологична клиника, отделение за физиотерапия и цифрови рентгенови апарати. Има операционна. Пада се по едно медицинско лице на четири затворника. Затворниците се преглеждат 3 пъти седмично и получават съответните грижи ако им е нужна медицинска помощ. Изследват се за рак, колоноскопията в затвора е рутинно изследване. Изследват се за диабет, хипертония, ниво на холестерола. Периодично се следи теглото и храненето им, за да са под постоянен контрол се следят лабораторните им резултати и общия им здравен статус.“

И какво излиза? Затворниците в Гуантанамо получават много по-добро здравеопазване, отколкото се полага на повечето американци. Значи все пак на американска територия има място, където може да се получат безплатни медицински грижи.

Куба – една комунистическа страна, където 4-ма герои след атентатите от 11 септември ще опитат да потърсят здравна помощ, тъй като не могат да разчитат на американската система за здравеопазване.

– Трябва ни лекар. Тук имате ли доктори?
– Лекар може да намерите в пряката. Там има болница. Във всяка пресечка има аптека

В Куба не живееше ли дяволът? Това не е ли адът на земята? Най-зловещата нация? Или поне това се повтаря на американците вече 45 години.

Джон Кенеди: „Имат множество ракетни установки, способни да нанесат ядрени удари по западното полукълбо.“

Джордж Буш – младши: „Няма да отстъпя докато Фидел Кастро не направи гражданите на Куба свободни. Бъдете сигурни.“

Едно е сигурно обаче – кубинците имат безплатно здравеопазване. Известни са по целия свят, не само с една от най-добрите здравни системи, но и като страната, осигуряваща лекари и медицинско оборудване и в помощ на страните от Третия свят.

В САЩ разходите за здравеопазване са 6000 долара на човек годишно. В Куба разходът е само 251 долара. И въпреки това детската смъртност в Куба е по-ниска от тази в САЩ. Средната продължителност на живота е по-висока. Тяхното верую са превантивните мерки и изглежда навсякъде има лекари. Грехът им е, че здравната им система не носи печалби.

Някой иска ли да си купи нещо от аптеката?
– Здравейте, вие ли сте аптекарката? Имате ли това? В Щатите струва 120 долара. Тук колко струва?
– 3,20.
– Колко прави това в долари?
– Към… пет цента.
– Пет цента?
– Да.
– Много ви благодаря

120 долара са много пари, ако получаваш 1000 долара пенсия за инвалидност, а ти се налага да си ги купуваш два пъти в месеца. В Куба струват пет цента, което е най-обидното

–––––––––––––––––––––––––––––-

Четирима от героите от 11 септември, които не могат да разчитат на американското здравеопазване, потърсиха помощ в Болница в Хавана, за да проверят дали могат да им помогнат там. Не им поискаха пари, нито здравни книжки. Попитаха ги единствено за имената им и като всички останали щяха да получат първокласна медицинска помощ, нищо че са американци – граждани на „вражеския лагер“.

На Реджи Сервантес й откриха множество бронхиални и белодробни усложнения. Кубинските лекари й назначиха лечение, което да проведе, когато се завърне у дома. То включва и онези пет-центови инхалатори, които обаче струват 120 долара в САЩ.

На Уилям Махер бяха извършени манипулации на врата и гърба му. И след три години непрестанно скърцане със зъби, в следствие на посттравматичния стрес, той си замина от Куба с комплект нови зъби безплатно, за които зъболекарят му в САЩ му беше поискал 15 000 долара.

Джон Греъм от две години нямаше здравни осигуровки и в САЩ са му поискали за последната част от изследванията между 5 и 7 хиляди долара. В Куба след провеждане на множество изследвания на сърцето, белите дробове, кръвта и стомаха, за които не плаща нищо, най-накрая разбира от какво е болен. Предписан му бе строг курс на лечение и множество процедури, а той се почувства така, както не се бе чувствал от години.

Кубинските лекари успяха да отърват Дона от пет от деветте хапчета, които пиеше. Поставяйки й точна диагноза, й предписаха план за лечение, който да й помогне да заживее нормален живот.

Колкото повече произвежда дадена страна, толкова по-богата е и толкова по-добре трябва да се грижи за хората си. Куба е малък карибски остров, с малък потенциал. Но където се прави много за здравето на хората. Как така Куба може, а САЩ не може?

Кода

Ако се дават парите за здравеопазване, за опазване здравето на хората, какво ще стане със свръхпечалбите на собствениците на няколкото „частни здравни фонда“ и фармацевтични компании?

Ето това е големият избор. Частната здравна система означава геноцид за гражданите и свръхпечалби за собствениците на здравни фондове и някои фармацевтични компании.

Държавната здравна система означава здравеопазване за хората, никаква печалба за собствениците на „частни здравни фондове“ и нормална печалба за фармацевтичните компании.

Дали е по-важно здравето на стотици милиони граждани или свръхпечалбите на малцина патологични психопати?

Кой може да твърди, че да имаш здраво население е неефективно, а ако имаш геноцид за населението и свръхпечалби за „частните здравни фондове“ това е ефективност?

Тъй като ако от „частните здравни фондове“ представители го казват, населението няма да се върже. Трябва авторитети да го говорят.

И как да стане? Да си купуваш „политици“ не е голям проблем, даже в някои държави е законно. Обаче това авторитети ли са? Населението до толкова е приучено да ги мрази, че на „политик“ да вържеш е почти невъзможно. Други авторитети трябват. Независими специалисти. Независими от правителството.

Няма проблеми – за собствениците на финансовите пирамиди от типа задължителен „частен пенсионен фонд“, или задължителен „частен здравен фонд“, или частен ВУЗ и т.н., но чиито капитали не са придобити от изброените по принцип законни дейности, не е никакъв проблем да си създадат неправителствени организации, които да претендират, че са независими от правителството (факт, независими от правителството, зависими единствено от спонсорите си).

И тези неправителствени организации, наричани примерно „мозъчни тръстове“ ще се използват за зомбиране на населението с религията на спонсорите, която работи изцяло в тяхна полза.

Ако купен „политик“ се изтъпанчи по медиите, че пенсионната, здравната или образователната система трябва да се приватизира, ще го убият с камъни, пък купения „политик“ е нужен да приема купения закон. Не може да се жертва толкова лесно.
По-добре да го говорят през ден представители на примерно „мозъчните тръстове“ (тях и да ги жертваш няма да е голяма загуба), които отново се финансират с цел да проповядват съответната религията и нищо друго. „Мозъчните тръстове“ нямат собствено мнение, могат да повтарят само това, което им е казано да говорят. Те са независими от правителството и получават финансиране единствено и само, за да проповядват съответната религия на спонсорите си:
– Закон първи на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Населението застарява, няма да има кой да плаща пенсиите на днешните млади ако не се направят реформи. Да, ще боли малко (за има няма половин век), но единствената правилна реформа е приватизация на пенсионната система. От къде ще дойдат парите за подобна реформа? Като се приватизира държавна собственост, толкова е очевидно“
– Закон втори на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Държавното здравеопазване не е ефективно, трябва да има задължителни частни здравни фондове, за да има конкуренция и повече ефективност. Държавното здравеопазване ще ни превърне в комунисти. Анатема“
– Закон трети на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Очевидно е, че държавното образование запада и не отговаря на търсенето на бизнеса (да знае всичко, да работи за без пари и в пълно покорство). Частното образование може да е малко по-скъпо, но си струва – това е, което бизнесът търси. Няма нищо лошо ако за образованието си населението (тоест робите) вземат кредит, който да изплащат след това (голяма част от живота си). Така ще бъдат по-отговорни.“
– Закон четвърти на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Големите корпорации са и големи работодатели и трябва да получават данъчни преференции“
(тоест да не плащат никакви данъци в крайна сметка). Ако държавата се опита да облага едрия капитал, ще се уволняват работещи, защото едрия капитал не е свикнал да плаща данъци, които да му намаляват иначе скромните свръхпечалби.

Обаче има и още, появяващите се през ден представители на „мозъчните тръстове“, които са компетентни по всичко, стават все по-дразнещи. Може би наравно с купените „политици“, ако не и повече. А са нужни авторитети, които да проповядват съответната религия. Затова под прицел е образователната система. Много е важно да й се наложи контрол. Когато заведението е частно, няма никакъв проблем. Ако преподавателят реши да се занимава с наука, която не е удобна, тръгва си веднага. Само одобрената наука (не от правителството, а от онези, които финансират съответното заведение) може да се спуска до младите. Ако заведението е държавно, тази репресия върху преподавателите е далеч по-трудна. Това е и една от причините да се твърди, че държавното образование не е ефективно като частното.

С купените „учени“ се прави опит да се легитимира в науката сектантската религия наричана понякога неолиберализъм.
(Да не се бърка с идеята на класическите либерали, където основната идея е свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес. Немалко хора с либерални ценности са подлъгани от натрапеното им течение „неолиберализъм“. Който има в ценностната си система свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес е либерал и би трябвало да е категорично против „неолиберализма“).
„Новите либерали“ се борят за пълна свобода на капиталистическите монополи и абсолютна забрана за развитие на държавна собственост.
Имайки предвид, че в думичката либерал се има предвид свобода на отделния човек, а при наличие на частен монопол, който по никакъв начин да не бъде ограничаван от държавата (държавата е голямото зло според тази религия), то такова нещо като „неолиберализъм“ не може да има. В тази идеология, религия или каквото е няма нищо либерално. Като извадим думичката „либерал“ от неолиберал, се получава „нео – нищо“. Въздух под налягане. Секта, която при нормални обстоятелства никога не би получило признание. А на малък брой изключително комплексирани индивиди признанието им е нужно по чисто икономически причини (някакъв авторитет е нужен да пробутва иначе абсурдните им идеи, които работят изцяло в ущърб на обществото). Така учените трябва да се купят, да бъдат държани под контрол (който плаща, той поръчва „науката“) и какво е наука, да се казва от представителите на малката група изключително комплексирани индивиди. За всичко останало, което не отразява стриктно идеалите на сектата (приватизация, ненавист към солидарността, към хората, ненавист към държавата, насмешка към всеки който се опита да помага на по-слабите и т.н.): „това не е наука, ти не си учен, хо, хо, хо“.

И все пак, населението трябва да знае, че тези лица са малко на брой, плащат недостатъчно на „мозъчните тръстове“ (за които е належаща нуждата да си направят синдикат за защита на интересите им), на купените „учени“, а „политиците“ винаги могат да получат и по-добри оферти. Така, че не е изключено да почне да им се стачкува. Освен това имат непрекъснато тежки кошмари:

„Хората?!? Мразя хората, мразя хората, мразя, мразя… Държавата?!?
Мразя държавата, мразя държавата, мразя държавата…
5$ данъци на 5 милиона печалба?!?! Аз да не съм Чичо Скрудж. Никога няма да платя, никога, никога“

Ако попаднете някога на подобни индивиди, които директно или чрез посредници се опитват да ви купят, искайте им повече пари, повече, повече, повече

Източници:

Sicko (Недъзи) – 2007 година, документален филм на Майкъл Мур, номиниран за наградите „Оскар“
Slovakia to Eliminate Private Health Insurers, Premier Fico Says – http://www.bloomberg.com/news/2012-07-25/slovakia-to-eliminate-private-health-insurers-premier-fico-says.html
SLOVAKIA: Private health insurers on the verge of nationalization – http://www.xprimm.com/SLOVAKIA-Private-health-insurers-on-the-verge-of-nationalization-articol-117,124-2914.htm
Slovakia follows peers to shift pensions back to state – http://in.reuters.com/article/2012/08/10/slovakia-pensions-idINL6E8J3NL420120810
Slovakia to nationalize private health insurers – http://www.theglobeandmail.com/report-on-business/international-business/european-business/slovakia-to-nationalize-private-health-insurers/article4792831/
Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2012-2013/europe/slovak_republic.html
Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2012-2013/europe/france.html
Social Security Programs Throughout the World: Europe, 2012 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2012-2013/europe/united_kingdom.html
Social Security Programs Throughout the World: The Americas, 2011 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2010-2011/americas/united_states.html
Social Security Programs Throughout the World: The Americas, 2011 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2010-2011/americas/cuba.html
Social Security Programs Throughout the World: The Americas, 2011 – http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/ssptw/2010-2011/americas/canada.html