Alexander Todorov Network

Някои криза не ги лови, приходите им се полагат по закон

В настоящото се прави анализ на постигнатите резултати от задължителните частни пенсионни фондове в България, с много статистически данни. Откроени са дългосрочните тенденции на схемата, чиято жертва са страни като Чили, държави в Африка, Латинска Америка и Източна Европа.

Загадка за широката общественост остава все още, какви бяха мотивите за въвеждането на финансови пирамиди* (наричани универсални и професионални частни пенсионни фондове) в пенсионната система в България от 2000 г.

Но възможностите не са толкова много:

1. Свръхкорумпираност и свръхнаглост на определени лица
2. Точка 1 съчетана с натиск от влиятелни международни организации
3. Абсолютна некомпетентност съчетана с първите 2 точки
4. А може би и още нещо

Някои малки шмекери, представящи се за независими либерали и други „независими“ експерти по пенсионно осигуряване, ще кажат, че задължителните частни пенсионни фондове са най-големия постиган успех в социалното осигуряване. Прави са, но ще стане ясно за кои е този успех.

В последно време умишлено се насочват погледите към „сребърния фонд“. Като скромно се намеква, че причината за лошите му резултати се корени в това, че не се управлява от професионалисти. Може би трябва и „сребърния фонд“ да се приватизира и да се управлява от професионалисти, както се прави изключително успешно с универсалните частни пенсионни фондове и професионалните частни пенсионни фондове? Много са скромни тези независими експерти, най-добре направо да си кажат, без да се стесняват: „искаме да приватизираме и сребърния фонд“, а не да плашат седмици наред, че държавата искала да национализира нещо, което винаги си е било държавен резерв.

Как е правен анализа на резултатите

Използвани са официалните статистически данни от сайта на Комисията за финансов надзор – http://www.fsc.bg/Statistika-i-analizi-bg-523 по отношение на номиналните резултати, и статистическата информация за инфлацията от сайта на Националния статистически институт – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml

Използвани са няколко екселски таблици, с които цялата истина лъсва. Всеки може да се запознае подробно със статистиката, да си я следи, благодарение на напълно безплатния инструмент Fack Private Funds Facker 1.0 (разработка за Microsoft Excel 2010), и да се убеди с очите си, че няма лъжа, няма измама в следващите данни (ако има някъде минимални разлики, то ще е от закръгляване или поради липса на публикувана информация, с незначително влияние върху общата картина). За удобство, за базов период се взима месец януари 2001 г., което ще обясни незначителните разминавания при изчисленията в други статии по темата, където е ползвана малко по-различна методика, и която е била в полза на „частните фондове“.

Трайни тенденции

1. Универсалните пенсионни фондове съвкупно през 15% от времето на съществуването си, са били на реална доходност над 0. В 85% от времето резултатът от дейността им е бил загуба (за данъкоплатците). 15-те процента от времето над нулата, могат да се подложат на дълбоки съмнения, че данните за резултатите са били нереално завишени и фактически да се окаже, че универсалните пенсионни фондове през 100% от времето са носили единствено и само реални загуби за данъкоплатците.
2. Нанесените преки нетни реални щети от универсалните пенсионни фондове съвкупно възлизат към края на 2011 г. на над 536 милиона лева.
3. От създаването си при монополен „пазар“, до края на 2011 г., универсалните пенсионни фондове са функционирали в условията на средно монополизиран пазар, според индексът на Херфиндал и Хиршман.
4. Професионалните частни пенсионни фондове през 24% от времето на съществуването си са били над нулата. В останалите 76% от времето са били под водата (спокойно и това е за сметка на данъкоплатците).
5. Нанесените преки нетни реални щети от професионалните пенсионни фондове възлизат към края на 2011 г. на над 217 милиона лева.
6. Разбира се и професионалните пенсионни фондове, от започване на дейността си до края на 2011 г. са функционирали в условията на стабилно до средно монополизиран пазар.
7. Съвкупните реални нетни щети за сметка на данъкоплатците в резултат дейността на задължителните частни пенсионни фондове възлизат на над 754 милиона лева. 
8. Парите на данъкоплатците може и да се изпаряват, но собствениците на схемата без значение какво се случва, винаги взимат своето, което им се предоставя на тепсия със закон.

Реален резултат от дейността на универсалните пенсионни фондове (в милиони лева)

Реален резултат от дейността на универсалните пенсионни фондове (в %)

Видно е, че през 2007 г. универсалните пенсионни фондове са били на плюс. Има си обяснение, пикът е октомври 2007 г., месецът, когато председателят на комисията за финансов надзор спомена, че фондовата борса е тенджера под налягане. Тогава индексът Софикс достига над 1950 пункта, а в началото на април 2012 г. е около 300 пункта. Фактически може би изглеждащия положителен резултат на универсалните пенсионни фондове за няколко месеца, се дължи единствено на балона на фондовата борса, в чието надуване може би имат пръст самите универсални пенсионни фондове. Може би универсалните пенсионни фондове реално никога не са успявали да излязат на положителен резултат (що се отнася до сметката на данъкоплатците).

Индекс на Херфиндал и Хиршман при пазара на УПФ
(индекс над 1500 означава наличие на средно монополизиран пазар, а над 2500 – монополизиран пазар)

Резултат от дейността на професионалните пенсионни фондове (в милиони лева)

При професионалните пенсионни фондове почти няма разлика в резултатите, в сравнение с универсалните пенсионни фондове, като може би трябва да се спомене, че загубите в процентно съотношение в края на 2011 г. са многократно по-големи.

Реален резултат от дейността на професионалните пенсионни фондове (в %)

Индекс на Херфиндал и Хиршман при пазара на ППФ
(индекс над 1500 означава наличие на средно монополизиран пазар, а над 2500 – монополизиран пазар)

 Реален резултат от дейността на задължителните частни пенсионни фондове (УПФ + ППФ)

Може на данъкоплатците парите да се губят, но това не влияе по никакъв начин на приходите на дружествата, които управляват задължителните частни пенсионни фондове. Както може да се види от следващата графика, независимо от загубите за данъкоплатците, приходите на управляващите дружества растат с ускорение стръмно (в сайта на КФН липсват по месеци приходите на дружествата, по тази причина общата сума за годината се разделя на 12, а остатъка се смята, че е реализиран през декември на съответната година).

(кумулиран реален резултат в лева по стойността на парите към декември 2011)

Да, малките шмекери наричащи се нови либерали и други „независими“ експерти, са много прави. Схемата е изключително успешна… за собствениците й.

Пълната статистика – в безплатния Fack Private Funds Facker 1.0. За ползването му е необходим Microsoft Excel 2010, като полетата са отключени и всеки да може да провери лично дали сметките се правят вярно (винаги е възможно да се допусне грешка при формулите), а и да може да усъвършенства продукта сам. Правилото е, че в белите полета може да се въвежда нова информация, цветните смятат автоматично.

Има и още нещо важно – това бяха най-добрите години на задължителни частни пенсионни фондове – годините, в които само прибираха парите, без да плащат нищо (или плащанията са минимални суми). А какъв резултат биха постигнали, ако не се закрият и бъдат оставени да плащат? Гражданска война може би?

* – финансовите пирамиди са модели за правене на бизнес… обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове