Alexander Todorov Network

Настоящото представлява превод с коментари на статия от 2004 г. на Пол Кругман, за опита за приватизация на социалното осигуряване в САЩ.

Пол Кругман е професор по икономика и международни отношения в университета Принстън и е 14-я най-цитиран икономист в света. През 2008 г. печели Нобеловата награда по икономика.

Кругман: „Частно социално осигуряване: ние купуваме провал“

Пол Кругман споделя някои обществени тайни относно опитите за приватизация на пенсионните системи на САЩ, Великобритания и Чили.

„Тъй като администрацията на президента Буш се опитва да превърне социалното осигуряване в гигантска 401к схема (това са доброволните частни фондове в САЩ, не като насилствените с държавна протекция от Чили и България), може да научим много от други страни, които са тръгнали надолу по този път.

Информация за опита на страните с приватизация на социалното осигуряване не е трудно да се намери. Например Century Foundation на адрес www.tcf.org, предоставя множество линкове.

Като не броим Cato Institute и други организации промотиращи приватизацията на социалното осигуряване с оптимистични приказки от „1001 нощ в Чили“ (в България пропагандата се провежда най-вече от „Институт за пазарна икономика“ като независима от правителството организация), медиите в САЩ предлагат на читателите и зрителите твърде малко информация за опита на останалите страни. В частност, на публиката не са разкрити 2 тайни:

–          Частните фондове отклоняват голяма част от вноските на работниците в полза на дружествата, които ги управляват

–          Частните фондове оставят мнозинството от пенсионерите в крайна мизерия

Десетилетия на добре обмислена маркетингова пропаганда са убедили американците, че правителствените програми винаги създават раздута бюрокрация, докато частния сектор е винаги строен и ефективен. Когато става дума за пенсионното осигуряване обаче се оказва, че това е точно обратното.

При държавното обществено осигуряване над 99% от вноските отиват за директни плащания на пенсионерите, докато под 1% са разходите за администрация.

Докато при чилийската схема, таксите за управление са около 20 пъти по-високи. И това е типичния пример за приватизирано социално осигуряване. Тези такси рязко намаляват възвръщаемостта, които гражданите могат да очакват от своите сметки. Във Великобритания, която има приватизирана система от времето на Маргарет Тачър се налага правителството да наложи таван на таксите, които събират инвестиционните компании. Въпреки това, таксите продължават да откъсват голямо парче от спестяванията на британците.

(към днешна дата във Великобритания всички получават един и същ размер на държавната пенсия с някои малки изключения, въпреки, че осигуровките са прогресивни според доходите)

Основателните прогнози за възвръщаемостта на личните сметки в САЩ е 4% или по-малко на година. Ако ние въведем система с таксите във Великобритания, възвръщаемостта за работниците ще се редуцира с повече от 25%. Добавяйки големи намаления на гарантираната доходност и големи увеличения на риска, ние правим „реформа“, която ще увреди интересите на всички, с изключение на индустрията на частните фондове.

Лобистите настояват, че приватизираната система в САЩ може да има много по-ниски разходи. Истина е, че разходите ще са ниски ако инвестициите са силно ограничени до индексни фондове с малко разходи – това ще е точно така ако правителствени представители, а не отделните граждани взимат инвестиционните решения. Cato Institute преименува своя проект „Приватизация на социалното осигуряване“, като замени думата „приватизация“, с думата „избор“. Обаче ако така ще работи системата, приказките, че работниците ще имат контрол над техните пари е фалшива реклама.

За протокола, не мисля, че даването на частни корпорации на огромен водопад от пари е основния мотив за желанията за приватизация, става дума за идеологическа пропаганда. Но водопада с пари е основната причина на Wall Street да целят приватизацията и всеки трябва да бъде особено подозрителен.

След това, по въпроса с мизерията сред възрастните хора.

Приватизаторите, които възхваляват чилийската система никога не споменават, че все още се очаква да бъдат намалени разходите на публичните финанси. Повече от 20 години след създаването на системата, правителството продължава да налива пари. Защо?

Защото чилийското правителство трябва да предостави субсидии за работниците, които нямат достатъчно средства в сметката си, за да получават минимална пенсия. С други думи приватизацията на социалното осигуряване осъди мнозинството от пенсионерите на крайна мизерия и правителството трябва да ги спасява.

Същото нещо се случва и във Великобритания. Неговата Pensions Commission предупреди, че онези, които са мислели, че приватизацията на Тачър решава проблемите с пенсиите, са живели в „рая на глупците“. Огромни допълнителни плащания от правителството ще са необходими, за да се предотврати завръщането на масовата мизерия сред възрастните хора – проблем, който във Великобритания, както и в САЩ са мислели, че са решили.

Опитът на Великобритания е директно свързан с плановете на администрацията на Буш. Финалния план за приватизация вероятно ще изисква да се спестяват пари в бъдеще като трябва да се намали размера на държавната пенсия. (точно това беше направено в България през 1999 г.)

Тези спестявания ще бъдат илюзия: 20 години от сега, американската версия на комисията по пенсии във Великобритания ще предупреди, че са нужни допълнителни разходи на правителството, за да се предотврати огромния скок в бедността на пенсионерите. (колко странно съвпадение, и в България точно за 20 години е предвидено да действа схемата – до 2020 г.)

Така че администрацията на Буш иска да изхвърли система, която работи и която може да бъде финансово осигурена за поколенията с някои малки реформи. Вместо това администрацията иска да купуваме провал, система, която е изпробвана и нито спестява пари, нито предпазва пенсионерите от мизерията.“

Пол Гругман

krugman@nytimes.com

Оригиналния текст на статията може да бъде намерен на този адрес.