Alexander Todorov Network

Отговорът, както и на всеки друг въпрос има две опции – „да“ или „не“. Привържениците на „не“, официално ще кажат, че това може да се разглежда като нарушаване принципите на свободния пазар. „От къде на къде държавата ще се бърка в пазара на таксиметровите услуги?“. „Ако държавата почне да се бърка и при определянето на цената на баничката, какво ще стане?“.

И при таксиметровите услуги и при баничките, в един свободен пазар, всеки търговец прави единица разходи, за да предложи на пазара някаква продукция. Тъй като пазарът е напълно свободен, значи и всеки търговец би трябвало да има различни разходи, за представянето на дадена продукция. Ако всеки два търговеца с различни разходи за производството на един продукт или услуга, искат да имат еднаква номинална печалба, то трябва да продават един и същ продукт или услуга на различни цени. При нормалния пазар, клиента щом ще купува един и същ продукт от различни търговци, то съвсем логично би трябвало да избере по-ниската цена. А по-неефективния търговец да излезе от пазара. Неефективността се наказва от клиента. Търговеца, който прави твърде много разходи, не е нужен на пазара. Затова е свободен пазар и държавата не трябва да се бърка на този пазар. Клиентите сами ще изхвърлят търговците с големите цени.

Това ще го кажат привържениците на „не“.

Има ли нужда от поставяне на граници на цената на такситата?

Само че ако едните казват „не“, то другите ще казват „да“. Какви са доводите на онези, които ще кажат „да“ на този въпрос?

Първо защо се появи идеята държавата да задължи общините да определят таван на цените? Темата стана много актуална, когато в медиите стана известно, че клиент бил возен от такси за 45 лева на километър. „Да“ на тавана на таксиметровите услуги всъщност е, за да се реализират принципите на свободния пазар. Какво казва свободния пазар? Този, който ще продава една и съща услуга и с печалба като конкуренцията, ако продава по-скъпо, значи е принуден от това, че има по-големи разходи. Може би реалната цена на километър с такси(с включена добра печалба) е 1 – 1,50 лева. За справка такситата в София возят на 60-80 стотинки километъра за дневна и нощна тарифа.

А някой вози на 45 лева. Това ще трябва да е изключително неефективен търговец или монополист, и като такъв, в първия случай клиента, а във втория държавата трябва да се погрижи този търговец да не бъде повече на пазара:

1. Търговецът е страшно неефективен, има огромни разходи и е принуден да вози на 45 лева километъра, за да поддържа бизнеса. Ако средното такси прави средно 22,50 лева оборот на ден, което декларират от бранша, то този оборот е реализиран за  2 дни работа и 45 / 0,60(стотинки на км.) 75 изминати километра. Като средното такси трябва да измине 75 километра, да, разходи за бензин, амортизация на части, 2 работни дни изгубени и т.н. Търговецът, който вози за 45 лева километъра ще си направи оборота за 1 километър. За този един километър, бензина ще струва стотинки, и ако се движи със скорост 50км в час ще му отнеме 72 секунди работно време. Много ефективно всъщност работи този търговец, но само в моментите, когато клиент се е хванал на въдицата, а в останалото време до 2-та работни дни чака. При толкова ефективен търговец, да се оставя 2 работни дни без 72 секунди да бездейства, направо е грехота за пазарната икономика.
2. Всъщност как при предлагането на една и съща услуга може един търговец да си позволи да я предлага за 0,60 лв., а друг за 45 лева? Един и същ продукт, в една и съща опаковка. Щом някой може да си позволи да предлага продукция с толкова голяма разлика, значи трябва да има огромно влияние на пазара, може би чудовищен монопол. И при това положение съвсем нормално е държавата да защити клиента и да се намеси елегантно като задължи общините да сложат таван за търговците на таксиметрови услуги. В диалог с бизнеса да се сложи таван за цената на услугата, която ще гарантира и добра печалба за търговеца, но не и космическа такава. При положение, че търговците на таксиметрови услуги возят на 0,60 лева километъра в София, а тавана на цената е примерно 1,60 лева, то не може да се говори, че бизнеса е ощетен с нещо, единствено търговеца, който вози на 45 лева километъра ще трябва да си смъкне цената. Той разбира се ще е много недоволен. Друго си е да работиш от 2 работни дни, само 72 секунди, а през цялото останало време нищо да не правиш, нали? Обаче пазарната икономика не може да понася подобно поведение и благодарение защитата на държавата успява да се справи с търговеца, който определено дразни пазара.
3. Но има и нещо друго, както стана ясно търговеца, който вози за 45 лева километъра не е неефективен, а супер ефективен, който бездейства обаче, от което пазара губи. Освен това дали е монополист, ако се погледне пазарния му дял, най-вероятно ще се стигне до заключението, че въобще не е и монополист. Тогава какво представлява неговата услуга? Чисто и просто измама. Ако погледнем профила на клиентите на таксита, това са хора, които много бързат за някъде или обичат да се возят с шофьор. Когато някой бърза за някъде традиционно не гледа каква е цената, защото при стандартна услуга, би трябвало и цената да е стандартна. Това са очакванията на клиента, които изглеждат справедливи. Но при цена 45 лева, когато стандартната е 60 стотинки, за един и същ продукт, явно става дума за подвеждане и реално измама. Според Закона за задълженията и договорите „измамата е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена… чрез умишлено въвеждане в заблуждение“. Услугата изглежда еднаква, на пазара действат стандартни цени и очакванията на клиента, който бърза, са да получи стандартната услуга на стандартната цена. Ако търговецът на таксиметровата услуга беше предложил жълт „Ролс-Ройс“, тогава и на клиента щеше да му щракне, че услугата е различна и цената сигурно ще е различна. Но в случая, търговеца се прикрива зад фасадата на обикновено такси и разстрелва клиента с цената – типичен случай на измама.

Законът казва и друго: „Унищожаем е договорът сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия“ – Ако клиентът знаеше, че цената на услугата е 45 лева километъра, едва ли би се качил, освен ако не се налага спешно някой да бъде откаран в болница(което е ситуация на крайна нужда), а че условията са явно неизгодни е видно от всякъде и трябва да се стига до съд според закона.

За да спести държавата удоволствието на клиента и търговеца да се съдят за подобен договор, избира по-рационалното решение – таван на предлагане на услугата, принуждаване на супер производителния търговец возещ за 45 лева километъра, да не бездейства, защита на клиентите от измама, защита на бранша да не вози на загуба(тъй като тавана на цените на услугите ще се определя между всяка община съгласувано с бранша) и всичко това без да се нарушават принципите на пазарната икономика. Ето защо има нужда от поставяне на таван на цената на такситата.