Alexander Todorov Network

Бъдещето на частните пенсионни фондове – по модела на осигурителния принос

Настоящето е предложение за преоткриване на понятието частен пенсионен фонд. тъй като на пазара за спестявания и инвестиции има ниша, която в момента стои незапълнена.

Първо, кои са най-популярните частни инвестиции в момента:

–          Банките – клиента си влага парите, сключва договор с банката да получи определен фиксиран дивидент(лихва) след определен период от време, традиционно до 1 година, след което може да си получи парите обратно заедно с дивидента. Банката взима назаем парите на клиента и трябва да ги инвестира доходоносно като отпусне кредит при по-голяма лихва от тази, която плаща на същия този клиент, за да може да се издържа и да печели. Проблемите на банката не са толкова важни в случая, колкото каква е инвестицията на клиента – влага номинално пари, ще получи гарантирани номинално пари + номинална лихва на падеж.

–          Взаимните фондове – при този тип продукти клиента инвестира средства в дялове от взаимния фонд. Предварително му е дадено да прочете, че „инвестицията не гарантира доходност и стойността на дяловете може да се понижи“. Обаче клиента може да очаква хубави времена в икономиката, да не може сам да инвестира на борсата – купува си дялове от фонд и започва да чака по-висока доходност от например банковия депозит, като има право по всяко време да си изтегли парите. Няма го ограничението „падеж“ при банките, но пък го има персоналния риск и не знае колко пари ще са му останали на следващия ден

–          Застрахователни продукти – клиента сключва договор със застраховател, прави инвестиция в застраховка и при нежелано събитие може да получи несъразмерно по-голяма доходност от направеното вложение. В случая обаче клиента не иска събитието да се случи, а тази голяма доходност реално би била компенсация за настъпилите нежелани събития. При изтичане на договора и ненастъпване на събитието, клиента може да си получи парите, които е влагал номинално и в зависимост от договора е възможно да получи и някакъв дивидент (лихва) отново номинално.

–          Задължителни частни пенсионни фондове – при тях клиента най-вероятно не е сключвал договор с частен фонд, а е бил разпределен принудително служебно. Какво предлага задължителния частен пенсионен фонд? Да прибира задължително 5% от дохода при всички случаи, а когато се пенсионира лицето, да му изплаща някаква пенсия. Няма гаранция за размера на пенсията, дори и в номинално изражение. Принудително иззетите пари не могат да бъдат изтеглени до пенсиониране. Този продукт дублира функциите на взаимните фондове, с разликата, че те са по желание може да се инвестира всякаква сума, а не точно 5% от доходите до края на кариерата, и човек може да си изтегли парите по всяко време. В случая няма желание, всичко става принудително, парите не могат да бъдат изтеглени за десетилетия напред. Този продукт е натрапен в кодекса за социално осигуряване, при положение, че не е социално осигуряване. Не е и лична инвестиция, защото всичко става по принуда. Задължителните частни пенсионни фондове нямат бъдеще, но и тази статия не е предназначена за тях.

До тук първите 3 продукта са уникални по своите функции. Банки, фондове и застрахователи предлагат различен тип инвестиции, с различен риск и номинална доходност. Всичко обаче е номинално. А на пазара за инвестиции има нужда от продукта „искам нулева реална доходност“, който никой от тях не предлага.

Това е една прекрасна пазарна ниша и въпреки, че може да се реализира и от банкови институции, би била много подходяща за модерни частни пенсионни фондове, които разбира се са доброволни и хората са ги избрали не за доходност, а за да са спокойни, че каквото спестят в тях, когато се пенсионират или по-рано, ще получат в реална стойност същите пари. Ето това биха били истинските модерни частни пенсионни фондове. Те трябва да отговарят на следните няколко правила:

–          В края на всяко тримесечие трябва да постигнат нулева реална доходност, ако не го направят, дружеството, което ги управлява трябва да плати разликата за своя сметка.

–          Длъжни са да поддържат резерви, в размер не по-малко от 10% от стойността на активите, които управляват

–          Нямат право да събират никакви такси, ще се издържат от доходността, която постигат

–          Продукта, който предлагат на клиентите си е „нулева реална доходност“, затова всичко, което постигнат над това, и след като задължително отделят 10% към резервите на фонда, ще е печалба преди данъци за управляващото дружество.

–          По тази причина, клиентите няма да купуват дялове, а ще инвестират реални пари. Когато решат да изтеглят парите си, те трябва да получат гарантирано отново пари със същата покупателна стойност.

–          Един път годишно всеки ще има право да си изтегли част или цялата инвестиция в реално изражение без санкции, ако го направи по друго време санкцията ще бъде, че средствата ще бъдат възстановени в номинален размер, колкото са били на предходната дата, когато е имал право да изтегли инвестицията.

–          При пенсиониране частния пенсионен фонд не изплаща пожизнена пенсия, веднъж годишно пенсионера ще има право да изтегли част от парите си, което на практика ще представлява добавка към държавната му пенсия. Това ще си бъдат неговите си пари, които е спестявал и те ще бъдат със същата покупателна стойност по всяко време.

Такъв продукт действително би имал много почитатели, защото ще е единствения частен продукт на пазара, който гарантира сигурност срещу инфлацията. Банките може да дават по-големи или по-малки лихви от инфлацията. Това не се знае предварително, тъй като в договора всичко е в номинални стойности. Тоест инвестиралия в модерен частен пенсионен фонд (който пази парите във времето) може и да има пропуснати ползи, тъй като лихвата на банката би могла и да бъде по-висока от инфлацията, докато фонда ще възстанови на клиента точно сумата, с която се покрива инфлация и нищо повече. Предложения нов модел частни пенсионни фондове се различават много и от взаимните фондове, тъй като предлагат никакъв риск и реална доходност 0, докато взаимните фондове могат да реализират много по-висока доходност от нулевата реална, но инвестицията би могла и да се обезцени. „Риск печели, риск губи“. Що се отнася до пенсионен фонд обаче, риск за стойността на парите е недопустимо да има. Продукта би бил уникален точно с нулевия риск и точно от там биха дошли многобройните клиенти, които искат да спестяват спокойно, знаейки, че няма да станат по-богати, отколкото са в момента, но поне каквото могат да купят с парите си, ще могат да го купят и след 1 година, или след 5 години, или след 40 години. Нито повече, нито по-малко.

Тъй като все пак държавна институция (НСИ) дава официалните данни за размера на инфлацията, който ще е изключително важен за дейността на новите модерни частни пенсионни фондове, съществува някакъв риск върху държавни чиновници да бъде упражнен натиск, за да показват, че инфлацията е по-ниска от действителната. Само че в случая при подобни опити, това би било пагубно за бранша, защото хората веднага ще усетят и ще изтеглят инвестицията си. А загуби ли се веднъж доверието в такъв продукт с голям потенциал, няма дълго време да се върне. Затова бъдещето на частните пенсионни фондове е да предлагат точно този продукт и никога да не си помислят, че ще могат да шмекеруват. Задачата им ще е единствено да правят колкото се може повече печалба, материалния интерес в действителност е за тях. До нулевата реална доходност парите са на клиентите им, всичко над нея е печалба за управляващите фонда. В този случай действително ще се откроят добрите фонд мениджъри, защото лошото управление много бързо би довело да прекратяване на дейността на фонда, тъй като всяка доходност под нулевата трябва да се плати от управляващите фонда. Парите на хората не могат да се губят или обезценяват.

Едно предизвикателство за частните пенсионни фондове, което ще остави на пазара най-добрите от тях. Останалите ще се занимават с нещо по-подходящо за качествата и възможностите, които имат.

Или как държавата може да се докара до положение над 3 милиона човека да заведат дела в съда в Страсбург за нанесени вреди.

На 17 декември 1999 г., на второ четене, криминални лобисти криещи се зад фасадата на народни избраници приемат „Кодекс за социално осигуряване“ (КСО), по онова време носещ друго славно име, влязъл в сила от 2000 г. и защитаващ всичко друго, с изключение интересите на населението.

Разбира се не е било за първи път да се приеме лош закон, но поне като се приемат закони, те трябва да са законни. Най-малкото да не противоречат на Конституцията в страната. А въпросния КСО е в много тежки противоречия и над 10 години не им е обърнато внимание.

Конституцията казва:

„Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.“

Значи КСО като друг закон е по-нисш и не може да противоречи на конституцията. Това е важно да се знае за начало, защото след малко ще стане ясно, че КСО още от 2000 г. противоречи на конституцията.

Конституцията казва:

„Чл. 6. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“

В КСО пише:

Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2020 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.

Нещо, което не е чак толкова страшно и някакси е обществено приемливо, но има ограничаване на правата по признак пол, което е нарушение на Конституцията и всички мъже имат право да съдят държавата за дискриминация. Разбира се това е съвсем малка дреболия, но и малкото нарушение е нарушение.

Но има и друго, в кодекса за социално осигуряване е предвидено, че има таван на осигурителния доход, което означава, че по признак имуществено състояние (високи доходи) – данъчно-осигурителното бреме на практика намалява. Социално подпомагане за високи доходи?

Плоски данъци? Или нещо друго?

Конституцията казва:

„Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“

В КСО пише:

„Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2007 г., в сила от 01.10.2007 г., изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва:

1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) 17,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за работещи при условията на I или II категория труд и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 20,8 на сто;

2. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) 12,8 на сто за фонд „Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., а за работещи при условията на I или II категория труд и за тези по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт – 15,8 на сто;“

Тук има дискриминация по възраст, която не е забранена от конституцията, но излиза, че не всички граждани са равни по права, освен това дискриминацията по възраст е забранена от закона за защита от дискриминация. Изглежда родените след 1959 г. са облагодетелствани да плащат по-малко данъци(осигуровки)? Радост голяма, нещо хубаво направено за младите? Ама не съвсем.

В КСО пише:

Чл. 127. (1) (В сила от 1 януари 2002 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа.

(3) За лицата по ал. 1 индивидуалният коефициент по чл. 70 се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсалния пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ по ред, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 157. (1) (Изм. – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване е:

1. за универсален пенсионен фонд:
а) за 2005 г. – 3 на сто;
б) за 2006 г. – 4 на сто;
в) от 2007 г. – 5 на сто;

Тези, които са се радвали, че за младите родени след 1959 г. е направено нещо хубаво да плащат по-малко данъци(осигуровки), въпреки, че би било незаконно, няма за какво да се радват. Родените след 1959 г. не плащат по-малко данъци, а плащат 5% от доходите си под формата на данъци (задължителната осигуровка на практика е вид данък) вместо на държавата (а данъци може да събира само държавата), в полза на частни корпорации – допълнително задължително.

И това не е всичко, тъй като родените след 1959 г. са принудени от държавата да плащат данъци в полза на частни корпорации, според чл. 127, ал. 3 от КСО, индивидуалния им коефициент се намалява пропорционално и те ще бъдат лишени от значителна част от държавната им пенсия.

Конституцията казва:

Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

Питал ли е някой родените след 1959 г. дали искат да плащат данъци в частна полза и да се лишават от част от държавната си пенсия? Не. Отнемат се права на част от населението (родените след 1959 г.) със закон, който е по-нисш от Конституцията, което е противоконституционно.

Като ще се отнемат права, по-законно щеше да е да се отнемат на всички права, а не така дискриминация по възраст да има. Тоест всички, включително и родените преди 1960 г. би трябвало да плащат данъци в частна полза (в така наречените „универсални пенсионни фондове“).

Само че изобретателите на лобисткия КСО почнал да действа през 2000 г. не са го направили така. Има една проста причина за това. Официално се казва, че „няма да има време да се натрупат достатъчно средства“, като се смята, че става дума да се натрупат добри пенсии за хората. Обаче нещата стоят малко по-иначе:

Ето колко пари са натрупали съвкупно задължителните частни пенсионни фондове за родените след 1959 г., от както съществуват – Колко струват на България задължителните „частни пенсионни фондове“

Натрупали са над 400 милиона лева загуба сегашни пари или повече от 11,7% загуба от каквото е платено като данъци в полза на частни корпорации. Доходност никаква, загуба от всякъде.

Внимание сега – лобистите през 1999 г. са планирали не всички да са принудени да се лишават от доходи в полза на частни фондове, а само родените след  1959 г., и не по друга причина, а защото ако всички се „осигуряват“ задължително в частни пенсионни фондове, то хората на възраст 1 година преди пенсия, много скоро ще трябва да си поискат парите и да почнат да получават пожизнена пенсия. Това също така означава, че много скоро не малка част от хората щяха да разберат, че има нещо гнило със задължителните частни пенсионни фондове – Може ли да ми дават допълнително, а да получавам по-малко?

Никой разумен лобист не би допуснал такава голяма грешка, само година след прекарването на лобистки закон, да се разбере за измамата. Затова тъй като „няма да има време да се натрупат достатъчно средства“, само родените след 1959 г. ще плащат данъци в частна полза. Същинската идея е за измамата да се разбере не още през 2001 г. и да се прекрати веднага, а първите пенсионери да си поискат пенсията 20 години по-късно (това са жените родени 1960 г., които ще се пенсионират на 60 през 2020 г.), за да има време „да се натрупат достатъчно средства“. Само че не по сметките на данъкоплатците, тъй като е видно, че те са 11,7% на загуба, но тази загуба е била печалба за някой друг и това стои зад приказката „да се натрупат достатъчно средства“… преди да се разбере за измамата. В действителност лобистите не са планирали някога тези задължителни частни пенсионни фондове да плащат пенсии, а само да се отлага във времето момента, в който се разбира измамата и се предприемат мерки да бъдат закрити, за да се спрат загубите за населението.

А тези загуби трябва да се поемат от някой. И разбира се Конституцията дава отговора:
„Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“

Значи спокойно, задължителните частни пенсионни фондове ще губят парите, а после държавата ще плати за вредите, както стана със задължителните професионални фондове, които трябваше да плащат, но държавата плаща. И нямаше да е проблем, ако държавата беше самостоятелен субект, но няма такова нещо. Когато държавата плаща, то е за сметка на данъкоплатците. Затова вредите причинени от задължителните частни пенсионни фондове рано или късно ще бъдат платени от данъкоплатците.

Конституцията казва:

„Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

Със съществуването на задължителни частни пенсионни фондове, които уж дават нещо допълнително като пенсия, се нарушава конституцията, защото трябва да има свободна стопанска инициатива, трябва да се предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и да се защитава потребителя. Тъй като в КСО се казва, че потребителите имат „лични сметки“, то това означава, че те са вид инвестиция. При това положение:

1. потребителя трябва сам да реши, че иска допълнителна пенсия, а не да му се натрапва със закон от държавата и не за сметка на допълнителната пенсия да му се реже от държавната. Това не е никаква допълнителна пенсия, след като ще се лишава от част от държавната. Конституцията е нарушена.
2. като се лишават хората от доходи с принудително „спестяване“ (без никаква гаранция за нищо) в задължителни частни пенсионни фондове, което води до сигурна загуба, се лишава пазарът за алтернативен тип спестяване и инвестиции, тъй като в хората са останали по-малко пари. Алтернативен тип инвестиции са например безрисковия банков депозит, който е гарантиран от държавата, взаимните фондове, където всеки може да инвестира свободно и да прекрати инвестицията си по всяко време ако реши, различни видове застраховки и всякакъв друг вид алтернативна инвестиция. Конституцията е нарушена и по тази алинея заради законодателна пречка гражданите да инвестират свободно в каквото желаят, при положение, че изобщо искат да инвестират, а парите не са им жизненоважни за оцеляването.
3. конкуренцията на задължителните частни пенсионни фондове е нелоялна спрямо всички останали сектори. Те не предоставят никакви гаранции за доходност и сигурност на инвестицията, каквато дават например банките, подбиват пазара с лош задължителен продукт. Не дават гъвкавостта на взаимните фондове по всяко време да можеш да си прибереш парите, а напротив – парите са блокирани в инвестицията задължителен частен пенсионен фонд за десетилетия напред – нелоялен подбив на пазара с лош задължителен продукт. Задължителните частни пенсионни фондове не предлагат и услугите на застрахователните компании, които при събитие дават много големи обезщетения, а и в същото време номиналната инвестиция в застраховка е гарантирана и дори дава номинално някаква гарантирана доходност – отново подбив на пазара с лош задължителен продукт с държавна протекция.
4. през 2008 г. имаше задължителни частни пенсионни фондове, които загубиха до 30% от парите на своите принудително придобити клиенти. Държавата по никакъв начин не защити интересите на потребителя. Загубите си останаха за него. Конституцията отново е нарушена.
5. злоупотребата с монополно положение на сектор принудителни задължителни частни пенсионни фондове отново е налице. Не са в равнопоставено положение на задължителните частни пенсионни фондове, нито банките, нито взаимните фондове, нито застрахователните дружества, тъй като трябва да се борят за клиенти предоставяйки по-добра и/или гъвкава услуга, докато задължителните частни пенсионни фондове прибират парите наготово и гарантирано. Злоупотребата с монопол при това положение е повече от явна.
6. Също така национална агенция по приходите се грижи да събере принудителните вноски в задължителни частни пенсионни фондове. Тоест това може да се тълкува като нерегламентирана държавна помощ, защото е на практика точно нерегламентирана държавна помощ.

В такъв случай има всички основания да бъде сезиран конституционния съд, за да се закрият незабавно задължителните частни пенсионни фондове, държавата да плати за щетите еднократно, както е по конституция и повече експерименти с населението да не се правят.

Тъй като само депутати и президент могат да сезират конституционния съд…, а и стана ясно, че самия конституционен съд се грижи за интересите на частните фондове, но не и за интересите на хората, по-реалистично изглежда да започнат да се завеждат колективни дела срещу държавата в съда в Страсбург. Над 3 милиона са хората, които имат пълно основание да съдят държавата за нарушаване на Конституцията, за нанесени вреди и лишаване от права.

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове

От този адрес всеки може да си изтегли напълно безплатно ексел таблица калкулатор за пенсии, която показва на родените след 1959 г. и насилени със закон да внасят към днешна дата 5% от доходите си под формата на данъци в полза на задължителни частни пенсионни фондове, какъв е резултатът от съществуването на тези фондове. Този калкулатор изчислява ефекта от съществуването на „универсалните пенсионни фондове“(засягащи всички родени след 1959 г.) и не се занимава с другия вид задължителни частни пенсионни фондове, а именно „професионалните“, където са задължени да плащат още допълнително средства работодателите на работещите при първа и втора категория труд.

С калкулатора се работи много лесно, нужно е единствено човека, желаещ да види личния си резултат да погледне в страницата на НОИ месец по месец какъв е осигурителния му доход от 2002 г. За достъп до страницата е нужно лицето да има персонален код за електронен достъп, който се издава от НОИ безплатно. Който няма такъв код е достатъчно да отиде до териториалното поделение на НОИ(за София адреса е: бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64), да попита портиера къде издават кодове за електронен достъп. След като любезно бъде упътен за стаята, ще получи кода си и след това ще може с ЕГН и този код да достъпва от всяка точка на света електронната система, където месец по месец се записва какъв е осигурителния му доход.

Друга необходимост е лицето да знае каква сума е останала в личната му сметка в задължителен частен пенсионен фонд, където e бил насилен да внася вероятно без да знае 5% от доходите си към днешна дата всеки месец. В случай, че не знае кой е неговия принудителен частен пенсионен фонд, трябва да се обърне към териториалното поделение на НАП, за да попита къде са го разпределили. Съгласно чл. 137, ал. 4 от „Кодекса за социално осигуряване“ лицата, неизбрали универсален пенсионен фонд се разпределят служебно съгласно Инструкция № 1 от 2006 г. за реда и начина за служебно разпределение на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Пише се молба свободен текст до НАП за уведомяване къде е разпределено лицето служебно.

След като стане известно кой е принудителния задължителен частен пенсионен фонд, трябва да се отиде в някой от клоновете му и да се поиска парола за достъп до така наречения индивидуален акаунт, където може да се проверява колко пари са останали по сметката.

Разполагайки с тази информация ще може да се ползва калкулатора и да се изчислят ползите(щетите) от съществуването на принудителни допълнителни частни пенсионни фондове.

Инструкция за ползване на калкулатора:

1. За ползването на файла е необходима версия на Microsoft Excel 2007 или по-нова. Общо правило е, че само където има бели полета, може да се въвежда информация. Който ползва Office 2003, за да работи с таблицата ще трябва да си инсталира Microsoft Office Compatibility Pack
2. В таба Calculations в колоната “C” – Осигурителен доход, се въвежда месец по месец осигурителния доход на лицето.
3. Колоната “B” – Индекс, е актуализирана с индекса на инфлацията до месец май 2011 г. След това ще трябва да се актуализира ръчно от сайта на НСИ. Когато инфлацията за даден месец спрямо януари 2002 г. е 50%, тогава индексът в колона „B“ е равен на 1.500. Ако инфлацията за даден месец спрямо януари 2002 г. е 75,7%, тогава индексът в колона „B“ за съответния месец е равен на 1.757 и т.н.
4. В колона “D” – ДОО е вноската, която плащат хората, които не са насилени да внасят допълнително-задължително в частен пенсионен фонд(родените преди 1960 г.). Размерът й от 17,8% трябва да се актуализира, ако в бъдеще през следващи години вноската е различна.
5. В колона „Е“ – ДОО2 е вноската за фонд „Пенсии“ за родените след 1959 г.
6. В колона „H” – СОД в страната, се въвежда средния осигурителен доход в страната през всеки месец. Екселската таблица по отношение на тази колона е актуална към април 2011 г. След този месец информацията се взима от сайта на НОИ
7. В квадрат U1 трябва да се въведе индекса на инфлацията към месеца, в който се правят изчисленията. Информацията се взима от сайта на НСИ
8. В квадрат U2 се въвежда колко пари са останали по личната сметка в задължителния частен пенсионен фонд
9. В квадрат U3 се въвежда за колко месеца частния пенсионен фонд ще изплаща пожизнена пенсия. Както е сложено на 220 месеца, тази стойност само може да се увеличава с наближаване момента, в който частните фондове трябва да почнат да плащат, и всички започват да разбират какви пенсии ще предложат
10. В квадрат U4 се въвежда средномесечния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца, числото се взима от колона „I” – СОД 12
11. След това се отива на таб Results, където лъсва страшната истина. Там ще пише индивидуално каква доходност(щети) е нанесъл принудителния частен пенсионен фонд, каква пенсия ще получава щастливеца, който не е ползвал услугите на задължителни частни пенсионни фондове, както и каква пенсия ще получава този, който е бил насилен да му се изземват към 2011 г. 5% от доходите в полза на частни корпорации.
12. Много е важно да се допълни, че калкулатора смята само пенсията заслужена и погубена заради принудителните частни пенсионни фондове, така че вноските за пенсии преди 2002-ра година, когато ги няма принудителните частни пенсионни фондове не влизат в сметките.
13. Резултатите са индивидуални за всеки, възможни са минимални отклонения от закръгляванията и са напълно неангажиращи

Тъй като мнозина ще са любопитни приблизително какви резултати се получават, в таблицата по-долу е направен експеримент с напълно фиктивно лице, което теоретично се осигурява всеки месец при средния доход в страната. Принудителния му задължителен частен пенсионен фонд е реализирал средната реална доходност от минус 11,7% и резултатите от януари 2002 г. до април 2011 г. са следните:

Както се вижда много добре от таблицата, не само, че няма никаква допълнителна пенсия, но заради принудителните частни пенсионни фондове при тези обстоятелства лицето е на минус. И загубата изглежда толкова минимална единствено, защото вноската в задължителен частен пенсионен фонд е била несъизмеримо по-малка и държавата успява да покрие пораженията, но въпреки всичко резултатът е загуба. Интересен факт е, че дори задължителните частни пенсионни фондове да бяха постигнали нулева реална доходност, а не да загубят стотици милиони лева, отново бъдещите пенсионери биха били на загуба, отколкото ако тези фондове не съществуваха и се разчиташе единствено на държавната пенсия.

Нещо немислимо – оказва се, че частен сектор е по-неефективен от публичния. На всичкото отгоре по-добрите резултати на държавата, дори и по дефектния модел на осигурителния стаж, успяват в голяма степен да замаже трагичните резултати на принудителните частни пенсионни фондове, по-известни като данък ДЗПО в полза на частни корпорации и само затова загубите изглеждат така минимални. Е това не е истина, по простата причина, че задължителен частен пенсионен фонд няма как да бъде причисляван към частния сектор. Щом задължително ще прибира парите, това са си чисти данъци, които обаче отиват в частна полза, което е криминално.

Може ли да ми дават допълнително, а да получавам по-малко? Може, ако „допълнителното“ е от задължителен частен пенсионен фонд.

За десет години дейност, абсолютно никаква полза за населението, само вреди

Да закрием задължителните частни пенсионни фондове