Alexander Todorov Network

Статията е актуализирана при минимална работна заплата 290 лева от 1 май 2012 г.

Настоящото не представлява по никакъв начин антидържавническо поведение, а напротив – показва грешки, които държавата е допуснала през годините, и докато не ги оправи, всеки ще може да се възползва от тях, а не само онези, които умишлено са оставили вратичките отворени.

В българското социално осигуряване (както и в това на редица други страни) все още съществува порочния модел, при който един от основните критерии е осигурителния стаж. Критерий, който би трябвало да показва колко години човек се е блъскал да работи и това би трябвало да му приписва заслуги, въз основа на които обществото да му е длъжно при пенсиониране. Само че това, че някой е блъскал през годините реално не означава твърде много, защото дали получаваш минималната работна заплата, или средната работна заплата, или 1000 пъти повече от средната работна заплата и разбира се платените данъци (осигуровки) върху съответната сума, на всеки по сегашния модел му се пише 1 месец осигурителен стаж… Разбира се с разни сложни формули се прави опит за разграничаване според доходите на всеки, чрез индивидуални коефициенти на всеки, но те са несправедливи. Отчитат се доходите само от 3 последователни години до 1996 г. по избор на лицето (а сметките са изключително сложни). Системата по този начин не отчита реалния принос. А за работилите след това системата отново не отчита правилно приноса им, защото не е едно и също да изкарваш 500 лева през 1999-та и да изкарваш същите доходи през 2011-та. Но за сегашния модел на осигурителния стаж е едно и също. Инфлацията подяжда приноса и хората всячески опитват да мамят системата. Нямаш интерес да внесеш 100 лева днес, по-добре да е утре. А утре би било по-добре да се платят утрешното утре.

Друг недостатък на сегашната система на осигурителния стаж е, че хората ги е страх и от 37 или 40 години задължителен осигурителен стаж. За пример, лице, което е на 30 години и не е работило никога, от мъжки пол е и вижда, че му трябват 40 години стаж, за да може да се пенсионира. Това лице ще си каже, че тази работа е невъзможно да стане и за в бъдеще ще гледа до края на кариерата си да избягва данъчното облагане, защото така или иначе едва ли ще получи някога нещо от системата.

Това представлява модела социално-осигурителна система в България в момента – модел на осигурителния стаж и възраст, който разбира се функционира и в повечето страни по света с цялата си дефектност. Но когато има несправедливост и дефекти в закон, хората игнорират закона. Тогава или трябва да няма закон или да се смени закона, така че на хората да им се отчита реалния принос към системата, да няма облагодетелствани и ощетени. Докато това не се направи и модела на осигурителния стаж не изчезне, хората могат да си направят сметката как най-евтино да го натрупат и да лъжат системата, както тя ги лъже.

Целта на всичко това е час по-скоро този порочен модел осигурителна система да се хуманизира, да се отстранят лобистите, и да се затворят вратичките. Дотогава, ако всички мамят по равно, реално всички ще бъдат еднакво измамени. А би било по-добре никой да не бъде измамен, нали така?

Има 3 варианта за натрупване на осигурителен стаж (като не броим временните явления като майчинство, безработица и др.) – чрез трудов договор, чрез граждански договор и чрез самоосигуряване. Крайният резултат и от трите варианта е получаване на осигурителен стаж, но кой е най-изгодния вариант?

Самоосигуряване

Тук държавата е сложила минимален праг и всеки е длъжен да се самоосигурява върху минимум 420 лева. Като задължителна е вноската за здравно осигуряване 8%, вноската за пенсия 12.8%, о и задължителна е вноската в частен пенсионен фонд от 5% (за родените след 1959 г.), което е необяснимо, тъй като е частна лична сметка, човекът може да няма никакви доходи, но на частен пенсионен фонд трябва да плаща. Държавата задължава самоосигуряващото се лице да внася задължително пари в частен пенсионен фонд, но например не го задължава да се осигурява за майчинство. Това се прави само по желание, което е странно, защото е нормално всеки да има деца, и не може само в годината, в която предстои раждане самоосигуряващия се да се осигурява, а след това да не се самоосигурява за майчинство, а другите да плащат за него. Дали това е социално подпомагане на тази категория лица (понеже трябва сами да се оправят в живота, без работодатели) или дупка в закона и крайна несправедливост спрямо блъскащите по трудов договор например, въпрос на тълкуване. Но в крайна сметка, самоосигуряващите се лица са длъжни, за да натрупат 1 месец осигурителен стаж, да внесат осигуровките върху сумата от 420 лева, като се осигуряват за пенсия, здравно и 5% им се изземват в полза на частен пенсионен фонд. Общата сметка за получаване на 1 месец осигурителен стаж е следната (само за маркови данъци се плаща):

420 лева осигурителен доход *

12.8% за пенсия = 53.76

8% за здраве = 33.60

5% в полза на частен пенсионен фонд = 21.00

Общите разходи за натрупване на 1 месец осигурителен стаж от самоосигуряващото се лице са 53.76 + 33.60 + 21 = 108.36 лева.

Граждански договор

За целите на получаването на 1 месец осигурителен стаж (който е основен показател при модела на „осигурителния стаж“) при гражданските договори е нужно осигурителния доход да не е по-нисък от минималната работна заплата в страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. В България минималната работна заплата към 2012 г. е 290 лева, нормативно признатите разходи са 25%. Следователно минималния доход по договор трябва да бъде 386,67 лева на месец, за да се зачете 1 месец осигурителен стаж. При гражданските договори е задължително осигуряването за пенсия, за здраве и 5% – то изземване в полза на частен пенсионен фонд (за родените след 1959 г., за родените преди 1960 г. вноската за пенсия в ДОО е 17,8%). Осигуряване за майчинство няма. Отново може да се ощетява фонда за общо заболяване и майчинство, но частните пенсионни фондове винаги трябва да получават своето. Парадоксално, но факт. Колко най-евтино ще струва придобиването на 1 месец осигурителен стаж, благодарение на гражданските договори? Договорът трябва да е за 386,67 лева (минимум), нормативно признати разходи 25% или 96,67 лева.

Осигуровки и данъци се плащат върху 290 лева (минималната работна заплата):

За пенсия 12,8% = 37.12 лв. (за родените преди 1960 г. 17,8% или 51,62 лв.)

За здраве 8% = 23.20 лв.

В полза на частен пенсионен фонд 5% (за родените след 1959 г.) = 14.50 лв.

Общо за осигуровки (маркови данъци) трябва да се платят 74.82 лева

Частта от осигуровките, които формално се водят за сметка на осигуреното лице е 7,9% от общите осигуровки за пенсия и 3,2% от осигуровките за здраве или общо 11,1% (32,19 лв.)

Като се приспаднат тези осигуровки от 290 лева, трябва да се плати и данък общ доход от 10% върху остатъка или 290 – 32.19 = 257,81 лв.

Върху тази сума се дължи 10% данък общо доход или 25,78 лв.

От формална гледна точка, за осигуреното лице общата данъчно-осигурителна тежест е в случая 57,97 лева.

За така наречения работодател формално или не, ще бъдат признати разходи в размер 386,67 лева (сумата по гражданския договор на лицето) + разходите за осигуровки за сметка на работодателя (42,63 лв) = 429,30 лева. Тази сума ще бъде призната за разход на работодателя и няма да бъде обложена с корпоративен данък (10%) и данък върху дивидентите (реално 4,5%). Работодателя спестява 14,5% данъци или от този договор в случая 62,25 лева.

Ефекта от тази не много сложна операция, ако работодателя и търсещия вариант да придобие осигурителен стаж се сговорят ще е, че в държавния бюджет ще постъпят 25,78 лева (ДОД на физическото лице). Но няма да постъпят 62,25 лева, които работодателя си спестява от корпоративен данък и данък върху дивидентите. В бюджета за държавното обществено осигуряване ще постъпят 17,8% (за родените преди 1960 г.) от осигурителния доход на лицето (290 лева) или 51,62 лева, а в бюджета на здравната каса ще постъпят 8% от 290 лева или 23,20 лева.

Сумарно сговорилите се работодател и придобиващ осигурителен стаж ще платят 25,78 лева (ДОД) + 51,62 (вноски за пенсия) + 23,20 лева (вноски за здраве) = 100,60 лева. Работодателя ще си спести 62,25 лева от корпоративен данък и данък върху дивидентите. Следователно в крайна сметка, придобиването на 1 месец осигурителен стаж по граждански договор може да стане за 100,60 лева – 62,25 лева = 38,35 лева, които нетно постъпват в данъчно-осигурителната система.

А самоосигуряващия ще плати 108.36 за същия този месец осигурителен стаж. Разбира се осигурява се върху по-висока база, но тя през годините се обезличава, защото по модела на „осигурителния стаж“ важно е в последния момент да се плаща повече, а за годините преди това инфлацията „изяжда“ реалния принос на лицето и го свежда до някаква номинална цифра. Затова и тъй като целта на примера е да покаже как 1 месец осигурителен стаж струва на различните категории осигурявани различна сума може да се каже Гражданския договор е далеч по-изгоден за момента спрямо самоосигуряването и 1 месец осигурителен стаж се придобива много по-евтино.

Трудови договори

Минималната работна заплата е 290 лева. Но единствено при трудовите договори при модела на „осигурителния стаж“ се дължат осигуровки за всички рискове. Реално работещите по трудови договори трябва да плащат почти изцяло майчинството и безработицата на разполагащите с граждански договор или самоосигуряващите се лица.

Едно голямо недомислие, целящо да се справи с проблем като укриването на осигуровки и данъци чрез трудови договори на непълно работно време е, че формално щом дадено лице работи на 8 часов трудов договор дневно и при заплата от 290 лева, ще му се отчете 1 месец осигурителен стаж, но ако лицето е по-продуктивно или по друга причина работи формално на 4 часов работен ден върху 1000 лева, ще му се отчете само половин месец осигурителен стаж, въпреки, че лицето ще плати данъци върху много по-голяма сума. Системата на осигурителния стаж, за да се справи с проблеми, които сама си е създала награждава тези, които формално работят 8 часа, а наказва онези, които могат да работят по-малко, но по-продуктивно и за по-големи доходи. Ако дадено лице работи цялата си кариера от 40 години при 4 часов работен ден по трудов договор с 1000 лева заплата, а друго лице работи тези 40 години при 8 часов работен ден, но с 290 лева заплата, човек ще си помисли, че човека с 1000 лева заплата би трябвало да получава близо 4 пъти по-голяма пенсия и това ще бъде честно? Е да, но не, защото според модела на осигурителния стаж човека с 1000 лева заплата, но формално работещ на 4 часов трудов договор 40 години, ще има формално 20 години осигурителен стаж, а за пенсиониране ще са му нужни 40 години осигурителен стаж. Справедливо би било да получава 4 пъти по-голяма пенсия от другото лице, но при сегашния модел ще може да се пенсионира няколко години по-късно, с далеч по-ниска от очакваната пенсия, въпреки, че приносът му към системата е много по-голям от работещия 40 години, формално на 8 часов работен ден и с минимална работна заплата.

И все пак, примерът е да се изчисли за колко най-евтино може да се придобие 1 месец осигурителен стаж чрез трудов договор, както стана ясно задължително формално на 8 часов работен ден. При трудов договор за 290 лева, осигуровките са както следва:

Формално за сметка на осигуреното лице:

1. Общо за пенсия – 7,9% = 22.91 лв.
2. За здравно осигуряване – 3,2% = 9,28 лв.
3. За общо заболяване и майчинство – 1,4% = 4,06 лв.
4. За безработица – 0,4% = 1,16 лв.

Общо разходи за осигуровки формално за сметка на осигуреното лице 37,41 лв. (12,9%)

Облагаем доход за ДОД – 252,59 лв.

Данък общ доход – 25,26 лв.

Общо данъчно-осигурителна тежест за осигуреното лице = 62,67 лева

Формално за сметка на работодателя разходите за осигуровки са:

1. Общо за пенсия – 9,9% = 28,71 лв.
2. За здравно осигуряване – 4,8% = 13,92 лв.
3. За общо заболяване и майчинство – 2,1% = 6,09 лв.
4. За безработица – 0,6% = 1,74 лв.
5. За трудова злополука и професионална болест  0,4% (за примера, по принцип в зависимост от длъжността тази вноска варира от 0,4% до 1,1%) = 1,16 лв.

Ако работодателя е търсещия да придобие осигурителен стаж възможно най-евтино се сговорят, разходите за придобиване на 1 месец стаж изглеждат по следния начин:

1. Разходи за осигуровки общо = 30,7% или 89,03 лева
2. Разходи за данък общ доход = 25,26 лева
3. Общо разходи = 114,29 лева
4. Работодателя ще има признати разходи за данъчни цели 341,62 лева (290 лева заплата + 51,62 лева осигуровки)
5. Работодателя ще си спести 14,5% (49,53 лева), които няма да плати за корпоративен данък и данък върху дивидентите
6. Реалния резултат за сговорили се работодател и осигурено лице е плащане за данъчно осигурителната система от 114,29 лева и 49,53 лева спестени от корпоративен данък и данък върху дивидентите.

Следователно 1 месец осигурителен стаж по трудов договор може да се придобие най-евтино за 64,76 лева (114,29 – 49,53) при определени обстоятелства на сговор между работодателя и осигуреното лице срещу държавата.

При трудовите договори обаче има и още една пробойна в закона (в случая в Кодекса на труда).

Всеки работещ по трудов договор може да ползва 30 работни дни (месец и половина) неплатен отпуск в годината, през които плаща единствено за здравно осигуряване 8%, върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (8% върху 210 лева през 2011 г.). Въпреки, че няма да плаща всички осигуровки, на лицето ще му се признае осигурителния стаж. Фактически за този период лицето няма да има почти никакъв принос към осигурителната система и никакъв принос към пенсионната система, но ще придобие осигурителен стаж.

Използвайки пробойната в законодателството, сметката се променя. Ако приемем, че първите 10 месеца в годината по трудов договор стажът ще струва 64.76 * 10 месеца = 647,60 лева, то за 2 от месеците може да се намали данъчно-осигурителното бреме още. И разбира се това е съвсем законно.

Да предположим, че последните 2 месеца имат по 20 работни дни за по-лесно пресмятане. Първия от двата месеца лицето ще си го вземе целия като неплатен отпуск. Няма доходи, а осигуровките са само за здраве – 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица или 210 * 8% = 16.80 лева, като ще са за сметка на осигуреното лице. През този месец това са всичките разходи и още един месец осигурителен стаж е натрупан. За последния месец в годината 10 работни дни ще трябва да се правят пълни осигуровки, а 10 работни дни само за здраве.

Разходите през 10-те дни отпуска са 16,80 / 2 = 8.40 лева за сметка на лицето

Разходите през 10-те работни дни от 12-я месец ще са:

1. Общо за сметка на осигуреното лице за осигуровки – 12,9% от 145 лева = 18.71 лева
2. Облагаем доход за ДОД = 145 лева – 8,40 – 18,71 = 117,89 лева
3. Данък общ доход – 11,79 лева
4. Общо данъчно-осигурителна тежест за осигуреното лице – 30,50 лева
5. Осигуровки за сметка на работодателя – 17,8% от 145 лева = 25,82 лева

Общата данъчно-осигурителна тежест за работодател и осигурено лице е 56,32 лева. Работодателя обаче през този месец ще може да си признае разходи за 170,82 лева (145 лева заплата на лицето + 25,82 лева за осигуровки формално за сметка на работодателя) и реално ще спести от корпоративен данък и данък върху дивидентите 14,5% или 24,77 лева. Нетните разходи за месеца ще са 31,55 лева

При това положение 1 година осигурителен стаж в случая ще струва на сговорени работодател и осигурено лице 647,60 лева (за първите 10 месеца) + 16,80 лева (здравно осигуряване през 11-я месец) + 31,55 лева (през 12-я месец) = 695,95 лева. Средно за 12 месеца това прави 58 лева.

Търсейки най-евтиния законен начин за придобиване на осигурителен стаж при сегашната дефектна социално-осигурителна система сметката е следната и един месец осигурителен стаж през 2012 г. може да се придобие най-евтино за:

1. 108.36 лева при самоосигуряващите се лица
2. 58 лева чрез трудов договор
3. 38.35 лева чрез граждански договор

И в трите случая лицата ще получат по 1 месец осигурителен стаж, но правят различни разходи, а инфлацията ще изяжда приноса на тези, които плащат днес повече и те затова и нямат интерес да го правят.

Този модел на осигурителния стаж е порочен и трябва да се смени. Хората да имат интерес да бъдат в системата и тя да работи за тях.

Нов кодекс за социално осигуряване – по моделът на осигурителния принос