Защо се подава данъчна декларация при доход от граждански договори задължително? (по дилемата на затворника)

Наближавайки последния възможен ден за подаване на данъчна декларация от физическите лица (2 май 2012 г.) за доходите от 2011 г., доста често се появява въпросът защо лицата, които са получавали доходи по извънтрудови правоотношения (граждански договори) задължително трябва да подадат данъчна декларация, а ако са работили само по трудови договори, не.

Може би подобни въпроси нямаше да възникват, ако от НАП бяха разяснили какъв е смисъла на специалното третиране и деклариране при гражданските договори. Но може би от НАП не искат да дават идеи, които биха вдъхновили някои да опитват да избягват данъци?

А то и при толкова ниско данъчно облагане, каквото е в България, от чужбина идват дори, специално да си платят данъците. А някои и в повече плащат, може би десетки, стотици или хиляди пъти повече, отколкото някога са спечелвали от законна дейност, но това е друга тема свързана с „плоския данък“, който не е плосък за всички, а се ползва със специална цел

Но по темата – защо е задължително да се подаде данъчна декларация за годината, в която лицето има доходи от граждански договори?

На първо време има една много специфична разлика между трудовите договори и гражданските. Трудовите договори се регистрират в НАП в 3 дневен срок след сключването им. Гражданските договори напротив, те никога не се регистрират в НАП. До какво може да доведе това ако го нямаше задължителното подаване на данъчна декларация за доходи от граждански договори, и подаването на информация от работодателите до 30 април на следващата година, за всички изплатени суми по граждански договори?

Пример 1 – физическо лице (което не е самоосигуряващо се) получава доходи от граждански договор за 1000 лева. След свършване на работата и подписването на приемопредавателен протокол, ще получи и служебна бележка, в която (ако лицето няма доходи от трудови договори, не е инвалид или пенсионер) ще пише нещо подобно:

– Нормативно признати разходи 25% = 250 лева

– Осигурителен доход 1000 лева – 250 лева = 750 лева

– Удържани осигуровки за пенсия за сметка на работника – 7,9% (от 750 лева) = 59,25 лева (а ако лицето е родено след 1959 г., тогава тези 7,9% ще са разбити на 2 позиции – за фонд Пенсии в НОИ 5,7%, и за финансовите пирамиди „универсални пенсионни фондове“, по известни като данък ДЗПО)

– Удържани осигуровки за здраве за сметка на работника – 3,2% (от 750 лева) = 24 лева

– Данъчна основа за данък общ доход 750 лева – 59,25 лева – 24 лева = 666,75 лева

– Удържан данък общ доход 10% от 666,75 лева = 66,68 лева

– Сума за получаване = 1000 лева – 59,25 – 24 – 66,68 = 850,07 лева

Тоест от 1000 лева договор, на лицето му е казано, че приблизително 15% от тях са отишли за данъци, и му се полага само останалата сума.

Ако не беше задължително лицето да подаде данъчна декларация за получените доходи от граждански договори е възможно следната ситуация работодателят да плати по-малко (уж останалата сума е удържана за данъци), а всъщност този договор никога да не е съществувал, никога да не се обяви в НАП, а работодателя да е платил каквото е платил от някоя „черна каса“ или нещо подобно, а разликата по договора, която уж е прихваната за данъци, да остане в същата „черна каса“ или нещо подобно. НАП никога не разбира за случилото се. Работника е бил обложен с данъци, но които не отиват по предназначение, а ако някога разбере работодателя я го има, я го няма. Тези номера стават вече трудно тъй като вече всяко физическо лице може да си вземе персонален идентификационен код от НАП напълно безплатно и да си следи върху какви суми го осигуряват работодателите му, какви данъци е плащал и т.н.

Защо работодателя би спечелил от такова шменти счетоводство (ако го нямаше задължителното деклариране пред НАП)?

Защото когато всичко си е както си трябва, работодателя би имал следните разходи:

1000 лева по договора + 9,9% за пенсии + 4,8% за здраве (допълнителни разходи за осигуровки за сметка на работодател) или общо 1147 лева.

По принцип разходите са хубаво нещо, признават се за данъчни цели и работодателя би спестил 1147 лева * 10% (корпоративен данък) = 114,70 лева данъци (и като имаме предвид, че никога подобен род работодатели не стигат до изплащане на дивиденти, които също се облагат с данък).

В първия случай, когато работодателя каже на работника по граждански договор, че му е начислил авансово данъци и затова му дава по-малко чисто, сумата е 1000-850,07= 149,93 лева.

Ако всичко си е по реда си, спестените данъци са 114,70 лева.

149,93 е повече от 114,70. Следователно ако няма контролата с подаването на данъчна декларация от работника по граждански договор, за работодателите би било по-изгодно да се изтарикатят и гражданския договор никога да не бъде официално деклариран пред света. В този случай това е причината задължително работещите по граждански договор да подават данъчна декларация. Ако работодателя им е свил удържаните данъци, то подаването на декларация от работника веднага ще прати данъчните да проверят несъответствието.

Пример 2 – граждански договор сключен със самоосигуряващо се лице, или защо ги карат работодателите да декларират всяка година до 30 април на следващата година какви средства са изплатили по граждански договори.

Това е така, защото при граждански договор със самоосигуряващо се лице за 1000 лева примерно, работодателя не удържа никакви данъци. Самоосигуряващото се лице е длъжно да го направи. Работодателя ще плати точно сумата от 1000 лева, а самоосигуряващото се лице трябва да се обложи с осигуровки и данък общ доход. На всяко самоосигуряващо се лице би му хрумнало, че може да си спести признаването на получените доходи и облагането. Само че когато работодателя декларира изплатените доходи по граждански договори, от НАП ще засекат несъответствието и на самоосигуряващото се лице ще му се стъжни за неуспешния опит.

Това са причините, поради които всички работодатели до 30 април на следващата година трябва да декларират какви доходи са изплащали по граждански договори, а всички работещи по граждански договори трябва да направят същото. Въпреки че всички данъци би трябвало да са внесени преди това и никой да не дължи на никой нищо.

Дилемата на затворника

„Двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат осъдени, т.е. ще спечелят. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: „Ако аз си мълча, а другия си признае, то той ще получи по-малка присъда, защото съдейства на правосъдието, а аз ще имам по-тежка присъда, защото не съм признал.“ Има обаче и трети вариант – ако и двамата признаят, и двамата ще бъдат осъдени.

Всеки от тях може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с мълчание.“

Дилемата на затворника и декларирането на доходи при граждански договори

Ако работник и работодател се приемат за двамата души от горния пример, то ако работодателя не декларира, че е плащал доходи по граждански договор, а работника не декларира, че е получавал, на пръв поглед и двамата ще спечелят? По-скоро само работодателя ще спечели, защото използва „черна каса“ или нещо подобно за плащането на услугата. При работника обаче от нищото ще се появят пари. Ако е за дребна сума няма проблем, едва ли би направило впечатление. Но ако става дума за повече средства, то неминуемо лицето без доходи, но което живее добре без да работи (официално), ще направи впечатление. Ако това лице бъде заловено с подобни доходи, едва ли ще е много трудно да се разбере и от къде са получени. Така и работодателя, който ползва „черна каса“ или нещо подобно за разплащане може да изгори. Уж изглеждаше, че ситуацията „и двамата да си траят“ е печеливша, но не е съвсем така.

Ако работодателя декларира изплатените доходи, по граждански договори, а работника не (от мързел или презрение към НАП примерно), то работодателя ще спечели, че няма да му се наложат глоби, работника ще подлежи на санкция обаче, въпреки че предварително са му взети данъците и по всяка вероятност са внесени в бюджета.

Ако работника декларира дохода от граждански договор, а работодателя се е надявал, че работника няма да го направи и пропусне да декларира изплатените доходи по граждански договори, то работника си е изпълнил дълга (така и така е бил обложен с данъци), но за работодателя предстоят неприятности, които трудно могат да се определят веднага с цифри, тъй като зад едно нарушение обикновено излиза второ, а зад него и следващо, и т.н.

Ако работника си декларира доходите от граждански договори (тоест не го мързи да отиде до НАП да подаде декларация след като и без друго са го обложили вече, а може да декларира и по интернет) и ако работодателя декларира какво е изплащал по граждански договори, което е нормалната ситуация, тогава всичко си е по реда си. Работодателя няма да бъде глобяван, работника няма да бъде глобяван, а в НАП ще спят спокойно, че всички доходи са били обявени и обложени. Win-Win-Win ситуация.

Добре де, но това деклариране е неудобство, не може ли НАП да намерят друг начин?

Може, ако и гражданските договори се регистрират, както се прави с трудовите, но неудобствата биха били много по-големи от предимствата, особено за онези, които ползват гражданските договори за не съвсем обичайни от гледна точка на обикновения гражданин дейности. Така че с едно наглед улеснение като премахването на задължителното деклариране на доходите и от работодателя и работника при граждански договор, може да се създадат по-големи проблеми, които никой в бизнеса няма да иска. За данъчните общо взето ще им е все едно.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Повечето унгарци искат да спасят задължителните частни пенсионни фондове?

Така казва унгарската асоциация на частните пенсионни фондове – Stabilitas.

„Мнозинството от членовете желаят да останат в схемата и биха правили дарения, за да я спасят от колапс“.

В месеците след като правителството на Унгария разреши на населението да избира дали иска да възстанови пълните си права за държавна пенсия, като се откаже от пораженията, които задължителните частни пенсионни фондове са нанесли, близо 97% от населението избира да си възстанови пълните права за държавна пенсия, а финансовите пирамиди да си ходят, откъдето са дошли. Разбира се медиите отразиха края на робството за унгарците като „национализация“, а от организацията защитаваща интересите на финансовите пирамиди в Унгария, изпратили до председателя на ЕК Жозе Барозо жалба, че ужасния диктатор, комунист и фашист Виктор Орбан е спрял далаверата.

През месец март 2012 г. унгарската асоциация на частните пенсионни фондове Stabilitas прави предложение членовете й да направят допълнителни вноски или дарения, за да се запази платежоспособността на схемата (все пак 3% от населението в Унгария не се отказва от измамата), а уж при задължителните частни пенсионни фондове всеки си имаше неговата си лична сметка, и какво става с другите няма значение, схемата е защитена от всякакви рискове, личното си е лично? Нали това промотират непрекъснато от сектата представящи се за „неолиберали“*? „Приватизирайте и дайте парите на задължителни частни пенсионни фондове, да ги оправят“. Защо се нуждаят от още доброволни вноски, дарения? Май така успешната чилийска схема не работи, ако населението не е насилено с държавна принуда да участва в нея, а?

След провеждането на онлайн проучване през март 2012 г., Stabilitas констатира, че близо 3/4 от останалите клиенти на схемата желаят да продължат да я ползват. ¾ е повече от 1/2 (половината от нещо). Не забравяйте какво е заглавието на темата: „Повечето унгарци искат да спасят задължителните частни пенсионни фондове“.

И не си мислете, че има подвеждане и под „повечето унгарци“ се има предвид само 3/4 от 3%, или по друг начин казано под 2,25% от населението, като само малка част от тях някой ги е питал нещо. Щом от организацията защитаваща задължителните частни пенсионни фондове казват, че 2,25% от населението е повече от половината унгарци, значи е така.

Според местната преса в Унгария може би 1/4 от останалите в схемата, вече също са се отказали от нея. Обаче според онлайн проучването на Stabilitas повече от 70% от анкетираните искат да останат и подкрепят предложението за доброволни вноски и дарения (брей, да не повярваш), като само 11% категорично отхвърлят идеята. А местната преса, нали я изкарват зависима, затова не трябва да й се вярва. Каквото кажат от Stabilitas и задължителните частни пенсионни фондове, това е свещената истина, не трябва да се вярва на нищо друго.

Според Stabilitas много от анкетираните искат да се осигури алтернатива на държавната пенсионна система. Нищо, че си има алтернатива. Всички са могли да избират през миналата година, искат ли задължителни частни пенсионни фондове, или не искат. 97% от избиращите категорично отказват да участват в схемата, и са си поискали пълните права за държавна пенсия, отказвайки се от задължителните частни пенсионни фондове.

Освен това който иска, винаги може да отиде и доброволно да си внася в доброволен пенсионен фонд. Но не е там въпросът, нали? Ако е доброволно, като види, че му източват парите, данъкоплатеца отива да си ги изтегли, а като е задължителен „частен пенсионен фонд“, няма измъкване, парите ще се източват необезпокоявано. Май това им е големия проблем на Stabilitas. Вече населението не е насилено да си дава парите на вятъра.

Stabilitas също така се оплаква, че работи в усложнени условия, тъй като регулациите са „непоследователни“ и голяма част от правилата са „неясни“. На това май му се вика демокрация – хората вече сами да могат да изберат искат ли финансови пирамиди в пенсионната система, или не искат. Нормално е организации като Stabilitas и задължителните „частни пенсионни фондове“ да са объркани. До преди е било ясно, че част от доходите на населението, всеки месец ще потъват в задължителни частни пенсионни фондове. Всичко е точно. Когато обаче данъкоплатците имат възможността да избират, тогава трябва да се постигат и някакви положителни резултати за хората. А „Чили схемата“ може да постига отлични резултати, но само за собствениците на самата схема, на гърба на данъкоплатците и като поставя съответната държава – жертва под огромен натиск и риск от фалит. Съвсем основателно Stabilitas и задължителните частни пенсионни фондове могат да се чувстват несигурни.

Само че Виктор Орбан ако беше такъв диктатор, комунист и фашист, какъвто го изкарват горките жалващи се, отдавна последните трябваше да са минали през каторгите да излежават дългосрочно безплатна трудова дейност в полза на обществото, а не да продължават патологично да облъчват със сектантската си пропаганда.

Демокрацията и свободния пазар са трън в очите и напълно несъвместими с идеологията на фалшивите „либерали“, наричащи себе си „неолиберали“*. В резултат онези, които защитят националния интерес, в последствие независими от правителството медии (но зависими от корпоративни схеми) ги пишат като диктатори, комунисти и фашисти. Спреш ли далавера и медиите веднага те почват с пропаганда какъв лош диктатор се е появил на власт.

Чак е възможно обикновения човек да се обърка от сложните, но убедителни финансови схеми, което е и единствения шанс на финансовите пирамиди да паразитират на гърба на данъкоплатците.

Как се отразява спирането на финансовите пирамиди върху дефицита на държавния бюджет в Унгария?

Източник: Евростат

Малко разяснения какво се случва на графиката. За периода от 1998 г. до 2010 г. в Унгария вършеят задължителни частни пенсионни фондове. Дефицитът на държавния бюджет е кошмарен, Унгария е застрашена от фалит и става обект на подигравки. В края на 2010 г. правителството на Виктор Орбан дава възможност на населението да избере иска ли финансовите пирамиди в пенсионната система да продължават да вършеят или не. 97% от населението казват: „вървете си мошеници“. 2011 г. е първата, в която унгарците са свободни от задължителните „частни пенсионни фондове“. И видно е какво се случва с държавния бюджет – рязко подобряване. Унгария е страната с най-добрия държавен бюджет в целия ЕС за 2011 г. – с над 4% от БВП бюджетен излишък.

Има финансови пирамиди наричани задължителни „частни пенсионни фондове“ = държавата е под опасността да фалира.

Няма финансови пирамиди = държавата се къпе в пари

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Източници:

http://www.ipe.com/news/most-hungarians-keen-to-save-second-pillar-pensions-system-stabilitas_44992.php

http://stabilitas.hu/?p=14751

––––––––––-

* неолиберализмът е радикална утопична идеология, с основна цел унищожаването на институцията държава, в следствие на което обикновения човек да бъде зависим от частни монополи. Докато основната идея на класическите либерали е свобода за обикновения човек, самозванци се самоопределят като новите либерали, лансирайки тезата “свобода”, само че за частните корпоративните интереси. Тази свобода за частните монополи не е възможна при наличието на работеща държава, тъй като за обществото е крайно вредно наличието на частен монополист, а за работещата държава враговете на обществото, са врагове и на държавата. Затова системно чрез пропагандни послания чрез медии и друга нелегална дейност, се подкопава доверието в легитимно избраното държавно управление, което и да е то. Задължително е официалната власт да бъде осмяна, обществото да не я уважава и презира. Любимата дума на фалшивите либерали е “приватизация”. Основни мишени са системата за социално осигуряване, здравноосигурителната система и образователната система. Те са от ключово значение за социалния мир, а когато има социален мир, държавата е стабилна и може да работи. Други основни мишени за фалшивите либерали са вътрешната сигурност и правосъдието. Зад лицемерните послания за подобряването на тези системи, чрез оптимизации, се крие основната идея за обезкървяване, оставянето им без средства, за да няма вътрешна сигурност и правосъдие, което да се разправи с частните монополи, които са и основни спонсори за глашатаите на радикалното течение. Може би поради незнание, напълно невинни лица могат да нарекат себе си “неолиберали”. Ако са за свободата на отделния човек, то те са последователи на Адам Смит, а ако той можеше да си каже мнението, категорично би се противопоставил на самозванците, които включват думата “либерал” към радикалната си идеология.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Осигуровки и други данъци на самоосигуряващо се лице (свободна професия)

Самоосигуряващото се лице при регистрацията си в НАП декларира вид на осигуряването (за пенсия и здравно, или за пенсия, здравно + общо заболяване и майчинство), а с декларация 1 върху каква сума се осигурява всеки месец (не по-малко от 420 лева и не повече от 2000 лева за 2012 г., 2200 за 2013 г.). Възможно е през годината да се променя размера на осигурителния доход, чрез подаване на Декларация 1 с новия избран осигурителен доход.

Обаче промяна във вида на осигуряването от само пенсия + здравно към пенсия + здравно + общо заболяване и майчинство, е възможно чрез подаване на нова декларация в НАП само до 31-во число на месец януари (тази мярка е, за да се намалят злоупотребите с източването на фонд „Общо заболяване и майчинство“ на НОИ).

Пенсионерите за момента могат да избират дали да се осигуряват за пенсия или не (което води до това, че не малко управители на фирми са със собственици пенсионери. Всяка допусната привилегия от законодателството, води до абсурди след това). Здравното осигуряване във всички случаи е задължително.

Трябва да се има предвид, че ако през 2010 г. самоосигуряващото се лице е имало доход като такова, както следва:
а) до 5400 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. е 500 лв.;
г) над 7500 лв. – минималния осигурителен доход за 2012 г. 550 лв.

Същите прагове важат и през 2013 г., за доходи като самоосигуряващо се лице през 2011 г. Вероятно подобни ще са правилата и за 2014 г., за доходи от 2012 г. и т.н. Принципът е, че се гледат доходите като самоосигуряващо се лице 2 години назад. Така през 2013 г. праговете ще се определят според дохода като самоосигуряващо се лице през 2011 г.

Ежемесечни осигурителни вноски

Самоосигуряващото се лице е длъжно до 10-то число на всеки месец, да внесе авансовите осигурителни вноски (от 2013 г. това се прави до 25-то число) върху декларирания избран доход за предходния месец (между 420 и 2000 лева, 2200 от 2013 г.).

Пример 1 – когато лицето се осигурява само за пенсия и здравно, и е избрало минималния осигурителен доход 420 лева, осигуровките през 2012 г. (за 2013 г. няма промяна) са както следва:

– 17,8% за пенсия (ако е родено след 1959 г. 12,8% се внасят в НОИ, а 5% за ДЗПО с отделни платежни и по различни кодове) = 74,76 лева
– 8% за здраве = 33,60 лева
Общо осигуровки = 108,36 лева

Пример 2 – когато лицето избира да се осигурява през годината по желание и за общо заболяване и майчинство върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – 420 лева през 2012 г. и 2013 г., осигуровките през месеца са:

– 17,8% за пенсия (ако е родено след 1959 г. 12,8% се внасят в НОИ, а 5% за ДЗПО с отделни платежни и по различни кодове) = 74,76 лева
– 8% за здраве = 33,60 лева
– 3,5% за общо заболяване и майчинство = 14,70 лева
Общо осигуровки = 123,06 лева

Пример 3 – когато лицето е пенсионер и избира да не се осигурява за пенсия, и е избрало минималния осигурителен доход 420 лева – осигуровки се дължат само за здраве – 8% върху 420 лева  = 33,60 лева

Тези авансови осигуровки се дължат и трябва да се внесат в срок, независимо дали самоосигуряващото се лице има някакъв приход или не. Лихвите за просрочие на плащането на осигуровки са в размер основния лихвен процент на БНБ + 20% годишно (10% от 2013 г.). Освен това, дори и да има ден закъснение при внасянето на осигуровките (което е възможно ако банката обработи превода на следващия ден или по-късно), ако лицето се осигурява и за майчинство и общо заболяване, то дори и да внесе със закъснение осигуровки върху по-голяма сума, то за целите на получаване на обезщетение ще се смята минималния осигурителен доход от 420 лева. Лихвите за невнесени осигуровки от земеделски производители и тютюнопроизводители, както и при неправилни осигурителни разходи са в размер основния лихвен процент на БНБ.

Ако към крайния срок за плащане на дължимите осигуровки (10-то число на следващия месец, от 2013 г. срока е 25-то число), лицето се намира във временна неработоспособност, то осигуровките могат да се внесат до 10-то число на следващия месец след месеца (наредбата за самоосигуряващите се лица трябва да бъде актуализиран текста на 25-то число вероятно от 2013 г.), в който лицето е възстановило работоспособността, като лихви няма да се дължат.

Самоосигуряващите се, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, не правят осигурителни вноски за времето, когато са изпаднали в неработоспособност. Останалите, които не са осигурени за този риск, са длъжни да се осигуряват независимо от това дали са работоспособни или не.

Ако самоосигуряващото се лице има доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения в размер над 2000 лева (максималния месечен осигурителен доход през 2012 г. или 2200 за 2013 г.), то не прави допълнителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Ако доходите от трудови правоотношения са под 2000 лева (2200 от 2013 г.), то осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице допълват осигурителния доход на лицето за месеца до 2000 лева (2200 от 2013 г.).

Принципът е, че доходите от трудови договори или приравнени на тях, се облагат с осигуровки с предимство.

Пример 1 – лицето има трудов договор за 2000 лева брутна заплата (2200 от 2013 г.)

Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице не се дължат

Пример 2 – лицето има трудов договор за 1700 лева брутна заплата

Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, се дължат за разликата между 2000 (2200 от 2013 г.) и 1700 лева, или върху 300 лева (500 съответно) през този месец, въпреки че минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през 2012 г. и 2013 г. е 420 лева.

Тримесечна авансова вноска за данък общ доход

Самоосигуряващото се лице е длъжно до края на месеца следващ всяко тримесечие от годината, да внася авансово дължимия данък общ доход до момента. За последните 3 месеца от годината авансова вноска не се прави. До 30 април на следващата година се прави годишно изравняване с данъчната декларация.

Важно! От 2013 г. се подава станалата така популярна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО за декларирането на авансовия данък до края на месеца следващ тримесечието.

Как се изчислява авансовата вноска за данък общ доход?

Всички получени доходи от дейност като самоосигуряващо се лице през тримесечието се намаляват с 25% признати разходи. Остатъка се намалява с направените през тримесечието осигурителни вноски. Получения резултат се умножава по 10%.

Пример – за месеците юли – септември, лицето е получило доходи като самоосигуряващо се лице 10 000 лева, като е избрало да се осигурява върху минималния осигурителен доход от 420 лева за пенсия и здравно.

При това положение:

  1. Дохода на самоосигуряващото се лице се намалява с признатите 25% разходи – 10 000 * 25% = 2500 признати разходи.
  2. От остатъка 7500 лева трябва да се извадят направените осигуровки като самоосигуряващо се лице през тримесечието. В случая те са месечно 17,8% за пенсия + 8% за здраве върху 420 лева. Така осигуровките за 1 месец са 108,36 лева. За 3-те месеца са направени 3 * 108,36 лева или 325,08 лева. 7500 лева – 325,08 = 7174,92 лева, които подлежат на облагане с данък общ доход 10%.
  3. Данъкът, който трябва да бъде внесен до 15 октомври е 7174,92 * 10% или 717,49 лева.

Годишно изравняване/довнасяне на осигуровки и данък общ доход

До 30 април на следващата година, самоосигуряващото се лице трябва да декларира в годишната данъчна декларация, и внесе дължимите осигуровки и данък общ доход върху остатъка от доходите, които не са били обложени авансово през годината.

Как става изравняването?

Да предположим, че лицето се осигурява върху 420 лева за пенсия и за здраве. Започнало е дейност като самоосигуряващо се лице от 1 юли на съответната година. За месеците юли-септември е имало приходи 10 000 лева. За месеците октомври – декември отново има приходи 10 000 лева.

От по-горния пример става ясно, че в такъв случай направените авансови осигурителни вноски са 325,08 лева на тримесечие (общо 650,16 лева за целия период юли – декември), а данък общ доход е 717,49 лева, които са внесени за юли-септември, а за последното тримесечие от годината не се дължи авансово данък общ доход.

За да се определи какво трябва да довнесе лицето до 30 април на следващата година, се прави следното:

  1. Събират се всички приходи като самоосигуряващо се лице – в случая 20 000 лева.
  2. Намаляват се с признатите разходи от 25% – 20 000 * 25% = 5000 лева
  3. Остатъка от 15 000 лева се разделя на броя месеци, в които е извършвана дейност като самоосигуряващо се лице (6 месеца от юли до декември) – 15 000 / 6 = 2500 лева
  4. Само че максималния осигурителен доход през 2012 г. е 2000 лева, и върху него се дължат осигурителни вноски, а не върху 2500 лева.
  5. Така тези 2000 лева осигурителен доход месечно се облагат с осигуровки за пенсии 17,8% и осигуровки за здраве 8%. 25,8% общо осигуровки * 2000 лева = 516 лева месечно осигуровки. 516 лева * 6 месеца = 3096 лева за осигуровки общо.
  6. 15 000 лева (след признаването на 25% разходи) се намаляват с 3096 лева за осигуровки. 15 000 – 3096 = 11 904 лева.
  7. Тази сума подлежи на облагане с данък общ доход 10%, или 11 904 * 10% = 1190,40 лева.
  8. Лицето е внесло авансово осигуровки в размер на 650,16 лева и авансово данък общ доход от 717,49 лева.
  9. До 30 април на следващата година трябва да бъдат внесени осигуровки за пенсии и здраве общо 3096 – 650,16 = 2445,84 лева, от които 758,40 за здраве и 1687,44 за пенсия.
  10. До 30 април на следващата година трябва да бъде довнесен данък общ доход в размер от 1190,40 – 717,49 = 472,91 лева.
  11. В декларация 6, която трябва да се подаде в НАП също до 30 април, общите суми от годината се вписват като дължими за месец 13.

Плащането на осигуровките и другите видове данъци може да се направи от този адрес: https://payments.nra.bg:4351/taxpay/client/login.php

Виж още:
Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия)
Граждански договор със самоосигуряващо се лице (свободна професия)

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Какво да се прави със сребърния фонд?

Източник: Инвестор.БГ

На първо време трябва да се уточни какво всъщност представлява този фонд. Публично наложеното „сребърен фонд“ са бюджетни излишъци на държавата от минали години, които са наречени за какво ще бъдат похарчени един ден.

Идеята за „сребърен фонд“ е напълно съпоставима с идеята който и да е потребител в дадени години да получава повече пари, отколкото може да похарчи, и да си заделя разликата в буркан наречен „златни години“, или банков депозит „образование на децата“ и т.н.

Важно е да се разбере от обикновения читател, че няма никакъв „сребърен фонд“, там няма пари на пенсионери, които някой да иска да национализира. „Сребърния фонд“ са част от държавните резерви на страната.

Защо въобще се стига до въпроса „какво да правим със сребърния фонд“? Може би защото не е трябвало никога да бъде създаван. Все пак държавата няма функциите да бъде капиталист, да спестява и т.н., които са присъщи на отделните граждани.

Тъй като формално предназначението на „сребърния фонд“ е да покрива дефицити в пенсионната система, трябва да се запитаме защо държавата си отваря нарочно дефицити в пенсионната система, които да трябва да се покриват.

Например защо част от осигурителните вноски за пенсия се отклоняват към задължителни частни пенсионни фондове, вместо да постъпят в НОИ и с тях да се плащат пенсии?

Ако задължителните частни пенсионни фондове, които са продукт на държавата не бяха създавани, то сега в „сребърния фонд“ или нещо с подобно заглавие можеше да има повече от номинални 4 милиарда лева (парите, които са дадени на УПФ и ППФ) и те щяха да са в БНБ сега, но ги няма, защото са били управлявани от професионалисти – от задължителни частни пенсионни фондове, които добре са се погрижили за тях.

В същото време страната е трупала дългове и сега се стига до момента да се похарчат последните няколко милиарда държавни резерви. Защо държавата не спре вноските в задължителните частни пенсионни фондове, когато държавният бюджет е на дефицит?

Близо 800 милиона лева на година от дефицита е причинен именно от наличието на подобни мутанти в осигурителната система.

Отличен пример защо подобни неща като „сребърен фонд“, или капиталови натрупвания в частни фондове, не трябва да съществуват, е Германия.

Първата пенсионна система на Ото фон Бисмарк от 19 век е била компромисен вариант между разходопокривна система + капиталово натрупване на резерви, които да са достатъчни за плащането на пенсии за 5 години напред.

Тъй като първоначалния вариант на системата натрупва много по-големи резерви от очакваното, лобисти успяват да лансират тезата, че в бъдеще пенсионната система трябва да се издържа от капиталовите резерви, това е най-стабилния вариант пенсионна система, вместо например да се намалят изземваните средства за осигуровки и населението да не търпи допълнително лишения.

Всичко това се случва преди повече от 100 години.

Няколко години по-късно чудовищна хиперинфлация започва да залива страната, капиталовите резерви за пенсия са стопени напълно. Пенсионната система е спасена като се преминава изцяло към разходопокривен модел, тъй като резервите така или иначе вече са били стопени.

По настоящем германската пенсионна система разполага с минимални резерви за изплащане на пенсия за следващите 2 седмици и това е напълно умишлено. Има ли капиталово натрупване, би имало огромен политически и икономически риск за страната.

А какво да се прави със „сребърния фонд“ в България?

Много е важно парите да не бъдат просто така похарчени за покриване на дългове или дефицит. „Сребърния фонд“, след като е наречен за пенсии, трябва да се използва за буфер при реформа на пенсионната система в България от остарялата система на осигурителния стаж + задължителни частни пенсионни фондове, към нещо ново и без паразити – модела на осигурителния принос.

Реформата да е съчетана с незабавно спиране на осигурителните вноски към задължителните частни пенсионни фондове и тяхното закриване.

Държавният бюджет да се балансира веднага, тъй като ще стане известно на всички, че парите в „частните пенсионни фондове“ може би не са толкова, колкото са декларирани, може би голяма част от тях са „инвестирани“ в български държавен дълг, (каква пародия, държавата да дава пари на „частни фирми“ и заради това да издава дълг, който същите тези „частни фирми“ да купят срещу комисиона), а може би част от тях се инвестират в много стабилни чуждестранни държавни дългове при отрицателна или близка до нулата номинална доходност? И защо?

Може би България е достатъчно богата и има излишни средства да подпомага най-развитите държави на планетата?

Когато истината излезе наяве, държавата няма да има друг избор, освен да си балансира бюджета. А „Сребърният фонд“ да бъде буфера за реформата, за да не се стига до реформа без буфер.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Социално осигуряване (и данъци) – Гърция

Социално осигуряване (и данъци) – Гърция

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Гърция и България

Гърция

България

Осигуровка за пенсия

20%

17,8%

Осигуровка за здраве

6,45%

8%

Осигуровка за безработица

5%

1%

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

1,2%

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

Няма

0,4% – 1,1%

Осигуровка за семейно подпомагане

2%

Няма

Общ размер на осигурителната тежест

34,65%

30,7% – 31,4%

Максимален осигурителен доход

5543,55 € месечно

2 000 лева месечно

Данък общ доход

0% за доход до 12000€ годишно

18% за доход 12000€ – 16000€

24% за доход 16000€ – 22000€

26% за доход 22000€ – 26000€

32% за доход 26000€ – 32000€

36% за доход 32000€ – 40000€

38% за доход 40000€ – 60000€

40% за доход 60000€ – 100000€

45% за доход над 100000€

10%

ДДС

19%

20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Гърция (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxexperts.eu/en/GUIDE/TaxExperts_Guide, http://world.tax-rates.org/greece и http://www.taxrates.cc/html/greece-tax-rates.html.

Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в Гърция

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Ако работите в Гърция, имате право на същите обезщетения за социална сигурност като гръцки работник (гражданин) и при същите условия. Членовете на вашето семейство, които живеят в Гърция, могат също да заявят обезщетения при същите условия като членовете на семейството на гръцки работник.

Няма единна законодателна рамка, която регулира всички осигурителни институции в Гърция, което означава, че обезщетенията за социална сигурност, условията за получаването им и изискуемите удостоверителни документи се различават между институциите. Независимо от това Институтът за социална сигурност — Общият осигурителен фонд на работниците и служителите, известен като IKA-ETAM, е най-голямата организация за социална сигурност на работници и служители в страната, която обхваща основната част от населението. Настоящият наръчник се фокусира върху социалната закрила, която той предоставя.

IKA-ETAM осигурява работници в публичния и частния сектор, които са заети по договори, подчинени на частното право, при условие, че не са включени в друга схема за общо осигуряване. IKA-ETAM покрива обезщетения за болест и майчинство и пенсиониране. Обезщетенията за безработица и семейните обезщетения се администрират от Службата по трудова заетост (OAED): IKA-ETAM събира осигурителните вноски, плащани за OAED, за нейна сметка.

Освен IKA-ETAM, има редица други специални осигурителни схеми:

– за служители на публични длъжности;

– за определени категории служители като банкови чиновници и журналисти;

– за фермери, които са обхванати от Организацията за осигуряване в селското стопанство (OGA);

– за самостоятелно заети лица, които са обхванати от специален професионален осигурителен фонд, като например OAEE (за занаятчии, свободни професии, търговци, шофьори, собственици на хотели, туристически агенти и др.) и ETAA (за инженери, юридическите професии, лекари, фармацевти и други работещи в сектора на здравеопазването).

Ако вашата професия е покрита от друга осигурителна институция, трябва да се свържете с тази организация за информация. Данни за контакт на основните осигурителни и пенсионни институции са представени в Приложението към настоящия наръчник. В останалите случаи местният офис на IKA-ETAM ще може да ви осведоми в коя схема за осигуряване сте включени.

Регистриране в IKA-ETAM

Когато за първи път започнете работа на длъжност, която е покрита от схема на IKA-ETAM, трябва да се регистрирате в местния офис на IKA-ETAM на мястото, където живеете (и след това трябва да ги уведомявате за всяка промяна в личната ви информация). След това представяте на вашия работодател копие от удостоверението за регистрация. С това удостоверение се доказва вашият статут на осигурено лице и ви се дава осигурителен номер.

Вашите осигурителни данни се отбелязват в редовните аналитични декларации (APD), които работодателите са задължени да попълват и изпращат на IKA-ETAM на определени дати. Вашата индивидуална партида за социално осигуряване отразява осигурителната ви история (отработени дни и други осигурителни данни) и се съхранява в електронен формат. След като APD бъдат обработени, индивидуалните партиди за социално осигуряване се актуализират; всеки шест месеца работодателят получава ново извлечение, което той/тя е задължен/а да препрати на работника или служителя. След като компютърните файлове на IKA-ETAM бъдат изцяло актуализирани, извлеченията ще се изпращат директно на домашните адреси на всяко осигурено лице.

Ако сте самостоятелно заето лице, трябва да се регистрирате в съответната трудова институция или камара (т.е. Асоциацията на адвокатските колегии в Атина, Техническата камара и др.) и в Органа за държавните приходи (Δημόσια Οικονομική Υπηρεσία, Δ.Ο.Υ.), когато това е необходимо, а след това да се регистрирате в съответната институция за социална сигурност.

Вноски за социална сигурност

Правилата, уреждащи осигурителните рискове и съответните обезщетения за лицата, обхванати от IKA-ETAM, са изключително комплексни, като се прилагат различни разпоредби в зависимост от това кога сте се включили в схемата. Системата, която е приета през 1992 г. и все още е в сила, разделя работната сила на две категории: включените в схема за социална сигурност преди 31 декември 1992 г. и регистрираните за социално осигуряване след 1 януари 1993 г. Условията за осигурително покритие и право на обезщетение се различават за тези две категории работници, а размерът на различните обезщетения също варира.

Вноските за социална сигурност се плащат от работника или служителя и от работодателя. Размерът на вноската на работника или служителя е процент от брутната заплата, който се удържа от работодателя за сметка на пакетното възнаграждение на лицето непосредствено или най-много два месеца след съответния период. Размерът на вноската на работодателя, който също е процент от брутното възнаграждение на служителя, се плаща от работодателя и се добавя към ведомостта за заплата. И двете вноски се изплащат на IKA-ETAM от работодателя в рамките на предписан срок.

Жалби

Ако не сте съгласни с решение, взето от офиса на IKA-ETAM, където сте регистрирани, можете да подадете оплакване в неговия местен административен съвет (TDE) в срок от 30 дни от датата на уведомлението относно решението. За решения, свързани с пенсия, разполагате с до три месеца след уведомлението относно решението. Ако не сте удовлетворени от решението на административния съвет, можете да обжалвате пред компетентния административен съд в срок от 60 от датата на уведомлението относно решението.

Организация на социалната закрила

Повечето институции за социална сигурност са под шапката и надзора на Министерството на труда и социалната сигурност. Малък брой институции за социална сигурност са на подчинение и се контролират от други министерства [например Осигурителния фонд за морски служители (NAT), който развива дейност под шапката на Министерството на икономиката, конкурентоспособността и флота, и Върховната сметна палата (GLK), която осигурява държавни служители и функционира под шапката на Министерството на финансите]. Публичните органи

вземат мерки срещу възможни измами, за да опазят общия интерес и се грижат за правилното прилагане на законодателството и разпоредбите на организациите за социална сигурност (осигурителните фондове). Всички горепосочени институции за социална сигурност се управляват от административни съвети, в които участват представители на осигурените лица, пенсионерите, работодателите и държавата.

Като част от предприетата реформа на системата за социална закрила в страната, Закон 3655/2008 въвежда съществено преструктуриране на осигурителните органи. В резултат на това броят на осигурителните фондове в рамките на правомощията на Министерството на труда и социалната сигурност (Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης) (които предоставят основно осигуряване, спомагателни пенсии и обезщетения за болест) е намален (чрез интегриране или обединяване на фондове) от 133 на 13. Присъединяването към дадена схема зависи от естеството и типа на извършваната работа.

Главната осигурителна институция е Институтът за социална сигурност (IKA-ETAM, Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων-Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων), където са включени голямото мнозинство заети работници на заплата и други категории служители. IKA-ETAM е „основната гръцка схема за осигуряване на заети работници на заплата“.

Фермерите са членове на осигурителната схема за работници и служители в сферата на селското стопанство (OGA, Организацията за осигуряване в селското стопанство, Οργανισμος Γεωργικων Ασφαλισεων).

Фондът за самостоятелно заетите лица е Организацията за социална сигурност за самостоятелно заети лица (OAEE, Οργανισμος Ασφαλισης Ελευθερων Επαγγελματιων) за занаятчии, бизнесмени, собственици на хотели, шофьори и туристически агенти. Осигурителният фонд за представители на свободни професии (ETAA, Ενιαιο Ταμειο Ανεξαρτητα Απασχολουμενων), покрива специалисти в медицинския сектор, адвокати и инженери.

Хората, заети в средствата за масова комуникация (т.e. хора, занимаващи се с разпространение на преса, фото репортери, редактори, журналисти и други лица, заети в средствата за масова комуникация) се осигуряват към Осигурителния фонд за средства за масова комуникация (ETAP-MME, Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Προσωπικου Μεσων Μαζικης Ενημερωσης).

Всяка осигурителна институция е предмет на различни закони. В някои случаи обезщетенията, условията за отпускане на тези обезщетения и съответните формалности се различават при отделните институции. Подобни различия са ограничени значително след реформаторските закони 3655/2008 и 3863/2010, които въвеждат нови разпоредби относно пенсиите с цел хармонизиране на условията за пенсия за всички лица. Тези закони се разглеждат като резултат на продължителен социален диалог относно системата за социална закрила в страната между

служителите на държавата, политическите среди и социалните партньори. Общата цел на горепосочените закони е да се въведе реформа, която, съсредоточавайки се върху запазване на публичния, универсален, задължителен и преразпределящ характер на социалната сигурност, ще гарантира социалната справедливост на системата и нейната дългосрочна устойчивост. Това се постига посредством нови разпоредби, които съдържат стимули за служителите и работниците да удължат своя трудов живот и фактори, възпиращи ранното пенсиониране, както и посредством премахване на пътищата за ранно пенсиониране. В допълнение, други мерки затвърждават връзката между социалноосигурителните вноски и пенсионните обезщетения и спомагат за съвместяване на професионалния и личния живот.

За да се осигури бъдещото (от 2019 г. нататък) финансиране на пенсионните клонове на органите за социална сигурност и в контекста на солидарността между поколенията е учреден Осигурителният фонд за солидарност между поколенията (Ασφαλιστικο Κεφαλαιο Αλληλεγγύης Γενεών – AKAGE), като в него се внасят ресурси от 1 януари 2009 г. Системата покрива рисковете, свързани с болест, майчинство, старост, инвалидност и смърт.

OAED (Службата по трудова заетост) е специализирана институция, отговаряща за риска от безработица; тя отговаря също за семейни обезщетения. Независимо от това IKA-ETAM събира осигурителните вноски за OAED.

Финансиране

Системата за социално подпомагане се основава на принципа на тристранното финансиране (служител, работодател и държава), с годишни държавни субсидии за институциите за социална сигурност. Гръцката конституция от 1975 г., преработена през 2001 г., постановява принципа на социалната държава чрез разпоредби, гарантиращи значителна степен на социална закрила. По-конкретно член 22, параграф 5 относно социалната сигурност определя задължението на държавата да осигурява социална сигурност за работниците (на трудов договор и самостоятелно заети). Системата за социална сигурност функционира посредством организации за социална сигурност със самостоятелно управление и обхваща работещото население в цялата страна. Тя се разделя на три стълба:

– система от задължително основно и допълнително/спомагателно осигуряване: предоставено посредством пет осигурителни фонда; обичайно основана на финансиране от текущи доходи (разходопокривна система);

– професионални системи за допълнително осигуряване по избор: капиталова схема, предоставена посредством девет осигурителни фонда;

– частни застрахователни договори по избор: капиталови схеми, предоставени посредством многобройни частни застрахователни дружества.

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

– Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

– Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

– При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

– Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

IKA-ETAM предоставя обезщетения в натура на следните категории лица:

– работници и служители, присъединени към IKA-ETAM;

– пенсионери на IKA, т.e. всички, които получават пенсия за инвалидност, за старост или за преживяло лице;

– пенсионери на специални фондове, които са плащали здравноосигурителни вноски на IKA-ETAM през целия си трудов живот;

– лица на издръжката на осигурени лица и пенсионери, които сами по себе си нямат пряко право да получават обезщетения за социална сигурност;

– безработни лица, получаващи обезщетения за безработица, както и специални категории безработни лица, към които се прилагат специални разпоредби.

Лицата на издръжка включват:

– съпруга/съпругата на осигуреното лице, ако са икономически неактивни;

– низходящи роднини, независимо от техните законови отношения: до достигане на 18-годишна възраст; или ако са безработни, до достигане на 24-годишна възраст; или ако са студенти, 2 години след завършване на тяхното образование, или до достигане на 26-годишна възраст, което от двете събития се състои първо;

– родители (при определени условия);

– сираци, които са загубили двама родители, внуци, братя и сестри;

– разведен съпруг (при определени условия).

Освен това има известни условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице право на обезщетения в натура. Трябва да сте работили най-малко 70 дни през календарната година преди настъпване на болестта или през последните 15 месеца, които го предхождат, като в този случай дните, отработени през последните три месеца на този период, не се вземат предвид. Един работен ден съответства на един осигурителен ден, а платеният годишен отпуск се отчита като работни дни. При определяне на правото на обезщетения за болест в натура се вземат предвид периодите за парични обезщетения за болест или безработица. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби; свържете се с вашия местен офис на IKA-ETAM за информация относно изискваните формалности.

Какво е покритието?

Системата за здравно осигуряване предоставя следните обезщетения в натура:

– здравни грижи;

– лабораторни/клинични тестове;

– зъболекарски услуги;

– фармацевтични продукти

– болнични грижи;

– допълнителни грижи (терапевтични помощни средства, ортопедични апарати, очила, слухови апарати, протези и др.);

– спа процедури и лечение;

– помощ за аеротерапия.

При условие че удовлетворявате специалните условия, обезщетения в натура се отпускат за целия срок на действие на вашето право на такива обезщетения. Срокът на действие на вашето право се вписва в здравната ви книжка. Ако определено заболяване продължи по-дълго от отбелязания период, ще продължите да получавате обезщетението, докато се възстановите (продължение на лечението). Вашият дял от разходите за здравни грижи се определя по приложимите правила на IKA-ETAM, но при никакви обстоятелства не може да превишава 25 процента (например за лекарства или протези). Осигуреното лице има право на болнично лечение в държавна болница или в регистрирана клиника, определена от осигурителния институт, или в болница на Института за социална сигурност (IKA-ETAM) (Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων, Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων). При спешни случаи се допуска болнично лечение в болница, с която не е сключен договор. В тези случаи осигуреното лице има право на възстановяване на сума, съответстваща на определената държавна такса. За допълнителна информация относно различните обезщетения в натура и дела на потребителя от разходите, се свържете с местната служба на IKA-ETAM.

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Здравни грижи могат да бъдат получени чрез държавни болници и регистрирани частни клиники и болници на института за социална сигурност IKA-ETAM. В градските зони осигурените лица избират семеен лекар от списък. В селските райони няма свободен избор; осигурените лица се обръщат към местния лекар на Института за социална сигурност. Те могат да посещават специалисти в регионална институция на Института за социална сигурност в определен час, в съответствие със списък на чакащите. При спешни случаи те могат да ползват също частен специалист.

Системата на здравеопазване не изисква заплащане на такси към момента на предоставяне на услугите. Специалистите в частния сектор изискват авансово плащане на такси от осигуреното лице. Има възможност за възстановяване на разходите от института за социална сигурност по ставка, определена от правителството (държавна такса).

Вашата лична здравна книжка удостоверява самоличността ви като лицето, пряко осигурено за парични обезщетения за болест и такива в натура. За членовете на семейството на осигуреното лице се издава семейна здравна книжка. За да получите лична здравна книжка, трябва да сте натрупали най-малко 70 осигурителни дни през предходната календарна година или през последните 15 месеца; във втория случай последните три месеца на периода не се вземат предвид. Лична здравна книжка се издава на лицата, които са пряко осигурени, т.e. работници и пенсионери поради старост или поради инвалидност, и на лица, регистрирани към други осигурителни институции, покрити от IKA-ETAM по отношение на обезщетения за болест в натура (например пенсионери на OAEE).

Семейна здравна книжка се издава на осигуреното лице за членовете на неговото или нейното семейство, при условие че те не работят (и следователно нямат преки права). Семейна здравна книжка се издава също на вдовицата и децата на починало осигурено лице и на пенсионери към други фондове, които са покрити от IKA-ETAM по отношение на здравно осигуряване. Всеки септември за всички лица, които отговарят на условията за продължено осигуряване, се издават стикери; тези стикери се разпращат през октомври и трябва да бъдат прикрепени към здравната книжка. Същият процес се повтаря през декември за лицата, които са изпълнили условията в периода между месеците септември и декември.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Парични обезщетения за болест се изплащат само на осигурени служители, които поради физическо или умствено заболяване не са в състояние да работят и отсъстват от работното място повече от три дни. С осигурителната история периодът,у през който може да се изплаща обезщетение, се увеличава, но лицето трябва да е осигурявано за най-малко:

– 120 дни през предходната календарна година (100 за заетите в строителството) или първите 12 месеца от 15-месечния период, предхождащ заболяването (продължителност на обезщетението: 182 дни за едно или повече заболявания в рамките на една година);

– 300 дни под условие за осигурителни вноски през двете години, или 27 от 30 месеца, предхождащи заболяването (продължителност на обезщетението: 360 дни за същото заболяване в рамките на една година);

– 1 500 дни осигуряване, от които 600 през последните пет години, предхождащи неработоспособността, причинена от същото заболяване (продължителност на обезщетението: 720 дни);

– 4 500 дни осигуряване преди уведомлението относно заболяването.

В зависимост от възрастта и осигурителното досие на пациента, в случай че изискването за 1 500 дни или 4 500 дни не е изпълнено, може да бъде изплатено обезщетение за 720 дни.

Всеки ваш работен ден е осигурителен ден, както и дните годишен платен отпуск. Дните, в които се получава обезщетение за безработица, не се вземат предвид при плащане на парични обезщетения за болест; все пак могат да бъдат взети предвид до 25 дни на получаване на обезщетение за безработица. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби; свържете се с вашия местната служба на IKA-ETAM за информация относно съответните формалности.

Какво е покритието?

Размер на обезщетенията

Паричните обезщетения за болест се изчисляват въз основа на вашата осигурителна категория, която зависи от усредненото ви възнаграждение за последните 30 дни, отработени през предходната календарна година. Основната ставка е 50 процента от референтното възнаграждение за вашата категория. Тя се увеличава с 10 процента за всяко лице на издръжка във вашето семейство, но общият размер не може да надхвърля 70 процента от референтната

ставка, или референтната ставка за осигурени лица в категория 8. За тези, които се ползват от болнични грижи, обезщетението се намалява с две трети, ако нямат лица на издръжка. За първите 15 дни общият таван за обезщетение за болест плюс добавка за деца на издръжка (максимум четири) е 15,99 € на ден. След 15 дни общият таван за обезщетения плюс добавка за деца на издръжка (максимум четири) е 29,39 € на ден.

Срок на обезщетенията

Обезщетението за болест се изплаща от четвъртия ден след настъпване на заболяването или след като то е било удостоверено от компетентния орган на IKA-ETAM. Ако през същата календарна година отново се установи, че осигуреното лице не е в състояние да работи поради същото или друго заболяване, обезщетението се изплаща от първия ден. Ако осигуреното лице плаща осигурителни вноски на доброволни начала или е самостоятелно осигурено лице (т.е. строителни работници), обезщетението се изплаща от единадесетия ден след настъпване на заболяването. Обезщетение за болест се изплаща за седем дни в седмицата до:

– 182 дни през същата календарна година за същото или друго заболяване;

– 360 дни за същото заболяване, при условие че имате най-малко 300 осигурителни дни през предходните две години или последните 30 месеца, като във втория случай последните три месеца не се вземат предвид;

– 720 дни, при условие че имате най-малко 1 500 осигурителни дни, 600 от тях през последните пет години, или 4 500 дни преди настъпване на заболяването, или между 300 и 4 200 дни, в зависимост от възрастта ви.

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

За да заявите обезщетение за болест, трябва да представите следните документи:

– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;

– вашата здравна книжка (лична и семейна);

– служебна бележка от вашия работодател, посочваща времето, през което сте отсъствали от работа;

– удостоверение от вашия лекар към IKA-ETAM, че сте неработоспособен.

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Кога имате право на обезщетения за майчинство или бащинство?

За да е налице право на обезщетение за майчинство, е необходимо да са натрупани най-малко 200 осигурителни дни през двете години, предхождащи раждането на детето, и ефективно да е спряна работа.

Всеки ваш работен ден е осигурителен ден, както и дните годишен платен отпуск. Периодите, за които сте заявили обезщетение за безработица, не се вземат предвид при плащане на парични обезщетения за болест, макар че могат да бъдат взети предвид до 25 дни на получаване на обезщетение за болест. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, могат да се отчитат като осигурителни периоди в Гърция, дори ако за това не са налице законови разпоредби. Свържете се с местната служба на IKA-ETAM за информация относно изискваните формалности в такава ситуация.

Какво е покритието?

Обезщетенията за майчинство, които се предоставят за раждане на дете, са следните:

– обезщетение при раждане на дете за разходи по акуширане (обезщетение в натура);

– обезщетение за майчинство (по време на бременността и след раждането);

– специална помощ за компенсация;

– специален отпуск по майчинство.

Обезщетение при раждане на дете

Правоимащите лица (жени, които са осигурени служители и пенсионери и съпругите на осигурени служители и пенсионери) могат да изберат да получат обезщетение при раждане на дете за разходи по акуширане. Това обезщетение е еднократна сума, равняваща се на 30-кратното дневно възнаграждение на неквалифициран работник, и е в зависимост от натрупване на 50 осигурителни дни през предходната календарна година или последните петнадесет месеца, като последните три месеца не се вземат предвид.

Обезщетение за майчинство

Това обезщетение се изплаща когато сте прекъснали работа, за 56 дни преди очакваната дата на раждане и 63 дни след раждането на детето. Размерът на вашето обезщетение за майчинство (по време на бременността и след раждането) се равнява на размера на вашето възнаграждение.

Специална помощ за компенсация

Служителки, които са бременни, наскоро са родили или кърмят, и които на своето работно място са изложени на фактори, които са опасни за здравето им или за здравето на детето, имат право на специална помощ за компенсация, когато тяхното преместване на друга длъжност е едновременно технически и обективно невъзможно. За да получи тази помощ, осигуреното лице трябва да е натрупало 200 осигурителни дни през двете години, предхождащи датата, на която прекъсва работа. Размерът на тази помощ е същият като този на обезщетението за болест, без тавана (референтна ставка за категория 8), и се изплаща от работодателя и институцията за социална сигурност.

Специален отпуск по майчинство

Този отпуск следва отпуска по майчинство или периода, през който служителката работи на съкратен работен ден, и може да бъде до 6 месеца. През отпуска OAED осигурява на служителката месечен размер, равняващ се на минималната работна заплата, както и дял от добавката за отпуск.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?

Формуляри се предоставят в местния офис на IKA-ETAM. За да заявите обезщетение при раждане на дете, трябва да представите своята или семейната здравна книжка заедно с акта за раждане на детето.

Документите, които се изискват за плащане на обезщетение за майчинство, са следните:

– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;

– вашата лична здравна книжка;

– семейната здравна книжка (за изчисляване на увеличението за лица на издръжка в семейството);

– удостоверение от акушер/гинеколог на IKA-ETAM, посочващо очакваната дата на раждане;

– декларация от работодателя, удостоверяваща, че сте спрели работа;

– актът за раждане на детето (за изплащане на помощта след раждане).

През първата работна година работодателят продължава да изплаща на жената заплата за 15 дни през нейния отпуск по майчинство, при условие че е изработила най-малко десет работни дни; ако жената е завършила първата работна година, работодателят може да продължи да ѝ плаща заплата за един месец през отпуска по майчинство. Работодателят може да приспадне всички суми, които жената получава от своя осигурителен фонд за същия период.

Бенефициерите на специалната помощ за компенсация получават плащания от Службата по трудова заетост (OAED). През този период осигурителните вноски за пенсии за старост с начисляват от OAED.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Помощи

Министерството на здравеопазването и социалната солидарност създаде 10 програми за финансова помощ, обхващащи следните категории инвалидност:

– Слепота;

– Глухота;

– Тежко умствено увреждане;

– Таласемия;

– Хемофилия ― СПИН;

– Сериозни увреждания;

– Церебрална парализа;

– Парализа на долните крайници ― парализа на четирите крайници ― ампутация;

– Лица, страдащи от болест на Хансен;

– Помощ за транспорт.

Тези помощи се предоставят чрез механизми за социална помощ и са предназначени за лицата със специални нужди (инвалидност). Те представляват помощи, независещи от вноски, финансирани чрез общински ресурси, и се предоставят без значение от критериите за доход. Изискванията за бенефициерите варират при всяка програма и включват главно критерии за социално-осигурителен статус и за предоставяне на всякакви други обезщетения за инвалидност.

Пенсия за инвалидност

Пенсия за инвалидност при нетрудова болест

За да има право на пенсия за инвалидност, лицето трябва:

– да има установена от комитетите по хигиена на IKA-ETAM инвалидност от 50 или повече процента;

– да има изискваната продължителност на осигурителното покритие.

Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция, и трябва да бъдат съобщени във всяко заявление за пенсия.

Лицата, осигурявани преди 31 декември 1992 г., имат право на пенсия за инвалидност, когато отговарят на горните общи условия и в рамките на схемата на IKA-ETAM са натрупали най-малко:

– 4 500 осигурителни дни на 65-годишна възраст за мъже и на 60-годишна възраст за жени; или

– 10 000 осигурителни дни на каквато и да е възраст; или

– 1 500 осигурителни дни, включително най-малко 600 дни през петте години, предхождащи настъпването на инвалидността; или

– 300 осигурителни дни, ако лицето е на възраст под 21 години (този брой се увеличава прогресивно до 4 200 със стъпка от 120 дни годишно след двадесет и първата година — тези 300 дни трябва да са придобити през петте години, предхождащи годината на настъпване на инвалидността).

Лицата, осигурявани след 1 януари 1993 г., трябва да имат най-малко:

– 4 500 осигурителни дни на 65-годишна възраст (за мъже и жени); или

– 1 500 осигурителни дни, включително 600 дни през петте години, предхождащи настъпването на инвалидността; или

– 300 осигурителни дни, ако лицето е на възраст под 21 години (този брой се увеличава прогресивно до 1 500 със стъпка от 120 дни годишно след достигане на 21-годишна възраст).

Пенсия за инвалидност поради трудова злополука

За да имате право на пенсия за инвалидност, независимо кога сте се регистрирали за социално осигуряване, трябва да имате трайни увреждания, определени на най-малко 50 %инвалидност, и да сте завършили най-малко един работен ден след регистрирането ви в IKA-ETAM.

Пенсия за инвалидност, която не се дължи на трудова злополука

За да имате право на пенсия за инвалидност, трябва да отговаряте на общите условия, описани по-горе, и за периода на регистрация към IKA-ETAM да сте натрупали най-малко половината от броя осигурителни дни, който се изисква за пенсия за инвалидност за обикновена болест (в зависимост от годината, в която сте регистрирани).

Пенсия за инвалидност поради професионална болест

За да имате право на пенсия за инвалидност, независимо кога сте се регистрирали за социално осигуряване, трябва да отговаряте на общите условия, описани по-горе, и вече да сте завършили минималния осигурителен период, изискван от правилата на IKA-ETAM за здравно осигуряване, приложими за вашата професионална болест.

Какво е покритието?

Помощи

Министерството на здравеопазването и социалната солидарност изплаща следните помощи за инвалидност на всеки два месеца:

– Слепота: 362 € или 697 € (варира според подкатегорията)

– Глухота: 362 €

– Тежко умствено увреждане 527 €

– Таласемия: 362 €

– Хемофилия ― СПИН: 697 €

– Сериозни увреждания: 313 €

– Церебрална парализа: 697 €

– Парализа на долните крайници ― парализа на четирите крайници ― ампутация (осигурени и неосигурени лица): 771 €

– Лица, страдащи от болест на Hansen: 362 € или 697 € (варира според подкатегорията)

– Помощ за транспорт: 165 €

Пенсия за инвалидност

Напълно незрящи лица и осигурени лица, страдащи от определени болести, които са натрупали 4 050 дни в осигуряване, получават пенсия, съответстваща на 10 500 работни дни независимо от възрастта им.

Размерът на пенсията за инвалидност зависи от степента на инвалидност, причината за инвалидността и размера на възнаграждението през петте години, предхождащи подаването на заявление за пенсия. Осигуреното лице има право на:

– пълна пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е над 80 процента;

– 75 процента от пълната пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е между 67 и 79,9 процента, освен когато той или тя има 6 000 осигурителни дни или инвалидността се дължи на умствено заболяване, като в тези случаи той или тя има право на пълна пенсия;

– 50 процента от пълната пенсия, ако неговата/нейната степен на инвалидност е между 50 и 66,9 процента, освен когато той или тя има 6 000 осигурителни дни или инвалидността се дължи на умствено заболяване, като в тези случаи той или тя има право на 75 процента от пълната пенсия.

При определени условия пенсиите за инвалидност стават постоянни, което означава, че повече не е необходимо лицето да бъде преглеждано от компетентния комитет по хигиена на IKA-ETAM; за повече информация се свържете с местния офис на IKA-ETAM.

Натрупването на това обезщетение с други пенсии или декларирани доходи е възможно до максимална сума на всички пенсии в размер на 3 680 € на месец.

В случай на пълна инвалидност се изплаща добавка към пенсията за грижи, предоставяни от трета страна. Добавката не може да надхвърля 660,80 € на месец.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?

Помощи

За повече информация относно всяка програма, както и изискваните документи, можете да се свържете със съответната общинска социална служба, която е отговорна за изпълнението на горепосочените програми за финансова помощ.

Пенсия за инвалидност

Документите, които трябва да се представят при заявяване на пенсия за инвалидност, са следните:

– формуляр-заявление, предоставен от IKA-ETAM;

– пълно осигурително досие на осигуреното лице (извлечение от индивидуална партида за социално осигуряване, осигурителна карта и карта на осигурителя, осигурителни книжки и др.);

– декларация от вашия работодател, показваща вашия трудов стаж (колко дълго сте били заети и кога сте прекъсвали и възобновявали работа);

– копие на личната карта;

– копие на удостоверение за доходи от данъчен орган;

– удостоверителни документи, свидетелстващи за вашето семейно положение (свидетелство за брак, акт за раждане на деца);

– удостоверителни документи за деца, които са студенти или са неработоспособни;

– всички медицински данни, обосноваващи заявлението за пенсия за инвалидност.

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

За да имате право на пенсия за старост, трябва да сте достигнали определена възраст и да сте натрупали определен брой осигурителни дни. Основните условия за право на пълна пенсия за старост са:

– най-малко 4500 осигурителни дни на 65-годишна възраст (60-годишна възраст за жени); за регистриралите се при IKA-ETAM след 1 януари 1993 г., възрастта за пенсиониране е 65 години както за мъже, така и за жени;

– за тези, които са регистрирани преди 31 декември 1992 г., най-малко 10 000 осигурителни дни на 62-годишна възраст (57-годишна възраст за жени);

– за извършващите работа, категоризирана като „тежка и нездравословна“, които са регистрирани за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г., изискването на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени) е най-малко 4 500 осигурителни дни, включително 3 600 на длъжност с тежък и нездравословен труд, и 1 000 през 13-те години, предхождащи пенсионирането или заявлението за изплащане на пенсия. За регистрираните след 1 януари 1993 г. изискването на 60-годишна възраст (за мъже и жени) е най-малко 4 500 осигурителни дни, включително 3 375 на длъжност с тежък и нездравословен труд;

– най-малко 10 500 осигурителни дни платена заетост (това отговаря на 35 години стаж) на 58-годишна възраст (мъже и жени) или 10 500 осигурителни дни, включително 7 500 на длъжност с тежък и нездравословен труд, на 55-годишна възраст за регистрираните за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г.;

– най-малко 11 100 осигурителни дни платена заетост (това отговаря на 37 години стаж), независимо от възрастта и датата на присъединяване към схемата за социална сигурност;

– за майка на непълнолетно дете (под 18 години) или дете с увреждане, която е регистрирана за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г., най-малко 5 500 осигурителни дни на 55-годишна възраст. Ако присъединяването започва след 1 януари 1993 г., изискването е най-малко 6 000 осигурителни дни.

Ранно пенсиониране, като пенсията ще бъде намалена с коефициент 0,005 (или 1/200) за всеки предсрочен месец, може да бъде получено от лица с:

– най-малко 4 500 осигурителни дни на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени) или най-малко 10 000 осигурителни дни на 60-годишна възраст (55-годишна възраст за жени), когато лицето е натрупало 100 осигурителни дни за година през петте години, предхождащи заявлението за пенсия, и се е присъединило към IKA-ETAM преди 31 декември 1992 г.;

– най-малко 10 500 осигурителни дни на 53-годишна възраст, включително 7 500 дни на длъжност с тежък и нездравословен труд, за регистриралите се за социално осигуряване преди 31 декември 1992 г.;

– най-малко 4 500 осигурителни дни на 60-годишна възраст, за мъже и жени, включително 750 натрупани през петте години преди заявлението за пенсиониране, за регистриралите се след 1 януари 1993 г.

За отпускане на пенсия за старост могат да бъдат взети предвид максимум 200 дни обезщетение за болест и 200 дни обезщетение за безработица, при условие че тези обезщетения са изплатени през десетте години, предхождащи заявлението за отпускане на пенсия. Осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция. Те трябва да бъдат съобщени във вашето заявление за пенсия и трябва да представите всички удостоверителни документи, с които разполагате.

Съществуват други възможни сценарии за пенсиониране освен описаните по-горе. За повече информация посетете уебсайта на IKA-ΕΤΑΜ или се свържете с местния офис на IKA-ETAM, а ако сте самостоятелно заето лице, посетете уебсайта на OAEE или ETAA.

Какво е покритието?

Размерът на пенсията за старост или за инвалидност, която ще получавате от IKA-ETAM, при положение че отговаряте на горните условия и сте регистрирани преди 31 декември 1992 г., зависи от общата продължителност на вашето осигурително покритие, равнището на заплащане, което ви дава право на пенсия, и вашето възнаграждение през петте най-добри години измежду десетте, предхождащи годината, в която подавате заявление за пенсия, за да се определи вашата осигурителна категория. Базата за изчисляване на пенсията се осъвременява, за да отрази вече отпуснатите увеличения на пенсията. Текущият минимален размер на пенсията е 486.84 € на месец, като максимумът е 2 373.57 € на месец, без семейните обезщетения.

Ако вашето присъединяване започва след 1 януари 1993 г., размерът на пенсията за старост или за инвалидност, която ще получавате от IKA-ETAM, при положение че отговаряте на горните условия, съответства за всяка година на осигуряване на два процента от вашето възнаграждение за петте години, предхождащи годината на заявяване. Тези суми се осъвременяват, за да отразят вече отпуснатите увеличения на пенсията до максимален размер от 70 процента. Текущият минимален размер на пенсията е 495,74 € на месец, като максимумът е 2 773,40 € на месец, без семейните обезщетения.

За лица, осигурявани преди 31 декември 1992 г., размерът на пенсията е увеличен:

– за съпруг/а, който/която не работи и не получава пенсия;

– за (до три) деца, при условие че те: не са омъжени/женени, не работят, не получават пенсия и са на възраст под 18 години (или под 24 години, ако са студенти в образователен цикъл след средно образование в Гърция или в чужбина); или не са в състояние сами да се издържат поради инвалидност, която е настъпила преди достигане на 18-годишна възраст, и за които другият съпруг не получава добавка към пенсията.

За лица, осигурявани след 1 януари 1993 г., пенсията се увеличава само за неомъжени/неженени непълнолетни (до три) деца, които не работят или не са в състояние да се издържат сами и които нямат право на пенсия. Срокът на това увеличение се удължава до достигане на 24-годишна възраст, ако децата провеждат признат образователен цикъл след средното образование или висше образование в

Гърция или в чужбина. Ако съпругът също получава пенсия, добавката се изплаща на един от двамата родители, по техен избор.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?

За да получите пенсия за старост, е необходимо да представите на IKA-ETAM следните документи:

– формуляр-заявление за пенсия, предоставен от IKA-ETAM;

– ваше пълно осигурително досие (извлечение от индивидуална партида за социално осигуряване, осигурителна карта и карта на осигурителя, осигурителни книжки и др.);

– декларация от вашия работодател, показваща вашия трудов стаж (колко дълго сте били заети и кога сте прекъсвали и възобновявали работа);

– копие от вашата лична карта;

– копие на удостоверение за доходи от данъчен орган;

– удостоверителни документи, доказващи вашето семейно положение (свидетелство за брак, акт за раждане на деца);

– удостоверителни документи за деца, които са студенти или са неработоспособни.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

– Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

– Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

– Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

В случай на смърт на осигурено лице или пенсионер, членовете на неговото/нейното семейство имат право на пенсия за преживяло лице, при условие, че починалият:

– е имал право да получава пенсия за старост; или

– е имал право да получава пенсия за инвалидност; или

– е натрупал 1 500 осигурителни дни, включително най-малко 300 през петте години, предхождащи годината на смъртта.

Ако осигуреното лице е починало в резултат на трудова злополука, членовете на неговото/нейното семейство имат право на пенсия, независимо от осигурителния период; ако е починало в резултат на злополука, която не е свързана с работата му, то трябва да е натрупало половината от осигурителните дни, посочени по-горе.

Когато лице, получаващо пенсия за старост или за инвалидност, почине, пенсията се прехвърля на преживелите членове на семейството без преразглеждане на изисквания осигурителен период. Отложените бенефициери са:

– преживелият съпруг;

– родствениците по низходяща линия, независимо от техните законови отношения, ако са неомъжени/неженени; ако не получават пенсия; ако са под 18 години или до достигане на 24-годишна възраст, ако провеждат курс на професионално обучение, цикъл след средно образование или на висше образование, признати от държавата в Гърция или в чужбина; ако не работят, нито получават пенсия от институция за основно социално осигуряване или институция в публичния сектор в резултат на собствена професионална дейност; ако са изгубили двама родители или са били на издръжка на починалия родител, който е изоставен от другия родител. деца, които не са в състояние да се издържат сами и чието увреждане е настъпило преди достигане на 18-годишна възраст, имат право на пенсия за преживяло лице, независимо от възрастта, докато увреждането продължава;

– внуци и родственици по възходяща линия, които са били сираци към датата на смъртта на осигуреното лице и са били на издръжката на починалия (само за лица, осигурявани преди 1 януари 1993 г.);

– родителите (или осиновителите), които по същество са били на издръжката на починалия (само за лица, осигурявани преди 1 януари 1993 г.).

Преживелият съпруг на осигурено лице, чиято смърт настъпва през първите шест месеца след сключването на брака, няма право на пенсия, освен ако смъртта не се дължи на злополука или ако двойката има дете, което е родено или узаконено след брака, или ако съпругата е бременна. Преживелият съпруг на пенсионер, чиято смърт е настъпила през първите 24 месеца от техния брак, няма право на пенсия.

Пенсии за преживели лица за осигурените след 1 януари 1993 г.

В случай на смърт на осигурено лице членовете на неговото семейство имат право на пенсия за преживели лица при същите условия като приложимите за пенсия за инвалидност.

Какво е покритието?

Размер на пенсията за преживяло лице

За осигуряваните преди 31 декември 1992 г. пенсията, на която има право преживелият съпруг, е 70 процента от пенсията за старост, която починалият е получавал, или на която той/тя би имал/а право. Минималното обезщетение е в размер на 438.16 € на месец, а максималният размер е 1 661.50 € на месец, без семейните обезщетения. Тази сума се отпуска in toto за период от три години. В края на този период размерът, изплащан на преживелия съпруг, който работи или е пенсионер, се намалява с 50 процента и остава в този вид, докато бенефициерът достигне 65-годишна възраст, когато размерът се увеличава на 70 процента от пенсията на преживялото лице. Ако преживелият съпруг е с увреждания, със степен на инвалидност най-малко 67 процента към датата на смъртта, пенсията се изплаща в своята цялост, без ограничения, докато инвалидността продължава. Пенсията се прекратява, ако преживелият съпруг сключи нов брак.

Пенсията за сираци е 20 процента от пенсията за старост, на която би имал право починалият. Сираци, които са загубили двама родители, получават 60 процента от тази пенсия за старост. Общият размер на пенсиите за преживели лица, изплащани на бенефициерите, не може да превишава размера, който би получавал починалият. За сираци, които са загубили двама родители, размерът не може да превишава 60 процента от въпросната пенсия. Ако общата сума превишава този таван, всяка пенсия се намалява пропорционално.

За осигуряваните след 1 януари 1993 г. пенсията, платима на преживял съпруг, е 50 процента от основната пенсия за старост или пенсията за инвалидност, която осигуреното лице е получавало или би получавало при степен на инвалидност 80 процента към датата на своята смърт. Минималното обезщетение е в размер на 396,58 € на месец, а максималният размер е 1386,70 € на месец, без семейните обезщетения. В края на период от три години след датата на смъртта размерът на пенсията, изплащана на преживял съпруг, който работи или е пенсионер, се намалява с 50 процента и остава в този вид, докато бенефициерът достигне 65-годишна възраст, когато размерът се увеличава на 70 процента от пенсията на преживялото лице. Ако преживелият съпруг е с увреждания, със степен на инвалидност най-малко 67 процента към датата на смъртта, пенсията се изплаща в своята цялост, без ограничения, докато тази инвалидност продължава.

Децата сираци имат право на 25 процента от пенсията за старост, която починалият е получавал или би получавал. Този размер се увеличава на 50 процента, ако и двамата родители са починали, освен ако детето има право на пенсия от всеки от родителите. Общият размер на пенсиите за преживели лица, изплащани на бенефициерите, не може да бъде по-малко от 80 процента от минималната пенсия за старост или повече от 100 процента от пенсията на починалото лице. Накрая, на разведения съпруг на пенсионер също се признава право на пенсия за преживяло лице. За повече информация посетете уебсайта на IKA-ΕΤΑΜ или се свържете с местния офис на IKA-ETAM.

Помощ за погребение

Еднократна помощ, равняваща се на осемкратното референтно възнаграждение за най-високата осигурителна категория, се изплаща при смърт на осигурено лице със 100 осигурителни дни през годината преди годината на смъртта или през неговите/нейните последни 15 месеца (без да се отчитат последните три месеца), или при смърт на пенсионер по старост или лице, получаващо пенсия за инвалидност или обезщетение при смърт. Това обезщетение не се изплаща при смърт на лице на издръжка. По правило обезщетението се изплаща на вдовеца/вдовицата или на лицето, платило за погребението. Удостоверителните

документи, които се изискват за плащане на тази помощ, са:

– здравната книжка на починалия;

– смъртният акт;

– осигурителната книжка (ако лицето все още е работело) или удостоверение за спиране на пенсията (за пенсионер);

– оригинали на фактурите за погребение.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за преживели лица?

Документите, които IKA-ETAM изисква в подкрепа на заявление за пенсия за преживяло лице, са същите като изискваните за пенсия за старост плюс смъртния акт и удостоверение за семейно положение (издадено от градска или общинска управа или първоинстанционен съд), доказващо наличието на брак към датата на смъртта.

Ако пребивавате на територията на друга държава-членка на ЕС, можете да подадете искането си в институцията за социална сигурност на мястото, където живеете. Накрая, осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС, се вземат предвид като периоди, завършени в Гърция. Трябва да ги включите в своето искане и да приложите всички съответни удостоверителни документи от осигурителното си досие.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения?

Ако сте служител или работник, попадате в обхвата на схемата на IKA-ETAM, когато сте жертва на:

– злополука, която е възникнала в хода на вашата работа или във връзка с нея (трудова злополука);

– злополука, която е настъпила, докато сте пътували към вашето работно място или сте се връщали от там;

– злополука, която не е свързана с вашата работа; или

– заболяване, свързано с опасности на вашето работно място, при условие, че то е официално вписано като професионална болест (съгласно правилата на IKA-ETAM относно болестите).

Злополуките и професионалните болести не се покриват от отделен клон на осигуряването. Болест и временна загуба на работоспособност попадат в обхвата на здравноосигурителната схема, докато инвалидност и смърт са предвидени в приложимите правила за пенсионно осигуряване.

Какво е покритието?

Трудови злополуки

Имате право на парични обезщетения и обезщетения в натура независимо от продължителността на осигурителното покритие: с други думи, не се изисква минимален осигурителен период. Все пак е необходимо да сте осигурени.

При трудова злополука обезщетение се изплаща от първия ден на съобщаване на злополуката; размерът се изчислява по същия начин като за обикновено обезщетение за болест. Няма тридневен период на изчакване, тъй като няма заболяване, но загубата на работоспособност трябва да продължи повече от три дни.

Ако злополуката е настъпила на първия ви работен ден, размерът на обезщетението се основава на референтната ставка за вашата осигурителна категория към датата на злополуката. За трайна инвалидност или смърт в резултат на трудова злополука ще ви се изплаща пенсия за инвалидност или лицата на ваша издръжка ще получават пенсия за преживели лица.

Други злополуки

Имате право на обезщетения за болест в натура и парични обезщетения за болест, при условие че сте натрупали най-малко половината осигурителни дни, изисквани по принцип за тези обезщетения (т.e. 25 или 50 дни).

Професионални болести

Пенсионерите и осигурените лица, които все още работят, имат право на обезщетение за професионална болест, когато в контекста на професиите, вписани в правилата на IKA-ETAM относно болестите, те заболеят от хронична болест, която се проявява след изтичане на известен период от време. Професионалната болест трябва да бъде удостоверена от медицинските служби към местния офис на IKA-ETAM.

Помощи при смърт

Еднократна помощ, равняваща се на осемкратното референтно възнаграждение за най-високата осигурителна категория, се изплаща при смърт на осигурено лице, натрупало 100 осигурителни дни през годината преди годината на смъртта или през последни 15 месеца (като последните три месеца не се отчитат), или при смърт на пенсионер по старост или лице, получаващо пенсия за инвалидност или обезщетение при смърт. Това обезщетение не се изплаща при смърт на лице на издръжка. По правило обезщетението се изплаща на вдовицата или на лицето, платило за погребението.

Как се осъществява достъпът до обезщетения?

Вие, или лице, действащо от ваше име, трябва незабавно да съобщи за злополуката на вашия работодател и на местния офис на IKA-ETAM, при всички случаи в срок от пет работни дни. Удължаване не се разрешава, освен в специални случаи. Когато злополуката води до пълна инвалидност, срокът за съобщаване е една година, а в случай на смърт е две години.

Удостоверителните документи, които се изискват за плащане на помощ при смърт, са:

– здравната книжка на починалия;

– смъртният акт;

– осигурителната книжка на починалия (ако лицето все още е работело) или удостоверение за спиране на пенсията (за пенсионер);

– оригинали на фактурите за погребение.

Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

Ако имате трудов договор, подчинен на частното право, осигурявани сте към IKA-ETAM и плащате осигурителни вноски на DLOEM, при определени условия имате право на семейни обезщетения, изплащани от Службата по трудова заетост (OAED).

За да получавате тези обезщетения, трябва да сте работили най-малко 50 дни през предходната календарна година, да сте получавали редовно обезщетение за безработица за период от два месеца или да сте определени като неработоспособни, отново за два месеца.

Децата, за които се изплащат семейни помощи, трябва :

– да са на възраст под 18 години или под 22 години, ако провеждат пълен курс на образование, или да са неработоспособни (като в този случай обезщетението се изплаща дотогава, докогато продължава неработоспособността);

– да не са женени/омъжени;

– да пребивават в Гърция или в друга държава-членка на ЕС.

Служители, чийто работодател изплаща по-високи семейни обезщетения от тези, отпускани от DLOEM, на базата на колективен трудов договор, закон, вътрешна наредба на предприятието или друга разпоредба, нямат право на обезщетения от този орган.

Семейните помощи могат да се изплащат на родители или на:

– внуци, братя и сестри, племенници, при условие че те са лица на издръжка на бенефициера и са загубили двама родители или са загубили един родител, а другият не работи;

– дядото, бабата, чичото или лелята, ако те полагат грижи за деца сираци на тяхна издръжка;

– родственици по възходяща линия или трети лица, ако им е било предоставено попечителство съгласно закона.

Какво е покритието?

Размер на обезщетението

Размерът, изплащан на бенефициерите, е пропорционален на броя деца, и се определя месечно. Размерите на обезщетението в момента са:

– 1 дете: € 8,22;

– 2 деца: € 24,65;

– 3 деца: € 55,47;

– 4 деца: € 67,38.

За всяко следващо дете се добавят допълнителни 11,30 €. Има допълнително месечно обезщетение в размер на 2,93 € за третото живо дете, родено след 1 януари 1982 г. Обезщетението се увеличава с 3,67 € на месец за всяко дете в следните случаи:

– сираци, които са загубили двама родители

– деца с увреждания

– деца, родени извън брак, които не са признати

– ако съпругът на бенефициера служи във въоръжените сили

– ако бенефициерът е вдовица или вдовец или

– бенефициерът има съпруг с увреждания.

Правото на семейно обезщетение се упражнява през календарната година, когато е придобито, плюс един допълнителен месец. Изплащането на това обезщетение приключва след допълнителен период от три месеца, следващ срока, определен за подаване на искания.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?

За да получавате семейни обезщетения, трябва да кандидатствате, лично, чрез посредник или по пощата, пред компетентната местна служба на OAED, където живеете, или пред бюро за граждански консултации (Κέντρα Εξυπηρέτησης Πολιτών KEP), като предоставите всички необходими удостоверителни документи.

За повече информация относно семейни обезщетения посетете уебсайта или се свържете с местното бюро на OAED.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.

Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес:

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Всеки служител, който е включен в здравноосигурителна схема към която и да е институция за социална сигурност, автоматично е обхванат от осигуряване за безработица. Въпреки това вие имате право на обезщетения за безработица само при условие, че:

– не сте били освободени от работа поради правонарушения при упражняване на професионална дейност;

– сте работоспособни и желаете да работите;

– сте на възраст най-малко 16 години;

– сте се регистрирали лично в служба по заетостта;

– сте свободни да започнете работа;

– сте в състояние да докажете осигуряване за безработица за минимален период от 125 дни през четиринадесетте месеца, предхождащи положението ви на безработни, като последните два месеца не се вземат предвид.

Първия път, когато кандидатствате за обезщетение за безработица, са ви необходими допълнително 80 осигурителни дни през една от двете години, предхождащи положението ви на безработни. Ако е необходимо, могат да бъдат отчетени също осигурителни периоди, завършени в друга държава-членка на ЕС.

Какво е покритието?

Размер на обезщетението

Обезщетението за безработица включва основен размер плюс добавки за всяко лице на издръжка във вашето семейство. Основната помощ е 40 процента от вашето възнаграждение към момента на настъпване на безработица. Служителите получават 50 процента от последното си възнаграждение, при условие че тази сума не е по-малка от две трети от размера на възнаграждението за неквалифициран труд. Таванът се определя от министъра на труда въз основа на съотношението между осигурителни вноски/обезщетения на осигурителния фонд за безработица на OAED. Основната помощ се увеличава с десет процента за всеки член на семейството на издръжка.

Срок на обезщетението

Колко дълго можете да получавате обезщетение за безработица зависи от броя осигурителни дни, които сте натрупали през последните 14 месеца. Минималният период е 125 дни, които ви дават право на пет месеца обезщетения, 150 дни съответстват на шест месеца, 180 дни съответстват на осем, 220 дни на десет, а 250 дни на 12 месеца.

Обезщетението за безработица се изплаща за 25 дни на месец. След като периодът на правото ви е изтекъл, трябва да започнете наново да събирате изисквания брой осигурителни дни. Обезщетението за безработица спира, ако започнете нова работа или ако бъдете определени като временно неработоспособни. Правото на обезщетение за безработица се прекратява, когато безработното лице почине, когато му бъде отпусната пенсия, стане трайно неработоспособно или вече не е на разположение да започне работа.

Ако се разболеете, докато получавате обезщетение за безработица

За целите на обезщетението за болест дните, през които сте получавали обезщетение за безработица, ще се вземат предвид като осигурителни дни от вашата здравноосигурителна институция. Ако докато сте получавали обезщетение за безработица, сте станали неработоспособни поради болест, ще продължите да получавате обезщетение за безработица за допълнителни пет дни, но няма да имате право на парично обезщетение за болест. Ако след този период продължавате да сте болни, изплащането на обезщетение за безработица ще се преустанови и вместо това, ако имате право на парично обезщетение за болест, ще започнете да получавате него.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?

Осигуряването за безработица се администрира от Службата по трудова заетост (OAED), която изплаща обезщетения за безработица и обезщетения за болест на лица, които са безработни.

За да получавате обезщетение за безработица, трябва да се регистрирате лично в местния офис на OAED и да подадете заявление за обезщетения в срок от 60 дни след като сте станали безработни. Обезщетение за безработица се изплаща само ако офисът на OAED, който разглежда вашето заявление, не може да ви намери подходяща работа. Към вашето заявление трябва да приложите:

– извлечение от вашата индивидуална партида за социално осигуряване;

– известие за прекратяване на вашия договор от работодателя;

– декларация, в която се посочва, че нямате друга работа и се задължавате да обявите всяка нова дейност на OAED;

– здравна книжка за всеки член на семейството на ваша издръжка.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?

Освен специалната помощ за жилищни разходи (Στεγαστικη Συνδρομη), Гърция не предлага друга обща или специална схема за гарантирани минимални средства.

Какво е покритието?

Помощта за жилищни разходи е обезщетение без плащане на вноски под формата на такса за наем, изплащана на неосигурени и финансово слаби възрастни хора на възраст над 65 години, които живеят сами или като двойка и нямат собствено жилище. Размерът на помощта за жилищни разходи е 335 €.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?

Програмата се изпълнява от Дирекция „Социално подпомагане“ на префектурите (вж. Приложението).

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?

Гърция не прилага отделна схема за дългосрочни грижи. Има различни програми за грижи за възрастни хора. Програмата „Помощ у дома“ (Βοηθεια Στο Σπιτι) е част от услугите за първични социални грижи, осигуряващи сестрински грижи, услуги за социални грижи и домашна помощ за възрастни хора, които живеят сами постоянно или през определена част на деня и не могат достатъчно добре да се обслужват самостоятелно, както и за хора с увреждания, които са в положение на изолация, изключване или семейна криза.

Какво е покритието?

Програмата „Помощ у дома“е предназначена да подпомага и обслужва възрастни хора по домовете и да подобрява качеството им на живот. През деня в градските и крайградски зони центровете за дневни грижи за възрастни хора (Κεντρα Ημερησιας Φροντιδας Ηλικιωμενων – Κ.Η.Φ.Η.) настаняват възрастни хора, които не могат да се обслужват самостоятелно (поради физически затруднения, деменция и др.), и членовете на чиито семейства не могат да се грижат за тях поради служебна заетост, сериозни социални или икономически проблеми, или поради здравословни проблеми.

Отворените центрове за закрила за възрастни хора (Κεντρα Ανοικτης Προστασιας Ηλικωμενων – Κ.Α.Π.Η.) са отворени програми, привличащи хора на възраст над 60 години без социално-икономически критерии, за да интегрират и приобщят всички членове на общността. Те предлагат всякакви форми на организирани занимания за възстановяване и отмора, медицински грижи, физиотерапия, трудова терапия, социална работа, болнични грижи и всички видове услуги за материална и психологическа подкрепа за възрастни хора.

Има също звена за грижи за възрастни хора (Μοναδες Φροντιδας Ηλικιωμενων), които предлагат грижи с настаняване за възрастни.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

Изпълнението на програмата „Помощ у дома“е отговорност на местните органи в общините в цялата страна, предимно в отдалечените планински и островни райони. Центровете за дневни грижи за възрастни хора са учредени и функционират като общински предприятия, съвместни общински предприятия, общински стопански сдружения на местните органи, а също и като частни субекти с нестопанска цел. Те си сътрудничат с местни организации, предоставящи социални услуги, като здравни звена и Дирекциите „Социално подпомагане“ на префектурите на страната, които предоставят социални услуги.

Институциите за грижи с настаняване за възрастни хора могат да бъдат както с нестопанска, така и със стопанска цел. В първия случай те се управляват от сдружения с благотворителна цел, от Източноправославната църква или от местните органи. Във втория случай те са учредени от физически лица. Министерството на здравеопазването и социалната солидарност, в рамките на своята социална политика, е сключило договори с частни звена за грижи за възрастни хора за осигуряване на известни бройки легла, с цел да се полагат грижи за крайно нуждаещи се възрастни хора, които не могат да бъдат обслужвани от държавните институции поради липса или недостиг на легла. Разходите за тези легла се покриват от националния бюджет.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Основната осигурителна институция в Гърция е IKA-ETAM. Тя отговаря за всички области на социална сигурност, с изключение на осигуряването за безработица и семейните обезщетения, които се администрират от OAED. Ако живеете в Гърция и не сте сигурни относно своите права и задължения във връзка със социалната сигурност, се свържете с местния офис на IKA-ETAM.

Определени категории лица не са обхванати от IKA-ETAM. Повечето от тези лица са обхванати от OAEE (самостоятелно заети лица, и по-специално търговци, търговци на дребно, занаятчии, шофьори, собственици на хотели и туристически агенти), ETAA (инженери, лекари, адвокати) или OGA (фермери); също така има малък брой професионални схеми. Ако сте обхванати от някоя от тези схеми, се свържете с IKA-ETAM за повече информация.

Ιδρυμα Κοινωνικων Ασφαλισεων

Ενιαιο Ταμειο Ασφαλισης Μισθωτων

Διευθυνση Διεθνων Σχεσεων

Χαλκοκονδυλη 17

10241 Αθηνα

Институт за социална сигурност (IKA-ETAM)

Дирекция „Международни отношения“

Chalkokondili 17

10241 Athens

Тел.: +30 520 055 5184

www.ika.gr

Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης

Γενικη Γραμματεια Κοινωνικων

Ασφαλισεων

Διευθυνση Διακρατικης Κοινωνικης

Ασφαλισης

Σταδιου 29

10110 Αθηνα

Министерство на труда и социалната сигурност

Генерален секретариат за социална сигурност

Дирекция „Международни отношения“

Ул. Stadiou, № 29

10110 Athens

Тел.: +30 210 336 8000

www.ggka.gr

Υπουργειο Εργασιας Και Κοινωνικης Ασφαλισης

Διευθυνση Διεθνων Σχεσεων

Τμημα Εε

Πειραιως 40

10182 Αθηνα

Министерство на труда и социалната сигурност

Дирекция „Международни отношения“

Отдел ЕС

Ул. Pireos, № 40

10182 Athens C.P.

Тел.: +30 210 529 5101

www.ypakp.gr

Οργανισμος Γεωρπγικων Ασφαλισεων

Υπηρεσια Δημοσιων Και Διεθνων Σχεσεων

Τμημα Εε

Πατησιων 30

10170 Αθηνα

Организация за осигуряване в селското стопанство (OGA)

Служба „Връзки с обществеността и международни отношения“

Отдел ЕС

Ул. Patission, № 30

10170 Athens C.P.

Тел.: +30 210 332 2100

www.oga.gr

Οργανισμός Ασφάλισης Ελεύθερων Επαγγελματιών (OAEE)

Διεύθυνση Παροχών Συντάξεων

Τμήμα Διεθνών Σχέσεων

Αγίου Κωνσταντίου 5

104 31 Αθήνα

Социално-осигурителна организация за самостоятелно заетите лица (OAEΕ)

Дирекция „Пенсии“

Отдел „Международни отношения“

Ул. Agiou Konstantinou № 5

104 31 Athens

Тел.: +30 210 5274372-74

www.oaee.gr

Ενιαίο Ταμείο Ανεξάρτητα Απασχολουμένων (ETAA)

www.etaa.gr

Τομέας ΤΣΜΕΔΕ – Μηχανικών

Κολοκοτρώνη 4 10561 Αθήνα

Τομέας ΤΣΑΥ-Υγειονομικών

Αχαρνών 27, 10439 Αθήνα

Τομέας ΤΑΝ – Νομικών

Σωκράτους 53, 10431 Αθήνα

Осигурителен фонд за лицата, упражняващи свободни професии (ETAA)

www.etaa.gr

Отдел за инженери – TSMEDE

Ул. Kolokotroni № 4 10561 Athens, тел.: +30 210 3740000, www.tsmede.gr

Отдел за медицински служители – TSAY

Ул. Aharnon № 27, 10439 Athens, тел.: +30 210 8816911-17, www.tsay.gr

Отдел за адвокати – TAN

Ул. Socratous № 53, 10431 Athens, тел.: + 30 210 5296165-171, www.tnomik.gr

Οργανισμός Απασχολήσεως Εργατικού Δυναμικού

Διεύθυνση Ασφάλισης

Τμήμα Διμερών Συμβάσεων Και Εφαρμογής Κοινοτικών Κανονισμών

Εθνικής Αντίστασης 8

17342 Άνω Καλαμάκι

Служба по трудова заетост (OAED)

Дирекция „Осигуряване“

Отдел „Двустранни отношения и прилагане на директиви на ЕС“

Ул. Ethnikis Antistassis, № 8

17342 Ano Kalamaki C.P.

Тел.: +30 210 998 9000

www.oaed.gr

Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещи от вноски, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Гърция.

Специалното обезщетение, независещо от вноски, за Гърция е: Специални обезщетения за възрастни хора (Закон 1296/82).

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics AlternativeClicky

Регулиране на слаба капитализация

Какво е слаба капитализация на фирмата?

Според чл. 43 от Закона за корпоративното подоходно облагане, слаба капитализация на фирмата е налице, когато привлечения капитал на фирмата е с повече от 3 пъти по-голям от собствения й капитал.

Под собствен капитал се разбира основния капитал на фирмата + резервите + неразпределена печалба от минали години.

Под привлечен капитал се разбира сумата на активите на фирмата, намалена със собствения капитал.
(„Привлечен капитал“ по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗКПО е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.)
(Пасив по смисъла на националните счетоводни стандарти е съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на икономическа изгода)

Какво е слаба капитализация на фирмата? (по-прецизно обяснение)

Ако (привлечения капитал към 1 януари + привлечения капитал към 31 декември) / 2, е над 3 пъти по-голям от

(собствения капитал към 1 януари + собствения капитал към 31 декември) / 2, то за фирмата през съответната година ще важат правилата за регулиране на слабата капитализация.

Пример:
На 1 януари 2012 г. фирмата има собствен капитал – 100 лева
На 31 декември 2012 г. фирмата има собствен капитал – 100 лева
На 1 януари 2012 фирмата има привлечен капитал (отпуснат заем от собственика) – 0 лева
На 31 декември 2012 фирмата има привлечен капитал (отпуснат заем от собственика) – 700 лева
Тогава привлечения капитал от двете дати е 700 (0+700), а като го разделим на 2 прави 350 лева
Собствения капитал от двете дати е 200 лева, като го разделим на 2 прави 100 лева.
Привлечения капитал (350 лева) е над 3 пъти повече от собствения капитал (100 лева).
За фирмата ще важи режима на слаба капитализация

Последиците от режима на слаба капитализация

Част от разходите за лихви през годината няма да бъдат признати за данъчни цели веднага, а в последващи години. Смисълът е да не би случайно собственика на фирмата (или свързани с него лица) да реши да я източва, като й отпусне заем с лихва.

Каква част от разходите за лихви няма да бъде призната?

В годината на отчитането им няма да се признаят направените от фирмата разходи за лихви по следната формула:
Непризнати разходи за лихви = разходи за лихви – общи приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви

Разходите за лихви в случая включват всички финансови разходи за лихви свързани с привлечен капитал, с изключение на:
– лихви по финансов лизинг и банков кредит (но не и ако страните по сделката са свързани лица, или лизингът/кредитът е гарантиран, обезпечен или отпуснат по нареждане на свързано лице);
– наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
– лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона за корпоративното подоходно облагане;
– лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.

Пример:
– Фирмата е платила 500 лева разходи за лихви на собственика на фирмата, който се е явил като неин кредитор.
– През годината фирмата е получила 50 лева приходи от лихви за сумата по разплащателната сметка на фирмата.
– През годината фирмата има приходи от продажби за 300 лева.
– През годината фирмата има други разходи за 310 лева
– Счетоводния финансов резултат е 460 лева загуба (-500+50+300-310), обаче за данъчни цели част от разходите за лихви няма да се признаят, и с непризнатата част ще трябва да се увеличи данъчния финансов резултат, който ако е положително число, ще се облага с корпоративен данък.
По формулата от ЗКПО:
Непризнатите разходи за лихви = 500 лева разходи за лихви – 50 лева приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви
В такъв случай непризнатите разходи за лихви са 450 лева – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви, но тъй като той е отрицателен (300 лева приход – 310 лева разход), за целите на ЗКПО се смята, че е 0. И резултатът е, че непризнатите разходи за лихви са 450 лева – 0,75 * 0 = 450 лева.
Така счетоводната загуба от 460 лева ще се преобразува с непризнатите разходи за лихви + 450 лева и данъчния финансов резултат ще бъде загуба от 10 лева.

Пример 2:
Ако приемем обаче, че:
– приходите от продажби на фирмата са 410 лева, разходите за дейността 310 лева, и
– разходите за лихви са 300 лева, а приходите от лихви 200 лева, то тогава счетоводния финансов резултат (тъй като собственика на фирмата е много хитър) е: 0 лева (410-310-300+200), но данъчния финансов резултат трябва да се преобразува:
Непризнати разходи за лихви = 300 лева разходи за лихви – 200 лева приходи от лихви – 0,75 * счетоводния финансов резултат преди разходи и приходи от лихви
Непризнати разходи за лихви = 100 лева – 0,75 * (410 лева приходи от продажби – 310 лева други разходи), или
Непризнати разходи за лихви = 100 лева – 0,75 * 100 лева = 100 лева – 75 лева = 25 лева
С тези 25 лева в увеличение трябва да се преобразува счетоводния резултат на фирмата и той ще стане 25 лева печалба, която вече подлежи на облагане с корпоративен данък.

Кога и как ще се признае останалата част от разходите за лихви?

През следващите 5 години или до изчерпването им, непризнатите по-горе разходи за лихви ще се признаят по следната формула:
Признати разходи за лихви = 0,75 * счетоводен финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви + общо приходи от лихви – разходи за лихви (с посочените по-горе изключения).
Ако следващата година фирмата декларира 0 лева приход от продажби, 0 лева разход за дейността, 0 лева разходи за лихви, 0 лева приходи от лихви, то:
Признати разходи за лихви = 0,75 * 0 + 0 – 0 = 0
Единствения начин някога (но най-късно в следващите 5 календарни години) фирмата  да може да си прихване част или цялата сума от непризнатите разходи за лихви е, да декларира счетоводна печалба преди лихви по-голяма от разликата между разходи и приходи от лихви, или приходите от лихви трябва да се повече от разходите за лихви, като и счетоводния финансов резултат преди лихви, не трябва да е по-лош от разликата между приходи и разходи от лихви. Ето варианти 25-те лева непризнат разход за лихви, да се признаят през следващата година:

Ако фирмата декларира, че има нулев финансов резултат преди лихви, приход от лихви 50 лева, разход за лихви 25 лева, тогава:
Признати разходи за лихви = 0,75 * 0 + 50 – 25 = 25 лева.
По принцип ако фирмата нямаше непризнати разходи за лихви от минали години свързани с регулиране на слабата капитализация, фирмата би трябвало през тази година да бъде обложена с корпоративен данък върху 25 лева, но тъй като има право да си признае 25 лева разходи за лихви, то счетоводния финансов резултат се преобразува за данъчни цели в намаление с 25 лева, и фирмата ще има облагаема данъчна основа 0 лева.

Втори вариант: ако фирмата няма нито приходи, нито разходи от лихви, а има счетоводен резултат преди лихви от 50 лева печалба.
Признати разходи за лихви = 0,75 * 50 лева + 0 – 0 = 37,50 лева.
Обаче от минали години фирмата е имала непризнат разход за лихви от 25 лева, така че за следващата година счетоводния финансов резултат няма да бъде намален с 37,50 лева, а със само 25 лева.
Или фирмата ще има данъчна основа, върху която ще се начисли корпоративен данък от 50 лева – 25 лева = 25 лева

Ако възникнат нови непризнати разходи за лихви, се използва същата методика, като се спазва поредността на възникването им.

Непризнаване на разходи в случаите на преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятие

Съгласно чл. 146 от ЗКПО при преобразуване, получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация с изключение на случаите на вливане или сливане, в резултат на което възниква място на стопанска дейност в страната на дружество от друга държава – членка на Европейския съюз, и това дружество не е имало преди преобразуването място на стопанска дейност в страната.

Съгласно чл. 116а от ЗКПО едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация.

Съгласно чл. 120 от ЗКПО при преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, но не и при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон (Търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Едновременно с промяната на правната форма не могат да се приемат нови съдружници или акционери.).
При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон (Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите) правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация.

Финансови пирамиди с държавна принуда – трайни тенденции

Някои криза не ги лови, приходите им се полагат по закон

В настоящото се прави анализ на постигнатите резултати от задължителните частни пенсионни фондове в България, с много статистически данни. Откроени са дългосрочните тенденции на схемата, чиято жертва са страни като Чили, държави в Африка, Латинска Америка и Източна Европа.

Загадка за широката общественост остава все още, какви бяха мотивите за въвеждането на финансови пирамиди* (наричани универсални и професионални частни пенсионни фондове) в пенсионната система в България от 2000 г.

Но възможностите не са толкова много:

  1. Свръхкорумпираност и свръхнаглост на определени лица
  2. Точка 1 съчетана с натиск от влиятелни международни организации
  3. Абсолютна некомпетентност съчетана с първите 2 точки
  4. А може би и още нещо

Някои малки шмекери, представящи се за независими либерали и други „независими“ експерти по пенсионно осигуряване, ще кажат, че задължителните частни пенсионни фондове са най-големия постиган успех в социалното осигуряване. Прави са, но ще стане ясно за кои е този успех.

В последно време умишлено се насочват погледите към „сребърния фонд“. Като скромно се намеква, че причината за лошите му резултати се корени в това, че не се управлява от професионалисти. Може би трябва и „сребърния фонд“ да се приватизира и да се управлява от професионалисти, както се прави изключително успешно с универсалните частни пенсионни фондове и професионалните частни пенсионни фондове? Много са скромни тези независими експерти, най-добре направо да си кажат, без да се стесняват: „искаме да приватизираме и сребърния фонд“, а не да плашат седмици наред, че държавата искала да национализира нещо, което винаги си е било държавен резерв.

Как е правен анализа на резултатите

Използвани са официалните статистически данни от сайта на Комисията за финансов надзор – http://www.fsc.bg/Statistika-i-analizi-bg-523 по отношение на номиналните резултати, и статистическата информация за инфлацията от сайта на Националния статистически институт – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml

Използвани са няколко екселски таблици, с които цялата истина лъсва. Всеки може да се запознае подробно със статистиката, да си я следи, благодарение на напълно безплатния инструмент Fack Private Funds Facker 1.0 (разработка за Microsoft Excel 2010), и да се убеди с очите си, че няма лъжа, няма измама в следващите данни (ако има някъде минимални разлики, то ще е от закръгляване или поради липса на публикувана информация, с незначително влияние върху общата картина). За удобство, за базов период се взима месец януари 2001 г., което ще обясни незначителните разминавания при изчисленията в други статии по темата, където е ползвана малко по-различна методика, и която е била в полза на „частните фондове“.

Трайни тенденции

  1. Универсалните пенсионни фондове съвкупно през 15% от времето на съществуването си, са били на реална доходност над 0. В 85% от времето резултатът от дейността им е бил загуба (за данъкоплатците). 15-те процента от времето над нулата, могат да се подложат на дълбоки съмнения, че данните за резултатите са били нереално завишени и фактически да се окаже, че универсалните пенсионни фондове през 100% от времето са носили единствено и само реални загуби за данъкоплатците.
  2. Нанесените преки нетни реални щети от универсалните пенсионни фондове съвкупно възлизат към края на 2011 г. на над 536 милиона лева.
  3. От създаването си при монополен „пазар“, до края на 2011 г., универсалните пенсионни фондове са функционирали в условията на средно монополизиран пазар, според индексът на Херфиндал и Хиршман.
  4. Професионалните частни пенсионни фондове през 24% от времето на съществуването си са били над нулата. В останалите 76% от времето са били под водата (спокойно и това е за сметка на данъкоплатците).
  5. Нанесените преки нетни реални щети от професионалните пенсионни фондове възлизат към края на 2011 г. на над 217 милиона лева.
  6. Разбира се и професионалните пенсионни фондове, от започване на дейността си до края на 2011 г. са функционирали в условията на стабилно до средно монополизиран пазар.
  7. Съвкупните реални нетни щети за сметка на данъкоплатците в резултат дейността на задължителните частни пенсионни фондове възлизат на над 754 милиона лева. 
  8. Парите на данъкоплатците може и да се изпаряват, но собствениците на схемата без значение какво се случва, винаги взимат своето, което им се предоставя на тепсия със закон.


Реален резултат от дейността на универсалните пенсионни фондове (в милиони лева)


Реален резултат от дейността на универсалните пенсионни фондове (в %)

Видно е, че през 2007 г. универсалните пенсионни фондове са били на плюс. Има си обяснение, пикът е октомври 2007 г., месецът, когато председателят на комисията за финансов надзор спомена, че фондовата борса е тенджера под налягане. Тогава индексът Софикс достига над 1950 пункта, а в началото на април 2012 г. е около 300 пункта. Фактически може би изглеждащия положителен резултат на универсалните пенсионни фондове за няколко месеца, се дължи единствено на балона на фондовата борса, в чието надуване може би имат пръст самите универсални пенсионни фондове. Може би универсалните пенсионни фондове реално никога не са успявали да излязат на положителен резултат (що се отнася до сметката на данъкоплатците).

Индекс на Херфиндал и Хиршман при пазара на УПФ
(индекс над 1500 означава наличие на средно монополизиран пазар, а над 2500 – монополизиран пазар)

Резултат от дейността на професионалните пенсионни фондове (в милиони лева)

При професионалните пенсионни фондове почти няма разлика в резултатите, в сравнение с универсалните пенсионни фондове, като може би трябва да се спомене, че загубите в процентно съотношение в края на 2011 г. са многократно по-големи.


Реален резултат от дейността на професионалните пенсионни фондове (в %)


Индекс на Херфиндал и Хиршман при пазара на ППФ
(индекс над 1500 означава наличие на средно монополизиран пазар, а над 2500 – монополизиран пазар)


 Реален резултат от дейността на задължителните частни пенсионни фондове (УПФ + ППФ)

Може на данъкоплатците парите да се губят, но това не влияе по никакъв начин на приходите на дружествата, които управляват задължителните частни пенсионни фондове. Както може да се види от следващата графика, независимо от загубите за данъкоплатците, приходите на управляващите дружества растат с ускорение стръмно (в сайта на КФН липсват по месеци приходите на дружествата, по тази причина общата сума за годината се разделя на 12, а остатъка се смята, че е реализиран през декември на съответната година).

(кумулиран реален резултат в лева по стойността на парите към декември 2011)

Да, малките шмекери наричащи се нови либерали и други „независими“ експерти, са много прави. Схемата е изключително успешна… за собствениците й.

Пълната статистика – в безплатния Fack Private Funds Facker 1.0. За ползването му е необходим Microsoft Excel 2010, като полетата са отключени и всеки да може да провери лично дали сметките се правят вярно (винаги е възможно да се допусне грешка при формулите), а и да може да усъвършенства продукта сам. Правилото е, че в белите полета може да се въвежда нова информация, цветните смятат автоматично.

Има и още нещо важно – това бяха най-добрите години на задължителни частни пенсионни фондове – годините, в които само прибираха парите, без да плащат нищо (или плащанията са минимални суми). А какъв резултат биха постигнали, ако не се закрият и бъдат оставени да плащат? Гражданска война може би?

* – финансовите пирамиди са модели за правене на бизнес… обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Закони за бедните във Великобритания

От своето начало през 14 век до встъпването в длъжност на Националната здравна служба през 1948 г., еволюцията на законите за бедните във Великобритания е историята на едно от най-значимите и широкообхватни направления за националната социална политика и администрация.

Историята на законите за бедните може да се раздели на Old Poor Law – оформен чрез 1601 Act for the Relief of the Poor, и New Poor Law, огласен от допълненията на Poor Law Amendment Act of 1834.

Old Poor Law до голяма степен може да се характеризира като ориентиран към общините, на локално ниво, изпълняван случайно, и като някои от най-значимите му развития (например работата на приюти) са напълно доброволни. New Poor Law има за цел да се изпълнява стриктно, системата да бъде централизирана, наложена за всички, и в центъра на която да бъде приюта за бедни. Всъщност има малко промени въведени през 1834 г. Реално промените са свързани с начина за администриране. Но има фундаментална промяна в начина, по който бедните гледат на подпомагането, което получават. Традиционното схващане е, че бедността е неизбежна, бедните са жертви на ситуацията и подпомагането им е християнско задължение. Законът от 1834 г. се води от мирогледа, че бедните са в най-голяма степен отговорни за ситуацията, в която се намират, и че това би могло да се промени ако те самите пожелаят. Не всички промени са през 1834 г. обаче. Една важна и сложна част от законодателството за бедните датира от 1662 г. и остава в сила до 1948 г. – Settlement Act. Забележително е и, че части от закона за бедните от 1601 г. не са отменени до 1967 г.

Стар закон за бедните (The Old Poor Law)

Произход на стария закон за бедните

Произхода на подпомаганията за бедните датират от 15 век. С упадъка на манастирите и тяхното затваряне през 1536 г., заедно с разпада на средновековната социална структура, благотворителността за бедните постепенно се променя от традиционната си доброволна рамка до задължителен данък, който се администрира от енорията. Законодателството до този момент основно се занимава с просяци и вагабонти. В резултат от „черната смърт“ (1348-9) работната ръка е недостатъчна и заплатите нарастват стръмно. По тази причина няколко закона се приемат с цел да се принудят всички работоспособни мъже да работят и да се запази нивото на заплатите на старите си нива. Тези мерки водят до това, че работниците обикалят страната търсейки местност, където заплатите са по-високи, и където законите не се спазват твърде стриктно. Някои започват да просят под предлог, че са болни или осакатени. През 1349 г. наредбата за работниците (Ordinance of Labourers (36 Edw.III c.8)) забранява на частни лица да дават подаяния на работоспособни просяци.

През 1388 г. Statute of Cambridge (12 Rich.II c.7) въвежда правила, които забраняват движението на работниците и просяците. Всеки окръг поема отговорността за подпомагането на своите бедни, които поради старост или увреждания не са способни да работят. Тези, които искат да се преместят от окръга трябва да получат разрешение от „good man of the Hundred“ – местния Justice of the Peace, или рискуват да бъдат пратени в запаса. След този закон, просяците не могат да претендират нито да бъдат работници (които се нуждаят от разрешение да обикалят страната), нито да бъдат инвалиди (които също не могат да напускат местността). Законът от 1388 г. често се смята за първия английски закон за бедните. Обаче липсата на изпълнението му ограничава въздействието и ефекта му.

През 1494 г. Vagabonds and Beggars Act (11 Henry VII c.2) определя, че „Вагабонтите, шляещи се подозрителни лица, трябва да се изпращат в запаса за три дни и три нощи, и да не получават нищо друго освен хляб и вода, след което трябва да се изгонят от града“. Всеки просяк способен да работи трябва да се обръща към местността, където за последно се е заселил, или е бил роден. 1547 Statute of Legal Settlement (1 Edw. VI. c.3) постановява, че работоспособен просяк може да бъде жигосан и направен роб за 2 години (или доживот ако се е укривал). Законът осъжда „глупавото състрадание и милост“ към скитниците. Позитивното в закона е, че се залага да се построят заведения за бедните, които не могат да работят, където да бъдат подпомагани и лекувани.

В просъществувалия за кратко закон за бедните от 1536 г. се залага да има църковен настоятел във всяка енория, който да събира доброволни помощи в „обща кутия“, с които да се помага на онези, които не могат да работят. В същото време шляещите се и способни да работят бедни са задължени да извършват труд, като има наказание за онези, които откажат. Законът забранява просията и неофициалната милостиня. През следващите десетилетия задължителни данъци за бедните се въвеждат в Лондон, Кеймбридж, Колчестър, Ипсуич, Норуич, и Йорк. На национално ниво през 1572 г. с въвеждането на местните данъци върху собствеността. Събираните средства от енориите се използват за подпомагане на възрастни, бедни и болни. Закон от 1564 г. цели да потиска странстващите просяци като овластява енорийските служители да намират места за живеене на тези класове лица (в последствие се развиват и приютите за бедни). Act For Setting the Poor on Work от 1576 г. разпорежда да се предоставят материали като вълна, коноп, лен, както и помещения, с които да се намери заетост на бедните. Act For the Relief of the Poor (39 Eliz. c.3) от 1597 г. изисква всяка енория да назначи надзиратели на бедните (Overseers of the Poor), които да отговарят да се намери работа за безработните, както и да се направят енорийски домове за онези, които не могат да се грижат сами за себе си.

The 1601 Poor Relief Act

През 1601 г., 43-та година от царуването на кралица Елизабет I, се приема An Act for the Reliefe of the Poore (43 Eliz. I c.2), който на практика е усъвършенстване на закона от 1597 г., но често се отбелязва като основа на старите закони за бедните.

Според закона от 1601 г. всяка енория е длъжна да помага на възрастните и безпомощните, да приучат беззащитните деца към труд, и да осигури работа за онези способни да работят, но които са загубили своя бизнес. Основните цели на закона са:

– Установяването на енорията като административна единица, отговорна за подпомагането на бедните, с църковни настоятели или надзиратели, които да събират данъците за бедните и да ги разпределят.

– Предоставяне на материали като лен, коноп и вълна, за да се осигури работа на способните да работят. Всеки работоспособен, който откаже да работи се изпраща в поправителен дом (House of Correction) или в затвора.

– Подпомагане на неспособните бедни – възрастни, слепи, куци и т.н. Това може да включва предоставяне на жилище за бедни. Законът също така подпомага родителите, прародителите, или децата на тези бедни, които преди това са били в състояние да се грижат за тях.

– Възпитаване към труд и чиракуване за децата.

Събирането на данъци за бедните се осъществява от енорийските надзиратели, които не получават заплата и се избират ежегодно от събранието на енорията. Това никога не е била харесвана работа и пропускането на дори 1 редовна месечна среща може да доведе до солидно наказание от 1 паунд за надзирателя. Събраните данъци се разпределят за покриване на нуждите на бедните, основно под формата на хляб, дрехи, гориво, плащане на наем, или пари. Пълния текст на закона от 1601 г. може да се прочете тук.

Данъци за бедните

Законът от 1601 г. овластява енорийските надзиратели да събират пари за подпомагане на бедните от жителите на енорията, според способността им да плащат. Данъците за бедните са под формата на местен данък върху доходите, но във времето еволюира до данък върху стойността на собствеността. Като цяло данъка за бедните се плаща от наемателя на имота, не от собственика. Неплащането на данък за бедните може да доведе до налагане на глоба, конфискация на имущество, или дори затвор.

Пример за призовка при неплащане на данък от 1822 г.

The Settlement Act

През 1662 г. се приема друга значима част от законодателството за бедните – An Act for the better Relief of the Poor of this Kingdom (13&14 Car. II c.12) и по-известен като Settlement Act. В действителност принципите на този закон не са нови, а се коренят в Statute of Cambridge от 1338 г.. Законът позволява отстраняване от енорията обратно към населеното място за новодошлите, които е вероятно да имат данъчни задължения. Изключение се прави за новодошлите, които са в състояние да наемат имот за поне 10 паунда на година, като това е далеч над възможностите на средния работник. Законът не уточнява как се определя населеното място на човек – основните принципи пък са установени отдавна. За населеното място на дете се приема това на бащата. В брака жената взима същото местожителство като своя съпруг. Незаконните деца получават местожителство където са родени. Това често води до това, че енорийските надзиратели гледат да се отърват от неженени бременни жени преди да се роди детето, като за пример бременната се транспортира към друга енория точно преди раждането, или се плаща на мъж от друга енория да се омъжи за нея.

Последващия закон от 1691 г. определя допълнителни начини за получаване на местожителство. Ако момче чиракува, което може да стане при навършени 7 години, неговата енория по местоживеене става мястото където чиракува. Друг начин за придобиване на местожителство в нова енория е при непрекъсната трудова заетост за поне една година. За да не се допуска това, често се правят назначения за 364 дни, вместо за пълна година, или с няколко дни неплатен отпуск включени. От друга страна работниците могат да се откажат от своята работа преди навършването на 1 година, за да избегнат да попаднат в капана на неприятна енория.

Документ за местожителство от 1747 г.

Пълния текст на закона може да се прочете тук. Интересното е, че в законът за първи път се споменава думата „приют“.

През 1697 г. със закона For supplying some Defects in the Laws for the Relief of the Poor (8&9 Will II c.30) се дава на новодошлите в енорията сертификат от тяхната собствена енория за защита, докато могат да се облагат с данъци за бедните. Век по-късно през 1795 г. Act to prevent the Removal of Poor Persons until they shall actually become chargeable (35 Geo. III c. 101) засилва тази защита за всички бременни жени. За енориите те са най-малко желаните, защото се считат за най-скъпи за издръжка.

Пример за уведомление за отстраняване от енорията от 1836 г.

Емблема за бедните

Законът от 1697 г. изисква онези, които получават подпомагане да носят емблема за бедни на дрехите си върху дясното рамо. Емблемата се състои от буквата “P” (от “poor” – беден), предшествана от първата буква на тяхната енория. Емблемата се използва в някои енории, в други не, като тази процедура се прекратява със закона от 1810 г. (50 Geo. III c.10).

Емблема за бедни в енорията Amphill

Действието на Settlement Act и последващите му изменения се оказва сложно, объркващо и спорно. Скъпи съдебни битки се водят между енория, която се опитва да се отърве от просяк като твърди, че няма задължение да подпомага и енория, която твърди обратното. За пример в началото на 1837 г. мъж на име William Withers пътува от Бристол до Лондон, когато е поразен от тежък ревматизъм и трябва да прекара 6 седмици в приюта за бедни в Walcot in Bath. Walcot решава да го прехвърли към Clerkenwell и в 6 часа вечерта той е качен на отворена карета без защита от вятър и сняг. След 7 часа, на половината път трябва да се съживява с бренди и вода. Когато пристига в Clerkenwell той е с напълно измръзнали крайници. Съда решава, че отстраняването му от Walcot е незаконно. Той трябва да се върне там, за да се продължи производството. В същото време Clerkenwell може да прехвърли разходите за Withers на Walcot, и по тази причина се грижи за него като цар с 5 шилинга на седмица. В крайна сметка данъкоплатците в Walcot трябва да се изръсят с 500 паунда за правните разходи, плюс първоначалните разходи за преместването и разходите за грижите за него докато е в състояние да се върне в Walcot, от където да бъде изпратен законно до Лондон.

Bastardy (незаконни деца)

Между 1732 и 1744 г. се провеждат редица промени в законодателството за отговорността към незаконните деца:

– В 1732-3 г. бременна жена с незаконно дете трябва да декларира този факт и да обяви кой е бащата

– През 1733 г. предполагаемия баща става отговорен за издръжката на незаконното дете, като ако откаже може да отиде в затвора. Енорията в такъв случай ще трябва да подпомага майката и детето, докато бащата се съгласи да се грижи за тях, като трябва да обезщети и енорията (въпреки че това рядко се е случвало).

– През 1743-4 г. незаконно родено дете на майка осъдена за скитничество получава местожителството на своята майка, независимо от това къде е родено в действителност. Майката трябва да бъде бита публично.

Knatchbull’s Act (The Workhouse Test Act)

Законът на Сър Eduard Knatchbull от 1722-3 г. разпорежда да се установят приюти от енориите, всяка по отделно, или в сътрудничество със съседни енории. Извадка от закона:

„Църковните настоятели и надзиратели на бедните от всяка енория, със съгласието на по-голямата част от енориашите, могат да закупят или наемат всяка къща или къщи в енорията, или място, и да сключват договори с лица за осигуряване на подслон и наемане на работа на бедни. Трябва да се получава полза от техния труд за по-добра поддръжка и подпомагане на други такива бедни лица. В случай, че беден човек откаже да бъде подслонен в такава къща или къщи, да се изважда от регистрите на енорията и да се лишава от правото на подпомагане. Където енориите са малки, две или повече от тях с разрешението на Съда на мира, могат да се обединят при наемането на къщи за горепосочените цели. Църковните настоятели от една енория могат да се договарят с тези от други енории при подпомагането на бедните. Но не могат бедни, или техните чираци, деца и т.н. да се установяват в енорията, града или мястото, от което трябва да се отстранят по силата на този закон.“

Забележка: това е основен закон и обхваща цяла Англия.

Пълния текст на закона може да се прочете тук.

The Workhouse Test

Knatchbull’s Act е първата правна рамка за полагане на тест за приют за бедни. Перспективата за приюта трябва да действа като възпиращ фактор и подпомагането трябва да е на разположение само на онези, които са достатъчно отчаяни, за да приемат режима.

Теста за приюта за бедни вероятно води началото си от Matthew Marryott, управител на приют за бедни от Бъкингамшир, който отваря първия си обект в Олни през 1714 г. той насърчава работата на много приюти в южната част на Англия. Предполага се, че той има пръст в писането на публикацията от 1725 г. „An Account of Several Workhouses for Employing and Maintaining the Poor“, която описва работата на над 100 приюта и финансовите ползи за енорията от тяхното въвеждане.

До 1732 г. функционират около 700 приюта. Парламентарни доклади от 1776-7 г. изброяват почти 2000 приюта в Англия и Уелс – в приблизително всяка седма енория.

Farming the Poor

След Knatchbull’s функционирането на приютите не е задължително да се управлява от самата енория. Вместо това може да се сключи договор с трета страна, която да храни и подслонява бедните, като получава седмично средства от енорията, за всеки от тях. Грижещия се за бедните също така може да им предоставя работа, като може да задържи дохода, който са генерирали. Тази система е известна като „Farming the poor”. Договора обикновено се дава на кандидата предложил най-добра цена, като може да е под различни форми – например за подпомагане на всички бедни в енорията, или само за управлението на приют за бедни, или за грижи за само определена група бедни като бебета, деца, луди, или за предоставяне на медицинска помощ.

Фредерик Еден в своето изследване за бедните в Англия през 1797, описва работата на “farming” в един приют:

Изпълнителят на договора може да използва къщата и мебелите, както и доходите на бедните, и получава 1000 паунда годишно, за което е длъжен да се грижи за бедните от всякакъв вид, но не поема разходите за преместване, жалби и други съдебни разходи. В приюта има (през октомври 1795 г.) 124 обитатели, от които 50 са стари и немощни. Немощните, които могат да работят са заети в бране на вълна, децата се учат да четат 2 пъти дневно. Момчета и момичетата, мъжете и жените спят в различни помещения в приюта. Изпълнителят казва, че не държи сметка за разходите или приходите.

Gilbert’s Act

Закона на Thomas Gilbert – For the Better Relief and Employment of the Poor (22 Geo. III c.83) се приема през 1782 г. Той има за цел да организира подпомагането на бедните на териториално разделение. Всеки окръг се разделя на големи области съответстващи на Hundred (стара административна единица в окръга) или други големи групи от енории. Такива обединения от енории могат да създадат общ приют, въпреки че подпомагането би трябвало да е само за стари, болни, немощни и сираци. Работоспособните бедни, които намират работа близо до собствените си домове, получават надбавки, така че доходите им да достигнат до приемливи нива.

Законът на Gilbert въвежда значителни промени в управлението на подпомагането на бедните. Gilbert Unions се контролират от борд от Guardians, един от всяка енория член на обединението, избиран от данъкоплатците и назначаван от местните магистрати. Работата на Guardians’ се контролира от посетител, също назначен от магистратите. Законът предвижда примерни правила за работата на приютите за бедни.

Схемата на Gilbert обаче никога не става достатъчно популярна, като са създадени общо под 100 такива обединения.

Пълния текст на Gilbert’s Act.

Sir William Young’s Amendment Act

През 1795 г. Сър Уилям Йънг въвежда An Act to Amend so much of an Act… as prevents the distributing occasional relief to poor persons in their own houses, under certain circumstances and in certain cases. (36 Geo. III c.23). Този закон отменя някои от разпоредбите на Knatchbull и дава голяма власт на местните магистрати. Въведените непопулярни мерки насърчават някои енории да формират Gilbert’s Unions.

Bentham’s Scheme

През 1796 г. Jeremy Bentham, великият законодателен реформатор и утилитарен философ, публикува грандиозна схема за управление на просяците (Pauper Management). Този ранен пример за приватизация предлага създаването на национална благотворителна компания, която ще създаде верига от 250 огромни приюта, финансирани от голям брой от малки инвеститори. Всеки приют ще държи около 2000 обитатели, които ще бъдат поставени на доходоносна работа и ще се хранят при режим на „спартанска диета“.

The Speenhamland System

Въпреки, че се корени от закона 1782 г., нарастващата практика по това време за добавки към ниските заплати, стават известни като “Speenhamland System”, кръстени на енория от Berkshire с това име. Там през 1795 г. магистратите решават да се дават добавки към заплатите в зависимост от цените на хляба и броя на децата.

Когато хляба от второкачествено брашно с тегло 8 lb струва 1s, тогава всеки беден и трудолюбив човек трябва да има за себе си поне 3s седмично, или от собствен труд, на семейството му, или от подпомагане за бедни, а за съпругата му и всеки член на семейството трябва да има по 1s. Ако цената на хляба нарасне до 1s 3d, женен мъж с 2 деца ще има гарантирани за себе си 3s 9d за себе си + 3 пъти по 1s 9d, или общо 9 шилинга на седмица.

Въпреки, че никога не е обличана в правна форма, тази практика в различните й вариации е широко разпространена. Но тази система води до това, че работоспособни работници започват да считат, че имат право на подпомагане от енорията, когато са без работа, и също така губят респект към работодателя си когато работят.

Sturges Bourne’s Acts

В усилията си да подобри администрирането на подпомагането за бедните (и редуциране на разходите) се приемат Sturges Bourne Acts: The 1818 Act for the Regulation of Parish Vestries (58 Geo. III c. 3) и 1819 Act To Amend the laws for the Relief of the Poor (59 Geo. III c. 12). Тези закони позволяват на енорията да назначи малки комисии, които да контролират подпомагането на бедните. Избора на комисията се прави от данъкоплатците, като всеки от тях има различен брой гласа (до 6) в зависимост от стойността на имуществото си. За да се подпомага надзирателя на енорията (неплатена длъжност) при растящата административна тежест, може да се назначава негов помощник на заплата.

В края на 20-те години на 19 век има растящо недоволство от цялата система, в частност от собствениците на земя, които трябва да поемат растящата данъчна тежест за подпомагане на бедните. Също така има растящо недоволство сред бедните, особено в селските райони, което води до безредици и нападения на приюти, особено от тези, които се идентифицират като поддръжници на сенчестата фигура на Captain Swing. През 1832 г. британското правителство решава да назначи кралска комисия, която да преразгледа цялата система за подпомагане на бедните.

The 1832 Royal Commission

Комисията под председателството на епископа на Лондон провежда подробно проучване за състоянието на администрирането на законодателството за бедните и подготвя доклад. Той е до голяма степен работа на двама от комисарите – Nassau Senior и Edwin Chadwick. Според доклада бедността е в следствие на нищетата на отделните индивиди, а не на икономическите и социалните условия. Така просяците претендират за подпомагане, независимо от основанието: многодетните семейства получават най-много, което насърчава недалновидните бракове. Жените претендират за подпомагане за незаконните деца, което насърчава неморалността. Работниците нямат стимул да работят. Работодателите държат заплатите изкуствено ниски, тъй като работниците получават субсидии за бедност.

Кралската комисия публикува доклада през март 1834 г. и прави 22 препоръки, които формират основата на новото законодателство. Основното законодателно предложение е това:

„Освен медицинската помощ и свързаните с чиракуване изключения, всякакво подпомагане към работоспособни лица и техните семейства, различни от  онези в добре регулираните приюти (местата където могат да работят в съответствие с духа и намеренията на кралица Елизабет), трябва да се обявят за незаконни и прекратят, а всякакво подпомагане за деца до 16 години трябва да се счита за предоставено на техните родители“.

В допълнение комисията препоръчва:

– Групиране на енориите, за управлението на приютите за бедни

– Условията в приютите за бедни трябва да бъдат по-малко привлекателни от онези, които се предоставят за независимия работник от най-нисък клас

– Назначаване на централен орган за администриране на новата система

Докладът възражда идеята за тест за приюта за бедни – убеждението, че заслужаващите и незаслужаващите могат да се разграничат чрез прост тест: всеки готов да приеме подпомагане от отблъскващ приют за бедни, трябва да му липсва моралната решителност да оцелее извън него.

Последващия 1834 Poor Law Amendment Act води до основен ремонт по администрирането на подпомагането на бедните. Законът и неговите по-късни промени стават известни като Нов закон за бедните (New Poor Law).

НОВ ЗАКОН ЗА БЕДНИТЕ

The 1834 Poor Law Amendment Act

След доклада на кралската комисия през 1834 г. се приема An Act for the Amendment and better Administration of the Laws relating to the Poor in England and Wales (4 & 5 Will IV c. 76), който получава одобрение на кралското семейство на 14 август 1834 г.

Пълния текст може да бъде намерен тук.

Законът до голяма степен се занимава със създаването на правна и административна рамка за новата система за подпомагане на бедните. В сърцевината на закона е новата Poor Law Commission, която е натоварена с отговорността за политиката и администрацията на новия режим. Назначени са трима за комисари (George Nicholls, John Shaw-Lefevre и Thomas Frankland Lewis). Комисията се установява в  Somerset House в Лондон.

Печатът и подписите на комисарите

Една от първите задачи на комисията е да се разделят близо 15-те хиляди енории в Англия и Уелс на нови административни единици наречени Poor Law Unions, всяко обединение от които да се състои от избрани по места Board of Guardians. Финансирането на всяко обединение и неговия приют за бедни продължава да идва от местните данъци за бедните, като всяка енория допринася пропорционално на разходите си за подпомагане на бедни през последните 3 години. Следвайки принципа установен 1818 г. от Sturges Bourne Act, данъкоплатците имат право на различен брой гласове (до 6) в зависимост от стойността на собствеността си.

Създаването на новите обединения се извършва от екип от асистент-комисари, които посещават всяка област и провеждат срещи с местните служители на енорията и собствениците на земя. В някои области собствениците с големи имоти са в състояние да имат значително влияние върху групирането на енориите формиращи всяко обединение. Собствениците на земя обикновено предпочитат да запазят недвижимите си имоти в рамките на 1 обединение, което да им позволи да имат максимално влияние при избирането на Board of Guardians. Новият Potterspury съюз в Northamptonshire например се състои от само 11 енории членки, като 8 от тях се притежават изцяло или частично от херцога на Grafton.

Новата система започва да функционира с голям брой заповеди и наредби издадени от комисията, които определят всеки аспект от дейността на обединенията и техните приюти. Комисията има властта да издава общи заповеди, които се прилагат към голям брой обединения, и специални заповеди, които се отнасят до само едно обединение. Общите заповеди изискват одобрението на парламента, докато специалните не. Комисията заобикаля това ограничение като многократно издава идентични специални заповеди към множество отделни обединения. През 1841 г. се издава първата обща заповед, която трябва да се одобри от парламента. Много от предишните специални заповеди са преразгледани след това и преиздадени като общи заповеди, като кулминацията е 1847 с Consolidated General Order, която се превръща в „Библията“ за функционирането на системата.

Клаузата за незаконни деца

Една от най-противоречивите части на закона е клаузата за незаконно родените деца. Законът прехвърля отговорността за незаконно родените деца до навършване на 16 годишна възраст, на техните майки. Ако майките не могат да издържат себе си и потомството си, трябва да влязат в приют за бедни. На закона се възлагат големи надежди, че ще направи последиците достатъчно непривлекателни за жените, за да не рискуват извънбрачна бременност. Тази силно непопулярна мярка се разводнява със закона от 1839 г., който позволява отново претенциите за бащинство да се разглеждат от местните магистрати (според закона от 1834 г. това се прави на областно ниво и само по инициатива на енорийските надзиратели или Guardians).

Клаузата се отменя със закона от 1844, която позволява на неомъжените жени да търсят издръжка от бащата за себе си и за детето, независимо от това дали получават подпомагане за бедни.

Местожителство

Кралската комисия през 1832 г. предлага опростяване на законите свързани с уседналостта, като раждането в енорията ще е единствения начин за придобиване на местожителство. Обаче това предложение не се приема, въпреки че законът от 1834 г. отменя възможността след 1 година работа в енорията да може да се получава местожителство.

След приемането на закона от 1834 г. незаконните деца получават местожителството на майката, освен ако до навършване на 16 години не са придобили собствено. При предишната система, където незаконно дете получи местожителство според мястото си на раждане, води понякога до това, че енориите се опитват да го отстранят от своите граници, така че с бременните самотни жени да не са бреме за данъкоплатците в енорията.

През 1846 г. вече и без друго сложните закони за местожителство се усложняват допълнително със закон, който въвежда нова концепция за „непреместваемост“. Това дава защита срещу отстраняване на всеки, който е пребивавал в енорията за 5 години. Тази привилегия обаче не е възможна за онези, които живеят извън родната си енория и които са получавали подпомагане за бедни от новата енория. За да се предотврати наплива от нови искания от онези, които разбират, че са „непреместваеми“, Bodkin’s Act се приема скоро след това, за да прехвърли разходите за такива искания към общия фонд на обединението, а не да се поемат от отделните енории. От 1865 г., 1 година пребиваване в обединението прави всеки „непреместваем“.

Въпреки тези промени, въпросите за местожителството и отстраняването от местността продължават да заемат значителна част от времето и парите на обединенията. През 1907 г. над 12 000 човека са изселени от едно обединение към друго в Англия и Уелс, като по-голяма част от тях са от Лондон и други големи градове.

Опозицията срещу новия закон

Законът от 1834 г. получава много критика, включително от вестник The Times, в който в  статия от 30 април 1834 г. (преди приемането му) е написано, че ще бъде опозорен божествения закон. В рамките на няколко седмици след отварянето на първия нов приют за бедни по новия закон в Abingdon, в новините се появява, че върху стопанина му е направен опит за убийство.

В северната част на Англия, което от части се подхранва от икономическата депресия, се появява движение срещу новия закон за бедните. В места като Хъдърсфийлд, водени от Richard Oastler, неговите поддръжници и дори членове на Board of Guardians, които саботират работата на новия закон като отказват да изберат секретар на обединението, без който е невъзможно функционирането на закона. През август 1842 г. приюта в обединението Stockport е нападнато от тълпа безработни работници.

Нападението на приюта в Stockport през 1842 г.

В Уелс, особено в централните и северозападните региони, съпротивата срещу строежа на приюти е силна. До 1847 г. в 17 от 47 обединения не са отворени приюти. Едно от обединенията Rhayader се съпротивлява до 1877 г. При атака на приютите в Llanfyllin само Montgomeryshire конницата успява да спаси сградата от разрушаване от тълпата, а в Narberth са наети специални полицаи, които да пазят мястото, където тълпата се опитва да подпали новия приют за бедни.

През 1841 г. GR Wythen Baxter публикува известната си The Book of the Bastiles – компилация от сензационни доклади във вестник, съдебни производства, кореспонденции и др., което илюстрира някои ужасяващи истории свързани с новия закон за бедните. Например:

„Проучването е извършено тази седмица в Rochester, преди да се предявят обвинения срещу James Miles, управителят на Hoo Union-House за жесток побой над млади просяци от двата пола. Elizabeth Danes заявява, че е била на 13 години, когато James Miles я е наказвал 3 пъти, докато е била в приюта. Наказанието е било, тъй като е оставила малко мръсотия в ъгъла на стаята. James Miles я е накарал да лежи на масата, свалил е дрехите й, и я е биел с метла докато потече кръв“.

В Huddersfield Union, където 5 малки стари приюта все още работят, има обществени протести през 1848 г., заради централния приют. Там условията са крайно нехигиенични, до 10 деца спят на едно легло. Храната е ужасна дори и за стандартите на приютите. Условията за инвалидите са дори по-лоши – жив пациент споделя общо легло с труп в продължение на значителен период от време след смъртта, болните са оставяни немити дни наред, в някои случаи оплескани в собствените си екскременти.

Най-големия скандал избухва през 1845 г. в приюта в Andover, където става ясно, че условията са толкова тежки, че обитателите са прибягвали да прочистване на загниващо месо от костите си. Този случай добива изключително голяма популярност.

Открита взаимопомощ

Комисията по закона за бедните посвещава много енергия към премахването на подпомагането за работоспособни лица. Това се оказва особено трудно в северната промишлена част от страната. Откритата взаимопомощ е обект на 2 важни общи заповеди, издадени от комисията:

– Outdoor Labour Test Order от април 1842 г. позволява подпомагане (поне половината от което под формата на храна, дрехи и др.) да се дава на работоспособни просяци от мъжки пол, които изпълняват т.н. Labour Test (физически труд, обикновено трошене на камъни и бране)

Outdoor Relief Prohibitory Order от декември 1844 г. забранява всякакво подпомагане а всички работоспособни мъже и жени, освен при изключителни обстоятелства.

Labour Test Order влиза в сила в 32 обединения, основно в индустриалния север. Prohibitory Order влиза в сила в 396 обединения. В 81 и двете заповеди влизат в сила, позволявайки на The Guardians известна преценка как да се управлява подпомагането.

The Poor Law Board

През 1847 г., след скандала Andover, доклади за други проблеми, заедно с желанието на правителството администрацията на закона за бедните по-директно да се отчита на парламента, комисията се премахва и се заменя от нов Poor Law Board, с George Nicholls за постоянен секретар за първите 3 години.

През 1852 г. борда се опитва да стандартизира правилата свързани с подпомагането за бедни. През август месец издава Outdoor Relief Regulation Order, която за разлика от предни заповеди, включва ограничения по отношение на болните, възрастните и вдовиците. След многобройни протести от Boards of Guardians, които чувстват намеса в правомощията им, през декември се издава преработена заповед.

През 1865 г. Union Chargeability Act прехвърля разходите за подпомагане от енорията към обединението – всяка енория прави вноски към общия фонд въз основа на данъците, а не на броя бедни, които има. Обединението, а не енорията, става района на местожителството, като условията за получаване на непреместваемост се намаляват до 1 година пребиваване в обединението.

The Metropolitan Asylums Board

През 60-те години на 19 век, нарастващата загриженост за състоянието на приютите в Лондон, и в частност техните здравни заведения, води до натиск за промяна в управлението им. През 1865 г. решаването на проблемите не търпи отлагане след като медицинското списание The Lancet публикува разкрития за ужасяващите лазарети в приютите за бедни. 2 години по-късно през 1867 г. се приема Metropolitan Poor Act и грижите за бедните болни в Лондон се прехвърлят към нов орган – Metropolitan Asylums Board. Извършва се реорганизация в някои обединения в Лондон, а всички обединения вече трябва да осигуряват настаняванията в болницата отделно от тези в приюта. Борда увеличава броя на институциите за грижа за болните в града от треска, едра шарка и туберкулоза, за което са наречени „малоумници“. Институциите на борда са реално първите държавни болници в Англия.

The Local Government Board

През 1871 г., Poor Law Board се заменя от Local Government Board, който има много по-големи отговорности като например канализацията и общественото здраве.

През 70-те бордът започва кампания за намаляване на разходите за подпомагане. Също така оказва натиск върху няколкото останали обединения като Todmorden, Rhayader и Presteigne, които устояват срещу изграждането на приюти. Бордът е подпомаган от The Divided Parishes и Poor Law Amendment Act, 1876 (39&40 Victoria c.61). основната цел на този закон е да даде възможност на борда да постави ограничения на обединенията, особено на онези, които имат енории отделени от основната област на обединението, или които преминават границите на окръга. Въпреки това, законът дава възможност на борда да разпуска всяко обединение, „когато е целесъобразно за целите на коригиране или опростяване на управлението, или за осигуряване на по-добра администрация на подпомагането…“. Под заплахата от разпускане, Todmorden и Rhayader най-накрая се съгласяват да построят приюти, като Rhayader приема първия посетител през август 1879 г., ставайки последното обединение в цяла Англия и Уелс, което го прави. Presteigne обаче се разпуска през 1877 г., и нейните енории се разпределят към съседните обединения.

The Local Government Board Offices, Whitehall

Ирландия

На 31 юли 1838 г. след доклад на George Nicholls, се приема Act for the more effectual Relief of the Destitute Poor в Ирландия. Този закон се базира на същия модел, който съществува в Англия и Уелс, с подпомагане концентрирано в приютите. Първоначално 130 ирландски обединения се създават, с допълнително 33 в периода 1848-50 г. за повече информация виж тук.

Шотландия

През януари 1843 г. се назначава Commission of Enquiry, която да разгледа приемането на закони за бедните в Шотландия. Доклада на комисията от 2 май 1844 г. отбелязва, че подпомагането  на бедните в Шотландия като цяло се ограничава до възрастни, болни, инвалиди, душевно болни и т.н. Подпомагането на работоспособни са рядкост. В доклада се предлага да се запази в общи линии подпомагането, организирано на ниво енория, въпреки че в някои градски райони те трябва да се обединят, включително чрез създаването на обединени приюти. Комисията предлага създаването на Board of Supervision, който да наблюдава управлението на ниво енория. Тези предложения  влизат в сила на 4 август 1845 г. със Act for The Amendment and better Administration of the Laws Relating to the relief of the Poor in Scotland (8 & 9 Vic. c. 83). За повече информация виж тук. За пълния текст на закона виж тук.

The 1905 Royal Commission

До началото на 20 век промяната витае във въздуха. 2 фактора допринасят за това. Първия е избирането на значителен брой жени за Guardians – от както през 60-те години на 19 век жените са активни в подобряването на условията в приютите, особено чрез органи като Workhouse Visiting Society. Второ, през 1892 г. се намалява до 5 паунда стойността на имота на собственика, която му дава право да бъде избиран за Guardian, като така и работническата класа може да има представители в борда.

През декември 1905 г. се назначава Royal Commission on the Poor Law and the Unemployed: 1 – да проучи работата на законите свързани с подпомагането на бедните във Великобритания; 2 – да проучи средствата приети извън закона за бедните за справяне с проблемите произтичащи от безработицата, в частност по време на периоди на тежка индустриална депресия, и да разгледа и докладва дали някаква промяна в законите за бедните или тяхната администрация е нужна.

През следващите 4 години комисията провежда най-голямото изследване от 1832 г. дотогава. Нейните 18 членове включват: C.S. Loch (секретар на London Charity Organization Society), William Smart (професор по политическа икономия at Glasgow University), Octavia Hill (активист за жилищна реформа и съосновател на National Trust), социалистическите реформатори George Lansbury и Beatrice Webb (съпруга на Sidney Webb), бивши Guardians, хора от администрацията и духовници.

Комисията е разделена и препоръките й се публикуват като:

– A Majority Report – одобрен от 14 нейни членове, които препоръчват създаването на нов орган за администриране на закона за бедните във всяка област, заедно със замяната на приютите с по-специализирани институции, които се грижат за отделните категории (деца, възрастни, безработни, душевно болни и др.)

– A Minority Report – подписан от 4 члена на комисията (Beatrice Webb, George Lansbury, Mr F Chandler, и Russell Wakefield), които са по-радикални и се застъпват за отмяна на законите за бедните и прехвърляне на функциите към други органи, които да се грижат за отделните групи. Акцентът е поставен върху превенцията срещу бедността, а не срещу последствията й.

Докладът се публикува на скромна цена и има огромни продажби. Организира се голяма пропагандна кампания от Sidney и Beatrice Webb в подкрепа на препоръките им за превенцията и отменянето на закона за бедните.

През 1911 г. George Lansbury, който през 1892 г. става един от първите представители на работническата класа на Guardians в Poplar, пише памфлет с провокативното заглавие Smash up the Workhouse. Той твърди, че за тази малка част от работоспособното население, за което няма алтернатива, и което има нужда от подпомагане, трябва да се омекоти режима за прием в приют.

Въпреки, че от работата на комисията няма директни последици с краен резултат ново законодателство, все пак се провеждат някои значителни промени. От 1 януари 1909 г. се въвежда пенсия за старост за навършилите 70 години (до 5s седмично за 1 лице, 7s 6d за женена двойка), въпреки, че до 1911 г. всеки, който е получавал подпомагане за бедни през последните 12 месеца, няма право на пенсия. През 1911 г. в ограничена форма се появява осигуряване за безработица и здравно осигуряване.


Някои от първите получатели на пенсия за старост, 1909 г.

Края на приютите за бедни

От 1913 г. терминът „приют“ се заменя от „институция по закона за бедните“ в официалните документи, но приютите като институция продължават да съществуват за много години напред.

По време на първата световна война много от Boards of Guardians предлагат приютите си за военна употреба, най-вече като болници (например в Бристол и Бирмингам), но също така за настаняване на военни, военни затворници и др.

Общата депресия в годините след първата световна война има кулминация стачката на миньорите от 1926 г., която поставя под голямо напрежение системата в някои обединения, които на практика фалират.

Neville Chamberlain, здравния министър през 1925 г. в правителството на консерваторите вярва, че системата за подпомагане на бедните има нужда от реформа и през 1926 прокарва закон, който позволява уволнението на Board of Guardians и замяната на членовете с държавни служители. Това се последва от Poor Law Act през 1927 г., и през 1928 г. той въвежда The Local Government Act, който в много отношения ще доведе до въвеждане на мерките предложени в доклада на кралската комисия от 1909 г. По същество ще се премахнат Boards of Guardians, а правомощията им и отговорностите ще се прехвърлят на местните власти. Те са длъжни да представят административни схеми, които да сложат край на подпомагането за бедни веднага щом обстоятелствата го позволяват, и да осигурят по-специфично обществено подпомагане на основата на друго законодателство като Public Health Act, Education Act и т.н. Законът се приема на 27 март 1929 г. и влиза в сила от 1 април 1930 г. – денят, който бележи края на 643 Boards of Guardians в Англия и Уелс.

Въпреки, че приютите официално не съществуват повече, много институции, които поемат дейността им през 30-те години остават почти без промяна. Възраженията от Boards of Guardians и съветите означават, че промените се случват много бавно. Законът от 1929 г. не успява да премахне законът за бедните – само се променя начина, по който се администрира и се сменят няколко имена. Poor Law Institutions стават Public Assistance Institutions и се контролират от „guardians“. Условията се подобряват незначително за нуждаещите се от подпомагане, повечето от които са възрастни, с умствена изостаналост, самотни майки и скитници.

На 5 юли 1948 г. влиза в сила приетия през 1946 г. National Health Service Act. Дори и най-радикалните промени, които влизат в сила имат по-малко влияние, отколкото човек може да си представи. Институциите попадат под контрола на Hospital Management Committees в рамките на Regional hospital Boards, но много от тях продължават да съществуват по същия начин, както приютите. Много от тези нови „болници“ до 60-те години на 20 век поддържат Reception Centres for Wayfarers, т.е. отделения за скитници.

Източници:
http://www.workhouses.org.uk/poorlaws/oldpoorlaw.shtml
http://www.workhouses.org.uk/poorlaws/newpoorlaw.shtml
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky