Имало едно време голям аквариум. С 2 вида обитатели – водорасли и рибки.
На водораслите им трябвало вода и светлина, рибките били вегетарианци. В началото, накъдето и да се обърнели, било пълно с водорасли. Рибка-вегетарианец, от гледна точка на водораслите, си е жив хищник и те не гледали добре на другия вид. Аквариумът бил със само 2 вида обитатели, а някой трябвало да го оглави. Тъй като от гледна точка на рибките, те са върха на хранителната верига, а водораслите нямат мнение, или поне са в невъзможност да си кажат, рибките се самопровъзгласили за пълновластни господари в аквариума.
С течение на времето рибките като доминиращ вид в хранителната верига, се увеличавали и като количество. Водораслите, които като подчинен вид имали функцията да чистят аквариума намалявали пропорционално. Вече за рибките не било толкова просто само да се обърнат и да попаднат на водорасло, което да доминират. С прогресивното намаляване на водораслите, аквариума ставал все по-мръсен – по-малко водорасли трябвало да чистят на повече рибки. В същото време, колкото повече намалявали водораслите, толкова повече рибките започнали да приличат на риба-прасе – все по-тромави, а водораслите трябвало да се търсят все по-дълго, за да се доминират.
Двата вида започнали да се гледат накриво – едните трябвало да чистят повече, докато другите трябвало да ги търсят повече, за да ги доминират. В същото време, поради текучеството на водорасли, рибките започнали да налитат на себе си.
Многовековен спор на рибки в аквариум, на специално нарочено събрание
Риба консерватор: „Уважаеми, във водата се усеща някакво напрежение, имаме проблем, ние обаче вярваме, че каквото става, това трябва да става, не трябва да се променя нищо, за да не повредим нещо.“
Риба либерал: „Ааа, тази вашата няма да я бъде. Ние вярваме, че аквариумът трябва да се саморегулира сам, невидимата ръка ще свърши цялата работа. Водораслите и рибките трябва да се състезават, никой не може да им се бърка. Затова няма да се променя нищо.“
Риба лейбърист: „Вижте какво, и вие и вие бъркате. Погледнете ги рибките – хапват водорасли. Ключовата дума е „хапват“. Това не е просто хапване, това е труд. Ние вярваме, че труда трябва да се защити. Затова рибките ще продължават да доминират водораслите и никой не може да им пречи да го правят.“
Риба консерватор: „Стабилност!“
Риба либерал: „В никакъв случай, свободен пазар!“
Риба лейбърист: „Не, не и не, труд!“
––
Свободния пазар в аквариума означава по-силния да доминира по-слабия винаги. Но ако рибките продължат да доминират аквариума по същия начин, водорасли няма да останат. Това ще значи ли, че рибките са спечелили на свободния пазар и играта е приключила за тях? Да, действително играта за тях ще приключи. Няма ли водорасли, които да доминират, самите те ще се превърнат във водорасли. Теорията за невидимата ръка ще познае, че нещата ще си дойдат на мястото от само себе си – в аквариума няма да е останала и една рибка.
И така, при сблъсък на беззащитно водорасло и рибка на свободния пазар, кой ще спечели двубоя? Може да изглежда очевидно, но отговорът е, че рибката няма никакъв шанс – да си на върха на хранителната верига означава, че си част от хранителната верига.
Не съществува ли рибката в баланс с водораслото, в аквариума ще остане само водораслото.
април 6, 2016 в 09:42
Интересно пресъздаване на реалността. Само че, според мен, всеки вижда нещата с леки разлики.
януари 1, 2013 в 20:47
[…] Era For Humanity Фермата на животните Експеримент с 5 маймуни Водорасли, рибки и „свободния пазар“ Моята приятелка – Банката Zeitgeist Moving Forward Приказка за […]
октомври 2, 2011 в 00:47
Общото между свободния пазар и аквариума (разглеждан по този прост начин) е единствено това, че и двете са нелинейни динамични системи.
Осен това тези обекти нямат нищо друго общо. Сравнението е некоректно.
Аз обаче няма да се меся в политиката, ще ви вдигат данъците и регулациите и в резултат вие ще обеднявате заради социалистическата си религия.