Има ли нужда от поставяне на граници на цената на такситата?

Отговорът, както и на всеки друг въпрос има две опции – „да“ или „не“. Привържениците на „не“, официално ще кажат, че това може да се разглежда като нарушаване принципите на свободния пазар. „От къде на къде държавата ще се бърка в пазара на таксиметровите услуги?“. „Ако държавата почне да се бърка и при определянето на цената на баничката, какво ще стане?“.

И при таксиметровите услуги и при баничките, в един свободен пазар, всеки търговец прави единица разходи, за да предложи на пазара някаква продукция. Тъй като пазарът е напълно свободен, значи и всеки търговец би трябвало да има различни разходи, за представянето на дадена продукция. Ако всеки два търговеца с различни разходи за производството на един продукт или услуга, искат да имат еднаква номинална печалба, то трябва да продават един и същ продукт или услуга на различни цени. При нормалния пазар, клиента щом ще купува един и същ продукт от различни търговци, то съвсем логично би трябвало да избере по-ниската цена. А по-неефективния търговец да излезе от пазара. Неефективността се наказва от клиента. Търговеца, който прави твърде много разходи, не е нужен на пазара. Затова е свободен пазар и държавата не трябва да се бърка на този пазар. Клиентите сами ще изхвърлят търговците с големите цени.

Това ще го кажат привържениците на „не“.

Има ли нужда от поставяне на граници на цената на такситата?

Само че ако едните казват „не“, то другите ще казват „да“. Какви са доводите на онези, които ще кажат „да“ на този въпрос?

Първо защо се появи идеята държавата да задължи общините да определят таван на цените? Темата стана много актуална, когато в медиите стана известно, че клиент бил возен от такси за 45 лева на километър. „Да“ на тавана на таксиметровите услуги всъщност е, за да се реализират принципите на свободния пазар. Какво казва свободния пазар? Този, който ще продава една и съща услуга и с печалба като конкуренцията, ако продава по-скъпо, значи е принуден от това, че има по-големи разходи. Може би реалната цена на километър с такси(с включена добра печалба) е 1 – 1,50 лева. За справка такситата в София возят на 60-80 стотинки километъра за дневна и нощна тарифа.

А някой вози на 45 лева. Това ще трябва да е изключително неефективен търговец или монополист, и като такъв, в първия случай клиента, а във втория държавата трябва да се погрижи този търговец да не бъде повече на пазара:

  1. Търговецът е страшно неефективен, има огромни разходи и е принуден да вози на 45 лева километъра, за да поддържа бизнеса. Ако средното такси прави средно 22,50 лева оборот на ден, което декларират от бранша, то този оборот е реализиран за  2 дни работа и 45 / 0,60(стотинки на км.) 75 изминати километра. Като средното такси трябва да измине 75 километра, да, разходи за бензин, амортизация на части, 2 работни дни изгубени и т.н. Търговецът, който вози за 45 лева километъра ще си направи оборота за 1 километър. За този един километър, бензина ще струва стотинки, и ако се движи със скорост 50км в час ще му отнеме 72 секунди работно време. Много ефективно всъщност работи този търговец, но само в моментите, когато клиент се е хванал на въдицата, а в останалото време до 2-та работни дни чака. При толкова ефективен търговец, да се оставя 2 работни дни без 72 секунди да бездейства, направо е грехота за пазарната икономика.
  2. Всъщност как при предлагането на една и съща услуга може един търговец да си позволи да я предлага за 0,60 лв., а друг за 45 лева? Един и същ продукт, в една и съща опаковка. Щом някой може да си позволи да предлага продукция с толкова голяма разлика, значи трябва да има огромно влияние на пазара, може би чудовищен монопол. И при това положение съвсем нормално е държавата да защити клиента и да се намеси елегантно като задължи общините да сложат таван за търговците на таксиметрови услуги. В диалог с бизнеса да се сложи таван за цената на услугата, която ще гарантира и добра печалба за търговеца, но не и космическа такава. При положение, че търговците на таксиметрови услуги возят на 0,60 лева километъра в София, а тавана на цената е примерно 1,60 лева, то не може да се говори, че бизнеса е ощетен с нещо, единствено търговеца, който вози на 45 лева километъра ще трябва да си смъкне цената. Той разбира се ще е много недоволен. Друго си е да работиш от 2 работни дни, само 72 секунди, а през цялото останало време нищо да не правиш, нали? Обаче пазарната икономика не може да понася подобно поведение и благодарение защитата на държавата успява да се справи с търговеца, който определено дразни пазара.
  3. Но има и нещо друго, както стана ясно търговеца, който вози за 45 лева километъра не е неефективен, а супер ефективен, който бездейства обаче, от което пазара губи. Освен това дали е монополист, ако се погледне пазарния му дял, най-вероятно ще се стигне до заключението, че въобще не е и монополист. Тогава какво представлява неговата услуга? Чисто и просто измама. Ако погледнем профила на клиентите на таксита, това са хора, които много бързат за някъде или обичат да се возят с шофьор. Когато някой бърза за някъде традиционно не гледа каква е цената, защото при стандартна услуга, би трябвало и цената да е стандартна. Това са очакванията на клиента, които изглеждат справедливи. Но при цена 45 лева, когато стандартната е 60 стотинки, за един и същ продукт, явно става дума за подвеждане и реално измама. Според Закона за задълженията и договорите „измамата е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена… чрез умишлено въвеждане в заблуждение“. Услугата изглежда еднаква, на пазара действат стандартни цени и очакванията на клиента, който бърза, са да получи стандартната услуга на стандартната цена. Ако търговецът на таксиметровата услуга беше предложил жълт „Ролс-Ройс“, тогава и на клиента щеше да му щракне, че услугата е различна и цената сигурно ще е различна. Но в случая, търговеца се прикрива зад фасадата на обикновено такси и разстрелва клиента с цената – типичен случай на измама.

Законът казва и друго: „Унищожаем е договорът сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия“ – Ако клиентът знаеше, че цената на услугата е 45 лева километъра, едва ли би се качил, освен ако не се налага спешно някой да бъде откаран в болница(което е ситуация на крайна нужда), а че условията са явно неизгодни е видно от всякъде и трябва да се стига до съд според закона.

За да спести държавата удоволствието на клиента и търговеца да се съдят за подобен договор, избира по-рационалното решение – таван на предлагане на услугата, принуждаване на супер производителния търговец возещ за 45 лева километъра, да не бездейства, защита на клиентите от измама, защита на бранша да не вози на загуба(тъй като тавана на цените на услугите ще се определя между всяка община съгласувано с бранша) и всичко това без да се нарушават принципите на пазарната икономика. Ето защо има нужда от поставяне на таван на цената на такситата.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Реклами
Публикувано в Анализ. Етикети: , , . 6 коментара »

Моята приятелка – Банката

Запознайте се с нея. Тя е напълно независима, грижи се лично за себе си. По произход е предприемач.

Стартира от нулата, но разполага с много знания и таланта да открива проблеми и да намира решението за тях, за което хората й се отблагодаряват щедро.

Тя работи на принципа, че от всяка дейност, печалбата й трябва да бъде до 3%, в зависимост от риска, който трябва да поеме. Следва неотклонно този принцип, изключително консервативна е към себе си и никога не се подлага на неоправдани рискове(оправдан риск е тогава, когато не можеш да загубиш нищо, а само можеш да спечелиш). Друго характерно за нея с предприемаческия й характер е, че тя открива пазара и предлага най-доброто. Щом се появи нелоялна конкуренция си тръгва и пазара, който е създала се сгромолясва, защото качеството го няма.

Със своя талант да открива проблеми, тя набелязала два нови, които измъчвали хората:

–          Има хора, които имат потенциал, но нямат ресурсите да го реализират

–          Има хора, които имат ресурси, но нямат потенциал да го реализират

Моята приятелка – Банката, не приема никое предизвикателство за непреодолимо. Тя разполага с достатъчно ресурси, грижи се лично за тях, но била готова да помогне на хората с горните два проблема – нямащи потенциал, или нямащи ресурси да го реализират. Затова вярна на принципите си, предложила следните решения на проблемите:

–          За хората с потенциал, но които нямат ресурси, след внимателна проверка, ще им отпуска ресурсите да го реализират. За своя труд да ги открие и да е сигурна, че ще го реализират, тя предлага личните си ресурси срещу възнаграждение от до 3%. Колкото повече ресурси трябва да отпуска на имащ потенциал, толкова по-голям е риска, който поема, затова за най-рисковите(ресурсоемките) възнаграждението е и на лимита от 3%. За хората с потенциал, на които им трябва съвсем малко, за да го реализират, възнаграждението й е 1%. Малък риск, за малко ресурси, тя винаги е успявала, защото е работила за хората. И всъщност определението малък риск е неточно, защото тя никога не се подлага на неоправдан риск(да можеш да загубиш). Никога не дава ресурси на никой, без да е напълно сигурна, че те ще й бъдат върнати обратно. Затова е и възнаграждението, което получава, за да е сигурна при всички случаи, че хората с потенциал ще възстановят ресурсите и ще реализират потенциала си. И едно друго правило, което винаги спазва – никога и при никакви обстоятелства да не дава ресурси на хора без потенциал. Първо, защото ресурсите, които дава са нейни лични и тя се грижи за тях по най-добрия начин и второ, защото ако даде ресурси на хора без потенциал, ще съсипе живота им и ще загуби от личните си ресурси, а тя никога не би съсипвала живота на хора и не би допуснала да губи от ресурсите си. Напълно дисциплинирана, никога не пристъпва принципите си и затова при нея утрешния ден винаги е по-добър от днешния.

–          За хората, които имат ресурси, нямат потенциала да ги използват, и ги е и страх да ги пазят при себе си, моята приятелка предложила следното решение – те й дават ресурсите си да им ги пази, но тъй като за това трябва да прави разходи, то трябва да й платят възнаграждение. И отново на принципа – колкото по-голям е риска, толкова по-високо е възнаграждението, като то не трябва да е по-високо от 3% в никакъв случай, защото риска би бил твърде голям, а и от друга страна по-голямо възнаграждение би било несправедливо високо, а тя никога не се отнася грабителски към хората. Затова и те й имат такова доверие. И в действителност именно хората с ресурси, които се чудят какво да ги правят и ги е страх да не ги загубят или да им ги откраднат, предлагат на моята приятелка да им ги пази, като те ще й плащат за това. Защото знаят, че тя се грижи по най-добрия начин за себе си и това, което има. Ще се грижи по същия начин и за ресурсите, които й се предоставят да пази. Моята приятелка има споразумение с хората с ресурси, да пази това, което имат, срещу което получава възнаграждение. При никакви обстоятелства тя не пипа ресурсите, които са й дадени за пазене и за които получава възнаграждение, защото тези ресурси не са нейни. Единствената й задача в случая е да ги пази и те не могат да се ползват за нищо друго.

Как се казва моята приятелка – Банката? Тя действително е великолепна и нейното име е Шедьовър, но на галено може да й се казва Шеди.

Част 2 – Нелоялната конкуренция

Разбира се не всички обичат Шеди, защото тя е дисциплинирана, ползва подходи, които изключват грешката и понякога незначително, понякога видимо, и макар и понякога благодарение на много търпение, но при нея винаги утрешния ден е по-добър от днешния. Това няма как да не доведе до това, че много й се завижда.

Имитация, Фалшификация и Симулация

Това са три представителки на обществото, които нямат дисциплината на Шеди, нямат и способностите й, искат да придобият успехите й бързо и без много да работят. Винаги се появяват на пазар, който моята приятелка(откривайки проблем и предлагайки решението) е създала, и започват да насищат същия този пазар със себе си. Но, те нямат нито дисциплината, нито способностите на Шеди. Това, с което могат да я конкурират е единствено измама. Работят винаги заедно и говорят в хор, за да компенсират недостатъците си.

И така, действието се развива преди векове. Имитация, Фалшификация и Симулация се чудели как да навлязат в бизнеса с даването на ресурси на хората с потенциал и предлагането на услугата да пазят ресурсите на хората, които не знаят какво да правят с тях.

Колкото и да се чудели, нищо не могли да измислят(то като главата празна, от къде да се измисли нещото), затова си уговорили тайна среща с друга много важна представителка – държавата Гърбич-Грабич да я молят за съвет. Пълен превод на разговора:

Срещата на Гърбич-Грабич с Имитация, Фалшификация и Симулация(ИФС)

Гърбич-Грабич: Знаете, че не мога да ви понасям. За какво сте дошли при мен?

ИФС: Имаме проблем, Шедьовър е развила нов пазар, дава ресурси на хората с потенциал и печели, макар и малко, но печели. Пази ресурсите на хората без потенциал, но с ресурси, и макар и малко, отново печели. Тя винаги печели! На всичкото отгоре всички я обичат. Където се появи, мед и масло започва да тече. Ужасна е. Не можем да измислим…

Гърбич-Грабич: Както обикновено…

ИФС: Какво искаш да кажеш?

Гърбич-Грабич: Нищо особено.

ИФС: Не разбираме.

Гърбич-Грабич: Както обикновено…

ИФС: Нищо не разбрахме!

Гърбич-Грабич: Я млъквайте! Идвате точно навреме. И искате да се въведе регулация.

ИФС: Ъ?

Гърбич-Грабич: Ама вие толкова ли сте… колкото изглеждате или какво?
В името на свободната конкуренция ще разбия монопола на Шедьовър. Тя си е сложила таван на печалбата от 3% и когато дава и когато пази ресурси, но тя може да си го позволи, защото е дисциплинирана и с принципи, пък вас като ви гледам…

ИФС: Какво искаш да кажеш?

Гърбич-Грабич: Да не се опитвате да мислите? Не ми отговаряйте по-добре.

ИФС: Ще си мълчим.

Гърбич-Грабич: За това май ставате. Ще въведа регулация на този сектор. Ще има основен лихвен процент, който ще важи за всички и ще го определям аз. Когато Шедьовър дава ресурси на хора с потенциал, ще я принудим да им взима своите до 3% + процент, който определям аз. Така ще е по-трудно на хората да си връщат заетите назаем ресурси и Шедьовър трябва да бъде още по-внимателна на кой отпуска ресурси. А тя работи сама.

ИФС: Ама ние какво печелим от това?

Гърбич-Грабич: Тя работи сама, няма да изневери на принципите си и ще отпуска по-малко ресурси, ще трябва да си намали печалбата и да си увеличи риска, което няма да направи. Загрявате ли?

ИФС: Ъ?

Гърбич-Грабич: Какво ли питам… Продължавам. Шедьовър печели от това, че пази ресурсите на онези, които ги имат. Тя печели, защото им пази ресурсите, което е честно, обаче като въведа регулацията, ще трябва тя да им плаща, за това, че им взима ресурсите да ги пази.

ИФС: Но на нея чуждите ресурси не й трябват, тя работи само с това, което има, а другото й е в тежест дори.

Гърбич-Грабич: Е ще й трябват, за да се задържи в този бизнес.

ИФС: И кой казва, че иска да остане в този бизнес?

Гърбич-Грабич: Именно.

ИФС: Ааа.

Гърбич-Грабич: Точно така.

ИФС: Нищо не разбираме…

Гърбич-Грабич: Тя работи сама, спазва принципи и ще се принуди да отпуска много малко ресурси, защото ще трябва да бъде много по-внимателна, за да не търпи загуби. Ето ви я нишата.

ИФС: Ама ние как ще се оправим с това? Ти искаш да оскъпиш изкуствено ресурса, който ще предоставяме. Освен това ще трябва да плащаме на хората без потенциал, които имат свободен ресурс за пазене, вместо те да ни плащат, че пазим ресурсите им.

Гърбич-Грабич: Това е така, обаче Шедьовър предоставя само ресурсите, които са й лични. Ресурсите, които са й поверени за пазене не ги пипа. А вие ще имате право да играете с чужди ресурси.

ИФС: Но това не е ли опасно?

Гърбич-Грабич: Как опасно? Ще сложа още една регулация и част от ресурсите, които постъпват при вас за пазене, ще ги блокирам за гаранция.

ИФС: Но така ресурсите ще станат още по-скъпи и на нас ще ни бъде още по-трудно да намираме хора с потенциал, които да подкрепим и да сме сигурни, че ще си върнат всичко.

Гърбич-Грабич: Наемете си чиновници, аз как имам?

ИФС: Да си дадем бизнеса да го ръководят чиновници?

Гърбич-Грабич: Че аз как правя? Ще им давате бонуси за лоялност.

ИФС: Значи данъците, които плащаме, ще се изработват по този начин?

Гърбич-Грабич: На мен защо ми викат така според вас?

ИФС: Както разбираме чиновниците ще печелят, когато дават, значи ще я дават през пръсти, за да взимат повече. Никога! Те не поемат риск, а всичко е за наша сметка! И на всичкото отгоре трябва да им даваме бонуси за лоялност!

Гърбич-Грабич: Че аз как правя? И кое точно ще е за ваша сметка? Взимате ресурси, които не са ваши и ги давате на някой срещу голямо възнаграждение. Ако не ви ги върнат, най-много да фалирате. Като така стане, аз ще платя, а каквото не достига ще го допечатам. А вие до този момент вече ще сте направили голяма печалба, ще си я раздадете за добро управление, а знаете как управлявате. Така че това, което ще вземете, при всички случай е много повече, от колкото заслужавате.

ИФС: Нищо не разбираме, но щом казваш. Само едно нещо знаем, че когато ни се прави услуга, другата страна винаги печели нещо. Ти защо ни правиш услуга?

Гърбич-Грабич: Както работи Шедьовър, всичко върви по мед и масло, защото при нея няма риск, всичко е реално. Няма лихви. Тя печели за услугата да намира хора с потенциал, да ги подкрепя да се развиват, и за пазене на ресурси, а не печели от правене на нищо. За всички е много добре така, но по този начин не се генерира инфлация.

ИФС: И това не е ли хубаво?

Гърбич-Грабич: Хубаво е, обаче не и когато имаш намерение да взимаш ресурси назаем. Тогава трябва да върнеш толкова, колкото си получил, а мен това не ме устройва, защото имам намерение да почна да взимам ресурси назаем. Инфлацията е много важна, за да върна по-малко. Вашата единствена задача от сега нататък е да си мълчите и да се усмихвате. Разчитам на пълната липса на доверие към вас, даже и да говорите, никой не ви вярва. Ще въведа регулацията, лапайте и си мълчете най-добре. Хи-хи-хи.

До какво води нелоялната конкуренция?

Както стана ясно, моята приятелка Шеди е с предприемачески дух, открива уникални проблеми, предлага уникални решения. Не може да понася нелоялната конкуренция и махне ли се от даден пазар, това за всички останали означава, че на този пазар нещо не е наред.

Само където е Шедьовър и се спазват нейните принципи и дисциплина, само там има истински мед и масло.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Пране на пари и „плоския данък“

Всичко написано в тази статия може да е истина, а може и да е чисто съвпадение, с милиарди разминаване

През 2007-ма година в България влиза в сила нов закон за корпоративното подоходно облагане. Нещо, което най-много вълнувало бизнеса била въведената данъчна ставка – 10% плосък данък.

При прогресивното облагане на доходите, тези, които печелят повече(и си го признават), трябва да плащат прогресивно повече. Значи като си признаеш, че бизнеса ти върви добре, и трябва да плащаш повече спрямо фирмите, където бизнеса им не върви толкова добре(или се преструват).

С въвеждането на плоския данък със ставка 10% за търговците, на пръв поглед се постигат множество справедливости:

– Всеки да плаща пропорционално толкова, колкото и всеки друг – това май е честно

– Печелившия бизнес(където се работи качествено), да не плаща повече от бизнеса, където не се печели(предполага се, че не се работи качествено) – и това изглежда, че е честно

– Тези, които печелят много, ще си признаят, защото стимула да укриваш доходи вече го няма

– Би трябвало постъпленията в бюджета от данъци да се повишат, защото всички ще си признаят приходите

Всичко направено с най-добри намерения разбира се. Какъв е фискалния ефект?

Приходи от корпоративен данък според закона за държавния бюджет по години(в милиони)

Приходи Годишна промяна Промяна спрямо 2006 г.
2006 978 0
2007 1320 +35% +35%
2008 2128 +61% +118%
2009 2461 +16% +152%
2010 1301 -47% +33%
2011 1542 +19% +58%

Какво ще направи впечатление? За 2007 г. е заложен ръст на приходите от корпоративен данък от 35%, а в последствие се оказва, че има голям излишък. През 2008 г. в закона е заложен ръст на приходите от корпоративен данък от 61% спрямо предишната година, което вече е космическо нещо. Значи държавата по това време е знаела, че има огромно количество средства, които не фигурират официално никъде. Като се погледне и за 2009 г. първоначалния бюджет, той предвижда 2 пъти и половина по-голям приход от корпоративен данък спрямо 2006 г.? Да, изборна година и до изборите е трябвало да се харчат пари, които никога няма да ги има и все пак. През 2010 г. в бюджета като приходи от корпоративен данък е трябвало да постъпят с повече от милиард по-малко спрямо 2009 г. Криза, за 2009 г. бюджета е бил раздут страхотно, разбираемо. Но въпреки прогнозите за спад на официалните печалби на фирмите, все пак очакванията за 2010 г. са били с 33% повече приход от корпоративен данък, спрямо 2006 г.(годината, когато няма плосък данък) – това от инфлацията сигурно.

Добре де, но защо в периода 2007-2009 има такъв бум на плащане на корпоративен данък? Защото данъка става плосък за всички? 10%? При тази цена бизнеса е бил склонен да си признае успехите?

От чисто егоистична гледна точка, няма нормална икономическа единица, която да е готова да се раздели просто така с дори 1% от печалбата си, да не говорим за 10%. Още повече ако икономическата единица е малък бизнес, за който и малкото пари, които трябва да се платят за този данък са решаващи за оцеляването утре. Така че, малкия бизнес не е склонен да си признава малките победи(печалби), защото като му ги вземат, няма да може да оцелява. Би рискувал да не плати никакъв данък, да играе по тъча и от ден за ден да оцелява. Няма как благодарение на приходи от малкия бизнес, да има такъв огромен бум на приход от корпоративен данък – малките фирми едва ли и при 1% корпоративен данък биха си признали приходите.

И все пак, тези милиарди трябва от някъде да дойдат. Някой трябва да ги е внесъл в бюджета и това да е било много добре планувано предварително. Още от момента, в който е било взето решението – „плосък корпоративен данък за всички – 10%“.

Само че тук нещо логиката се губи. Какви големи фирми може да има, които да са рискували и да играят по тъча години наред, а след въвеждането на плоския данък, така изведнъж да се появят на терена? Голяма фирма, със солиден имидж, би ли рискувала да бъде уличена в укриване на данъци, при това в такива големи размери? И да има такива фирми, не би трябвало да са били толкова много и да са били толкова по тъча преди това. Още повече, че преди за печалбите си е трябвало да плащат на много по-висока ставка, а сега въпреки много по-ниската ставка има милиарди повече като приход. От къде се появяват тези милиарди?

В корпоративния свят има и един трети вид икономически субекти(те откриват работни места, дават високи заплати, самата прелест), които не са на светло, не са и по тъча, защото дейността, с която се занимават е забранена от закона. В резултат от развиването на своята дейност обаче, те натрупват неправомерно голямо количество капитал. Този капитал обаче не може да се даде на банка да го пази, рисковано е и под дюшека да се държи, не може и да се инвестира, защото няма произход, не може и да се харчи спокойно. Този капитал натрупан от дейности, които са забранени от закона вместо в радост, за закононарушителите се превръща в бреме. Те страдат, изпадат в депресия, чудят се какво да го правят. На всичкото отгоре и данъците през 2006 г. били много високи, ако решали да го преперат, държавата щяла да им отнеме голяма част от плячката. Обаче те били оптимисти и добри хора. Решили да направят добро на себе си, като направят добро на другите. „Дай, за да получиш“. Намерили си говорители, купили най-нови модели перални, и планът бил следния:

– Не е честно високопроизводителните фирми, тези който печелят повече да плащат повече, дайте да въведем плосък корпоративен данък за всички

– Така ще се извадят приходите на светло, защото стимула да се укриват вече няма да го има

– Ще се отрази на чуждестранните инвестиции много добре

– И ще се отрази на бюджета много добре

– Малкия и среден бизнес също много ще се зарадва

Това е официалната версия. Всъщност на малкия бизнес му е все едно, защото каквато и да е ставката, никога няма да си признае успехите – това е отличителното качество на малкия бизнес – всеки процент може да бъде решаващ, значи всеки приход трябва да се покрие. За средния бизнес ефекта също едва ли е чак толкова сериозен, защото и преди сериозните фирми трудно биха си позволили да укриват.

Обаче депресираните(тъй като професията им е забранена от закона), онези, които си били закупили най-новите модели пералня, това било големия момент на истината – да се препере всичко и да се спи на чисто и спокойно след това.

Защо корпоративния данък се намали(увеличи) на 10% за всички?

За да се подпомогне малкия и среден бизнес? Може би да, може би не.

За да се увеличат приходите в бюджета? Но това е само докато има неотложен капитал за пералнята и докато работи

За депресираните с пералните? „Дай, за да получиш“

Те откриват работни места, дават високи заплати, самата прелест.

100% капитал придобит от забранена от закона дейност се легализира срещу само 10% корпоративен данък и след това се спи като къпан в евро.

1 милиард повече приход от корпоративен данък за годината означава или 10 милиарда печалба за бизнеса повече от обикновено(което е много трудно да се повярва) или 10 милиарда, придобити от престъпна дейност, които са били узаконени с фиктивна печалба, фиктивен бизнес, фиктивни работни места и т.н.

Част 2 – и все пак има още неща, които смущават съня

Данъците върху доходите на физическите лица до края на 2007 г. били твърде високи. Поради тази причина пералните трябвало да работят много бавно, като имали много по-голям потенциал. Това докарвало отново депресия – да имаш такава хубава пералня, а да я караш да работи бавно. Трябвало нещо да се измисли, нужно било да се въведе повече справедливост, повече социална справедливост, хайде да се обърнем към нашите приятели говорителите. Година по-късно – „Дай, за да получиш“. Планът за социална справедливост бил следния:

– Не е честно едни да работят много, други малко

– Не е честно тези, които работят повече, да плащат повече от онези, които работят малко

– Трябва да се откриват работни места, да се дават високи заплати

– Справедливостта ще възтържествува, когато всички започнат да плащат „плосък данък“ и при физическите лица – 10% за всички, като марковите данъци са само за онези, които могат да си ги позволят, за да има социална справедливост

Така и станало през 2008 г., толкова добра идея как да я отхвърлиш?

Кой спечелил от въвеждането на плосък данък на обикновените данъци, но не и марковите данъци?

Дали е малкия бизнес?

Там обикновено заплатите са много ниски, работи се за едното оцеляване, а въведения „плосък данък“ означава, че тези, които могат да си позволят марковите данъци, вместо изобщо да не плащат обикновени данъци, тъй като получават минимални доходи, трябва вече да плащат и за маркови и за обикновени данъци. Значи при малкия бизнес по-скоро се създават утежнения от въвеждането на „плосък данък“.

При средния бизнес – и заплатите би трябвало да са средни, положителен ефект би имало само ако доходите са над средното, затова започнало една индексация на доходи, че да се мине над средното и никой да не бъде ощетен номинално, но пък инфлацията от 12% точно ще се справи с индексацията, така че няма страшно – средния бизнес пак да е прекаран.

„От тук получил, от там му го взели“

При бизнеса забранен от закона – пералнята е проектирана за високи обороти. Тя не може да си позволи да работи с маркови данъци, за да не са в депресия собствениците й, може да си позволи само плосък данък, и то от най-обикновения, нищо марково, не, в никакъв случай – трябва социална политика, държавата да се грижи за онези в нужда. Само с плосък обикновен данък може да се спи спокойно. Каквото още не е препрано, ако подозрителен данъчен нос го подуши, в най-лошия случай от 100% капитал придобит от забранена от закона дейност, само 10% ще бъдат отнети в полза на държавата(държавни перални, евтино и бързо, само с обикновени данъци се занимават, нищо марково).

100% капитал придобит от забранена от закона дейност се изпира срещу само 10% данък общ доход. Как да не спиш спокойно при това положение? Откривай работни места, давай високи заплати, всичко е толкова хубаво.

Какво се случва през 2010 г. и след това?

Характерното за марковата техника е, че когато е била закупувана с обществена поръчка срещу комисионни, както се е и очаквало е била проектирана да издържи докато изтече гаранцията и след това да почне да дава дефекти. 2007, 2008, 2009, колко да издържи? Цели 3 години? От марката „Пералнин“ дават между 2 и 3 години гаранционен срок максимум, а след това трябва на ръчно.

И все пак, днес, година 2011, корпоративния данък продължава да е само 10%, плоския данък за крайно нуждаещи се е само 10%, а марковите данъци се плащат само от който може да си ги позволи.

Вярно, с „обществените поръчки“ е свършено и „Пералнин“ е повредена, но едно време както е прано на ръка(преди появата на автоматичната пералня) и сега пак може, но винаги е по-добре да се работи на чисто, и да не се налага да се стига до пералнята, пък била тя последен модел или ръчна.

Плащайте си данъците, и ще спите спокойно.
Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 19 коментара »

Как да получим най-голяма пенсия (изчисляване размера на пенсията)

Настоящото разбулва част от големите мистерии на социалното осигуряване и решава малка част от проблемите на хората, на които предстои скорошно пенсиониране, и които трябва на ръка да смятат екстремно сложни формули и да си загубят часове наред, за да не бъдат измамени от системата за социално осигуряване и да получат крайно малка пенсия, която е постигната при това по тяхната воля. Едно от нещата, които стават ясни е, че сегашната осигурителна система на осигурителния стаж не отразява реалния принос на отделния човек, нито реалния му принос спрямо всички останали. Системата е порочна и докато не бъде променена малцина ще печелят на гърба на всички останали.

Всеки, който разполага с Pensions Excellence ще може да се подсигури да не бъде твърде много прекаран от системата и ще си спести часове тежки сметки. Освен това ще може да експериментира и да провери защо ей така по някаква причина съседа получава максималната пенсия(когато не би трябвало да взима по-голяма от средната) и се вайка, че има таван на пенсиите… Абсурдите на модела пенсионна система от преди 2000-та г. са безобразно много, а най-набиващите се на очи и пораждащи крайно възмущение, веднага ще се видят благодарение на няколко екселски таблици. И когато се видят от всички, хората ще могат съвсем основателно да си зададат въпросите: „Кои бяха народните представители през 1999 г. например („леви“, „десни“, средни)?“ и „Къде могат да бъдат издирени?“

От тук може де се изтегли напълно безплатно екселската таблица с калкулатор за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, за автоматичен избор на най-добрите 3 поредни от последните 15 години на трудовия стаж преди 1997 г. А инструкциите за ползване са следните:

1. За ползването на файла е необходима версия на Microsoft Excel 2007 или по-нова. Общо правило е, че само където има бели полета, може да се въвежда информация. Който ползва Office 2003, за да работи с таблицата ще трябва да си инсталира Microsoft Office Compatibility Pack

2. В първия таб се въвеждат в квадратчето общия брой стаж(като не трябва да се добавя коефициента на НОИ от 1,1 към стажа, таблицата го прави автоматично), в по-долното квадратче въвежда ако има допълнително натрупани месеци стаж над броя години

3. След като информацията бъде въведена се отива на втория таб наречен „Доходи до 12.1996“. Там се въвеждат месец по месец доходите за последните 15 години стаж до края 1996-та година.

4. След като се попълнят доходите за периода до 1996-та година се отива на последния таб – „Доходи от 01.1997“. В него се попълва осигурителния доход месец по месец в колона „B“, а в колона „C“ след месеца 01.2012 трябва да се попълват данните от НОИ за средния осигурителен доход в страната и таблицата да е постоянно актуална. За лицето, на което предстои пенсиониране трябва задължително да се попълни информацията в колона „C“ поне до месеца, предхождащ месеца на пенсиониране.

5. След като цялата информация е въведена, трябва да се отиде на първия таб – „Пенсия“. В него вече таблицата ще е изчислила автоматично какъв размер на пенсията ще получава лицето(квадратчето ще свети в светло зелено, а ако пенсията, която му се полага е под минималната, тогава в розово ще остане да свети размера на минималната пенсия). Също така в големи червени букви ще бъде определен месеца, в който приключват 3-те най-добри години от 15-те в периода до 1996-та година. Например ако трите най-добри години на лицето са 1994, 1995, 1996, то в квадратчето ще пише 12-1996.

6. Таблицата (не ангажира никой с резултатите и всеки сам решава дали да вярва или не) смята всичко сама и би трябвало да има съвсем минимални отклонения от реалната пенсия, която ще бъде изчислена от НОИ, но винаги е възможно да се получи някоя необяснима грешка (тогава най-добре да бъде оставен коментар за грешката, за да бъде в последствие коригирана таблицата), затова най-добре да се направи и още една проверка по стария начин. Във всички случаи екселската таблица би била добър ориентир какво трябва да се търси като резултат и от голяма полза за бъдещите пенсионери, които ще се пенсионират сред множеството капани на сегашната система. Задължителна е и справката с НОИ преди да се подават документите.

Който си изчисли успешно 3-те най-добри години, трябва да е наясно, че ще получава по-голяма от действително заслужената пенсия (облагодетелства се на гърба на цялото население) заради дефектите на сегашната формула на НОИ, затова не трябва да се сърди, когато самата формула се промени и пенсията започне да се изчислява върху реалния принос през цялата кариера, което ще е справедливия размер на пенсията.

Какво ще се набие на очи за обикновения гражданин при употреба на таблицата?

Не участва целия трудов стаж на човека и той не се изчислява на реална база. До някъде може да се каже, че като всеки си избира сам 3-те най-добри години в периода до 1996-та, няма начин да бъде ощетен, но така ли е? Това пресмятане и търсене на 3 най-добри години за обикновения човек, и без тази екселска таблица ще отнеме много време и вероятността да се прекара е твърде висока. Значи в най-добрия случай всеки трябва да се бори в този период да не се прекара сам, защото всеки сам си избира 3-те най-добри години до 1996-та включително.

Обаче дори и в случай че не се прекара, честно ли ще бъде върху само 3 години от целия период до 1996-та да се определя пенсията? Тогава може да се е скатавал цялата кариера, а само 3 години да има както трябва и въз основа на тях ще получи много голяма пенсия, даже може и да мрънка, че има таван на пенсията и държавата го мами(което е често срещано). Честно ли е така? Да си представим в този период до 1996-та, в рамките на 3 години дадения индивид е бил депутат или да е работил в съдебната система, а през цялото време преди това на минимални доходи да е работил. При това положение съответния, максимална пенсия ли ще получава или да? Честно ли е така? Когато се дават несправедливо високи пенсии, всички трябва след това да плащат. Честно ли е?

Ако някой се пенсионира в 2011-та и има 37 години стаж, то значи е работил 23 години в периода до 1997-ма и 14 години след това. Тежестта на годините до 1997-ма би трябвало да бъде 1,64 пъти по-голяма в сравнение с периода след това. Обаче според кодекса за „социално осигуряване“ от 2000 г., тежестта на този период е 0,21 или близо осем пъти по-малка. Всеки би трябвало да си получава пенсията в зависимост от каквото се е трудил през цялата кариера. Хубаво, лошо, негово си е. А това положение, което се предлага честно ли е? От 23 години да се гледат само 3? Но какво да кажат хората пенсионирали се преди 10 години като вместо да им се гледат 33 години се гледат само 3. Честно ли е така? Едни ще получат изключително високи и незаслужени пенсии, а останалите ще получават минимална пенсия или близко до минималната. Погрижили са се за себе си, нали? Честно ли е?

Естествено, че не, но това не е единствения проблем на сегашната порочна пенсионна система. Какво друго ще направи впечатление на всеки, който си поиграе с таблицата?

За периода след 1996-та доходите се изчисляват в номинално изражение, като инфлацията по никакъв начин не се отчита(то и няма как, формулата и без друго е достатъчно сложна, когато би могла да бъде елементарна). И така за тази порочна система месечен доход от 1000 лева е безразлично дали е направен през януари 1997 г., когато средния е 27 лева или през януари 2011 г, когато средния е 580 лева. Това до какво ще доведе?

При изчисляването на индивидуалния коефициент, ако предположим чисто теоретично, че дадено лице е направило стажа си от 2 месеца, като това са месеците 01.1997 и 01.2011. И двата месеца е работило при доход от 1000 лева, а средния доход през 1997 г  е 27 лева, за 2011 е 580. Не е същото, нали?
Ако се отчиташе реалния принос на лицето, което е справедливото положение, то лицето би трябвало да натрупа следния осигурителен принос (1000/27)+(1000/580) = 38.76 точки осигурителен принос или приравнено на сегашната система индивидуален коефициент от 38,76/2 (месеца) = 19.38. (Реално единствената справедлива система обаче може да бъде такава, в която приноса само се натрупва(без да се дели на броя месеци в осигуряване). Колкото повече се осигуряваш, толкова повече принос ти се отчита. А сега трябва да се правят бакалски сметки и натрупаното да се дели на броя на периодите и всеки ще си направи сметката, че по-добре да не внася нищо, вместо да внесе малко, защото ще си намали коефициента – още един от пороците на системата)

38,76 точки принос или 19,38 коефициент? Само че това щеше да е коефициента на лицето, ако системата отчиташе бакалския му принос към системата(и инфлацията), което щеше да бъде малко по-честното. Реалния принос на лицето ако всичко беше честно е 38,76. Е, сегашния пенсионен модел изчислява по съвсем друг начин. Формулата е със същите цифри, но крайния резултат е много по-различен, а именно: (1000+1000)/(27+580) = 3.29

19.38(по бакалски) срещу 3,29 или само 1/6 от бакалския принос(1/10 от реалния) на лицето се признава от системата, заради инфлацията за периода. Сегашния модел пенсионна система не отчита инфлацията нито реалния принос и поради тази причина не стимулира хората да се осигуряват. Или ако се осигуряват, ги подтиква да го правят винаги утре, а утре в другиден, но никога днес. Модела сам прави така, че хората да бягат от него.

Който се е осигурявал честно през годините, сегашния модел пенсионна система първо дава тежест на само 3 години от целия му стаж до 1996-та година включително. А за осигуряването си след това, инфлацията и грешната формула изяждат реалния му принос.

Защо почти цялото население се вайка, как целия си живот се е трудило, а получава жалка пенсия? В същото време има лица, които може да не са се трудили много повече, но са се осигурявали на по-високите си доходи в по-късен етап, от което печелят, защото инфлацията по-малко ги е подяла, и в крайна сметка с по-малко реален принос получават максималната пенсия и се жалват, че държавата ги ощетявала тъй като има таван на пенсиите?

В крайна сметка и реално ощетените и неправомерно облагодетелстваните са недоволни. Който го прекарват е недоволен, а който взима нечестно много пак е недоволен. Защо? Какъв е смисъла всички да са недоволни? Кой е виновен за тази несправедливост?
Кодекса за „социално осигуряване“ 2000, с редовно тунинговане през годините с допълнително дефекти.

Не е ли по-добре хората ако не доволни, поне да не са сигурни, че системата ги е измамила? Защото сегашния Кодекс за „социално осигуряване“ 2000 проявява социалност към малките лобисти и към големите лобисти, а на хората дава каквото остане.

Хайде да съборим Кодекса за „социално осигуряване“ 2000 и да приемем нов

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky