Водорасли, рибки и „свободния пазар“

Имало едно време голям аквариум. С 2 вида обитатели – водорасли и рибки.

На водораслите им трябвало вода и светлина, рибките били вегетарианци. В началото, накъдето и да се обърнели, било пълно с водорасли. Рибка-вегетарианец, от гледна точка на водораслите, си е жив хищник и те не гледали добре на другия вид. Аквариумът бил със само 2 вида обитатели, а някой трябвало да го оглави. Тъй като от гледна точка на рибките, те са върха на хранителната верига, а водораслите нямат мнение, или поне са в невъзможност да си кажат, рибките се самопровъзгласили за пълновластни господари в аквариума.

С течение на времето рибките като доминиращ вид в хранителната верига, се увеличавали и като количество. Водораслите, които като подчинен вид имали функцията да чистят аквариума намалявали пропорционално. Вече за рибките не било толкова просто само да се обърнат и да попаднат на водорасло, което да доминират. С прогресивното намаляване на водораслите, аквариума ставал все по-мръсен – по-малко водорасли трябвало да чистят на повече рибки. В същото време, колкото повече намалявали водораслите, толкова повече рибките започнали да приличат на риба-прасе – все по-тромави, а водораслите трябвало да се търсят все по-дълго, за да се доминират.

Двата вида започнали да се гледат накриво – едните трябвало да чистят повече, докато другите трябвало да ги търсят повече, за да ги доминират. В същото време, поради текучеството на водорасли, рибките започнали да налитат на себе си.

Многовековен спор на рибки в аквариум, на специално нарочено събрание

Риба консерватор: „Уважаеми, във водата се усеща някакво напрежение, имаме проблем, ние обаче вярваме, че каквото става, това трябва да става, не трябва да се променя нищо, за да не повредим нещо.“

Риба либерал: „Ааа, тази вашата няма да я бъде. Ние вярваме, че аквариумът трябва да се саморегулира сам, невидимата ръка ще свърши цялата работа. Водораслите и рибките трябва да се състезават, никой не може да им се бърка. Затова няма да се променя нищо.“

Риба лейбърист: „Вижте какво, и вие и вие бъркате. Погледнете ги рибките – хапват водорасли. Ключовата дума е „хапват“. Това не е просто хапване, това е труд. Ние вярваме, че труда трябва да се защити. Затова рибките ще продължават да доминират водораслите и никой не може да им пречи да го правят.“

Риба консерватор: „Стабилност!“

Риба либерал: „В никакъв случай, свободен пазар!“

Риба лейбърист: „Не, не и не, труд!“

––

Свободния пазар в аквариума означава по-силния да доминира по-слабия винаги. Но ако рибките продължат да доминират аквариума по същия начин, водорасли няма да останат. Това ще значи ли, че рибките са спечелили на свободния пазар и играта е приключила за тях? Да, действително играта за тях ще приключи. Няма ли водорасли, които да доминират, самите те ще се превърнат във водорасли. Теорията за невидимата ръка ще познае, че нещата ще си дойдат на мястото от само себе си – в аквариума няма да е останала и една рибка.

И така, при сблъсък на беззащитно водорасло и рибка на свободния пазар, кой ще спечели двубоя? Може да изглежда очевидно, но отговорът е, че рибката няма никакъв шанс – да си на върха на хранителната верига означава, че си част от хранителната верига.

Не съществува ли рибката в баланс с водораслото, в аквариума ще остане само водораслото.

Реклама
Публикувано в Анализ. 3 коментара »

Социално осигуряване (и данъци) – Франция

Сравнение на данъците(включително осигуровките) във Франция и България

Франция

България

Осигуровка за пенсия

14,95% +

7,5% за допълнителна пенсия

17,8%

Осигуровка за болест, майчинство, инвалидност и смърт

13,55%

Няма

Осигуровка за здраве

Няма

8%

Осигуровка за безработица

6,4%

1%

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

Няма

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

Няма

0,4% – 1,1%

Осигуровка за семейно подпомагане

5,4%

Няма

Общ размер на осигурителната тежест

47,8%

30,7% – 31,4%

Максимален осигурителен доход

35 352€ годишно

2 000 лева месечно

Данък общ доход

0% за доход до 5875€

5,5% за доход 5875€ – 11720€

14% за доход 11720€ – 26030€

30% за доход 26030€ – 69783€

40% за доход над 69783€

10%

ДДС

19,6%

20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване във Франция (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/france-tax-rates.html. Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения във Франция

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Въведение

Френската система за социална сигурност има пет основни компонента:

• общата схема, покриваща повечето служители и други категории лица (студенти, получатели на определени обезщетения, жители), които са се присъединили към нея през годините;

• специални схеми за служители, някои от които покриват всички рискове, а други покриват единствено осигуряване за пенсия за старост (гражданите са покрити от

общата схема за другите рискове);

• земеделската схема, която покрива всички рискове, но в две отделни направления:

земеделски стопани и селскостопански работници;

• схеми за самостоятелно заети лица извън селското стопанство: три независими схеми за пенсия за старост (занаятчии, търговци и производители, както и професиите) и схема за осигуряване за болест;

• схеми за безработица.

Общата схема сама по себе си има четири клона:

–          клон за болест, майчинство, инвалидност и смърт;

–          клон за трудови злополуки и професионални болести;

–          клон за пенсии за старост;

–          клон за семейства.

Отделно от това съществуват допълнителни колективни схеми, както задължителни, така и доброволни. Тези схеми са специфични за отделните професии (предприятия или сектори) и основно покриват осигуряване за пенсия за старост, за болест или за инвалидност.

Отделните лица могат да се включат в частно осигуряване за допълване на тези схеми.

Как става присъединяването към схема за осигуряване

Ако работите, работодателят ви ще извърши формалностите, които са необходими за вашето присъединяване към схемите за социална сигурност, осигуряване за безработица и допълнителна пенсия. Ако сте самостоятелно заето лице, вие трябва да извършите формалностите около декларирането сами.

Жалби

В случай на спор с осигурителния фонд (caisse), можете да обжалвате пред апелативния съвет (Commission de recours amiable (CRA)) на вашия осигурителен фонд. Жалбата трябва да бъде подадена в рамките на два месеца от момента на уведомяването на решението, с което не сте съгласни. Ако апелативният съвет отхвърли вашето заявление, можете да сезирате Съда по социално-осигурителни спорове (Tribunal des affaires de sécurité sociale) в рамките на два месеца. Ако не обжалвате в рамките на този период, решението на апелативния съвет на вашия фонд е окончателно.

Организация на социалната закрила

Схемите, споменати по-горе, са в прерогативите на Министерството на социалната сигурност, Министерството на земеделието и Министерството на труда.

Националният здравноосигурителен фонд за служители на заплата (Caisse nationale d’assurance maladie des travailleurs salariés (CNAMTS)) ръководи първите два клона, посочени по-горе, по различни начини, както следва. На местно равнище и под контрола на CNAMTS има два вида органи, които не са свързани йерархично: фондовете за пенсионно осигуряване и здраве на работното място (Caisses d’assurance retraite et de la santé au travail (CARSAT)) и основните здравно-осигурителни фондове.

Клонът за пенсия за старост се ръководи от Националния осигурителен фонд за пенсия за старост (Caisse nationale d’assurance vieillesse (CNAV)), който е делегирал някои от своите функции на фондовете за пенсионно осигуряване и здраве на работното място (Caisses d’assurance retraite et de la santé au travail (CARSAT)).

Клонът за семействата се ръководи от Националния фонд за семейни помощи (Caisse nationale des allocations familiales (CNAF)), който контролира фондовете за семейни помощи.

Вноските се събират на местно равнище от Службите за събиране на вноски за социално осигуряване и семейни помощи (Ursaff). Те се контролират от органите на Централната агенция на органите за социална сигурност (Agence centrale des organismes de sécurité sociale (ACOSS)), чиято задача е следене на паричните потоци на всеки клон от гледна точка на разпределенията и действителното разходване по сметките.

Договорната схема за осигуряване за безработица се ръководи от Националния интерпрофесионален съюз за заетост в промишлеността и търговията (Union nationale interprofessionnelle pour l’emploi dans l’industrie et le commerce (Unedic)), който по споразумение делегира на Службата по заетост (Pôle emploi) регистрацията, предоставянето на помощ на търсещи работа лица, плащанията на обезщетения и събирането на вноски, плащани от дружествата.

Основното осигуряване за пенсия за старост се допълва от допълнителни схеми, които са задължителни по закон и са разпределени между лицата на трудов договор (договорни схеми, предоставяни от Асоциацията за допълнителни схеми за пенсия за лица на трудов договор (Association des régimes de retraite complémentaire des salariés (ARRCO)), Общата асоциация на пенсионните институции за ръководен персонал (Association générale des institutions de retraite des cadres (AGIRC)) и самостоятелно заетите лица.

Финансиране

Системата за социална сигурност се финансира от национални осигурителни вноски, плащани от служители и работодатели, и от общи данъчни приходи.

Вноски

Необходимо е да плащате социалноосигурителни вноски, изчислени като определен процент от вашите доходи. Вашият работодател приспада тези вноски от доходите ви и ги плаща на органа, който е упълномощен да ги събира. Ако сте самостоятелно заето лице, вие сами плащате вноските, които се изчисляват на база вашите доходи от професионална дейност.

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

–          Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

–          Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

–          При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

–          Парични обезщетения могат да се „пренасят“ ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

Лицата, упражняващи професионална дейност (на трудов договор или самостоятелно заети), или тези, които живеят на френска територия за постоянно и законно, и зависимите от тях лица, имат право на здравни грижи.

Критерии за отговаряне на условията

Получаването на право традиционно зависи от професионални или подобни критерии. То е предмет на следните предпоставки: квоти за изработени часове или суми на платени вноски. Лицата, които престават да отговарят на условията за получаване на покритие по схема за социална сигурност като осигурено лице или като бенефициент, запазват правото си да получават обезщетения в натура по своята предишна схема за една година, докато отново изпълнят условията за получаване на покритие по задължителна схема.

Възможно е лицата, които членуват в общата схема въз основа на своето пребиваване, да трябва да плащат специалната вноска CMU, в зависимост от нивото на своите доходи.

За здравни грижи общата схема покрива 85 процента от лицата, работещи в частния сектор, държавните служители и лицата, пребиваващи във Франция за постоянно и законно, и които не са осигурени с някакво покритие другаде. Обезщетенията в натура, налични за граждани по земеделската схема и схемата за самостоятелно заети лица извън селското стопанство, са равностойни на обезщетенията, налични по общата схема.

Какво е покритието?

Вие и лицата, които издържате (съпруг/съпруга, деца под 20-годишна възраст, партньор, лице на издръжка, живеещо в дома на осигуреното лице), имате право на възстановяване на разходите за здравеопазване.

Различните основни схеми покриват приблизително 75 процента от медицинските разходи на домакинството.

Определен дял от разходите остава за сметка на пациента, т.нар. съвместно плащане („ticket modérateur“), макар че един пациент може да бъде освободен от това в няколко случая, в частност при определени болести, изброени като изискващи продължително лечение и особено скъпа терапия. Споменатата пациентска вноска ще бъде по-висока, ако пациентите не следват т.нар. пациентска пътека (parcours de soins).

В допълнение към това съвместно плащане, пациентът понася няколко такси, по-специално: съвместното плащане с фиксиран размер за сериозна лекарска намеса (forfait actes lourds); съвместното плащане с фиксиран размер за  всяка медицинска интервенция (participation forfaitaire sur les actes médicaux) и частичните такси (franchise médicale) за наркотични вещества, парамедицинска интервенция и медицински транспорт.

Допълнително покритие

Можете да изберете да покриете изцяло или частично делът от разходите за здравеопазване, който не ви се възстановява от задължителната схема, като си направите допълнително осигуряване във взаимен фонд, институция за социална сигурност или застрахователно дружество (société, mutuelle ou institution de prévoyance).

Ако разполагате с ограничени средства, можете да се възползвате от безплатното допълнително универсално здравно покритие (couverture maladie universelle complémentaire), което ще ви позволи да бъдете изцяло покрити без предварителни плащания. Накрая, ако вашите средства леко надвишават максималния праг за отговаряне на условията за получаване на такова допълнително универсално здравно покритие, можете да получите помощ за частично финансиране на допълнително покритие.

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Всеки пациент на възраст над 16 години трябва да си избере личен лекар, който да надзирава полагането на грижи за неговото здраве и да координира личния му медицински картон. Тези мерки не се прилагат за деца. Лекуващият лекар може да е общопрактикуващ (GP) или специалист; той трябва просто да приеме ролята. Възможно е да смените вашия лекуващ лекар, като просто уведомите писмено здравноосигурителния фонд за това.

Лекуващият лекар поддържа медицинския картон актуален и носи отговорност за насрочване на допълнителни медицински прегледи или прехвърлянето към друг лекар – лекар за свръзка – или към болнично отделение, или към друг професионалист по здравеопазване (физиотерапевт, медицинска сестра и т.н.). Ако медицинските процедури се извършват или са препоръчани от лекуващия лекар, разходите по тях ще бъдат възстановени по нормалната тарифа, все едно ви се предоставят координирани грижи.

Въпреки това, ако не сте уведомили лекуващ лекар, или ако се консултирате със специалист директно, разходите ще ви бъдат възстановени по по-ниска тарифа и сумата, която ще трябва да заплатите, ще бъде по-голяма, отколкото ако сте били пренасочени от лекуващия лекар.

При все това, в случаи на спешност, отсъствие на вашия лекуващ лекар или негов заместник, или ако сте далеч от дома, можете да се консултирате с лекар, различен от вашия лекуващ лекар. Накрая, консултациите с гинеколози, офталмолози и психиатри могат да бъдат извършвани директно, без да сте прехвърлени от лекуващия лекар. При всеки отделен случай консултираният лекар ще опише вашето специфично състояние във вашия формуляр за лечение.

Изплащане на обезщетения

Вие плащате таксите на здравния работник и представяте своята карта (carte vitale), която съдържа чип, удостоверяващ вашето право на обезщетения. Тя се издава на всяко лице на възраст над 16 години и съдържа всичката административна информация, необходима за възстановяването на разходите по лечение.

Това позволява формулярите за лечение да се изготвят електронно и да се изпращат директно чрез пренос на данни до вашия здравноосигурителен фонд. Тази процедура ускорява процеса на възстановяване на разходите. Ако здравният работник не разполага с оборудване за прочитане на картата, той ще изготви формуляр за лечение на хартиен носител, който след това вие следва да препратите до вашия здравноосигурителен фонд.

Вашият здравноосигурителен фонд ще възстанови разходите по одобрената тарифа. Някои специални процедури или лечения изискват предварителното съгласие на здравноосигурителния фонд. Здравният работник ще ви уведоми, ако е необходимо да получите предварително одобрение.

Фармацевтичните продукти трябва да са предписани от лекаря. Също е възможно част от разходите (заплащане на фармацевтични продукти в полза на осигурения) да бъдат платени директно от фонда при представяне на вашата карта. В този случай сумата, която заплащате на фармацевта, е тази част от разходите, която не е покрита от вашия здравноосигурителен фонд.

Болнично лечение

Можете да бъдете настанени в болнично заведение по ваш избор, но ако то е одобрено частно заведение, което не е регулирано с договор, най-напред ще трябва да заплатите всички такси. Вашият осигурителен фонд може да ви предостави допълнителна информация.

Ако 100 процента от болничните такси са покрити, вие също ще трябва да заплатите фиксирана сума за всеки ден, който прекарате в болница или медико-социална институция (forfait journalier). Въпреки това, някои категории лица са освободени от плащане на тази фиксирана сума, и те включват бременни жени по време на последните четири месеца от бременността, новородени бебета, деца с увреждания, млади хора с увреждания, които посещават специализирани институции за професионално обучение или образование, лица, лекувани след трудова злополука или професионални болести, и бенефициенти на универсалното здравно покритие.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Паричните обезщетения за болест (дневни помощи) се предоставят на тези лица, които са медицински удостоверени като неспособни да извършват професионална дейност. Помощите са равни на процент от загубените доходи.

Всяко лице на трудов договор има право на дневна помощ през период на неработоспособност поради болест, считано от четвъртия ден на отсъствие от работа. Безработните лица на обезщетения също могат да заявят дневна помощ. Ако загубите своето социалноосигурително покритие, вашето право на парични обезщетения за болест ще се запази за период от една година, при условие, че не сте покрити от друга задължителна схема.

Занаятчиите, търговците и производителите също имат право да получават дневна помощ в случай на болест, като предоставяните на тях обезщетения се различават леко от тези, предоставяни на лица на трудов договор.

Критерии за допустимост

Изплащането на дневната помощ е предмет на плащането на вноски или минимален период на дейност. Може да се наложи да преминете медицински преглед, организиран от вашия фонд, за да получите дневната помощ.

Какво е покритието?

Дневната помощ съответства на процент (50 или 66,66 процента в случай на бенефициенти с три деца към 31-вия ден след прекратяване на работа) от вашия предишен доход (дневни доходи), вземайки предвид определени тавани.

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

Ако спрете да работите (първоначално заболяване или удължаване на отсъствието), вие трябва:

–          да попълните формуляра, предоставен от лекаря, и

–          в рамките на 48 часа трябва да изпратите първите две страници на документа до вашия здравноосигурителен фонд, а третата страница – до вашия работодател, ако сте на трудов договор.

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Кога имате право на обезщетения за майчинство или бащинство?

Вие (или осигуреното лице, чието осигуряване покрива и вас) трябва да сте били осигурени за поне 10 месеца преди очакваната дата на раждане и трябва да представите доказателство, че критериите за възстановяване на разходи за здравеопазване и предоставяне на дневните помощи по здравното осигуряване са изпълнени към предполагаемата дата на зачеване или при излизането в отпуск по майчинство.

Какво е покритието?

Отпускът по майчинство покрива всички разходи, свързани с бременността и раждането, и предоставя парични обезщетения по време на отпуска на майката преди и след раждането, отпуска за осиновяване на майката или бащата и отпуска по бащинство на бащата.

Осигуряването за майчинство покрива всички разходи, свързани с бременността, без прилагане на пациентска вноска (ticket modérateur). Обезщетенията, предоставяни на самостоятелно заети лица в селското стопанство и извън него, са идентични с тези, предоставяни по общата схема.

Здравни грижи

Вие имате право на 100-процентово покритие на разходите, свързани с бременността, раждането и последствията от тях, т.е.: медицински и фармацевтични разходи, както и разходи за болнично лечение, разходите за прегледи, предписани като част от медицинския контрол на бременността, и последствията от бременността (задължителни прегледи преди и след раждане).

Дневна помощ

Парични обезщетения се предоставят, ако сте прекратили всичката си заетост. Майката е отговорна за вземане на поне осем седмици отпуск, като има право на 16 седмици (по принцип шест седмици преди раждането и десет седмици след). В случай на осиновяване, отпускът може да бъде споделен между бащата и майката.

Периодът на отпуска за отглеждане на малко дете  за бащата е установен на 11 последователни дни или 18 последователни дни в случай на многоплодно раждане.

Периодът на отпуска за осиновяване е установен на десет седмици или 22 седмици в случай на осиновяване на повече от едно дете.

Самостоятелно заетите лица в селското стопанство и извън него също могат да заявят парични обезщетения във връзка с майчинство или бащинство. Тези обезщетения представляват помощи с фиксиран размер или дневни помощи.

Дневната помощ възлиза на средните дневни доходи за предходните три месеца, предмет на тавана за социално осигуряване. Размерът на дневната помощ не следва да е под определен минимум. Приспадат се задължителни по закон и по договор вноски и общата социална вноска.

Моля, консултирайте се с вашия здравно-осигурителен фонд и фонд за семейни помощи за всички необходими формалности и документи. Трябва също да се консултирате с тези органи преди да пътувате или да се местите в друга държава-членка.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?

За да получите парични обезщетения за майчинство, е необходимо да уведомите вашия здравноосигурителен фонд въз основа на медицински формуляр, предоставен от вашия лекар, удостоверяващ, че сте бременна.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Всяко лице, осигурено по схемата за социална сигурност, което е на възраст под 60 години, чиято работоспособност е намалена с 2/3, което е било осигурено за поне 12 месеца и което предостави доказателство за платена заетост, има право на обезщетения за инвалидност.

Какво е покритието?

Ако имате възможност да извършвате доходоносна работа, вашата пенсия ще възлиза на 30 процента от десетте ви най-добри средни годишни доходи, разделени на десет, ако е имало десет (или на по-малко, ако не е имало), с фиксиран максимален размер. Ако не сте в състояние да извършвате доходоносна работа, вашата пенсия ще възлиза на 50 процента от вашата заплата, както е определено по-горе, с фиксиран максимален размер. Ако се нуждаете от помощ от трета страна за извършване на дейности от ежедневието, вашата пенсия ще бъде увеличена.

Здравни грижи

Ако получавате пенсия за инвалидност, вие имате право на възстановяване на разходите за здравеопазване на вас и членовете на вашето семейство в случай на болест или майчинство. Вашите разходи ще се възстановяват на 100 процента от одобрената ставка.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?

Заявленията за пенсия за инвалидност следва да се подават в главния здравноосигурителен фонд за вашия район, или регионалния здравноосигурителен фонд за региона Ил дьо Франс, ако живеете в региона на Париж.

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност ще се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено ще се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

Осигуряването за пенсия за старост се прилага за лица, назначени на работа в частния сектор, които получават основно обезщетение по общата схема или земеделската схема и допълнително обезщетение, изплащано от институциите, образуващи част от AGIRC и ARRCO. Членуването в допълнителната схема е задължително.

Самостоятелно заетите лица също се възползват от задължителните основни и допълнителни схеми. Основните пенсии, изплащани по схеми за търговци, производители, занаятчии и земеделски стопани, са на едно ниво с тези по общата схема.

Задължителната по закон възраст за получаване на пенсия за старост е установена на 60 години. Не е необходимо да подавате заявление, когато достигнете 60-годишна възраст.

Също е възможно да получавате пенсията преди достигане на 60-годишна възраст, ако сте били осигурени за много години или имате увреждане.

Правото възниква веднага щом платените вноски са достатъчни за гарантиране на одобрението на поне едно тримесечие осигуряване. Едно тримесечие осигуряване се достига, когато осигуреното лице има възнаграждение, равно на сумата на 200 часа от минималната надница.

Какво е покритието?

Пенсията за старост се изчислява въз основата на три фактора: средните годишни доходи, пенсионната ставка и историята на вноските в рамките на схемата.

Средните годишни доходи се изчисляват въз основа на 25-те години с най-високи доходи за осигурени лица, родени след 1947 г.

Ставката за изчисляване варира от 25 до 50 процента, в зависимост от историята на вашите вноски по всички схеми и от вашата възраст. От 60-годишна възраст нататък, за да получавате вашата пенсия за старост в пълния размер, трябва да сте натрупали поне 160 тримесечия в една или повече основни пенсионни схеми (160 тримесечия за осигурени лица, родени преди 1949 г.; 162 тримесечия за тези, родени през 1950 г. и 164 за осигурените лица, родени през 1952 г.). Ако лице на възраст между 60 и 65 години не е натрупало достатъчно квалифициращ период, пенсията се намалява до по-малко от 50 процента. При все това, 50-процентна пенсионна ставка се предоставя автоматично, когато осигуреното лице достигне 65-годишна възраст или е определено като такова с увреждания от работа преди тази възраст. Същото важи за работещи майки на възраст 60 години при определени условия.

Ако продължите да работите след достигане на 60-годишна възраст и на броя изисквани тримесечия за пълна пенсия, вашата основна пенсия за старост ще бъде увеличена (с бонус) според броя на допълнителните тримесечия работа.

Минимален и максимален размер на пенсията

Всяко осигурено лице, чиято пенсия се изчислява по пълната ставка, получава минимален размер пенсия, наричана minimum contributif. При все това, когато пенсията се изчислява по пълната ставка, но въз основа на история на вноските по схемата, които са по-малко от броя на изискваните тримесечия за възрастта на лицето, минималната пенсия се изчислява пропорционално спрямо действителния период, за който лицето е осигурено по общата схема.

Пенсията, платима от 60-годишна възраст нататък, не може да надвишава максимален размер, установен на половината от най-високата надница или заплата, за която се дължат вноски.

При определени условия се предоставят увеличения на пенсията, ако:

–          пенсионерът е имал или е отгледал три или повече деца;

–          преди 65-годишна възраст пенсионерът изисква помощ от друго лице за извършване на дейности от ежедневието;

–          пенсионерът издържа съпруг/съпруга на възраст 65 или повече години, или 60 в случай на увреждане от работа.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?

Заявленията за пенсии за старост трябва да се изпращат до осигурителния фонд за пенсии за старост за вашия район.

За лица, осигурени по схема, различна от общата схема, вж. адресатите, посочени в Приложение I.

Ако живеете във Франция към момента на подаване на вашето заявление за допълнителна пенсия за старост до основния фонд, вие също трябва да се свържете с последния фонд за допълнително пенсионно осигуряване, в който сте членували.

Пенсията няма да се изплаща преди първия ден на месеца след подаване на заявлението.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

–          Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

–          Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

–          Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

В рамките на общата схема и свързаните схеми, пенсия за преживяло лице се изплаща на преживелия съпруг/съпруга на възраст 55 или повече години, или под 55 години в случай на вдовец/вдовица с увреждания. При някои специални схеми и допълнителни схеми, сираците могат, предмет на някои условия, да заявят обезщетение за сираци.

Пенсия за преживяло лице въз основа на проверка на доходите (pension de réversion) се предоставя на преживелия съпруг/съпруга или разведен бивш съпруг/съпруга на възраст 55 или повече години (51, ако осигуреното лице е починало преди 1/1/2009 г.).

В рамките на допълнителните схеми ARRCO (за служители) и AGIRC (за ръководен персонал), обезщетенията за преживели лица се изплащат на вдовци/вдовици, които нямат повторен брак и са на възраст поне 55 (ARRCO) или 60 (AGIRC) години. Изискването за възраст отпада, ако вдовецът/вдовицата е инвалид или има две деца, които издържа.

Помощ при смърт

Осигуряването при смърт гарантира изплащането на еднократна парична сума на лица, които са били напълно и трайно зависими от осигуреното лице към момента на смъртта. Ако в рамките на един месец не е заявен приоритет, помощта при смърт се изплаща на преживелия съпруг/съпруга или партньора съгласно пакт за гражданска солидарност, или, когато това не е възможно, на наследниците по низходяща или възходяща линия, или на всяко лице, зависимо от осигуреното лице (партньор, съжителстващо лице и т.н.).

Към момента на смъртта починалото осигурено лице трябва да изпълнява изискванията за получаване на обезщетения за здравно осигуряване в натура, или да получава обезщетение за заместване на доходите, пенсия за инвалидност или пенсия, изплащана съгласно законодателството за осигуряване за трудови злополуки, съответстваща на поне 66,66 процента увреждане в резултат от работа. Критериите за отговаряне на условията за помощи при смърт са същите както при обезщетения за здравно осигуряване в натура; те трябва да са били изпълнени от починалото лице.

Какво е покритието?

Размерът на пенсията се равнява на 54 процента от пенсията за старост на починалия съпруг/съпруга. Тя може, предмет на определени ограничения, да се изплаща в допълнение към лични обезщетения за старост или инвалидност. Ако вдовецът/вдовицата е разведен(а), пенсията се разделя пропорционално на годините брак.

Различна пенсия (пенсия за вдовец или вдовица (pension de veuve ou de veuf)) се предоставя на вдовци/вдовици, които са с трайни увреждания към момента на смъртта на съпруга/съпругата, при условие, че последният/последната е имал(а) право на пенсия за старост или инвалидност. Тази пенсия също може да се предоставя на преживели лица, които все още не са достигнали 55-годишна възраст.

Добавка, съответстваща на еднократна парична сума на дете, се добавя към пенсията на вдовеца или вдовицата, когато преживелият съпруг/съпруга има поне едно дете на издръжка на възраст под 16 години. 10-процентно увеличение на пенсията се изплаща, когато бенефициентът е имал или е отгледал поне три деца за период от девет години преди техния 16-и рожден ден.

Помощта за вдовеца/вдовицата гарантира, предмет на някои условия, че преживелият съпруг/съпруга на починалото осигурено лице получава временна помощ, която позволява интегриране или реинтегриране към активен трудов живот. Тя се изплаща за максимум две години на всички лица на възраст под 55 години (ако смъртта е настъпила след 1 януари 2009 г.) с лични средства под определено равнище. Тази помощ се изплаща временно, докато изискването за възраст за заявяване на пенсия за преживяло лице вече не се прилага.

В рамките на допълнителните схеми ARRCO и AGIRC, обезщетенията за преживели лица възлизат на 60 процента от пенсията. Ако вдовецът/вдовицата е разведен(а), но няма повторен брак, пенсията се разделя пропорционално на годините брак.

Помощ при смърт

Помощта при смърт възлиза на 90 пъти основната дневна надница или заплата на осигуреното лице, определена по същия начин, както при обезщетението за здравно осигуряване. Тя не може да е по-малко от 1 процент от годишния таван за социално осигуряване и не може да надвишава една четвърт от този таван. Допълнителна информация може да бъде получена от вашия основен здравно-осигурителен фонд.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за преживели лица?

Заявленията за пенсии за преживели лица трябва да се изпращат до осигурителния фонд за пенсии за старост за вашия район.

Заявленията за пенсия за инвалидност за вдовец/вдовица следва да се подават в главния здравно-осигурителен фонд за вашия район, или регионалния здравно-осигурителен фонд за региона Ил дьо Франс, ако живеете в региона на Париж.

За лица, осигурени по схема, различна от общата схема, вж. адресатите, посочени в Приложение I.

Ако живеете във Франция към момента на подаване на вашето заявление за допълнителна пенсия за старост до основния фонд, вие също трябва да се свържете с последния фонд за допълнително пенсионно осигуряване, в който сте членували.

Пенсията няма да се изплаща преди първия ден на месеца след подаване на заявлението.

Помощ при смърт

Заявлението за помощ при смърт трябва да бъде подадено във фонда, в който е членувал починалият работник.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга. Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести

Кога имате право на обезщетения?

Лицата на трудов договор (селскостопански работници и работници извън селското стопанство) и земеделските стопани са покрити от задължително осигуряване за трудови злополуки.

Осигуряването за трудова злополука и професионални болести покрива трудови злополуки, произтичащи или причинени от вашата работа, злополуки, които настъпват по пътя до и от работното място, и болести, прихванати на работното място, които са включени в официалните списъци с професионални болести или са пряко причинени от обичайна работа, според доклад на комисията по признаване на професионални болести.

Какво е покритието?

При настъпване на трудова злополука или професионална болест имате право на здравни грижи и дневни помощи, както и, когато е приложимо, на пенсия за трайно увреждане. В случай на смърт, лицата на ваша издръжка също могат да получават пенсии.

Дневна помощ

Ако сте назначени на трудов договор, вие имате право на дневна помощ от първия ден, в който станете неработоспособни. Дневната помощ се равнява на 60 процента от брутните дневни доходи за първите 28 дни и на 80 процента след това, до ограничение от 0,834 процента от годишния социалноосигурителен таван. Дневната помощ за земеделски стопани е фиксирана и се изплаща от осмия ден след преустановяване на работа.

Пенсия за трайно увреждане

Ако в резултат от злополука или болест останете трайно частично (поне 10 процента за лица на трудов договор или 30 процента за земеделски стопани) или напълно неработоспособни, вие имате право на пенсия. Размерът на пенсията зависи от вашите доходи през 12-те месеца преди претърпяване на увреждането и от степента на вашето трайно увреждане.

Пенсии в случай на смърт

Схемата за лица на трудов договор изплаща пенсии на съпруга/съпругата, партньора или лицето, свързано със жертвата чрез договор за съжителство (PACS), деца под 20-годишна възраст и, при някои обстоятелства, на родителите на починалото осигурено лице. Те са равни на част от годишните доходи на починалото осигурено лице. Тази част възлиза на 40 процента за съпруга/съпругата (60 процента в някои случаи), 25 процента за всяко от първите две деца и 20 процента за всяко следващо дете.

Общата стойност на пенсиите, предоставяни на преживелите лица на жертва на трудова злополука, не може да надвишава 85 процента от годишните доходи на починалото лице.

Здравни грижи

С предоставяне на формуляра за злополука вие получавате право, безплатно и без предварително плащане, на здравни грижи, лекарства, болнично лечение, оборудване и протези (с изключение на случаите, когато въпросната сума надвишава одобрената ставка).

При някои обстоятелства имате право на професионална преквалификация или функционална рехабилитация.

Лицата, получаващи пенсия за трудова злополука, съответстваща на степен на трайна неработоспособност от поне 66,66 процента, имат право, без прилагане на ticket modérateur, на обезщетения в натура за болест и майчинство. Лицата, получаващи пенсии за преживели лица, също получават обезщетения в натура за болест и майчинство.

Как се осъществява достъпът до обезщетения?

Трябва да уведомите своя работодател възможно най-бързо след настъпване на злополука и да му предоставите имената и адресите на свидетелите на злополуката. Работодателят ще уведоми вашия фонд и ще ви издаде формуляр за злополука, който ви дава достъп до обезщетения в натура (грижи) без необходимост от предварително плащане на разходи.

В случай на повторна злополука, формулярът за злополука ще бъде издаден от здравно-осигурителния фонд, вместо от вашия работодател.

Ако прихванете професионална болест, трябва да уведомите своя фонд в рамките на 15 дни след като станете неработоспособни. Вашето уведомление трябва да бъде изпратено до фонда, придружено от два екземпляра на медицинското удостоверение, издадено от вашия лекар. След медицински преглед, фондът ще ви информира за своето решение.

В случай на смърт на жертвата, заявлението за обезщетения на преживялото лице трябва да се подаде до главния здравноосигурителен фонд (Caisse primaire d’assurance maladie (CPAM)) за лица на трудов договор, осигурени по общата схема, и до Селскостопанския социалноосигурителен взаимен фонд (Caisse de mutualité sociale agricole) за селскостопански работници и земеделски стопани.

Вашето право на обезщетения за трудови злополуки и професионални болести при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудови злополуки или професионални болести са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест; паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че хората няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

Имате право на семейни обезщетения във Франция, ако вие и вашето семейство живеете във Франция и в момента се грижите постоянно за поне едно дете. Някои обезщетения са предмет на проверка на доходите.

Самата семейна помощ (обезщетение за деца) се изплаща, ако се грижите за повече от едно дете; при все това, някои обезщетения като обезщетението за новородено дете, помощта за жилищно настаняване, помощта за нова учебна година, специалната помощ за образование и помощта за издръжка, могат също да се изплащат за единствено дете.

Бенефициенти

За изплащане на помощта за жилищно настаняване и на семейната добавка, възрастовото ограничение за деца е установено на 21 години, вместо 20 за другите обезщетения. Накрая, с цел компенсиране на финансовата загуба, претърпяна от семейство с три или повече деца, когато най-голямото от тях навърши 20 години, за една година се изплаща помощ с фиксиран размер. При все това, за първото дете не се изплаща семейна помощ.

Какво е покритието?

Следните видове семейни обезщетения са уредени във френското законодателство.

Обезщетение за новородено дете, което включва:

• еднократна помощ при раждане или осиновяване,

• основна помощ,

• допълнение за избор на образование на детето,

• допълнение за избор на грижи за детето;

–          самата семейна помощ (обезщетение за деца);

–          семейна добавка;

–          помощ за жилищно настаняване;

–          специална помощ за образование;

–          помощ за издръжка;

–          помощ за нова учебна година;

–          дневна помощ за родителско присъствие.

Могат да се предоставят увеличения на семейната помощ въз основа на възрастта на детето.

Повече подробности относно другите семейни помощи можете да намерите в таблиците на MISSOC.

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?

Трябва да изпратите своето заявление до фонда за семейни помощи в района, в който живее вашето семейство.

За списък с необходимите документи за всяко от гореспоменатите обезщетения, вижте наръчника за семейни помощи, публикуван от фонда за семейни помощи, или се свържете със селскостопанския социален взаимен фонд за вашия район или се консултирайте с интернет страницата на фонда за семейни помощи.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави.

Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=bg.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Единствено лицата на трудов договор могат да заявят обезщетения за безработица.

За да получите право на обезщетения за безработица, трябва да изпълнявате

следните условия:

–          да сте безработни не по ваша вина;

–          да сте регистрирани като търсещи работа и да се съгласите с персонализиран план за действие за връщане на работа;

–          да търсите работа действително и непрекъснато;

–          да сте физически работоспособни;

–          да не сте по-възрастни от 60 години. При все това, всяко вече предоставено обезщетение се запазва, докато лицето достигне пълната пенсионна възраст (максимум 65 години);

–          да предоставите доказателство, че сте били осигурени по схемата за осигуряване за безработица за поне четири от последните 28 месеца (36 месеца, ако сте на възраст над 50 години).

Предпенсионни обезщетения

За да получите помощта за ранно пенсиониране при съкращаване, вие трябва:

лично да членувате в Националния фонд по заетостта (Fonds national pour l’emploi (FNE)); да живеете във Франция към момента на записването ви като член; да сте на поне 57-годишна възраст при прекратяване на вашия трудов договор; да не сте в състояние да заявите пенсия за старост в пълен размер; да предоставите доказателство за поне 10 години членство в една или повече схеми за социална сигурност като лице на трудов договор; да не продължите да упражнявате каквато и да е професионална дейност; да не заявявате обезщетение за безработица въз основа на прекратяването на вашия трудов договор; и да имате поне една година старшинство във фирмата в края на трудовия договор. Освен това, между вашия работодател и държавата трябва да бъде сключено споразумение.

Какво е покритието?

Дневната помощ е съставена от фиксирана част и от променлива част, която се равнява на 40,4 процента от референтната надница; тя не може да е по-ниска от 57,4 процента от референтната надница, нито да надвишава 75 процента.

Периодът на плащане за обезщетението за безработица (между четири и 24 месеца – или 36 месеца, ако бенефициентът е на възраст 50 или повече години) зависи от предварителния осигурителен период и от възрастта на лицето, търсещо работа.

Предпенсионни обезщетения

Размерът на обезщетението се равнява на 65 процента от дневните референтни доходи, предмет на максимална стойност, и 50 процента от същите доходи за частта, попадаща между една и две максимални стойности.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?

Ако работите във Франция и загубите своята работа, вие трябва незабавно да се регистрирате в Службата по заетостта (Pôle emploi) за вашия район като лице, търсещо работа, за да получите евентуални обезщетения за безработица, на които може да имате право, както и да запазите своето право на обезщетения за социална сигурност.

Можете да подадете своето заявление онлайн през интернет страницата на Службата по заетостта. Нуждаете се от копие на вашата социалноосигурителна карта, както и от удостоверение, издадено от вашия последен работодател, което потвърждава, че вашият трудов договор е бил прекратен.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да пренесете тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?

Френското законодателство предвижда няколко обезщетения за минимални средства за лица с постоянно и действително пребиваване във Франция, чиито средства не надвишават определен максимален размер.

Доход на активната солидарност

Доходът на активната солидарност (revenu de solidarité active, RSA) е предназначен да допълва доходите от работа за лицата с недостатъчни доходи от професионална дейност, за да гарантира минимални доходи за лица без средства и да насърчава професионална дейност, докато същевременно се бори срещу изключването.

Доходът се изплаща на лица над 25-годишна възраст (под 25, ако те трябва да издържат поне едно дете, дори ако още не е родено, или ако могат да докажат минимален период на дейност) и под 65-годишна възраст (под 60, ако са с увреждания).

Бенефициентите на RSA са задължени да търсят работа, да предприемат необходимите стъпки за генериране на своя собствена дейност или да следват предвидените дейности за интегриране.

Помощ за пълнолетни лица с увреждания

Помощта за пълнолетни лица с увреждания (allocation pour adulte handicapé, AAH) гарантира минимални средства за лица с увреждания на възраст над 20 и под 60 години.

Обезщетение за солидарност с възрастните хора и допълнително обезщетение за инвалидност

Обезщетението за солидарност с възрастните хора (allocation de solidarité aux personnes âgées, ASPA) и допълнителното обезщетение за инвалидност (allocation supplémentaire d’invalidité, ASI) допълват обезщетенията за социална сигурност за възрастни лица или лица с увреждания без (достатъчен) осигурителен стаж. Обезщетението ASPA е достъпно за лица на възраст над 65 (над 60, ако са с увреждания) години, а ASI – за лица под 60 години.

Обезщетение за специфична солидарност

Обезщетението за специфична солидарност (allocation de solidarité spécifique, ASS) гарантира минимални доходи за лица, които са работоспособни, но не отговарят на условията за получаване на пълна пенсия (вж. Глава VI).

Бенефициентите трябва да предприемат действия за възобновяване на трудовата дейност.

Временно обезщетение за период на изчакване

Накрая, временното обезщетение за период на изчакване (allocation temporaire d’attente, ATA) предоставя временни доходи за някои търсещи работа лица, които нито имат право на обезщетения за осигуряване за безработица, нито отговарят на условията за получаване на пълна пенсия (вж. Глава VI).

Бенефициентите трябва да предприемат действия за възобновяване на трудовата дейност.

Какво е покритието?

Размерът на обезщетенията може да се различава в зависимост от състава и разполагаемите средства на домакинството на заявителя.

Доход на активната солидарност

Доходът на активната солидарност се предоставя за 3-месечни периоди. Неговият размер зависи от семейните обстоятелства.

Други обезщетения

Размерите на другите налични обезщетения са както следва:

–          Помощ за пълнолетни лица с увреждания (allocation pour adulte handicapé, AAH) независимо от състава на домакинството. Могат да се предоставят няколко добавки. AAH се изплаща за минимум една година, до максимум 10 години;

–          Обезщетението за солидарност с възрастните хора (allocation de solidarité aux personnes âgées, ASPA) се предоставя при условие, че условията за получаване на правото са изпълнени;

–          Допълнителното обезщетение за инвалидност (allocation supplémentaire d’invalidité, ASI) се предоставя при условие, че условията за получаване на правото са изпълнени;

–          Обезщетението за специфична солидарност (allocation de solidarité spécifique, ASS) се изплаща за възобновяеми периоди от по шест месеца;

–          Временното обезщетение за период на изчакване (allocation temporaire d’attente, ATA) или се възобновява всеки месец, или се изплаща за максимален период от 12 месеца, според положението на бенефициента.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?

За дохода на активната солидарност (revenu de solidarité active, RSA), заявлението се разглежда от органа, назначен от Общите съвети (conseils généraux, т.е. асамблеите на френските департаменти).

Правото на помощта за пълнолетни лица с увреждания (allocation pour adulte handicapé, AAH) се разглежда от Комисията за права и независим живот на лицата с увреждания (commission des droits et de l’autonomie des personnes handicapées).

Заявленията за обезщетение за специфична солидарност (allocation de solidarité spécifique, ASS) и временно обезщетение за период на изчакване (allocation temporaire d’attente, ATA) се разглеждат от органа, отговорен за изплащане на обезщетенията за безработица (Pôle emploi).

Заявленията за обезщетение за солидарност с възрастните хора (allocation de solidarité aux personnes âgées, ASPA) и допълнително обезщетение за инвалидност (allocation supplémentaire d’invalidité, ASI) се разглеждат от институциите (фондовете), отговорни за изплащане на обезщетенията за старост или инвалидност.

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?

Френската система за социална сигурност не е основана на хомогенен подход около загубата на независимост и способност за извършване на дейности от ежедневието. Вместо това, обезщетенията за дългосрочни грижи са уредени в рамките на различни законодателни актове.

Добавка за помощ от трета страна

Това законодателство урежда добавка за помощ от трета страна (majoration pour aide d’une tierce personne) в случай на:

–          пенсия за инвалидност (pension d’invalidité);

–          пенсия за старост (pension de vieillesse) (предмет на някои условия) или

–          пенсия за трудова злополука (rente d’accident de travail).

Бенефициентите трябва да са на възраст под 65 години към момента на разглеждане на правото и да се нуждаят от помощта на друг човек при извършване на повечето основни дейности от ежедневието. Освен това, условията за осигуряване трябва да са изпълнени с цел получаване на пенсия за инвалидност (т.е. осигуряване за поне 12 месеца и платени вноски върху минимална заплата), пенсия за старост (т.е. поне едно тримесечие осигуряване) или пенсия за трудова злополука (без квалифициращ период).

Специална добавка за образование за дете с увреждане

Специалната добавка за образование за дете с увреждане (complément d’allocation d’éducation de l’enfant handicapé) се предоставя на деца на възраст под 20 години, които пребивават във Франция и които са с поне 80% увреждания или, в специфични случаи, с увреждания между 50 и 80 процента.

 

Помощ за компенсиране на увреждания и помощ за загуба на независимост

Две други помощи за дългосрочни грижи следва да бъдат споменати.

Първата е помощта за компенсиране на увреждания (prestation de compensation du handicap) за лица с увреждания, които са на възраст под 60 години, които пребивават във Франция и чието увреждане отговаря на определени критерии.

Втората е помощта за загуба на независимост (allocation personnalisée d’autonomie) за възрастни лица, които са на възраст над 60 години, пребивават във Франция и страдат от загуба на независимост. Обезщетението не подлежи на проверка на доходите, макар че неговият размер се различава в зависимост от равнището на средствата/доходите.

Какво е покритието?

Обезщетения в натура

Помощта за компенсиране на увреждания (prestation de compensation du handicap) и помощта за загуба на независимост (allocation personnalisée d’autonomie) могат да се използват за покриване на разходите за грижи по домовете, грижи с частично или пълно настаняване.

По отношение на грижите по домовете, разглежда се нуждата от помощ за престой вкъщи. Размерът на обезщетението зависи от използвания план за помощ, вземайки предвид нивото на участие на бенефициера, и се изчислява според неговите разполагаеми средства.

При грижите с частично настаняване е възможно получаването на дневни грижи в специализиран център. Броят на предоставяните часове зависи от оценка на нуждата от помощ.

По отношение на грижите с настаняване (т.е.: настаняване в социална или медико-социална институция; болнично лечение в здравна институция или в институция за настаняване на възрастни зависими лица (Établissement pour hébergement pour personnes âgées dépendantes, EHPAD)), размерът на обезщетението се равнява на размера на разходите, съответстващи на степента на загуба на независимост според тарифите на институцията, минус участието на самия бенефициер.

Парични обезщетения

Добавката за помощ от трета страна (majoration pour aide d’une tierce personne) се равнява на 40 процента увеличение на пенсията.

Специалната добавка за образование за дете с увреждане (complément d’allocation d’éducation de l’enfant handicapé) включва шест категории добавки. Има специфично увеличение за дете на издръжка на самотен родител, който получава помощта и добавка за дете с увреждания от поне втора категория.

Други обезщетения

Други обезщетения включват технически еднократни помощи за закупуването или наемането на специфично оборудване, приспособяване на често използвано оборудване, жилищна помощ (приспособяване), помощ, свързана с транспорт, специфична или изключителна помощ и животни-придружители.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

При добавката за помощ от трета страна (majoration pour aide d’une tierce personne), медицинският отдел на съответния фонд ще разгледа вашето заявление.

Мултидисциплинарен екип ще оцени нуждата от специалната добавка за образование за дете с увреждане (complément d’allocation d’éducation de l’enfant handicapé) и помощта за компенсиране на увреждания (prestation de compensation du handicap).

При помощта за загуба на независимост (allocation personnalisée d’autonomie), медико-социален екип ще извърши оценката.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в Европа в Директорията на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory

Министерства

Ministère du travail, de la solidarité et de la fonction publique (Министерство на труда, солидарността и държавната служба)

http://www.travail-solidarite.gouv.fr/

Ministère de la santé et des sports (Министерство на здравето и на спорта)

http://www.sante-sports.gouv.fr/

Ministère du budget, des comptes publics et de la réforme de l’État (Министерство на

бюджета, публичните финанси и държавната реформа))

http://www.budget.gouv.fr/

Министерство на земеделието:

http://www.agriculture.gouv.fr/spip/

Правни текстове

http://www.legifrance.gouv.fr

Обща информация

http://www.service-public.fr/

Портал за социална сигурност

http://www.securite-sociale.fr/

Орган за връзка

Европейски и международен център за връзка за социална сигурност

11 rue de la Tour des Dames

F-75436 Paris Cedex 09

http://www.cleiss.fr/

Събиране на социалноосигурителни вноски

ACOSS

36, rue de Valmy

93108 Montreuil Cedex

http://www.urssaf.fr/

Осигуряване за болест, майчинство, бащинство, инвалидност, смърт и трудови злополуки за служители

Caisse nationale d’assurance maladie maternité des travailleurs salariés

26-50, avenue du Professeur-André-Lemierre

F-75694 Paris Cedex 20

http://www.ameli.fr/

Обща информация относно пенсиониране

Conseil d’orientation des retraites

http://www.cor-retraites.fr/

Информация

http://www.info-retraite.fr/

Пенсиониране за служители

Основна пенсия

Caisse nationale d’assurance vieillesse

110 avenue de Flandre

F-75951 Paris Cedex 19

http://www.cnav.fr/

Допълнителни пенсии

AGIRC ARRCO

16-18, rue Jules-César

F-75592 Paris 12

http://www.agirc-arrco.fr/

Безработица: вноски и обезщетения

Unedic

82, rue de Reuilly

F-75012 Paris

http://www.unedic.org/

Pôle emploi (Служба по заетостта)

http://www.pole-emploi.fr/accueil/

Семейни обезщетения

Caisse nationale des allocations familiales

32, avenue de Sibelle

F-75685 Paris Cedex 14

http://www.caf.fr/

Информация за социалната схема за самостоятелно заети работници

RSI

264, avenue du Président Wilson

93457 La plaine Saint Denis cedex

http://www.le-rsi.fr/

Свободни професии

CNAVPL

102, rue de Miromesnil

F-75008 Paris

http://www.cnavpl.fr/

Лица, покрити от земеделската схема (на трудов договор и самостоятелно заети) за всички рискове, включително събиране

CCMSA

Les Mercuriales

40, rue Jean Jaurès

F-93547 Bagnolet Cedex

http://www.msa.fr/

Информация за специални схеми

http://www.regimesspeciaux.org/

Приложение II: Специални парични обезщетения, независещи от вноски

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещи от вноски, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени във Франция.

Специалните обезщетения без плащане на вноски за Франция са:

Допълнителни обезщетения от:

Специалния фонд за инвалидност; и

Фонда за солидарност с възрастните хора по отношение на придобитите права (Закон от 30 юни 1956 г., включен в книга VIII от Кодекса за социална сигурност).

–          Обезщетение за пълнолетни лица с увреждания (Закон от 30 юни 1975 г., включен в книга VIII от Кодекса за социална сигурност);

–          Специални обезщетения (Закон от 10 юли 1952 г., включен в книга VIII от Кодекса за социална сигурност) по отношение на придобити права;

–          Обезщетение за солидарност с възрастните хора (Наредба от 24 юни 2004 г., включена в книга VIII от Кодекса за социална сигурност), считано от 1 януари 2006 г.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Социално осигуряване (и данъци) – Холандия

Социално осигуряване (и данъци) – Холандия

Сравнение на данъците(включително осигуровките) в Холандия и България

Холандия

България

Осигуровка за пенсия

17,9%

17,8%

Осигуровка за наследствена пенсия

1,1%

Няма

Осигуровка за пенсия за инвалидност

5,7%

(за сметка на работодателя)

Няма

Осигуровка за здраве

19,2%

8%

Осигуровка за безработица

~ 8,25%

1%

Осигуровка за майчинство и общо заболяване

Няма

3,5%

Осигуровка за трудова злополука и професионална болест

Няма

0,4% – 1,1%

Общ размер на осигурителната тежест

~ 52,15%

30,7% – 31,4%

Максимален осигурителен доход

32 738€ годишно

2 000 лева месечно

Данък общ доход

2,3% за доход до 18218€

10,8% за доход 18218€ – 32738€

42% за доход 32738€ – 54367€

52% за доход над 54367€

10%

ДДС

19%

20%

Настоящото представлява информационния бюлетин на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Холандия (с някои уточнения по отношение на данъците от http://www.taxrates.cc/html/netherlands-tax-rates.html. Оригиналния текст може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в Холандия

Глава I: Въведение, организация и финансиране 

Въведение

Системата за социална сигурност в Холандия включва схеми, които обхващат следното:

–          болест и майчинство;

–          осигуряване за професионална инвалидност; няма отделна схема за осигуряване в Холандия за трудови злополуки и професионални болести;

–          пенсии за старост;

–          обезщетения за преживели лица;

–          безработица;

–          обезщетения за деца.

Кой е осигурен?

Като  правило,  всички заети и самостоятелно заети лица са осигурени. Самостоятелно заетите лица не са осигурени за безработица и не получават обезщетения за болест.

Как да се присъедините към схемата за социална сигурност

Веднага щом започнете работа в Холандия като заето лице, вие сте автоматично обхванати от всички схеми за осигуряване, изброени по-горе.

Има само едно изключение: съгласно Закона за здравното осигуряване, всички лица, които пребивават или не пребивават в Холандия, но които подлежат на удържане на данък върху заплатите по ведомост в Холандия, са длъжни да се осигуряват здравно при осигурител. Осигуряването не се осъществява автоматично, ако дадено лице отговаря на критериите, какъвто е случаят с осигуряването съгласно Закона за извънредните медицински разходи. Това е така, защото лицата трябва да изберат осигурител и да сключат договор за осигуряване. Осигурителите са длъжни, от своя страна, да приемат всеки, който кандидатства за осигуряване.

Ако сте самостоятелно заето лице и вашето предприятие е установено в Холандия или вие работите там, сте автоматично обхванати от повечето от националните схеми за осигуряване. Вие не сте покрити обаче от схемата за осигуряване за безработица.

Допълнителни стъпки

Ако вие сте служител, разберете от вашия работодателя в коя агенция за обезщетения е регистриран той. Вие ще трябва да се обърнете към тази агенция, ако станете неработоспособен или безработен. Ако сте самостоятелно заето лице, вие ще трябва също така да се обърнете към агенция за обезщетения, ако не можете да работите.

Друга организация, която може да бъде важна за вас, е Банката за социална сигурност (Sociale Verzekeringsbank), в която ще трябва да кандидатствате за получаване на семейни помощи или, при достигане на възраст 65 години, за пенсия за старост.

В случай на вашата смърт вашият преживял партньор и/или деца също ще трябва да работят с Банката за социална сигурност.

Накрая, добра идея е да си отбележите адреса на Бюрото по труда (Arbeidsvoorziening). Ако загубите работата си, това е агенцията, с която трябва да се свържете. Тя ще ви помогне да намерите нова работа.

Как се плащат вноските?

Ако сте наети на работа, вашият работодател плаща вноските, които се дължат на различни социалноосигурителни схеми. Вашата част от вноските ще бъде удържана от вашето възнаграждение. Вашият работодател е длъжен да ви възстанови сумата до размера на вноската, пропорционална на дохода, която плащате съгласно Закона за здравното осигуряване. Ако получавате парични обезщетения, институцията, която ги плаща, може в някои случаи да удържа вноски от тях.

Ако сте самостоятелно заето лице, вие ще получите формуляр, в който са посочени вноските, които трябва да плащате. Във формуляра е посочен също размерът на вноската, пропорционален на дохода, който трябва да платите съгласно Закона за здравното осигуряване.

В случай на здравно осигуряване, номиналната вноска се плаща пряко на здравноосигурителното дружество(осигурителя), в което сте регистрирани. Вашият работодател или заинтересованата агенция за обезщетения може да ви предостави допълнителна информация за размера, който трябва да плащате.

Какво следва да направите, ако не сте съгласни с решение на осигурителна институция?

Ако не сте съгласни с решение на осигурителна институция, вие имате право да го обжалвате. Вие правите това чрез подаване на оплакване до заинтересованата институция в рамките на определен период. Тя е задължена тогава да преразгледа своето решение и да реши дали оплакването е оправдано или не. Вие можете – отново в рамките на определен период – да обжалвате решението, засягащо вашето оплакване, пред отдела по административно право на областния съд (Arrondissementsrechtbank), посочен в текста на решението на институцията. Датата, до която може да бъде подадена жалбата, също е посочена в решението.

Вие следва да подадете жалба до областния съд, в която посочвате, че не сте съгласни с решението, взето от осигурителната институция, и искате то да бъде преразгледано. Жалбата следва да бъде придружена от копие на оспорваното решение.

Ако решението на областния съд не ви удовлетворява, обикновено имате възможност да обжалвате пред Централния апелативен съвет (Centrale Raad van Beroep, Vrouwe Justitiaplein 1, Postbus 16002, 3500 DA Utrecht) в срок от шест седмици от датата на съобщаване на решението.

Организация на социалната закрила

Социалната сигурност в Холандия е организирана съвместно от Министерството на социалните грижи и заетостта (Ministerie van Sociale Zaken en Werkgelegenheid) и Министерството на здравеопазването, социалното подпомагане и спорта (Ministerie van Volksgezondheid, Welzijn en Sport). Министерството на младежта и семейството (Ministerie voor Jeugd en Gezin) е отговорно за семейните обезщетения. Прави се разлика между национално осигуряване, от една страна, което покрива цялотонаселение, и осигуряването на служителите, от друга, което покрива единствено служителите. Националните системи за осигуряване осигуряват:

–          осигуряване за старост,

–          издръжка за преживели лица,

–          медицински грижи,

–          осигуряване за извънредни медицински разходи и

–          семейни обезщетения.

Схемите за осигуряване на служители осигуряват:

–          осигуряване за обезщетение за болест,

–          осигуряване за инвалидност и

–          осигуряване за безработица.

Съществува схема за осигуряване за инвалидност за млади хора с увреждания. Не съществува специално осигуряване за трудови злополуки или професионални заболявания; тези рискове са покрити от другите осигурителни схеми. В допълнение към това, държавата реализира схема за социално подпомагане, която се управлява от общинските органи. Тази схема се характеризира като спасителна мрежа тъй като нейната цел гарантиране на минимален доход на хора, които нямат или вече нямат достатъчни средства за покриване на необходимите разходи за живот.

С изключение на осигуряването за извънредни медицински разходи и разходи за медицински грижи, националните схеми за осигуряване се реализират от Банката за социална сигурност (Sociale Verzekeringsbank).

Институтът за схеми за обезщетения за служители (UWV) е отговорен за администрирането на схемите за осигуряване на служителите. Публичната служба по заетостта се управлява от Трудовата борса на UWV (UWV Werkbedrijf).

Инспекторатът по заетостта и доходите (IWI) е отговорен за наблюдението на UWV и SVB. С цел гарантиране на достатъчно участие на служителите, работодателите и общините, е създаден Съветът по заетостта и доходите (RWI). Съветът по заетостта и доходите консултира Министъра на социалните грижи и заетостта в областта на заетостта и доходите. RWI извършва проучвания и играе роля при осигуряването на знания и обединяването на всички страни, имащи отношение към въпросите на реинтеграцията и заетостта.

Здравното осигуряване (медицинските грижи) се осъществява от частни здравноосигурителни дружества, които се контролират от холандския здравноосигурителен орган (Nederlandse Zorgautoriteit).

Общото осигуряване за извънредни медицински разходи се реализира от частни здравноосигурителни дружества. То също подлежи на контрол от страна на холандския здравноосигурителен орган (Nederlandse Zorgautoriteit).

Виж също: Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Финансиране

Системата за социална сигурност в Холандия се финансира чрез система от вноски (от лица, които пребивават или не пребивават на територията на Холандия: служители, самостоятелно заети лица и работодатели) и данъци.

Понякога съществува допълнително финансиране чрез общи данъци, например по отношение на пенсията за старост.

Вашето право на обезщетения за социална сигурност при преместване в рамките на Европа

Системите за социална сигурност в европейските държави са различни, поради което са създадени разпоредби на ЕС за тяхното координиране. Общи правила, гарантиращи достъп до социални обезщетения, са важни за избягване на поставянето на европейски работници в неблагоприятно положение при упражняване на тяхното право на свободно движение. Тези правила са основани на четири принципа:

–          Когато се движите в рамките на Европа, вие винаги сте осигурени по законодателството на една единствена държава-членка: по правило, ако сте в активна заетост, това ще е държавата, където работите, а ако не сте в активна заетост – държавата, където пребивавате.

–          Принципът на равното третиране гарантира, че вие имате същите права и задължения като гражданите на държавата, в която сте осигурени.

–          При необходимост периоди на осигуряване в други държави на ЕС могат да се вземат предвид при отпускане на обезщетение.

–          Парични обезщетения могат да се „пренасят“, ако живеете в държава, различна от държавата на осигуряване.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалната сигурност в 27-те държави-членки на ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн (ЕИП) и Швейцария (общо 31 държави).

В края на всяка глава е предоставена обща информация за разпоредбите на ЕС. Допълнителна информация относно координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава II: Здравни грижи

Кога имате право на здравни грижи?

Медицинските грижи са покрити от две различни осигурителни схеми, които взаимно се допълват: здравно осигуряване и извънредни медицински разходи. Последното се базира на Закона за осигуряване за извънредни медицински разходи (Algemene Wet Bijzondere Ziektekosten – AWBZ).

Лицата, които задължително се осигуряват съгласно Закона за осигуряване за извънредни медицински разходи, са тези, които законно пребивават в Холандия или живеят в друга страна, но работят в Холандия и на които се удържа данък върху заплатите по ведомост в Холандия. Те са длъжни да се осигуряват здравно.

Правителството е направило две изключения от общото правило:

–          Членовете на въоръжените сили в активна заетост са осигурени съгласно Закона за осигуряване за извънредни медицински разходи, но не са длъжни да се осигуряват съгласно Закона за здравното осигуряване. Те получават грижи от военните медицински служби.

–          Друго изключение от задължението за осигуряване е направено за хората с възражения по съвест. Онези, които възразяват срещу осигуряването по принцип, не плащат премии съгласно Закона за осигуряване за извънредни медицински разходи, нито са длъжни да се осигуряват съгласно Закона за здравното осигуряване. Те обаче плащат свързаните с дохода вноски под формата на заместващ данък.

Когато сте здравно осигурен, вие имате право на медицински обезщетения. Има два основни варианта на здравноосигурителни политики: политики, базирани на обезщетения в натура, и политики, базирани на възстановяване на медицинските разходи. Вашият осигурител ще ви предостави удостоверение за регистрация, за да можете да докажете, че сте осигурено лице, когато изисквате медицински грижи. Членството при осигурител гарантира, че вие автоматично получавате осигурително покритие съгласно AWBZ.

Какво е покритието?

Вашият осигурител може подробно да ви разясни всички обезщетения, на които имате право съгласно Закона за здравното осигуряване и AWBZ. Лицата, осигурени съгласно Закона за здравното осигуряване, имат право, освен останалите неща, на:

Медицински грижи

Медицинските грижи обхващат услугите, предоставяни от общопрактикуващите лекари, специалистите, психолозите и гинеколозите. Това не означава, че тези услуги трябва да се предоставят от тези лица. Ако въпросните обезщетения не се отнасят до запазени услуги, които трябва да бъдат записани и чието предназначение е защитено съгласно Закона за здравните професии, те могат да бъдат предоставяни също от други лица. Тези услуги включват лабораторни изследвания и сестрински грижи.

Те обхващат също генетични изследвания, неклинична хемодиализа, услуги за пациенти с периодични хронични дихателни проблеми и предотвратяване на тромбози. Обхванатите медицински изделия включват оборудване, необходимо за неклинична хемодиализа и за изкуствено дишане на пациенти, страдащи от периодични хронични дихателни проблеми. Определени видове медицински грижи, които трябва да се предоставят от лекар специалист, могат да бъдат изключени от възстановяемите обезщетения. Следва да се отбележи, че частта от разходите, която осигуреното лице плаща, е ограничена от праг съгласно приложимите разпоредби.

Разходите за опазване на психичното здраве (включително за обща психологическа помощ) са възстановяеми съгласно Закона за здравното осигуряване.

Фармацевтични продукти

Фармацевтичните продукти обхващат не само лекарствата, но също и определени хранителни продукти, предназначени за медицинска употреба. По принцип, разрешените лекарства са категоризирани в групи от терапевтично еквивалентни субстанции. Прагът за възстановяване на разходи за група лекарства се определя на базата на средната цена на лекарствата в конкретната група. Ако определено лице избере лекарство, чиято цена надвишава този лимит, той или тя трябва да доплати разликата. Няма праг за възстановяване на разходи за разрешени лекарства, които нямат еквивалентна терапевтична субстанция. Този режим е известен като „система за възстановяване на разходи за лекарства” Geneesmiddelenvergoedingensysteem или GVS).

Осигурителите могат да ограничат възстановяването на разходи до лекарства, съдържащи определени активни субстанции. Следва да се подчертае, че именно самите осигурители са тези, които (при определени условия) определят разходите за кои лекарства се възстановяват.

Транспорт

След получаване на разрешение, болните лица могат да се транспортират с линейка, такси или частен автомобил, при условие че това е наложително по медицински причини. Лекарят, който извършва лечението, издава удостоверение за тази цел. Това право обхваща също разходите за обществен транспорт в най-икономична класа, ако пътуването е до или от институция, предоставяща здравни грижи. В определени случаи осигурителят може да разреши използване на специални транспортни средства като хеликоптер, например.

Независимо дали се използва обществен транспорт, такси или частен автомобил, осигурените лица плащат първо сами определена сума през дванадесетмесечен период. Разходите за транспорт с частен автомобил се възстановяват на базата на фиксирана сума за километър.

Разрешение за транспортиране на лежащо болни лица или болни лица под медицинско наблюдение се дава само при четири случая: пациенти на бъбречна диализа, пациенти на химиотерапия или радиотерапия, пациенти със зрителни увреждания, които не могат да пътуват без придружител, и лица в инвалидни колички.

Разстоянието е ограничено до 200 км (изходящо пътуване). Пациенти, които след като са получили предварително разрешение от осигурителя за това, получават грижи по здравноосигурителна схема в институция или служба, която е отдалечена (в Холандия или в чужбина), имат право на възстановяване на разходите за транспорт при по-голямото разстояние.

Съществува клауза за извънредни ситуации, съгласно която осигурени лица, които не попадат в гореспоменатите категории, могат, независимо от това, да получат право на възстановяване на разходи в определени случаи. Такъв може да бъде случаят, при който осигурено лице трябва да пътува за получаване на лечение за хронично заболяване.

Зъболекарски услуги

За деца и лица до 18-годишна възраст, зъболекарските услуги включват профилактични дейности, флуоридни добавки до два пъти на година от шестгодишна възраст, пломбиране, периодонтални грижи и хирургическо лечение.

За пълнолетни лица има покритие за зъбни протези и специализирано хирургическо лечение.

Протези, очила, слухови апарати

Тези здравни разходи зависят от предварителното одобрение на осигурителя. Не се споделят разходи освен при определени условия за ортопедични обувки и слухови апарати.

Болнично лечение

Разходите за грижи в болници, различни от психиатричните болници или психиатричните отделения на общите или учебните болници, се поемат от изпълнителния орган на AWBZ, ако тези грижи са предоставят в продължение на повече от една година.

Как се осъществява достъпът до здравни грижи?

Вашият осигурител ще ви предостави удостоверение за регистрация, за да можете да докажете, че сте осигурено лице, когато изисквате медицински грижи.

Вие сте свободни да се обърнете към всеки лекар, който е квалифициран да практикува. Достъпът до специалистите обаче се осъществява единствено чрез общопрактикуващ лекар. По отношение на болничното лечение, вие сте свободни да избирате между болници или институции, одобрени от Министерството на здравеопазването.

Плащанията ще се извършват от частното здравноосигурително дружество. При повечето видове грижи съгласно закона, от осигурените лица над 18 години се изисква да направят лични вноски за покриване на разходите. За хронично болни пациенти обаче съществува компенсация.

За да получават фармацевтични продукти, осигурените лица трябва да се регистрират при фармацевт по свой избор.

Вашето право на обезщетения за здравни грижи при преместване в рамките на Европа

Ако се отседнали или пребивавате в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, вие и вашето семейство можете да се възползвате от услугите на общественото здравеопазване, предоставяни там. Това не означава непременно, че лечението ще бъде безплатно; това зависи от националните правила.

Ако планирате временен престой (екскурзия, бизнес пътуване и т.н.) в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, кандидатствайте за Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) преди заминаване. Допълнителна информация за ЕЗОК и начина на кандидатстване за такава карта е налична на адрес: http://ehic.europa.eu.

Ако планирате постоянно преместване в друга държава от ЕС, можете да намерите допълнителна информация за вашите права във връзка със здравеопазването на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава III: Парични обезщетения за болест

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Право на обезщетения за болест по време на осигурително покритие

Съгласно Гражданския кодекс работодателите са длъжни да продължават да изплащат на болен служител най-малко 70 процента от неговото или нейното възнаграждение по време на първите две години от заболяването. По този начин здравноосигурителното законодателство създава спасителна мрежа на хора, които нямат работодател (вече) и които се оказват в различни ситуации.

Имате право на обезщетение за болест, ако вашето трудово отношение приключи на първия ден от болестта или по време на периода, през който трябва да продължи плащането на вашето възнаграждение или заплата. Тогава обезщетението за болест се плаща от датата на прекратяване на заетостта, след като са изминали най-малко два дни на изчакване. Тази категория включва определени работници в състояние на готовност и служители със срочни трудови договори. Други имат право на обезщетение за болест от първия ден на болестта.

Правото на обезщетение за болест се прекратява във всеки случай на първия ден от месеца, в който навършите възраст 65 години.

Право на обезщетение за болест след края на осигурителния период

В случай на заболяване, докладвано в срок от един месец след края на осигурителния период, е възможно все още да имате право на обезщетение за болест при определени условия.

Какво е покритието?

Служителят ще получава 70 процента от своето възнаграждение или заплата през първите две години от заболяването. По този начин работодателят ще продължи да плаща на служител до 104-та седмица от заболяването, но никога след изтичане на срока на трудовия договор.

Максималното дневно възнаграждение, което се взема предвид, е € 186.65. С одобрение на министъра този процент може да бъде увеличен от браншовите съвети. Също така, ако 70 процента от дневното възнаграждение са по-малко от социалния минимум, може да се изиска добавка съгласно Закона за допълнителните помощи (Toeslagenwet, TW) (в зависимост от размера на доходите).

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

Заето лице, което има право на обезщетение за болест, трябва, при първа възможност (до втория ден на болестта най-късно), да докладва или да бъде докладвано като болно на своя работодател, тъй като той или тя трябва да спре да работи или не може да идва на работа поради болест. Работодателят ще информира служителя за правилата за докладване на болест.

Заетото лице трябва да позволи извършването на проверки. По принцип, той или тя трябва да бъде в дома си в определени часове, посочени в правилата, които управляват такива проверки.

Заето лице, което заявява обезщетение за болест и чиято неработоспособност е проверена по този начин от агенция за обезщетения, трябва да спазва правилата на Органа за изпълнение на схеми за осигуряване на работниците или служителите (Uitvoeringsinstituut Werknemersverzekeringen, UWV).

Вашето право на парични обезщетения за болест при преместване в рамките на Европа

Като общо правило, паричните обезщетения за болест (т.е. обезщетенията, предназначени по принцип да заменят доходи, които са преустановени поради болест) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

При преместване в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения за болест, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на стаж, които сте завършили съгласно законодателството на някоя от гореспоменатите държави. По този начин се гарантира, че лицата няма да загубят своето осигурително покритие за болест, когато сменят работодателя и се преместват в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Обезщетения за майчинство и бащинство

Виж „Кога имате право на здравни грижи?“

Лицата, осигурени съгласно Закона за здравното осигуряване, имат право, освен останалите неща, на: Лицата, осигурени съгласно AWBZ, имат право, освен останалите неща, на грижи за майката и детето.

Ако сте наети на работа в Холандия и сте осигурени съгласно правата си, вие имате право на парични обезщетения за майчинство (Zwangerschapsuitkering) по време на бременност.

Какво е покритието?

Лицата, осигурени съгласно Закона за здравното осигуряване, имат право на грижи за майката и детето най-много до десет дни след раждането.

Лицата, осигурени съгласно AWBZ, имат право на подкрепа, съвети и други форми на грижи по време на бременност, както и на редовни, систематични проверки на здравното състояние на детето през първите години от живота му. По принцип, AWBZ покрива разходите за лечение, сестрински и спомагателни грижи в случай на продължително заболяване или тежко увреждане.

Отпуск по майчинство се предоставя за период от 16 седмици. Преди раждане има задължителен отпуск между шест и четири седмици; след раждане остава отпуск от десет до дванадесет седмици.

В случай на преждевременно раждане, броят на дните до термина ще се добави към отпуска след раждането. При преносване, броят на дните на „закъснение” се добавя към общия срок на отпуска. В този случай отпускът ще бъде по-дълъг от 16 седмици.

По време на бременност вие получавате обезщетение за майчинство, равно на вашето пълно дневно възнаграждение. По време на вашия 16-седмичен отпуск по майчинство вие имате право на обезщетение, равно на 100 процента от вашето възнаграждение, от институцията, в която вашият работодател членува. Максималното дневно възнаграждение, което се взема предвид, е € 186.65.

Ако, след получаване на това обезщетение, вие все още сте неработоспособни в резултат на вашата бременност или раждане, изплащането на същото обезщетение (100  процента от вашето дневно възнаграждение) ще продължи за срок до 52 седмици. Освен това, ако се разболеете в резултат на вашата бременност преди да започне отпускът по майчинство, вие ще получавате обезщетение за болест, равностойно, отново, на 100 процента от вашето дневно възнаграждение.

Вие имате право също на безплатни гинекологични услуги и на възстановяване на разходите за грижи след раждането от здравноосигурителния фонд, ако сте покрити от холандската здравноосигурителна схема (Ziekenfondsverzekering).

Гинекологичните грижи обикновено се предоставят от акушерка, но могат да се предоставят също от общопрактикуващ лекар или от специалист, ако е необходимо в клиника или в болница, когато няма на разположение акушерка или когато е медицински обосновано.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за майчинство и бащинство?

За да получавате обезщетения за майчинство, вие трябва да представите предварително на заинтересованата институция удостоверение, потвърждаващо вашата бременност (Zwangerschapsverklaring).

За повече информация относно безплатните гинекологични услуги и възстановяването на разходи за грижи след раждане, моля обърнете се към вашия здравноосигурителен фонд.

Ако желаете да използвате услугите на център за майчински грижи (Kraamcentrum), трябва да се свържете с асоциацията за домашен патронаж (Kruisvereniging) не по-късно от пет месеца преди очакваната дата на раждането.

Вашето право на обезщетения за майчинство и бащинство при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите за координация обхващат обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата. Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения, компетентната институция (т.е. институцията в държавата, в която сте осигурени) трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Като общо правило, паричните обезщетения (т.е. обезщетенията, предназначени да заменят преустановени доходи) винаги се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това къде пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията в натура (т.е. медицински грижи, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на вашата държава по пребиваване, все едно сте осигурени там.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Кога имате право на обезщетения за инвалидност?

Служители

Законът за работа и възнаграждение съобразно трудовата дееспособност (Wet werk en inkomen naar arbeidsvermogen, WIA) обхваща всички служители, които са изцяло или частично неработоспособни.

Вие сте считани за изцяло или частично неработоспособни, когато, в резултат на заболяване или влошаване на здравето, не можете да получавате доход, който здравите работници с подобно обучение и равностойни умения обикновено получават на мястото, където вие работите или сте работили, или в близост до него.

Не се прави разграничение въз основа на причината за неработоспособността (инвалидност или трудова злополука). Вашата неработоспособност трябва да бъде най-малко 35 процента, за да получавате обезщетения.

При лицата с частични увреждания акцент се поставя не върху защитата на доходите, а върху възможностите за рехабилитация. Схемата за връщане на работа на лица с частични увреждания (Regeling Werkhervatting Gedeeltelijk Arbeidsgehandicapten, WGA) насърчава както служителя, така и работодателя, да полагат усилия за рехабилитиране на служителя. Схемата за осигуряване на доход за лица с пълно професионално увреждане (Regeling inkomensvoorziening volledig en duurzaam arbeidsongeschikten, IVA) предвижда доход в случай на пълно и трайно професионално увреждане без перспектива или със съвсем малка възможност за възстановяване.

Самостоятелно заети лица

Самостоятелно заети лица, които са станали неработоспособни, не са обхванати от тези разпоредби и трябва самостоятелно да се осигуряват срещу риск от професионално увреждане.

Какво е покритието?

Законът за работа и възнаграждение съобразно трудовата дееспособност (Wet werk en inkomen naar arbeidsvermogen, WIA) се състои от две части:

Схема за връщане на работа на лица с частични увреждания

Схемата за връщане на работа на лица с частични увреждания (Regeling Werkhervatting Gedeeltelijk Arbeidsgehandicapten, WGA) предвижда обезщетение, свързано с възнаграждението, което се изплаща за период от три до 38 месеца. Размерът на обезщетението зависи от степента на инвалидност, последното възнаграждение на служителя и възнаграждението, която е получавал като лице с частични увреждания. Ако не работите, през първите два месеца получавате 75 процента от последното възнаграждение, а след това – 70 процента от него. Ако сте лице с частични увреждания и работите, вие получавате 75 процента от разликата между последното възнаграждение и дохода, получаван от трудова дейност над вашето възнаграждение през първите два месеца.

Допълващо възнаграждението обезщетение / следващо обезщетение би могло да се изплаща до навършване на 65 години. Ако получавате доход, равностоен на поне 50 процента от оставащата ви работоспособност, вашето възнаграждение ще бъде допълнено със 70 процента от разликата между последното възнаграждение и дохода, равностоен на оставащата ви работоспособност. Ако не работите след изтичането на срока на обезщетението, свързано с възнаграждението, или получавате доход, равностоен на по-малко от 50 процента от оставащата ви работоспособност, вие ще получавате обезщетение, което се базира на процент от законово определеното минимално възнаграждение.

Схема за осигуряване на доход за лица с пълно професионално увреждане

Съгласно Схемата за осигуряване на доход за лица с пълно професионално увреждане (Regeling inkomensvoorziening volledig en duurzaam arbeidsongeschikten, IVA) вие получавате 75 процента от вашето последно възнаграждение.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за инвалидност?

Вашата агенция за обезщетения трябва да реши дали и в каква степен сте неработоспособни. За тази цел след максимум 20 месеца от началото на вашата неработоспособност, те ще ви информират как да кандидатствате за обезщетение. Трябва да подадете своето искане най-късно след 21 месеца.

Вашето право на обезщетения за инвалидност при преместване в рамките на Европа

Компетентната институция на държавата, в която заявявате пенсия за инвалидност, ще вземе предвид осигурителните периоди или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за изчисляването на обезщетенията за инвалидност.

Обезщетения за инвалидност се изплащат независимо от това къде пребивавате или къде сте отседнали в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Необходимите административни проверки и медицински прегледи обикновено се извършват от компетентната институция в държавата, в която пребивавате. При някои обстоятелства за такива прегледи е възможно да бъдете задължени да се върнете в държавата, която изплаща вашата пенсия, ако вашето здравословно състояние позволява това.

Всяка държава прилага своите национални критерии при определяне на степента на инвалидност. Поради това е възможно някои държави да считат дадено лице за такова със степен на инвалидност 70%, докато други въобще да не считат същото лице за инвалид съгласно своето законодателство. Това произтича от факта, че националните системи за социална сигурност не са хармонизирани, а единствено координирани от разпоредбите на ЕС.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Кога имате право на обезщетения за старост?

Хората, които живеят или работят в Холандия, са осигурени съгласно Общия закон за пенсиите за старост (Algemene Ouderdomswet, AOW). Като правило, всички мъже и жени имат право на пенсия за старост, когато навършат възраст 65 години.

При определени условия може да се прави доброволно осигуряване съгласно AOW, когато сте в чужбина.

Схеми за допълнително пенсионно осигуряване

Ако работите в Холандия, вие можете да бъде обхванати също от схема за допълнително пенсионно осигуряване. В много сектори съществува задължителна професионална пенсионна схема. Такива схеми съществуват, по-специално за металургичната индустрия, сектора на строителството, бояджийските работи, селското стопанство, печатната индустрия, кетъринга, автомобилния транспорт, търговския флот, морския риболов, текстилната индустрия и сектора на здравеопазването. Като цяло има приблизително 60 задължителни професионални пенсионни схеми. Възможно е също вашият работодател да има схема за допълнително пенсионно осигуряване, което обхваща единствено дружеството, или да е сключил споразумение с животозастрахователно дружество.

Какво е покритието?

Размерът на всяка индивидуална пенсия е фиксиран, но се коригира в зависимост от увеличенията на възнагражденията два пъти на година. Пенсията се изплаща всеки месец. През май се изплаща годишна помощ за почивка. Фиксираната пенсия се намалява с определен размер за всяка година, през която не сте осигурени. Това означава, че вие получавате два процента от размера на пълната пенсия за всяка пълна година, през която сте живели или работили в Холандия.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за старост?

Пенсии за старост

Няколко месеца преди навършване на възраст 65 години, вие ще получите, ако тогава живеете в Холандия, специален формуляр за искане на пенсия за старост, който следва да изпратите до Банката за социална сигурност (Sociale Verzekeringsbank).

Холандската пенсия за старост започва от първия ден на месеца, в който навършите възраст 65 години. Ако подадете своето искане повече от една година след тази дата, това може да бъде във ваш финансов ущърб.

В случай на доброволна пенсия Банката за социална сигурност (виж Приложение I) може да ви предостави цялата необходима информация. Ако кандидатствате за доброволно осигуряване, вашето заявление трябва да бъде подадено навреме, т.е. в срок от една година от заминаването ви да живеете в чужбина или в срок от една година от установяването ви в Холандия или започването ви на работа там.

При все това, ако вашият съпруг/съпруга или партньор/партньорка живее във вашата страна на произход, той или тя не е осигурен(а).

Схеми за допълнително пенсионно осигуряване

Информация относно правата може да бъде получена от вашия работодател. Тези допълнителни схеми се контролират от Nederlandsche Bank.

Всички искания за плащания от схеми за допълнително пенсионно осигуряване трябва да се подадат до въпросния фонд за професионално пенсионно осигуряване или в животозастрахователното дружество, управляващо схемата.

Всички спорове, произтичащи от прилагането на схема за допълнително пенсионно осигуряване, следва да бъдат отнесени до граждански съд.

Вашето право на обезщетения за старост при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсии за старост засягат изключително държавни пенсионни схеми, а не фирмени, професионални или частни такива. Те гарантират, че:

–          Във всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, вашето осигурително досие се запазва, докато достигнете пенсионната възраст в тази държава.

–          Всяка държава на ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в която сте били осигурени, ще трябва да ви изплаща пенсия за старост, когато достигнете пенсионната възраст. Размерът, който ще получите от всяка от държавите-членки, ще зависи от продължителността на вашето осигурително покритие във всяка държава.

–          Вашата пенсия ще се изплаща там, където пребивавате в ЕС (включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).

Трябва да подадете своето искане в институцията за пенсионно осигуряване на държавата от ЕС (или Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария), в която живеете, освен ако никога не сте работили там. Ако случаят е такъв, следва да кандидатствате в държавата, където последно сте работили.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Кога имате право на обезщетения за преживяло лице?

Докато живеете или работите в Холандия, вие сте обхванати от холандската схема за осигуряване на преживели лица. Ако вече не живеете или работите в Холандия, вие можете да се осигурявате за това на доброволни начала.

Това осигуряване, което е регулирано от Общия закон за преживелите наследници (Algemene Nabestaanden Wet, ANW), предвижда различни обезщетения като например пенсия за преживяло лице, пенсия за полусирак и пенсия за сирак, както и помощ за подпомагане.

Преживелият партньор на починало осигурено лице има право на пенсия за преживяло лице, ако той или тя, към момента на смъртта, има несключило брак дете под 18-годишна възраст или очаква дете, е неработоспособен (не може да получава 45 процента от нормалното възнаграждение в подходяща заетост) или е роден преди 1 януари 1950 г. За деца на възраст под 18 години на преживял партньор се считат всички негови или нейни собствени деца или осиновени деца, т.е. децата на друго лице, за които той или тя се грижи и отглежда като собствени. Изплащането на пенсия за преживяло лице спира, когато преживелият партньор вече няма несключило брак дете или вече не е неработоспособен.

При всички случаи правото на пенсия се прекратява на първия ден от месеца, когато преживелият партньор навърши 65 години. Обикновено тогава той или тя получава право на пенсия за старост. Правото на пенсия за преживяло лице също се прекратява в случай на сключване на нов брак, на регистриране на партньорство или съжителство.

Родител или лице, което полага грижи за несключил брак полусирак на възраст под 18 години в собствения си дом, има право да получава пенсия за полусирак. Полусирак е дете, което е изгубило един от своите родители.

Изплащането на пенсия за полусирак спира, когато най-малкото дете навърши 18 години или се присъедини към друго домакинство или ако родителят или лицето, което полага грижи, започне да получава пенсия за самотен родител на базата на пенсия за старост. Изплащането се прекратява също, ако детето бъде осиновено от (новия/новата) съпруг/съпруга на преживелия родител.

Обикновено пенсия за сирак се изплаща единствено когато двамата родители са починали. Сираците на възраст между 16 и 21 години, които се обучават редовно или които се грижат за домакинство, в което има поне един друг сирак, в продължение на повече от 19 часа на седмица, имат същите права както сираците с увреждания на възраст 16 или 17 години. Тези обезщетения са пряко свързани с минималната надница и варират в завиисимост от възрастта на сирака. Съществуват три възрастови групи: деца на възраст под 10 години, деца на възраст между 10 и 16 години и деца на възраст между 16 и 21 години.

Какво е покритието?

Пенсията за преживявало лице не може да превишава 70 процента от минималното възнаграждение и зависи от дохода на преживялото лице.

Пенсията за полусирак е равна на 20 процента от минималното възнаграждение и не зависи от дохода. Следователно преживял партньор с дете на възраст под 18 години може да получава обезщетения в размер до 90 процента от минималното възнаграждение.

Пенсията за сирак е пряко свързана с минималното възнаграждение и варира в зависимост от възрастта на сирака. Съществуват три възрастови групи: деца на възраст под 10 години, деца на възраст между 10 и 16 години и деца на възраст между 16 и 21 години. Пенсията за сирак не зависи от други източници на доходи.

Размерът на обезщетението се коригира два пъти на година в зависимост от увеличенията на минималното възнаграждение. Плащанията се извършват веднъж на месец. През месец май всяка година се изплаща помощ за почивка.

В случай на смърт след изтичане на осигурителния период, размерът на пенсията зависи от международните споразумения и осигурителните периоди, които починалото лице е натрупало в Холандия.

Помощ при смърт

Ако почине работник, неговите или нейните преживели лица получават парично обезщетение, считано от деня на смъртта. След този ден спира плащането на възнаграждението. Това обезщетение е еквивалентно на 100 процента от месечното възнаграждение към момента на смъртта. Ако починалото лице е получавало социално обезщетение (WW-, Ziektewet-, WAO-, WIA, WAZ или Wajong uitkering), ще бъде изплатена също помощ при смърт. Това обезщетение също е еквивалентно на едномесечно обезщетение.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за сираци?

Ако искате да се осигурявате доброволно, трябва да кандидатствате за това в срок от една година след напускане на Холандия. Допълнителна информация може да бъде получена от Банката за социално осигуряване (Sociale Verzekeringsbank, виж Приложение I).

Ако осигурено лице почине, преживелите лица, които пребивават в Холандия, трябва да подадат, при първа възможност, заявление за пенсия за преживял партньор и/или пенсия за (полу)сирак до Банката за социална сигурност. Ако бъде подадено заявление по-късно от една година след смъртта на осигуреното лице, това може да доведе до финансов ущърб.

Получаването на пенсия за преживяло лице не изключва придобиването на право на семейни помощи. Допълнителна информация може да бъде получена от Банката за социална сигурност.

В случай на смърт след изтичане на осигурителния период, преживелите лица трябва да подадат заявлението си до пенсионноосигурителната институция в страната, където пребивават, която ще го препрати до Банката за социална сигурност. Ако бъде подадено искане по-късно от една година след смъртта на осигуреното лице, съществува риск пенсията да бъде намалена. Банката за социална сигурност ще провери дали са изпълнени условията за получаване на пенсия и едновременно с това ще установи дали имате право на семейни помощи.

Вашето право на обезщетения за преживели лица при преместване в рамките на Европа

Като цяло, правилата, които се прилагат за пенсии за преживели съпруги/съпрузи или сираци и помощи при смърт, са същите като тези, прилагащи се за пенсии за инвалидност и старост (вж. Глави V и VI). А именно, пенсии за преживели лица и помощи при смърт следва да се изплащат без никакво намаление, промяна или преустановяване независимо от това къде в Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария пребивава преживелият съпруг или съпруга.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Кога имате право на обезщетения за трудова злополука и професионална болест?

В Холандия няма отделна осигурителна схема за трудова зпополука и професионална болест. Ако сте неработоспособни в резултат на трудова злополука или професионална болест, се прилагат правилата за осигуряване за болест (Глава III: Парични обезщетения за болест). След това можете да имате право на парично обезщетение за инвалидност (Глава V: Обезщетения за

инвалидност). Вие имате право също на обезщетения в натура съгласно вашия осигурителен план за болест (Глава II: Здравни грижи).

Какво е покритието?

Виж Глава III: Парични обезщетения за болест и Глава V: Обезщетения за инвалидност.

Как се осъществява достъпът до обезщетенията за трудова злополука и професионална болест?

Виж Глава III: Парични обезщетения за болест и Глава V: Обезщетения за инвалидност.

Вашето право на обезщетения за трудова злополука и професионална болест при преместване в рамките на Европа

Разпоредбите на ЕС за обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест са много подобни на разпоредбите за обезщетения за болест (вж. Раздели II и III). В рамките на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако пребивавате или сте отседнали в държава, различна от тази, в която сте осигурени за трудови злополуки, вие обикновено имате право да получавате здравни грижи там във връзка с трудова злополука или професионална болест. Паричните обезщетения обикновено се изплащат от институцията, която ви осигурява, дори ако пребивавате или сте отседнали в друга държава.

Когато трябва да бъдат изпълнени определени условия за получаване на право на обезщетения във връзка с трудова злополука или професионална болест, институцията, в която сте осигурени, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, периодите на пребиваване или на заетост, които сте завършили съгласно законодателството на други държави от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария. По този начин се гарантира, че гражданите няма да загубят своето осигурително покритие, когато сменят работодателя и се преместят в друга държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава IX: Семейни обезщетения

Кога имате право на семейни обезщетения?

Ако живеете или работите в Холандия, вие обикновено имате право на обезщетения за деца от първото дете. Правото обхваща вашите собствени деца, доведени/заварени деца и осиновени деца, при условие че са на възраст под 16 години и са на ваша издръжка съгласно определеното в холандското законодателство. В случай на деца на възраст между 16 и 18 години, трябва да бъдат изпълнени допълнителни условия: съответното дте трябва да учи, да е с увреждания или безработно. Условията относно издръжката се прилагат за деца, които не живеят със своите родители, т.е. размерът на семейните обезщетения може да варира в зависимост от нивото на издръжката, осигурено от родителите. Доходът на детето не може да надвишава определени прагове за деца, които не живеят със своите родители и деца на възраст 16 и 17 години, които живеят в дома.

За да има право на обезщетения за деца, подалото молба лице трябва да бъде осигурено на първия ден от тримесечието, в което се подава молбата. Също така, до тази дата трябва да бъдат изпълнени квалифициращите условия за обезщетения за дете.

Освен споменатите по-горе обезщетения за деца, съществува закон за помощите, свързани с деца. Размерът на тези помощи зависи от дохода на родителите, броя и възрастта на децата.

Какво е покритието?

Размерът на изплащаните обезщетения за деца зависи от размера на семейството и възрастта на децата на първия ден от всяко тримесечие (референтната дата).

Как се осъществява достъпът до семейни обезщетения?

За да получавате обезщетения за деца, вие трябва да подадете надлежно попълнен и подписан формуляр на молба до клона (Districtskantoor) на Банката за социална сигурност, отговорен за областта, където живеете. Формуляри на молби могат да бъдат получени от Банката за социална сигурност (www.svb.nl). След първоначалното кандидатстване, на местния клон на Банката за социална сигурност следва да бъдат съобщени единствено тези промени, които могат да засегнат правото на обезщетения за деца. Обезщетения за деца се изплащат в края на всяко тримесечие. Когато децата са членове на домакинство на двойка в брак, молбата може да бъде подадена от всеки от съпрузите. Когато родителите са разведени или разделени, молбата трябва да бъде подадена от родителя, при когото живее детето.

Вашето право на семейни обезщетения при преместване в рамките на Европа

Характеристиките и размерите на семейните обезщетения се различават значително между отделните държави. Поради това за вас е важно да знаете коя държава е отговорна за предоставянето на тези обезщетения и какви са условията за получаването им. Можете да намерите общите принципи за определяне на компетентното законодателство на адрес: http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=en.

Държавата, която е отговорна за изплащане на семейни обезщетения, трябва да вземе предвид осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава от Европейския съюз, включително Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако това е необходимо за удовлетворяване на условията за предоставяне на право на обезщетение.

Ако дадено семейство има право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава, то по принцип ще получи най-високия размер на обезщетенията, предвиден съгласно законодателството на една от тези държави. С други думи, семейството се разглежда все едно всички засегнати лица пребивават или са осигурени в държавата с най-благоприятното законодателство.

Семейни обезщетения не могат да се изплащат два пъти за един и същ период и за един и същ член на семейството. Има правила за предимство, които уреждат преустановяването на обезщетения от една държава до размера на тези, изплащани от държавата, която е основно компетентна за плащането.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава X: Безработица

Кога имате право на обезщетения за безработица?

Ако станете безработен в Холандия, вие имате право на обезщетение за безработица съгласно Закона за помощи при безработица (Werkloosheidswet или WW). За да получите право на обезщетения съгласно WW, вие трябва да отговаряте на определени условия, а именно:

–          трябва да сте загубили най-малко пет работни часа (и съответното възнаграждение) като служител на седмица (служителите, които работят по-малко от 10 часа на седмица, трябва да са загубили половината от тези часове);

–          трябва да бъдете налични за работа на холандския трудов пазар;

–          трябва да сте работили най-малко 24 седмици през период от 36 седмици преди първия ви ден като безработен (условие в седмици).

Ако отговаряте на тези условия, вие имате право на обезщетение съгласно WW, освен ако:

–          имате право на обезщетение за болест за пълна инвалидност;

–          не сте на възраст 65 години или повече;

–          живеете или пребивавате извън Холандия;

–          изтърпявате наказание лишаване от свобода;

–          не сте в някои други положения.

Ако не отговаряте на условията за обезщетение за безработица или срокът на вашето право на това обезщетение е изтекъл, вие можете, при определени обстоятелства, да имате право на социална помощ, която се плаща от общината, в която живеете. Размерът на това обезщетение зависи от вашето семейно положение и вашите доходи и тези на вашия партньор (когато е приложимо).

Ако имате право на обезщетение за безработица съгласно WW, вие трябва да изпълните определени изисквания, например:

–          трябва да се регистрирате навреме във Werkplein;

–          трябва да търсите работа в достатъчна степен и да приемете подходяща такава;

–          трябва да информирате UWV за дейности като търсене и работа.

Неизпълнението на тези задължения води до прекратяване на обезщетението или налагане на санкция върху него.

Какво е покритието?

Вие получавате 75 процента от последното дневно възнаграждение (чийто максимален размер е определен) през първите два месеца и 70 процента след това.

Срокът на обезщетенията е ограничен. Лице, което отговаря единствено на условието за седмиците, получава обезщетения за максимален срок от три месеца.

Лице, което отговаря също на условието за годините, получава обезщетения за толкова месеци, колкото е било в заетост, но максимум за 38 месеца. Вие отговаряте на условието за годините, ако сте получавали възнаграждение най-малко 52 дни през най-малко четири години от период от пет години, предшестващ годината, в която сте станали безработен.

В определени случаи, ако вашето обезщетение е по-ниско от социалния минимум (sociaal minimum), вие имате право да подадете молба за допълнително плащане съгласно Закона за допълнителните помощи (Toeslagenwet). При всички случаи, обезщетението ще спре на първия ден от месеца, в който навършите възраст 65 години; като правило, вие имате право на пенсия за старост.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за безработица?

За да получавате обезщетение за безработица, трябва да подадете молба до Института за схеми за обезщетения за служители (UWV) на Трудовата борса [Uitvoeringsinstituut Werknemersverzekeringen (UWV) Werkbedrijf], където трябва да се регистрирате също като лице, търсещо работа.

Вашето право на обезщетения за безработица при преместване в рамките на Европа

Обикновено държавата-членка, в която сте наети на работа, е отговорна за предоставянето на обезщетения за безработица. Прилагат се специални разпоредби за погранични работници и други презгранични работници, които са пребивавали в държава-членка, различна от тази, в която работят.

Осигурителните периоди или периодите на заетост, завършени в други държави на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, могат да се използват за изпълняване на условията за вноски.

Ако желаете да търсите работа в друга държава от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, можете при определени условия да „пренесете” тези обезщетения за ограничен период от време.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XI: Минимални средства

Кога имате право на обезщетения във връзка с минимални средства?

Закон за допълнителните помощи (TW)

Законът за допълнителните помощи гарантира минимален доход за определени получатели на обезщетения, чието ниво на доходите е под социалния минимум. Той предвижда допълнително обезщетение, възлизащо на разликата между действителния доход и социалния минимум.

Тази помощ може да се плаща в допълнение към обезщетение за болест, за безработица или професионално увреждане, помощ за бременност/майчинство или помощ за осиновяване/настойничество.

Имате право на допълнителна помощ, ако:

–          вие сте в брак (или съжителство) и вашият доход (на вашето домакинство) е по-малък от минималното възнаграждение, или;

–          живеете само вие и дете на възраст под 18 години и доходът на домакинството е по-малък от 90 процента от минималното възнаграждение и;

–          вие живеете самостоятелно и вашият доход е по-малък от 70 процента от минималното възнаграждение.

Закон за обезщетенията за неработоспособност за младежи с увреждания (Wajong)

Този закон предвижда помощ за намиране и поддържане на платена заетост за младежи с увреждания и учащи, които са получили увреждания в ранна възраст. Освен това, младежите с увреждания могат да кандидатстват за подпомагане на доходите за допълване на дохода си от заетост.

Вие имате право на тази помощ и/или обезщетения съгласно закона, ако в деня на вашия седемнадесети рожден ден нямате възможност да получавате повече от 75 процента от минималното възнаграждение, което здраво лице със същото образование и трудов опит получава (maatman). Вие можете да имате също право на тази помощ и/или обезщетения, ако сте на възраст под 30 години и нямате възможност да получавате повече от 75 процента от възнаграждението на здраво лице със същото образование и трудов стаж (maatman), докато се обучавате, и това ще ви попречи, в края на вашето обучение, пълноценно да осъществявате професионална дейност. Трябва да сте се обучавали в продължение най-малко на шест месеца през годината, преди да получите увреждането.

Вие преставате да отговаряте на изискванията за помощ/обезщетение съгласно Wajong, когато навършите 65 години или ако станете способни да получавате повече от 75 процента от възнаграждението на maatman.

Вие имате право на обезщетение съгласно Wajong, ако е признато, че не можете да получавате повече от 75 процента от възнаграждението на maatman в продължение най-малко на 52 последователни седмици. С други думи, съществува период на изчакване от една година. Тук се вземат предвид периоди на болест от четири последователни седмици.

В края на периода на изчакване, вие все още не трябва да се способни да получавате повече от 75 процента от възнаграждението на maatman. Дори ако случаят не е такъв, вие ще продължите да отговаряте на условията за обезщетение, ако по време на период от четири седмици, считано от края на периода на изчакване, вие не сте способни получавате повече от 75 процента от възнаграждението на maatman.

Какво е покритието?

Закон за допълнителните помощи (TW)

TW ще допълни вашето възнаграждение или заплата само при един сценарий и това е когато вашият работодател продължава да ви изплаща втора година обезщетение за болест, но само 70 процента от вашето възнаграждение или заплата, което би могло да означава, че вашият доход спада под социалния минимум.

Закон за обезщетенията за неработоспособност за младежи с увреждания (Wajong)

Размерът на предвиденото обезщетение зависи от вашата възраст и възнаграждението, което получавате. Подпомагането на дохода е проектирано така, че младежите с увреждания да генерират самостоятелно колкото се може по-голяма част от своя доход и общият подход е ходенето на работа да стане привлекателно и изгодно положение. Обезщетението съгласно Wajong ще се промени с промяната на положението. Ако има промяна в здравето, работата или заплатата на някое лице, обезщетението може да бъде коригирано. Ето защо UWV ще продължи да оценява положението.

Обезщетение съгласно Wajong се изплаща толкова дълго, колкото продължава неработоспособността, и се прекратява, когато получателят навърши 65 години. UWV (Органът за изпълнение на схеми за осигуряване на работниците или служителите) може да изиска от вас да се подложите на преоценяване на вашата работоспособност.

Как се осъществява достъпът до обезщетения за минимални средства?

Закон за допълнителните помощи (TW)

Обезщетението се изплаща от Института за схеми за обезщетения за служители (UWV). След като е признато, че отговаряте на изискванията за това обезщетение, вие разполагате с шест седмици да подадете своята молба. Заявленията за допълнителна помощ за обезщетение за безработица трябва да бъдат подадени до Института за схеми за обезщетения за служители (UWV) на Трудовата борса (Uitvoeringsinstituut Werknemersverzekeringen (UWV) Werkbedrijf).

Закон за обезщетенията за неработоспособност за младежи с увреждания (Wajong)

Ако сте получили (частични) увреждания преди седемнадесетия си рожден ден, вие можете да кандидатствате за обезщетение съгласно Wajong по Схемите за обезщетения за служители (UWV) четири месеца преди осемнадесетия си рожден ден.

Ако сте получили (частични) увреждания по време на своето обучение и не сте навършили възраст 30 години, вие можете да кандидатствате за обезщетение съгласно Wajong в срок от осем месеца след получаване на увреждането.

Вашето право на обезщетения за минимални средства при преместване в рамките на Европа

Някои специални парични обезщетения, независещи от вноски, се предоставят изключително в страната на пребиваване и следователно не са „преносими“. Тези обезщетения са изброени в Приложение II в края на настоящия наръчник.

Правилата на ЕС за координация се прилагат единствено за социална сигурност, не за социални помощи.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Глава XII: Дългосрочни грижи

Кога имате право на дългосрочни грижи?

Законът за извънредните медицински разходи (Algemene wet bijzondere ziektekosten, AWBZ), закон от 14 декември 1967 г., покрива рисковете за грижи за дългосрочно хоспитализирани лица, възрастни хора, лица с увреждания и лица с умствени увреждания с хронични проблеми.

Всички лица, които пребивават или не пребивават в Холандия, но работят в Холандия и следователно плащат данък върху възнагражденията, са осигурени за дългосрочни грижи.

Медицинските грижи са покрити от две различни осигурителни схеми, които взаимно се допълват: здравно осигуряване и извънредни медицински разходи. Последното се базира на Закона за осигуряване за извънредни медицински разходи (Algemene Wet Bijzondere Ziektekosten – AWBZ, виж Глава ІІ: Кога имате право на здравни грижи?).

Всеки, който живее или работи в Холандия, е осигурен съгласно AWBZ. По принцип, хората, които задължително се осигуряват съгласно Закона за осигуряване за извънредни медицински разходи, са длъжни да са здравноосигурени.

Правителството е направило две изключения от общото правило: за активно заетите членове на въоръжените сили и за хора с възражения по съвест.

Какво е покритието?

Грижите се дефинират под формата на седем широко дефинирани функции (домашна помощ, лични грижи, сестрински грижи, помощни указания, активиращи указания, лечение и настаняване).

По отношение на паричните обезщетения, осигуреното лице може да избере грижите да се предоставят в натура, но да получава бюджет за лични грижи (persoonsgebonden budget, PGB), който му дава възможност да плаща за грижите независимо. Бюджетът е достъпен само за няколко функционални форми на грижи като сестрински грижи и общи грижи; бюджетът не е достъпен за лечение или настаняване в институции. Размерът на бюджета за лични грижи зависи от необходимите грижи.

Размерът от € 250 на година се предоставя на неформални обгрижващи, които предоставят дългосрочни грижи в дома на лице с показание за дългосрочни грижи.

Обхванатите обезщетения в натура са:

Грижи по домовете – тези грижи се предоставят от институция в дома на осигурени лица със соматично, психогериатрично или психиатрично състояние или затруднение, или с физическо или умствено увреждане. Дейностите в областта на личните грижи се подпомагат или поемат с цел компенсиране на (временна) неспособност на осигуреното лице да живее независимо. Грижите по домовете включват заемане на оборудване за сестрински грижи за максимален срок от 26 седмици.

Грижи с частично настаняване – тези грижи се предоставят в институция на осигурени лица със соматично, психогериатрично или психиатрично състояние или затруднение, или с физическо или умствено увреждане. Целта на грижите е насърчаване или запазване на независимия живот и служат за предотвратяване на институционализирането или пренебрегването на осигуреното лице.

Грижи с настаняване – това са грижи в институция, които са необходими поради нуждата от защитена среда за живот, терапевтична среда или постоянен надзор на осигурено лице със соматично, психогериатрично или психиатрично състояние или затруднение, или с физическо или умствено увреждане.

Други обезщетения – предвидени са няколко специфични обезщетения за специфични видове пациенти като психиатрично лечение или лечение за лица със зрителни или слухови увреждания.

Как се осъществява достъпът до дългосрочни грижи?

Центърът за оценяване на нуждите от грижи (Centrum Indicatiestelling Zorg, CIZ) е отговорен за безпристрастното, обективното и цялостно определяне на нуждата от грижи и ако има такава нужда, какъв вид и какъв обем от грижи са необходими.

CIZ оценява нуждата от грижи съгласно Международната класификация на функционирането, инвалидността и здравето (ICF) на Световната здравна организация. Оценката, извършена от CIZ, е валидна за определен период и максимум за пет години. След този период е необходима нова оценка на нуждите.

Грижите се предоставят основно от институции. За да получи право на предоставяне на грижи съгласно AWBZ, институцията трябва да е получила одобрение и да е сключила споразумение с орган, които прилага разпоредбите на този закон.

Осигурените лица могат да избират също своя бюджет за лични грижи (persoonsgebonden budget, PGB) за получаване на помощ от неформални обрижващи (като съсед или приятел) или професионални доставчици (като специализирани агенции).

Вашият осигурител ще ви предостави удостоверение за регистрация, за да можете да докажете, че сте осигурено лице, когато изисквате медицински грижи. Членството в здравноосигурителен фонд гарантира, че вие автоматично получавате осигурително покритие съгласно AWBZ.

Вашето право на дългосрочни грижи при преместване в рамките на Европа

Обезщетенията за дългосрочни грижи също попадат в обхвата на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност, по същия начин като обезщетенията за болест. Паричните обезщетения за дългосрочни грижи се изплащат според законодателството на държавата, в която сте осигурени, независимо от това в коя държава пребивавате или сте отседнали.

Обезщетенията за дългосрочни грижи в натура (които включват здравни грижи, медицински интервенции, лекарства и болнично лечение) се предоставят съгласно законодателството на държавата, в която пребивавате или сте отседнали, все едно сте осигурени в тази държава.

Допълнителна информация за координацията на социалноосигурителните права при преместване или пътуване може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/social-security-coordination.

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

За въпроси относно социалната сигурност, касаещи повече от една държава на ЕС, можете да търсите връзка с институция в Европа в Директорията на институциите, поддържана от Европейската комисия и достъпна на адрес: http://ec.europa.eu/social-security-directory

Ако желаете да научите повече за социалната сигурност в Холандия, консултирайте се със Stand van zaken van de sociale zekerheid: overzicht 1 juli 2010 (Социалната сигурност в Холандия към 1 юли 2010 г.) на адрес:

http://home.szw.nl/index.cfm?menu_item_id=13723&hoofdmenu_item_id=138

Информация относно законодателството, управляващо презграничната трудова дейност:

http://english.szw.nl/

Информация относно презграничната социална сигурност

Съвет за здравно осигуряване

College voor zorgverzekeringen (CVZ)

Postbus 320

1110 AH Diemen

Тел.: (31-10) 428 9551

http://www.buitenland.cvz.nl

Банка за социална сигурност

Sociale Verzekeringsbank (SVB)

Postbus 357

1180 AJ Amstelveen

Отдел за международни командировки

Internationale Detachering (ID)

Тел.: (31-20) 656 52 77

Доброволно осигуряване

Vrijwillige Verzekeringen AOW/Anw

Тел.: 020 656 52 25

Vestiging Roermond Postbus 1244

6040 KE Roermond

Тел.: (31-475) 36 80 40

http://www.svb.nl

Отдел за въпроси, свързани с Германия

Bureau voor Duitse Zaken

Takenhofplein 4

6538 SZ Nijmegen

Тел.: (31-24) 343 19 00

http://www.svb.nl/bdz

bdz@svb.nl

Отдел за въпроси, свързани с Белгия

Bureau voor Duitse Zaken

Rat Verleghstraat 2

4815 NZ Breda

Тел.: (31-76) 54 85 840

http://www.svb.nl/bbz

bbz@svb.nl

Орган по прилагане на схеми за осигуряване на служители

Uitvoering Werknemersverzekeringen (UWV)

Postbus 58285 1040 HG Amsterdam

Тел.: (31-113) 750 350

http://www.uwv.nl

Здравноосигурителни обезщетения извън Холандия (Agis)

Zorgverzekering buitenland (Agis)

Postbus 19 3800 HA Amersfoort

Тел.: (31-900) 8685

http://www.agisweb.nl

Здравноосигурителни обезщетения извън Холандия (CZ Sittard)

Zorgverzekering buitenland (CZ Sittard)

Postbus 55

6130 MA Sittard

http://www.cz.nl

Информация относно презграничното данъчно облагане

Консултативен център относно трудовата дейност и започването на бизнес през

границите – Германия, Белгия, Холандия

Steunpunt Grensoverschrijdend Werken en Ondernemen (GWO) Duitsland, België

Nederland

Terra Nigrastraat 10

6216 BL Maastricht

Тел.: 0800 024 12 12 (от Холандия)

0800 902 20 (от Белгия)

0800 101 13 52 (от Германия)

http://www.belastingdienst.nl

Данъчна и митническа администрация

Belastingdienst

Limburg/Отдел по международни въпроси

(Limburg/kantoor Buitenland)

Postbus 2865

6401 DJ Heerlen

Тел.: (31-55) 53 85 385

http://www.belastingdienst.nl

http://www.minfin.nl/nl/onderwerpen,belastingen/belastingen_internationaal

Приложение II:  Специални  парични  обезщетения

Някои обезщетения за социална сигурност, наричани специални парични обезщетения, независещо от вноски, се предоставят изключително в държавата, в която пребивава съответното лице. Поради това не е възможно тези парични обезщетения да се „пренасят“ при преместване в друга държава в Европа, дори ако все още сте осигурени в Холандия.

Специалните обезщетения, независещо от вноски за Холандия са:

–          Закон за подпомагане при инвалидност на млади хора с увреждания от 24 април 1997 г. (Wajong).

–          Закон за допълнителните помощи от 6 ноември 1986 г. (TW).

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета

Годината е 1980 г. „Един призрак броди по света…“ Това е призракът на решилите да направят заложници всички правителства на планетата.

Първоначалната бомба е предвидена за 1981 г.

В средно голяма и бедна страна, управлявана от военна диктатура, ще се направи експеримент, който в последствие да бъде даван за пример на останалите страни на планетата, и който ще разруши социалните им системи, а за определен период от време ще постави на колене правителствата им.

За параван се използва ентусиазиран младеж, който може би толкова години по-късно все още не знае в какво участва, и който в крайна сметка може би няма вина за това, което се случва, (въпреки че е трудно да се повярва на подобна версия имайки предвид, че съвпадението на фамилията не е случайно). Този младеж се казва Хосе Пинера, а бомбардираната страна, която ще се дава за пример е Чили.

„Ура, вие вече сте свободни от правителството, повече няма нужда да плащате данък пенсии на държавата“.

„Ще го плащате и на нас, ура!“

Бомбата избухва на първи май 1981 г. Работниците вече са свободни от държавата и не е нужно да плащат повече данък пенсии. Само трябва да плащат някакви минимални 10% осигуровка за пенсия на задължителен частен пенсионен фонд, до края на кариерата си. Имат възможност на избор – държавна пенсия или такава от частен пенсионен фонд.

„1981 г., по време на диктаторския режим на Пиночет. Хиляди са арестувани, изчезнали, застреляни и измъчвани. Обществената свобода е задушена, профсъюзите спрени, политическите партии забранени, а опонентите изпратени в изгнание. Критиците са отстранени от университетите. Медиите са абсолютно цензурирани. Без възможност за публичен дебат, под силен натиск от диктатурата, работниците, които биха останали към старата система били принудени да се присъединят към частните пенсионни схеми, заедно с всички, които стъпват на пазара на труда за първи път.“

Докато държавата проявява солидарност, и поради тази причина няма как да направи пенсионерите милионери, то благодарение на задължителния частен пенсионен фонд всеки ще си има собствена сметка, няма да си я дели с никой и определено ще блажи страшно, особено като се пенсионира.

Как работи:

Финансовите пирамиди представляват модели за правене на бизнес, при които приемането на нови членове носи приходи на старите членове. Обикновено не се произвеждат никакви продукти или услуги.“

Малко избързахме.

Работниците в Чили вече са свободни от държавата, а трябва да плащат задължително само 10% от доходите си на частни компании, които правят бизнес – наречени частни пенсионни фондове. Вярно, че частните пенсионни фондове не произвеждат никакви продукти или услуги, но и това е чисто съвпадение. Затова, по-добре, дайте да празнуваме за Чили!

Голяма радост – военната диктатура позволява на работниците си да се освободят от нея. И правдоподобно звучи и толкова хуманно. Освен това работниците могат да внасят доброволно още 10% от доходите си в частни пенсионни фондове, за да имат още повече пари по личната си сметка, която не могат да пипат в следващите 40 години, и която ще ги направи богати. Освен това, тези 10% доброволно внесени пари в частни фондове са освободени от данъци(когато се внасят)!

Повечето финансови пирамиди се възползват от объркването между истинския бизнес и сложните, но убедителни финансови схеми.“

Частната компания по принцип предлага някаква добавена стойност на клиентите си, прави всичко възможно да им предложи повече добавена стойност, за да може да ги задържи да продължат да си купуват от нея и в следствие компанията да печели. Ако не може да се справи, фалира.

Задължителния частен пенсионен фонд, първо е частен, тоест работи за печалба и теоретично не може да фалира. По принцип е истински бизнес, регистриран съгласно закона, всичко е честно, всичко е точно, а клиентите на фонда ще са му клиенти в следващите десетилетия, гарантирано. Дава ли добавена стойност за клиента, дали е толкова важно? Къде ще отиде клиента като е задължен да участва в убедителната финансова схема на частните фондове? При конкурентния частен пенсионен фонд, който носи в крайна сметка същата добавена стойност? И какво от това ако изгуби един клиент? Нали от конкурента също ще избяга друг клиент, който ще заеме мястото на тръгналия си?

Държавата каквото и да прави, все я сочат с пръст, все дава малки пенсии, а частните пенсионни фондове със само 10% задължителна вноска всеки месец, ще направят всички пенсионери много богати, ония будалите с държавните пенсии да блъскат цял живот и да хрупат хляб накрая, за пенсионерите с частни пенсии ще има пасти с хайвер от акула. А вие пробвали ли сте хайвер от акула?

Централната идея на финансовите пирамиди е, че на членовете им се обещава, че ще получат многократно по-големи облаги от приноса на други хора, по-късно като възнаграждение.

95% от работниците тогава се присъединяват към задължителните частни пенсионни фондове. Те вече са свободни от правителството и няма да плащат повече данък пенсии на държавата. Никой не обича да плаща данъци, нали така? Друго си е да трупаш в собствена сметка.

А свободата е относително нещо. Частните пенсионни фондове са създадени от държавата, регулират се от държавата, и основното, в което могат да инвестират са държавни облигации.

Работниците повече няма да плащат данък пенсии на държавата (тъй като не обичат да плащат данъци), задължителния им частен пенсионен фонд ще го прави вместо тях, срещу комисионна.

А за да не може схемата да се разбере бързо – фондовете може да са с различен риск. Едни безрисково ще купуват държавни облигации от… Афганистан например. А други ще могат и да рискуват. Младите работници могат съвсем спокойно да си позволят да рискуват пенсията си, даже трябва да се поощряват да я рискуват(нали ще рискуват и ще загубят, организаторите на схемата винаги печелят), а по-старите ще изберат сигурното – държавни облигации от Испания например, или може би нещо португалско?

Момента с държавните облигации е много интересен. До преди схемата „задължителни частни фондове“, работниците си плащат данък пенсии и получават държавна пенсия. След това обаче, работниците спират да плаща данък пенсии на държавата, а ги дават на частен фонд. Държавата обаче трябва да плаща пенсиите на текущите пенсионери, но няма приход (Чили има какво да изнася, но с нормалните държави не е точно така). Затова почва да издава дълг – облигации. Задължителните частни пенсионни фондове купуват тези облигации – това се нарича управление, за което работника плаща комисионна на фонда. За по-просто работника ползва посредник, на който плаща комисионна, за да си плати данъците към държавата, от които е избягал. Но не е чак толкова просто, защото държавата започва да затъва в дългове. Колкото по-затънала е в дългове, толкова по-висока става лихвата, която плаща (в някои държави пък вместо с държавен дълг през 2007-8 си плащат сметката благодарение на евтина проституция). В този момент на частните фондове започва да им става тясно в този капиталов (за организаторите) пазар. Тогава започват да търсят къде да инвестират в други държави. От където ще взимат максимално ниска доходност – това значи максимална сигурност, нали така? Официалната версия за това поведение е „диверсификация на риска“. Но по принцип се нарича национално предателство. Парите на работника се изнасят зад граница законно, а когато един ден трябва да му се върнат под формата на пенсия, ще са се изпарили. Но още малко търпение.

Видяхте ли как лапнаха въдицата в Чили(но като се замисли човек, дали са лапнали, по време на военна диктатура не е много сигурно)? Дайте да го пробваме този номер в още държави от Латинска Америка и други държави, които си имат достатъчно проблеми, че със сигурност ще се хванат – например в Източна Европа, и България също.

Реалността 31 години след залагане на бомбата в Сантяго

Централната банка на Чили повишава лимитите за чуждестранни инвестиции на дружествата управляващи частните фондове, за да им позволи да диверсифицират портфейлите си. Общия размер на чуждестранните инвестиции към 1 септември 2011 г. не трябва да надхвърля 80% (нали все пак не трябва целия капитал да се изнесе зад граница, иначе ще стане прекалено подозрително).

Управляващите дружества(АFPs) предлагат 5 типа пенсионни фондове с различен риск. Централната банка на Чили  поставя лимити на чуждестранните инвестиции на всеки от 5-те типа фондове, като A са най-рисковите, а Е са най-малко рисковите.

Лимит на чуждестранната инвестиция

Вид фонд

A

B

C

D

E

100%

90%

75%

45%

35%

Източник: Banco Central de Chile, Comunicado de Prensa, el 4 de noviembre de 2010.

Има логика това нещо. Фонд тип „А“ инвестира супер рисково и затова няма лимит. Фонд от тип „Е“ е с най-нисък риск и трябва повече да купува държавен дълг на Чили, и по-малко държавен дълг на… Северна Корея примерно.

В края на октомври 2010 общия размер на активите под управление на 6-те частни пенсионни дружества е 140 милиарда долара и около 47,5% от тях са извън страната (като за фондовете тип „А“ 71,4% от средствата са изнесени извън граница, а 95,2% от средствата на фондовете от тип „Е“ са в Чили).

Според правилата на чилийските „мултифондове“, работниците (до 55 години за мъжете и 50 години за жените) могат да избират всеки от 5-те типа фондове. По-възрастните не може да избират фонд тип „А“ (най-високорисковия). Онези, които не изберат, автоматично се разпределят според възрастта си (за възраст до 35 години – фонд тип „B“). Към месец май 2010 г., около 60% от хората са били служебно разпределени(това е то личното и частното, нали така?).

От юни нови правила стимулират работодателите да внасят допълнително средства за пенсия на своите работници, също така работниците също трябва да внасят допълнително доброволно.

Доброволните схеми (APVC plans) са предназначени да допълнят задължителните индивидуални сметки управлявани от частните пенсионни дружества (AFPs). От октомври 2008 г., когато тези схеми са представени, само 5 компании са предложили доброволни схеми на общо 188 работника (към февруари 2011). Новите правила за доброволните схеми (APVC plans) включват:

–          за да се въведе APVC план, минималния процент или брой работници в една компания се сваля до 15% или 100 работника, което е по-малко. До преди това трябва поне 30% от работниците или 300 работника да участват в схемата.

–          работника да може да си изтегли цялата сума незабавно ако има 24 месеца вноски от последните 60 месеца при същия работодател

–          процесите на въвеждане на схемата и включването на работниците да се оптимизират

(всичко в името на това повече пари да се прибират по-лесно)

APVC плана се създава по силата на договор между работодателя и институцията, която има право да администрира плана – частен фонд, банки, осигурителни компании, взаимни фондове, инвестиционни посредници и др. Работодателите трябва да правят вноски (освободени от данъци) на всички участници в схемата. Размера на вноската зависи от условията на всеки план.

Като още един стимул да се насърчава доброволното спестяване в частен фонд, правителството дава годишна субсидия 15% от общия размер на доброволно направените от работника вноски за пенсия (удивителното на цялото това нещо е, че после тези фондове ги наричат частни, субсидията не се смята за недопустима държавна помощ, а работниците били избягали от правителството). Максималната годишна субсидия е 497 долара на работник. За да има право на субсидията, работника трябва да е правил редовно вноски в личната си сметка, като общия размер на доброволно спестяване не може да надхвърля с повече от 10 пъти задължителните вноски през годината. Обаче работниците трябва да върнат субсидията ако изтеглят каквото и да е от доброволно направените вноски преди пенсионна възраст.

От юли 2011 г. всички работодатели трябва да плащат разходите за осигуровки за наследствени пенсии и пенсии за инвалидност на своите служители. Пенсионната реформа от 2008 г. прехвърли това задължение от работника към работодателя.

Според чилийската пенсионна схема, работниците плащат 10% от доходите си в задължителен частен пенсионен фонд по избор. 6-те управляващи дружества, от които може да се избира (дори в България са вече 9, а резултатите са плачевни) прибират административна входна такса 1,73%. Това означава, че данък пенсии за частен фонд всъщност не е 10%, а 11,73%, но от тях само 10% отиват в „лична“ сметка на работника, а останалите се прибират от фонда. По друг начин казано още при внасянето на вноската, 14,75% от парите на работника ги няма и са прибрани от фонда за входна такса. Работодателските вноски към сметката на работника са доброволни.

Икономическата теория казва, че в дългосрочен период, в един свободен пазар, фирмите трябва да реализират „нормална“ печалба. В краткосрочен период е възможно някои фирми да реализират над нормалната печалба ако въвеждат иновации, но единствения начин, при който фирма може да реализира над нормалната печалба в дългосрочен период, е да разполага с монополна власт. При сравняване на възвръщаемостта на собствения капитал на пенсионните дружества в дългосрочен период, се оказва, че те реализират многократно по-голяма печалба от идентични индустрии във финансовия сектор (банките). Това дава основание да се подозира, че частните фондове в Чили реализират свръхпечалба и разполагат с монополна власт. Големият успех на чилийската пенсионна система – свръхпечалба за организаторите на схемата, подаяния по милост от правителството за мнозинството от пенсионерите.

От юли 2011 г. започна последната фаза на включване на 60% от най-бедните граждани навършили 65 години към първия стълб на държавната солидарна пенсионна система.

Първата фаза се въвежда през юли 2008 г. като са обхванати 40% от най-бедните навършили 65 години. Правителството очаква броя на бенефициентите да нарасне от над 900 000 през май 2010 г. до над 1,1 милиона през 2012 г.

Мащабното завръщане на държавната солидарна пенсионна система (SPS) е крайъгълния камък на пенсионната реформа в Чили през 2008 г. и доказателство за провала на 30 годишната схема на частните пенсионни фондове (от гледна точка на населението, иначе за организаторите е схема за милиарди разбила социалния мир).

През 2010 г. както е предвидено в закона за пенсионна реформа от 2008 г., правителството въвежда нов начин да измерва бедността, който включва модифициране на определението за семейство и за доход на глава от семейството, ползвайки различни източници за установяване на дохода.

Основната солидарна пенсия е 158 долара на месец (75 000 песос, минималната работна заплата в Чили е 362 долара). Правото на получаване на солидарната пенсия за старост се получава ако лицето:

–          е навършило 65 години;

–          няма право на друга пенсия;

–          е живяло в Чили поне 20 години, и поне 4 от последните 5 години преди кандидатстването за тази пенсия; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

Право на солидарна пенсия за инвалидност се получава ако лицето:

–          е между 18 и 64 години;

–          не получава друга пенсия;

–          е със степен на инвалидност установена от медицинска комисия;

–          е живяло в Чили за 5 от последните 6 години преди да кандидатства; и

–          е член на семейство, което спада към най-бедните 60% в страната.

При навършване на 65 години солидарната пенсия за инвалидност се превръща в солидарна пенсия за старост.

Държавата доплаща на всички правили вноски в задължителен частен фонд разликата между пенсията, която получават от частния фонд и минималната солидарна пенсия, ако отговарят на условията за получаване на солидарна пенсия.

Ако може да се вярва на Асоциацията на частните фондове, те плащат 887 255 пенсии. Очакванията на правителството са през 2012 г. 1,1 милиона пенсионера(в 60% най-бедни семейства) да получават минимална пенсия за сметка на държавния бюджет.

С думи прости, уж частните пенсионни фондове са частни, но правителството дава субсидия ако получават допълнителни вноски, уж работника се беше спасил от правителството, но се оказва, че в масовия случай правителството трябва да го спасява с минимална пенсия. Цената на това спасяване е увеличаване на държавния дълг. Уж частните пенсионни фондове щяха да решават проблеми, но заради тях правителствата по света ще падат едно по едно на колене. Кой ще плати отново сметката за експеримента? Нали е ясно кой?

Унгария защити националните си интереси и прекрати мародерството, за наказание й свалиха рейтинга и се възприема като по-рискова. Да се чете: спряла е кранчето и не може да се източва.

В името на националната независимост:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Забележка – статията е с аналитичен характер и не е препоръка за покупка или продажба на акции, облигации, злато и други подобни.

Всяка прилика с действителни лица и събития е толкова случайна, колкото случайности има в природата.

Източници:
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2010-12/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-05/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-06/index.html
http://www.ssa.gov/policy/docs/progdesc/intl_update/2011-07/index.html

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Промени в пенсионната система на Унгария през 2010-2011

Основните промени, които Унгария направи в задължителните си два стълба на пенсионната система през втората половина на 2010 г. отразяват посредственото представяне на частните пенсионни фондове, стимулиране на хората да работят по-дълго, и осигуряване на по-справедлива система за жените, които имат отговорности за отглеждане на децата.

В края на май 2010 г., след идването си на власт, новото правителство на Унгария установи, че е необходима спешна реформа на пенсионната система и внесе законопроект в Парламента, който бе одобрен през декември 2010. Новият закон променя условията на двустълбовия модел задължително пенсионно осигуряване, действащ от 1998 г. и включващ:

–       Първи стълб – държавно пенсионно осигуряване от типа – pay-as-you-go, и

–       Втори стълб – задължително осигуряване в частен пенсионен фонд

Реформата от 1998 г. е била под влияние на концепцията на Световната банка за тристълбова пенсионна система:

–       Първи стълб – държавно пенсионно осигуряване от типа – pay-as-you-go,

–       Втори стълб – задължително осигуряване в частен пенсионен фонд, и

–       Трети стълб – доброволно пенсионно осигуряване в частен фонд.

При въвеждането й през януари 1998 г., всички влизащи на пазара на труда за първи път трябвало да се осигуряват в задължителния втори стълб в частен пенсионен фонд, докато онези, които вече са участвали в старата система, са имали право на избор: да участват в задължителните частни пенсионни фондове, или изцяло да останат към държавното обществено осигуряване. (При въвеждането на тази система в България, на гражданите не се дава право на избор – всички родени след 1959 г. са насилени да участват в схемата на задължителните частни пенсионни фондове).

Осигуряващите се в задължителен частен пенсионен фонд трябвало да получават около ¼ от общата си пенсия от частен фонд, и около ¾ от общата си пенсия от държавното обществено осигуряване. Размера на осигуровката за пенсия и разпределението й е също в това съотношение.

Въпреки, че се сменят различни правителства, задължителните частни пенсионни фондове продължават да съществуват.

Необходимостта от реформа на пенсионната система от 1998 г.

Става очевидно, че пенсионната система, създадена през 1998 г. се е провалила и не може да отговори на очакванията. Въпреки, че голяма част от населението силно поддържа реформата, когато е представена за първи път (между 1999 и 2010 г., в допълнение към 25% от работната сила, които са били присъединени задължително, допълнително 50% от работната сила се присъединява доброволно), посредственото представяне на частните пенсионни фондове сваля доверието от тях.

По последни данни, публикувани през март 2011 г. става ясно, че средната възвръщаемост от вноските на осигуряващите се в частни пенсионни фондове за последните 13 години е под равнището на инфлацията (реалния съвкупен резултат в България е двуцифрена отрицателна доходност).

На национално ниво, бремето от въвеждането на системата от 1998 г. се увеличавало от година на година. Разходите били включени при изчисляването на държавния бюджет по методологията на Европейския съюз, което довело до увеличение от над 10% от БВП на държавния дълг към края на 2010 г.

Първия стълб на пенсионното осигуряване получава по-малко приходи от вноски спрямо вноските, които получават частните фондове. През 2009 г. недостига за покриване разходите на държавната пенсионна система достигат близо 1,3% от БВП. Дефицита на държавния пенсионен фонд трябвало да се покрие от общите данъци (точно както става и в България).

Без пенсионна реформа, държавния пенсионен фонд се очаквало да е недофинансиран за десетилетия напред.

Ударът върху държавния бюджет заради реформата през 1998 г.

Година

Финансиране на държавния пенсионен фонд от централния бюджет

(милиона унгарски форинта, като 1000 форинта = 6.70 лева)

% от БВП

1998

20 100

0,19%

1999

57 245

0,49%

2000

63 231

0,47%

2001

81 315

0,53%

2002

88 665

0,51%

2003

130 518

0,69%

2004

168 097

0,81%

2005

211 248

0,96%

2006

240 881

1,02%

2007

297 495

1,17%

2008

330 333

1,23%

2009

354 099

1,36%

2010

310 317

1,14%

Източник: Budget Implementation Laws, Hungarian Central Statistical Office

Цели на реформите 2010-2011

В допълнение към преодоляването на непосредствените проблеми с финансирането на държавното пенсионно осигуряване и държавния дълг, реформите са предназначени, за да се стимулира населението да работи по-дълго и да се окаже значителна подкрепа на семейния живот. Основен приоритет на правителството и държавата тъй като общия коефициент за плодовитост от 1,3 е далеч под коефициента на заместване.

Реформата е проектирана така, че да се създаде задължителна пенсионна система, която е финансово устойчива в дългосрочен период, и в която размера на пенсията на всеки ще бъде тясно обвързана с размера на осигуровките, които прави.

Мерки за справяне с непосредствените финансови въпроси

През ноември 2010 г. Парламентът отменя задължителното осигуряване в частен пенсионен фонд. Новопостъпващите на пазара на труда не са длъжни да се осигуряват в частен пенсионен фонд, а всички, които са се осигурявали в частен пенсионен фонд имат възможността да се присъединят изцяло към държавното пенсионно осигуряване.

Осигурените в частни пенсионни фондове имали месец и половина от оповестяването на реформата да вземат решение. Към крайният срок 31 януари 2011 г. само 3% от осигурените в частни пенсионни фондове декларират желанието си да останат и във втория стълб на пенсионната система. Това идва да подчертае, че почти всички осигурени във втория стълб се съмняват в сигурността на доходите си от частен пенсионен фонд на стари години и предпочитат да участват изцяло в държавното обществено осигуряване.

Всички, които се прехвърлят към държавното пенсионно осигуряване възстановяват напълно пенсионните си права, така сякаш частните пенсионни фондове никога не са съществували. Средствата останали по индивидуалните партиди на осигурените в частни фондове, се прехвърлят към държавния пенсионен фонд.

Пенсионни права за жените с висок принос към пенсионната система

С приетият закон през декември 2010 г. се променя Закон LXXXI от 1997 г., като се въвеждат мерки за подобряване ситуацията за жените. От 1 януари 2011 г. жените, които имат осигурителен стаж 40 години или повече, могат да получават пенсия за старост независимо от възрастта си (т.е. могат да се пенсионират преди пенсионната възраст). 40 годишния осигурителен стаж включва периодите за отглеждане на деца, но ефективни осигурителен стаж, в който са правени вноски трябва да е поне 32 години.

Бъдещи перспективи за пенсионната система в Унгария

Основен приоритет на Унгария е да осигури финансова стабилност на държавния бюджет в дългосрочен период, като се намалява държавния дълг и се стимулира създаването на работни места като основа за икономически растеж.

В този смисъл пенсионната система трябва да продължи да се развива. Бъдещите мерки са да не се стимулира ранното пенсиониране (с изключение на специални обстоятелства като жени, които имат 40 години стаж), увеличаване продължителността на живота и разяснителна кампания за осигурените лица, които трябва да разберат, че правото им на пенсия и обезщетения зависи от вноските, които правят в системата. Ще бъде от съществено значение осигурените лица да получават постоянно информация за пенсионните права, които са придобили към всеки един момент. Информацията, която им се предоставя трябва ясно да показва колко по-голяма пенсия биха получавали при бъдещи плащания на осигурителни вноски, както и колко биха загубили ако не се осигуряват.

Тези проблеми могат да се решат, когато Унгария въведе индивидуални акаунти за всяко лице регистрирано в държавната пенсионна система, в които ще се записват натрупаните пенсионни права. Съответната подготовка е вече в ход.

Източник:

http://www.issa.int/News-Events/News2/Changes-in-the-Hungarian-pension-system-in-2010-2011

Държавниците в Унгария ги изкараха най-върли комунисти (а в действителност Виктор Орбан е представител на така наречената „десница“ и премиер на Унгария 1998-2002 г. по времето на старта на финансовите пирамиди от „частен“ пенсионен вид) и национализатори на частна собственост, а в действителност Унгария защити националните си интереси и прекрати измамата задължителни „частни пенсионни фондове“, като даде възможност на хората да избират – държавна пенсия или такава от частен фонд.
97% от населението избраха държавната пенсия.

Това предстои и в България:

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Лудостта по лалетата

Източник: едно към едно от http://botanix.bg/statii/300-ludost-po-laletata-cast-1.html

Всеки знае за известната шарлатания с лалетата, една от най-безогледните спекулации през всички времена, но на малцина е известно, че това е станало в годините 1634—1637, всред разгара на Тридесетгодишната война. Тогава голямата културна страна Германия подивяла и пропаднала дотолкова, че не могла да се издигне никога вече до старото равнище, защото се е издигала или интелектуално, или материално, по някога по отношение и на двете заедно. По това време Холандия процъфтявала, за нея борбите са били минала история.
Холандците в тяхната еднообразна страна са били винаги любители на цветята. Л’Обел говори за любовта към цветята на фламандците в епохата на кръстоносните походи и при управлението на богатите, потънали в прекомерен разкош бургундски херцози. Разправя се, че по времето, когато редките цветя били твърде скъпи, а работата на художниците е била евтина, някаква бедна жена поръчала на големия художник Йан Бройгел да й нарисува цветя, каквито тя нямала средства да си купи естествени. В олтара на църквата в Гент, работен от художниците братя Ван Ейк1, може да се видят цветята: радика, момина сълза, лютиче, теменужка, латинка, божур, перуника, карамфил, лазарка, богородична лилия, равнец, освен тях много южни растения, които братята Ван Ейк са видели при пътуването си из Португалия: лоза, смокиня, нар, палма и портокал. Двеста години по-късно никой търговски кораб не е могъл да напусне холандско пристанище без задължението неговият капитан да донесе в Холандия семена, луковици, корени и по възможност и живи растения. И в най-малките селища се основали сдружения за отглеждане на цветя. Те имали свои правилници, церемонии и празници. Напролет устройвали събор, на който избрани съдии давали преценка за новите цветя. Това обаче не е нещо необикновено: в Бомбай парсите по случай цъфтенето на някое рядко цвете канят приятелите си и устройват празненство.
Всеки градинар, когато приема посетители, изпитва чувството, че градината му не е на нужната висота и става смешен, когато заявява: «Ех, преди четири седмици имахме разкошни цветя!»
В Холандия се създал един вид обред: експерти ходели от леха на леха, раздавали награди и определяли стойността на някое ново цвете. В навечерието на пролетния празник хората пирували и не приказвали нито за лов, нито за война, а говорели само за цветя, on cau-sait des fleurs — говореше се за цветя, — както писал за това френският посланик. Държавници, учени мъже и нежни дами, всичките работели в градините, садели чуждестранни растения и изпращали на ботаническата градина в Лондон клончета за присаждане. В Холандия се рисували най-красивите натюрморти на цветя в целия свят, макар и да се случвало понякога да се видят на една и съща картина цветя от различни сезони. Това изобщо няма значение, обаче за нас, които разглеждаме една книга за цветята, не може да не ни интересува.

Градините в нововъзродената Холандия били скромни. Дори и този, който имал голямо място, разделял го на по-малки градини и насаждал неимоверно много цветя в малко пространство. Това са били малки кокетни градини на малка страна, на една буржоазна култура. В Холандия се родила специалната «градинска украса», късове от корал, порцеланови фигури и разноцветни стъклени кълба, оттам са дошли и разните начини за ограждане на лехите, запазени до ден днешен: кахли, животински кости, олово, миди. Употребяването на човешки кости за такава цел било отхвърлено в Англия като крайно неанглийско. В Холандия процъфтявала също и чимшировата култура. От чимшир се изрязвали цели флоти, животни за гербове и ловни сцени.
Така се подготвила почвата до момента, когато се получило известие от Бусбек, че е видял да цъфтят между Одрин и Цариград множество нарциси, зюмбюли и лалета. Лалето е влизало в герба на турската династия на Османите. И точно както лилията във Франция, лалето в Турция се изобразявало върху камък, платове и керамика.
В Персия лалето растяло в диво състояние. То е служело като символ на любовно признание, възпявали го поетите, рисували го художниците. Великият Могул Бабер наброява около Кабул тридесет и три различни вида от това цвете. Както всички цветя, лалето според една персийска легенда било поникнало от капки кръв. «И там, гдето лалето, последвало младата пролет, издига червената си чашка, там загинал Ферхад от любов към Ширин и оцветил пустинята червено с кървавите сълзи на сърцето си». Още тогава турците заплащали висока цена за едно лале. Не е съвсем ясно дали думата «тюрбан» няма някаква връзка с «дулбан», тулпе (на немски тулпе означава лале).
Във всеки случай Бусбек изпратил във Виена семена и луковици, където Л’Еклюз ги посадил в дворцовата градина. Пет години по-късно Конрад Геснер видял и нарисувал едно лале в градината на съветника Херварт. Затова лалето носи името Tulipa Gesneriana (Геснерово лале). Скоро след това то се появило в градините на семейство Фугер в Аугсбург. Пак тогава заможни виенчани са правели поръчки на венециански търговци да им доставят луковици от Турция. В Англия в 1577 г. се получило от Л’Еклюз лалето Кларемон, майката на ранните лалета, а в 1582 г. едно лале с цвета на слама и едно бяло, бледорозово, тези цветя обаче не предизвикали възхищение. Л’Еклюз бил получил от Бусбек голямо количество луковици, които му се видели стари и негодни, затова ги заровил в земята на куп, те все пак поникнали и дали много цветове. Стотина от тях Л’Еклюз подарил на един аптекар във Виена, който ги потопил в захар, а някой си Анверски търговец ги опекъл и изял с оцет и зехтин. В книгата на Л’Обел в 1581 г. фигурират двадесет вида лалета.
През XVI век във Франция се водели религиозни войни и тя е била така раздвоена, както Германия през XVII век. Затова виждаме интерес към лалето да се проявява във Франция едва през XVII век. То е цвете на стила барок, цвете от епохата на Людовик XIII и Людовик XIV. Хора, които обичат хубавата форма, обичат и лалето. Аз мисля, че жените, които се кичели с естествени и изкуствени цветя в началото на XX век, никога не са носели лалета. Имам една модна илюстрация от 1886 г. с надслов «цветя за бал». В нея жените са нагиздени с цветя като планински ливади пролетно време, между тях обаче няма лалета. Но в 1610 г. французойките слагали лалета в дълбоките си деколтета. Скоро след това цената на лалетата скочила до небивала височина. Един мелничар дал мелницата си за една луковица от лале, един пивовар отстъпил пивоварната си за La tulipe brasserie (пивоварното лале). Един млад французин се възхитил, когато му дали зестра една рядка луковица, наречена „Сватбата на дъщеря ми“. Но всичко това е било само прелюдия на бясната страст за лалета, обхванала по-късно холандците.
Холандия бързо се издигнала до степен на най-значителна страна в Европа. Лицето на Европа се обърнало от Средиземно море към Атлантика. Едри търговци от Генуа, както и Аугсбургските Фугеровци си построили дворци в Амстердам. Тяхното богатство им позволявало да си набавят цветя, но това, което е станало между 1634 и 1637 г. в Амстердам, Харлем, Утрехт, Лайден, Ротердам, не е имало нищо общо с любовта към цветята, с разкоша или с богатството. Лалето се превърнало в търговски артикул от най-търсените, без никаква романтика.

Търговците на лалета не са били нито цветари, нито градинари, нито приятели или любители на лалета. Появили се разни баби и занаятчии, работници и графове, селяни и мореплаватели, прислужнички и ратаи, дами и шивачки, жени на рибари и деца — всички те се впуснали в борсови сделки. Самото название «борса» изникнало тогава, понеже спекулантите се срещали в къщата на някой си Ван дер Бьорсе в Брюге. Най-напред луковиците трябвало да се изпращат от Лил във френска Фландрия, където монасите се занимавали с отглеждане на лалета,но само до Френската революция. По-късно луковици изобщо не се явявали налице, а вместо тях се получавали квитанции за покупката. Тези именно хартийки били препредавани по-нататък на по-висока цена. По този начин са продадени десет милиона луковици. Но не всичко е вървяло благополучно, напротив хората са продавали цялото си имущество, за да си набавят луковици. За лалето Semper Augustus били платени 13 000 гулдена, за Адмирал Енкхуицен 6000 гулдена, за Вицекьониг 4203 гулдена. Според един сключен договор за вида Вив льо роа са дадени в замяна: два товара пшеница, 4 товара ръж, 4 угоени говеда, 8 свине, 12 овце, 1000 литра вино, 4 бъчви бира, 2 бъчви масло, 500 кг сирене, 1 вързоп дрехи и 1 сребърна чаша. За една луковица дали нова кола с два коня, за друга 12 акра земя.

Някой си побъркан по лалета платил тежки пари за един рядък екземпляр, а после узнал, че също такова лале притежавал и един обущар от Харлем. Той отишъл там, наброил на обущаря 1500 гулдена и стъпкал цветето, за да остане неговото лале единствено. След това той му казал, че е бил готов да плати десеторно повече. Като чул това обущарят се качил на тавана и се обесил.
Във всяко село имало определена кръчма, където ставали сделките. Всяко семейство си построило сушилня за луковици и парник за отглеждането им. Повишили се цените на сандъчетата за цветя и на глинените саксии. Случвали се и чудновати неща. Моряк видял в един магазин лукови глави. Взел една и я захапал, без да подозира нищо. Оказало се, че това е луковица от ценно лале.
Устройвали се празненства, за да се полеят сключените сделки. Всички платове и дантели носели изображение на лалета. Никой художник не рисувал цветя без лале между тях. Кърпачи на обуща, перачки и плетачки на дантели забогатявали. Не режели вече лук за готвене на яденето от страх да не се обиди «божеството, въплътено в луковиците».
Появила се нова религия: «Да се презира цвете, значи да се обижда Бога».
На сиропиталището в Алкмар подарили 90 000 гулдена, получени от продажбата на 120 луковици на лалета.
Хората предполагали, че тази търговия с лалета няма никога да престане, че в нея ще вземе участие цяла Европа и че всичките пари ще потекат към Холандия. Уговаряли се доставки за определен ден. Вместо уговорените 12 лалета пристигали само 3. Стойността на разликата следвало да се доплати от търговеца, но сумата често превишавала цялото му състояние. Понякога и купувачите не могли да заплатят исканите от тях огромни суми. От това произлизали ожесточени пререкания. Цените спаднали. Свиквали се събрания, държали се речи, отправяли се обиди към късогледите, които не вярвали, че такъв един ценен артикул можел да си загуби цената.
Изчезнало всеобщото доверие. Престанала да съществува вярата в лалето. На 27 април 1637 г. излязъл закон, който задължавал да се спазват договорите за лалетата като всяко друго търговско споразумение. Но в повечето случаи хората взимали набързо това, което още можело да се получи, често пъти само една частица от очакваното. Един холандец с доход 60 000 гулдена се превърнал за четири години в просяк.
Лудостта за лалета отминала. Обаче самите лалета били все още много ценни. В 1836 г. за един нов вид лале — Citadel of Antwerp — са заплатили 13 000 марки, която сума също не е малка.
Брандербургският велик курфюрст поръчал на своя придворен лекар, който се занимавал с градинарство и притежавал 216 различни видове лалета, да му приготви седемдесет и една илюстрации от най-скъпите лалета.
През XVIII век и Турция преживяла страст към лалетата. Тя обаче приличала много повече на лудостта по розите в императорския Рим, отколкото на бясната страст по лалета в Холандия. В действителност тя започнала по същия начин: за една единствена луковица от Персия били платени 1000 златни монети, но султанът заповядал на цариградския комендант да контролира цените. В турския двор при Ахмед III (1703—-1730 г.) тържествата в чест на лалето се празнували със страст, доколкото може да се говори за страст, като се знае обичайният турски стоицизъм. Само една поръчка на двореца възлизала на повече от 50 000 луковици. В дворцовите градини се отглеждали общо половин милион лалета, а любезният шейх Мехмед Лалезаре, отглеждач на лалета в градините на великия везир, зарегистрирал 1323 различни вида.
Френският посланик изпратил в 1726 г. на Людовик XV описание на един празник на лалетата, устроен за Ахмед III от неговия велик везир:
«Когато лалетата цъфтят и великият везир иска да ги покаже на султана, най-напред всички места, където са поникнали слепи лалета, се закриват старателно с други цветя, поставени в шишета. До всяко четвърто цвете се поставя по една свещ, а по всички алеи се окачват клетки с различни птици. Мрежените градински огради се окичват изобилно с цветя, отчасти в дълги саксии, и се осветяват от безкрайно множество цветни стъклени лампи. Такива пъстри лампи се окачват и по клоните на дърветата. Ефектът от тези цветове и светлини, отразени от безброй огледала, е величествен. Всяка вечер, докато цъфтят лалетата, се прави такава илюминация, допълвана от гръмките звуци на турската музика. През тези дни и седмици султанът и неговите придворни живеят и се хранят при великия везир на негови разноски.
Веднъж на един велик везир му хрумнало да използва костенурки като носачи на лампите. Те пълзели бавно между лалетата. Какво е в сравнение с това празникът, на който парсите в Бомбай посвещават само една вечер, когато разцъфва някой хубав цвят? Какво са в сравнение с това угощенията на холандските първенци, където журито е давало оценка на цветята и когато се е говорело за цветя вместо за убийства и унищожение? В Турция през времето, когато се строяла синята джамия, в Цариград не уреждали никакви други празненства освен за лалето, тъй като празникът на великия везир не е бил единствен. Устройвало се е и друго празненство при султана, на което са присъствали неговите пет жени, султанските наложници, робините от харема, както и главният кафеджия, който би могъл да се нарече церемониалмайстор на кафето, главният дворцов маршал и главният камерхер. Яденето се сервирало между цветята, всеки гост получавал подарък: един шал, украшение или една дреха. И тук имало жури за цветята, в което великият везир взимал благосклонно участие като съдия. На отглеждача на най-красивото цвете се давал диплом, който съобразно с този култ към красотата е имал вид на персийска миниатюра, написана с арабски и персийски шрифт и украсена с нарисувани гирлянди от цветя.
При Мехмед I в Цариградския сарай се уреждало празненство, когато раждането на някой султански син съвпадало с цъфтенето на лалето. Върху дървени скели се поставяли вази с цветя, лампи, стъклени кълба с разноцветни води и клетки с канарчета. С настъпването на вечерния здрач проехтявал оръдеен изстрел от Босфора, вратите на харема се отваряли и в светлината на хиляди благоуханни факли, носени от евнусите, са пърхали на всички страни разноцветните облекла на жените от харема, докато се чуел нов изстрел и евнусите надавали остри викове.
Жените, щастливи от тази малка радост, преследвали и тук само една цел, да привлекат вниманието на своя господар-султана. Ставало ли вече късно, главната ханъма довеждала при султана момичето, което той си харесал. Султанът махвал с кърпата си в знак на това, че иска да остане сам. Градината се изпразвала, а жените се връщали със спомените за тази вечер към своята непоносима харемна скука.
Имало празници на лалето, съпроводени от танци и представления с китайски сенки. Тези празненства станали по-важни от националните. Те не само пречели на държавните работи, но увреждали същевременно и бюджета.
По същото време, към средата на XVIII век, доставчик на лалета е станала Америка. В Лондон са пристигали оттам такива количества лалета, че те станали предмет за продажба по магазините и за ръчна продажба. В каталога на Мейсън, едно английско търговско предприятие за растения, фигурират 6 ранни, 4 папагалски, 22 двойни и 600 късни вида лалета.
Но в XIX век виждаме вече промяна: на мистър Голдхем предложили една луковица от вида Людовик XVI за 2000 марки и той отказал. Средната цена на луковицата е била седем марки, а една пълна леха с лалета струвала около 1200 марки!
Лалето, както всички цветя, е преминало през разни стадии на развитие. Ако съдим по запазените холандски натюрморти на цветя от XVII век, почти всички лалета били бяло червени или бяло лилави и блестели като пламък, а днешните наши лалета са разнообразни не само според времето на цъфтенето им, но имат и такава скала и комбинация на цветовете, за каквато холандците в XVII век не са и подозирали. Освен това днес дузина лалета струва по-малко, отколкото едно единствено лале от средна стойност е струвало в миналото. Едно от най-хубавите лалета — Keyserscroon — датира от 1680 г., а папагалските лалета, които изглеждат така съвременни, датират дори от 1620 г. А пък Дарвиновото лале се появило едва в 1889 г. Холандия си е останала главна производителка на луковици. Милиони луковици на лалета били изпращани по целия свят. В 1945 г. холандците изпратили един милион луковици в Лондон — от благодарност за освобождението си.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 1 Comment »

Замразяване на минималния осигурителен доход и други реформи

Какво е минимален осигурителен доход и защо съществува?

На първо време трябва ясно да се разграничи МОД от минималната работна заплата (МРЗ). Докато МРЗ е регулатор, на теория защитаващ интересите на работниците, да не ги експлоатират твърде евтино, то МОД е регулатор, който да защитава интересите на бюджета, да не би работниците да получават повече, а да се осигуряват на минималната работна заплата. И така държавата и представители на работодателите се събират и разбират на какви минимални доходи ще плащат данъци за пенсии, за здраве и т.н.

Значи МРЗ защитава работника от евтина експлоатация, а МОД защитава интересите на държавния бюджет, да не би работник и работодател да са постигнали съглашателство да крият доходите, които работника получава, за да плащат по-ниски данъци за пенсии, за здраве и др.

Минималния осигурителен доход има и важно значение за най-голямата като мащаби система – пенсионната. На база средния осигурителен доход в страната се отпускат новите пенсии. Колкото по-висок е средния осигурителен доход, толкова по-големи пенсии трябва да се плащат. Фактически когато държавата повиши МОД, то и новите пенсии ще са по-високи. Всичко щеше да е прекрасно – на работещите се взима данък пенсии, за да се даде на родителите им пенсионери. И това ще е така ако пенсионната система се намира в балансирано състояние и колкото събира от осигуровки(данък) за пенсии, такава съвкупна сума се отпуска за пенсии. За пример, ако 4 работят и 1 е пенсионер, то данък пенсии е достатъчно да бъде 12,5%, за да бъде средната пенсия 50% от дохода – системата ще се финансира самостоятелно.

В случая с България обаче данък пенсии е 17,8%, средната пенсия е около 40% от дохода, като при това бюджета е с дефицит от близо 60%. Съотношението работещи/получаващи е под 1,3 към 1. Една от причините за огромния дефицит е, че 5% от данък пенсии за родените след 1959 г. потъват противоконституционно в полза на частни корпорации, посредством „универсални пенсионни фондове“. Докато за проблема с тези фондове решението е ясно – закриване, то проблемите на осигурителната система не са само те.

Друга причина за огромния дефицит в бюджета на НОИ е, че значителна част от работещите и работодателите не са склонни да плащат високите осигурителни прагове и предпочитат изобщо да не плащат нищо, или да укрият почти всичко. Е да, има инспекции по труда, данъчни, но когато работник и работодател имат общия интерес да не плащат данъци и всичко да е на сиво, точно това и ще се случи по един или друг начин.

В интерес на бюджета е да намери равнището на данъците (включително марковите данъци – осигуровки), при което всички, които работят, ще си признаят, че работят, както и ще си признаят реалните доходи. Тогава средния осигурителен доход ще бъде реален, и само тогава пенсиите ще се определят върху база, която има реално покритие. Защото в момента се случва следната грандиозна грешка:

Ако имаме поне 4 пъти повече население в работоспособна възраст спрямо пенсионерите (а то ще е така, тъй като средната продължителност на живота в България е 73 години, а пенсионната възраст ще стане 65 в близко бъдеще – период от 8 години за получаване на пенсия, като всички на възраст между 18 и 64 години са потенциално работещи, или 46 години потенциал за трудова кариера), трябва да се стимулират всички да участват в системата, всеки да плати по-малки данъци, и ще има пари за пенсии с реално покритие.

Когато данък пенсии е по-висок като ставка и се изчислява върху по-голяма база от приемливата, то от огромния потенциал работещи се губи голяма част, които не са склонни да платят данъка. За да увеличават размера на пенсията правителствата правят грубата грешка да повишават осигурителните прагове, с което изтласкват още по-голяма част от работещите да излязат в нелегалност.

Докато при балансираното състояние на системата (по модела на осигурителния принос) ще работят официално с признаване на истинските си доходи 4 човека, а ще получава пенсия 1, при данък пенсии 12,5% (благодарение на изхвърлянето на задължителните „частни пенсионни фондове“), ще се получава средна пенсия 50% от средния осигурителен доход в страната и парите за пенсии ще имат покритие.

В момента в България за пенсии се плащат много повече пари, отколкото държавата може да си позволи. Помпат се изкуствено минималните осигурителни прагове, за да се повишава събираемостта в бюджета, но по този начин се вдигат данъци. Когато се вдигат данъци намаляват хората, които са склонни да ги платят. Когато вземеш от 4 човека по 125 лева, за да платиш 1 пенсия от 500 лева, има баланс.

С вдигане на данъците да предположим, че се искат пари да се даде 1 пенсия от 600 лева, тогава от 4-та трябва да се съберат по 150 лева. Само че да предположим и, че най-бедния от 4-та работещи няма да е склонен да плати повече и ще излезе в нелегалност – ще работи, а няма да плаща никакви или почти никакви данъци. С излизането от формулата на човека с ниски данъци и средния осигурителен доход се вдига, защото се изчислява от доходите на 3-та най-богати, което може и да изглежда добре за този, който получава пенсия, но не съвсем. От 3-ма ще се съберат по 150 лева (450 общо), а държавата ще е задлъжняла към пенсионера с 600. Размера на пенсиите няма да има покритие. Системата вече не е балансирана.

При това положение, държавата трябва да направи всичко възможно да си върне обратно загубения данъкоплатец като намали данъците. Е да, и пенсиите няма да растат както на пенсионерите им се иска, но в противен случай ще получават нещо, което не е заработено, което в последствие може да струва на цялото общество много повече.

В България вместо да се вдигат ставките за минималния осигурителен доход по отрасли:

  1. Трябва да се направи точно обратното – ставките да станат такива, че всички да имат склонност да платят данъците.
  2. Незабавно да се прекрати дейността на задължителните частни пенсионни фондове вместо да пишат в проспектите си, че има инвестиционен риск за парите за пенсии, които са прибрани принудително от хората.
  3. Да се подготви системата за новите динамични условия на пазара на труда – масовия човек в работоспособна възраст ще е самоосигуряващ се, минималния размер на марковите данъци (осигуровки) за самоосигуряващите се трябва да се намали, за да бъдат всички участници в системата, и може би най-важното:
  4. Да се проведе реформа на осигурителната система по модела на осигурителния принос с изцяло нов кодекс за социално осигуряване, без лобисти в него и без възможност някой да получава нещо, което не му се полага.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Социално осигуряване (и данъци) – Швеция

Социално осигуряване (и данъци) – Швеция

Данъците в Швеция

Среден общински данък върху дохода

31,56%

Национален данък за доходи над 372 100 крони (~ 37 000€) годишно

20,00%

Национален данък за доходи над 532 700 крони (~ 53 000€) годишно

25,00%

Среден данък за църквата

0,99%

Среден данък за погребение

0,22%

Данък върху приходите от дивиденти и лихви

30,00%

Национално социално осигуряване за самоосигуряващи се лица

29,71% + 7% такса за пенсионно осигуряване

Национално социално осигуряване за наетите лица

29,71% за сметка на работодателя + 7% такса за сметка на служителя

Максимален осигурителен доход

412 377 крони (~41 000€)

ДДС

25%

Настоящото представлява превод на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Швеция (с някои уточнения от http://www.taxrates.cc/html/sweden-tax-rates.html
Оригиналния текст на английски може да бъде намерен на следния адрес.
Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Глава първа
Въведение, организация и финансиране

Въведение
Социалното осигуряване в Швеция включва:
–          Здравно осигуряване
–          Обезщетения при трудова злополука и професионална болест
–          Обезщетение за инвалидност
–          Пенсия за възраст и наследствени пенсии
–          Обезщетение при безработица
–          Семейни помощи и обезщетения

Какво се покрива?
Социалното осигуряване е задължително с изключение на осигуряването за безработица свързано с дохода. Гарантират се минимални гарантирани придобивки с добавки и се осигурява защита срещу загуба на доход. Системата покрива всички пребиваващи или работещи в Швеция.
Като общо правило всяко лице, което идва да живее в Швеция се смята със седалище в страната ако се предполага, че ще остане за повече от една година. Всяко лице, което пребивава в Швеция, което напуска страната има седалище в Швеция ако се предполага, че ще отсъства за по-малко от една година.
В Швеция социално-осигурителната система се основава на принципите на националното осигуряване. Не се прави разлика между наети и самоосигуряващи се лица. Всички се ползват със социална защита от системата.

Условия
Има няколко условия, които трябва да се изпълнят от осигурените лица, за да имат право на някои от обезщетенията. Родителските и обезщетенията за безработица зависят от периода в осигуряване. Обезщетенията за инвалидност и за възраст, както и наследствените пенсии са в зависимост от периода на пребиваване в страната или свързани с доходите.

Обжалване
Решенията на осигурителната институция или фонда за безработица могат да се обжалват за повторен преглед. Ако резултата и след това не е задоволителен решението може да се обжалва пред административния съд. Решението на съда може да се обжалва пред административния апелативен съд. В някои случаи решенията може да се обжалват и пред Върховния административен съд.

Организация на социалната защита
Шведската социално-осигурителна система, с изключение на осигуряването за безработица и студентските помощи са под юрисдикцията на Министерството на здравето и социалните въпроси (Socialdepartementet). Основната част от осигуряването покрива заболявания, осигуряване за деца (sjuk- och föräldraförsäkring), пенсия за възраст (ålderspension), наследствена пенсия (efterlevandepension), обезщетения при професионална болест (sjuk- och aktivitetsersättning) и обезщетение при трудова злополука (arbetsskadeförsäkring).
Съгласно кодекса за социално осигуряване, социалното осигуряване е разделено на обвързано с местоживеенето с гарантирана сума и обезщетение, и свързано с работата осигуряване срещу загуба на доход. Всички, които пребивават или работят в Швеция са осигурени. Шведското гражданство не е повече условие в осигурителната система.
Шведската социално-осигурителна агенция (Försäkringskassan) отговаря за администрирането на социалното осигуряване. От края на 2008 г. администрацията е организирана в около 20 национални осигурителни центрове, 60 местни осигурителни центрове и 300 локални офиса.
Здравеопазването е отговорност на държавните съвети в Швеция, които определят какви данъци трябва да се събират.
Осигуряването за безработица е под юрисдикцията на Министерството на заетостта (Arbetsmarknadsdepartementet). Състои се от две части: основна осигуровка и допълнителна свързана с доходите. Основната осигуровка покрива лицата на 20 и повече години, които не са осигурени допълнително на база дохода си. Допълнителната осигуровка свързана с доходите е доброволна.
Социалното подпомагане не се счита за част от социалното осигуряване в Швеция и е под юрисдикцията на Министерството на здравето и социалните въпроси. Контролира се от Национален съвет по здравеопазването и социалните грижи (Socialstyrelsen). Управлението на социалното подпомагане, включително грижите за деца и семейства, грижите за възрастни и лица с увреждания е отговорност на общините.

Финансиране
Системата се финансира от данъци и осигурителни вноски свързани с дохода. Работодателските осигуровки са в размер от 29,71% и покриват по-голямата част от разходите. Самоосигуряващите се лица плащат осигурителни вноски в размер на 29,71% от дохода.
В допълнение осигурителни вноски от осигурените лица са въведени наскоро, за да финансират част от разходите за пенсии. Осигурителните вноски покриват 75% от всички осигурителни разходи. Останалата част се покрива от държавния бюджет.
Вноските за пенсия за сметка на осигуреното лице се приспадат от дохода му и се плащат директно на данъчните власти. Доброволно всеки може да се осигурява допълнително за безработица в осигурителен фонд.
Работодателските вноски са в по-малък размер за лицата на възраст над 65 години.
Местната здравна система се финансира от местни данъци, държавни субсидии и потребителски такси.
Социалното подпомагане се финансира основно от местни данъци.

Социално-осигурителни права в Европа
Социално-осигурителните системи в европейските страни са различни, поради което разпоредбите на ЕС са, за да ги координират. Общи правила осигуряващи достъп до социални придобивки са важни, за да се избегне опасността европейски граждани да бъдат поставени в неизгодно положение, когато упражняват своите прави при свободното движение на хора. Тези правила се базират на 4 принципа:
–          Когато има движение в Европа, гражданите са задължително осигурени според законодателството на поне една държава членка: работещите, в страната, където работят; хората в неработоспособна възраст, в страната, където пребивават
–          Принципът за равно третиране осигурява едни и същи права и задължения в страната, където лицето е осигурено.
–          Когато е необходимо, периодите в осигуряване придобити в други страни на ЕС се взимат под внимание за придобиване на право на обезщетение или пенсия.
–          Паричните обезщетения могат да се получават в друга страна, където живее осигуреното лице.
Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалното осигуряване в 27-те страни членки, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария.
Допълнителна информация за разпоредбите на ЕС има в края на всяка глава. Повече за координацията на социално-осигурителните права, при пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на:
http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава втора
Здравеопазване

Как се придобива право за достъп до здравеопазване?
Безусловно всички граждани са здравно осигурени.
Швеция има регионална здравна система, независима от социално-осигурителната система. Всеки окръг, регион или комуна осигурява достъп до качествена медицинска помощ.
Окръзите и регионите администрират повечето здравни грижи, но също така има и частни лекари, които имат договори с окръжните съвети.
Местните власти отговарят за някои здрави разпоредби. Основно отнасящи се до медицинските грижи за лица, които живеят в домове за възрастни.

Какво се покрива?
Здравеопазването включва основни медицинска помощ (посещения от лекар и грижи от специалист), болнично лечение, физиотерапия и друго медицинско лечение, дентално лечение и лекарства.
Органът, който отговаря за медицинските услуги трябва да възстанови разходите за транспорт при някои видове лечение.
Окръжните съвети или региони осигуряват приспособления като протези, слухови апарати и др., при определени условия.

Как се получават здравни грижи?
Медицински грижи
При заболяване и за консултация при лекар, градския съвет ще плати по-голямата част от разходите. Осигуреното лице ще плати такса между 100 до 200 шведски крони или до 400 крони за спешни случаи (5 крони са приблизително равни на 1 лев). За специални грижи пациента плаща между 230 и 320 крони.
Повечето лекари са директно назначени от градския съвет, но също така има много частни лекари основно в големите градове. Ако пациента има преглед при частен лекар свързан с публичната здравна система, ще бъде таксуван по цени за публичната система.
Основна такса до 100 крони се дължи за услугите на медицински сестри и физиотерапевти.
Пациентите в болницата плащат дневна такса от 80 крони(максимум).

Лекарства и други фармацевтични продукти
Пациентите плащат пълната стойност на лекарствата с рецепта до 900 крони на година. След това разходите между 901 и 1700 крони им се покриват на 50%, между 1701 и 3300 крони на 75%, между 3301 и 4300 на 90%. Всички лекарства над 4300 крони в рамките на едногодишен период са безплатни. С други думи максималните разходи за пациента за 1 година са в размер до 1800 крони.
Лекарства без рецепта и такива, които не са покрити от здравната осигурителна система не се субсидират.
Отстъпка може да се ползва за някои диетични храни за деца под 16 години.

Дентални грижи
При нужда от дентални грижи, осигуреното лице може да се консултира с частен зъболекар или с договор с националната осигурителна система. Денталните грижи са безплатни за деца до края на календарната година, в която навършват 19 години.
В останалите случаи се предоставя ваучери за профилактични прегледи, покриват се 50% от разходите на пациента между 3000 и 15000 крони и 85% от разходите над 15000 крони.
Потребителските такси за пациентите за различните лечения са различни при отделните специалисти.

Здравно-осигурителни права на осигуреното лице в Европа
При пребиваване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, осигуреното лице и неговото семейство има право на здравни услуги, които се предоставят в съответната страна. Това не означава задължително, че лечението ще бъде безплатно – зависи от националното законодателство.
Когато осигуреното лице планира временно пребиваване (почивка, бизнес пътуване и др.) в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, трябва да подаде документи за получаване на Европейската здравно-осигурителна карта преди пътуването. Повече информация е достъпна на: http://ehic.europa.eu
Ако осигуреното лице планира преместване в друга страна от ЕС за постоянно, информация за неговите права относно здравното осигуряване е достъпна на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава трета
Парични обезщетения при болест

Кога осигуреното лице има право на парично обезщетение по болест?
Обезщетения се полагат, когато лицето не може да работи поради болест.
Задължителна осигуровка е необходима на работника и на самоосигуряващото се лице, което иска да има право на обезщетение при болест. За двете групи има малка разлика при правилата: докато за работниците обезщетението(платен отпуск по болест) се дължи след първия ден, то самоосигуряващите се лица имат право да избират след какъв период ще имат право на обезщетение между 7, 14, 30, 60 или 90 дни.
Работник, който не може да работи поради болест, получава обезщетение от работодателя между 2-я и 14-я ден. След това обезщетението се плаща от осигурителния фонд.
Самоосигуряващите се лица и безработните регистрирани в Агенцията по заетостта по принцип имат право на обезщетение при болест от началото на заболяването. При определени обстоятелства студентите също имат право на това обезщетение.

Условия
Работникът трябва да е работил поне две седмици, за да има право на платен отпуск по болест.
За да има право на парично обезщетение по болест трябва да има доходи равни на поне 24% от текущия индекс на цените и да има поне 25% намалена работоспособност.

Рехабилитация
В някои случаи за възстановяването на болните е необходима рехабилитация, за да се върнат на работа. Различни публични органи и организации отговарят за различните видове помощ, която може да е необходима. Осигурителния фонд координира необходимостта от рехабилитация на лицата и може да изплаща обезщетения за загуба на доход по време на рехабилитационния период.
Като първа инстанция работодателят отговаря за преценката дали служителя има нужда от рехабилитация. Тя е необходима ако служителя:
–          отсъства от работа за повече от 4 последователни седмици;
–          често отсъства за кратки периоди;
–          помоли за някаква форма на рехабилитация.
Когато служителя отсъства от работа по болест за повече от 4 последователни седмици, рехабилитационния план трябва да бъде изпратен до здравния осигурителен фонд до 8 седмици от появата на заболяването. Фонда ще провери документа и назначи рехабилитационни мерки ако е необходимо, като може да организира среща между заинтересованите страни – работодател, служител и лекар.

Какво се покрива?
Няма компенсация през първия ден от болестта (‘waiting day’). Самоосигуряващите се лица могат да избират изчаквателния период, в който не се полага обезщетение (виж по-горе).
По време на платения отпуск размера на обезщетението е 80% от дохода, който лицето би получавало ако работеше.
Паричното обезщетение при болест се изчислява на база годишния доход, който лицето очаква да получи от труд за период от 6 последователни месеца, като максималния му размер е 7,5 пъти индекса на цените или 318 000 крони през 2010 г. Размера на обезщетението по болест е 97% от базовите 80-те % от дохода.
Дохода трябва да се декларира пред осигурителния фонд, когато се кандидатства за обезщетение.
Обезщетението може да се изплаща в пълен размер или частично (1/4, 1/2, 3/4), в зависимост от степента,  която лицето не може да работи поради болест.
Обезщетенията за болест могат да се получават за 364 дни по време на 450 дневен период. Този период се нарича „рамков период“. Ако болестта продължава след него, лицето може да кандидатства за удължаването му, като обезщетението може да се получава за максимум 550 дни. По време на удължения период се получават 75% от доходите.
При сериозно заболяване, лицето може да кандидатства за продължително обезщетение по болест. Например такива заболявания са рак, неврологични заболявания като ALS (амиотрофична латерална склероза – болест на Лу Гериг) или при изчакване за трансплантация на жизнено важен орган. В тези случаи няма времево ограничение, в което се получава обезщетението. Размера му е същия по време на първите 364 дни (80%). След 550 дни с допълнителния период, на лицето ще бъде предложено от Шведската национална служба по заетостта да вземе участие в индивидуална програма към завръщане на трудовия пазар. Ако лицето е твърде болно да участва в програмата, има право да кандидатства за допълнително обезщетение по болест в някои случаи, без никакви ограничения във времето, като размера му е 75%.
Ако на лицето се наложи да спре работа ако е носител на заразна болест без да е болно, или е носител на заразна болест, която не му пречи да работи, може да получава „germ-carrier’s“ компенсация вместо обезщетение по болест.

Рехабилитация
Лицата имат право на обезщетение по време на рехабилитационния период. Осигурителния фонд плаща това обезщетение на две части. Първата е компенсация за загубата на доход през периода, която може да бъде плащана в пълен размер или частично (1/4, 1/2, или 3/4 от пълния размер), като пълния размер е 80 от дохода. Втората част е специална надбавка, която да помогне да се покрият присъщите допълнителни разходи.

Как се придобива право за обезщетения за временна неработоспособност?
Лицето трябва да уведоми работодателя си за болестта в деня на заболяването. Когато има право на обезщетение трябва да бъде уведомен и осигурителния фонд. И в двата случая се подава писмена декларация.
Медицински сертификат трябва да бъде приложен от 8-я ден на болестта.
Когато работника е болен за повече от 2 седмици, работодателя трябва да уведоми осигурителния фонд  на 15-я ден.

Уведомление при завръщане на работа
Лицето, което получава обезщетение при временна неработоспособност, когато се върне на работа уведомява работодателя ако болестта е за до 2 седмици, или осигурителния фонд ако е за по-дълго.

Право на обезщетение при временна неработоспособност при движение в Европа
Като общо правило, обезщетенията за временна работоспособност (обезщетения, които са, за да се замени дохода от труд, който не може да се полага поради болестта) винаги се плащат според законодателството, в което е осигурено лицето, независимо от страната, в която пребивава или живее.
При преместване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, всеки път, когато определени условия трябва да бъдат изпълнени, за получаване право на обезщетение, компетентната институция (институцията в страната, където е осигурено лицето) трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване, пребиваване или заетост, които са били в някоя от изброените страни. Това гарантира, че хората няма да загубят правото си на обезщетение при временна неработоспособност, когато се местят в друга страна. За повече информация относно координацията по отношение на социално-осигурителните права, при преместване и пътуване може да бъде намерена на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава четвърта
Обезщетения при майчинство и бащинство
Кога се придобиват права за обезщетения за майчинство или бащинство?

Грижи за майката
Всички жени имат право на здравна помощ по време на бременността и раждането.

Парично обезщетение за бременност
Бременната служителка има право парично обезщетение при бременност ако има физическа невъзможност да изпълнява настоящата си работа поради бременността, и работодателя няма възможност да я прехвърли на друга подходяща работа. Това обезщетение може да се получава от 60-я ден преди деня на очакваното раждане.
Жените също така имат право на обезщетение когато извършват работа, която е забранена за бременни и не могат да бъдат преместени на друга позиция. Обезщетението се плаща за всеки ден от забраната.

Парично обезщетение за родители
Получава се от родителя на родено или осиновено дете за период от 480 дни, който може да се увеличи с 180 дни на допълнително дете.
За да получава обезщетение над 180 крони на ден, родителя трябва да е бил осигурен за парично обезщетение за болест в размер над 180 крони на ден за последните 240 последователни дни преди раждането. Изискването се отнася за първите 180 дни от получаването на обезщетението, но не и за останалите дни.
Обезщетението не е задължително да бъде получено в един период. Може да се получава за различни периоди в рамките на първите 8 години на детето, когато завършва първата си година в училище. Осиновителите могат да получат обезщетението през няколко периода до 8 години след като са осиновили детето. Не може да се получават обезщетения за осиновени деца над 10 годишна възраст.
Родителите, които се грижат за детето заедно имат право да си поделят половината от обезщетението. Всеки родител може да се откаже от обезщетението в полза на другия родител, с изключение на период от 60 дни.
Ако родителите се грижат за дете заедно, но един от тях няма право на обезщетение, то другия има право на пълните 480 дни обезщетение.
Майката има право да получава обезщетението от 60-я ден преди очакваната дата на раждането.
След раждането на детето, обезщетението се получава от родителя, който спре да работи, за да се грижи за него. Майката обаче във всички случаи има право на обезщетението за първите 4 седмици след раждането, дори и ако не се грижи лично за детето.
В допълнение, бащата има право на 10 допълнителни дни в обезщетение свързани с раждане или осиновяване на дете. Това обезщетение трябва да бъде взето до 2 месеца от деня след като детето се е прибрало от болницата или е получено от родителите му (в случай на осиновяване). Тези дни могат в определени случаи да бъдат дадени на друго лице различно от бащата.
Временно парично обезщетение за родителя се полага ако детето е болно или родителя трябва да спре да работи, за да се грижи за него.

Какво се покрива?
Майката има право на превантивни грижи и съвети за семейно планиране, които са безплатни.

Парично обезщетение за бременност
Получава се за до 50 дни по време на последните 60 дни преди очакваната дата на раждането. Ако жената няма право да работи поради бременността, обезщетението може да се получава за повече от 50 дни.
Размера на обезщетението е 97% от 80% от дохода благодарение на който майката би имала право на обезщетение за временна неработоспособност. Обезщетението се плаща върху таван 7,5 пъти размер на базова сума или върху 307 500 крони.

Парично обезщетение за родител
Получава се за до 480 дни на дете. 390 дни се плащат по правилата за обезщетение по болест (глава 3). Минималното обезщетение е 180 крони на ден. Максималното е върху доход 10 пъти базов размер или 424 000 крони. Оставащите 90 дни се получава минималния размер на обезщетението.
Размера на обезщетението се получава в размер 12,5%, 25%, 50%, 75% или в пълен размер, в зависимост от степента, в която родителя не работи, за да се грижи за детето.
Временно обезщетение може да бъде изисквано за до 120 дни на година докато детето стане на 12 години (в определени случаи може да се получава и за по-дълъг период)

Как се получава достъп до право на обезщетение за майчинство или бащинство?
Подава се заявление в осигурителния фонд.

Право на обезщетение за майчинство при движение в Европа
Разпоредбите за координиране на законодателството покриват и обезщетенията за майчинство или бащинство. При преместване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, всеки път, когато определени условия трябва да бъдат изпълнени, за получаване право на обезщетение, компетентната институция (институцията в страната, където е осигурено лицето) трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване, пребиваване или заетост, които са били в някоя от изброените страни.
Като общо правило, обезщетенията в пари винаги се плащат според законодателството, според което е осигурено лицето, независимо от страната, в която пребивава или живее.
Обезщетенията в натура (медицински грижи, лекарства и хоспитализация) се получава според местното законодателство, където лицето пребивава.
Повече информация може да бъде намерена на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава пета
Обезщетения за инвалидност

Кога се придобива право на обезщетение за инвалидност?
Sickness and activity compensation
Когато възможностите за трудова дейност са намалени за постоянно с 25% или повече, в резултат от болест или друго физическо или умствено увреждане, лицето може да получава обезщетение.
Sickness compensation and activity compensation се състои от 2 части:
–          обезщетението свързано с дохода (inkomstrelaterad sjukersättning/aktivitetsrsättning) се финансира от вноските на активното население
–          данъчно-финансирани обезщетения под формата на гарантирани компенсации независимо от дохода (garantiersättning) за всички останали граждани с ниски или никакви обезщетения.
Обезщетения свързани с дохода – всички работещи в Швеция са осигурени и имат право на това обезщетение ако имат стаж от поне 1 година.
Обезщетението за болест (Sickness compensation) се получава на лица между 30 и 64 години, а activity compensation на лица между 19 и 29.
Гарантирано обезщетение – ако лицето няма право на обезщетение свързано с доходите, има право на гарантирано обезщетение отговарящо на личното гарантирано ниво. Обезщетението свързано с доходите, което е под минимално ниво се допълва до нивото на гарантираното обезщетение. Размера на гарантираните обезщетения е различен в зависимост от пребиваването в страната. Всеки, който е пребивавал в Швеция за поне 3 години има право на това обезщетение.

Обезщетение за инвалидност (Disability allowance)
Лицата, които са претърпели перманентна загуба на функционалния си капацитет, могат да получават пенсия за инвалидност. Тя може да се получава и заедно с други обезщетение (sickness or activity compensation). За да има право на тази пенсия, лицето трябва да е на поне 19 години и да е получило преди да навърши 65 години за период от поне 1 година загуба на функционален капацитет от рода на:
–          лицето се нуждае от обслужване през по-голямата част от времето и помощ за изпълнение на основните функции във всекидневието;
–          лицето не може да работи или учи без помощ;
–          увреждането излага лицето веднага или в близко бъдеще пред високи разходи.

Надбавка за отглеждане на дете с увреждане
Родителите, които се грижат за дете с увреждане могат да получават надбавка за дете с увреждане, ако детето се нуждае от обслужване и специални грижи за период от поне 6 месеца и/или се очаква да има големи разходи свързани с болестта.

Assistance allowance
Лице с тежки увреждания, което има нужда от всекидневна помощ, има право надбавка за надбавка за личен асистент. Лицето, което има нужда от помощ за повече от 20 часа седмично има право на държавна помощ. Ако по-малко часове биха били достатъчни, помощта е отговорност на местните власти. Личното асистиране се свързва с помощ за:
–          личната хигиена
–          обличането
–          храненето
–          комуникацията с другите и
–          други мерки свързани с увреждането

За да има право на тази надбавка, лицето трябва да попада в една от следните категории:
–          лица с умствени увреждания като аутизъм и подобни,
–          лица с тежки дълготрайни умствени увреждания причинени от насилие или физическо заболяване, или
–          лица, които страдат от други умствени или физически увреждания, които са нормални последици от възрастта, ако тези увреждания са сериозни и предизвикват значителни трудности в ежедневието на лицето.

Надбавка за кола за лица с функционални разстройства
За да има право на тази субсидия, лицето с увреждания трябва да има значителни ограничения при движението и невъзможност да ползва обществения транспорт. Правото на субсидията може да се ползва само веднъж на 7 години.

Какво се покрива?
Sickness and activity compensation
При обезщетенията свързани с дохода компенсацията се изчислява от осигурителния доход за определен период предхождащ момента, в който лицето губи работоспособност с поне 25% за поне 1 година.
Пълното обезщетение е 64% от дохода. Дохода се изчислява на средния доход за трите най-добри години в рамките на период от 5 до 8 години, в зависимост от възрастта на лицето.
Максималното обезщетение свързано с дохода е 16 960 крони месечно.
Обезщетението за болест (sickness compensation) се получава за неопределен период. На 65 годишна възраст се заменя от пенсия за възраст.
Activity compensation е винаги ограничено във времето и може да се получава за до 3 години в даден момент.

Гарантирано обезщетение
За activity compensation, гарантираното ниво е свързано с възрастта до навършване на 30 години. За онези под 21 годишна възраст е 2,1 пъти размера на свързан с цените индекс. След това на всеки 2 години се увеличава с 0,05 пункта.
За sickness compensation, гарантираното обезщетение е 2,4 пъти индекс на цените. През 2006 г. този индекс е бил 39 700 крони, а гарантираното ниво 95 280 крони (2.4 * 39 700).
Размера на гарантираното обезщетение зависи от осигурителния период. Пресмята се на основата на броя години, в които лицето е пребивавало в Швеция след 16 годишна възраст до навършване на 65 години.
Правото на пълно гарантирано обезщетение изисква осигурителен период от поне 40 години(което на практика означава, че лицето трябва да е пребивавало в Швеция непрекъснато след 16-та си годишнина и да е на 56 години). За по-кратки периоди, обезщетението се намалява с 1/14 за всяка година преди 40-та.
Размера на пълното гарантирано обезщетение по болест е 8400 крони на месец.
Гарантираното обезщетение се намалява в зависимост от обезщетенията свързани с доходите, които лицето получава, и се изплаща според степента на увреждане на 4 различни нива.

Обезщетение за инвалидност
Цялостното положение на лицето с увреждане, различните форми на грижи, от които се нуждае и всякакви допълнителни разходи, които има се взимат под внимание при определяне на пенсията. Тя се изплаща на 36, 53 или 69% от индекса свързан с цените. Максималния й размер е 29 256 крони.

Надбавка за отглеждане на дете с увреждане
Тази надбавка е предназначена да компенсира допълнителния труд свързан с изискванията от постоянно обслужване и специални грижи и/или допълнителни разходи свързани с болестта или уврежданията на детето. Необходимите грижи и размера на допълнителните разходи се взимат под внимание при определянето на надбавката, която може да бъде 25, 50, 75 или 100% от пълния й размер. Максималната сума е 250% от индекс на цените (в случая максималната сума е 106 000 крони на година).
Тази надбавка може да се получава от раждането на детето до края на месец юни в годината, когато детето навършва 19 годишна възраст.

Assistance allowance
Лицето избира как да получава тази помощ:
–          чрез назначаване на 1 или повече асистенти, или
–          кандидатстване за помощ от местните власти, или
–          чрез частни организации, които доставят подобни услуги.
През 2007 г. тази помощ е в размер от 228 крони на час.
Осигурителния фонд решава колко часове са необходими и фиксира размер на съответното обезщетение.

Надбавка за кола за лица с функционални разстройства
Лицата с увреждания и родителите на деца с увреждания под 18 годишна възраст имат право на субсидия за закупуване и приспособяване на кола, мотоциклет или мотопед. Също така е възможно да се получава субсидия за уроци за шофиране.
Тази субсидия трябва да се използва за купуването на кола за лични нужди. Основната субсидия е 60 000 крони. Допълнителни 40 000 крони могат да се получават при ниски доходи. Всякакви разходи свързани с адаптирането на колата за нуждите на лицето с физически увреждания се покриват без ограничение.

Как се придобива право на пенсия за инвалидност?
Кандидатства се при осигурителния фонд.

Права за получаване на пенсия за инвалидност при пребиваване в Европа
Компетентната институция в страната, където се подаде заявление за получаване на пенсия за инвалидност ще вземе в предвид периодите в осигуряване или пребиваване според законодателството в страните от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако е необходимо при изчисляването на пенсията.
Пенсията за инвалидност ще бъде изплащана, независимо от пребиваването на лицето в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.
Необходими административни проверки и медицински изследвания се провеждат от компетентната институция в страната на пребиваване. При определени обстоятелства може да бъде необходимо осигуреното лице да отиде до страната, който ще изплаща пенсията, ако здравословното състояние на лицето го позволява.
Всяка страна прилага национални критерии за определяне нивото на инвалидизация. Затова е възможно в някои страни дадено лице да бъде смятано, че има степен на инвалидност 70%, докато в други въобще да не се разглежда като инвалид. Това е резултат от факта, че националните осигурителни системи не са хармонизирани а само координирани от разпоредбите на ЕС.
За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава шеста
Пенсии за възраст

Кога се придобива право на пенсия за възраст?
Нова пенсионна система се въвежда в Швеция от 01.01.1999 г., заедно с някои преходни разпоредби. Лицата родени след 1953 г. са напълно покрити от новата система.
Родените между 1938 и 1953 г. са частично покрити от старата и новата система в различна степен: родените през 1938 г. са покрити 4/20 от новата система и 16/20 от старата, родените през 1939 са покрити 5/2 от новата система и 15/20 от старата и т.н.
Родените преди 1937 г. са изцяло покрити от старата система.

Новата пенсионна система
За защита при пенсиониране има две системи – свързана с доходите и гарантирана пенсия.
Гарантираната пенсия е свързана единствено с пребиваването в Швеция. Тя осигурява минимална пенсия за онези, които не са работили достатъчно дълго, за да имат право на адекватна пенсия на база на доходите си.
Пенсията свързана с доходите от друга страна е отделна допълнителна осигурителна схема базирана на платената заетост и е достъпна и за самоосигуряващите се лица. Изчислява се на база доходите през цялата кариера.
Вноската за пенсия в солидарното обществено осигуряване(pay-as-you-go) и в индивидуална сметка (premium reserve pension) е общо 18,5% от доходите през годината.
Лицата родени след 1937 г. могат да получават 2 типа пенсии свързани с доходите и от индивидуалната си сметка във фонд (premium reserve pension).
Родените в периода 1938-1953 също така могат да получават допълнителна пенсия според правилата на старата пенсионна система.

Пенсионни права
По принцип облагаемите доходи се взимат под внимание при изчисляването на пенсионните права. Те включват всички доходи получени от заетост, независима дейност и социално- осигурителни обезщетения (базирани на дохода, за безработица и др.).
Има минимален и максимален лимит на осигурителния доход за пенсионни цели. Минималният осигурителен доход е 42,3% от индекс на цените или 17 935 крони за 2010 г. Максималния осигурителен доход е с таван 7,5 пъти индекса на цените или 318 000 крони за 2010 г.
Отделно от действителния доход има и други фактори, които по съображения за справедливост дават пенсионни права, които се изчисляват въз основа на условен доход. Такива суми се отчитат за:
–          родителите на малки деца
–          лица в изпълнение на задължителна военна служба
–          лица в редовно обучение след средно образование и получаващи надбавка за обучение
–          лица получаващи свързано с дохода обезщетение за болест или инвалидност
Всички лица, които са работили в Швеция и придобили права за пенсия имат право на пенсия въз основа на доходите, независимо от мястото, където пребивават.

Условия
Няма квалифициращ период за пенсиите свързани с дохода и от индивидуална сметка във фонд. Обратното, 3 години осигуряване е необходимо, за да се получава допълнителна пенсия и 3 години пребиваване в Швеция е необходимо за получаване на гарантирана пенсия.
Има гъвкави условия за пенсиониране за лицата след навършване на 61 години и възможността да работят след 67 години със съгласието на работодателя си. Гарантираната пенсия обаче не може да се получава преди навършване на 65 години.

Какво се покрива?
Пенсии свързани с дохода – основната вноска за пенсия е 16% от осигурителния доход. Капиталът натрупан в пенсионната сметка на лицето се коригира ежегодно в зависимост от равнището на заплатите в Швеция, частта от „остатъчните пенсионни права“ оставени от починали лица, и разходите за управление на фонда.
Основната пенсия се изчислява като се раздели общия пенсионен капитал на коефициент, който се основава на очакванията за средна продължителност на живота в момента на пенсионирането, базирани на статистическите данни от последните 5 години.
Пенсията базирана на доходите може да се получава от месеца, в който лицето навърши 61 години. Отлагането на пенсионирането ще означава, че лицето има право на по-висока годишна пенсия.
Допълнителна пенсия свързана с доходите
Част от пенсията за родените в периода 1938-1953 се пресмята под формата на допълнителна пенсия по старите правила. Размерът на тази пенсия е 60% от средния средния осигурителен доход за 15-те най-добри години. За получаване на пълна пенсия се изисква 30 години осигурителен стаж. Същите правила важат при отлагане на пенсионирането както при основната пенсия
Premium reserve pension – тази пенсия се получава от вноските от 2,5% от доходите, които са били вложени в инвестиционен фонд избран от лицето. Размера на тази пенсия зависи от доходността на фонда.
Гарантирана пенсия – това е „спасителна мрежа“ за онези, които биха получавали много малка пенсия или нямат право на пенсия свързана с доходите. Размерът на минималната пенсия е 2,13 пъти индексът на цените (90 312 крони годишно през 2010 г.) за едно лице и 1,9 пъти индексът (80 560 крони) за семейно лице. Тази пенсия се плаща само за лица, които живеят в Швеция, в ЕС или в страна, с която Швеция има споразумение. Пълния размер на пенсията изисква 40 години местоживеене в Швеция във възрастта между 25 и 64 годишна възраст.

Процедура за достъп до пенсия?
Подава се заявление до агенцията по пенсиите.

Право на пенсия за възраст при движевие в Европа
Разпоредбите на ЕС за пенсиите за възраст се отнасят за държавните пенсии, не и за допълнителни такива от частни пенсионни фондове. С тези разпоредби се гарантира, че:
–          във всяка страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, където лицето е било осигурявано, осигурителния стаж се запазва, докато се достигне пенсионната възраст в тази страна.
–          всяка страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, където лицето е било осигурявано, ще трябва да плати пенсия за възраст, когато се достигне пенсионната възраст. Размера й ще зависи от продължителността на осигуряването във всяка страна.
–          пенсията ще бъде изплащана без значение в коя страна на ЕС (включително и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) се намира лицето
Подава се заявление до социално-осигурителната институция в страната, в която лицето живее, освен ако никога не е работило там. В такъв случай подава заявление в страната, където е последната месторабота. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава седма
Наследствени пенсии

Кога се придобива право на наследствена пенсия?
Подобно на правилата за осигуряването за пенсия за старост, защитата на наследниците не зависи от социалния статус. При гарантираната пенсионна система самоосигуряващите се са осигурени въз основа пребиваването им в Швеция и имат право на същата защита както наетите лица.
Наследствената пенсия е в следните форми:
–          детска пенсия (child pension) или наследствено обезщетение за дете(surviving children’s allowance)
–          пенсия за приспособяване и гарантирана пенсия
–          вдовишка и гарантирана пенсия

Child pension или surviving children’s allowance
Децата до 18 години имат право на тези социални придобивки ако загубят един или и двамата си родители. Тези придобивки могат да се получават и за редовно учащите, но не и след месец юни в годината, в която навършват 20 годишна възраст.

Adjustment и guarantee pension
Може да се получава от оцелелия съпруг под 65 годишна възраст, който е бил осигурен и към датата на събитието е живеел с наследодателя и който:
–          живее с малко дете, което е от единия от двамата родители или
–          е живял с наследодателя за поне 5 години

Вдовишки и гарантирани пенсии
Въпреки че вдовишките пенсии по принцип са премахнати с реформата от 1990 г., те все пак се изплащат при следните случаи:
–          жена родена след 1943 г. може да получава вдовишка пенсия и гарантирана пенсия ако е на възраст под 65 години и ако е била омъжена за наследодателя преди края на 1989 г., и е била омъжена за него към датата на смъртта, и в същото време отговаря на условията за получаване на вдовишка пенсия.
–          Жена родена след 1944 г. може да получава вдовишка пенсия ако е била омъжена за наследодателя преди края на 1989 г., била е омъжена за него към датата на смъртта и двамата към края на 1989 г. и към датата на смъртта са отговаряли на условията за получаване на вдовишка пенсия.

Какво се покрива?

Child pension or surviving children’s allowance – детската пенсия е в зависимост от доходите на лицето и натрупания капитал в сметката на наследодателя. Условен допълнителен капитал се калкулира за оставащите години докато наследодателя би навършил 64 годишна възраст. Детето получава 30 или 35% от условната пенсия на наследодателя. Ако наследодателя е имал повече от едно дете, всяко получава 20 или 25%. Максималната сума се разделя поравно между всички деца като не може да надхвърля 100% от размера на условната пенсия.
Дете, което не може да получава пенсия поради това, че наследодателя няма пенсионни права или пенсията би била твърде малка, може да получава обезщетение равно на 40% от индекс на цените (39 700 крони през 2006 г.). Всяка крона, която се изплаща като детска пенсия се приспада от обезщетението за наследници.

Adjustment and guarantee pension
The adjustment pension (пенсия за приспособяване) се получава за период от 12 месеца, които могат да бъдат увеличени с още 12 месеца ако наследникът живее и отговаря за малки деца, които са живели в домакинството на наследодателя. Пенсията се получава до края на месеца, в който най-малкото дете навърши 12 годишна възраст. Размерът на тази пенсия е 55% от условната пенсия на наследодателя.
Съпруга(та), който(която) не може да получава пенсия за приспособяване тъй като наследодателя няма пенсионни права или пенсията би била твърде малка, може да получава обезщетение за наследници в размер 2,13 пъти индекс на цените ако наследодателят е живял 40 години в Швеция. В противен случай гарантираната пенсия се намалява с 1/40 за всяка година по-малко.

Как се получава достъп до наследствена пенсия?
Подава се заявление до агенцията по пенсиите.

Право на наследствена пенсия при движение в Европа
Правилата за получаване на наследствена пенсия са същите като за пенсиите за инвалидност и възраст (виж глава 5 и 6). За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава осма
Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Кога се получава право за обезщетение при трудова злополука и професионална болест?
Това е задължителна осигурителна схема финансирана от вноските на активното население (работещи и самоосигуряващи се), като обезщетенията са парични или в натура.
Всички работещи, самоосигуряващи се или наети по граждански договори са осигурени срещу трудова злополука или професионална болест. Студентите също са осигурени ако в техните учебни програми има някакви рискове за здравето.
Професионалната болест е в резултат от инцидент на работата или друг фактор свързан с професията на лицето, включително инциденти по време на пътуването към и от работата.
При травма, за да се счита от трудова злополука трябва да се представят солидни доказателства. Болестите причинени от вредни фактори в работната среда също могат да се считат за професионална болест. Такива фактори включват тежка и с повтарящи се движения работа, шум, вибрации и работа с различни химически вещества.
Някои заразни болести могат да се считат за професионални ако са причинени от инфекция при работа в болница, лаборатория или подобно място (например жълтеница и метицилин устойчив стафилококус ауреус).

Какво се покрива?
Обезщетенията за професионална болест включват:
–          Парично обезщетение за болест
–          Здравни грижи
–          Рехабилитация
–          Компенсация са предотвратяване на наранявания
–          Пенсия
–          Обезщетения при смърт
Паричните обезщетения се плащат при същите условия и в същите размери като при всякакви други болести (виж глава 3)
Медицинската помощ е при същите условия както при глава 2. В добавка, всички разходи в резултат от професионална болест под формата на медицински грижи в чужбина, дентални грижи и приспособления (протези или патерици) се възстановяват. За денталните грижи разходите се възстановяват ако са направени при специалист имащ договор със осигурителната система.
Ако в резултат от професионална болест лицето не може да практикува своята дейност, може да получи рехабилитационно лечение и обезщетение по време на рехабилитационния период.
Ако лицето не трябва да работи за определен период, за да избегне трудова злополука или да предотврати влошаване на травмата, може да получава обезщетение за болест.
Перманентната загуба на възможност за трудова дейност в резултат от професионална болест дава право на пенсия, която да компенсира загубата на доход. Размера на пенсията е разликата между дохода, който лицето би получавал ако не е било жертва на злополука и дохода, който получава въпреки злополуката. Пенсията може да бъде временна или за постоянно.
Ако в резултат от трудова злополука се стигне до смърт, осигуровката покрива разходите за погребение и също така може да се получават пенсии от наследниците.

Как се получава достъп до обезщетение в случай на трудова злополука или професионална болест?
При инцидент по време на работа или професионална болест, лицето трябва да уведоми работодателя, който от своя страна да уведоми осигурителния фонд. Самоосигуряващите се лично уведомяват осигурителния фонд. Студентите трябва да уведомят учебното заведение, което от своя страна уведомява осигурителния фонд.

Права в случай на трудова злополука или професионална болест при пътуване в Европа
Разпоредбите на ЕС са сходни с тези за получаване на обезщетение при болест (виж глави 2 и 3). В страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, в случай на инцидент в държава различна от тази, където е осигурено лицето за трудова злополука и професионална болест, осигуреното лице има право на здравни грижи. Паричните обезщетения се плащат от осигурителната институция, където е осигурено лицето, независимо в коя държава се намира. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава девета
Семейни обезщетения

Кога се придобива право на семейно обезщетение?
Семейни обезщетения
Семейните обезщетения се получават за всички деца пребиваващи в Швеция. Обезщетението не е в зависимост от доходите или имуществото.
Жилищна надбавка, която е в зависимост от имуществото може да се получава в семейства с деца на издръжка и бездетни семейства. Това обезщетение има 2 елемента. Първият зависи от стойността на жилището и се получава само от постоянно пребиваващи в Швеция. Вторият е обезщетение за деца живеещи с родителите си. Специални надбавки за студенти също могат да се получават за деца на възраст над 16 години, които са в редовна форма на обучение.

Детски надбавки
Шведското законодателство дава право на общините да въвеждат, финансират и администрират общинските грижи за деца.
Родителите имат право на надбавка ако пребивават на територията на общината и имат родителски права над детето. За да имат право, родителите трябва да са получавали поне 250 дни родителски парични обезщетения.
Надбавката може да се получава едновременно с платена заетост, но не и при получаване на обезщетения свързани с безработица, болест, родителски права или за старост.

Други обезщетения
Паричните обезщетения за родителите могат да се получават когато детето е родено или осиновено, за да се даде възможност на родителя да остане достатъчно време у дома и да отглежда детето.
Временните обезщетения могат да се получават от родителя за кратки периоди, при грижа за болно дете.
Паричните обезщетения за родителите и при бременност са подробно описани в глава 4.
Семействата с деца на издръжка могат да получават надбавки.

Какво се покрива?
Семейни обезщетения
Общи семейни надбавки
Плащат се от месеца следващ този, в който детето е родено до края на тримесечието, в което детето навърши 16 години. Размера на надбавката е 1050 крони (103€) месечно.

Допълнителни семейни надбавки
Плащат се за деца над 16 годишна възраст, които са в целодневна форма на обучение. Получават се до края на месеца, в който детето завърши училище.

Добавки за голямо семейство
Получават се автоматично когато  в семейството има 2 или повече деца. При някои условия децата на възраст над 16 години в целодневна форма на обучение или получаващи студентски надбавки също се броят при тези добавки. Помощта за голямо семейство не се плаща след края на месец юни, в годината, когато студентът навърши 20 години.
Размерът на добавките е както следва:
–          за второ дете 150 крони;
–          за трето дете 454 крони;
–          за четвърто дете 1010 крони;
–          за пето и всяко следващо дете 1250 крони

Надбавка за отглеждане на дете
Получава се за дете между 1 и 3 годишна възраст и не подлежи на данъчно облагане. За осиновени деца надбавката може да се получава докато детето навърши 5 годишна възраст, но за не повече от 2 години. Максималния размер на надбавката за отглеждане на дете е 3000 крони на дете месечно.
Общините имат право да намалят размера на надбавката в случай, че детето посещава публична детска градина. В тези случаи сумата зависи от времето, в което детето прекарва там.

Студентска стипендия
Месечна стипендия от 1050 крони може да се получава от деца на възраст между 16 и 20 години, които са в редовна форма на обучение. Надбавка може да не получава ако доходите на детето или родителите му са под определено ниво.

Помощи за жилищни разходи за семейства с деца на издръжка
Това е схема състояща се от 2 части. Първата е специална надбавка за деца живеещи с родителите си, зависеща от броя деца и дохода в семейството. Втората е директно свързана с разходите в домакинството и се получава само от постоянно пребиваващите в Швеция.
Надбавката, която се изчислява единствено на база броя на децата в семейството се нарича специална надбавка за деца живеещи с родителите си. Тя е месечна надбавка ограничена до 950 крони месечно за семейства с 1 дете, 1325 крони за семейства с 2 деца и 1750 крони за семейства с 3 и повече деца.

Как се получава достъп до семейните обезщетения?
Подава се заявление до осигурителния фонд. Студентските стипендии се администрират от централната комисия за подпомагане на студентите (Centrala studiestödsnämnden, CSN), а надбавката за грижи за дете се администрира от окръзите. За помощи за жилищни разходи за семейства с деца на издръжка се кандидатства пред осигурителния фонд. Решението е по принцип валидно докато се отмени, но е с лимит до максимум 12 месеца. Женени или съжителстващи лица трябва да подадат съвместно заявление, тъй като доходите и на двамата се взимат под внимание при изчисляване размера на помощта.

Право на семейни обезщетения при пътуване в Европа
Правото на семейни помощи значително се различава в отделните страни. Затова е много важно осигуреното лице да знае коя страна отговаря за изплащането на тези обезщетения и при какви условия се придобива право да се получават. За повече информация:
http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=en
Страната, която отговаря за плащането на семейните обезщетения трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване във всички страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, ако това е необходимо.
Ако семейството има право на обезщетение от повече от една страна, по принцип обезщетението ще се получава от държавата, която би трябвало да изплаща най-голямата сума при най-благоприятните условия.
Семейните обезщетения не могат да бъдат плащани 2 пъти за един и същ период или за един и същ член от семейството. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава десета
Безработица

Кога се придобива право на обезщетение за безработица?

Има осигурителна схема, която се състои от 2 части:

–          доброволно осигуряване за компенсиране загубата на доход (inkomstbortfallsförsäkring), което предоставя обезщетение свързано с дохода за активното население

–          основно осигуряване (grundförsäkring) финансирано от вноските на работодателите и покриващо риска за тези, които не се осигуряват доброволно, като обезщетението е с фиксиран размер за всички.

При загуба на работата, лицето има право при определени условия на основно или свързано с доходите обезщетение за безработица. За да има право на обезщетение за безработица свързано с доходите, лицето трябва:

–          да се е осигурявало доброволно във фонд за безработица за поне 12 месеца (условие за членство) или

–          да е било заето за поне 6 месеца (при поне 80 часа заетост месечно) или за поне 480 часа в продължение на непрекъснат 6 месечния период (с поне 50 часа заетост месечно) през последните 12 месеца преди загубата на работата (activity condition).

Когато лицето изпълнява activity condition, но не и условието за членство има право основно обезщетение след като е навършило 20 годишна възраст.

Задължителните условия за получаване на обезщетение за безработица и по двете схеми са:

–          лицето да е безработно

–          да е работоспособно

–          да е готово да бъде наето на работа

–          да е регистрирано в агенцията по заетостта като търсещо работа

–          да иска да получи работа

–          да помага на агенцията по заетостта при изготвяне на личен план за намиране на работа

–          активно да търси подходяща работа

Какво се покрива?

От 01.07.2002 г. дневния размер на основното обезщетение за безработица е 320 крони с пропорционална редукция за лицата, които работят при непълно работно време. Обезщетението свързано с дохода е 80% от дохода преди загубата на работа през първите 200 дни и 70% след това. Максималната компенсация е 730 крони на ден през първите 100 дни и 680 след това. Пенсията за старост или допълнителната пенсия на работниците се приспада от компенсацията. Обезщетението се получава 5 дни седмично.

Обезщетението се получава за максимум 300 дни. Кандидатите, които имат дете под 18 години имат право и на допълнително 150 дни обезщетение.

Доброволна безработица – обезщетението за безработица се спира ако осигуреното лице:

–          напусне работа без основателна причина или

–          е дисциплинарно уволнен.

Дневното обезщетение се редуцира за известен период ако лицето:

–          откаже да приеме подходяща работа без основателна причина или

–          без да отказва явно предложение за работа, е ясно, че няма да получи подходяща работа заради своето поведение.

Плащане на обезщетението за безработица

Обезщетението за безработица се плаща от фонда в който лицето членува. Лицето, което няма фонд може да получава основното обезщетение за безработица от ALFA фонда.

Как се получава право на достъп до обезщетение за безработица?

Безработното лице трябва да се регистрира в агенцията по заетостта като търсещ работа. Там ще получи съвети какво да прави и дали има право на обезщетение за безработица. Там ще получи и формуляр за попълване (декларация за безработица и сертификат от работодател). Агенцията ще уведоми фонда за безработица (ако лицето се осигурява допълнително), който ще изпрати допълнителна информация. Фонда за безработица решава дали лицето има право на обезщетение. Решението може да се преразгледа, а след това може и да се обжалва апелативно.

Ако докато лицето получава обезщетение за безработица и намери работа или спре да търси работа, трябва да се уведоми агенцията по заетостта веднага.

Право на обезщетение за безработица при пътуване в Европа

Обикновено страната, в която лицето работи, отговаря за осигуряването на обезщетение за безработица. Специални правила важат за пограничните работници и други трансгранични работещи, които живеят в различна страна от тази, в която работят.

Периодите в осигуряване в страните от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да се взимат под внимание. За повече информация:

http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава единадесета
Минимални ресурси

Кога се получава право на обезщетение поради недостиг на ресурси?

Социално подпомагане

Социалното подпомагане е форма на помощ от последна инстанция. Получава се от лице или семейство, който (за кратък или продължителен период) е без достатъчно средства да покрива разходите си за живот. Правото се предоставя на всеки като се оценява нуждата от тази помощ.

По принцип това е индивидуално право. Ситуацията с домакинството (женена или не двойка с малки деца) се разглеждат като едно цяло. Подпомагането се предоставя на семейството докато родителите са длъжни да се грижат за децата. Няма други условия свързани с възраст.

Няма изисквания за националност. Всички лица с право да пребивават в страната могат да получават подпомагане. Не е необходимо постоянно пребиваване.

Финансово подпомагане за възрастни и жилищна добавка за получаващи пенсия

Тези обезщетения са предназначени за пенсионерите, които нямат достатъчно средства.

Какво се покрива?

Социално подпомагане

Размерът на социалното подпомагане зависи от нуждите на лицето и състава на неговото семейство.

Максималната месечна сума (без да се броят други обезщетения) покрива различни разходи (храна, дрехи, обувки, хигиена, всекидневник, такса за телефон и телевизия) и е 2800 крони или 5060 крони за двойка. Допълнителни суми се предоставят в случаи на деца.

Освен това специални суми се предоставят за общи домакински разходи в зависимост от размера на домакинството.

Над изброените по-горе суми може да се предоставя допълнително подпомагане за разумни разходи за жилището, за електричество, пътуване от и към работата, застраховка на жилището, членство в синдикални организации и за осигурителен фонд за безработица.

Финансово подпомагане на възрастни

Подпомагането се получава от лица над 65 години, които пребивават в Швеция, но които не са живели или работили там за достатъчно дълъг период, за да получават адекватна пенсия.

Финансовото подпомагане се редуцира ако лицето получава други доходи. То е предназначено, за да осигурява минимален стандарт на живот, което означава 1,3546 пъти индекс на цените за несемеен или 1,1446 пъти за семеен, след плащане на наем. Наемът може да бъде до 6050 крони на месец за несемеен и 3025 за семеен.

Финансово подпомагане за възрастни и жилищна добавка за получаващи пенсия

Подпомагането е до 93% от жилищните разходи до 5000 крони за семеен и 2500 крони за несемеен. Също така има специално подпомагане за пенсионери до 6200 крони за семейни и 3100 крони за несемейни ако получават финансово подпомагане за възрастни и имат особено високи жилищни разходи.

Как се получава достъп до обезщетенията?

Подава се заявление за социално подпомагане до служител от социалното благосъстояние в общината, който ще го оцени и ще извърши проучване за социалното положение на лицето.

Оценката се базира на финансово проучване на активите и доходите на лицето. Служителят също така проверява как лицето би могло да издържа себе си. Решението се взима в приличен срок.

Право на социално подпомагане при пътуване в Европа

Някои специални непарични обезщетения могат да се получават само в страната, където бенефициента пребивава. Тези обезщетения са изброени в Анекс 2.

Правилата на ЕС за координиране важат само за социалното осигуряване, не и за социалното подпомагане. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава дванадесета
Дълготрайни грижи

Кога се получава право за получаване на дълготрайни грижи?

Лицата, които не са в състояние да покриват нуждите си имат право на подпомагане от комитета за социално благосъстояние. Националното законодателство е насочено към осигуряване на приличен стандарт на живот за всеки. Начинът, по който това става факт е различен в зависимост от местните условия.

Дълготрайните грижи са достъпни за всички жители и не са в зависимост от доходите, възрастта или осигурителни периоди.

Някои обезщетения за дълготрайни грижи са разгледани в глава 5.

Какво се покрива?

Докато лицето има нужда от всякакъв вид съдействие, за да поддържа приличен стандарт на живот, има право на подпомагане, независимо от нивото на зависимост.

Схемата за дълготрайни грижи не е самостоятелна система. Ако лицето е в нужда от медицинска помощ, която не изисква болнично лечение, трябва според законодателството да получава грижите в собствения си дом. Специални домашни грижи основно се получават при лица със заболявания като Алцхаймер, с други тежки заболявания, или които страдат от тревожност и самота. Общината не може да откаже на никой подобна помощ в собствения дом. Няма правно задължение за съпруга или децата да се грижат за своите възрастни роднини.

Потребителските такси са ниски. Има национална защита за максимални цени. През 2009 г. максималната такса за грижи за възрастни е 1696 крони (166€) на месец. За медицински грижи максималните разходи са 900 крони (88€) на година, и за лекарства 1800 крони (177€) на година. Лицата имат право да си заделят пари за наем и 4787 крони (470€) месечно за ежедневни разходи, преди общината да може да им събира такси за грижа за възрастни.

Как се придобива право на дълготрайни грижи?

Заявление се подава в общината, която отговаря за отпускането, финансирането и предоставянето на услугата. При предоставянето на услугата общините имат няколко опции:

–          да използват собствен персонал,

–          да използват персонал от няколко общини, или

–          да използват частни доставчици, включително неправителствени организации.

Право на дълготрайни грижи при пътуване в Европа

Дълготрайните грижи попадат към правилата за координиране на социалното осигуряване на ЕС по същия начин както тези за здравеопазване. Паричните обезщетения в случай на дълготрайни грижи се плащат според законодателството в страната, където е осигурено лицето, без значение от държавата, в която пребивава.

Дълготрайните грижи в натура включват здравеопазване, медицинско лечение, лекарства и болнична помощ и са според законодателството на страната, която лицето пребивава ако то е било осигурено в тази страна.

За допълнително информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Анекс 1

Полезни адреси и интернет сайтове

За въпроси свързани със социалното осигуряване в повече от една страна:

http://ec.europa.eu/social-security-directory

За въпроси свързани със социалното осигуряване:

Försäkringskassan

(Swedish Social Insurance Agency)

SE-103 51 Stockholm

Tel: ++46 771 524 524

Fax: ++46 8 411 27 89

http://www.forsakringskassan.se

За въпроси свързани с пенсиите за възраст и наследствените пенсии

Pensionsmyndigheten

(Swedish Pensions Agency)

Box 38190

SE-100 64 Stockholm

Tel: ++46 771 776 776

http://www.pensionsmyndigheten.se

За въпроси свързани с осигуряването за безработица – осигурителния фонд, Националната агенция по заетостта, Шведския осигурителен борд за безработица (Inspektionen for Arbetslöshetsförsakringen, IAF).

Inspektionen för Arbetslöshetsförsäkringen, IAF

Box 210

SE-641 22 Katrineholm

Tel.: ++46 150 48 70 00

Fax: ++46 150 48 70 02

http://www.iaf.se

За въпросите свързани със студентските стипендии за студенти на възраст 16-20 години – локалния офис на the Central Student Support Commission. Има 14 локални офиси и телефоните им може да бъдат намерени в телефонния указател.

The Central Student Support Commission (Centrala studiestödsnämnden, CSN):

Centrala studiestödsnämnden

SE-85182 Sundsvall

Tel: ++771 276 000

Fax: ++46 60 18 61 93

www.csn.se

Анекс 2
Специални обезщетения

Специалните обезщетения в Швеция, които не зависят от осигурителни вноски са:

–          добавки за жилищни разходи за лица получаващи пенсия (Law 2001:761);
–          финансово подпомагане за възрастни (Law 2001:853).
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 1 Comment »