Alexander Todorov Network

В последните седмици се появи предложение данъка върху представителните разходи да е дължим вместо след всеки месец, чак след края на годината.

Предложението се прави според официалната версия, за да се облекчи малкия бизнес.

Какво е положението в момента:

– купува си малката фирма минерална вода за служителите за 10 лева – това според данъчните било разход, който трябва да бъде обложен с данък, защото минералната вода явно е глезотия, при положение, че има течаща вода в тоалетната, служителите могат да пият и от канализацията, нали?

– малката фирма тъй като е купила минерална вода на служителите си (вместо да пият от течащата в тоалетната чиния) трябва да си самоначисли 10% данък върху направения разход и да го внесе през следващия месец. На 10 лева разход – 1 лев данък трябва да се внесе в бюджета.

– малката фирма похарчва 2-5 лева банкова такса, за да внесе 1 лев данък върху разходите за минерална вода – абсурд е, да.

Ако предложението данък върху разходите да се плаща след края на годината наведнъж, влезе в сила, то поне ще се насъберат 12 лева данък върху разходите за минерална вода, които да се платят с 1 платежно с 5 лева банкова такса примерно – пак е абсурдно, но уж се води подпомагане на малкия бизнес.

Какво се случва, когато фирмата си плати данък върху разходите?

Самия данък върху представителните разходи се признава за разход, който не подлежи на данъчно облагане, не подлежи и на облагане с данък върху дивидентите.

Тогава да си представим, че на малката фирма й спестихме няколко лева от данъци, които ще плати за банкова такса благодарение на това, че данъка върху представителните разходи от 10% ще се плаща чак след края на годината наведнъж…

Да отидем в малко по-голяма фирма и да си представим един голям шеф, с високо самочувствие, натрупал капитала си по неясен начин, но без съмнение съвсем почтено. Неговите представителни разходи не са за минерална вода, а като отиде сутрин, обед, вечер на ресторант, да остави по 500-5000 лева дневно за хранене сам или с приятели (бизнес партньори за пред данъчните). И този голям и без никакво съмнение много почтен шеф си взима примерно 3 касови бележки дневно за по 500 лева и си ги дава да му се броят за представителни разходи. 1500 лева на ден представителни разходи – съвсем нормално, за голям шеф, натрупал капитала си по неясен начин, но съвсем почтено, нали?

При сегашното положение в счетоводството му трябва да отчетат 30 дни по 1500 лева за представителни разходи или 45000 лева разходи на фирмата, които трябва да се обложат с 10% данък върху представителните разходи, и този данък да се внесе през следващия месец до 15 число. Ако голямото шефче е ходило всеки ден на ресторант януари месец, то до 15 февруари трябва да внесе 4500 лева за примера данък върху представителните разходи, което си е доста гадно. Но какво печели? 45000 лева ще бъдат признати за разход + 4500 лева данъци, които също ще бъдат признати за разход. Това прави 49500 лева в този месец, които са били съвсем почтено източени от фирмата в полза на хапването на почтеното шефче и които няма да бъдат обложени с данък върху дивидентите от 5%.  На 49500 лева данък върху дивидентите от 5% би бил 2475 лева, които голямото шефче си спестява. Някой може да каже, че това е избягване на данъчно облагане, но не, напълно законно си е, само касови бележки трябва да се намерят. Гадното е, че още през февруари трябва да преведе данъка върху представителните разходи. Гадно е, и голямото шефче много го гложди от вътре как да се справи с тази несправедливост.

Затова си намира лобисти, които да зарадват не него, а малкия бизнес (естествено, че за малките се прави работата), че вече данък върху представителните разходи ще се плаща не всеки месец, а наведнъж след края на годината.

Кой какво печели?

Малкия бизнес – както вече стана ясно – малкия бизнес си купува минерална вода за 10 лева месечно, данък върху представителните разходи е 1 лев месечно, като трябва да се плати и такса за превод към банката от няколко лева, но да предположим, че малкия бизнес банкира онлайн и превода е само 1 лев. 1 лев данък върху представителните разходи – 1 лев за превод. 2 лева месечно. За 12 месеца 24 лева. Също така малкия бизнес ще е направил разходи от 120 лева за минерална вода, към тях като сложим и тези 24 лева – това са си спестени от данък върху дивидентите 144 лева * 5% = 7,20 лева.

Голямото шефче – голямото шефче имаше месечни представителни разходи от 45000 лева + данък върху представителните разходи от 4500 лева. Тези суми няма да бъдат обложени с данък върху дивидентите – 2475 лева месечно. За 12 месеца – 29700 лева спестени от данък върху дивидентите. Голямото шефче може съвсем спокойно да хапва, пийва в ресторанти сутрин, обед, вечер.

Пак да сравним резултатите – малкия бизнес спестява 7,20 лева годишно от неплащане на данък върху дивидентите, голямото шефче 29700 от неплащане на данък върху дивидентите. Махнат е и ужасния ефект данък върху представителните разходи да се плаща авансово, който направо може да фалира малкия бизнес – то това 2 лева на месец разход е кошмар, нали?

Защо данък върху представителните разходи трябва да е 15%

Ще приемем поправката, данък върху представителните разходи да се плаща наведнъж, след края на годината, обаче хайде по-добре данък върху представителните разходи да не е 10%, а 15%, така сякаш съответната фирма си е разпределила и дивиденти и си е похарчила парите за каквото иска след това.

Малкия бизнес ще си купува минерална вода за 120 лева годишно, които ще бъдат обложени с 18 лева данък върху представителните разходи, да сложим 2 лева за банков превод – 20 лева на година.

Голямото шефче като ходи по ресторанти сутрин, обед, вечер, ще си плати 15% данък върху разходите, все едно си е изял печалбата и си е разпределил дивидентите, които също е изял. Бюджета няма да бъде ощетен, иначе ако се запази данъка върху разходите да е само 10%, и да се плаща чак в края на годината – видно е колко е голяма загрижеността за малкия бизнес и кой ще спечели в действителност от така почтената поправка в закона.