Alexander Todorov Network

Настоящото представлява справка към септември 2011 г., в какво принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са декларирали счетоводно (дали декларираната информация е вярна и точна, се предполага), че са инвестирали парите на данъкоплатците, след което е приложен кратък анализ върху твърде обобщената информация.

Какво става ясно от тази информация:

1. Почти 1/3 от активите на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са вкарани в държавен дълг (тоест обещание на държавата някой ден да извади пари от някъде и да плати). Една от заявките, която официално дава „Чили схемата“, е данъкоплатеца да се освободи от държавата и да осигури собствената си пенсия чрез капиталово натрупване. Съдейки по данните, с 1/3 от парите му, които са му иззети насила от държавата и дадени на „частни фирми“, е купен държавен дълг срещу комисионна. Тоест 1/3 от парите в принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ всъщност не съществуват, а вместо тях някъде стоят вероятно хартийки, на които пише, че държавата дължи едни пари. За тези брилянтни сделки, които уж освобождават данъкоплатеца от държавата, „частните фирми“ управляващи фонда, си прибират комисионната. По този начин се постигат няколко ефекта:
   1. Данъкоплатеца си плаща данъците, от които е избягал
   2. Освен, че си ги плаща, плаща и комисионна на „частни фирми“
   3. Държавата му затъва в дългове към „частните фирми“, на които държавата е предоставила парите му, които е иззела с държавна принуда
   4. Тъй като държавата му затъва в дългове, това му гарантира, че в бъдеще ще плаща по-големи данъци, и ще търпи по-големи лишения. Не трябва да се забравя, че и едно време, при демократичните тоталитарни строеве, са карали хората доброволно-насила да си купят държавни облигации, защото това е много добра инвестиция и да не пропуснат шанса на живота си.
   5. Това е най-хубавия вариант при инвестирането на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, защото все пак дълга е на държавата, а държавата по всяко време може да каже „стоп – зануляваме, няма дълг повече“, а и все пак самата държава е ползвала парите за нещо (с малко повече късмет и някаква полза е имало от изхарчените средства). По-лошият вариант е, когато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са купили държавни облигации (пряко или чрез посредник) на чужда държава (примерно Гърция, или Зимбабве, или Япония). Да, това са много сигурни инвестиции. Теорията казва, че да купиш държавна облигация е най-сигурната инвестиция. Лошото е, че с парите, които са иззети от населението насила, се купува държавен дълг на чужди държави. Независимо дали са от Гърция (член на ЕС), Зимбабве (друга държава) или Япония. По този начин българския данъкоплатец се лишава от настояще, за да могат в други държави да харчат. Както става ясно парите ги няма, а насреща стоят обещанията на съответните държави да платят. По данни на ЦРУ, през 2010 г. Гърция има държавен дълг от 143% от брутния вътрешен продукт. Зимбабве има държавен дълг през 2010 г. от 233% от БВП. А за Япония този процент е 199% от БВП. Не трябва да се говори, че тези държави никога няма да си платят дълговете, да не предизвикаме паника. 199% от БВП (почти 2 пъти повече от всичко, което се произвежда в държавата за 1 година) не е никакъв проблем да се изплати, нали?
   6. Но никой не е казал, че принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ ще купят облигации от точно тези държави. Гърция я смятат несправедливо за много рискова инвестиция (държавните облигации са безрискови, как може да са рискови), за Зимбабве пък съвсем рискова я смятат. Но Япония е острова на стабилността. И там който си купи държавен дълг, освен, че може да е сигурен в инвестицията си, може да е сигурен и друго – за толкова стабилни инвестиции лихвата е близка до 0%, че и отрицателна може да е на годишна база (не е като да ги държиш под дюшека). 0% доходност, или под нулата, но това не пречи на „частните фирми“, които управляват принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ да си приберат годишната комисионна за управление. Колкото до инфлацията, кой ти гледа такива работи, нали плаща данъкоплатеца с лична индивидуална сметка в принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“.
2. Значи държавните облигации ги смятат за безрискови, но не съвсем. И въпреки това те се смятат за най-безрисковата инвестиция. Друга голяма част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са закупените дългове от частни фирми. В теорията държавните облигации се смятат за безрискова инвестиция, а корпоративните облигации за инвестиция с малко риск. И тази инвестиция с малко риск представлява 19% от декларираните активи на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“. Парите ги няма, вместо тях тези фондове притежават хартийка, на която пише „обещавам да платя някога“ и това обещание е изчислено в пари. Като чете „корпоративни облигации“, читателят не трябва да си мисли, че фондовете са търсили закъсали фирми на братчеди, на които им трябват пари и които никога няма да върнат, напротив това ще са почти сигурно много стабилни фирми. Ето, 1,32% от порто-фейла са издадени или гарантирани от банки за финансиране на инфраструктурни и инвестиционни проекти. Остатъка до 19% кой ти гледа, а и толкова почтени образувания като един принудителен задължителен „частен пенсионен фонд“ („универсален“ или „професионален“) не би се изгаврил с парите на данъкоплатеца, не, в никакъв случай не трябва да има никакви съмнения за подобно нещо. Това е Чили схемата – най-добрата и работи отлично, в България пък съвсем.
3. Третата значителна част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са така наречените „акции“. Акцията вече е документ за собственост от част от нещо, не е като облигацията – документ за дълг. По някакви необясними причини акцията я водят за високорискова. Ааа не, при принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ думата „риск“ е забранена. Как така е възможно на данъкоплатеца да му бъдат иззети насила парите, да бъдат дадени на „частни фирми“, и на всичкото отгоре да бъдат инвестирани рисково? Тук КФН трябва веднага да направи нещо по въпроса. Например това, а? „информиране на осигурените лица чрез рекламните и информационни материали за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, че при управлението на активите на фонда не се гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства„. За да не си мисли данъкоплатеца, че се гаврят с парите му, трябва още един внимателен поглед към инвестицията в акции. Според декларираната счетоводна информация на сектор принудителни задължителни „частни“, 8,5% от порто-фейла на тези „частни пенсионни фондове“ са инвестирани в АДСИЦ и КИС. АДСИЦ са дружества със специална инвестиционна цел в недвижими имоти и вземания свързани с тях. Да не вземе данъкоплатеца да си помисли, че тези АДСИЦ са кухи, купуват на завишени цени с парите на данъкоплатеца или нещо подобно. Няма такова нещо. А КИС? Това от английски май идва, но не е сигурно. Говорят го, че е нещо от вида взаимен фонд, където по принцип обикновените хора си купуват дялове от фирми, които се занимават с инвестиции в други фирми, инвестиции в държавни облигации и т.н., диверсификация да има е важното. Всеки обикновен човек може да си купи дялове от взаимен фонд при желание и да ги продаде по всяко време. Това е и смисъла от съществуването на взаимните фондове – и обикновения човек с малко средства да може да придобие част от фирма, а и да не е изложен на рискове, множество такси, липса на ликвидност и т.н. Не е ясно обаче защо тази инвестиция, която е предназначена за обикновени хора, е в порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“. Да не вземе читателя да си помисли, че тези инвестиции се правят за заобикаляне на законодателството и косвено ДЗПО и ППФ фондове да субсидират фирми на братчедите на Пешо Търгашев от Шмекериново с посредник взаимен фонд? Ама че мнителност, конспирации и т.н., няма такива работи.
4. Следващата голяма част от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ са банковите депозити – близо 16%. Инвестицията в банков депозит се прави от хора, които не знаят какво да правят с парите си в момента, и дават възможност на банките да им намерят най-доброто място под слънцето. При банковия депозит парите са гарантирани до 196 хиляди лева  в България. За близо 600 милиона лева обаче, нещата не стоят съвсем така. Отделно от това трябва да се запита човек как така толкова големи професионалисти и срещу комисионна, правят същото, което всеки обикновен данъкоплатец би направил с повече пари от необходимото – да ги вложи в банков депозит ако не му бяха иззети насила от държавата и дадени на няколко „частни фирми“.
5. Накрая не трябва да се пропуска и частта от порто-фейла на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, които се водят „под дюшека“. Не са вложени дори в банков депозит, а спят по касите на професионалистите. Сумата е над 360 милиона лева (към септември 2011 г.), което е доста странно, тъй като принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ ако изплащат някакви пенсии изобщо, то те са в крайно незначителен размер. За цялото си над 10 годишно съществуване УПФ са изплатили под 7 милиона лева номинално, а ППФ около 33 милиона. Тогава защо 360 милиона лева спят някъде по касите, не е много ясно. Може би се готвят тези пари за някакви мащабни инвестиции с куфарчета? Хващат куфарчетата с парите и отиват да правят крупни инвестиции? Или ако не са предвидени за такива цели, може би някой трябва да обясни на данъкоплатеца защо е трябвало да му се изземат парите насила от данъчните, да се предоставят на „частни фирми“ да спят по касите. Защото парите биха могли да спят и под дюшека на данъкоплатеца, нали? И в банката, която той иска, да са му гарантирани и да може да си ги ползва както и когато пожелае. Защо са тези допълнителни транзакции? Защо на данъкоплатеца му съдират кожата и я дават на „частни фирми“ за управление?

Нали не е някаква измама с протекцията на държавата?

Ако е, защо представителите на сектата „Приватизирай всичко“ са такива фенове на идеята за принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“? И да се вдига колкото може повече данък ДЗПО? Нали тяхната религия гласи, че всичко що е държавно е лошо, а държавата е мръсна дума по принцип. Противоречия в религията си май са допуснали?

В последно време от сектата насочват погледите към „сребърния фонд“ в България, като протестират, че щяло да му се разреши да купува държавни облигации, което било законно, но непочтено. Така държавата взимала от единия джоб и вкарвала в другия, и на всичкото отгоре само на себе си ще може да дава, пари зад граница няма да може да се изнасят. Което би превърнало фонда в нещо като втори НОИ – няма пари, има обещания, че ще има когато потрябват пари.

Това противоречи на смисъла от създаването на „сребърния фонд“ – доходността от активите му да се ползва за увеличаване на държавните пенсии, което обезсмисля съществуването на фонда, тъй като по-голямата част от парите му са инвестирани в държавен дълг. В Германия преди 100-на години са открили, че натрупване на капиталови резерви ако изобщо има някакво, трябва да е в минимален размер за покриване на разходи при извънредни ситуации и нищо повече.

И все пак нещо не става ясно каква е разликата между „сребърния фонд“, който ще купува държавен дълг и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“, които ще купуват държавен дълг, а при депозитите, при бездействието на парите?

1. „сребърния фонд“ ще финансира само България (според сектата това е лошо), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ могат да финансират други държави (а това хубаво)
2. „сребърния фонд“ ще може да купува само гарантиран от държавата дълг (това е много лошо според сектата), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ могат да купуват и дълг, който има само гаранцията на частни фирми (а това е много хубаво)
3. „сребърния фонд“ може да прави депозити в БНБ (БНБ дължи пари), докато принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ правят депозити в търговски банки (частни фирми дължат пари)
4. Пари от „сребърния фонд“ спят в трезора на БНБ(лошо), иззетите от данъкоплатеца средства, дадени на принудителни задължителни „частни пенсионни фондове“ спят по касите на „частни пенсионни фондове“ (а това е нормално)

Има ли разлика?

Ако съществуването на „сребърния фонд“ е безсмислено, какво да кажем за създадените от държавата мутанти: „частни универсални пенсионни фондове“ и „частни професионални пенсионни фондове“, които са принудителни и задължителни за населението?

От сектата „Приватизирай всичко“ обаче дума не казват по този въпрос, вероятно не са получили инструкция какво да отговарят, като ги обвинят в шарлатания. А, може би стандартното: „гледайте НОИ колко е зле, гледайте „сребърния фонд“ колко е зле, дайте да ги приватизираме и здравеопазването също, всичко трябва да се приватизира“.

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“