Какво е слаба капитализация на фирмата?
Според чл. 43 от Закона за корпоративното подоходно облагане, слаба капитализация на фирмата е налице, когато привлечения капитал на фирмата е с повече от 3 пъти по-голям от собствения й капитал.
Под собствен капитал се разбира основния капитал на фирмата + резервите + неразпределена печалба от минали години.
Под привлечен капитал се разбира сумата на активите на фирмата, намалена със собствения капитал.
(„Привлечен капитал“ по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗКПО е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.)
(Пасив по смисъла на националните счетоводни стандарти е съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на икономическа изгода)
Какво е слаба капитализация на фирмата? (по-прецизно обяснение)
Ако (привлечения капитал към 1 януари + привлечения капитал към 31 декември) / 2, е над 3 пъти по-голям от
(собствения капитал към 1 януари + собствения капитал към 31 декември) / 2, то за фирмата през съответната година ще важат правилата за регулиране на слабата капитализация.
Пример:
На 1 януари 2012 г. фирмата има собствен капитал – 100 лева
На 31 декември 2012 г. фирмата има собствен капитал – 100 лева
На 1 януари 2012 фирмата има привлечен капитал (отпуснат заем от собственика) – 0 лева
На 31 декември 2012 фирмата има привлечен капитал (отпуснат заем от собственика) – 700 лева
Тогава привлечения капитал от двете дати е 700 (0+700), а като го разделим на 2 прави 350 лева
Собствения капитал от двете дати е 200 лева, като го разделим на 2 прави 100 лева.
Привлечения капитал (350 лева) е над 3 пъти повече от собствения капитал (100 лева).
За фирмата ще важи режима на слаба капитализация
Последиците от режима на слаба капитализация
Част от разходите за лихви през годината няма да бъдат признати за данъчни цели веднага, а в последващи години. Смисълът е да не би случайно собственика на фирмата (или свързани с него лица) да реши да я източва, като й отпусне заем с лихва.
Каква част от разходите за лихви няма да бъде призната?
В годината на отчитането им няма да се признаят направените от фирмата разходи за лихви по следната формула:
Непризнати разходи за лихви = разходи за лихви – общи приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви
Разходите за лихви в случая включват всички финансови разходи за лихви свързани с привлечен капитал, с изключение на:
– лихви по финансов лизинг и банков кредит (но не и ако страните по сделката са свързани лица, или лизингът/кредитът е гарантиран, обезпечен или отпуснат по нареждане на свързано лице);
– наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
– лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона за корпоративното подоходно облагане;
– лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.
Пример:
– Фирмата е платила 500 лева разходи за лихви на собственика на фирмата, който се е явил като неин кредитор.
– През годината фирмата е получила 50 лева приходи от лихви за сумата по разплащателната сметка на фирмата.
– През годината фирмата има приходи от продажби за 300 лева.
– През годината фирмата има други разходи за 310 лева
– Счетоводния финансов резултат е 460 лева загуба (-500+50+300-310), обаче за данъчни цели част от разходите за лихви няма да се признаят, и с непризнатата част ще трябва да се увеличи данъчния финансов резултат, който ако е положително число, ще се облага с корпоративен данък.
По формулата от ЗКПО:
Непризнатите разходи за лихви = 500 лева разходи за лихви – 50 лева приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви
В такъв случай непризнатите разходи за лихви са 450 лева – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви, но тъй като той е отрицателен (300 лева приход – 310 лева разход), за целите на ЗКПО се смята, че е 0. И резултатът е, че непризнатите разходи за лихви са 450 лева – 0,75 * 0 = 450 лева.
Така счетоводната загуба от 460 лева ще се преобразува с непризнатите разходи за лихви + 450 лева и данъчния финансов резултат ще бъде загуба от 10 лева.
Пример 2:
Ако приемем обаче, че:
– приходите от продажби на фирмата са 410 лева, разходите за дейността 310 лева, и
– разходите за лихви са 300 лева, а приходите от лихви 200 лева, то тогава счетоводния финансов резултат (тъй като собственика на фирмата е много хитър) е: 0 лева (410-310-300+200), но данъчния финансов резултат трябва да се преобразува:
Непризнати разходи за лихви = 300 лева разходи за лихви – 200 лева приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви
Непризнати разходи за лихви = 100 лева – 0,75 * (410 лева приходи от продажби – 310 лева други разходи), или
Непризнати разходи за лихви = 100 лева – 0,75 * 100 лева = 100 лева – 75 лева = 25 лева
С тези 25 лева в увеличение трябва да се преобразува счетоводния резултат на фирмата и той ще стане 25 лева печалба, която вече подлежи на облагане с корпоративен данък.
Кога и как ще се признае останалата част от разходите за лихви?
През следващите 5 години или до изчерпването им, непризнатите по-горе разходи за лихви ще се признаят по следната формула:
Признати разходи за лихви = 0,75 * счетоводен финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви + общо приходи от лихви – разходи за лихви (с посочените по-горе изключения).
Ако следващата година фирмата декларира 0 лева приход от продажби, 0 лева разход за дейността, 0 лева разходи за лихви, 0 лева приходи от лихви, то:
Признати разходи за лихви = 0,75 * 0 + 0 – 0 = 0
Единствения начин някога (но най-късно в следващите 5 календарни години) фирмата да може да си прихване част или цялата сума от непризнатите разходи за лихви е, да декларира счетоводна печалба преди лихви по-голяма от разликата между разходи и приходи от лихви, или приходите от лихви трябва да се повече от разходите за лихви, като и счетоводния финансов резултат преди лихви, не трябва да е по-лош от разликата между приходи и разходи от лихви. Ето варианти 25-те лева непризнат разход за лихви, да се признаят през следващата година:
Ако фирмата декларира, че има нулев финансов резултат преди лихви, приход от лихви 50 лева, разход за лихви 25 лева, тогава:
Признати разходи за лихви = 0,75 * 0 + 50 – 25 = 25 лева.
По принцип ако фирмата нямаше непризнати разходи за лихви от минали години свързани с регулиране на слабата капитализация, фирмата би трябвало през тази година да бъде обложена с корпоративен данък върху 25 лева, но тъй като има право да си признае 25 лева разходи за лихви, то счетоводния финансов резултат се преобразува за данъчни цели в намаление с 25 лева, и фирмата ще има облагаема данъчна основа 0 лева.
Втори вариант: ако фирмата няма нито приходи, нито разходи от лихви, а има счетоводен резултат преди лихви от 50 лева печалба.
Признати разходи за лихви = 0,75 * 50 лева + 0 – 0 = 37,50 лева.
Обаче от минали години фирмата е имала непризнат разход за лихви от 25 лева, така че за следващата година счетоводния финансов резултат няма да бъде намален с 37,50 лева, а със само 25 лева.
Или фирмата ще има данъчна основа, върху която ще се начисли корпоративен данък от 50 лева – 25 лева = 25 лева
Ако възникнат нови непризнати разходи за лихви, се използва същата методика, като се спазва поредността на възникването им.
Непризнаване на разходи в случаите на преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятие
Съгласно чл. 146 от ЗКПО при преобразуване, получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация с изключение на случаите на вливане или сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава – членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.
Съгласно чл. 116а от ЗКПО едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация.
Съгласно чл. 120 от ЗКПО при преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, но не и при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон (Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Едновременно с промяната на правната форма не могат да се приемат нови съдружници или акционери.).
При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон (Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите) правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация.
Alexander Todorov Network 