Alexander Todorov Network

В настоящото няма информация за това какво е граждански договор, как трябва да се сключва, как не трябва да се сключва и т.н., а само ще се изведат разликите при отчитането на граждански договор със самоосигуряващо се лице и с такова лице, което не се самоосигурява (общия случай).

Първо общия случай – за да се признаят разходите по гражданския договор на съответната организация са необходими:
– изрядно написан граждански договор (виж реквизитите в ЗЗД)
– приемо-предавателен протокол за извършената работа
– документ за извършен банков превод на хонорара или касов ордер
– на лицето, което не е самоосигуряващо се издава служебна бележка за изплатени суми и удържани данъци

При гражданския договор със самоосигуряващо се лице, необходимите документи за признаване разходите са:
– изрядно написан граждански договор (виж реквизитите в ЗЗД)
– приемо-предавателен протокол за извършената работа
– документ за извършен банков превод на хонорара или касов ордер
– декларация в писмена форма от самоосигуряващото се лице, че е в това си качество през съответния период
– фактура от самоосигуряващото се лице

Както се вижда разликата между граждански договор със самоосигуряващо се лице и общия случай е, че първо самоосигуряващото се лице трябва да декларира в свободен текст и писмена форма, че е самоосигуряващо се. Смисълът на това нещо е, че работодателят трябва да има документ, който да оправдае защо не е удържал данък върху дохода и осигуровки на лицето. Самоосигуряващото се лице трябва да предостави фактура за извършената изработка/услуга. На практика гражданския договор със самоосигуряващо се лице и друга организация е все едно договор между 2 фирми, които имат ЕИК, които могат да имат и ДДС регистрация.

Примери за облагането с осигуровки и ДОД при граждански договор на стойност 1000 лева през 2012 г. в България

Пример 1 – граждански договор с лице родено след 1959 г., което е насилено от държавата да участва в схемата ДЗПО, и което не се самоосигурява и няма други доходи през месеца – това е общия случай, при който работодателя трябва да удържи осигуровки и ДОД от хонорара на наетия, както и да внесе допълнителни осигуровки за сметка на работодателя. При хонорар за 1000 лева:
– Хонорар = 1000 лева
– Нормативно признати разходи 25% = 250 лева
– Осигурителен доход = 750 лева
– Осигуровка за пенсия за сметка на наетото лице – 5,7% от 750 лева = 42,75 лева
– ДЗПО за сметка на наетото лице – 2,2% от 750 лева = 16,50 лева
– Здравно осигуряване за сметка на наетото лице – 3,2% от 750 лева = 24 лева
– Общо осигуровки за сметка на наетото лице – 11,1% от 750 лева = 83,25 лева
– Облагаем доход = 750 – 83,25 лева = 666,75 лева
– Данък върху дохода – 10% от 666,75 лева = 66,68 лева
– Сума за получаване от наетото лице = 1000 лева – 83,25 – 66,68 = 850,07 лева

– Осигуровки за пенсия за сметка на работодател – 7,1% от 750 лева = 53,25 лева
– ДЗПО за сметка на работодател – 2,8% от 750 лева = 21 лева
– Здравно осигуряване за сметка на работодател – 4,8% от 750 лева = 36 лева

Общо разходи за работодателя по договора = 1000 лева + 110,25 осигуровки = 1110,25 лева
Работодателя е длъжен да издаде служебна бележка на наетото лице, което не се самоосигурява

Пример 2 – граждански договор с лице родено след 1959 г., което е насилено от държавата да участва в схемата ДЗПО, и което се самоосигурява
– Хонорар = 1000 лева
– Сума по фактура = 1000 лева
– Сума за получаване от самоосигуряващото се лице = 1000 лева
Общо разходи за работодателя по договора = 1000 лева
Самоосигуряващото се лице носи отговорност само да си внесе дължимия данък върху дохода и осигуровки (виж повече за данъците при самоосигуряващите се лица). Ангажимента на работодателя свършва с изплащането на сумата по фактурата, като до 30 април на следващата година всички хонорари изплатени по граждански договори трябва да се декларират

Виж още:
Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Осигуровки и други данъци на самоосигуряващо се лице (свободна професия)