Alexander Todorov Network

Следващата таблица съдържа статистика и прогнозни данни за това какъв е и какъв ще бъде размера на средната пенсия спрямо размера на средния осигурителен доход в страните от Европейския съюз[1]

Хайде работодателите да плащат изцяло осигуровките

Осигуровките да са изцяло за сметка на работодателя. Защо това е много полезно за осигурителната система? На практика работодателя има определен бюджет за дадено работно място. Дали ще плаща по-ниска заплата, като осигуровката е за негова сметка, или ще плаща по-висока заплата, но част от осигуровката е за сметка на служителя, би трябвало да е безразлично от финансова гледна точка. Опростява се обаче отчетността и счетоводството, което не е за пренебрегване. При прехода не трябва да се допуска работодателите да намаляват заплатите, а да се договори промяната да се случи безболезнено за всички.

Тъй като сегашното съотношение на вноските между служител и работодател е 40:60, промяната автоматично би означавала, че нетната заплата на служителя се увеличава, като се увеличават и разходите за работодателя. Това евентуално би предизвикало недоволство сред работодателите заради по-големите разходи, които трябва да поемат. Затова, за да се съгласят на промяната, за период от 1-2 години няма да се повишават осигурителните прагове по отделните икономически дейности.

В действителност с едновременно въвеждане на модела на осигурителния принос в България, ще се стигне до следната промяна:

Както се вижда от таблицата, увеличението на разходите за работодателя са в рамките на незначителните 6,5%, като за сметка на тях реално се увеличава нетната заплата на служителите, повече приходи ще влизат във фондовете за държавното обществено осигуряване. Ще се престане със спекулата, че служителите в частния сектор са онеправдани тъй като държавните служители не плащат осигуровки. Сега и те няма да плащат.

Социално осигуряване (и данъци) – Великобритания

Данъците (без осигуровките) във Великобритания

Настоящото представлява превод на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване във Великобритания (с някои уточнения от http://www.taxrates.cc/html/uk-tax-rates.html).

Оригиналния текст на английски може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Глава първа

Въведение, организация и финансиране

Въведение
Социалното осигуряване във Великобритания включва:

–          Национална осигурителна схема, която осигурява обезщетения при болест, безработица, смърт и др. Право за тези обезщетения се придобиват чрез плащане на осигурителни вноски.

–          Национална здравна осигурителна система, която осигурява медицинско, дентално и лечение на очите, и която обикновено е безплатна за хората, които живеят в Обединеното кралство и Северна Ирландия.

–          Обезщетения за деца и данъчни облекчения за деца

–          Обезщетения за някои категории хора с увреждане или настойници

–          Други обезщетения, които се плащат от работодателите, в случай на майчинство, бащинство и за осиновяване на дете

При навършване на 16 годишна възраст гражданите получават автоматично национален осигурителен номер. Който не е получил такъв номер, когато започне работа, подава заявление.

Национални осигурителни вноски
Осигурителните вноски в националната осигурителна схема са разделени на 5 класа:

1. Служителите плащат Class 1 осигуровки ако имат доходи над първичния осигурителен праг. Вноските са процент от седмичния доход в границата до максималния осигурителен доход и се приспадат от дохода. Ако доходите на лицето са под първичния осигурителен праг, но над минималния доход, се правят задължителни вноски, за да има право лицето да получава обезщетения. Работодателите плащат втори Class 1 вноски ако доходите са над втория осигурителен праг. Работодателските вноски не се приспадат от дохода на лицето и са негово задължение и за негова сметка.

2. Самоосигуряващите се лица, които получават доходи над Small Earnings Exception плащат вноски от тип Class 2. Те са с фиксиран размер. Ако дохода на лицето е над определено ниво, заплаща Class 4 осигуровки, които не се смятат при получаване на обезщетения.

3. Class 3 вноските са доброволни и се отчитат само за основната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и обезщетения. Те могат да се плащат ако лицето не е длъжно да прави Class 1 и 2 вноски или осигурителния му принос не е достатъчен, за да получава обезщетенията изброени по-горе.

4. Специални правила важат за някои категории, включително моряци и военни

5. Работодателите могат да са длъжни да предоставят и Class 1 A вноски за обезщетения в натура, например за автомобил за лично ползване и гориво.

Допълнителна информация за размера на вноските е достъпен на: http://www.hmrc.gov.uk и http://www.hmrc.gov.uk/rates/nic.htm

Кредитиране
В някои случаи се отчита в индивидуалното досие на лицето осигурителен принос без да са правени вноски за него. Например за периодите в отпуск по болест или при безработица. Кредитите помагат за класирането за право на някои обезщетения. В повечето случаи обаче е необходимо да се направят действителни вноски, за да могат да се получават обезщетения.

Обезщетения – общи положения
Паричните обезщетения зависият от индивидуалното досие за направените вноски. Минималния размер на вноските трябва да бъде платен преди да се получи право на обезщетение. В пълен контраст правото за медицинска помощ включваща и дентално и лечение на очите не зависи от направените вноски. По време на пребиваването в Обединеното кралство е предвидено в рамките на National Health Service, а в Северна Ирландия на Health and Personal Social Service.

За получаване на право на обезщетение за болест, майчинство или безработица, трябва да се изпълнят няколко изисквания за осигурителните вноски. Те са изброени в глави 2, 4 и 10. Вноските в другите страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария също могат да се вземат в предвид.

Правото на пенсия за възраст и при смърт на съпруга или партньора зависи от личното досие и това на съпруга или партньора за осигурителните вноски. Class 2 вноските могат да се използват, за да се изпълнят условията за получаване право на парични обезщетения.

Важно е да се претендира за получаване на обезщетенията своевременно, тъй като всяко забавяне при подаване на заявлението може да доведе до загуба на правото на обезщетение.

Обжалване
Когато се вземе решение за кандидатстването за обезщетение, лицето се уведомява, както и по какъв начин може да обжалва, включително пред независим трибунал.

Организация на социалната защита
Министерството на труда и пенсиите (DWP) отговаря за изплащането на повечето социални обезщетения. Агенция „Приходи и митници“ отговаря за събирането на вноските и отчитането им в индивидуалните досиета на лицата, сасно и за плащанията на данъчни кредити за семейства с деца и работещи с ниски доходи. Агенцията също така администрира детските надбавки и помощите за детегледачка. Министерството на бизнеса, иновациите и уменията отговаря за определянето на политиката и законодателството в областта на отпуските за родители. Работодателите плащат отпуските по болест, за майчинство, бащинство и при осиновяване на дете.

Националните органи за предоставяне на здравни услуги се финансират, за да осигуряват здравни услуги чрез договори със здравни тръстове, други доставчици на здравни услуги и отделни професионалисти. Социалните услуги се доставят от местните власти във финансовите и законодателни рамки определени от Министерството на здравето.

Гражданите могат да имат частна здравна осигуровка, работодателите също могат да покриват разходите за частно лечение.

Финансиране
Системата за социално осигуряване се финансира от национални осигурителни вноски, които се плащат от работодателите и служителите, както и от общите данъци.

Социално-осигурителни права в Европа
Социално-осигурителните системи в европейските страни са различни, поради което разпоредбите на ЕС са, за да ги координират. Общи правила осигуряващи достъп до социални придобивки са важни, за да се избегне опасността европейски граждани да бъдат поставени в неизгодно положение, когато упражняват своите прави при свободното движение на хора. Тези правила се базират на 4 принципа:

–          Когато има движение в Европа, гражданите са задължително осигурени според законодателството на поне една държава членка: работещите, в страната, където работят; хората в извънработоспособна възраст, в страната, където пребивават

–          Принципът за равно третиране осигурява едни и същи права и задължения в страната, където лицето е осигурено.

–          Когато е необходимо, периодите в осигуряване придобити в други страни на ЕС се взимат под внимание за придобиване на право на обезщетение или пенсия.

–          Паричните обезщетения могат да се получават в друга страна, където живее осигуреното лице.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалното осигуряване в 27-те страни членки, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария.

Допълнителна информация за разпоредбите на ЕС има в края на всяка глава. Повече за координацията на социално-осигурителните права, при пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на:

http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава втора
Здравеопазване

Кога се придобива право за достъп до здравеопазване?
Общопрактикуващите лекари (GPs) са самостоятелно наети лица и имат договори с Националната здравна служба. Те могат да избират кои да бъдат пациентите им, но не могат да отхвърлят кандидати по признак раса, пол, социална класа, възраст, религия, сексуална ориентация, външен вид, увреждане или медицинско състояние.

При нужда от хоспитализиране или консултация със специалист, общопрактикуващия лекар ще го огранизира. В спешни случаи се приема директно в болница.

Избора на личен общопрактикуващ лекар не значи задължително, че лицето има право на безплатно болнично лечение. Лицата, които са законно пребиваващи имат право на безплатно болнично лечение. Алтернативен вариант е ако лицето е освободено от такси за чуждестранни туристи (законно нает от работодател във Великобритания). Съпруга(та) и децата под 16 години (или до 19 ако учат) също имат право на безплатно болнично лечение, ако постоянно живеят с лицето. В такива случаи няма необходимост да се правят осигурителни вноски или такси.

Временно пребиваващите в UK, но жители на страна от Европейското икономическо пространство трябва да носят със себе си валидна Европейска здравна карта (EHIC) от своята страна, за да имат право на безплатно болнично лечение. Картата дава право на безплатно лечение, което е необходимо само по време на планирания престой.

Какво се покрива?
Почти всички доктори, общопрактикуващи, очни лекари и повечето зъболекари участват в националната здравна система. Осигуреното лице може по всяко време да избира зъболекар или очен лекар, който има договор с националната здравна система. Разходите при лекар без договор със здравната система са за сметка на лицето.

Пациента обикновено трябва да плати част от стойността на предписаните лекарства, или дентални услуги. Здравната система подпомага за разходите за тестове на очите и очила само някои категории.

Как се получават здравни грижи?
Имената и адресите на общопрактикуващите лекари, стоматолози и очни лекари имащи договор с националната здравна служба са публикувани на този сайт:

http://www.nhs.uk/servicedirectories/Pages/ServiceSearch.aspx

Здравно-осигурителни права на осигуреното лице в Европа
При пребиваване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, осигуреното лице и неговото семейство има право на здравни услуги, които се предоставят в съответната страна. Това не означава задължително, че лечението ще бъде безплатно – зависи от националното законодателство.

Когато осигуреното лице планира временно пребиваване (почивка, бизнес пътуване и др.) в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, трябва да подаде документи за получаване на Европейската здравно-осигурителна карта преди пътуването. Повече информация е достъпна на: http://ehic.europa.eu

Ако осигуреното лице планира преместване в друга страна от ЕС за постоянно, информация за неговите права относно здравното осигуряване е достъпна на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава трета
Парични обезщетения при болест

Кога осигуреното лице има право на парично обезщетение по болест?

Законови болнични (Statutory sick pay)
Лицето има право на обезщетение от работодателя си ако:

–          се е болно за поне 4 поредни дни (включително празничните дни) и

–          има средна месечна заплата поне равна на минималния доход (lower earning limit – LEL)

Помощи за заетост и поддръжка
Employment and Support Allowance (ESA) са въведени през октомври 2008, когато заменят обезщетенията за неработоспособност за всички нови ищци. Осигуреното лице има право на обезщетение (ESA) ако е неработоспособно поради болест или увреждане за 4 или повече дни и ако няма право на законови болнични от работодателя си за този период. Не се плаща обезщетение за първите три дни неработоспособност.

Право на тези обезщетения имат лицата, които:

–          от ноември 2010 са направили вноски от Class 1 или Class 2, или комбинация от двата, равна на поне 26 пъти минималния доход през всяка данъчна година;

–          тези вноски трябва да са били платени в една от двете данъчни години преди искането за обезщетение, и

–          осигуреното лице трябва да е платило или да е било кредитирано с вноски от Class 1 или Class 2, или комбинация от двата, равна на поне 50 пъти минималния доход през всяка от двете данъчни години (6 април до 5 април), които завършват преди годината, в която се иска обезщетението (първата неделя през януари до събота преди първата неделя през януари на съответната година)

Какво се покрива?
Работодателят е длъжен да плаща законови болнични до 28 седмици в период на неработоспособност. Ако осигуреното лице все още е болно след това, има право да изисква обезщетение (Employment and Support Allowance) от Министерството на труда и пенсиите.

Осигуреното лице може да кандидатства за по-голямо обезщетение за неработоспособност, ако болестта продължава за повече от 28 седмици, има деца, които издържа или съпруг(а) на възраст 60 или повече години.

Как се придобива право за обезщетения за временна неработоспособност?
За първите 7 дни от неработоспособността, работодателят не може да иска да му се предоставя медицинско доказателство за болестта. Може да помоли да се попълни бланка собствен формат или SC2 формуляр от личния лекар, или от сайта на Агенция „Приходи и митници“.

Ако осигуреното лице е болно за повече от 7 дни, работодателя може да изиска медицинско удостоверение, за да продължи да плаща законовите болнични (SSP). По принцип медицинското свидетелство от личния лекар е достатъчно доказателство за заболяването и обекновено се приема от работодателя, стига да няма доказателства за противното.

Осигуреното лице може да получи удостоверение от някой, който не е общопрактикуващ лекар – например от стоматолог, но в такъв случай от работодателя зависи дали ще приеме това доказателство. Ако има някакви съмнения, може да поиска медицинско свидетелство от личния лекар.

Право на обезщетение при временна неработоспособност при движение в Европа
Като общо правило, обезщетенията за временна работоспособност (обезщетения, които са, за да се замени дохода от труд, който не може да се полага поради болестта) винаги се плащат според законодателството, в което е осигурено лицето, независимо от страната, в която пребивава или живее.

При преместване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, всеки път, когато определени условия трябва да бъдат изпълнени, за получаване право на обезщетение, компетентната институция (институцията в страната, където е осигурено лицето) трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване, пребиваване или заетост, които са били в някоя от изброените страни. Това гарантира, че хората няма да загубят правото си на обезщетение при временна неработоспособност, когато се местят в друга страна. За повече информация относно координацията по отношение на социално-осигурителните права, при преместване и пътуване може да бъде намерена на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава четвърта
Обезщетения при майчинство и бащинство

Обезщетение за майчинство (Statutory Maternity Pay – SMP)
Повечето бременни работещи жени могат да получават обезщетение за майчинство от работодателите си за до 39 седмици, като началото е най-рано 11 седмици преди очакваната седмица за раждането. Майката има право да избере кога да спре работа, но обезщетението за майчинство трябва да започне да се изплаща най-късно от деня на раждане на детето.

Майката може да работи до 10 дни без да губи обезщетенията за майчинство. Тези “Keeping in Touch days” (KIT) й позволяват да не губи практически умения преди да се върне на работа. Тези дни могат да бъдат взети единствено със съгласието на работодателя.

За да има право на обезщетение, майката трябва да е работила за същия работодател непрекъснато за 26 седмици до седмицата на раждането. Средния седмичен доход трябва да бъде равен на поне минималния доход за целите на националното осигуряване.

Помощи за майчинство (Maternity allowance – MA)
Помощи за майчинство може да се получават само ако майката няма право на обезщетение за майчинство, била е назначена/е самоосигуряваща се, и е имала доходи средно поне равни на прага за получаване на помощи за майчинство (Maternity Allowance Threshold – MAT – 30 паунда на седмица) от началото на периода, за който се изчислява (13 седмици преди раждането).

Помощите за майчинство може да се получават за максимум 39 седмици.

Подобно на обезщетенията, и при помощите за майчинство майката може да работи със съгласието на работодателя до 10 дни – “Keeping in Touch days” (KIT) без да губи право на помощите си за майчинство.

Обезщетения за бащинство (Ordinary Statutory Paternity pay – OSPP)
Право на нея има лице, което е работило за същия работодател за 26 седмици, включително 15-та седмица преди седмицата, в която се очаква бебето да се роди и ако продължава да работи за същия работодател докато бебето се роди. През последните 8 седмици от този период осигуреното лице трябва да е получавало поне минималните доходи за плащане на национални осигурителни вноски.

Additional Statutory Paternity Pay (ASPP)
Служител, чиято съпруга  има право на обезщетение за майчинство, помощи за майчинство или обезщетение при осиновяване, може да получава допълнително обезщетение за бащинство, ако майката или осиновителката се е върнала на работа преди края на периода в майчинство или в който има право на обезщетение при осиновяване. Бащата трябва да е работил за същия работодател за поне 26 седмици включително с 15-та седмица преди седмицата, в която детето се очаква да се роди, и да продължава да работи при същия работодател до седмицата, в която ще има право на това обезщетение. Също така трябва да е получавал средно през последните 8 седмици от този период поне минималния доход за плащане на национални осигурителни вноски.

Какво се покрива?
Размера на обезщетението за майчинство зависи от доходите, като се плаща за до 39 седмици. За първите 6 седмици майката получава 90% от средния й брутен месечен доход без лимит., останалите 33 седмици се получава стандартно обезщетение (124,88 паунда на седмица), или обезщетение базирано на доходите ако е по-малко от стандартното обезщетение.

Размера на помощите за майчинство зависят от средния седмичен доход. Получава се стандартната помощ от 124,88 паунда на седмица или 90% от средния месечен доход ако е по-малък от стандартната помощ. Работодателят ще ги плаща по същия начин като нормална заплата. Може да се получава до 39 седмици.

Размера на обезщетенията за бащинство се определят при същите условия. Бащата може да избере кога да почне да получава обезщетението (Ordinary Statutory Paternity Pay) – началото трябва да е до 8 седмици след раждането.

Размера на обезщетението Additional Statutory Paternity Pay е като тези за майчинство. Може да се получава от 20-та седмица след раждането ако майката се е върнала на работа. Плащанията свършват когато бащата се върне на работа или свърши периода, в който майката има право на обезщетение за майчинство.

Как се получава достъп до право на обезщетение за майчинство или бащинство?
За да се получава обезщетение за майчинство, работодателя трябва да бъде уведомен писмено поне 28 дни по-рано от деня, в който майката има намерение да спре временно работа поради бременността. Работодателят също така трябва да получи удостоверение за бременността, което се получава от лекарят или медицинската сестра около 21-та седмица от бременността.

За помощ за майчинство може да се кандидатства от 14-та седмица преди седмицата, в която бебето се очаква (27-та седмица от бременността).

За помощ за бащинство, трябва да се даде на работодателя декларация, с която:

–          лицето се задължава да се грижи за възпитанието на детето

–          лицето декларира, че е биологичния баща на детето, съпруг или партньор на майката

–          лицето декларира, че излиза в отпуска, за  да се грижи за детето или да помага на майката

Право на обезщетение за майчинство или бащинство при движение в Европа
Разпоредбите за координиране на законодателството покриват и обезщетенията за майчинство или бащинство. При преместване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, всеки път, когато определени условия трябва да бъдат изпълнени, за получаване право на обезщетение, компетентната институция (институцията в страната, където е осигурено лицето) трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване, пребиваване или заетост, които са били в някоя от изброените страни.

Като общо правило паричните обезщетения (които са, за да се замени дохода от труд, който не може да се полага поради болестта) винаги се плащат според законодателството, в което е осигурено лицето, независимо от страната, в която пребивава или живее.

Обезщетенията в натура (медицински грижи, лекарства и хоспитализация) се получава според местното законодателство, където лицето пребивава.

Повече информация може да бъде намерена на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава пета
Обезщетения за инвалидност

Кога се придобива право на обезщетение за инвалидност?
Обезщетенията се получават в две фази:

–          през фазата за оценка се получава обезщетение за 13 седмици от подаването на заявлението или докато се получи решение за способността за работа на лицето

–          основна фаза – стартира от 14-та седмица след подаване на заявлението ако се установи при оценката, че болестта или увреждането не позволяват трудова дейност

Има 2 основни групи в основната фаза

–          група свързана с работна активност (Work Related Activity Group) – поставените лица в тази група ще имат личен съветник, който ще им помага да си намерят подходяща работа и ще имат определени трудови задължения в същото време.

–          група за подкрепа (Support Group) – поставените в тази група поради болест или увреждане не се очаква да взимат участие в каквато и да е трудова дейност, освен ако не решат по собствена воля.

Помощ при намиране на работа – участниците в Work Related Activity Group ще имат редовни срещи с личен съветник, с който да дискутират възможностите за работа. Те ще получават помощ и съвети за:

–          откриване на подходящата работа

–          повишаване на уменията, откриване на силните страни и способности

–          предприемане на действия за намиране подходяща работа

При отказ да се участва в програмите, правото на обезщетения може да се загуби.

Какво се покрива?
Седмично обезщетение по време на основната фаза – тя започва от 14-та седмица след подаването на заявлението ако се установи, че поради болест или увреждане е намалена работоспособността.

В повечето случаи обезщетенията се плащат през първите три дни от подаването на заявлението.

Как се придобива право на пенсия за инвалидност?
Има 13 седмична фаза, през която се проверява  дали съответното лице има право на обезщетение. Процедурата може да включва медицинско изследване ако е необходимо, преди да се вземе решение за способността за трудова дейност.

Права за получаване на пенсия за инвалидност при пребиваване в Европа
Компетентната институция в страната, където се подаде заявление за получаване на пенсия за инвалидност ще вземе в предвид периодите в осигуряване или пребиваване според законодателството в страните от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако е необходимо при изчисляването на пенсията.

Пенсията за инвалидност ще бъде изплащана, независимо от пребиваването на лицето в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Необходими административни проверки и медицински изследвания се провеждат от компетентната институция в страната на пребиваване. При определени обстоятелства може да бъде необходимо осигуреното лице да отиде до страната, който ще изплаща пенсията, ако здравословното състояние на лицето го позволява.

Всяка страна прилага национални критерии за определяне нивото на инвалидизация. Затова е възможно в някои страни дадено лице да бъде смятано, че има степен на инвалидност 70%, докато в други въобще да не се разглежда като инвалид. Това е резултат от факта, че националните осигурителни системи не са хармонизирани а само координирани от разпоредбите на ЕС.

За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава шеста
Пенсии за възраст

Кога се придобива право на пенсия за възраст?
Основната държавна пенсия се осигурява от правителството. В зависимост е от броя на годините осигурителен стаж през цялата кариера.

Държавната пенсия може да се получава при достигане на пенсионната възраст, която е 65 за мъжете 6 април 1959 г., и 60 за жените родени преди 6 април 1950 г.

Пенсионната възраст за жените нараства до 65 между 2010 г. и 2020 г.

Пенсионната възраст ще нараства до 68 между 2024 г. и 2046 г.

Какво са годините осигурителен стаж (qualifying year)?
1 година осигурителен стаж е данъчна година, в която работника има минимален доход, за да плаща националната осигурителна вноска или се кредитира (в случаи на безработица и др.). през данъчната 2010-2011 този минимален доход е 5044£.

Колко години стаж са необходими?
Достигащите пенсионна възраст след 5 април 2010 трябва да имат 30 години стаж, за да имат право на пълна държавна пенсия.

При отлагане на искането за отпускане на държавна пенсия за поне 12 последователни месеца, лицето може да получи еднократна сума. Тя ще бъде в добавка към нормалната държавна пенсия. 12-те последователни месеца трябва да са след 5 април 2005 г.

Фирмените пенсионни схеми са различни в отделните компании. В общи линии схемите са 2 основни вида:

–          свързани със заплатата (salary related) или

–          свързани с внесените вноски (money purchase)

При „salary related“ схемите размера на пенсията зависи от заплатата и броя години в осигуряване. При „money purchase“ схемата размера на пенсията зависи от това колко пари са били внесени в схемата и колко добре са били инвестирани средствата. При пенсиониране фонда осигурява пожизнена пенсия. Работодателят е длъжен да предложи възможност за пенсионна схема.

Какво се покрива?
През 2011 г. размера на пълната държавна пенсия е 97,65£ на седмица за 1 човек и 156,15£ на седмица ако са двойка. Специфични обстоятелства могат да имат влияние върху размера на пенсията, която се получава.

Процедура за достъп до пенсия?
Пенсионните служби пращат автоматично формуляр за пенсиониране 4 месеца преди достигане на пенсионна възраст.

Право на пенсия за възраст при движение в Европа

Разпоредбите на ЕС за пенсиите за възраст се отнасят за държавните пенсии, не и за допълнителни такива от частни пенсионни фондове. С тези разпоредби се гарантира, че:

–          във всяка страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, където лицето е било осигурявано, осигурителния стаж се запазва, докато се достигне пенсионната възраст в тази страна.

–          всяка страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, където лицето е било осигурявано, ще трябва да плати пенсия за възраст, когато се достигне пенсионната възраст. Размера й ще зависи от продължителността на осигуряването във всяка страна.

–          пенсията ще бъде изплащана без значение в коя страна на ЕС (включително и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) се намира лицето

Подава се заявление до социално-осигурителната институция в страната, в която лицето живее, освен ако никога не е работило там. В такъв случай подава заявление в страната, където е последната месторабота. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава седма
Наследствени пенсии

Кога се придобива право на обезщетения при смърт?
Наследствените пенсии и обезщетения могат да се получават от преживелия, чийто съпруг(а) е починал след 9 април 2001 г. или регистриран партньор от същия пол е починал след 5 декември 2005 г. Има 3 различни типа обезщетения:

–          Bereavement Payment – еднократна сума, която се плаща на преживелия съпруг или регистриран партньор, който не е навършил пенсионна възраст или е навършил пенсионна възраст, но ако съпруга (регистрирания партньор) не е имал право на държавна пенсия въз основа на собствения си стаж.

–          Widowed Parent’s Allowance (WPA) – постоянно плащане на овдовял родител на дете, за което има право на детски надбавки. Жените, които са бременни от своя починал съпруг(регистриран партньор) също имат право на това обезщетение. Този вид обезщетение не може да се получава след навършване на пенсионна възраст.

–          Bereavement Allowance – изплаща се на овдовели лица, на възраст поне 45 години, но не и пенсионна възраст.

За тези обезщетения има условия за принос към осигурителната система. При Bereavement Payment, починалия съпруг(регистриран партньор) трябва или да е плащал 25 години осигурителни вноски от всеки клас преди 6 април 1975 г., или трябва да е плащал вноски в Class 1, 2 и 3 през всяка година след 5 април 1975, като е имал общ доход за всяка данъчна година не по-малко от 25 пъти седмичния минимален доход през съответната данъчна година.

За Widowed Parent’s Allowance и Bereavement Allowance има 2 условия за принос подобни на онези за получаване на пенсия за възраст (виж глава 6), като разликата е, че условията трябва да са изпълнени от вноските на починалия съпруг или регистриран партньор.

Допълнителна пенсия
Допълнителната пенсия е свързана с осигурителните вноски на починалия съпруг (регистриран партньор) и може да се получава само с Widowed Parent’s Allowance. Изчислява се по същия начин като допълнителна пенсия платима с пенсия за старост.

Какво се покрива?
Bereavement Payment е еднократно обезщетение от 2000£.

Widowed Parent’s Allowance (WPA) се изплаща по същия начин като стандартните държавни пенсии.

The Bereavement Allowance се дава в пълен размер на овдовяли лица на 55 или повече години. Ако са на възраст 45 до 54 имат право на процент от пълния размер. Този процент е фиксиран и не нараства с възрастта.

Как се получава достъп до наследствена пенсия?
Овдовелия съпруг (регистриран партньор) кандидатства за обезщетение с подаване на удостоверение издадено от Регистъра, в който се вписват раждания, бракове и смърт до локалното бюро по труда или пенсионен офис. Този офис ще предостави формуляр по образец, която трябва да се попълни и изпрати обратно незабавно. Искането може да се използва и за пенсии, които се дължат по пенсионните схеми на други държави. Ако овдовялото лице не живее във Великобритания, може да изпрати заявлението до пенсионно-осигурителната институция в страната, където живее.

Право на наследствена пенсия при движение в Европа
Правилата за получаване на наследствена пенсия са същите като за пенсиите за инвалидност и възраст (виж глава 5 и 6). За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава осма
Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Кога се придобива право за обезщетение при трудова злополука и професионална болест?

Обезщетение за инвалидност
Полага се в случай на увреждане в резултат от трудова злополука или професионална болест. Правото на обезщетение не зависи от размера на осигурителната вноска, която плаща лицето. Обезщетенията обаче не се полагат на самоосигуряващите се лица.

За обезщетение може да се претендира ако служителят е бил нает на работа, която да предизвика съответното заболяване. Схемата покрива повече от 70 заболявания, включително:

–          болести причинени от работа с азбест

–          асма

–          хроничен бронхит или емфизем

–          глухота

–          пневмониоза (включително силикоза или азбестоза)

–          теносиновитис

–          болести А11

Какво се покрива?
Обезщетението е дължимо ако осигуреното лице е неработоспособно 15 седмици след датата на инцидента на работа или 15 седмици след появата на заболяването. Размера на обезщетението зависи от степента на увреждането в проценти. Обезщетението се плаща в добавка към обезщетенията за инвалидност или заболяване.

Специфични обстоятелства, включително възрастта и степента на увреждането ще се отрази на размера на обезщетението. То ще бъде оценено от лекар по скалата от 0 до 100%. За някои заболявания на белите дробове обезщетението е на 100%. За ориентир седмичните обезщетения са както следва:

Как се получава достъп до обезщетение в случай на трудова злополука или професионална болест?
Обезщетението обикновено се дължи ако увреждането е 14% или повече за всички увреждания и повечето заболявания. За респираторни заболявания (pneumoconiosis и byssinosis) обезщетенията се дължат при увреждания от поне 1%. За страдащите от diffuse mesothelioma, asbestosis и рак на белите дробове поради излагане на азбест на работното място, обезщетенията се плащат на 100%. Обезщетенията се плащат по банков път.

Права в случай на трудова злополука или професионална болест при пътуване в Европа
Разпоредбите на ЕС са сходни с тези за получаване на обезщетение при болест (виж глави 2 и 3). В страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, в случай на инцидент в държава различна от тази, където е осигурено лицето за трудова злополука и професионална болест, осигуреното лице има право на здравни грижи. Паричните обезщетения се плащат от осигурителната институция, където е осигурено лицето, независимо в коя държава се намира. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава девета
Семейни обезщетения

Кога се придобива право на семейно обезщетение?

Обезщетения за дете и данъчен кредит
Получават се при отглеждане на дете до 16 годишна възраст или до 20 ако е редовно обучение. Няма изискване за вноски, но лицето или неговия партньор и детето трябва да са законно пребиваващи във Великобритания.

Какво се покрива?
Има 2 различни суми за обезщетение за дете:

–          20,30£ на седмица за най-голямото дете

–          13,40£ на седмица за всяко следващо

Как се получава достъп до семейните обезщетения?
Подава се заявление до Агенцията по приходите и митниците, като се прилага акт за раждане на детето ако е възможно.

Право на семейни обезщетения при пътуване в Европа
Правото на семейни помощи значително се различава в отделните страни. Затова е много важно осигуреното лице да знае коя страна отговаря за изплащането на тези обезщетения и при какви условия се придобива право да се получават. За повече информация: http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=en

Страната, която отговаря за плащането на семейните обезщетения трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване във всички страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, ако това е необходимо.

Ако семейството има право на обезщетение от повече от една страна, по принцип обезщетението ще се получава от държавата, която би трябвало да изплаща най-голямата сума при най-благоприятните условия.

Семейните обезщетения не могат да бъдат плащани 2 пъти за един и същ период или за един и същ член от семейството. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава десета
Безработица

Кога се придобива право на обезщетение за безработица?

Издръжка за търсещи работа
За да се получава издръжа за търсещи работа на база осигурителните вноски, лицето трябва да отговаря на следните условия:

–          Да е правило Class 1 вноски върху доходите си в размер от поне 25 пъти размера на минималния седмичен доход през една от последните 2 данъчни години.

–          Да е правило или да е било кредитирано с Class 1 вноски в размер от поне 50 пъти минималния седмичен доход за последните 2 данъчни години.

Само националните осигурителни вноски плащани от служител се зачитат при тези обезщетения. Вноските правени като самоосигуряващо се лице не се броят.

За получаване на издръжката за безработица се подписва договор, с който лицето се задължава активно да търси работа и с който са разписани правила как това да се случи. Трябва да посещава редовно интервюта за работа.

Издръжката за търсещи работа е лична. Не се получават допълнителни обезщетения ако лицето отглежда партньор в нужда или дете. Издръжката се получава независимо от собствеността, въпреки че може да бъде редуцирана ако лицето работи на непълно работно време. Размера на издръжката може да бъде намален също така ако лицето получава лична пенсия.

Какво се покрива?
Издръжката за търсещи работа се получава за до 182 дни, ако лицето е безработно, има възможност да работи и активно търси работа.

Максималния седмичен размер на издръжката при безработица е:

–          51,85£ за лица на възраст от 16 до 24 години

–          65,45£ за лица на възраст 25 и повече години

Как се получава право на достъп до обезщетение за безработица?
Останалия без работа трябва незабавно да поиска издръжка за търсещи работа в локалната служба по заетостта. Адресите на тези офиси са обявени при локалната пощенска станция.

Право на обезщетение за безработица при пътуване в Европа

Обикновено страната, в която лицето работи, отговаря за осигуряването на обезщетение за безработица. Специални правила важат за пограничните работници и други трансгранични работещи, които живеят в различна страна от тази, в която работят.

Периодите в осигуряване в страните от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да се взимат под внимание. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава единадесета
Минимални ресурси

Кога се получава право на обезщетение поради недостиг на ресурси?

Държавен пенсионен кредит
До април 2010 г. гарантира минимални доходи за хора на възраст над 60 години. Възрастта за получаването му ще се увеличава, като през 2020 г. ще достигне 65 години. Размера на помощта зависи от конкретните обстоятелства, доходите на домакинството, и размера на спестяванията и инвестициите.

Подпомагане на доходите
Държавата подпомага работещите при непълно работно време, чийто доходи, включително с обезщетенията, които получават са под минимален размер определен от законодателството.

Обезщетение за търсещи работа базирано на доходите
Осигурява минимално подпомагане на безработни, чийто доходи и собственост паднат под определено ниво определено от законодателството. Обезщетението се получава от онези, които са изчерпали правото да получават обезщетение за безработица и от онези, които нямат право на такова обезщетение.

Данъчни облекчения
Може да се претендира за тях ако дохода и спестяванията и инвестициите на данъкоплатеца са под определено ниво.

Housing Benefit
Може да се получава ако кандидата за този вид обезщетение плаща наем и доходите и капитала, с който разполага са под определено ниво.

Local Housing Allowance – нов начин за изчисляване на обезщетението като се взима под внимание областта, където кандидата живее, номера на наемателите на собствеността и размера на домакинството. LHA е много по-честен начин за изчисляване на подпомагането като прави така, че наематели при едни и същи обстоятелства в един и същи район, да получават едно и също финансово подпомагане.

Какво се покрива?
Виж раздела по-горе.

Как се получава достъп до обезщетенията?
Лицето трябва да се свърже със локалния Jobcentre Plus офис, за да подаде заявление или да получи съвет.

Поверителна телефонна линия помага за получаване на съвети относно правата за националната минимална работна заплата, правата за минималната работна заплата в земеделието и правото на лицето да не работи повече от 48 часа седмично.

За контакти:

Phone number   0800 917 2368

Text phone  0800 121 4042

Website:  http://payandworkrightscampaign.direct.gov.uk

За заявяване на данъчен кредит трябва да се попълни формуляр, който може да се поръча от Tax Credit Helpline – 0845 300 3900 или text phone 0845 300 3909.

Право на социално подпомагане при пътуване в Европа
Някои специални непарични обезщетения могат да се получават само в страната, където бенефициента пребивава. Тези обезщетения са изброени в Анекс 2.

Правилата на ЕС за координиране важат само за социалното осигуряване, не и за социалното подпомагане. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава дванадесета
Дълготрайни грижи

Кога се получава право за получаване на дълготрайни грижи?
Дълготрайните грижи са необходими, при болест или увреждания, които пречат на лицето да се извършва нормалната си ежедневна дейност, с вероятност тези обстоятелства да продължат за дълъг период. Дълготрайните грижи са необходими също така за хора с умствени увреждания.

Националното здравно осигуряване осигурява и/или плаща за грижи от медицинска сестра ако е необходимо. Всички останали разходи или услуги свързани с дълготрайни грижи са индивидуална отговорност, освен ако лицето няма право на помощ от местните власти. В Шотландия лицето има право на безплатни лични грижи.

Приетия през 1993 г. закон за здравеопазването ограничава държавната подкрепа до тези, които имат ниски доходи или спестявания. В Англия и Северна Ирландия има различни правила от тези в Шотландия и Уелс.

Местната власт прилага стандартен тест, за да констатира необходимостта от подпомагане. По този начин се определя каква част от разходите е отговорност на лицето в нужда и каква е за сметка на местната власт.

В Англия:

–          При активи по-големи от горната граница (за 2011 г. 23 250£) лицето няма право на никакво финансово подпомагане от местната власт за дълготрайни грижи

–          При активи между долната и горната граница – за определяне размера на помощта се взимат под внимание всички приходи в домакинството. Помощта е в зависимост от доходите.

–          При активи по-малки от долната граница (14 250£) лицето дава на местната власт всичките си доходи, като в замяна му се покриват разходите за домашни грижи. Доходите включват всички частни пенсии, обезщетения, на които лицето има право, като съвсем малка сума може да се остави за лични разходи.

Дефиницията за активи обикновено включва семейното жилище, освен ако съпруга или близък роднина живее там. Строг контрол се прилага, за да се осигури, че никой няма да извършва злоупотреби, за да получи държавни помощи. Ако някой се опита да продаде дома си на член на семейството с цел да получава помощи или избягва плащания, ще му бъде търсена наказателна отговорност.

Какво се покрива?
Дълготрайните грижи са в много форми – от обикновена помощ в домакинството до ежедневна медицинска помощ и лечение. Дълготрайните грижи могат да се предоставят от медицинска сестра и в дома на лицето.

Обезщетения за хората с увреждания (Disability Living Allowance)
Ако лицето има нужда от лични грижи или има затруднения при ходенето заради физически или умствени увреждания, и е под 65 години, има право на обезщетение. То може да се получава в добавка към други обезщетения и няма условия за осигурителни вноски. Има условие да пребивава на територията на Великобритания.

Парични помощи за придружител (Attendance Allowance)
Лица на възраст 65 и повече години, които имат нужда от лични грижи поради физическо или умствено увреждане имат право на помощи за придружител. Условията са същите като при Disability Living Allowance.

Обезщетение за полагане на грижи (Carer’s Allowance)
Седмично обезщетение за този, който отделя поне 35 часа на седмица в грижи за лице получаващо обезщетение за хора с висока степен на увреждане. Обезщетението има лимит и не може да се получава от редовни студенти.

Как се придобива право на дълготрайни грижи?
The Care Quality Commission (CQC) е регулатора за здравните грижи и социалните грижи за възрастните в Англия, независимо дали се получават от държавните здравни служби, местната власт, частни компании или доброволчески организации. Други регулационни режими съществуват в останалите части на Великобритания. За повече информация: http://www.cqc.org.uk

Право на дълготрайни грижи при пътуване в Европа
Дълготрайните грижи попадат към правилата за координиране на социалното осигуряване на ЕС по същия начин както тези за здравеопазване. Паричните обезщетения в случай на дълготрайни грижи се плащат според законодателството в страната, където е осигурено лицето, без значение от държавата, в която пребивава.

Дълготрайните грижи в натура включват здравеопазване, медицинско лечение, лекарства и болнична помощ и са според законодателството на страната, която лицето пребивава ако то е било осигурено в тази страна.

За допълнително информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Анекс 1
Полезни адреси и интернет сайтове

Подробна информация за условията и индивидуалните обезщетения във Великобритания може да се получи от локалните офиси за социално осигуряване или Jobcentre Plus офисите. Адресите им могат да бъдат намерени в най-близката пощенска станция.

Допълнителна информация за социалното осигуряване в повече от една страна: http://ec.europa.eu/social-security-directory

Във Великобритания запитванията относно обезщетенията и пенсиите в две или повече страни трябва да са адресирани до:

Department for Work and Pensions

International Pension Centre

Newcastle upon Tyne

United Kingdom

NE98 1BA

Tel.: (44-191) 218 77 77

E-mail: TVP-IPC-Customer-Care@thepensionservice.gsi.gov.uk

Министерство на труда и пенсиите:

http://www.dwp.gov.uk

Информация за обезщетенията за деца: http://www.hmrc.gov.uk или от

Her Majesty’s Revenue and Customs

Child Benefit Office

PO Box1

Newcastle Upon Tyne

NE88 1AA

United Kingdom

Tel.: 0845 302 1444

Извън Великобритания телефонът е: 00 44 191 225 10 00.

За повече информация за данъчните кредити за деца: http://www.hmrc.gov.uk/taxcredits

или от

Her Majesty’s Revenue and Customs

Tax Credit Office

Preston

PR1 OSB

United Kingdom

Tel.: 0845 300 3900 (Англия, Шотландия и Уелс)

Tel.: 0845 603 2000 (Северна Ирландия)

Извън Великобритания телефонът е: 00 44 -289 080 83 16.

Допълнителна информация за здравните услуги във Великобритания може да бъде получена от локалния PCT (Health Board в Шотландия). Телефонния номер може да се получи от Freephone Health Information Service с телефон 0845 4647 (08454 2242424 в Шотландия).

Номера на местните здравни власти (Health Board в Шотландия) може да се получи от Freephone Health Information Service на телефон 0800 665544 (0800 224488 за Шотландия)=

Информация за здравните услуги в Северна Ирландия може да се получи от Агенцията по здравните услуги – Health Services Agency, 2 Franklin Street, Belfast BT2 8DQ (telephone number 028 90324431).

Анекс 2
Специални обезщетения

Специални обезщетения във Великобритания, които не са свързани с осигурителни вноски са:

–          State Pension Credit (State Pension Credit Act 2002 and State Pension Credit Act (Northern Ireland) 2002);

–          Income-based allowances for jobseekers (Jobseekers Act 1995 and Jobseekers (Northern Ireland) Order 1995);

–          Income Support (Social Security Contributions and Benefits Act 1992 and Social Security Contributions and Benefits (Northern Ireland) Act 1992);

–          Disability Living Allowance mobility component (Social Security Contributions and Benefits Act 1992 and Social Security Contributions and Benefits (Northern Ireland) Act 1992).

Сравнение на данъците (включително осигуровките) в Германия и България

Настоящото представлява превод на български на справочника на ЕК за социалното осигуряване в Германия (с някои уточнения от http://www.deutsche-sozialversicherung.de/en и http://www.taxrates.cc/html/germany-tax-rates.html.

Оригиналния текст на английски може да бъде намерен на следния адрес.

Предоставената информация е изготвена в сътрудничество с националните кореспонденти на Mutual Information System on Social Protection (MISSOC).

Съдържание:

Глава I: Въведение, организация и финансиране

Глава II: Здравни грижи

Глава III: Парични обезщетения за болест

Глава IV: Обезщетения за майчинство и бащинство

Глава V: Обезщетения за инвалидност

Глава VI: Пенсии и обезщетения за старост

Глава VII: Обезщетения за преживели лица

Глава VIII: Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Глава IX: Семейни обезщетения

Глава X: Безработица

Глава XI: Минимални средства

Глава XII: Дългосрочни грижи

Приложение I: Полезни адреси и интернет страници

Приложение II: Специални парични обезщетения в Германия

Глава първа
Въведение, организация и финансиране

Въведение
Германската система за социално осигуряване се състои от 5 нормативни типа:

–          Осигуряване при болест

–          Осигуряване за необходимост от дълготрайни грижи

–          Пенсионно осигуряване

–          Осигуряване срещу злополука

–          Осигуряване срещу безработица

Тази глава обяснява за всеки тип кои са осигурителите и осигурените лица, както и процедурите за регистрация и приноса.

Осигуряването за пенсия на селскостопанските производители, осигуряването на занаятчии, артисти и публицисти, не са включени в това ръководство. Последваща информация за съответните типове осигуряване може да бъде получена от компетентните осигурителни институции.

Осигурителните институции имат органи за връзка по отношение на социалното осигуряване в останалите държави членки на ЕС. Ако имате проблеми или въпроси за социалното осигуряване в Германия или в други държави членки, свържете се с компетентния орган(виж приложение 1)

С изключение на няколко професии (например държавните служители, съдиите и военните), всички работещи подлежат на задължително осигуряване, освен ако заплатата им не недхвърля определен максимален таван. Също така, служителите, които получават по-малко от 400€ на месец, са освободени от осигуряване.

Осигуровката за безработица по принцип може да бъде увеличена на доброволен принцип, като се направи искане до Федералната агенция по заетостта, като в последните 24 месеца преди да се започне самостоятелна дейност, заинтересованата страна трябва за период от 12 месеца да е била осигурявана или получаваща обезщетения за безработица. Може да се свържете с местната агенция по заетостта за информация или съвет.

В добавка към споменатите типове социална сигурност, също така съществува социална подкрепа от правителството за търсещи работа, различни семейни помощи и жилищни надбавки.

Процедура по регистрация
Веднага след като сте назначен на работа, вашият работодател ще ви регистрира за социално осигуряване. Първо ще бъдете регистрирани към здравната каса (Krankenkasse), която ще уведоми компетентните органи отговарящи за пенсии и за безработица. Ще получите осигурителен номер (Versicherungsnummer), под който пенсионно-осигурителната институция ще записва периодите ви в осигуряване и вашия доход.

При назначаване за първи път на работа, ще получите социално-осигурителна карта (Sozialversicherungsausweis or SV-Ausweis) от пенсионно-осигурителната институция. Тя съдържа вашите имена и осигурителен номер. За някои професии (например в строителството), картата за идентификация има снимка и задължително трябва да се носи в работно време.

Всички, които получават нов осигурителен номер, незабавно получават известие от органа за пенсионно осигуряване компетентен в техния случай. Самонаетите лица трябва да се регистрират в здравната каса.

Организация на социалната защита

Задължително пенсионно осигуряване
Задължителното пенсионно осигуряване (Gesetzliche Rentenversicherung) е организирано от Федералната институция за Германско пенсионно осигуряване (Deutsche Rentenversicherung Bund), регионалните й подразделения (Regionalträger der Deutschen Rentenversicherung), Германското пенсионно осигуряване за минно дело, морско дело, железници (Deutsche Rentenversicherung Knappschaft-Bahn-See) и пенсионните фондове за земеделските производители (Landwirtschaftliche Alterskassen).

Задължително здравно осигуряване
Задължителното здравно осигуряване (Gesetzliche Krankenversicherung) е в ръцете на приблизително 196 осигурителни фонда, някои от които регионални (местни здравни фондове, Ortskrankenkassen), други опериращи на национално ниво (Ersatzkassen). Тези фондове са отворени за цялото население без значение от професия или месторабота (с изключение на моряците и фермерите). Отделно от няколкото специални категории (държавни служители, съдии и военни), всички работещи подлежат на задължително здравно осигуряване, освен ако доходът им е над максималния осигурителен доход в страната за 3 последователни години. За краткотрайна заетост се прилагат специални правила. Здравните фондове администрират събирането на социалните осигуровки за всички рискове.

Задължително осигуряване при необходимост от дълготрайни грижи
Всяка здравна каса е създала фонд, който отговаря за осигуряването на обезщетения на граждани, които имат нужда от дълготрайни грижи. Всички здравно осигурени имат покритие и за риска от необходимост от дълготрайни грижи, който се покрива от самия фонд. Лицата, които имат частно здравно осигурително покритие трябва да сключат договор с частния фонд и за покритие при необходимост от дълготрайни грижи.

Задължително осигуряване срещу злополука
Отговарящите организации на задължителното осигуряване срещу злополука (Gesetzliche Unfallversicherung) са осигурителните институции срещу злополука в индустриалния сектор (Berufsgenossenschaften) и осигурителните институции срещу злополука в публичния сектор.

Задължително осигуряване срещу безработица
За задължителното осигуряване срещу безработица (Gesetzliche Arbeitslosenversicherung) отговаря Федералната агенция по заетостта (Bundesagentur für Arbeit). Тя е разделена на централен офис, регионални дирекции и местни агенции. Всички служители са покрити срещу този риск (работещите ръчен труд, „белите якички“, стажантите, включително млади хора с увреждания).

Самостоятелност
Отделните клонове на социалното осигуряване са самоуправляващи се чрез срещи на представителите и на управителния съвет, които се състоят от равен брой представители на работодателите и на осигурените лица. По отношение на осигуряването за безработица, представители на държавата са включени като трета страна. Самоадминистрирането на заместващите фондове се състои единствено от представители на осигурените лица.

Контрол
По отношение на контрола, Федералното министерство на здравето (Bundesministerium für Gesundheit) отговаря за здравеопазването и осигуряването при необходимост от дълготрайни грижи. Федералното министерство на труда и социалните въпроси (Bundesministerium für Arbeit und Soziales)  отговаря за пенсиите за старост, инвалидност, вдовишките пенсии, осигуряването срещу злополука и безработица. По отношение на компетентността на контролиращата институция, основният фактор е дали осигурителния фонд е регионален (за дадена провинция) или е за цялата страна (федерален). Осигурителен фонд се определя като регионален (Länder), когато отговорностите му не се простират над повече от един регион. Освен това, фонд, чийто отговорности се простират над повече от един регион (не повече от 3), също се разглежда като регионален, при условие, че засегнатите провинции са под общ контрол. В такъв случай, контролът е отговорност на най-високо в йерархията намираща се осигурително административна единица в региона, или орган определен от местното законодателство. Във всички останали случаи осигурителния фонд се квалифицира като федерална институция, например Федералната институция за Германско пенсионно осигуряване (Deutsche Rentenversicherung Bund), Германското пенсионно осигуряване за минно дело, морско дело и железниците (Deutsche Rentenversicherung Knappschaft-Bahn-See) и заместващите здравно-осигурителни фондове (Ersatzkrankenkassen). Федералния осигурителен офис (Bundesversicherungsamt) е компетентен по контрола на национално ниво.

Финансиране
Социално-осигурителната система се финансира от национални осигурителни вноски, плащани от работодателите и служителите, и от приходите от други данъци. Служителите, които печелят повече от минималния необлагаем доход, са длъжни да се осигуряват за здраве, за дългосрочни грижи, за безработица и за пенсии. Нивото на осигуровката е фиксиран процент от дохода. По принцип, половината от размера на осигуровките се плащат от работодателя, другата половина от служителя. Самоосигуряващите се плащат целия размер на задължителните осигуровки за здраве, за дългосрочни грижи и за пенсия. Работодателите покриват изцяло осигуровките срещу злополука.

Работодателя отговаря за плащането на осигуровките, при всяко получаване на заплатата. Здравно-осигурителния фонд администрира събраните средства за всички осигурителни рискове.

Общия размер на осигуровките за здраве е средно 14,9% от дохода (определен за 2010 г. при годишен доход 45 000€). Половината от размера на осигуровката се покрива от работодателя. За сметка на служителя има допълнително 1% осигуровка за здраве (през 2010 г.).

Размера на осигуровката за дълготрайни грижи (Pflegeversicherung) е 1,95%. Осигурените лица родени след 1940 г. без деца, плащат допълнително осигуровка от 0,25% след като навършат 23 годишна възраст.

Тавана на осигурителния доход за осигуровката за здраве и дългосрочни грижи през 2010 г. е 45 000€.

Размера на осигуровката за пенсия през 2010 г. е 19,9% от дохода, но за осигурителен доход не по-голям от 66 000€ годишно.

През 2010 г. осигуровката за безработица е 2,8%, при максимален осигурителен доход 66 000€.

Не се дължат осигуровки за семейните надбавки, които се финансират от бюджета.

Социално-осигурителни права в Европа
Социално-осигурителните системи в европейските страни са различни, поради което разпоредбите на ЕС са, за да ги координират. Общи правила осигуряващи достъп до социални придобивки са важни, за да се избегне опасността европейски граждани да бъдат поставени в неизгодно положение, когато упражняват своите прави при свободното движение на хора. Тези правила се базират на 4 принципа:

–          Когато има движение в Европа, гражданите са задължително осигурени според законодателството на поне една държава членка: работещите, в страната, където работят; хората в извънработоспособна възраст, в страната, където пребивават

–          Принципът за равно третиране осигурява едни и същи права и задължения в страната, където лицето е осигурено.

–          Когато е необходимо, периодите в осигуряване придобити в други страни на ЕС се взимат под внимание за придобиване на право на обезщетение или пенсия.

–          Паричните обезщетения могат да се получават в друга страна, където живее осигуреното лице.

Можете да разчитате на разпоредбите на ЕС за координация на социалното осигуряване в 27-те страни членки, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария.

Допълнителна информация за разпоредбите на ЕС има в края на всяка глава. Повече за координацията на социално-осигурителните права, при пътуване в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да бъде намерена на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава втора
Здравеопазване

Кога се придобива право за достъп до здравеопазване?

С право на здравно осигуряване са:

–          Работещите и обучаващите се

–          Пенсионерите с достатъчно дълъг период на осигуряване

–          Безработните, които получават обезщетение за безработица

–          Лицата с увреждания в защитени работни места

–          Лицата, които се обучават за някаква форма на работа в специални институции за деца  (Jugendhilfe)

–          Студенти в законни висши учебни заведения

–          Фермери и подпомагащите ги членове на тяхното семейство

–          Артисти и писатели

–          Лица, които нямат право на здравни грижи (при определени условия)

Какво се покрива?
Профилактични изследвания – за ранно откриване на болести, осигуреното лице и неговото семейство имат право на следните профилактични изследвания:

–          Изследвания за детски болести до навършване на 6 годишна възраст и след навършване на 10 годишна възраст

–          Годишно изследване за рак при жените навършили 20 годишна възраст и мъжете навършили 45 годишна възраст

–          На всеки 2 години цялостно медицинско изследване, и в частност на сърцето, за болести на бъбреците, диабет, за осигурените навършили 35 годишна възраст

Медицински грижи
Осигурените лица и тяхното семейство имат право на лечение от общопрактикуващи лекари, специалисти и стоматолози.

                На тримесечие, и за всяка първоначална консултация с лекар или зъболекар, която не е била изискана от друг практикуващ по време на същото тримесечие се плаща специална такса (Praxisgebühr) от 10€.

Лекарства, терапевтични средства и уреди
Лекарствата се получават с рецепта от лекар работещ със здравната каса и могат да бъдат получени от всяка аптека. Като общо правило, за всяко лекарство се доплаща до 10% от цената му, като доплащането е не по-малко от 5€ и не повече от 10€. При всички случаи доплащането не може да бъде по-голямо от цената на лекарството.

Осигурените лица трябва да платят изцяло цената на лекарствата приемани за обикновена настинка или грип, както и за други по-малки заболявания. Има случаи, при които стойността на лекарства без рецепта се възстановяват частично.

Осигурените лица имат право на терапия (физиотерапия, масажи и др.). След навършване на 18 годишна възраст, осигурените лица са длъжни да плащат допълнителна такса от 10% от цената, плюс 10€ на рецепта, но доплащането не може да бъде по-голямо от стойността на лечението.

Здравната каса покрива разходите на стъкла за очила, протези и други помощни средства до определена сума. Съответната рецепта първо трябва да бъде представена на здравната каса за одобрение. И в тези случаи осигуреното лице отново трябва да плати 10% добавка към стойността на продукта, не по-малко от 5€ и не повече от 10€. Добавката не може да надхвърля стойността на продукта.

Стоматологични услуги
Осигурените лица заплащат 50% от одобрените цени за протези и коронки. Напълно се покрива стойността на медикаментите необходими за хирургическо стоматологично лечение.

Осигурените лица плащат 20% от стойността на лечението за превенция и корекция на изкривяванията на зъбите. Услугата е напълно безплатна за децата до 18 годишна възраст.

Домашни медицински грижи и помощ в домакинството
Ако обстоятелствата са такива, че осигуреното лице не може да получава необходимите грижи и внимание от човек, който живее в домакинството, когато е болно, здравната каса ще плати не само за лечението, но и за необходиматата медицинска помощ от квалифицирана медицинска сестра. Обаче това право съществува само когато болнично лечение се изисква, но не е възможно, или когато лечението може да бъде избегнато или ускорено чрез грижа в дома. По принцип, правото на домашни грижи е ограничено до 4 седмици на заболяване.

Осигуреното лице също така получава домашна помощ, когато в резултат от заболяване не може да изпълнява домакинските си задължения. Това подпомагане обаче се предоставя само, когато в домакинството има дете под 12 годишна възраст или е с увреждания, и което не може да получава грижи от друго лице в семейството.

Лечение на пациента
Осигуреното лице има право на всякаква форма на болнично лечение, от което може да има нужда. Необходимостта от болнично лечение трябва да бъде потвърдена чрез сертификат от доктор. С изключение на спешните случаи, трябва да се подаде заявление до здравната каса, за да се покрият разходите. За до 28 дни в календарната година, осигуреното лице плаща по 10€ на ден.

Пътни разходи
При определени обстоятелства пътните разходи, необходими за целите на получаване на медицинска помощ, могат да бъдат частично или изцуло платени от здравната каса. Осигурените лица плащат 10% от разходите, но не по-малко от 5€ и не повече от 10€ на пътуване.

Как се получават здравни грижи?
Преди всяко лечение на лекаря трябва да се представи здравната карта на лицето (Krankenversichertenkarte). При спешни случаи докторът ще проведе лечението без да я изисква. В такива ситуации осигуреното лице трябва да каже името и адреса на здравната каса, към която е осигурен.

Лечението се осигурява от лекари или стоматолози, които имат договори със здравната каса. Над 90% от всички практикуващи, между които могат да се изберат в началото на лечението или на всяко тримесечие работят съ здравната каса. Списък с тези практикуващи е достъпен от здравно-осигурителната институция.

Ако докторът прецени, че е необходимо да изпрати осигуреното лице при специалист или друго медицинско заведение, издава бележка (Überweisungsschein).

Здравно-осигурителни права на осигуреното лице в Европа
При пребиваване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, осигуреното лице и неговото семейство има право на здравни услуги, които се предоставят в съответната страна. Това не означава задължително, че лечението ще бъде безплатно – зависи от националното законодателство.

Когато осигуреното лице планира временно пребиваване (почивка, бизнес пътуване и др.) в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, трябва да подаде документи за получаване на Европейската здравно-осигурителна карта преди пътуването. Повече информация е достъпна на: http://ehic.europa.eu

Ако осигуреното лице планира преместване в друга страна от ЕС за постоянно, информация за неговите права относно здравното осигуряване е достъпна на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава трета

Парични обезщетения при болест

Кога осигуреното лице има право на парично обезщетение по болест?
С някои малки изключения, всички работещи и категории приравнени към тях, имат право на парични обезщетения в случай на временна неработоспособност.

Правото на парично обезщетение при временна неработоспособност не е обвързано с работа или осигурителните периоди.

Ако дете до 12 годишна възраст се разболее и има нужда грижи, по мнение на лекаря, родителя има право всяка календарна година да претендира за обезщетение при болест за до 10 работни дни за всяко дете (но не повече от 25 работни дни общо) ако няма друг в домакинството, който да се грижи за детето. Това е възможно само ако детето е осигурено.

Какво се покрива?
Осигурено лице, което е неработоспособно в резултат от заболяване не по негова вина, работодателят ще продължи да плаща заплатата за период до 6 седмици.

Болните лица, чиято заплата не се изплаща повече от работодателя имат право на парично обезщетение за болест (Krankengeld), което се получава от здравната каса. Размера на обезщетението е 70% от последните доходи (Regelentgelt), но не може да надхвърля 90% от нетния им размер.

Обезщетението за болест се плаща до края на периода, в който осигуреното лице няма възможност да работи. За една и съща болест обаче, за обезщетение може да се претендира за не повече от 78 седмици в рамките на 3 години. В края на 3 годишния период има определени условия, според които получаването на обезщетение е възможно.

Лицата, които получават други обезщетения (като например за инвалидност или от чужбина) нямат право на обезщетение по болест или то е в намален размер.

Как се придобива право за обезщетения за временна неработоспособност?
Когато служителя не е в състояние да работи, трябва да уведоми незабавно своя работодател, също така за какъв период ще бъде очакваната неработоспособност. До три дни най-късно, лекар трябва да направи изследвания и да издаде сертификат, удостоверяващ неработоспособността, както и очакваната й продължителност. Лекарят изпраща сертификата до здравната каса, а копие предоставя на осигуреното лице, което трябва да го изпрати до своя работодател.

Ако лицето е извикано за медицински изследвания, трябва да се яви задължително и навреме. Всяко отсъствие или закъснение, което не е по уважителни причини може да доведе до лишаване от право за получаване на обезщетение.

Ако осигуреното лице получава друго обезщетение (например пенсия), или болестта се дължи на трудова злополука или професионална болест, трябва да се информира задължително здравната каса. За периода на временна неработоспособност, осигуреното лице не може да напуска Германия, без разрешение от здравната каса. Нарушаване на това правило може да доведе до загуба на обезщетението.

Право на обезщетение при временна неработоспособност при движение в Европа
Като общо правило, обезщетенията за временна работоспособност (обезщетения, които са, за да се замени дохода от труд, който не може да се полага поради болестта) винаги се плащат според законодателството, в което е осигурено лицето, независимо от страната, в която пребивава или живее.

При преместване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, всеки път, когато определени условия трябва да бъдат изпълнени, за получаване право на обезщетение, компетентната институция (институцията в страната, където е осигурено лицето) трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване, пребиваване или заетост, които са били в някоя от изброените страни. Това гарантира, че хората няма да загубят правото си на обезщетение при временна неработоспособност, когато се местят в друга страна. За повече информация относно координацията по отношение на социално-осигурителните права, при преместване и пътуване може да бъде намерена на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава четвърта

Обезщетения при майчинство и бащинство

Кога се придобиват права за обезщетения за майчинство или бащинство?
Всички жени, които имат право на обезщетение по болест (виж глава втора) също така имат право на обезщетение в натура по време на бременността и след раждането. В допълнение към обезщетението в натура, всички служители и приравнени на тях категории (с малки изключения) имат право, когато е уместно на обезщетения за майчинство.

Правото на обезщетение за майчинство е безусловно, но не се плаща на жени, чийто работодатели продължават да плащат заплатите им през периода на или след раждането.

Какво се покрива?
Обезщетението за майчинство в натура включва:

–          обслушване от доктор и помощ от медицинска сестра по време на бременността и след раждането;

–          помощ от медицинска сестра и ако е необходимо от лекар по време на раждането;

–          лекарства, превързочни материали и други медицински средства;

–          покриване на разходите в случай на раждане в болница;

–          право на домашни грижи от медицинска сестра

Обезщетението за майчинство се получава 6 седмици преди и 8 седмици (12 седмици в случай на предсрочно раждане или многоплодова бременност) след раждането.

При преждевременно раждане отпуска за майчинство се удължава с полагащите се дни, които не са били могли да бъдат взети преди самото раждане. Размера на обезщетението за майчинство зависи от заплатата, но не може да надхвърля 13€ на ден. Остатъка до размера на заплатата се плаща от работодателя.

Как се получава достъп до право на обезщетение за майчинство или бащинство?
Бременните жени трябва да получат карта за майчинство (Mutterschaftspass), която съдържа информация за правата за следващи изследвания.

Право на обезщетение за майчинство при движение в Европа
Разпоредбите за координиране на законодателството покриват и обезщетенията за майчинство или бащинство. При преместване в друга страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, всеки път, когато определени условия трябва да бъдат изпълнени, за получаване право на обезщетение, компетентната институция (институцията в страната, където е осигурено лицето) трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване, пребиваване или заетост, които са били в някоя от изброените страни.

Като общо правило паричните обезщетения винаги се плащат според законодателството, според което е осигурено лицето, независимо от страната, в която пребивава или живее.

Обезщетенията в натура (медицински грижи, лекарства и хоспитализация) се получава според местното законодателство, където лицето пребивава.

Повече информация може да бъде намерена на: http://ec.europa.eu/social-security-coordination 

Глава пета
Обезщетения за инвалидност

Кога се придобива право на обезщетение за инвалидност?
Всички осигурени за пенсия (работещите и самоосигуряващите се лица получаващи повече от необлагаемия минимум) са осигурени за инвалидност.

Пенсии за обща инвалидност (Erwerbsminderung)
Тази пенсия се получава от осигурено лице, което по здравословни причини не е в състояние да работи за поне 6 часа дневно (пенсия за частична инвалидност), или 3 часа дневно (пенсия за пълна инвалидност).

За придобиване право на пенсия за инвалидност, лицето трябва да докаже, че се е осигурявало за период не по-малък от 60 месеца. В допълнение лицето трябва да докаже, че е било осигурено за 3 от последните 5 години преди настъпването на инвалидността. Този период може да бъде увеличен например с периодите на неработоспособност, безработица, обучение или отглеждане на дете. Когато осигуреното лице се инвалидизира по-малко от 6 години след завършване на образованието си, условията за придобиване на право на пенсия за инвалидност са облекчени.

Пенсия за частична инвалидност (teilweise Erwerbsminderung)
Осигурените лица могат да претендират за пенсия в случай на частична инвалидност, ако отговарят на условията в осигурителното законодателство, родени са преди 02.01.1961 г., и поради здравословни причини не могат да работят по своята или друга приемлива за тях професия за повече от 6 часа.

Забрана за получаване на допълнителни доходи
При наемане на работа, която да доведе до допълнителни доходи към пенсията, това може да доведе до загуба на право за пенсия. Осигуреното лице требва да се консултира с осигурителната институция преди да приеме такава заетост

Специални правила за миньори
Счита се, че способността на миньорите да работят е намалена, ако в резултат от болест или инвалидност нямат възможност да изпълняват служебните си задължения или подобни на тях, освен ако са наети на подобна работа извън този сектор. Допълнителните приходи от заетост не еквивалентна във финансово отношение на предишната работа, не оказва влияние върху пенсията.

При достигане на 50 годишна възраст, миньорите имат право на пенсия, ако не са назначени на еквивалентна във финансово отношение длъжност като миньори. За да имат право на тази пенсия обаче, трябва да имат стаж от 25 години.

Рехабилитация
Пенсионното законодателство се води от принципа „рехабилитация вместо пенсия“. Ако рехабилитацията може да възстанови и подобри способностите на осигуреното лице, осигурителната институция първоначално ще предложи рехабилитация вместо пенсия.

Какво се покрива?
Размера на пенсията за инвалидност зависи от платените осигуровки през целия осигурителен живот на лицето. В допълнение към периодите, в които са правени вноски, други периоди без вноски или с по-малки вноски могат да увеличават размера на пенсията.

Как се придобива право на пенсия за инвалидност?
По принцип пенсиите се получават само ако бъдат поискани. Заявление трябва да бъде подадено до компетентната осигурителна институция.

Права за получаване на пенсия за инвалидност при пребиваване в Европа
Компетентната институция в страната, където се подаде заявление за получаване на пенсия за инвалидност ще вземе в предвид периодите в осигуряване или пребиваване според законодателството в страните от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, ако е необходимо при изчисляването на пенсията.

Пенсията за инвалидност ще бъде изплащана, независимо от пребиваването на лицето в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария.

Необходими административни проверки и медицински изследвания се провеждат от компетентната институция в страната на пребиваване. При определени обстоятелства може да бъде необходимо осигуреното лице да отиде до страната, който ще изплаща пенсията, ако здравословното състояние на лицето го позволява.

Всяка страна прилага национални критерии за определяне нивото на инвалидизация. Затова е възможно в някои страни дадено лице да бъде смятано, че има степен на инвалидност 70%, докато в други въобще да не се разглежда като инвалид. Това е резултат от факта, че националните осигурителни системи не са хармонизирани а само координирани от разпоредбите на ЕС.

За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава шеста
Пенсии за възраст

Основа на пенсионната система – солидарност между млади и стари
Пенсионно-осигурителната система се базира на т.н. договор между поколения. Това означава, че системата се финансира от осигуровките, които плащат работещите, а средствата се превеждат под формата на пенсии на оттеглилите се от трудова дейност.

Кога се придобива право на пенсия за възраст?
Всички, които се осигуряват задължително (служители и самоосигуряващи се лица получаващи повече от необлагаемия минимум) са осигурени за пенсия.

Пенсиите за възраст се разглеждат като награда за усилията по време на кариерата. За да се получават, осигуреното лице трябва да е на определена възраст и да има минимален период, в който се е осигурявало (не по-малко от 5 години, в които са правени осигурителни вноски или заместващи периоди без вноски).

Всички месеци, в които са внасяни осигурителни вноски или е отглеждано дете до 3 годишна възраст се взимат предвид при квалифициращите периоди за пенсия от 5, 15 и 25 години. При квалифициращия период от 35 години, периодите, които се взимат предвид са всички периоди в осигуряване, в периоди на обучение, и отглеждане на дете до 10 годишна възраст.

Ако при достигане на пенсионна възраст, осигуреното лице реши да намали трудовата си натовареност без да прекратява изцяло кариерата си, има опцията за частично пенсиониране (да получава 1/3, ½ или 2/3 от пълната си пенсия). Ако при навършване на 65 години (пенсионна възраст) осигуреното лице не поиска да получава пенсия (или част от нея), за всеки месец размера на пенсията, която ще получава в момента, в който се пенсионира на по-късен етап, ще се увеличи с 0,5% (6% на година).

Нормална пенсия за възраст (Regelaltersrente)
Законодателството предвижда стандартната пенсионна възраст (65) да нараства плавно до 67 годишна възраст между 2012 и 2029. За всички родени след 1963 г., пенсионната възраст ще бъде 67 години. Ще бъде възможно за осигурените лица да се пенсионират и на 65, без редукция на пенсията, ако имат 45 години стаж (периоди с внасяне на осигурителни вноски или  за отглеждане на дете до 10 годишна възраст)

Няма лимити за дохода на лицето, който получава в добавка към своята нормална пенсия.

Ранно пенсиониране
Пенсионната възраст за ранно пенсиониране ще следва повишаването на стандартната пенсионна възраст. Ранното пенсиониране (с получаване на по-ниска пенсия) е възможно при навършване на 63 годишна възраст, ако лицето има 35 години осигурителен стаж.

Възрастта за ранно пенсиониране (с редукция на пенсията) за хора с увреждания е 62 години, ако имат 35 години осигурителен стаж.

Осигурените лица родени преди 01.01.1952 могат да претендират за редуцирана пенсия за възраст на 63 години ако:

–          имат осигурителен стаж 15 години;

–          са правили осигурителни вноски за 8 от последните 10 години преди пенсиониране;

–          са безработни към момента на пенсиониране;

–          са били безработни от 58 годишна възраст и половината са работили при непълно работно време въз основа на възраст (Altersteilzeitarbeit) за най-малко 24 месеца преди пенсионирането.

При ранното пенсиониране, пенсията се редуцира с 0,3% за всеки месец предсрочно пенсиониране преди достигане на стандартната пенсионна възраст (за хората с увреждания, преди навършване на 65 годишна възраст).

Миньорите имат право да се пенсионират на 60 годишна възраст, ако имат 25 години осигурителен стаж по специалността.

Пенсия за възраст за жени
Жените имат право да се пенсионират на 60 годишна възраст, ако имат повече от 10 години стаж след навършване на 40 годишна възраст и общ осигурителен стаж 15 години. Родените след 1952 г. жени нямат това право и за тях пенсионната възраст е 65.

Какво се покрива?
Размера на пенсията зависи от сумата размера на осигуровките през целия „осигурителен живот“. В допълнение към периодите в осигуряване, други периоди без осигуровки или с по-ниски осигуровки могат да повишат размера на пенсията.

Еквивалентност между приноса и размера на пенсията
Размера на пенсиите, които се получават от германската задължителна осигурителна система са в зависимост от приноса към системата. Т.н. точки за принос се получават всяка година, въз основа на които ще се определя и размера на пенсията. 1 точка се получава, когато годишния доход на лицето е бил равен на средния в страната. Ако лицето е имало 2 пъти по-голям доход през годината от средния, получава 2 точки, ако има половината от средния – половин точка и т.н. Системата е проектирана да гарантира, че относителния доход, който лицето получава спрямо средното в страната през цялата си кариера ще се запази в същите съотношения и след пенсиониране. Пълен еквивалент на приноса обаче, не е предвиден в германската пенсионна система. Вместо това се получава еквивалент според годините, в които са правени вноски.

Процедура за достъп до пенсия?
Подава се заявление до компетентната социално-осигурителна институция.

Право на пенсия за възраст при движевие в Европа
Разпоредбите на ЕС за пенсиите за възраст се отнасят за държавните пенсии, не и за допълнителни такива от частни пенсионни фондове. С тези разпоредби се гарантира, че:

–          във всяка страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, където лицето е било осигурявано, осигурителния стаж се запазва, докато се достигне пенсионната възраст в тази страна.

–          всяка страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, където лицето е било осигурявано, ще трябва да плати пенсия за възраст, когато се достигне пенсионната възраст. Размера й ще зависи от продължителността на осигуряването във всяка страна.

–          пенсията ще бъде изплащана без значение в коя страна на ЕС (включително и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария) се намира лицето

Подава се заявление до социално-осигурителната институция в страната, в която лицето живее, освен ако никога не е работило там. В такъв случай подава заявление в страната, където е последната месторабота. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава седма
Наследствени пенсии

Кога се придобива право на наследствена пенсия?
Всеки, който е задължително осигурен за пенсия има право на наследствена пенсия при събитие.

Към пенсията на живия съпруг се получава вдовишка пенсия. В някои случаи тази пенсия се полага дори и преди това лицата да са били разведени.

Правото на вдовишка пенсия от съпруга се получава при 5 годишен осигурителен стаж. Това ограничение отпада, ако събитието е в резултат от трудова злополука или се е случило скоро след завършване на образованието. За право на вдовишка пенсия обаче, бракът трябва да е продължил поне 1 година.

Наследствена пенсия на децата (orphan’s pension) се дава до навършване на 18 годишна възраст или до 27 годишна възраст, ако получават образователно или професионално обучение, завършват социална или екологична година, или имат увреждане, което да им пречи да си изкарват прехраната. Ако образователното или професионално обучение е прекъснато от задължителна военна или гражданска служба, правото на наследствена пенсия за сираци се удължава с периода на прекъсването. Частична пенсия се получава за деца с един родител и пълна при загуба на двамата родители.

Какво се покрива?
Размерът на вдовишките пенсии е 25 процента от пенсията на съпруга. Плащането на тази пенсия е за период до 2 години. Вдовишката пенсия е по-висока до навършване на 45 годишна възраст, ако лицето, което я получава се грижи за дете или има намалена работоспособност до 55%. В случай на развод правата за вдовишка пенсия се поделят между бившите съпруг(з)и на наследодателя.

Споделяне на пенсия
Чрез декларация съпрузите могат да решат да поделят пенсиите си, които са заработили през своята кариера. Условията за това са и двамата да имат поне 25 години осигурителен стаж, да са се оженили след 31.12.2001 г. и да не са навършили 40 годишна възраст към тази дата. Ако са изпълнени тези условия, съпрузите могат да споделят своите пенсии.

Пенсия за сираци (Waisenrente)
Пенсията за сираци за деца, които са изгубили 1 родител е в размер 10% от полагащата се пенсия на наследодателя + добавка за сираци. Пенсията за сираци за деца без родители е 20% от полагащата се пенсия на родителите им + добавка за сираци. Пенсията за сираци може да бъде намалена с до 10,8%, ако наследодателя не е навършил 63 годишна възраст.

Отчитане на доходите
При определяне на наследствените пенсии, доходите от труд на наследника се взимат под внимание, както и доходите от други активи ако има такива.

Как се получава достъп до наследствена пенсия?
Подава се заявление до компетентната социално-осигурителна институция.

Право на наследствена пенсия при движение в Европа
Правилата за получаване на наследствена пенсия са същите като за пенсиите за инвалидност и възраст (виж глава 5 и 6). За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава осма
Обезщетения при трудова злополука и професионална болест

Кога се има право за обезщетение при трудова злополука и професионална болест?
Осигуровката срещу злополука е задължителна за работещи и стажанти. Други групи, които задължително са осигурени включват: деца в детските градини, в училищата, студентите. Самоосигуряващите се имат право по избор да се осигуряват ли за тези рискове или не.

Обезщетението се получава в случай на трудова злополука или професионална болест.

Обезщетенията се получават и при инцидент докато осигуреното лице пътува към или от работа.

Професионалната болест е резултат от дейността на осигуреното лице по време на изпълнение на служебните си задължения. Трябва да има връзка между трудовата дейност и болестта, за да получи осигуреното лице право на обезщетение.

Какво се покрива?
Начините за компенсация за вреди върху здравето в случай на събитие са медицинско лечение и обезщетение за нараняването. Медицинското лечение включва първа помощ, лекарства, терапевтични процедури, домашни грижи при необходимост и рехабилитация.

Подпомагане по време на трудовата кариера
Включва помощ за запазване на настоящата или намиране на работа, професионална подготовка, стажове, основно и последващо обучение и преквалификация и др.

Помощи за  участие в общността
Целта им е да реинтегрира хората в обществения живот, в частност да помогне да:

–          получат знание и практически умения

–          разбират заобикалящата ги среда

–          да се изграждат, поддържат и оборудват места за настаняване на хора с увреждания

–          помогне за самостоятелен живот в защитено жилище

–          помогне за участие в културния и социален живот

Допълнителни помощи
За спортове за рехабилитация, предписани от лекар и под медицинско наблюдение. Покриват се пътните разходи, които са направени, за да се практикува съответния спорт. Също така има възможност за получаване на домашна помощ и помощи за отглеждане на деца.

Дългосрочни грижи
Осигурено лице, което изпадне в невъзможност да се грижи за себе си, в резултат от осигурително събитие, има право да получава помощи или грижи (независимо дали получава пенсия).

Обезщетения при наранявания и временни обезщетения
Осигурените лица имат право на обезщетение при нараняване (контузия), докато не са в състояние да работят, включително докато получават медицинско лечение. Обезщетението е в размер 80% от брутната заплата, като не може да е по-голямо от размера на нетната заплата.

Обезщетението при наранявания се получават докато продължава лечението, но за не повече от 78 седмици. Обезщетението се прекратява, когато осигуреното лице получава пенсия за увреждания. Размера на временните обезщетения е малко по-нисък от обезщетенията за нараняване.

Пенсии
Ако в резултат от злополука на работното място или професионална болест работоспособността е намалена с поне 20% за повече от 26 седмици, лицето ще получава пенсия. Размера й зависи от степента на увреждане и доходите през последните 12 месеца преди събитието.

Наследствени пенсии (Hinterbliebenenrenten)
Наследствена пенсия се получава от съпруга(та), при смърт на съпруга в резултат от трудова злополука или професионална болест. Размера на пенсията е 40% от последните брутни доходи на наследодателя, ако съпруга(та) е над 47 години или не е в състояние да работи, или отглежда дете, което има право на пенсия за сираци. Ако съпруга(та) е до 47 години или не отглежда дете, размера на пенсията е 30% от доходите на наследодателя, за период от 2 години. Но пенсията се удължава за повече от 2 години ако наследодателя е починал преди 01.01.2002 или ако един от съпрузите е роден преди и бракът е бил сключен преди 01.01.2002 г.

Децата до 18 години получават пенсия за сираци (Waisenrente). Когато детето е загубило 1 родител размера на пенсията е 20% от доходите на наследодателя, а при загуба на двама родители, пенсията е 30% от доходите им. Пенсията може да се получава до 27 годишна възраст, ако детето все още получава образование.

Ако наследниците имат собствен доход, може да има редуциране на получаваната пенсия.

Еднократни обезщетения
При определени обстоятелства, вместо пенсия се получава еднократно обезщетение (Abfindung).

Безвъзмездна помощ
При смърт в резултат от трудова злополука или професионална болест, се отпуска безвъзмездна помощ в размер(за 2010 г.) 1/7 от 4380€ за Западна Германия или от 3720€ за Източна Германия.

Как се получава достъп до обезщетение в случай на трудова злополука или професионална болест?
Има осигурителна институция, която официално определя дали инцидента дава право на обезщетение. Работодателят е длъжен да уведомява осигурителната институция за всяко събитие.

При инцидент по време на работа, пострадалото лице трябва да се консултира със специализиран лекар (Durchgangsarzt), назначен от осигурителната институция. Този лекар взима решение за бъдещото лечение в сътрудничество с осигурителната институция.

Права в случай на трудова злополука или професионална болест при пътуване в Европа
Разпоредбите на ЕС са сходни с тези за получаване на обезщетение при болест (виж глави 2 и 3). В страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, в случай на инцидент в държава различна от тази, където е осигурено лицето за трудова злополука и професионална болест, осигуреното лице има право на здравни грижи. Паричните обезщетения се плащат от осигурителната институция, където е осигурено лицето, независимо в коя държава се намира. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава девета
Семейни обезщетения

Кога се придобива право на семейно обезщетение?
Всички живеещи в Германия имат право на детски надбавки (Kindergeld) и на надбавка на родителите за отглеждане на дете (Elterngeld) за собствените им деца или за осиновени такива.

Детски надбавки
Получават се за всички деца до 18 годишна възраст. След това децата продължават да имат право на на тези надбавки ако:

–          не са навършили 21 годишна възраст, не са се регистрирали като безработни с получаване на обезщетение за безработица в страна от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Новрегия или Швейцария;

–          не са навършили 25 годишна възраст и учат или получават професионална подготовка, или са в преходен период (до 4 месеца) между два периода на обучение, или са доброволци в Европейската доброволческа служба, или друга институция по смисъла на член 14б от Закона за държавната администрация (Zivildienstgesetz), и дохода им не надхвърля 8 004€ в хода на календарната година.

–          не са навършили 25 година възраст е не могат да започнат или продължат професионална подготовка заради липса на свободно място за стаж и ако дохода им не надхвърля 8 004€ в хода на календарната година.

–          не са в състояние да работят поради физическо, умствено или психическо увреждане, настъпило преди да навършат 25 годишна възраст.

Ако детето е било във военна служба или заместваща я цивилна, детските надбавки могат да се получават по време на обучението или между два периода на обучение, или за деца, които търсят работа, над посочените по-горе възрастови ограничения. В този случай края на периода, в който могат да се получават надбавките зависи от продължителността на военната служба. Детски надбавки не могат да се получават по време на военна служба или заместваща я цивилна.

Не може да се получават детски надбавки за дете, за което лицето или неговата съпруга(съпруг), или друго лице, с което лицето е в отношения родител/дете вече получава подобна надбавка.

Надбавка за отглеждане на дете
Получава се обикновено от майката, но при определени обстоятелства може да се получава и от бащата, ако отглежда детето сам. Родителят получава надбавката ако не работи за повече от 30 часа на седмица, и може да се получава докато детето навърши 14 месечна възраст.

Съпрузите или партньорите, които се грижат за дете след раждането (дори ако не е тяхно), могат да получават надбавката за отглеждане на дете при същите условия. Същото важи и за роднини до трета степен, ако родителите поради болест, инвалидност или смърт не могат да се грижат за децата си.

За осиновените или деца, които са взети с цел осиновяване, надбавката за отглеждане на дете може да се получава до 14 месеца. Този 14 месечен период започва да тече, когато детето е взето за отглеждане. Периода се прекратява задължително когато детето навърши 8 годишна възраст.

Какво се покрива?

Детска надбавка
Месечна фиксирана сума от 184€ за първите две деца, 190€ за третото и 215€ за четвъртото и всяко следващо дете.

Надбавка за отглеждане на дете
Родителите могат да получават надбавката за отглеждане на дете за не по-малко от 2 месеца и не повече от 12 месеца. По принцип двамата родители имат право на общо 12 месеца надбавки, които се получават ежемесечно. Те имат право на 2 допълнителни месеца надбавки, ако и двамата получават надбавки за отглеждане на дете и доходите им са били редуцирани за поне 2 месеца

Надбавката за отглеждане на дете (Elterngeld) е в размер от 67% от нетния доход на родителя, претендиращ за надбавката (между 300€ и 1 800€).

Допълнителни добавки се получават от семействата с ниски доходи. Семействата с няколко деца получават бонус 10% към надбавката за отглеждане на дете, за която имат право.

Как се получава достъп до семейните обезщетения?
За детските надбавки се кандидатства в писмен вид. Формулярът се получава от Агенцията по заетостта (фонда за семейни надбавки). За повече информация: http://www.familienkasse.de

Агенцията по заетостта (фонда за семейни надбавки) изплаща обезщетенията по банков път.

Няма задължение да се уведомява веднага Агенцията по заетостта, при промени в информацията, която е подадена във формуляра за кандидатстване, който може да се отрази на правото на обезщетения за деца (например при завършване на професионално обучение на детето).

Институцията, отговаряща за надбавките за отглеждане на дете са различни в цялата страна. Здравната каса предоставя необходимата информация на гражданите. Отговорната институция може да бъде намерена и на този адрес: http://www.familien-wegweiser-regional.de/Elterngeld.73.0.html

Право на семейни обезщетения при пътуване в Европа
Правото на семейни помощи значително се различава в отделните страни. Затова е много важно осигуреното лице да знае коя страна отговаря за изплащането на тези обезщетения и при какви условия се придобива право да се получават. За повече информация: http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=849&langId=en

Страната, която отговаря за плащането на семейните обезщетения трябва да вземе в предвид периодите в осигуряване във всички страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, ако това е необходимо.

Ако семейството има право на обезщетение от повече от една страна, по принцип обезщетението ще се получава от държавата, която би трябвало да изплаща най-голямата сума при най-благоприятните условия.

Семейните обезщетения не могат да бъдат плащани 2 пъти за един и същ период или за един и същ член от семейството. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава десета
Безработица

Кога се придобива право на обезщетение за безработица?

Обикновено обезщетение за безработица
По принцип ако служител, работник или стажант остане безработен, има право на обезщетение за безработица при следните условия:

–          да се регистрира като безработен в бюрото по труда и кандидатства за обезщетение

–          да е безработен или е нает на работа за по-малко от 15 часа седмично

–          да е в състояние да работи, да е в готовност да приеме всяка подходяща работа, и активно да търси работа

–          да е работил поне 12 месеца през последните 2 години

Безработното лице е длъжно да преследва всяка възможност за намиране на заетост и трябва да изпълнява задълженията определени в споразумението за интеграция с Агенцията по заетостта.

Обезщетението за безработица няма да се изплаща след период от 12 седмици (Sperrzeit) ако без основателна причина лицето:

–          прекрати едностранно трудова заетост

–          откаже работа, която му се предлага от бюрото по труда

–          откаже да участва в разумна мярка, която да му помогне да си намери работа

Основна разпоредба за търсещи работа (обезщетение за безработица тип 2/социални помощи)
На следните обезщетения за безработица или добавки към тях имат право безработните от тип 2, ако са:

–          в състояние да работят

–          без средства за оцеляване

–          на възраст между 15 и 65 или 67 години

–          с местожителство в Германия

Лица, които не са в състояние да работят, живеещи с други без средства за оцеляване, които са в състояние да работят в ‘community of dependence’  (Bedarfsgemeinschaft), имат право на социални помощи, при условие, че не попадат в категорията на Книга XII от Социалния кодекс (Sozialgesetzbuch, SGB XII).

Какво се покрива?

Обикновено обезщетение за безработица
Обезщетението е в зависимост от заплатата, данъчната категория спомената в данъчната карта на лицето, и според това дали има деца или не.

За целите на изчисляване на обезщетението, средното дневно възнаграждание през последната година се взима под внимание, като има таван на обезщетението от 5 500€ за Западна Германия и 4 650€ за Източна Германия.

Получателите на обезщетение, които имат деца получават 67% от нетния си доход през периода, докато тези без деца 60%.

Продължителността на получаване на обезщетение зависи от осигурителния стаж и от възрастта, като лицата, които са се осигурявали задължително за безработица с 12 месеца стаж имат право на 6 месеца обезщетение, които са се осигурявали задължително за безработица 4 и повече години, могат да получават обезщетение за 24 месеца.

Основно обезщетение за търсещи работа
Основното обезщетение за търсещи работа е ориентирано към нуждите и отчита имущественото състояние, както и минималната сума необходима за гарантиране на минимума за оцеляване (трябва да бъдат покрити разходите за домакинството и за отопление).

Получава се еднократна сума, която да покрива разходите за храна, лична хигиена, домакинските уреди и ежедневните лични нужди.

Продължителността на получаване на обезщетението за търсещи работа по принцип е неограничено. На всеки 6 месеца обаче трябва да се докаже правото да се получава.

Други обезщетения
Докато лицето е безработно, схемата за безработица го осигурява за следните рискове:

–          за здраве (глава 2)

–          за дълготрайни грижи

–          за пенсия

Докато се получава обезщетение за безработица, лицето е осигурено и срещу злополука.

Няма законово регламентирани предпенсионни обезщетения в Германия, но колективни споразумения в много сектори включват такива.

Как се получава право на достъп до обезщетение за безработица?

Обикновено обезщетение за безработица
Лицето трябва да се регистрира в бюрото по труда и да кандидатства. Лицето е длъжно да информира незабавно бюрото по труда, в случай на промяна в обстоятелства, които биха имали ефект върху правото да се получава обезщетение (получаване на право на пенсия или намиране на работа)

Обезщетение за безработица тип 2/социални помощи
Докато получава обезщетения, лицето е длъжно да се отчита пред компетентната организация (бюро по труда, общност или упълномощени общински органи) ако е бил помолен. Ако не го направи без основателна причина, това може да доведе до тежки санкции под формата на редуциране на обезщетението и дори до загуба на право на обезщетение в случай не повторен отказ. По-строги са санкциите за получатели на обезщетения, които са в състояние да работят и са на възраст между 15 и 24 години, ако не изпълнят задълженията си.

Институцията отговорна за изплащането на обезщетения за безработица се произнася по молбите за обезщетение. Неспособността за трудова дейност се констатират от Агенцията по заетостта, и в случай на оспорване на решението от специална арбитражна комисия. Институцията отговорна за обезщетенията има външни изпълнители, които проучват качеството на живот и останалите обстоятелства.

Право на обезщетение за безработица при пътуване в Европа
Обикновено страната, в която лицето работи, отговаря за осигуряването на обезщетение за безработица. Специални правила важат за пограничните работници и други трансгранични работещи, които живеят в различна страна от тази, в която работят.

Периодите в осигуряване в страните от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария може да се взимат под внимание. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава единадесета
Минимални ресурси

Кога се получава право на обезщетение поради недостиг на ресурси?
Който е в невъзможност да се грижи за себе си благодарение на ресурсите, с които разполага – финансови (от доходи или собственост) или физически (възможност за трудова дейност) или с помощта на трета страна, има право да кандидатства за социално подпомагане, при условие, че живее в Германия.

Законодателството за социално подпомагане обхваща няколко области. Обезщетенията се получават от лица, които не получават достатъчно ресурси да си осигурят приемлив стандарт на живот, или не са в състояние да работят, или не получават достатъчно доходи, за да покрият нуждите на своето семейство (Bedarfsgemeinschaft), или не получават необходима подкрепа то други хора. В частност, хората под 65 годишна възраст, които не могат да покрият собствените си разходи и са временно неработоспособни, получават дневни добавки (Hilfe zum Lebensunterhalt) като част от социалното подпомагане. Лицата на възраст над 65 годишна възраст и онези, които са навършили 18 годишна възраст и не са в състояние да работят за постоянно, имат право да кандидатстват за пенсия ориентирана към нуждите, при напреднала възраст и на намалена способност за получаване на доходи (Grundsicherung im Alter und bei Erwerbsminderung). Безработните, които са в състояние да работят, но не разполагат с достатъчно средства за оцеляване могат да кандидатстват за обезщетение за безработица тип 2/социални помощи (виж глава 10).

Всички член на домакинството има право да кандидатства за социално подпомагане. Общата сума на подпомагането зависи от големината на семейството. Дохода и собствеността на кандидатстващия и съпруга(та) или партньора, които споделят едно домакинство се взимат под внимание при изчисляването на обезщетението.

Обезщетение при загуба на зрението и право на грижи
В зависимост от законодателството в отделните провинции в Германия, хората страдащи от частична или пълна загуба на зрението могат при определени условия да получават допълнително грижи. В някои провинции, при загуба на слуха и други тежки увреждания отново може да се кандидатства за подпомагане.

Какво се покрива?

Помощи
От 01.07.2009 г. основната фиксирана ставка (Regelsätze) е в размер от 359€ за цяла Германия. Размера на помощта зависи от възрастта и позицията, която заема бенефициента в домакинството:

–          100% от основната фиксирана ставка за главата в домакинството и за живеещо само лице

–          90% ако съпрузите или съжителите живеят заедно

Основната фиксирана ставка може да бъде допълнена със следното:

–          Добавки за специални грижи за някои групи (деца, семейства със самотни родители, бременни жени, хора в нужда поради болест и др.)

–          Еднократни обезщетения за дрехи (при бременност и раждане), еднократни обезщетения за обзавеждане на дома (включително домакински уреди) и за закупуване на екипировка за училищни пътувания продължаващи няколко дни.

–          Допълнителни училищни обезщетения: в началото на учебната година, учениците в основните и професионални училища получават 100€ за училищни приспособления в месеца на техния първи учебен ден.

Пенсиите ориентирани към нуждите при напреднала възраст и в случаи на намалена способност за получаване на доходи се получават за период от 12 месеца и след това трябва да се кандидатства за тях отново.

Как се получава достъп до обезщетенията?

Социално подпомагане
Институцията отговорна за социалното подпомагане взима решение относно подадената молба за подпомагане.

Право на социално подпомагане при пътуване в Европа
Някои специални непарични обезщетения могат да се получават само в страната, където бенефициента пребивава. Тези обезщетения са изброени в Анекс 2.

Правилата на ЕС за координиране важат само за социалното осигуряване, не и за социалното подпомагане. За повече информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Глава дванадесета
Дълготрайни грижи

Кога се получава право за получаване на дълготрайни грижи?
Правото на дълготрайни грижи в Германия имат задължително осигурените като част от системата за социално подпомагане.

Всеки, който е задължително или частно осигурен за здраве, автоматично има право на дълготрайни грижи при нужда. Схемата за социално подпомагане е универсална и отворена към всички, които отговарят на условията, в частност лицата, които имат нужда от грижи в резултат от физическо, емоционално или умствено увреждане или инвалидност, и се очаква да имат нужда от дълготрайни грижи за повече от 6 месеца, за да изпълняват ежедневните си дейности. В някои специфични случаи, лицата с по-малки потребности също могат да имат право на подобни грижи.

Условията и обезщетенията много си приличат в двете схеми. Но при задължителните схеми лицето трябва да има осигурителен стаж от 2 години, докато при социалното подпомагане няма такива условия. Основна разлика е също така е, че социалното подпомагане е възможно само в случаите на зависимост (лице, което има нужда от грижи, не може да понесе разходите за тях и няма други лица, които да му помогнат).

И двете схеми (statutory long-term care insurance и social assistance scheme) предвиждат изплащане на пенсии за покриване на разходите на членовете на семейството и други неформални грижи.

Какво се покрива?

Обезщетения в натура
Обезщетенията в натура включват:

–          Предоставяне на домашни грижи от амбулаторни центрове, или индивидуални гиржи

–          Предоставяне на грижи от денонощни центрове

–          Еднократни суми за покриване на разходите в домакинството

Стойността на тези помощи зависи от степента на зависимост на лицето и максималната сума от 1 510€.

Pflegevertretung представлява плащане на до 1 510€ за до 28 дни в една календарна година като заместител на лицето, което полага индивидуални грижи, ако то е в отпуска или е болно.

Допълнителни грижи са възможни за лица с деменция, умствени увреждания или психични заболявания.

Тези грижи не са ограничени със срок и се получават, докато лицето има право на тях.

Парични обезщетения
Размерът им варира според степента на зависимост на лицето. За категория III е равно на 685€ и може да се получават докато лицето отговаря на условията за получаването им.

Как се придобива право на дълготрайни грижи?
Лекарите в тясно сътрудничество с персонала ангажиран да оказва помощ определят потребността от дълготрайни грижи.

В процедурата за оценка се взимат под внимание 4 индикатора: лична хигиена, хранене, мобилност и стопанисване.

Право на дълготрайни грижи при пътуване в Европа
Дълготрайните грижи попадат към правилата за координиране на социалното осигуряване на ЕС по същия начин както тези за здравеопазване. Паричните обезщетения в случай на дълготрайни грижи се плащат според законодателството в страната, където е осигурено лицето, без значение от държавата, в която пребивава.

Дълготрайните грижи в натура включват здравеопазване, медицинско лечение, лекарства и болнична помощ и са според законодателството на страната, която лицето пребивава ако то е било осигурено в тази страна.

За допълнително информация: http://ec.europa.eu/social-security-coordination

Анекс 1
Полезни адреси и интернет сайтове

По-подробна информация за условията за получаване на обезщетения от системата за социално осигуряване може да се получи от публичните институции за социална защита.

Запитванията за ефекта от осигуряването в две или повече страни членки трябва да се адресират до:

Statutory health and long-term care insurance

GKV Spitzenverband, Abteilung

Deutsche Verbindungsstelle

Krankenversicherung – Ausland (DVKA)

[German liaison body for sickness insurance abroad]

Pennefeldsweg 12 c

53177 Bonn

Tel. (49-228) 95300

Hhttp://www.dvka.de

Accident insurance

Deutsche Verbindungsstelle gesetzliche

Unfallversicherung – Ausland

[Central Federation of Industrial Employers’ Liability Insurance Associations]

Alte Heerstr. 111, Postfach 2052

53757 Sankt Augustin

Tel. (49-2241) 231 01

http://www.dguv.de

Unemployment insurance and family benefits

Bundesagentur für Arbeit

[Federal Employment Agency]

Regensburger Straße 104

90478 Nürnberg

Tel. (49-911) 179 0

http://www.europaserviceba.de

http://www.arbeitsagentur.de

Liaison bodies for statutory pension insurance

Deutsche Rentenversicherung

http://www.deutsche-rentenversicherung.de

Greece, Liechtenstein, Switzerland, Cyprus

Deutsche Rentenversicherung Baden-Württemberg

76122 Karlsruhe

Tel. (49-721) 825 0

and

70429 Stuttgart

Tel. (49-711) 848 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-bw.de

Poland

Deutsche Rentenversicherung Berlin-Brandenburg

Knobelsdorffstr. 92

14059 Berlin

Tel. (49-30) 3002 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-berlin-brandenburg.de

Hungary

Deutsche Rentenversicherung Mitteldeutschland

Kranichfelder Straße 3

99097 Erfurt

Tel. (49-361) 482 0

Bulgaria

Deutsche Rentenversicherung Mitteldeutschland

Paracelsusstraße 21

06114 Halle

Tel. (49-345) 213 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-mitteldeutschland.de

Slovenia, Slovakia, Czech Republic

Deutsche Rentenversicherung Bayern Süd

84024 Landshut

Tel. (49-871) 81 0

Austria

Deutsche Rentenversicherung Bayern Süd

81729 München

Tel. (49-89) 6781 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-bayernsued.de

Denmark, Finland, Norway, Sweden

Deutsche Rentenversicherung Nord

Ziegelstraße 150

23556 Lübeck

Tel. 0451 485-0

Estonia, Latvia, Lithuania

Deutsche Rentenversicherung Nord

Platanenstr. 43

17033 Neubrandenburg

Tel. (49-395) 370 0

Ireland, United Kingdom

Deutsche Rentenversicherung Nord

Friedrich-Ebert-Damm 245

22159 Hamburg

Tel. (49-40) 5300 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-nord.de

Belgium, Spain

Deutsche Rentenversicherung Rheinland

40194 Düsseldorf

Tel. (49-211) 937 0

Hhttp://www.deutsche-rentenversicherung-rheinland.de

France, Luxembourg

Deutsche Rentenversicherung Rheinland-Pfalz

Eichendorffstraße 4-6

67346 Speyer

Tel. (49-6232) 17 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-rlp.de

Italy, Malta

Deutsche Rentenversicherung Schwaben

Dieselstr. 9

86154 Augsburg

Tel. (49-821) 500 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-schwaben.de

Portugal

Deutsche Rentenversicherung Nordbayern

Friedenstraße 12/14

97072 Würzburg

Tel. (49-931) 802 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-nordbayern.de

Iceland, Netherlands

Deutsche Rentenversicherung Westfalen

Gartenstraße 194

48125 Münster

Tel. (49-251) 238 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-westfalen.de

Liaison body for all countries once contributions have been paid to the insurer

Deutsche Rentenversicherung Bund

10704 Berlin

Tel. (49-30) 865 1

http://www.deutsche-rentenversicherung-bund.de

Liaison body for miners, railway workers and mariners

Deutsche Rentenversicherung Knappschaft-Bahn-See

[German pension insurance scheme for miners, railway workers and mariners]

Pieperstraße 14-28

44789 Bochum

Tel. (49-234) 304 0

http://www.deutsche-rentenversicherung-knappschaft-bahn-see.de

Анекс 2
Специални обезщетения

Някои обезщетения определени като  „special non-contributory cash benefits“ се получават само в страната където заинтересованото лице пребивава, затова не е възможно да се получават извън Германия. Тези специални обезщетения са:

–          Допълнителен доход за възрастни и за лица с намалена възможност да получават приходи съгласно глава 4 от книга 12 на Социалния кодекс

–          Обезщетения за покриването на разходите за издръжка за търсещи работа, освен ако изискванията за получаване на добавки към обезщетението за безработица (чл. 24 от Книга 2 на Социалния кодекс) са изпълнени.

Настоящата анкета има за цел да установи запознатостта на гражданите с дейността на задължителните частни пенсионни фондове в България. Въпросите са отправени към родените след 1959 г. и принудени със закон приет 1999 г. да внасят осигуровки в частен пенсионен фонд. Събраната информация ще бъде използвана с научни цели.

За да участвате в анкетата натиснете тук

Благодарим за участието!