В частните фондове за допълнително-задължително пенсионно осигуряване са събрани над 4 милиарда лева. Това са 5-те процента, които са били изземвани без насилие, законно от хората родени след 1959 г. през последните години и задължителните вноски в частни фондове за категорийните работници.
В замяна на това изземване(5% от дохода), на младите коефициента за държавна пенсия се намалява „на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за „универсалния пенсионен фонд“ и за фонд „Пенсии“ по ред, определен с акт на Министерския съвет“
За пример ако вноската за частния фонд е 5%, а във фонд „Пенсии“ е 17,8%:
Съотношението между 5 и 17,8 е 28%. Честито на родените след 1959 г., държавата им е приготвила много по-малки пенсии.
Но да не обвиняваме държавата днес. Сценарият е създаден още преди 2000 г., доусъвършенстван през 2005 г. В Кодекса за социално осигуряване от 2000 г. е било заложено на младите държавната пенсия да се редуцира с кръгло 30%, ако приемем, че тези нива на осигуровките са валидни през следващите десетилетия. В замяна на тази редукция от държавната пенсия, дават се останалата част от осигуровките(5-те % изземване от дохода без насилие и законно) да се управляват от частни пенсионни фондове, с обещанието парите да се управляват професионално.
Тук може да се види дали парите се управляват професионално
И все пак, да сме оптимисти и да предположим, че благодарение на държавна регулация частните пенсионни фондове успяват да покриват всяка година равнището на инфлацията(защото, когато не го правят ще доплащат разликата), тогава това ще означава, че парите за пенсия няма да се увеличават, но няма и да се обезценяват, което може да се приеме за космически успех.
Нека да предположим тогава, че ако днес средната заплата в България е 1000 лева и средния гражданин се осигурява 40 години върху този доход, изземват му се 5% от дохода. Тогава би трябвало да е спестил в частна сметка по 50 лева на месец.
Тогава за 40 години в индивидуалния си акаунт би трябвало да има 40 години *12 месеца * 50 лева = 24000 лева.
Според произволно избран калкулатор на сайт на частен пенсионен фонд е предположено, че тази сума трябва да се раздели на кръгло 215(месеца), защото явно така оценяват риска частните пенсионни фондове средния пенсионер да получава пожизнена пенсия.
Дали очакват средната продължителност на живота да бъде 65 години + 215 месеца(около 18 години) или общо 83 години или това им е начина да бавят изплащането на спестените пари е друг въпрос. (има и други опции освен пожизнена пенсия, но в случая се разглежда този вариант, за да се сравнява частната пенсия и държавната)
Каква допълнителна пенсия ще получава човека, който е работил 40 години и плащал 5% върху 1000 лева доход на частния си пенсионен фонд – „допълнително-задължително“.
24000 / 215 месеца = 112 лева допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд или 11% от дохода. С уговорката, че частния пенсионен фонд трябва да постига реална доходност от 0%.
Според статистиката средната годишна реална доходност на частните пенсионни фондове за периода 2005-2009 е между -2% до -5%. И тази доходност от 0% би била голям успех. Да, но този голям успех осигурява само 11% от дохода.
Какво ще стане с държавната пенсия обаче. Средния човек работи 40 години, при 1000 лева сегашни пари заплата плаща данъци. Държавата предлага на практика от 2017 г. държавната пенсия да бъде 40 години стаж * 1,2 или 48%(тъй като за примера е прието, че
средния осигурителен доход всяка година е 1000 лева и парите запазват стойността си във времето).
Как ще го постигне е друг въпрос. Интересното е, че за родените след 1959 г. е предвидена редукция на държавната пенсия с 30%.
Или 48% от дохода трябва да се редуцира с 30%, получава се 33,6% от дохода държавна пенсия.
Следователно родените след 1959 г. губят 14,4% от дохода си като държавна пенсия, а от частния си пенсионен фонд ще получат 11%.
Отлично! 33,6 + 11 = 44,7% от дохода общо пенсия. И това е при положение, че частните пенсионни фондове постигат реална доходност не по-малка от 0%, което според емпирично получените статистически данни в момента изглежда като някакво чудо.
Значи за родените преди 1960 г, тъй като не ползват частните пенсионни фондове за „допълнително-задължително“ пенсията след 2017 г. ще бъде 48% от дохода.
За родените след 1959 г., тъй като използват услугите на частните пенсионни фондове, пенсията им ще бъде 44,7% от дохода.
Разлика 3,3% от дохода за всеки, който не е спестявал в индивидуална сметка и то при положение, че частните пенсионни фондове постигнат реална доходност от 0%, което би било успех.
Тези 3,3% от дохода обаче означават, че родените след 1959 г. ще получават 3,3/48 или 7% по-ниска пенсия, в един много оптимистичен сценарий, благодарение на експеримента наречен „допълнително-задължително“(доброволно изземване, без насилие на доход) в полза на частен пенсионен фонд.
Искат ли родените след 1959 г. да получават в най-добрия случай с 7% по-малка пенсия, от колкото получават сегашните пенсионери? Тъй като отговора е ясен, експеримента „допълнително-задължително“ осигуряване трябва да престане в България.
Може да е допълнително, но не може да е задължително, защото тогава не е частно, защото хората не могат да си кажат мнението искат ли да получават 7% по-малки пенсии от сегашните пенсионери(в оптимистичен сценарий) или не искат.
„Национализацията“ на индивидуалните сметки в „допълнително-задължителните“ частни пенсионни фондове ще има следните положителни ефекти:
– спира се едно безумие, което би донесло при сегашните условия, в един много добър вариант 7% по-ниски пенсии от сегашните, за родените след 1959 г.
– 4-те милиарда лева ще спонсорират ДОО и приблизително това е годишния дефицит на фонд „Пенсии“.
– държавата ще покрие загубите(както обикновено), защото тези 4 милиарда лева би трябвало да са значително повече, но загубите днес са нищо, в сравнение с това, което може да се инкасира след всяка допълнителна година „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване.
– едва ли и загубите за капиталовия пазар в България биха били твърде големи, защото и без друго цените на БФБ са 75% по-ниски, спрямо нивата през края на 2007-ма година. Освен това по-скоро по-голямата част от инвестициите на частните пенсионни фондове, които могат да се инвестират рисково за висока доходност, не са на БФБ и борсата може да спи спокойно.
– с тези 4 милиарда, държавата може да задвижи икономиката. Може да се направи голяма реформа на образователната система, да се инвестира в инфраструктура, да се модернизира електроснабдяването и водоснабдяването, и загубите, които се инкасират всяка година и за които всяка година плащат всички, да се сведат до минимум. Може да се инвестира в енергийна ефективност или може би дори в развитие на нещо по-голямо.
Доброволното пенсионно осигуряване, да това вече си е лично и не може да се пипа, но „допълнителното-задължително“, това са пари, от които държавното обществено осигуряване се лишава, не в полза на хората.
Разбиват се илюзиите, ако въобще някой е вярвал в тях.
Няма такова нещо като индивидуална партида във фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване. Това е само на хартия. В действителност днес или утре държавата ще си поиска парите от фондовете. Когато ги върнат, тези пари ще са по-малко от днес, заради професионалното управление, а държавата ще плати сметката за експеримента както винаги, защото общественото недоволство ще бъде огромно до 2025 г., когато родените след 1959 г. видят какво държавата им е приготвила като държавна пенсия – редукция с 30% и какви са остатъците от индивидуалната им сметка в частен пенсионен фонд, на която те разчитат да покрие поне разликата от намалената им държавна пенсия с 30%. Е, трябва чудо да стане. Вместо да се чакат чудеса и парите всяка година да се стопяват повече…
Хайде парите във фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване да се внесат в НОИ обратно и държавната пенсия на родените след 1959 г. да не се редуцира. Задължителните „професионални частни пенсионни фондове“ също да спрат да прибират.
В следствие на което осигурителната тежест за пенсии да се намали от 17,8% днес, на 12,5% от 2012 г.