Alexander Todorov Network

Общоприето е, че безработицата е нещо негативно, вредно, тежко се приема. Но неработенето в някои случаи може да се разглежда и като нещо позитивно – хората евентуално могат да имат свободно време за себе си, за саморазвитие, а и бедите се съпътстват от обществена солидарност. Важното е всеки да знае правата си и да ги използва, ако му се наложи. Осигурителната система съществува, за да му помогне.

Съдържание
Какво означава да си безработен?
Кой се осигурява за безработица?
Право на парично обезщетение за безработица
Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица
Размер на паричното обезщетение за безработица
Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица
Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица
Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата
Здравно осигуряване през периода на безработицата

Какво означава да си безработен?

От правна гледна точка, за да е безработно едно лице, трябва да е работоспособно, активно да търси работа и най-важното – да е регистрирано в агенцията по заетостта като безработен. Няма ли регистрация, лицето и да е без работа, не попада в статистиката, няма право на никакви обезщетения и подпомагане.

Кой се осигурява за безработица?

Съгласно чл. 4 от КСО, задължително осигурени за безработица са:

– работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица. Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;

– държавните служители;

– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5;

– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

– лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

– изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;

– лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

– специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Работещите само по граждански договори и самоосигуряващите се лица не се осигуряват за безработица и нямат право на обезщетение за безработица. Морските лица по собствен избор могат да се осигуряват за безработица върху избран от тях доход между 420 и 2000 лева месечно, изцяло за своя сметка.

Право на парично обезщетение за безработица

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

– имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

– не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

– не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, включително работа по граждански договор или самоосигуряване

За търсените поне 9 месеца в осигуряване за безработица от последните 15 се зачита времето:

– на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;

– на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;

– на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

– зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

Процедура за кандидатстване за обезщетение за безработица

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа заявление подадено лично от лицето до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се подават:

– документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;

– акт за прекратяване на правоотношението;

– документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;

Осигурителният стаж се установява с трудова, служебна и/или осигурителна книжка, и/или с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ, издаден от осигурителя, и/или документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване. При определяне на срока за изплащане на обезщетението за безработица се взема предвид времето:

– зачетено за трудов стаж по Кодекса на труда, служебен стаж по Закона за държавния служител, стаж по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт до 31 декември 2001 г. включително;

– през което лицата са осигурени за безработица след 1 януари 2002 г.

– зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване.

Към заявлението се прилага и декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец съгласно приложение № 4, както и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо с обратна разписка в 7-дневен срок от приемане на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Когато лицето не е намерено на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. В този случай уведомлението се смята за връчено след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните подадени от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите.

За своя град виж къде се намира териториалното поделение на НОИ в секцията с контакти.

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

– заявлението за отпускане на обезщетение е подадено в тримесечен срок от тази дата

– лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. За териториалните поделения на агенцията натисни тук

Ако заявлението се подаде без неуважителни причини след повече от 3 месеца след прекратяване на осигуряването, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението и за периода, който лицето има право да го получава, но със санкция периода на закъснението. Периода на закъснението според Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е времето от датата, следваща изтичането на 3-месечния срок, до деня, предхождащ датата на подаване на заявлението.

Пример: лицето има право на обезщетение за безработица за 12 месеца. По неуважителни причини отива на 4-я месец и 1-я ден след спирането на работа. Лицето ще може да получава обезщетението от датата на заявлението за 11 месеца вместо за 12 (1 месец е санкцията).

Уважителни причини според наредбата са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно.

Ако заявлението се подаде в 3 месечния срок, но регистрацията в агенцията по заетостта не се извърши в 7 дневния срок, то периода за получаване на обезщетението се намалява със закъснението.

Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа подадените данни от осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите в Националната агенция по приходите за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, както и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

По първоначално постъпило заявление се съставя досие, съдържащо заявлението, документите към него, всички последващи заявления и жалби на лицето и постановените актове по правото му на обезщетение за безработица. Досието се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща обезщетението.

Размер на паричното обезщетение за безработица

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица (7,20 лева съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.). Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105и 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Безработните лица, придобили право на парично обезщетение за безработица преди изтичането на три години от датата на предходното отпускане на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

– за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;

– за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

– за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.

Период за получаване на парично обезщетение за безработица

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж на лицето, за период, както следва:

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.

Спиране изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни.

Изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Длъжностните лица, на които е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Прекратяване изплащането на паричните обезщетения за безработица

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

–          започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване;

–          прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;

–          придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

–          смърт на безработния.

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за настъпването на обстоятелствата в срок до 7 дни.

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Лицата нямат право на парично обезщетение за безработица до пълното възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснатото парично обезщетение за безработица. В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане.

За възстановяване на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица

Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка.

Националният осигурителен институт превежда на всяка банка на 15-о число на месеца общата сума на паричните обезщетения за предходния месец за всички правоимащи лица с банкови сметки в съответната банка.

За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен всеки от наследниците подават до ТП на НОИ по постоянен или настоящ адрес заявление по образец съгласно приложение № 6, към което прилагат удостоверение за законните наследници, декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица/дълготрайна безработица по образец съгласно приложение № 4 и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, документите се подават от законния им представител. Обезщетението се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от обезщетението се изплаща на законния им представител.

Осигурителен стаж за пенсия по време на безработицата

До отпадането на понятието „осигурителен стаж“ от системата за социално осигуряване, този показател е важен измерител при определяне размера на пенсията. За целите на тази архаична система, периода, в който лицето получава обезщетение за безработица се признава за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

Здравно осигуряване през периода на безработицата

За периода, в който лицето получава парично обезщетение за безработица, здравното осигуряване е за сметка на републиканския бюджет. Ако лицето отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, се осигурява здравно за сметка на републиканския бюджет и след като изтече периода, в който има право на парично обезщетение за безработица.

Още полезна информация за търсещи работа:

Агенция по заетостта

Национален осигурителен институт

Министерство на труда и социалната политика