Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета

Годината е 1980 г. „Един призрак броди по света…“ Това е призракът на решилите да направят заложници всички правителства на планетата.

Първоначалната бомба е предвидена за 1981 г.

В средно голяма и бедна страна, управлявана от военна диктатура, ще се направи експеримент, който в последствие да бъде даван за пример на останалите страни на планетата, и който ще разруши социалните им системи, а за определен период от време ще постави на колене правителствата им.

За параван се използва ентусиазиран младеж, който може би толкова години по-късно все още не знае в какво участва, и който в крайна сметка може би няма вина за това, което се случва, (въпреки че е трудно да се повярва на подобна версия имайки предвид, че съвпадението на фамилията не е случайно). Този младеж се казва Хосе Пинера, а бомбардираната страна, която ще се дава за пример е Чили.

„Ура, вие вече сте свободни от правителството, повече няма нужда да плащате данък пенсии на държавата“.

„Ще го плащате и на нас, ура!“

Бомбата избухва на първи май 1981 г. Работниците вече са свободни от държавата и не е нужно да плащат повече данък пенсии. Само трябва да плащат някакви минимални 10% осигуровка за пенсия на задължителен частен пенсионен фонд, до края на кариерата си. Имат възможност на избор – държавна пенсия или такава от частен пенсионен фонд.

„1981 г., по време на диктаторския режим на Пиночет. Хиляди са арестувани, изчезнали, застреляни и измъчвани. Обществената свобода е задушена, профсъюзите спрени, политическите партии забранени, а опонентите изпратени в изгнание. Критиците са отстранени от университетите. Медиите са абсолютно цензурирани. Без възможност за публичен дебат, под силен натиск от диктатурата, работниците, които биха останали към старата система били принудени да се присъединят към частните пенсионни схеми, заедно с всички, които стъпват на пазара на труда за първи път.“

Докато държавата проявява солидарност, и поради тази причина няма как да направи пенсионерите милионери, то благодарение на задължителния частен пенсионен фонд всеки ще си има собствена сметка, няма да си я дели с никой и определено ще блажи страшно, особено като се пенсионира.

Как работи:

Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

Малко избързахме.

Работниците в Чили вече са свободни от държавата, а трябва да плащат задължително само 10% от доходите си на частни компании, които правят бизнес – наречени частни пенсионни фондове. Вярно, че частните пенсионни фондове не произвеждат никакви продукти или услуги, но и това е чисто съвпадение. Затова, по-добре, дайте да празнуваме за Чили!

Голяма радост – военната диктатура позволява на работниците си да се освободят от нея. И правдоподобно звучи и толкова хуманно. Освен това работниците могат да внасят доброволно още 10% от доходите си в частни пенсионни фондове, за да имат още повече пари по личната си сметка, която не могат да пипат в следващите 40 години, и която ще ги направи богати. Освен това, тези 10% доброволно внесени пари в частни фондове са освободени от данъци(когато се внасят)!

Повечето финансови пирамиди се възползват от объркването между истинския бизнес и сложните, но убедителни финансови схеми.“

Частната компания по принцип предлага някаква добавена стойност на клиентите си, прави всичко възможно да им предложи повече добавена стойност, за да може да ги задържи да продължат да си купуват от нея и в следствие компанията да печели. Ако не може да се справи, фалира.

Задължителния частен пенсионен фонд, първо е частен, тоест работи за печалба и теоретично не може да фалира. По принцип е истински бизнес, регистриран съгласно закона, всичко е честно, всичко е точно, а клиентите на фонда ще са му клиенти в следващите десетилетия, гарантирано. Дава ли добавена стойност за клиента, дали е толкова важно? Къде ще отиде клиента като е задължен да участва в убедителната финансова схема на частните фондове? При конкурентния частен пенсионен фонд, който носи в крайна сметка същата добавена стойност? И какво от това ако изгуби един клиент? Нали от конкурента също ще избяга друг клиент, който ще заеме мястото на тръгналия си?

Държавата каквото и да прави, все я сочат с пръст, все дава малки пенсии, а частните пенсионни фондове със само 10% задължителна вноска всеки месец, ще направят всички пенсионери много богати, ония будалите с държавните пенсии да блъскат цял живот и да хрупат хляб накрая, за пенсионерите с частни пенсии ще има пасти с хайвер от акула. А вие пробвали ли сте хайвер от акула?

Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.

95% от работниците тогава се присъединяват към задължителните частни пенсионни фондове. Те вече са свободни от правителството и няма да плащат повече данък пенсии на държавата. Никой не обича да плаща данъци, нали така? Друго си е да трупаш в собствена сметка.

А свободата е относително нещо. Частните пенсионни фондове са създадени от държавата, регулират се от държавата, и основното, в което могат да инвестират са държавни облигации.

Работниците повече няма да плащат данък пенсии на държавата (тъй като не обичат да плащат данъци), задължителния им частен пенсионен фонд ще го прави вместо тях, срещу комисионна.

А за да не може схемата да се разбере бързо – фондовете може да са с различен риск. Едни безрисково ще купуват държавни облигации от… Афганистан например. А други ще могат и да рискуват. Младите работници могат съвсем спокойно да си позволят да рискуват пенсията си, даже трябва да се поощряват да я рискуват(нали ще рискуват и ще загубят, организаторите на схемата винаги печелят), а по-старите ще изберат сигурното – държавни облигации от Испания например, или може би нещо португалско?

Момента с държавните облигации е много интересен. До преди схемата „задължителни частни фондове“, работниците си плащат данък пенсии и получават държавна пенсия. След това обаче, работниците спират да плаща данък пенсии на държавата, а ги дават на частен фонд. Държавата обаче трябва да плаща пенсиите на текущите пенсионери, но няма приход (Чили има какво да изнася, но с нормалните държави не е точно така). Затова почва да издава дълг – облигации. Задължителните частни пенсионни фондове купуват тези облигации – това се нарича управление, за което работника плаща комисионна на фонда. За по-просто работника ползва посредник, на който плаща комисионна, за да си плати данъците към държавата, от които е избягал. Но не е чак толкова просто, защото държавата започва да затъва в дългове. Колкото по-затънала е в дългове, толкова по-висока става лихвата, която плаща (в някои държави пък вместо с държавен дълг през 2007-8 си плащат сметката благодарение на евтина проституция). В този момент на частните фондове започва да им става тясно в този капиталов (за организаторите) пазар. Тогава започват да търсят къде да инвестират в други държави. От където ще взимат максимално ниска доходност – това значи максимална сигурност, нали така? Официалната версия за това поведение е „диверсификация на риска“. Но по принцип се нарича национално предателство. Парите на работника се изнасят зад граница законно, а когато един ден трябва да му се върнат под формата на пенсия, ще са се изпарили. Но още малко търпение.

Видяхте ли как лапнаха въдицата в Чили(но като се замисли човек, дали са лапнали, по време на военна диктатура не е много сигурно)? Дайте да го пробваме този номер в още държави от Латинска Америка и други държави, които си имат достатъчно проблеми, че със сигурност ще се хванат – например в Източна Европа, и България също.

Реалността 31 години след залагане на бомбата в Сантяго

Централната банка на Чили повишава лимитите за чуждестранни инвестиции на дружествата управляващи частните фондове, за да им позволи да диверсифицират портфейлите си. Общия размер на чуждестранните инвестиции към 1 септември 2011 г. не трябва да надхвърля 80% (нали все пак не трябва целия капитал да се изнесе зад граница, иначе ще стане прекалено подозрително).

Управляващите дружества(АFPs) предлагат 5 типа пенсионни фондове с различен риск. Централната банка на Чили  поставя лимити на чуждестранните инвестиции на всеки от 5-те типа фондове, като A са най-рисковите, а Е са най-малко рисковите.

Лимит на чуждестранната инвестиция

Вид фонд

A

B

C

D

E

100%

90%

75%

45%

35%

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Има логика това нещо. Фонд тип „А“ инвестира супер рисково и затова няма лимит. Фонд от тип „Е“ е с най-нисък риск и трябва повече да купува държавен дълг на Чили, и по-малко държавен дълг на… Северна Корея примерно.

В края на октомври 2010 общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са извън страната (като за фондовете тип „А“ 71,4% от средствата са изнесени извън граница, а 95,2% от средствата на фондовете от тип „Е“ са в Чили).

Според правилата на чилийските „мултифондове“, работниците (до 55 години за мъжете и 50 години за жените) могат да избират всеки от 5-те типа фондове. По-възрастните не може да избират фонд тип „А“ (най-високорисковия). Онези, които не изберат, автоматично се разпределят според възрастта си (за възраст до 35 години – фонд тип „B“). Към месец май 2010 г., около 60% от хората са били служебно разпределени(това е то личното и частното, нали така?).

От юни нови правила стимулират работодателите да внасят допълнително средства за пенсия на своите работници, също така работниците също трябва да внасят допълнително доброволно.

Доброволните схеми (APVC plans) са предназначени да допълнят задължителните индивидуални сметки управлявани от частните пенсионни дружества (AFPs). От октомври 2008 г., когато тези схеми са представени, само 5 компании са предложили доброволни схеми на общо 188 работника (към февруари 2011). Новите правила за доброволните схеми (APVC plans) включват:

–          за да се въведе APVC план, минималния процент или брой работници в една компания се сваля до 15% или 100 работника, което е по-малко. До преди това трябва поне 30% от работниците или 300 работника да участват в схемата.

–          работника да може да си изтегли цялата сума незабавно ако има 24 месеца вноски от последните 60 месеца при същия работодател

–          процесите на въвеждане на схемата и включването на работниците да се оптимизират

(всичко в името на това повече пари да се прибират по-лесно)

APVC плана се създава по силата на договор между работодателя и институцията, която има право да администрира плана – частен фонд, банки, осигурителни компании, взаимни фондове, инвестиционни посредници и др. Работодателите трябва да правят вноски (освободени от данъци) на всички участници в схемата. Размера на вноската зависи от условията на всеки план.

Като още един стимул да се насърчава доброволното спестяване в частен фонд, правителството дава годишна субсидия 15% от общия размер на доброволно направените от работника вноски за пенсия (удивителното на цялото това нещо е, че после тези фондове ги наричат частни, субсидията не се смята за недопустима държавна помощ, а работниците били избягали от правителството). Максималната годишна субсидия е 497 долара на работник. За да има право на субсидията, работника трябва да е правил редовно вноски в личната си сметка, като общия размер на доброволно спестяване не може да надхвърля с повече от 10 пъти задължителните вноски през годината. Обаче работниците трябва да върнат субсидията ако изтеглят каквото и да е от доброволно направените вноски преди пенсионна възраст.

От юли 2011 г. всички работодатели трябва да плащат разходите за осигуровки за наследствени пенсии и пенсии за инвалидност на своите служители. Пенсионната реформа от 2008 г. прехвърли това задължение от работника към работодателя.

Според чилийската пенсионна схема, работниците плащат 10% от доходите си в задължителен частен пенсионен фонд по избор. 6-те управляващи дружества, от които може да се избира (дори в България са вече 9, а резултатите са плачевни) прибират административна входна такса 1,73%. Това означава, че данък пенсии за частен фонд всъщност не е 10%, а 11,73%, но от тях само 10% отиват в „лична“ сметка на работника, а останалите се прибират от фонда. По друг начин казано още при внасянето на вноската, 14,75% от парите на работника ги няма и са прибрани от фонда за входна такса. Работодателските вноски към сметката на работника са доброволни.

Икономическата теория казва, че в дългосрочен период, в един свободен пазар, фирмите трябва да реализират „нормална“ печалба. В краткосрочен период е възможно някои фирми да реализират над нормалната печалба ако въвеждат иновации, но единствения начин, при който фирма може да реализира над нормалната печалба в дългосрочен период, е да разполага с монополна власт. При сравняване на възвръщаемостта на собствения капитал на пенсионните дружества в дългосрочен период, се оказва, че те реализират многократно по-голяма печалба от идентични индустрии във финансовия сектор (банките). Това дава основание да се подозира, че частните фондове в Чили реализират свръхпечалба и разполагат с монополна власт. Големият успех на чилийската пенсионна система – свръхпечалба за организаторите на схемата, подаяния по милост от правителството за мнозинството от пенсионерите.

От юли 2011 г. започна последната фаза на включване на 60% от най-бедните граждани навършили 65 години към първия стълб на държавната солидарна пенсионна система.

Първата фаза се въвежда през юли 2008 г. като са обхванати 40% от най-бедните навършили 65 години. Правителството очаква броя на бенефициентите да нарасне от над 900 000 през май 2010 г. до над 1,1 милиона през 2012 г.

Мащабното завръщане на държавната солидарна пенсионна система (SPS) е крайъгълния камък на пенсионната реформа в Чили през 2008 г. и доказателство за провала на 30 годишната схема на частните пенсионни фондове (от гледна точка на населението, иначе за организаторите е схема за милиарди разбила социалния мир).

През 2010 г. както е предвидено в закона за пенсионна реформа от 2008 г., правителството въвежда нов начин да измерва бедността, който включва модифициране на определението за семейство и за доход на глава от семейството, ползвайки различни източници за установяване на дохода.

Основната солидарна пенсия е 158 долара на месец (75 000 песос, минималната работна заплата в Чили е 362 долара). Правото на получаване на солидарната пенсия за старост се получава ако лицето:

–          е навършило 65 години;

–          няма право на друга пенсия;

–          е живяло в Чили поне 20 години, и поне 4 от последните 5 години преди кандидатстването за тази пенсия; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

Право на солидарна пенсия за инвалидност се получава ако лицето:

–          е между 18 и 64 години;

–          не получава друга пенсия;

–          е със степен на инвалидност установена от медицинска комисия;

–          е живяло в Чили за 5 от последните 6 години преди да кандидатства; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

При навършване на 65 години солидарната пенсия за инвалидност се превръща в солидарна пенсия за старост.

Държавата доплаща на всички правили вноски в задължителен частен фонд разликата между пенсията, която получават от частния фонд и минималната солидарна пенсия, ако отговарят на условията за получаване на солидарна пенсия.

Ако може да се вярва на Асоциацията на частните фондове, те плащат 887 255 пенсии. Очакванията на правителството са през 2012 г. 1,1 милиона пенсионера(в 60% най-бедни семейства) да получават минимална пенсия за сметка на държавния бюджет.

С думи прости, уж частните пенсионни фондове са частни, но правителството дава субсидия ако получават допълнителни вноски, уж работника се беше спасил от правителството, но се оказва, че в масовия случай правителството трябва да го спасява с минимална пенсия. Цената на това спасяване е увеличаване на държавния дълг. Уж частните пенсионни фондове щяха да решават проблеми, но заради тях правителствата по света ще падат едно по едно на колене. Кой ще плати отново сметката за експеримента? Нали е ясно кой?

Унгария защити националните си интереси и прекрати мародерството, за наказание й свалиха рейтинга и се възприема като по-рискова. Да се чете: спряла е кранчето и не може да се източва.

В името на националната независимост:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Забележка – статията е с аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на акции, облигации, злато и други подобни.

Всяка прилика с действителни лица и събития е толкова случайна, колкото случайности има в природата.

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2010-12/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-05/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-06/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-07/index.html

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Реклами