Alexander Todorov Network

Представен на парламента по заповед на Негово Величество – ноември 1942 г.

Настоящото представлява резюме от доклада, като подробно са разгледани предположенията, методите и принципите. Пълния текст се състои от близо 300 страници.

 Три водещи принципа при препоръките

След всеобхватното проучване на социалното осигуряване, препоръките, които са отправени са при спазване на следните принципи:

– Всички предложения за бъдещето, когато те трябва да ползват опита на миналото, не трябва да се ограничават от групови интереси, в резултат на което е получен този опит. Сега, когато войната е унищожила забележителности от всякакъв вид е възможността да се ползва опита на чисто. По време на революционни моменти в световната история, се правят революции, не кръпки.

– Организацията на социалното осигуряване трябва да е част от цялостна политика за прогреса на обществото. Напълно развито социално осигуряване може да осигури сигурност за доходите. Това е атака срещу бедността. Но бедността е един от 5-те гиганта, които трябва да се реконструират, и най-лесния за атака. Останалите са болестите, невежеството, мизерията и безделието.

– Социалната сигурност трябва да се постигне чрез сътрудничеството между държавата и отделния човек. Държавата трябва да предлага сигурност за труда и приноса. Държавата при организирането на социалната сигурност, чрез гарантирането на национален минимум трябва да остави пространство и да стимулира всеки да допринася доброволно повече от минимума, за себе си и своето семейство.

Планът за социална сигурност, посочен в доклада се базира на тези принципи. Той ползва опита, но не е ограничен от опита. На първо място и преди всичко е план за застраховка – да върне в замяна на принос, средства в размер на екзистенц-минимума, по право и без подоходен тест, така че хората да могат да градят свободно върху нея.

Пътят към свободата от бедността

Работата на междуведомствения комитет започва с преглед на съществуващите схеми за социално осигуряване и свързаните с тях услуги. Планът за социална сигурност започва с диагностика на бедността – на обстоятелствата, при които, в годините предхождащи настоящата война, семействата и отделните лица във Великобритания могат да не разполагат със средства за препитание. По време на тези години безпристрастни научни организации правят социални изследвания за условията на живот в основните градове във Великобритания, включително Лондон, Ливърпул, Шефилд, Плимут, Саунтхемптън, Йорк и Бристол. Те определят дела на хората във всеки град, чийто доходи са под необходимите за издръжка, и анализират степента и причините за това. Във всички проведени социални проучвания се получават едни и същи резултати. Във всички проучвания се оказва, че между три-четвърти и пет-шести от случаите бедността е в следствие загубата на работна сила. Практически останалата една-четвърт до една-шеста е поради несъответстващи доходи на големината на семейството. Тези проучвания са проведени преди въвеждането на добавките към  пенсиите, които редуцират бедността сред възрастното население. Но това не влияе на основното заключение, извлечено от тези проучвания – премахването на бедността изисква преразпределение на доходите чрез социално осигуряване и според нуждите на семейството.

Премахването на бедността изисква подобряване на държавното осигуряване, което е предоставяне на средства при прекъсване или загуба на възможност за доходи. Всички основни причини за загубата на доходи са обект на схемите за социално осигуряване. Ако независимо от тези схеми, твърде много безработни, болни, стари или овдовели хора са останали без адекватни доходи за издръжка според стандартите приети в проучванията, това означава, че обезщетенията са по-ниски от необходимото, или не се получават за такъв период, който е необходим. Освен това помощта, която допълва осигуряването е или недостатъчна, или е достъпна при условия, които хората избягват. Никое от обезщетенията предоставяни преди войната не е свързано със стандартите от социалното проучване. Въпреки,  че обезщетението за безработица не е свързано със стандартите, обезщетенията за болест и нетрудоспособност, пенсиите за възраст и вдовишките пенсии са далеч по-ниски. Компенсациите за работещите са под необходимото ниво за всеки, който се грижи за семейство или чийто доходи от труд са по-малко от два пъти сумата необходима за издръжка.

За да не се позволява загубата на възможност за работа да води до бедност, е необходимо да се подобрят съществуващите схеми за социално осигуряване в три посоки:

– Разширяване на обхвата на включените лица

– Разширяване обхвата на рисковете, които се покриват

– Увеличаване на размера на обезщетението

Премахването на бедността изисква регулиране на доходите в периоди на загуба на такива, при семейни нужди и помощи за отглеждане на деца. Без такова подпомагане като обезщетение или добавка към него при големи семейства, няма как социалното осигуряване да бъде адекватно.

Чрез допълнително преразпределение на доходите със социалното осигуряване и детските надбавки, бедността във Великобритания щеше да е преборена преди сегашната война. Планът за социална сигурност в част 5 от този доклад поставя за цел премахването на бедността след края на войната. Той включва задължително социално осигуряване, с национална помощ и доброволно допълнително осигуряване. Предполага се въвеждане на надбавки за деца на издръжка. Планът предвижда  създаването на комплексни здравни услуги и възможности за рехабилитация, и поддържане на заетостта, избягване на масовата безработица като необходими условия за успеха на социалната сигурност. Тези три мерки (детски надбавки, здравеопазване и рехабилитация, поддържане на заетостта) са описани като основа на плана. Те не са обсъдени в детайлното изложение на плана в част 5 от доклада, а в част 6, която е за по-общите въпроси свързани със социалното осигуряване.

Планът изхожда от фактите, от състоянието на хората, както е разкрито от социалните изследвания между двете световни войни. Планът отчита два други факта за британското общество. Първият е, че дела на хората навършили пенсионна възраст спрямо цялото общество ще бъде много по-голям, в сравнение с когато и да било в миналото. Вторият факт е, че ниската степен на възпроизводство на британското общество ще доведе до бързо и непрекъснато намаляване на населението. Първият факт налага да се търсят начини да се отлага възрастта за пенсиониране. Вторият налага задължително да се търсят начини да се дава приоритет в социалните разходи, на грижите за децата и в защита на майчинството.

Разпоредба за пенсии е най-големия елемент в системата за социално осигуряване. Възрастта за пенсиониране се обсъжда в част 3 от доклада като един от три специални проблеми. Накратко, предложението е да се въведат за всички граждани адекватни пенсии, без тест за доходи, на етапи, с преходен период от 20 години, като ще се предоставя незабавно помощ за лицата, които са в нужда.

При прилагането на преходния период за пенсии по право, планът за социална сигурност във Великобритания следва прецедентът в Нова Зеландия. Размера на пенсиите там е по-голям от предложения в плана, но се достига след преходен период от 28 години, в сравнение с 20 годишния период във Великобритания. След 20 години, нивото на пенсиите в Нова Зеландия няма да е много по-различно от това във Великобритания.

Пенсиите в Нова Зеландия не са под условие за напускане на работа. За Великобритания се предлага тези, които отложат пенсионирането си и продължат да работят, да имат по-голяма пенсия от основната.

Резюме на планът за социална сигурност

Главният елемент от плана за социална сигурност е схема за социално осигуряване срещу  загуба на доходи и за специални разходи като раждане на дете, брак и смърт. Схемата въплъщава 6 основни принципа:

– Плоска ставка за обезщетения

– Плосък размер на вноската

– Унификация на административната отговорност

– Адекватност на обезщетението

– Изчерпателност

– Класификация

Въз основа на тези принципи и в комбинация с национална помощ и доброволно осигуряване, целта на плана за социална сигурност е да се справи с бедността при всякакви обстоятелства.

План, който е проектиран да покрие толкова много различни обстоятелства, трябва да бъде дълъг и подробен. При подготовката на доклада естествено възниква въпроса в каква дълбочина трябва да се достигне и дали не е по-добре да се поставят само принципите. Поради две причини се очертават основните линии, за да се поставят предложенията в детайлност, каквато времето позволи. Първата причина е, че за принципите може да се съди след като се види как работят на практика. Втората причина е, че плана за социална сигурност трябва да влезе в действие когато войната свърши или скоро след това. Няма време за губене за изготвяне на план в пълнота.

Много подробности посочени в част 5 не са нито изчерпателни, нито окончателни. Те са поставени като основа за дискусия, но тяхното формулиране е с цел да се съкрати последващата дискусия. Дори и сред основните предложения в доклада има разлика във важността им за схемата като цяло. Има някои предложения, които въпреки, че са важни и желателни сами по себе си, могат и да бъдат пропуснати без да се променя нищо друго в схемата.

Шестте принципа посочени по-горе са фундаментални. Останалата част от схемата може да се настройва без промени в характера й. Всички нива на обезщетение и допълнителни детайли подлежат на изменения.

Основните разпоредби на плана могат да се обобщят в следното:

1. Планът покрива всички граждани, без горна граница на доходите, но има отношение към различния им начин на живот.
2. По отношение на социалната сигурност, населението попада в 6 основни класа:

               i. Работещи по трудов договор

              ii. Друга платена заетост, включително работодатели, търговци и независими работещи от всякакъв вид

             iii. Домакини, които са омъжени жени в работоспособна възраст

             iv. Други в работоспособна възраст, които нямат платена заетост

              v. Лица под трудоспособна възраст

             vi. Лица над трудоспособна възраст

1. Шестия от тези класове ще получава пенсия за възраст, а петия ще се покрива чрез детски надбавки, които ще се получават за всички деца, когато отговорен родител получава обезщетение или пенсия. Четирите други класа ще бъдат осигурени според обстоятелствата свързани с тях. Всичките 6 класа ще бъдат покрити за цялостно медицинско лечение и рехабилитация, както и за разходи за погребение.
2. Всяко лице от клас 1, 2 и 4 ще плаща вноска чрез печат върху единен осигурителен документ всяка седмица или комбинация от седмици. При клас 1 работодателя също прави вноски, които се приспадат от заплатата на работника. Вноската ще се различава за различните класове, според обезщетенията, които се предлагат и ще бъде по-висока за мъжете, за да се осигурят средствата за обезщетение за лицата от клас 3.
3. При прости изисквания за осигурителните вноски, всяко лице от клас 1 ще получава обезщетение за безработица и инвалидност, пенсия за възраст, здравеопазване и подпомагане при разходите за погребение. Лицата от клас 2 ще получават всички тези придобивки с изключение на обезщетение за безработица и за инвалидност през първите 13 седмици от инвалидността. Лицата от клас 4 ще получават всички придобивки, с изключение на обезщетение на безработица и за инвалидност. За заместите, вместо обезщетение на безработица, всички (с изключение на клас 1) ще получават възможност за обучение, която да им помогне да намерят нови средства за препитание ако с това, което разполагат не е достатъчно. Помощ за майчинство, средства за вдовици и разведени и имащи право на пенсия ще се осигурява на всички лица от клас 3 по силата на вноските на техните съпрузи. В добавка към помощите за майчинство, домакините, които имат платена работа, ще получават обезщетение за майчинство за 13 седмици, което да им помогне да не работят, за периода преди и след раждането на детето.
4. Обезщетенията за безработица, за инвалидност, пенсията за възраст (след преходния период), и обезщетението за обучението ще бъдат с еднакъв размер, независимо от доходите на лицето. Това обезщетение ще бъде в достатъчен размер за всички обичайни случаи. Ще има допълнително обезщетение за мъж и жена, която не е заета на платена длъжност. Когато лицето няма съпруга, или тя е на платена длъжност ще има обезщетение в по-нисък размер. Когато лицето няма съпруга, но е със зависимо от издръжка дете над възрастта за получаване на детски надбавки, ще се получава обезщетение за дете на издръжка. Обезщетението за майчинство на домакини, които работят на платена длъжност ще бъде по-голямо, отколкото обезщетението им за безработица или инвалидност. Ще има специални обезщетения за вдовици. С тези изключения, всички обезщетения ще са в еднакъв размер за мъжете и жените. Инвалидност в следствие промишлена авария или болест ще се третира като всички други видове инвалидност през първите 13 седмици. Ако инвалидността продължи и след това, обезщетението се заменя от промишлена пенсия свързана с доходите на лицето между гарантиран минимум и максимален таван на пенсията.
5. Обезщетението за безработица ще продължи да се изплаща без тест за доходите дотогава, докато безработицата продължи, но ще е свързано с условия за задължително постъпване, когато бъде намерена подходяща работа или посещения на курсове за обучение. Обезщетението за инвалидност ще се получава без тест за доходите толкова дълго, колкото продължава инвалидността, или докато бъде заменено от промишлена пенсия, като в периода се извършва подходящо лечение или професионално обучение. Пенсиите (различни от промишлените) ще се плащат само при пенсиониране. Те могат да се изискват по всяко време след навършване на минималната възраст за пенсиониране, която е 65 години за мъже и 60 години за жени. Размера на пенсията ще се увеличава ако пенсионирането се отложи. Пенсиите по право ще достигнат пълния си размер в преходен период от 20 години, в който адекватни пенсии според нуждите ще бъдат плащани на всички, които се нуждаят. Положението на съществуващите пенсионери ще се запази. Постоянни пенсии няма да се изплащат повече на вдовици в работоспособна възраст без деца на издръжка, за сметка на което те ще получават временно обезщетение в по-голям размер от обезщетението за безработица или инвалидност, след това ще имат право на обучение ако е необходимо. За вдовиците с грижа за деца на издръжка ще има допълнение към детските надбавки, достатъчна за издръжка без други средства. Положението на съществуващите вдовици по отношение на пенсиите се запазва.
6. За ограничен брой случаи на нужда, които не са обхванати от социалното осигуряване, ще бъде достъпна национална помощ след подоходен тест.
7. Медицинско лечение покриващо всички потребности ще бъде осигурено на всички граждани чрез националната здравна служба, организирана чрез здравните заведения и последващо лечение и рехабилитация ще се осигурява за всички, които имат нужда от него.
8. Ще се създаде министерство на социалната сигурност, което ще отговаря за социалното осигуряване, националната помощ и насърчаването и надзора на доброволното осигуряване. Доколкото е необходимо ще поеме настоящата работа на други държавни ведомства и местни органи в тези области.

Природата на социалното осигуряване

Съгласно схемата за социално осигуряване, която е основната част от плана за социална сигурност, всеки гражданин в работоспособна възраст ще прави вноски според класа в който попада, или омъжените жени ще имат вноски от своите съпрузи. Всеки ще бъде покрит за всички рискове от седмична вноска чрез един осигурителен документ. Всички плащания за безработица, инвалидност и пенсиониране ще се получават докато е необходимо, без тест за доходите, и ще се изплащат от фонда за социално осигуряване, който ще се финансира от вноските на осигурените лица, работодателите им и от държавата. Това кореспондира с двата мирогледа за подхода към проблемите за социална сигурност.

Първият е, че желанието на хората във Великобритания е обезщетенията да са в замяна на вноските, които всеки прави, вместо да се получават безплатно от държавата. Това желание е показано както от популярността на задължителното осигуряване, така и от феноменалния ръст на доброволното осигуряване срещу болест, смърт, и за болнично лечение.

Втората гледна точка е, че каквито средства са необходими за осигуряване на обезщетенията в такъв размер и за колкото дълго е нужно, трябва да дойдат от фонд, към който получателите са правили вноски и към който те може да трябва да правят по-високи вноски ако фонда няма достатъчно ресурси. Според планът приет 1930 г. по отношение на продължителната безработица и продължителната инвалидност, когато държавата трябва да поеме бремето, което не се покрива от осигуровките, за да се запази ниска вноската е грешно по принцип. Осигурените лица не трябва да чувстват, че е възможно да се получават приходи за безделие, които се финансират от бездънната държавна хазна. Правителствата не трябва да чувстват, че като плащат социални помощи могат да избягат от отговорността безработицата и болестите да се сведат до минимум. Директните разходи на държавата трябва да отиват за запазване на трудовата заетост и други производителни ресурси на страната, и в предотвратяването и борбата с болестите, а не да ремонтира дефектна схема за осигуряване.

Държавата не може да се изключи напълно от предоставянето на пряка помощ за хората в нужда, след подоходен тест. Някои с физически недъзи е възможно да нямат никакъв принос, но да са обхванати от осигурителната схема. Получаването на обезщетения без тест за доходи, за неограничен период от време означава, че трябва да има определени условия на един или друг етап, като например условията как получателите на обезщетение да използват времето си, така че да оздравеят или да се пазят здрави.

Освен това за получаването на пенсия за възраст се налагат условия за внасяне на вноски за значителен брой години. При въвеждането на адекватни пенсии трябва да има преходен период, по време на който онези, които не покриват условията за пенсии за принос, но са в нужда, посрещат нуждите си чрез помощи.

Националното подпомагане е основен метод в целия план за социална сигурност, и практиката показва, че подпомагането след подоходен тест може да се администрира справедливо, като се взимат индивидуалните обстоятелства.

Но обхвата на подпомагането ще бъде стеснен от самото начало и ще намалее по време на преходния период за пенсиите.

Схемата за социална сигурност е проектирана сама по себе си да гарантира доходите необходими за издръжка при всякакви обстоятелства в рамките на нормалното.

Схемата е описана като осигурителна, защото спазва осигурителния принцип.

Описана е като социално осигуряване, за да се разграничи от доброволното осигуряване.

На първо място, докато определянето на премията според риска е в основата на доброволното осигуряване, това не важи при системата за социално осигуряване, където вноските са задължителни по силата на закон.

На второ място, според актюерските рискове като смърт, старост или болест, е необходимо при доброволното осигуряване да се заделят резерви.

Държавата с правото си да определя размера на данъците, не е необходимо да заделя резерви и на практика не го е правила в миналото. Реализирайки задължителното социално осигуряване няма нужда да залага премия в зависимост от риска, а е въпрос само на политическо решение какво да се направи.

Когато стартира държавното осигуряване във Великобритания се смята, че задължителното осигуряване трябва да е както при доброволното осигуряване като се изчислява размера на осигуровката спрямо риска. По този начин е реализирано здравното осигуряване по системата на Approved Societies. Смятало се е осигуряването за безработица да е в зависимост от индустрията, като се насърчава специални схеми за осигуряване от индустрията и като се връщат вноските на лицата, които не са ползвали обезщетения. В още по-ранни времена размера на премиите за индустриалните рискове е последица от формата, при която вноските за трудовите злополуки се правят – отговорност на работодателя е да прави доброволни застраховки на работниците си. 30-на години след 1912 г. общественото мнение страни от тези начални идеи. Тази промяна е най-изразена по отношение на безработицата, където в общата схема, осигуряването от индустрията спада до исторически изключения. Днес общия аргумент е, че размера на безработицата в индустрията е извън контрол. Всички браншове зависят едни от други. Същата тенденция в общественото мнение е и по отношение на здравното осигуряване. По отношение компенсациите на работниците, същия аргумент се използва от федерацията на миньорите – всички останали индустрии не могат да съществуват без въгледобив, затова всички индустрии трябва да поемат разходите за злополуките и болестите при добива на въглища.

Общественото мнение изглежда ясно изразено. Сантиментите на британския народ са при задължителното осигуряване организирано от държавата за всички условията да бъдат едни и същи. Никой не може да претендира да плаща по-малко, защото е по-здрав или е с по-голяма заетост.

Терминът „социално осигуряване“ предполага, че е задължително за всички. Налага се обединяването на рискове, освен когато отделянето на рисковете има социална цел. Може да има съображения на социалната политика за адаптиране на размера на осигуровките според риска, с цел да се стимулира избягването на опасностите по време на трудовата дейност.

Размер на вноските и обезщетенията

Социалното осигуряване трябва да има за цел да осигури минимален доход необходим за издръжка. Какъв трябва да е размера на вноските и обезщетенията не може да се определи сега по две причини. Първо, невъзможно е днес да се прогнозира със сигурност нивото на цените след войната. Второ, определянето на това какво е необходимо за разумно човешко съществуване е въпрос на преценка, която се променя с времето.

Процедурата приета за справянето с този проблем е да се определят минималните средства за издръжка, дадени от независими експерти, да се определи седмичния доход, който ще е достатъчен за издръжка при обичайните нива на цените. Обезщетенията, пенсиите и безвъзмездната помощ са посочени като временни след войната. На тяхна база е възможно да се намери най-подходящата връзка между размерите на обезщетенията и осигуровките.

Размера на вноските не е от съществено значение. Ако стойността на парите, когато схемата започне да функционира се различава съществено от допусканията, на които се основават ставките, възможно е да се променят, без да се променя значително самата схема.

Ако социалната политика трябва да изисква обезщетения в по-голям размер от този необходим за издръжка, размера на обезщетението и вноските може да се повиши без да се променя структурата на схемата.

Ако социалната политика или недостига на средства налагат обезщетенията да са в по-нисък размер, обезщетенията и вноските трябва да се намалят, въпреки че няма да е толкова лесно без някои промени в рамките на схемата.

Най-важните от ставките са 40 единици обезщетение за мъжете и жените когато са безработни или неработоспособни, и след прехода добавка от 8 единици на дете седмично. Тези суми са голямо допълнение към съществуващите обезщетения. На практика означават, че безработен или неработоспособен мъж или съпруга, която не работи, с две деца, ще получава 56 единици седмично, докато трае безработицата или неработоспособността, в сравнение с 33 единици за безработица и 15 единици за болест с някои добавки, които важат преди войната. За омъжените жени, които имат доходи от трудова заетост ще има обезщетение за майчинство от 36 единици седмично, в продължение на 13 седмици, в допълнение към помощите за майчинство от 4 паунда, които се полагат за всички омъжени жени. Други обезщетение за овдовели или пострадали при трудова злополука се увеличават по подобен начин.

Ще има нови обезщетения за погребение, брак и други нужди, както и пълно медицинско обслужване на институционално ниво, за всички граждани и лицата на тяхна издръжка, които няма да плащат за лечението.

При тези нива на обезщетенията общия бюджет за социална сигурност, включващ детските надбавки, безплатното здравеопазване и рехабилитация ще се оценява на 697 милиона паунда през 1945 г. като първа година от плана, и на 858 милиона паунда през 1965 г.

Очаква се при тези нива вноските от работниците да покриват около 25% от бюджета за паричните обезщетения и добавките за деца. Остатъка ще бъде осигурен от вноски на работодателите и чрез централния бюджет.

Опита да се определи размера на обезщетенията и пенсиите на научна основа, по отношение необходимите средства за издръжка е изправен пред сериозни трудности в условията на съвременна Великобритания. В този и в други отношения, формирането на задоволителна схема за социална сигурност зависи от решаването на други проблеми от икономически и социален характер. Обект на неизбежните трудности е оценяването в числа на минимума необходим за издръжка. По същото време схемата е пълна с аномалии, многобройни агенции и ненужни административни разходи, които ще се заменят от координация, простота и икономичност.

Единно социално осигуряване и промени

Предимствата на унифицираната система за социално осигуряване са неоспорими. Те могат да се получат само с цената на промени в настоящата административна машина. Принципните промени от сегашната практика са посочени по-долу. Причината за всяка от тези промени е дадена в част 2 от този доклад.

1. Унификация на социалното осигуряване по отношение на вноските, даваща възможност на осигуреното лице да получи при нужда всички обезщетения чрез една седмична вноска и чрез един единствен документ
2. Унификация на социалното осигуряване и подпомагане по отношение на администрирането му от Министерството на социалната сигурност и неговите местни представителства, чрез които се достигат всички осигурени лица
3. Ревизия на настоящата система даващи различни обезщетения за еднакви осигурителни вноски
4. Ревизия на настоящата схема за компенсация на работниците и включване на разпоредба за трудовите злополуки и заболявания в унифицираната схема за социално осигуряване, даваща специални пенсии при продължителна неработоспособност и безвъзмездни средства за лица на издръжка в случай на смърт причинена от трудова злополука или заболяване.
5. Отделяне на медицинското обслужване от администрирането на изплащането на парични обезщетения и създаване на условия за цялостно медицинско обслужване на всеки гражданин, покриващо всички лечения и всяка форма на неработоспособност, като всичко ще е под надзора на здравните служби.
6. Припознаване на домакините като отделен клас осигурени лица, на които ще се предоставят обезщетения спрямо специфичните им нужди, включващи при всички случаи субсидия при сключване на брак, при раждане на дете, при смърт на съпруга и пенсии за възраст. Ако домакините нямат заетост носеща доходи, получават обезщетение по време на безработица или неработоспособност на съпруга. Ако са заемали платена длъжност получават специално обезщетение за майчинство в добавка към субсидията, и по-ниски обезщетения за безработица и неработоспособност
7. Продължаване на осигуровката при продължителна неработоспособност за всички заети лица, и на осигуряването за пенсии за старост за всички лица в трудоспособна възраст, независимо дали за заети на платена длъжност или не.
8. Възможност за безплатно обучение на всички, които са изгубили поминъка си, независимо дали е бил платен или не.
9. Приравняване на обезщетенията и пенсиите за безработица, инвалидност, различни от тези за продължителна инвалидност поради трудова злополука или болест и пенсионирането за възраст
10. Приравняване на условията за обезщетения за безработица и неработоспособност, включително неработоспособност поради трудова злополука или болест
11. Приравняване на вноските за обезщетение за безработица и неработоспособност (с изключение когато е поради трудова злополука или болест) и ревизия на условията за вноски за получаване на пенсия
12. Обезщетението за безработица да се получава в пълен размер за неограничен период, при условия за задължителни обучения и постъпване на работа ако бъде намерена подходяща
13. Обезщетението за инвалидност да се получава в пълен размер за неограничен период от време
14. Пенсиите (различни от индустриалните) да се увеличават за всяка година с вноски след навършване на възрастта за пенсиониране (65 за мъже и 60 за жени)
15. Обединяване на схемите за безработица, за селското стопанство, банковото дело, финанси и застраховане към общата схема за социално осигуряване
16. Премахването на изключенията от осигуряване за:
    1. Държавни служители, местна администрация, полиция, медицински сестри, работещи в железницата и др.
    2. Лица с доходи над 420 паунда на година, които не упражняват физически труд
17. Смяна на разпоредбата за вдовишки пенсии, като трябва да се отговаря на нуждите при всеки различен случай. Предоставя се временно обезщетение при всички случаи, обучение ако е необходимо и обезщетение докато вдовицата трябва да се грижи за деца на издръжка
18. Включване на субсидията за погребение в задължителната осигуровка
19. Прехвърляне на функциите местната администрация към Министерството на социалната сигурност по отношение на държавното подпомагане различно от лечение
20. Прехвърлянето на отговорността за незрящи към Министерството на социалната сигурност, и създаване на нова схема за поддържане на благосъстоянието им чрез сътрудничество между министерството, местните власти и доброволни агенции
21. Прехвърляне към Министерството на социалната сигурност на функциите свързани с работата на митническите органи по отношение на пенсиите несвързани с вноски
22. Смяна на комитета за задължително осигуряване срещу безработица с подобен, но с разширени правомощия
23. Преобразуване на бизнеса с индустриално осигуряване в обществена услуга и др.

Този значителен списък с промени не означава, че предложенията на доклада не признава постиженията на миналото. Каквото се предлага днес за унифицирана социална сигурност произлиза от това, което е вече постигнато. Запазва се принципа разходите на осигурителната система да се покриват между работника, работодателя и държавата. Запазва се и се разширява принципа, че задължителната осигуровка трябва да осигурява обезщетение в един и и същ размер, независимо от доходите, в замяна на плоски вноски от всички. Запазва се най-добрия метод за отчитане на вноските към системата по отношение на документирането им чрез осигурителни печати. Предложената схема в някои отношения е революция, но по по-важните неща е естествено развитие от миналото.

Планът за социална сигурност се представя като нещо, което може да се въведе в действие веднага след края на войната. В меморандум от актюера на правителството по отношение на финансовите аспекти на плана се приема за целите на свързаните с него разходи по отношение броя на населението, че планът ще започне да действа от 1 юли 1944 г., а първата цяла година ще бъде календарната 1945 г. Но с оглед законодателната и административна работа, която ще е нужна да се приведе планът в сила, толкова скоро ще е възможно само ако се приемат принципите на плана от правителството и парламента.

ЧАСТ 5

ПЛАН ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, МЕТОДИ И ПРИНЦИПИ

Обхват на социалната сигурност – терминът „социална сигурност“ се използва, за да обозначи осигуряването на обезщетение при загуба на работата, при болест, злополука, пенсиониране за възраст, подпомагане за погребение, и да се покрият извънредните разходи свързани с раждане на дете, брак или смърт. На първо време социалната сигурност означава сигурност за минимални доходите, но системата трябва да се стреми възможно най-скоро да  се отстрани причината за загубата на доходи.

Три предположения – не може да се изработи задоволителна схема за социална сигурност с изключение на следните случаи:

– Надбавките за деца до 15 години или в редовно обучение до 16 години

– Здравни и рехабилитационни услуги за превенция и лечение на болести и възстановяване на трудоспособността за всички членове на обществото

– Поддържане на заетостта, тоест избягване на масовата безработица

Три метода за сигурност – планът за социална сигурност е очертан по-долу, включващ три метода: социално осигуряване за основните нужди, национална помощ при специални случаи, доброволно осигуряване за допълнения към основното подпомагане. Социалното осигуряване означава предоставяне на парични средства при условията за задължителни осигурителни вноски направени преди това, независимо от средствата, с които разполага индивида към момента на претенцията за обезщетение. Докато социалното осигуряване може и трябва да бъде основен инструмент за гарантиране на доходите, не може да бъде единствен. Необходимо е да се допълва и чрез доброволно осигуряване. Националното подпомагане означава предоставяне на парични средства при доказана нужда от тях по време на претенцията, като се взимат под внимание индивидуалните обстоятелства за всеки отделен случай. Подпомагането е необходимо допълнение към социалното осигуряване, като може да разшири обхвата му. В допълнение към социалното осигуряване и подпомагане, има място и за доброволно осигуряване. Социалното осигуряване и подпомагане се организират от държавата, за да гарантират основен доход за издръжка. Доходите и разходите на населението обаче се различават драстично. Поддържането на висок стандарт при изпадане в нужда е въпрос на личен избор и е необходимо лицето да се осигурява допълнително и доброволно. Но държавата трябва да е сигурна, че мерките й дават свобода и насърчават подобно доброволно осигуряване.

6 принципа на социалното осигуряване – схемата за социално осигуряване стъпва на 6 основни принципа:

– Фиксиран размер на обезщетението за издръжка

– Фиксиран размер на осигурителната вноска

– Унификация на административната отговорност

– Адекватност на обезщетенията

– Изчерпателност

– Класификация

Фиксиран размер на обезщетението за издръжка – първия принцип на социалното осигуряване е предоставяне на обезщетение в един и същи размер, без значение от доходите на лицето преди да изпадне в безработица, неработоспособност или да се пенсионира. Изключение е направено само за продължителната неработоспособност в резултат от трудова злополука. Този принцип идва от признаването на мястото и важността на доброволното осигуряване и осигурителната схема предложена за Великобритания от тази в Германия, Съветския съюз, САЩ и повечето страни с изключение на Нова Зеландия. Фиксирания размер на обезщетението е един и същ при загуба на доходи поради безработица, инвалидност, пенсиониране. За периодите на майчинство или след загуба на съпруга има временно обезщетение в по-голям размер.

Фиксиран размер на осигурителната вноска – втория фундаментален принцип е, че задължителното осигуряване трябва да е в един и същи размер, независимо от доходите. Всички осигурени лица, бедни или богати плащат едни и същи осигуровки. Тези с по-високи доходи плащат повече косвено, тъй като една част от разходите на социалното осигуряване се покрива от държавния бюджет. Тази черта разграничава схемата предложена за Великобритания от схемата установена наскоро в Нова Зеландия, според която размера на осигуровките е свързан с доходите. Единствено изключение е по-голямата вноска за работещите в индустрии с по-голям риск.

Унификация на административната отговорност – третия принцип е да се концентрира администрирането на системата за по-голяма ефективност и по-ниски разходи. За всяко осигурено лице ще има седмична вноска, която да покрива всички рискове. Ще има локални офиси във всяка област, които да обслужват гражданите. Методите за плащане на различните обезщетения ще взимат под внимание обстоятелствата на осигуреното лице. Всички вноски се правят към фонда за социално осигуряване и всички обезщетения се изплащат от този фонд.

Адекватност на обезщетенията – единния размер на обезщетението трябва да бъде достатъчен, за да се покрият разходите за издръжка във всички нормални случаи. Обезщетенията трябва да се изплащат, дотогава, докато от тях има нужда.

Изчерпателност – не трябва да се оставя нито на социалното подпомагане, нито на доброволното осигуряване който и да е основен риск, който може да се покрие от схемата за социално осигуряване. За всички рискове, толкова общи като например разходите за погребение, схемата на задължителното социално осигуряване е много по-евтина за администриране от доброволното осигуряване.

Класификация – социалното осигуряване, въпреки, че е унифицирано и всеобхватно, трябва да взима под внимание начина на живот на различните слоеве на обществото. Някои зависят от доходите получавани от труд, някои печелят по друг начин, домакините пък оказват жизненоважни неплатени услуги, някои са под трудоспособната възраст, а други над нея. Терминът „класификация“ се използва, за да обозначи, че е необходима различен подход при осигуряването според различните обстоятелства, за всеки от тези класове от обществото. Но класификацията не се прави по икономически или социален признак.

6 класа на населението – според нуждите на хората. От гледна точка на социалната сигурност хората се разделят на 6 основни класа: служители, работещи друга платена работа, домакини, други в работоспособна възраст, под работоспособна възраст, над работоспособна възраст. Някои рискове, например за медицинско лечение или за погребение са общи за всички. Но лицата под работоспособна възраст се нуждаят от детски надбавки, а тези над работоспособна възраст от пенсии. Останалите 4 класа имат различни нужди, за които ще бъдат осигурени от вноски, независимо дали са направени от тях или от друго лице за тях. Клас 1 (работещите на трудов договор) в добавка към медицинските грижи, разходите за погребение и пенсия, се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи в следствие от безработица или неработоспособност. Клас 2 (заети с доходи, но не по трудови правоотношения) не могат да са осигурени срещу загуба на работа, но се нуждаят от сигурност срещу загуба на доходи поради неработоспособност. Клас 3 (домакини) без платена заетост нямат нужда от загуба на доходи поради неработоспособност или друга причина, но имат специфични нужди произтичащи от брака. Клас 4 (останалите в работоспособна възраст) е хетерогенна група, в която малка част от хората остават за голяма част от живота си, но която се нуждае от средства при медицинско лечение, погребение и пенсиониране, също така да си намерят нов поминък.

8 причини за бедността:

– Безработица – невъзможност на работоспособно лице да работи срещу възнаграждение. Осигурителната система осигурява обезщетения и субсидии

– Неработоспособност – невъзможност на лице в работоспособна възраст да работи срещу възнаграждение поради болест или злополука. Осигурителната система предоставя обезщетение и индустриална пенсия

– Загуба на препитание – от лица работещи на свободна практика. Предоставя се обучение, което да ги подпомогне да се преквалифицират и намерят ново препитание

– Пенсиониране – системата предоставя пенсия за възраст

– Брак – нуждите на жената се удовлетворяват чрез:

• Субсидия при сключване на брак
• Субсидия при раждане на дете и ако жената е работила преди раждането, обезщетение за майчинство
• Обезщетение или пенсия при загуба на доходи от съпруга поради безработица, инвалидност или пенсиониране
• Обезщетение според индивидуалните обстоятелства при смърт на съпруга
• При развод – обезщетение, издръжка и възможност за обучение
• При невъзможност за изпълнение на домакинските задължения – субсидия за платена помощ при болест, като част от лечението

– Разходи за погребение – предоставя се субсидия

– Деца – до навършване на 16 години ако учат се предоставят детски надбавки

– Физическо заболяване или нетрудоспособност – предоставя се лечение и рехабилитация

Работници по трудови правоотношения (клас 1) – това са лица, които зависят от доходите, които получават по силата на договор за труд, включително чиракуване. Границите на този клас се коригират чрез някои изключения и допълнения. Осигурените лица от този клас имат трудова книжка, които представят на работодателя за печат. Работещите, които са наети от друг член на семейството се изключват от този клас и попадат към клас 2, за да се избегнат фиктивни претенции за обезщетения за безработица. Лица от клас 2 или 4 наети на временен трудов договор могат да изискват освобождаване от вноски, а лицата от клас 3 могат да се освободят от вноски толкова дълго, колко желаят. Освободените лица представят на работодателя специална карта за печат.

От друга страна, някои изключения, с които се освобождават от вноски определени лица, повече няма да се прилагат. По специално:

– Няма да има изключения за който и да е работник на основание лимит според доходите

– Работниците на възраст над работоспособната, няма да имат право да избират дали да се осигуряват или не заради принципа, че пенсия се получава само на оттеглили се от трудова възраст поради възраст (65 години за мъже и 60 години за жени). Тези, които продължат да работят след това, трябва да правят вноски, като могат да се пенсионират по всяко време след това.

– Всички трябва да правят вноски независимо от личния им риск. За военните специални условия за вноски ще им осигуряват право на обезщетение, когато се върнат към цивилния си живот. За търговците ще има специални договорености за вноски според условията на тяхната заетост.

Работещи друга платена заетост (клас 2) – това са всички, които работят с платена заетост и не са включени към клас 1. Повечето от тях са лица, които работят за своя сметка и са работодатели на самите себе си, включително амбулантни търговци, фермери и др. Работещите от клас 2 плащат вноски чрез книжка за заетост. Ако лице от клас 2 прекъсне своята дейност и бъде нает по трудов договор, ще премине към клас 1 и ще има право на обезщетение за безработица в допълнение към останалите обезщетения от клас 2. Ако е нает на временен трудов договор, само работодателя ще прави вноски като лицето няма да има право на обезщетение за безработица. Обратно, ако лице, което е основно заето по трудов договор, но което също работи по нетрудови правоотношения, ще има право на освобождаване от вноски от клас 2. Лицата от клас 2 ще имат право да кандидатстват за освобождаване от вноски ако техния доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Домакини (клас 3) – това са омъжени жени в трудоспособна възраст, живеещи със своите съпрузи. Домакиня, която има платена работа, може да избира дали да прави вноски за клас 1, клас 2, или да не прави никакви вноски.

Други лица в работоспособна възраст (клас 4) – това са в основно ученици и студенти над 16 години, неомъжени жени, ангажирани с домашни задължения, неработоспособни поради загуба на зрението или друго физическо увреждане, без да имат право на обезщетение от схемата за социално осигуряване. Лицата със загуба на зрението и други физически увреждания след приемането на новата схема ще се третират като принадлежащи към клас 6 (получаващи пенсия), а не към клас 4. Всички останали в клас 4 трябва да имат осигурителна книжка и да правят вноски тази книжка трябва да се издаде, за да се получи трудова книжка или карта за заетост. Лицата в клас 4 могат да се освободят от осигурителни вноски ако общия им доход е под определен минимум – примерно 75 паунда на година.

Лица под трудоспособна възраст (клас 5) – всички лица на възраст под 16 години, които са в редовно обучение, независимо дали задължително или доброволно

Лица над трудоспособна възраст (клас 6) – минималната пенсионни възраст ще бъде 65 години за мъжете и 60 години за жените, но лицата, които продължат да работят ще правят вноски и ще се третират като принадлежащи към клас 1 или клас 2.