Alexander Todorov Network

Източник: едно към едно от http://botanix.bg/statii/300-ludost-po-laletata-cast-1.html

Всеки знае за известната шарлатания с лалетата, една от най-безогледните спекулации през всички времена, но на малцина е известно, че това е станало в годините 1634—1637, всред разгара на Тридесетгодишната война. Тогава голямата културна страна Германия подивяла и пропаднала дотолкова, че не могла да се издигне никога вече до старото равнище, защото се е издигала или интелектуално, или материално, по някога по отношение и на двете заедно. По това време Холандия процъфтявала, за нея борбите са били минала история.
Холандците в тяхната еднообразна страна са били винаги любители на цветята. Л’Обел говори за любовта към цветята на фламандците в епохата на кръстоносните походи и при управлението на богатите, потънали в прекомерен разкош бургундски херцози. Разправя се, че по времето, когато редките цветя били твърде скъпи, а работата на художниците е била евтина, някаква бедна жена поръчала на големия художник Йан Бройгел да й нарисува цветя, каквито тя нямала средства да си купи естествени. В олтара на църквата в Гент, работен от художниците братя Ван Ейк1, може да се видят цветята: радика, момина сълза, лютиче, теменужка, латинка, божур, перуника, карамфил, лазарка, богородична лилия, равнец, освен тях много южни растения, които братята Ван Ейк са видели при пътуването си из Португалия: лоза, смокиня, нар, палма и портокал. Двеста години по-късно никой търговски кораб не е могъл да напусне холандско пристанище без задължението неговият капитан да донесе в Холандия семена, луковици, корени и по възможност и живи растения. И в най-малките селища се основали сдружения за отглеждане на цветя. Те имали свои правилници, церемонии и празници. Напролет устройвали събор, на който избрани съдии давали преценка за новите цветя. Това обаче не е нещо необикновено: в Бомбай парсите по случай цъфтенето на някое рядко цвете канят приятелите си и устройват празненство.
Всеки градинар, когато приема посетители, изпитва чувството, че градината му не е на нужната висота и става смешен, когато заявява: «Ех, преди четири седмици имахме разкошни цветя!»
В Холандия се създал един вид обред: експерти ходели от леха на леха, раздавали награди и определяли стойността на някое ново цвете. В навечерието на пролетния празник хората пирували и не приказвали нито за лов, нито за война, а говорели само за цветя, on cau-sait des fleurs — говореше се за цветя, — както писал за това френският посланик. Държавници, учени мъже и нежни дами, всичките работели в градините, садели чуждестранни растения и изпращали на ботаническата градина в Лондон клончета за присаждане. В Холандия се рисували най-красивите натюрморти на цветя в целия свят, макар и да се случвало понякога да се видят на една и съща картина цветя от различни сезони. Това изобщо няма значение, обаче за нас, които разглеждаме една книга за цветята, не може да не ни интересува.

Градините в нововъзродената Холандия били скромни. Дори и този, който имал голямо място, разделял го на по-малки градини и насаждал неимоверно много цветя в малко пространство. Това са били малки кокетни градини на малка страна, на една буржоазна култура. В Холандия се родила специалната «градинска украса», късове от корал, порцеланови фигури и разноцветни стъклени кълба, оттам са дошли и разните начини за ограждане на лехите, запазени до ден днешен: кахли, животински кости, олово, миди. Употребяването на човешки кости за такава цел било отхвърлено в Англия като крайно неанглийско. В Холандия процъфтявала също и чимшировата култура. От чимшир се изрязвали цели флоти, животни за гербове и ловни сцени.
Така се подготвила почвата до момента, когато се получило известие от Бусбек, че е видял да цъфтят между Одрин и Цариград множество нарциси, зюмбюли и лалета. Лалето е влизало в герба на турската династия на Османите. И точно както лилията във Франция, лалето в Турция се изобразявало върху камък, платове и керамика.
В Персия лалето растяло в диво състояние. То е служело като символ на любовно признание, възпявали го поетите, рисували го художниците. Великият Могул Бабер наброява около Кабул тридесет и три различни вида от това цвете. Както всички цветя, лалето според една персийска легенда било поникнало от капки кръв. «И там, гдето лалето, последвало младата пролет, издига червената си чашка, там загинал Ферхад от любов към Ширин и оцветил пустинята червено с кървавите сълзи на сърцето си». Още тогава турците заплащали висока цена за едно лале. Не е съвсем ясно дали думата «тюрбан» няма някаква връзка с «дулбан», тулпе (на немски тулпе означава лале).
Във всеки случай Бусбек изпратил във Виена семена и луковици, където Л’Еклюз ги посадил в дворцовата градина. Пет години по-късно Конрад Геснер видял и нарисувал едно лале в градината на съветника Херварт. Затова лалето носи името Tulipa Gesneriana (Геснерово лале). Скоро след това то се появило в градините на семейство Фугер в Аугсбург. Пак тогава заможни виенчани са правели поръчки на венециански търговци да им доставят луковици от Турция. В Англия в 1577 г. се получило от Л’Еклюз лалето Кларемон, майката на ранните лалета, а в 1582 г. едно лале с цвета на слама и едно бяло, бледорозово, тези цветя обаче не предизвикали възхищение. Л’Еклюз бил получил от Бусбек голямо количество луковици, които му се видели стари и негодни, затова ги заровил в земята на куп, те все пак поникнали и дали много цветове. Стотина от тях Л’Еклюз подарил на един аптекар във Виена, който ги потопил в захар, а някой си Анверски търговец ги опекъл и изял с оцет и зехтин. В книгата на Л’Обел в 1581 г. фигурират двадесет вида лалета.
През XVI век във Франция се водели религиозни войни и тя е била така раздвоена, както Германия през XVII век. Затова виждаме интерес към лалето да се проявява във Франция едва през XVII век. То е цвете на стила барок, цвете от епохата на Людовик XIII и Людовик XIV. Хора, които обичат хубавата форма, обичат и лалето. Аз мисля, че жените, които се кичели с естествени и изкуствени цветя в началото на XX век, никога не са носели лалета. Имам една модна илюстрация от 1886 г. с надслов «цветя за бал». В нея жените са нагиздени с цветя като планински ливади пролетно време, между тях обаче няма лалета. Но в 1610 г. французойките слагали лалета в дълбоките си деколтета. Скоро след това цената на лалетата скочила до небивала височина. Един мелничар дал мелницата си за една луковица от лале, един пивовар отстъпил пивоварната си за La tulipe brasserie (пивоварното лале). Един млад французин се възхитил, когато му дали зестра една рядка луковица, наречена „Сватбата на дъщеря ми“. Но всичко това е било само прелюдия на бясната страст за лалета, обхванала по-късно холандците.
Холандия бързо се издигнала до степен на най-значителна страна в Европа. Лицето на Европа се обърнало от Средиземно море към Атлантика. Едри търговци от Генуа, както и Аугсбургските Фугеровци си построили дворци в Амстердам. Тяхното богатство им позволявало да си набавят цветя, но това, което е станало между 1634 и 1637 г. в Амстердам, Харлем, Утрехт, Лайден, Ротердам, не е имало нищо общо с любовта към цветята, с разкоша или с богатството. Лалето се превърнало в търговски артикул от най-търсените, без никаква романтика.

Търговците на лалета не са били нито цветари, нито градинари, нито приятели или любители на лалета. Появили се разни баби и занаятчии, работници и графове, селяни и мореплаватели, прислужнички и ратаи, дами и шивачки, жени на рибари и деца — всички те се впуснали в борсови сделки. Самото название «борса» изникнало тогава, понеже спекулантите се срещали в къщата на някой си Ван дер Бьорсе в Брюге. Най-напред луковиците трябвало да се изпращат от Лил във френска Фландрия, където монасите се занимавали с отглеждане на лалета,но само до Френската революция. По-късно луковици изобщо не се явявали налице, а вместо тях се получавали квитанции за покупката. Тези именно хартийки били препредавани по-нататък на по-висока цена. По този начин са продадени десет милиона луковици. Но не всичко е вървяло благополучно, напротив хората са продавали цялото си имущество, за да си набавят луковици. За лалето Semper Augustus били платени 13 000 гулдена, за Адмирал Енкхуицен 6000 гулдена, за Вицекьониг 4203 гулдена. Според един сключен договор за вида Вив льо роа са дадени в замяна: два товара пшеница, 4 товара ръж, 4 угоени говеда, 8 свине, 12 овце, 1000 литра вино, 4 бъчви бира, 2 бъчви масло, 500 кг сирене, 1 вързоп дрехи и 1 сребърна чаша. За една луковица дали нова кола с два коня, за друга 12 акра земя.

Някой си побъркан по лалета платил тежки пари за един рядък екземпляр, а после узнал, че също такова лале притежавал и един обущар от Харлем. Той отишъл там, наброил на обущаря 1500 гулдена и стъпкал цветето, за да остане неговото лале единствено. След това той му казал, че е бил готов да плати десеторно повече. Като чул това обущарят се качил на тавана и се обесил.
Във всяко село имало определена кръчма, където ставали сделките. Всяко семейство си построило сушилня за луковици и парник за отглеждането им. Повишили се цените на сандъчетата за цветя и на глинените саксии. Случвали се и чудновати неща. Моряк видял в един магазин лукови глави. Взел една и я захапал, без да подозира нищо. Оказало се, че това е луковица от ценно лале.
Устройвали се празненства, за да се полеят сключените сделки. Всички платове и дантели носели изображение на лалета. Никой художник не рисувал цветя без лале между тях. Кърпачи на обуща, перачки и плетачки на дантели забогатявали. Не режели вече лук за готвене на яденето от страх да не се обиди «божеството, въплътено в луковиците».
Появила се нова религия: «Да се презира цвете, значи да се обижда Бога».
На сиропиталището в Алкмар подарили 90 000 гулдена, получени от продажбата на 120 луковици на лалета.
Хората предполагали, че тази търговия с лалета няма никога да престане, че в нея ще вземе участие цяла Европа и че всичките пари ще потекат към Холандия. Уговаряли се доставки за определен ден. Вместо уговорените 12 лалета пристигали само 3. Стойността на разликата следвало да се доплати от търговеца, но сумата често превишавала цялото му състояние. Понякога и купувачите не могли да заплатят исканите от тях огромни суми. От това произлизали ожесточени пререкания. Цените спаднали. Свиквали се събрания, държали се речи, отправяли се обиди към късогледите, които не вярвали, че такъв един ценен артикул можел да си загуби цената.
Изчезнало всеобщото доверие. Престанала да съществува вярата в лалето. На 27 април 1637 г. излязъл закон, който задължавал да се спазват договорите за лалетата като всяко друго търговско споразумение. Но в повечето случаи хората взимали набързо това, което още можело да се получи, често пъти само една частица от очакваното. Един холандец с доход 60 000 гулдена се превърнал за четири години в просяк.
Лудостта за лалета отминала. Обаче самите лалета били все още много ценни. В 1836 г. за един нов вид лале — Citadel of Antwerp — са заплатили 13 000 марки, която сума също не е малка.
Брандербургският велик курфюрст поръчал на своя придворен лекар, който се занимавал с градинарство и притежавал 216 различни видове лалета, да му приготви седемдесет и една илюстрации от най-скъпите лалета.
През XVIII век и Турция преживяла страст към лалетата. Тя обаче приличала много повече на лудостта по розите в императорския Рим, отколкото на бясната страст по лалета в Холандия. В действителност тя започнала по същия начин: за една единствена луковица от Персия били платени 1000 златни монети, но султанът заповядал на цариградския комендант да контролира цените. В турския двор при Ахмед III (1703—-1730 г.) тържествата в чест на лалето се празнували със страст, доколкото може да се говори за страст, като се знае обичайният турски стоицизъм. Само една поръчка на двореца възлизала на повече от 50 000 луковици. В дворцовите градини се отглеждали общо половин милион лалета, а любезният шейх Мехмед Лалезаре, отглеждач на лалета в градините на великия везир, зарегистрирал 1323 различни вида.
Френският посланик изпратил в 1726 г. на Людовик XV описание на един празник на лалетата, устроен за Ахмед III от неговия велик везир:
«Когато лалетата цъфтят и великият везир иска да ги покаже на султана, най-напред всички места, където са поникнали слепи лалета, се закриват старателно с други цветя, поставени в шишета. До всяко четвърто цвете се поставя по една свещ, а по всички алеи се окачват клетки с различни птици. Мрежените градински огради се окичват изобилно с цветя, отчасти в дълги саксии, и се осветяват от безкрайно множество цветни стъклени лампи. Такива пъстри лампи се окачват и по клоните на дърветата. Ефектът от тези цветове и светлини, отразени от безброй огледала, е величествен. Всяка вечер, докато цъфтят лалетата, се прави такава илюминация, допълвана от гръмките звуци на турската музика. През тези дни и седмици султанът и неговите придворни живеят и се хранят при великия везир на негови разноски.
Веднъж на един велик везир му хрумнало да използва костенурки като носачи на лампите. Те пълзели бавно между лалетата. Какво е в сравнение с това празникът, на който парсите в Бомбай посвещават само една вечер, когато разцъфва някой хубав цвят? Какво са в сравнение с това угощенията на холандските първенци, където журито е давало оценка на цветята и когато се е говорело за цветя вместо за убийства и унищожение? В Турция през времето, когато се строяла синята джамия, в Цариград не уреждали никакви други празненства освен за лалето, тъй като празникът на великия везир не е бил единствен. Устройвало се е и друго празненство при султана, на което са присъствали неговите пет жени, султанските наложници, робините от харема, както и главният кафеджия, който би могъл да се нарече церемониалмайстор на кафето, главният дворцов маршал и главният камерхер. Яденето се сервирало между цветята, всеки гост получавал подарък: един шал, украшение или една дреха. И тук имало жури за цветята, в което великият везир взимал благосклонно участие като съдия. На отглеждача на най-красивото цвете се давал диплом, който съобразно с този култ към красотата е имал вид на персийска миниатюра, написана с арабски и персийски шрифт и украсена с нарисувани гирлянди от цветя.
При Мехмед I в Цариградския сарай се уреждало празненство, когато раждането на някой султански син съвпадало с цъфтенето на лалето. Върху дървени скели се поставяли вази с цветя, лампи, стъклени кълба с разноцветни води и клетки с канарчета. С настъпването на вечерния здрач проехтявал оръдеен изстрел от Босфора, вратите на харема се отваряли и в светлината на хиляди благоуханни факли, носени от евнусите, са пърхали на всички страни разноцветните облекла на жените от харема, докато се чуел нов изстрел и евнусите надавали остри викове.
Жените, щастливи от тази малка радост, преследвали и тук само една цел, да привлекат вниманието на своя господар-султана. Ставало ли вече късно, главната ханъма довеждала при султана момичето, което той си харесал. Султанът махвал с кърпата си в знак на това, че иска да остане сам. Градината се изпразвала, а жените се връщали със спомените за тази вечер към своята непоносима харемна скука.
Имало празници на лалето, съпроводени от танци и представления с китайски сенки. Тези празненства станали по-важни от националните. Те не само пречели на държавните работи, но увреждали същевременно и бюджета.
По същото време, към средата на XVIII век, доставчик на лалета е станала Америка. В Лондон са пристигали оттам такива количества лалета, че те станали предмет за продажба по магазините и за ръчна продажба. В каталога на Мейсън, едно английско търговско предприятие за растения, фигурират 6 ранни, 4 папагалски, 22 двойни и 600 късни вида лалета.
Но в XIX век виждаме вече промяна: на мистър Голдхем предложили една луковица от вида Людовик XVI за 2000 марки и той отказал. Средната цена на луковицата е била седем марки, а една пълна леха с лалета струвала около 1200 марки!
Лалето, както всички цветя, е преминало през разни стадии на развитие. Ако съдим по запазените холандски натюрморти на цветя от XVII век, почти всички лалета били бяло червени или бяло лилави и блестели като пламък, а днешните наши лалета са разнообразни не само според времето на цъфтенето им, но имат и такава скала и комбинация на цветовете, за каквато холандците в XVII век не са и подозирали. Освен това днес дузина лалета струва по-малко, отколкото едно единствено лале от средна стойност е струвало в миналото. Едно от най-хубавите лалета — Keyserscroon — датира от 1680 г., а папагалските лалета, които изглеждат така съвременни, датират дори от 1620 г. А пък Дарвиновото лале се появило едва в 1889 г. Холандия си е останала главна производителка на луковици. Милиони луковици на лалета били изпращани по целия свят. В 1945 г. холандците изпратили един милион луковици в Лондон — от благодарност за освобождението си.