С развитието на технологиите, възможностите на човека се увеличават непрекъснато. Появи се идеята и да се гласува електронно.
Какво би трябвало да бъде електронното гласуване?
Стоиш си в къщи, включваш си електронния подпис, отиваш на някакъв сайт и си избираш предпочитаната партия. Ако си в България – удобство, няма нужда да ходиш до избирателните пунктове. Ако си в чужбина – удобство, няма нужда и държавата да плаща за откриване на избирателни пунктове в чужбина, пари ще се спестят.
Всичко много хубаво, но когато някой предлага въвеждане на електронното гласуване в България, или не е добре запознат с рисковете или има някаква скрита цел, много по-различна от улеснението да се гласува от къщи, или похвалния стремеж да се пестят пари като не се откриват избирателни секции в чужбина. И разбира се, много е просто всичко:
Да предположим, че дадено криминално лице, криминална партия, искат да си купят гласове. Тъй като отпада възможността да се шмекери с разни знаци и цветове химикали по бюлетините от тази година, трябва да се намери начин да се купуват гласове скрит зад благородните намерения да се пестят пари и да се създава удобство на хората. Електронното гласуване е най-лесния начин за купуване на гласове.
Криминалното лице(лица, наети от криминални партии) приготвя(т) по 50 лева на желаещите да продадат гласа си, приготвят се и по още 50-60 лева да им се купи по един електронен подпис. Разбират се в деня на изборите електронния подпис да бъде предоставен назаем за малко. Наемат се професионални електронни гласоподаватели, които ще имат 1 изборен ден да гласуват 100-200 пъти с различни електронни подписи срещу възнаграждение.
Този сценарий изглежда невъзможен може би?
Тогава нека да си припомним изборите за песен на Евровизия от последните години. Там гласуването е електронно, с смс-и. Нормалните хора си гласуват по един път. Обикновено има хубави песни и сякаш е ясно, че няма начин най-хубавата песен да не спечели. Обаче какво се оказва – някакъв тотален провал излиза победител, при това с огромна преднина. Хората се чудят как е възможно, толкова ли е изпростяло населението, направо дай да се емигрира в такъв случай. В случая обаче причината за странните резултати са, че докато нормалните хора си гласуват по 1 път, то в големи помещения се наемат така наречените смс-гласоподаватели с бързи пръсти, които гласуват срещу възнаграждение по колкото им пръстите издържат пъти, с различни телефони и сим карти.
Разни клоуни от вида „меркантилна проститутка“ напоследък споменаха, че електронното гласуване е много хубаво нещо. Ето, 3 милиона българи се били преброили електронно, без фалшификации, при това без електронен подпис дори, значи и електронно гласуване може да се проведе. Е да, но се забравя, че при електронното преброяване самоличността на подалия данните е явна, освен това преброител специално ходи до преброеното лице на адреса, където живее, за да получи код, който да удостовери, че подадените данни са от съответното лице, а не ги е подал някой друг.
Електронно преброяване и електронно гласуване са много различни неща, защото при преброяването самоличността трябва да е известна, а при гласуването – това му е ценното, че вотът е таен, което не може да стане по никакъв друг начин, освен с ходенето и пускането на хартиената бюлетина, но това не пречи на клоун от вида „меркантилна проститутка“ да лобира с цялата си наглост да се даде на практика 100% сигурност за купуване на гласове и превръщането на изборите в гласуване на избори за песен на Евровизия и „бизнесмени“ да си наемат лица с бързи пръсти, които да гласуват многократно за бъдещ лобист в парламента, или в общината, или като „държавен глава“ и т.н.
Разумът все пак на хората надделява. Технологиите са много голямо удобство, но електронното гласуване е невъзможно, защото би означавало край на всякакви демократични избори.
Alexander Todorov Network 