Alexander Todorov Network

Да предположим, че пенсионната възраст в страната е 65 години. Средната продължителност на живота е 75 години. Средния трудов стаж на пенсионерите е 40 години. Осигуровката за пенсия е 12,5% от дохода, а средната пенсия е равна на 50% от средния доход за всички пенсионери.

При това положение, в момента, в който в пенсионната система има 1 пенсионер, зад него трябва да стоят 4 работещи, които да го издържат. Как би изглеждало това по отношение на раждаемостта, скоростта на възпроизводството, за да се постигне устойчивост на системата?

Да предположим, че на 65 години има семейство от 2 пенсионера. Зад всеки от тях трябва да стоят по 4 работещи или общо 8 образовани граждани. Ако средното семейство има 2 деца и това осигурява съотношение работещи/пенсионери 4 към 1, въпросът е колко скоро всяко поколение трябва да си има собствено поколение (средно), за да може при навършване на 65 годишна възраст (пенсионна), зад всеки пенсионер да стоят по 4 работещи, които да го издържат. От това излиза, че зад всяка двойка, до момента на пенсионирането си трябва да има 8 преки наследници, които да работят.

Ако приемем, че всяка двойка има по 2 деца средно (има нулев естествен прираст на населението в страната), за всеки от двойката се пада по 1 наследник от поколение (тъй като другия се грижи за родител от друго семейство, защото произхожда от друго семейство), който се грижи за пенсионера. Следователно, при навършването на пенсионна възраст, ако всяко семейство има само по 2 деца, то при навършване на пенсионна възраст са нужни работещи от 4 различни поколения средно.

Средно, всеки човек, при навършване на пенсионна възраст, трябва да има праправнуци, които да са в работоспособна възраст и да работят, ако средното семейство има само 2 деца. Каква е честотата на появата на всяко ново поколение при това положение?

Отговорът е следния: праправнука, който е крайна точка като работещо лице, би трябвало да е на поне 18 навършени години, докато неговите прапрадядо и прапрабаби ще са на 65 години (пенсионна възраст). За този период 65 години – 18 години (47 години) трябва да са се случили 4 раждания на нови поколения. Или по друг начин казано, ако средното семейство ражда само 2 деца, трябва да има поколение на по-малко от 12 годишна възраст и всяко следващо поколение трябва да се възпроизведе на 12 годишна възраст, което най-малкото не е реалистично.

Ако предположим, че е нужна реалистична годишна средна възраст за даване на поколение от гледна точка на съвременното общество. При това положение на „забавена скорост на възпроизводство“ (за примера)  въпросът е колко наследници средно трябва да се дават от всяко поколение, за да може при навършване на пенсионна възраст за всеки пенсионер да се грижат 4 работещи от различни поколения, което би означавало балансирано състояние за пенсионната система, при вноска за пенсии 12,5% и средна пенсия 50% от средния осигурителен доход.

Сметката е следната: пенсионната възраст е 65 години, а най-младия пряк наследник и работещ средно трябва да е на 18 години. 65 години (пенсионната възраст) – 18 (възрастта на най-младия работещ) = 47 години. Време през което реалистично погледнато могат да се създадат най-много 2 поколения. Средна възраст, при която се дава новото поколение да бъде 23,5 години. Но зад всеки пенсионер са нужни 4 работещи, които да го издържат. Когато могат да се осигурят от само 2 нови поколения, това означава, че баланса на пенсионната система се постига при следните данни:

–          съотношение работещи/пенсионери от 4 към 1,

–          пенсионна възраст 65 години,

–          23,5 години средна възраст за даване на ново поколение,

–          4 деца трябва да има в средното семейство от всяко поколение,

–          12,5% осигуровка за пенсии,

–          50% размер на средната пенсия от средния осигурителен доход в страната

В действителност обаче тази пропорция ще важи единствено когато системата почва от първия човек, от нулата. В наши дни, много поколения по-късно обаче нещата далеч не изглеждат толкова невъзможни и наличието на нулев естествен прираст на населението (ако приемем, че в този момент системата е балансирана), ще означава, че просто трябва да се поддържа баланса и няма да е необходимо да се изисква от всяка двойка повече от две деца средно. За пример:

–          ако през 2000 г. се роди едно дете и всяка следваща година се ражда по едно дете

–          всяко дете започва работа средно на 25 години (като в по-късното средно започване на трудовата дейност са включени 7 години за образование и определени периоди в търсене на работа) и се пенсионира на 65

През 2065 г. първото дете ще излезе в пенсия, която ще се изплаща от родените между 2001 г. и 2040 г. Съотношението работещи/пенсионери ще е 40 към 1. През 2066 г. вече и набор 2001 г. ще е в пенсионна възраст, а общия бюджет за пенсии ще се покрива от родените между 2002-2041 г. (на 25 до 64 годишна възраст). Същия брой работещи 40 ще издържа 2 пенсионера (родените през 2000-2001 г.). Съотношението работещи/пенсионери става 40 към 2 или 20 към 1. На следващата година следващия набор ще се пенсионери и 40 работещи ще издържат 3 пенсионера (съотношение 13,3 към 1) и т.н. До 2074 г., когато налице ще са 10 пенсионера и 40 работещи, съотношението ще е търсеното 4 към 1. От следващата година това съотношение ще остава неизменно при нулев естествен прираст на населението, тъй като средно 1 ще излиза от пенсионната система и един ще се пенсионира. Това автоматично означава, че с повишаване продължителността на живота (което е основна цел на цялото човечество), ще се повишава и пенсионната възраст, за да бъде системата постоянно в балансирано състояние.