С развитието на технологиите, възможностите на човека се увеличават непрекъснато. Появи се идеята и да се гласува електронно.
Какво би трябвало да бъде електронното гласуване?
Стоиш си в къщи, включваш си електронния подпис, отиваш на някакъв сайт и си избираш предпочитаната партия. Ако си в България – удобство, няма нужда да ходиш до избирателните пунктове. Ако си в чужбина – удобство, няма нужда и държавата да плаща за откриване на избирателни пунктове в чужбина, пари ще се спестят.
Всичко много хубаво, но когато някой предлага въвеждане на електронното гласуване в България, или не е добре запознат с рисковете или има някаква скрита цел, много по-различна от улеснението да се гласува от къщи, или похвалния стремеж да се пестят пари като не се откриват избирателни секции в чужбина. И разбира се, много е просто всичко:
Да предположим, че дадено криминално лице, криминална партия, искат да си купят гласове. Тъй като отпада възможността да се шмекери с разни знаци и цветове химикали по бюлетините от тази година, трябва да се намери начин да се купуват гласове скрит зад благородните намерения да се пестят пари и да се създава удобство на хората. Електронното гласуване е най-лесния начин за купуване на гласове.
Криминалното лице(лица, наети от криминални партии) приготвя(т) по 50 лева на желаещите да продадат гласа си, приготвят се и по още 50-60 лева да им се купи по един електронен подпис. Разбират се в деня на изборите електронния подпис да бъде предоставен назаем за малко. Наемат се професионални електронни гласоподаватели, които ще имат 1 изборен ден да гласуват 100-200 пъти с различни електронни подписи срещу възнаграждение.
Този сценарий изглежда невъзможен може би?
Тогава нека да си припомним изборите за песен на Евровизия от последните години. Там гласуването е електронно, с смс-и. Нормалните хора си гласуват по един път. Обикновено има хубави песни и сякаш е ясно, че няма начин най-хубавата песен да не спечели. Обаче какво се оказва – някакъв тотален провал излиза победител, при това с огромна преднина. Хората се чудят как е възможно, толкова ли е изпростяло населението, направо дай да се емигрира в такъв случай. В случая обаче причината за странните резултати са, че докато нормалните хора си гласуват по 1 път, то в големи помещения се наемат така наречените смс-гласоподаватели с бързи пръсти, които гласуват срещу възнаграждение по колкото им пръстите издържат пъти, с различни телефони и сим карти.
Разни клоуни от вида „меркантилна проститутка“ напоследък споменаха, че електронното гласуване е много хубаво нещо. Ето, 3 милиона българи се били преброили електронно, без фалшификации, при това без електронен подпис дори, значи и електронно гласуване може да се проведе. Е да, но се забравя, че при електронното преброяване самоличността на подалия данните е явна, освен това преброител специално ходи до преброеното лице на адреса, където живее, за да получи код, който да удостовери, че подадените данни са от съответното лице, а не ги е подал някой друг.
Електронно преброяване и електронно гласуване са много различни неща, защото при преброяването самоличността трябва да е известна, а при гласуването – това му е ценното, че вотът е таен, което не може да стане по никакъв друг начин, освен с ходенето и пускането на хартиената бюлетина, но това не пречи на клоун от вида „меркантилна проститутка“ да лобира с цялата си наглост да се даде на практика 100% сигурност за купуване на гласове и превръщането на изборите в гласуване на избори за песен на Евровизия и „бизнесмени“ да си наемат лица с бързи пръсти, които да гласуват многократно за бъдещ лобист в парламента, или в общината, или като „държавен глава“ и т.н.
Разумът все пак на хората надделява. Технологиите са много голямо удобство, но електронното гласуване е невъзможно, защото би означавало край на всякакви демократични избори.
Alexander Todorov Network 
юни 28, 2013 в 19:15
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2104095
януари 1, 2013 в 20:49
[…] на третата българска държава Електронното гласуване Кой се страхува от знака “Х” и синия химикал Как да се […]
септември 21, 2011 в 07:49
Тодоров, а електронното преброяване също беше голям майтап. Жената ме преброява електронно и като не намира къде да пише ,че аз съм регистриран в друг град ,а не в София /защото в другия град работя ,а и живея в собствения си апартамент// ,ме пише в София.Идва преброителят в апартамента и ме пита дали съм се преброил -казвам да , и питам как да оформим това,че все пак живея в апартамента. Ще го пишем, казва,празно жилището. Да ,ама не е така.Колкото живея в къщата със семейството,толкова и а партамента в другия град. А за вилата и наследствената къща въпрос нямаше? Как тогава имат данни за собствеността на хората? А някои манипулатори ще ми казват нещо за честността на електронното гласуване.Честно,честно ,ама колко да е честно.
септември 4, 2011 в 14:06
Дам, такъв ни е манталитета че наистина ще се злоупотребява.
Един ЕП струва 24 лв с ДДС за физически лица. На тези които им трябва да правят масово гласуване им трябва един четец на карти, така че 24 лв ще им струва на партиите сигурността, че гласът на човечеца ще бъде подаден към тях.
Разпечатват един лист с инструкции на хората в по-бедните райони какво да направят за да си изкарат електронен подпис и им дават 30 лв. Още 30 лв за гласуването, защото занимавката за тях е малка. По 10-15 лв на тези които намират хора, и да кажем още 5 лв общи разходи, и ето ти един 100% сигурен глас за 75-80 лв. Мисля че тази цена доста ги устройва партиите.
Един сръчен компютърджия би трябвало да му отнема от 1 до 2 мин макс за едно гласуване, при 10 часа възможност за гласуване, това прави между 300 и 600 гласа един човек да направи. Ако му плащат по 2 лв на глас, въобще няма дори да мига за да направи повече гласове ;–). Аз даже се замислям че при добра организация от моя страна мога да наредя 3-4 компютъра и да постигна да речем 1500-2000 гласа за 10 часа, геймърския ми нюх се обади ;–)
Та според мен, единствения вариант електронното гласуване да е по смислено и да не се злоупотребява е електронното гласуване да се направи с някакво забавяне или примерно изискване за въвеждане на код изпратен по SMS/IVR – защото някой ако ми даде 1500 подписа и ми каже 2-3 лв на глас, веднага ще се хвана.
август 2, 2011 в 09:17
Александъре, предприеми действия за техническото си ограмотяване, вместо да говориш врели некипели. ‘Съвестни’ програмисти не са пререквизит за качествено електронно гласуване, най-малкото. Изхождаш от грешна фактология, както и разсъжденията са ти супер повърхностни.
август 2, 2011 в 09:57
Няма грешна фактология, има ли електронно гласуване, пазарувачите на гласове ще си накупят електронни подписи, дават по кебапче и кюфте на неграмотни лица и си гласуват електронно от тяхно име без абсолютно никакви проблеми.
юни 7, 2011 в 21:44
С извинение, но си технически неграмотен и поради тази причина си правиш грешни изводи. Няма никакъв проблем електронния подпис да послужи само за удостоверяване на личността, че тази личност няма да може да гласува повече от един път и едновременно вотът да е анонимен/таен.
юни 8, 2011 в 07:42
Хайде де ;-). Но да предположим, че програмистите са съвестни хора и вотът ще е таен. Какво пречи някой да обяви неофициално, че купува гласове по 50 лева? Накупува по един електронен подпис на желаещите и го ползва в деня на изборите. Кой ще го спре? След това – ха, неговия кандидат станал президент примерно. Не беше ли нещо подобно станало на някои избори за Евровизия?
И да, срещу всеки електронен подпис ще стои един човек, който е продал гласа си за 50 лева. Обаче купувачите ще решат за кой „да гласува“ продалия гласа си. И като не е нужно и да се ходи до урните, купуването на гласове няма да има повече никакъв проблем