Защо данъка върху добавената стойност се нарича така?

Ще е добре да се разбира какво представлява добавената стойност, а след това може да се гадае защо държавата облага с 20%(в България) тази добавена стойност.
Отговорът на този въпрос не е много сложен. Когато отидем в магазина да си купим дадено благо(за пример нека да е 1 килограм домати), което търговеца ни казва, че струва 10 лева, трябва да се плати и 20% ДДС върху сумата, която търговеца назове. Тъй като клиента ще плати 12 лева – 2 лева(20% от добавената стойност) за държавата, то значи добавената стойност струва 10 лева.
Е добре, значи при това положение клиента не плаща за 1 килограм домати, а за добавена стойност 10 лева и данък върху нея от 2 лева. Тогава 1 килограм домати колко струва?
12 лева, които клиента дава – 10 лева за добавената стойност на търговеца – 2 лева за данъка върху добавената стойност = 0.
Честито на клиента, току що се е разделил с 12 лева, като си е купил добавена стойност, подхранил е държавния бюджет и е придобил 1 килограм домати, които струват 0.
Дал си е парите за домати, които струват нищо? Каква минавка само.
Да, доматите не струват нищо, и търговецът слага добавена стойност за това, че предлага домати, които струват нищо.
Когато държавата като вижда това поведение на бизнеса, веднага почва да ревнува и слага регулации. Щом клиента има излишно количество пари(зад които стои притежанието на общопризнат дълг, който обществото дължи на клиента за по-предходните му логически организирани усилия, в следствие на което е допринесъл за благото на обществото) да си ги хвърля за домати, които струват 0 и за добавена стойност, то държавата трябва да го вразуми и за всяка подобна необмислена покупка, се налага допълнително наказание на клиента от 20% от неблагоразумието – данък върху добавената стойност.
Следващия път, когато търговеца му каже, че доматите струват 10 лева килограма, клиента ще се усети, че държавата не случайно го наказва всеки път, за глупостта да даде 10 лева, за нещо, което струва 0.
И тогава в главата му ще се нароят следните въпроси:
„Добре, този търгаш ще ме преметне страшно, ще ми вземе 10 лева за нещо, което не струва нищо. Защо да си губя 10 лева „дълг“?“
„Нещо повече, не само, че ще ме преметнат страшно, но и държавата ще ме накаже допълнително. Защо да ме наказват?“
„Тези домати струват 0 ако си ги направя сам, няма да си искам добавена стойност от себе си и държавата няма да ме наказва. Обаче обществото ми е длъжно, тук имам едни хартийки, на тях пише „дълг“ и ако всичко си създавам сам, то тогава смисъла от хартийките се губи, защото обществото няма да има какво да ми предложи. Всъщност защо ми е трябвало да придобивам „дълг“-ове, и сега да се чудя какво да ги правя?

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Реклами

Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино

Статията е актуализирана при минимална работна заплата 290 лева от 1 май 2012 г.

Настоящото не представлява по никакъв начин антидържавническо поведение, а напротив – показва грешки, които държавата е допуснала през годините, и докато не ги оправи, всеки ще може да се възползва от тях, а не само онези, които умишлено са оставили вратичките отворени.

В българското социално осигуряване (както и в това на редица други страни) все още съществува порочния модел, при който един от основните критерии е осигурителния стаж. Критерий, който би трябвало да показва колко години човек се е блъскал да работи и това би трябвало да му приписва заслуги, въз основа на които обществото да му е длъжно при пенсиониране. Само че това, че някой е блъскал през годините реално не означава твърде много, защото дали получаваш минималната работна заплата, или средната работна заплата, или 1000 пъти повече от средната работна заплата и разбира се платените данъци (осигуровки) върху съответната сума, на всеки по сегашния модел му се пише 1 месец осигурителен стаж… Разбира се с разни сложни формули се прави опит за разграничаване според доходите на всеки, чрез индивидуални коефициенти на всеки, но те са несправедливи. Отчитат се доходите само от 3 последователни години до 1996 г. по избор на лицето (а сметките са изключително сложни). Системата по този начин не отчита реалния принос. А за работилите след това системата отново не отчита правилно приноса им, защото не е едно и също да изкарваш 500 лева през 1999-та и да изкарваш същите доходи през 2011-та. Но за сегашния модел на осигурителния стаж е едно и също. Инфлацията подяжда приноса и хората всячески опитват да мамят системата. Нямаш интерес да внесеш 100 лева днес, по-добре да е утре. А утре би било по-добре да се платят утрешното утре.

Друг недостатък на сегашната система на осигурителния стаж е, че хората ги е страх и от 37 или 40 години задължителен осигурителен стаж. За пример, лице, което е на 30 години и не е работило никога, от мъжки пол е и вижда, че му трябват 40 години стаж, за да може да се пенсионира. Това лице ще си каже, че тази работа е невъзможно да стане и за в бъдеще ще гледа до края на кариерата си да избягва данъчното облагане, защото така или иначе едва ли ще получи някога нещо от системата.

Това представлява модела социално-осигурителна система в България в момента – модел на осигурителния стаж и възраст, който разбира се функционира и в повечето страни по света с цялата си дефектност. Но когато има несправедливост и дефекти в закон, хората игнорират закона. Тогава или трябва да няма закон или да се смени закона, така че на хората да им се отчита реалния принос към системата, да няма облагодетелствани и ощетени. Докато това не се направи и модела на осигурителния стаж не изчезне, хората могат да си направят сметката как най-евтино да го натрупат и да лъжат системата, както тя ги лъже.

Целта на всичко това е час по-скоро този порочен модел осигурителна система да се хуманизира, да се отстранят лобистите, и да се затворят вратичките. Дотогава, ако всички мамят по равно, реално всички ще бъдат еднакво измамени. А би било по-добре никой да не бъде измамен, нали така?

Има 3 варианта за натрупване на осигурителен стаж (като не броим временните явления като майчинство, безработица и др.) – чрез трудов договор, чрез граждански договор и чрез самоосигуряване. Крайният резултат и от трите варианта е получаване на осигурителен стаж, но кой е най-изгодния вариант?

Самоосигуряване

Тук държавата е сложила минимален праг и всеки е длъжен да се самоосигурява върху минимум 420 лева. Като задължителна е вноската за здравно осигуряване 8%, вноската за пенсия 12.8%, о и задължителна е вноската в частен пенсионен фонд от 5% (за родените след 1959 г.), което е необяснимо, тъй като е частна лична сметка, човекът може да няма никакви доходи, но на частен пенсионен фонд трябва да плаща. Държавата задължава самоосигуряващото се лице да внася задължително пари в частен пенсионен фонд, но например не го задължава да се осигурява за майчинство. Това се прави само по желание, което е странно, защото е нормално всеки да има деца, и не може само в годината, в която предстои раждане самоосигуряващия се да се осигурява, а след това да не се самоосигурява за майчинство, а другите да плащат за него. Дали това е социално подпомагане на тази категория лица (понеже трябва сами да се оправят в живота, без работодатели) или дупка в закона и крайна несправедливост спрямо блъскащите по трудов договор например, въпрос на тълкуване. Но в крайна сметка, самоосигуряващите се лица са длъжни, за да натрупат 1 месец осигурителен стаж, да внесат осигуровките върху сумата от 420 лева, като се осигуряват за пенсия, здравно и 5% им се изземват в полза на частен пенсионен фонд. Общата сметка за получаване на 1 месец осигурителен стаж е следната (само за маркови данъци се плаща):

420 лева осигурителен доход *

12.8% за пенсия = 53.76

8% за здраве = 33.60

5% в полза на частен пенсионен фонд = 21.00

Общите разходи за натрупване на 1 месец осигурителен стаж от самоосигуряващото се лице са 53.76 + 33.60 + 21 = 108.36 лева.

Граждански договор

За целите на получаването на 1 месец осигурителен стаж (който е основен показател при модела на „осигурителния стаж“) при гражданските договори е нужно осигурителния доход да не е по-нисък от минималната работна заплата в страната, след приспадане на нормативно признатите разходи. В България минималната работна заплата към 2012 г. е 290 лева, нормативно признатите разходи са 25%. Следователно минималния доход по договор трябва да бъде 386,67 лева на месец, за да се зачете 1 месец осигурителен стаж. При гражданските договори е задължително осигуряването за пенсия, за здраве и 5% – то изземване в полза на частен пенсионен фонд (за родените след 1959 г., за родените преди 1960 г. вноската за пенсия в ДОО е 17,8%). Осигуряване за майчинство няма. Отново може да се ощетява фонда за общо заболяване и майчинство, но частните пенсионни фондове винаги трябва да получават своето. Парадоксално, но факт. Колко най-евтино ще струва придобиването на 1 месец осигурителен стаж, благодарение на гражданските договори? Договорът трябва да е за 386,67 лева (минимум), нормативно признати разходи 25% или 96,67 лева.

Осигуровки и данъци се плащат върху 290 лева (минималната работна заплата):

За пенсия 12,8% = 37.12 лв. (за родените преди 1960 г. 17,8% или 51,62 лв.)

За здраве 8% = 23.20 лв.

В полза на частен пенсионен фонд 5% (за родените след 1959 г.) = 14.50 лв.

Общо за осигуровки (маркови данъци) трябва да се платят 74.82 лева

Частта от осигуровките, които формално се водят за сметка на осигуреното лице е 7,9% от общите осигуровки за пенсия и 3,2% от осигуровките за здраве или общо 11,1% (32,19 лв.)

Като се приспаднат тези осигуровки от 290 лева, трябва да се плати и данък общ доход от 10% върху остатъка или 290 – 32.19 = 257,81 лв.

Върху тази сума се дължи 10% данък общо доход или 25,78 лв.

От формална гледна точка, за осигуреното лице общата данъчно-осигурителна тежест е в случая 57,97 лева.

За така наречения работодател формално или не, ще бъдат признати разходи в размер 386,67 лева (сумата по гражданския договор на лицето) + разходите за осигуровки за сметка на работодателя (42,63 лв) = 429,30 лева. Тази сума ще бъде призната за разход на работодателя и няма да бъде обложена с корпоративен данък (10%) и данък върху дивидентите (реално 4,5%). Работодателя спестява 14,5% данъци или от този договор в случая 62,25 лева.

Ефекта от тази не много сложна операция, ако работодателя и търсещия вариант да придобие осигурителен стаж се сговорят ще е, че в държавния бюджет ще постъпят 25,78 лева (ДОД на физическото лице). Но няма да постъпят 62,25 лева, които работодателя си спестява от корпоративен данък и данък върху дивидентите. В бюджета за държавното обществено осигуряване ще постъпят 17,8% (за родените преди 1960 г.) от осигурителния доход на лицето (290 лева) или 51,62 лева, а в бюджета на здравната каса ще постъпят 8% от 290 лева или 23,20 лева.

Сумарно сговорилите се работодател и придобиващ осигурителен стаж ще платят 25,78 лева (ДОД) + 51,62 (вноски за пенсия) + 23,20 лева (вноски за здраве) = 100,60 лева. Работодателя ще си спести 62,25 лева от корпоративен данък и данък върху дивидентите. Следователно в крайна сметка, придобиването на 1 месец осигурителен стаж по граждански договор може да стане за 100,60 лева – 62,25 лева = 38,35 лева, които нетно постъпват в данъчно-осигурителната система.

А самоосигуряващия ще плати 108.36 за същия този месец осигурителен стаж. Разбира се осигурява се върху по-висока база, но тя през годините се обезличава, защото по модела на „осигурителния стаж“ важно е в последния момент да се плаща повече, а за годините преди това инфлацията „изяжда“ реалния принос на лицето и го свежда до някаква номинална цифра. Затова и тъй като целта на примера е да покаже как 1 месец осигурителен стаж струва на различните категории осигурявани различна сума може да се каже Гражданския договор е далеч по-изгоден за момента спрямо самоосигуряването и 1 месец осигурителен стаж се придобива много по-евтино.

Трудови договори

Минималната работна заплата е 290 лева. Но единствено при трудовите договори при модела на „осигурителния стаж“ се дължат осигуровки за всички рискове. Реално работещите по трудови договори трябва да плащат почти изцяло майчинството и безработицата на разполагащите с граждански договор или самоосигуряващите се лица.

Едно голямо недомислие, целящо да се справи с проблем като укриването на осигуровки и данъци чрез трудови договори на непълно работно време е, че формално щом дадено лице работи на 8 часов трудов договор дневно и при заплата от 290 лева, ще му се отчете 1 месец осигурителен стаж, но ако лицето е по-продуктивно или по друга причина работи формално на 4 часов работен ден върху 1000 лева, ще му се отчете само половин месец осигурителен стаж, въпреки, че лицето ще плати данъци върху много по-голяма сума. Системата на осигурителния стаж, за да се справи с проблеми, които сама си е създала награждава тези, които формално работят 8 часа, а наказва онези, които могат да работят по-малко, но по-продуктивно и за по-големи доходи. Ако дадено лице работи цялата си кариера от 40 години при 4 часов работен ден по трудов договор с 1000 лева заплата, а друго лице работи тези 40 години при 8 часов работен ден, но с 290 лева заплата, човек ще си помисли, че човека с 1000 лева заплата би трябвало да получава близо 4 пъти по-голяма пенсия и това ще бъде честно? Е да, но не, защото според модела на осигурителния стаж човека с 1000 лева заплата, но формално работещ на 4 часов трудов договор 40 години, ще има формално 20 години осигурителен стаж, а за пенсиониране ще са му нужни 40 години осигурителен стаж. Справедливо би било да получава 4 пъти по-голяма пенсия от другото лице, но при сегашния модел ще може да се пенсионира няколко години по-късно, с далеч по-ниска от очакваната пенсия, въпреки, че приносът му към системата е много по-голям от работещия 40 години, формално на 8 часов работен ден и с минимална работна заплата.

И все пак, примерът е да се изчисли за колко най-евтино може да се придобие 1 месец осигурителен стаж чрез трудов договор, както стана ясно задължително формално на 8 часов работен ден. При трудов договор за 290 лева, осигуровките са както следва:

Формално за сметка на осигуреното лице:

  1. Общо за пенсия – 7,9% = 22.91 лв.
  2. За здравно осигуряване – 3,2% = 9,28 лв.
  3. За общо заболяване и майчинство – 1,4% = 4,06 лв.
  4. За безработица – 0,4% = 1,16 лв.

Общо разходи за осигуровки формално за сметка на осигуреното лице 37,41 лв. (12,9%)

Облагаем доход за ДОД – 252,59 лв.

Данък общ доход – 25,26 лв.

Общо данъчно-осигурителна тежест за осигуреното лице = 62,67 лева

Формално за сметка на работодателя разходите за осигуровки са:

  1. Общо за пенсия – 9,9% = 28,71 лв.
  2. За здравно осигуряване – 4,8% = 13,92 лв.
  3. За общо заболяване и майчинство – 2,1% = 6,09 лв.
  4. За безработица – 0,6% = 1,74 лв.
  5. За трудова злополука и професионална болест  0,4% (за примера, по принцип в зависимост от длъжността тази вноска варира от 0,4% до 1,1%) = 1,16 лв.

Ако работодателя е търсещия да придобие осигурителен стаж възможно най-евтино се сговорят, разходите за придобиване на 1 месец стаж изглеждат по следния начин:

  1. Разходи за осигуровки общо = 30,7% или 89,03 лева
  2. Разходи за данък общ доход = 25,26 лева
  3. Общо разходи = 114,29 лева
  4. Работодателя ще има признати разходи за данъчни цели 341,62 лева (290 лева заплата + 51,62 лева осигуровки)
  5. Работодателя ще си спести 14,5% (49,53 лева), които няма да плати за корпоративен данък и данък върху дивидентите
  6. Реалния резултат за сговорили се работодател и осигурено лице е плащане за данъчно осигурителната система от 114,29 лева и 49,53 лева спестени от корпоративен данък и данък върху дивидентите.

Следователно 1 месец осигурителен стаж по трудов договор може да се придобие най-евтино за 64,76 лева (114,29 – 49,53) при определени обстоятелства на сговор между работодателя и осигуреното лице срещу държавата.

При трудовите договори обаче има и още една пробойна в закона (в случая в Кодекса на труда).

Всеки работещ по трудов договор може да ползва 30 работни дни (месец и половина) неплатен отпуск в годината, през които плаща единствено за здравно осигуряване 8%, върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (8% върху 210 лева през 2011 г.). Въпреки, че няма да плаща всички осигуровки, на лицето ще му се признае осигурителния стаж. Фактически за този период лицето няма да има почти никакъв принос към осигурителната система и никакъв принос към пенсионната система, но ще придобие осигурителен стаж.

Използвайки пробойната в законодателството, сметката се променя. Ако приемем, че първите 10 месеца в годината по трудов договор стажът ще струва 64.76 * 10 месеца = 647,60 лева, то за 2 от месеците може да се намали данъчно-осигурителното бреме още. И разбира се това е съвсем законно.

Да предположим, че последните 2 месеца имат по 20 работни дни за по-лесно пресмятане. Първия от двата месеца лицето ще си го вземе целия като неплатен отпуск. Няма доходи, а осигуровките са само за здраве – 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица или 210 * 8% = 16.80 лева, като ще са за сметка на осигуреното лице. През този месец това са всичките разходи и още един месец осигурителен стаж е натрупан. За последния месец в годината 10 работни дни ще трябва да се правят пълни осигуровки, а 10 работни дни само за здраве.

Разходите през 10-те дни отпуска са 16,80 / 2 = 8.40 лева за сметка на лицето

Разходите през 10-те работни дни от 12-я месец ще са:

  1. Общо за сметка на осигуреното лице за осигуровки – 12,9% от 145 лева = 18.71 лева
  2. Облагаем доход за ДОД = 145 лева – 8,40 – 18,71 = 117,89 лева
  3. Данък общ доход – 11,79 лева
  4. Общо данъчно-осигурителна тежест за осигуреното лице – 30,50 лева
  5. Осигуровки за сметка на работодателя – 17,8% от 145 лева = 25,82 лева

Общата данъчно-осигурителна тежест за работодател и осигурено лице е 56,32 лева. Работодателя обаче през този месец ще може да си признае разходи за 170,82 лева (145 лева заплата на лицето + 25,82 лева за осигуровки формално за сметка на работодателя) и реално ще спести от корпоративен данък и данък върху дивидентите 14,5% или 24,77 лева. Нетните разходи за месеца ще са 31,55 лева

При това положение 1 година осигурителен стаж в случая ще струва на сговорени работодател и осигурено лице 647,60 лева (за първите 10 месеца) + 16,80 лева (здравно осигуряване през 11-я месец) + 31,55 лева (през 12-я месец) = 695,95 лева. Средно за 12 месеца това прави 58 лева.

Търсейки най-евтиния законен начин за придобиване на осигурителен стаж при сегашната дефектна социално-осигурителна система сметката е следната и един месец осигурителен стаж през 2012 г. може да се придобие най-евтино за:

  1. 108.36 лева при самоосигуряващите се лица
  2. 58 лева чрез трудов договор
  3. 38.35 лева чрез граждански договор

И в трите случая лицата ще получат по 1 месец осигурителен стаж, но правят различни разходи, а инфлацията ще изяжда приноса на тези, които плащат днес повече и те затова и нямат интерес да го правят.

Този модел на осигурителния стаж е порочен и трябва да се смени. Хората да имат интерес да бъдат в системата и тя да работи за тях.

Нов кодекс за социално осигуряване – по моделът на осигурителния принос

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

С колко забогатява населението в България в периода 1998-2010?

Всеки гледа на света, от своята си позиция, и разбира се ако забогатява, няма да си каже, за да не му завидят данъчните например. Но за да се разбере на макро ниво какво се случва, реално единствения начин да се каже едно или друго би трябвало да бъде като се погледне официалната статистика за равнището на доходите и индексите за инфлацията през всеки отделен период. Да се проследят тенденциите и тогава може да се отговори на този въпрос.
На сайта на НСИ всеки може да си направи справка, месец по месец какво се случва с равнището на цените – http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml
А на сайта на НОИ може да се провери какво се случва с равнището на доходите – http://www.noi.bg
За по-лесно информацията за периода 1998-2010 г. е обобщена:
 

Година Индекс цени Инфлация Осигурителен доход Ръст на дохода Реален ръст на дохода
1998 100.0 1.9% 164.79
1999 107.0 7.0% 180.05 9.26% 2.26%
2000 117.0 9.3% 217.11 20.58% 11.28%
2001 125.1 7.0% 242.96 11.91% 4.91%
2002 127.3 1.7% 259.75 6.91% 5.21%
2003 135.4 6.4% 280.76 8.09% 1.69%
2004 139.9 3.3% 308.80 9.99% 6.69%
2005 149.0 6.5% 331.62 7.39% 0.89%
2006 159.5 7.1% 354.50 6.90% -0.20%
2007 179.5 12.5% 398.17 12.32% -0.18%
2008 192.2 7.1% 500.56 25.72% 18.62%
2009 193.0 0.4% 554.78 10.83% 10.43%
2010 201.7 4.5% 570.33 2.80% -1.70%

Отчетливо се вижда, че винаги в годината преди парламентарни избори има открояващ се скок в равнището на доходите. Несъмнено по политически причини, за да не заподозре някой, че се прави с такива цели са се вдигали доходите благодарение на двуцифрена инфлация. И все пак и въпреки инфлацията, през всичките години в този период(с изключение на 2006, 2007 и 2010) има реално повишаване на доходите. Или поне статистиката казва така.

Статистиката казва и друго, за периода 1998-2010 г. инфлацията е 102%. Равнището на доходите се е подобрило реално с 570,33/332,38 (това е средния осигурителен доход 1998 г., преизчислен към индекса на цените) или 71,6%. На каква цена е станало това, какво държавата е приватизирала през годините, за да се постигне този резултат е друга тема, но според цифрите българите каквото и да се казва би трябвало да живеят 1,72 пъти по-добре през 2010 г. спрямо 1998 г.

Благодарение на статистиката би могло да се направи и сравнение, всяко правителство реално с колко успява да увеличи доходите на населението през този период. За управленията на ОДС и на ГЕРБ е ползвана статистиката само за по 2 години от управлението, заради смутните времена и липса на сравними данни преди 1998 г., както и защото сегашното правителство е в началото на мандата си.

Но така или иначе с тези данни би могло грубо да се пресметне с колко годишно реално нараства дохода на населението при всяко едно от управленията за периода:

ОДС (1999-2000) – средно годишно реално повишаване на дохода = 6,12%

НДСВ (2001-2004) – средно годишно реално повишаване на дохода = 4.43%

БСП (2005-2008) – средно годишно реално повишаване на дохода = 4.22%

ГЕРБ (2009-2010) – средно годишно реално повишаване на дохода = 4,20%

На пръв поглед може да се каже, че най-добре се е справяло първото управление, но когато доходите са минимални, по-лесно е да се трупат в проценти, още повече, когато има и какво да се приватизира. Също така според данните може да се каже, че сегашното управление се справя най-зле, но тънкия момент е, че не е останало какво да се приватизира и по този начин не могат да се вдигат доходи(за сметка на прехвърлянето на тежестта на по-големите разходи) както е правено преди това. Също така при първите 3 управления е включена 4-та година на управление(когато се харчи предизборно), както се вижда годината, в която има рязък скок на доходите, а при настоящото управление тази година ще бъде 2012 г. и след нея статистиката ще може да каже чисто математически при кое управление доходите растат реално най-много.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 3 коментара »

Какво означава нулев естествен прираст за пенсионната система?

Да предположим, че пенсионната възраст в страната е 65 години. Средната продължителност на живота е 75 години. Средния трудов стаж на пенсионерите е 40 години. Осигуровката за пенсия е 12,5% от дохода, а средната пенсия е равна на 50% от средния доход за всички пенсионери.

При това положение, в момента, в който в пенсионната система има 1 пенсионер, зад него трябва да стоят 4 работещи, които да го издържат. Как би изглеждало това по отношение на раждаемостта, скоростта на възпроизводството, за да се постигне устойчивост на системата?

Да предположим, че на 65 години има семейство от 2 пенсионера. Зад всеки от тях трябва да стоят по 4 работещи или общо 8 образовани граждани. Ако средното семейство има 2 деца и това осигурява съотношение работещи/пенсионери 4 към 1, въпросът е колко скоро всяко поколение трябва да си има собствено поколение (средно), за да може при навършване на 65 годишна възраст (пенсионна), зад всеки пенсионер да стоят по 4 работещи, които да го издържат. От това излиза, че зад всяка двойка, до момента на пенсионирането си трябва да има 8 преки наследници, които да работят.

Ако приемем, че всяка двойка има по 2 деца средно (има нулев естествен прираст на населението в страната), за всеки от двойката се пада по 1 наследник от поколение (тъй като другия се грижи за родител от друго семейство, защото произхожда от друго семейство), който се грижи за пенсионера. Следователно, при навършването на пенсионна възраст, ако всяко семейство има само по 2 деца, то при навършване на пенсионна възраст са нужни работещи от 4 различни поколения средно.

Пенсионери

Мъж

Жена

1 поколение

дете

дете

2 поколение

внук

внук

3 поколение

правнук

правнук

4 поколение

праправнук

праправнук

Средно, всеки човек, при навършване на пенсионна възраст, трябва да има праправнуци, които да са в работоспособна възраст и да работят, ако средното семейство има само 2 деца. Каква е честотата на появата на всяко ново поколение при това положение?

Отговорът е следния: праправнука, който е крайна точка като работещо лице, би трябвало да е на поне 18 навършени години, докато неговите прапрадядо и прапрабаби ще са на 65 години (пенсионна възраст). За този период 65 години – 18 години (47 години) трябва да са се случили 4 раждания на нови поколения. Или по друг начин казано, ако средното семейство ражда само 2 деца, трябва да има поколение на по-малко от 12 годишна възраст и всяко следващо поколение трябва да се възпроизведе на 12 годишна възраст, което най-малкото не е реалистично.

Ако предположим, че е нужна реалистична годишна средна възраст за даване на поколение от гледна точка на съвременното общество. При това положение на „забавена скорост на възпроизводство“ (за примера)  въпросът е колко наследници средно трябва да се дават от всяко поколение, за да може при навършване на пенсионна възраст за всеки пенсионер да се грижат 4 работещи от различни поколения, което би означавало балансирано състояние за пенсионната система, при вноска за пенсии 12,5% и средна пенсия 50% от средния осигурителен доход.

Сметката е следната: пенсионната възраст е 65 години, а най-младия пряк наследник и работещ средно трябва да е на 18 години. 65 години (пенсионната възраст) – 18 (възрастта на най-младия работещ) = 47 години. Време през което реалистично погледнато могат да се създадат най-много 2 поколения. Средна възраст, при която се дава новото поколение да бъде 23,5 години. Но зад всеки пенсионер са нужни 4 работещи, които да го издържат. Когато могат да се осигурят от само 2 нови поколения, това означава, че баланса на пенсионната система се постига при следните данни:

–          съотношение работещи/пенсионери от 4 към 1,

–          пенсионна възраст 65 години,

–          23,5 години средна възраст за даване на ново поколение,

–          4 деца трябва да има в средното семейство от всяко поколение,

–          12,5% осигуровка за пенсии,

–          50% размер на средната пенсия от средния осигурителен доход в страната

В действителност обаче тази пропорция ще важи единствено когато системата почва от първия човек, от нулата. В наши дни, много поколения по-късно обаче нещата далеч не изглеждат толкова невъзможни и наличието на нулев естествен прираст на населението (ако приемем, че в този момент системата е балансирана), ще означава, че просто трябва да се поддържа баланса и няма да е необходимо да се изисква от всяка двойка повече от две деца средно. За пример:

–          ако през 2000 г. се роди едно дете и всяка следваща година се ражда по едно дете

–          всяко дете започва работа средно на 25 години (като в по-късното средно започване на трудовата дейност са включени 7 години за образование и определени периоди в търсене на работа) и се пенсионира на 65

През 2065 г. първото дете ще излезе в пенсия, която ще се изплаща от родените между 2001 г. и 2040 г. Съотношението работещи/пенсионери ще е 40 към 1. През 2066 г. вече и набор 2001 г. ще е в пенсионна възраст, а общия бюджет за пенсии ще се покрива от родените между 2002-2041 г. (на 25 до 64 годишна възраст). Същия брой работещи 40 ще издържа 2 пенсионера (родените през 2000-2001 г.). Съотношението работещи/пенсионери става 40 към 2 или 20 към 1. На следващата година следващия набор ще се пенсионери и 40 работещи ще издържат 3 пенсионера (съотношение 13,3 към 1) и т.н. До 2074 г., когато налице ще са 10 пенсионера и 40 работещи, съотношението ще е търсеното 4 към 1. От следващата година това съотношение ще остава неизменно при нулев естествен прираст на населението, тъй като средно 1 ще излиза от пенсионната система и един ще се пенсионира. Това автоматично означава, че с повишаване продължителността на живота (което е основна цел на цялото човечество), ще се повишава и пенсионната възраст, за да бъде системата постоянно в балансирано състояние.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 4 коментара »

Защо „национализацията“ на допълнително-задължителното пенсионно осигуряване е една много добра идея

В частните фондове за допълнително-задължително пенсионно осигуряване са събрани над 4 милиарда лева. Това са 5-те процента, които са били изземвани без насилие, законно от хората родени след 1959 г. през последните години и задължителните вноски в частни фондове за категорийните работници.

В замяна на това изземване(5% от дохода), на младите коефициента за държавна пенсия се намалява „на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за „универсалния пенсионен фонд“ и за фонд „Пенсии“ по ред, определен с акт на Министерския съвет“

За пример ако вноската за частния фонд е 5%, а във фонд „Пенсии“ е 17,8%:
Съотношението между 5 и 17,8 е 28%. Честито на родените след 1959 г., държавата им е приготвила много по-малки пенсии.

Но да не обвиняваме държавата днес. Сценарият е създаден още преди 2000 г., доусъвършенстван през 2005 г. В Кодекса за социално осигуряване от 2000 г. е било заложено на младите държавната пенсия да се редуцира с кръгло 30%, ако приемем, че тези нива на осигуровките са валидни през следващите десетилетия. В замяна на тази редукция от държавната пенсия, дават се останалата част от осигуровките(5-те % изземване от дохода без насилие и законно) да се управляват от частни пенсионни фондове, с обещанието парите да се управляват професионално.

Тук може да се види дали парите се управляват професионално

И все пак, да сме оптимисти и да предположим, че благодарение на държавна регулация частните пенсионни фондове успяват да покриват всяка година равнището на инфлацията(защото, когато не го правят ще доплащат разликата), тогава това ще означава, че парите за пенсия няма да се увеличават, но няма и да се обезценяват, което може да се приеме за космически успех.

Нека да предположим тогава, че ако днес средната заплата в България е 1000 лева и средния гражданин се осигурява 40 години върху този доход, изземват му се 5% от дохода. Тогава би трябвало да е спестил в частна сметка по 50 лева на месец.
Тогава за 40 години в индивидуалния си акаунт би трябвало да има 40 години *12 месеца * 50 лева = 24000 лева.

Според произволно избран калкулатор на сайт на частен пенсионен фонд е предположено, че тази сума трябва да се раздели на кръгло 215(месеца), защото явно така оценяват риска частните пенсионни фондове средния пенсионер да получава пожизнена пенсия.
Дали очакват средната продължителност на живота да бъде 65 години + 215 месеца(около 18 години) или общо 83 години или това им е начина да бавят изплащането на спестените пари е друг въпрос. (има и други опции освен пожизнена пенсия, но в случая се разглежда този вариант, за да се сравнява частната пенсия и държавната)

Каква допълнителна пенсия ще получава човека, който е работил 40 години и плащал 5% върху 1000 лева доход на частния си пенсионен фонд – „допълнително-задължително“.
24000 / 215 месеца = 112 лева допълнителна пенсия от частен пенсионен фонд или 11% от дохода. С уговорката, че частния пенсионен фонд трябва да постига реална доходност от 0%.
Според статистиката средната годишна реална доходност на частните пенсионни фондове за периода 2005-2009 е между -2% до -5%. И тази доходност от 0% би била голям успех. Да, но този голям успех осигурява само 11% от дохода.

Какво ще стане с държавната пенсия обаче. Средния човек работи 40 години, при 1000 лева сегашни пари заплата плаща данъци. Държавата предлага на практика от 2017 г. държавната пенсия да бъде 40 години стаж * 1,2 или 48%(тъй като за примера е прието, че
средния осигурителен доход всяка година е 1000 лева и парите запазват стойността си във времето).
Как ще го постигне е друг въпрос. Интересното е, че за родените след 1959 г. е предвидена редукция на държавната пенсия с 30%.

Или 48% от дохода трябва да се редуцира с 30%, получава се 33,6% от дохода държавна пенсия.
Следователно родените след 1959 г. губят 14,4% от дохода си като държавна пенсия, а от частния си пенсионен фонд ще получат 11%.

Отлично! 33,6 + 11 = 44,7% от дохода общо пенсия. И това е при положение, че частните пенсионни фондове постигат реална доходност не по-малка от 0%, което според емпирично получените статистически данни в момента изглежда като някакво чудо.
Значи за родените преди 1960 г, тъй като не ползват частните пенсионни фондове за „допълнително-задължително“ пенсията след 2017 г. ще бъде 48% от дохода.
За родените след 1959 г., тъй като използват услугите на частните пенсионни фондове, пенсията им ще бъде 44,7% от дохода.
Разлика 3,3% от дохода за всеки, който не е спестявал в индивидуална сметка и то при положение, че частните пенсионни фондове постигнат реална доходност от 0%, което би било успех.

Тези 3,3% от дохода обаче означават, че родените след 1959 г. ще получават 3,3/48 или 7% по-ниска пенсия, в един много оптимистичен сценарий, благодарение на експеримента наречен „допълнително-задължително“(доброволно изземване, без насилие на доход) в полза на частен пенсионен фонд.

Искат ли родените след 1959 г. да получават в най-добрия случай с 7% по-малка пенсия, от колкото получават сегашните пенсионери? Тъй като отговора е ясен, експеримента „допълнително-задължително“ осигуряване трябва да престане в България.

Може да е допълнително, но не може да е задължително, защото тогава не е частно, защото хората не могат да си кажат мнението искат ли да получават 7% по-малки пенсии от сегашните пенсионери(в оптимистичен сценарий) или не искат.

„Национализацията“ на индивидуалните сметки в „допълнително-задължителните“ частни пенсионни фондове ще има следните положителни ефекти:
– спира се едно безумие, което би донесло при сегашните условия, в един много добър вариант 7% по-ниски пенсии от сегашните, за родените след 1959 г.
– 4-те милиарда лева ще спонсорират ДОО и приблизително това е годишния дефицит на фонд „Пенсии“.
– държавата ще покрие загубите(както обикновено), защото тези 4 милиарда лева би трябвало да са значително повече, но загубите днес са нищо, в сравнение с това, което може да се инкасира след всяка допълнителна година „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване.
– едва ли и загубите за капиталовия пазар в България биха били твърде големи, защото и без друго цените на БФБ са 75% по-ниски, спрямо нивата през края на 2007-ма година. Освен това по-скоро по-голямата част от инвестициите на частните пенсионни фондове, които могат да се инвестират рисково за висока доходност, не са на БФБ и борсата може да спи спокойно.
– с тези 4 милиарда, държавата може да задвижи икономиката. Може да се направи голяма реформа на образователната система, да се инвестира в инфраструктура, да се модернизира електроснабдяването и водоснабдяването, и загубите, които се инкасират всяка година и за които всяка година плащат всички, да се сведат до минимум. Може да се инвестира в енергийна ефективност или може би дори в развитие на нещо по-голямо.

Доброволното пенсионно осигуряване, да това вече си е лично и не може да се пипа, но „допълнителното-задължително“, това са пари, от които държавното обществено осигуряване се лишава, не в полза на хората.

Разбиват се илюзиите, ако въобще някой е вярвал в тях.
Няма такова нещо като индивидуална партида във фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване. Това е само на хартия. В действителност днес или утре държавата ще си поиска парите от фондовете. Когато ги върнат, тези пари ще са по-малко от днес, заради професионалното управление, а държавата ще плати сметката за експеримента както винаги, защото общественото недоволство ще бъде огромно до 2025 г., когато родените след 1959 г. видят какво държавата им е приготвила като държавна пенсия – редукция с 30% и какви са остатъците от индивидуалната им сметка в частен пенсионен фонд, на която те разчитат да покрие поне разликата от намалената им държавна пенсия с 30%. Е, трябва чудо да стане. Вместо да се чакат чудеса и парите всяка година да се стопяват повече…

Хайде парите във фондовете за „допълнително-задължително“ пенсионно осигуряване да се внесат в НОИ обратно и държавната пенсия на родените след 1959 г. да не се редуцира. Задължителните „професионални частни пенсионни фондове“ също да спрат да прибират.
В следствие на което осигурителната тежест за пенсии да се намали от 17,8% днес, на 12,5% от 2012 г.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Конституция на Република България 2013 (предложение)

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

В сила от 27.07.2013 г.

Преамбюл

Ние, народните представители от Осмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българските граждани, обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост, търпимост и знание;

издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,

и приемаме тази

КОНСТИТУЦИЯ

Глава първа.
ОСНОВИ

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.

(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им на интернет страницата на Парламента, освен когато в тях е определен друг срок.

(6) Всички държавни и местни органи на управление са длъжни да публикуват на интернет страницата си приетите от тях актове не по-късно от три дни след влизането им в сила.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7. Държавата отговаря солидарно за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, ако длъжностните лица не са в състояние да възстановят нанесените от тях щети с цялото си имущество.

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Чл. 9. (1) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

(2) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

(2) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.

(3) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.

(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.

(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната, устойчивото развитие на страната, така, че съществуването на настоящите и бъдещите поколения да не бъде застрашавано.

Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.

Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.

(2) Собствеността е частна и публична.

(3) Частната собственост е неприкосновена.

(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.

(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на всички ресурси на тези морски пространства.

(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.

(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и комуникационни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, опити с генно-модифицирани организми, взривни и биологично силно действащи вещества.

(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.

(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.

Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.

Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.

(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска единствено при извънредни обстоятелства на доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон. Разпоредбата не се прилага към заварените международни договори преди приемането на Република България в Европейския съюз.

(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) Режимът на земята се определя със закон.

Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.

Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.

(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.

Глава втора.
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.

(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство.

(4) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.

(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.

Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля освен при условията и по реда, определени със закон.

(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 72 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.

(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.

(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.

(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.

(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.

(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода за 5 или повече години.

(8) Особена строгост на закона се прилага за извършването на предумишлени престъпления.

(9) В случаите на предумишлено престъпление, минималните наказания са:

1. При извършване на предумишлено убийство на физическо лице – 100 години лишаване от свобода.

2. За изнасилване, отвличане, нанасяне на трайни физически увреждания на физическо лице, трафик на хора или педофилия – 10 години лишаване от свобода.

(10) За всяко престъпление, за което е предвидено лишаване от свобода, извършилият престъплението освен другите предвидени наказания, дължи обезщетение на увредената страна в размер от 10 средни работни заплати в страната за всяка година получена присъда лишаване от свобода.

(11) Собственост придобита в следствие на престъпна дейност се отнема в полза на държавата, ако не може да се възстанови на увредена от престъпление страна.

(12) Размера на всички новоиздавани присъди за престъпления се определя съгласно действащото законодателство към момента на извършване на престъплението.

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи, както и за предотвратяване и разкриване на престъпление.

Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.

(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.

(2) Изключения от това правило се допускат само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода.

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.

Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.

(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право да ползват и своя език.

(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Чл. 42. (1) Гражданите на Република България, навършили 18 години и нямащи друго гражданство, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода са лишени от това право.

(2) Изборите за парламент и местни органи на власт са по пропорционалната система. Минимален праг за участие при разпределение на мандатите между политическите партии за националния парламент и местните органи на власт е осем на сто от действителните гласове.

(3) Изборите за парламент са с една пропорционална листа за цялата страна.

(4) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.

(5) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.

Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.

(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.

Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.

(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.

(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.

(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.

(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.

Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(3) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

(4) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.

Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.

(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(2) Здравеопазването на гражданите е безплатно при определени условия и се финансира при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.

(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.

(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.

(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

(2) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци, такси и осигуровки, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.

(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

(3) Размера на данъците, таксите и вноските за осигуровки за обществено и здравно осигуряване се определят със закон за всяка календарна година.

Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Глава трета.
ПАРЛАМЕНТ

Чл. 62. (1) Парламентът осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

(2) Парламентът има самостоятелен бюджет, който не може да надхвърля 0,1 на сто от държавния бюджет за годината.

Чл. 63. Парламентът се състои от 100 народни представители.

Чл. 64. (1) Парламентът се избира за срок от две години.

(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Парламента, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.

(3) Избори за нов Парламент се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишния.

Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.

Чл. 67. Народните представители представляват целия народ.

Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.

(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.

Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и гласувания в парламента.

Чл. 70. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани освен за престъпления от общ характер, след разрешение на Парламента, а когато не заседава – на председателя на Парламента. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, а в такъв случай незабавно се известява Парламента, а ако не заседава – председателя на Парламента.

(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Парламента.

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Парламента;

2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;

3. отзоваването му от страна на политическата партия, с която е бил избран;

4. установяване на неизбираемост или несъвместимост;

5. смърт.

(2) В случаите на т. 1, 2 и 3 решението се приема от Парламента, а в случаите на т. 4 – от Конституционния съд.

Чл. 73. Организацията и дейността на Парламента се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

Чл. 74. Парламентът заседава не по-рядко от веднъж месечно в неработни дни.

Чл. 75. Новоизбрания Парламент се свиква на първо заседание от Министър-председателя най-късно до две седмици след избирането на Парламент. Ако в посочения срок Министър-председателя не свика Парламента, той се свиква от една пета от народните представители.

Чл. 76. (1) Първото заседание на Парламента се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.

(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.”

(3) На същото заседание на Парламента се избират председател и заместник-председатели.

Чл. 77 (1) Парламентът, в двуседмичен срок след провеждането на първото си заседание, възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

(2) Ако в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, Парламентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, Парламентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

(4) Ако отново не се постигне съгласие за образуване на правителство, Парламентът се саморазпуска и насрочва нови избори в двумесечен срок. Актът, с който се разпуска Парламента, определя и датата на изборите за нов Парламент.

(5) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, Парламента гласува кандидата за министър-председател.

(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 98, ал. 1.

Чл. 78. (1) Председателят на Парламента:

1. представлява Парламента;

2. предлага проект за дневен ред на заседанията;

3. открива, ръководи и закрива заседанията на Парламента и осигурява реда при провеждането им;

4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Парламента актове и обнародва законите;

5. обнародва законите, решенията, декларациите и обръщенията, приети от Парламента;

6. организира международните връзки на Парламента;

7. назначава служебно правителство в случай на чл. 77, ал. 4;

8. награждава с ордени и медали;

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

10. предоставя убежище;

11. упражнява право на помилване.

(2) В изпълнение на своите правомощия издава укази. Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.

(3) Не подлежат на приподписване указите, с които се:

1. назначава служебно правителство;

2. обнародват законите.

(4) Заместник-председателите на Парламента подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

Чл. 79. Парламента се свиква на заседания от председателя на Парламента:

1. по негова инициатива;

2. по искане на една пета от народните представители;

3. по искане на Министерския съвет.

Чл. 80. (1) Парламентът избира от своя състав постоянни и временни комисии.

(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Парламента и упражняват от негово име парламентарен контрол.

(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

Чл. 81. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

Чл. 82. (1) Парламентът открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

(2) Парламентът приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

(3) Кодексите са подчинени на Конституцията актове на Парламента, като законите не могат да им противоречат. Приемат се, изменят се и се отменят с мнозинство най-малко две трети от списъчния състав на Парламента.

(4) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Парламента реши то да бъде тайно.

Чл. 83. Заседанията на Парламента са открити, освен ако при извънредни обстоятелства за защита на националната сигурност Парламента не реши отделни заседания да бъдат закрити.

Чл. 84. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Парламента и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.

(2) Парламента и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Чл. 85. (1) Парламентът:

1. приема, изменя, допълва и отменя законите;

2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;

3. установява данъците, осигуровките и определя размера им;

4. приема решение за произвеждане на национален референдум;

5. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение – Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

6. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;

7. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;

8. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;

9. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

10. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;

11. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на Министерския съвет;

12. дава амнистия;

13. учредява ордени и медали;

14. определя официалните празници;

15. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;

16. изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Парламента, когато това е предвидено в закон;

17. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения с мнозинство от три четвърти от всички народни представители;

18. изменя Конституцията и приема нова конституция с мнозинство от три четвърти от всички народни представители

19. насрочва избори за Парламент и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум;

20. опрощава несъбираеми държавни вземания;

21. наименува обекти с национално значение и населени места;

Чл. 86. (1) Парламентът ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

6. се отнасят до основните права на човека;

7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;

8. изрично предвиждат ратификация;

9. предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.

(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) Ратифицираните от Парламента договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

(4) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

Чл. 87. (1) Парламентът приема кодекси, закони, решения, декларации и обръщения.

(2) Кодексите, законите и решенията на Парламента са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

Чл. 88. (1) Право на законодателна инициатива имат народните представители и Министерския съвет.

(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.

Чл. 89. (1) Кодексите и законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Парламента може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.

(2) Другите актове на Парламента се приемат с едно гласуване.

(3) Приетите актове се обнародват в “Държавен вестник” и на интернет страницата на Парламента не по-късно от 15 дни след приемането им.

Чл. 90. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Парламента да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

(2) Когато Парламента гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.

(3) Когато Парламента отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие не може да бъде направено в следващите шест месеца.

Чл. 91. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.

(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.

Чл. 92. (1) Парламентът избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.

(2) Парламентът избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите. Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.

Глава четвърта.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл. 93. Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите;

2. осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили;

3. информира Парламента по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз

4. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици;

(2) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Парламента и дава отчет за своите действия.

Чл. 94. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

Чл. 95. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

Чл. 96. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.

(2) Министър-председателят:

1. ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея;

2. назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите;

3. представлява Република България в международните отношения;

4. отправя обръщения към народа и Парламента;

5. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

(3) Министър-председателят е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България и:

1. назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания след решение на Министерския съвет;

2. възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон;

3. обявява обща или частична мобилизация след решение на Министерския съвет в съответствие със закона;

4. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Парламента не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

(4) Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Парламента реши друго. Те носят отговорност за своите действия.

Чл. 97. Членовете на Министерския съвет полагат пред Парламента клетвата по чл. 77, ал. 2.

Чл. 98. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Чл. 99. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват:

1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;

3. при смърт на министър-председателя.

(2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбрания Парламента.

(3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Чл. 100. (1) Министерският съвет може да поиска Парламента да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.

(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

Чл. 101. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.

(2) Парламента може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.

Чл. 102. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.

Чл. 103. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

Чл. 104. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.

(2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.

Глава пета.

СЪДЕБНА ВЛАСТ

Чл. 105. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет в размер до едно на сто от държавния бюджет за годината.

(4) Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.

Чл. 106. Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 107. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, военни и районни съдилища.

(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.

(3) Извънредни съдилища не се допускат.

Чл. 108. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

Чл. 109. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.

(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично и видеозаписите от провеждането на делата се качват на сайта на Министерството на правосъдието в едноседмичен срок от провеждане на всяко дело, освен ако предмета на делото не представлява държавна тайна.

(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Чл. 110. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.

(2) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.

Чл. 111. В правораздаването участват съдебни заседатели, които са български граждани без друго гражданство, неосъждани, навършили 21 години, които не могат да са служители на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, и определени на случаен принцип съгласно закона по чл. 105, ал. 4.

(2) Решенията на съдебните заседатели се взимат с единодушие.

Чл. 112. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Чл. 113. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.

(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

Чл. 114. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Чл. 115. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:

1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;

2. може да извършва разследване;

3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

4. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;

5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;

6. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Чл. 116. Следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

Чл. 117. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.

(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главния прокурор се назначават и освобождават от Парламента по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от шест години, без право на повторно избиране.

(3) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.

Чл. 118. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 10 членен състав. Министъра на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове.

(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

(3) Три от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Парламента и три – от органите на съдебната власт.

(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани.

(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.

(6) Висшият съдебен съвет:

1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;

3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

4. приема проекта на бюджет на съдебната власт;

5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 85, т. 15.

(7) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Парламента.

(8) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:

1. подаване на оставка;

2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление;

3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от половин година;

4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

(9) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота.

Чл. 119. Министърът на правосъдието:

1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;

2. управлява имуществото на съдебната власт;

3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;

4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

Чл. 120. Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 117, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.

Глава шеста.
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Чл. 121. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон.

(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.

Чл. 122. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

(2) Границите на общините се определят след допитване до населението.

(3) Общината е юридическо лице.

(4) Общината избира председател между членовете си

Чл. 123. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.

(2) Законът създава условия за сдружаване на общините.

Чл. 124. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон.

Чл. 125. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът.Той се назначава от председателя на общинския съвет след решение на общинския съвет по ред, определен със закон.

(2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.

Чл. 126. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.

Чл. 127. (1) Общината има самостоятелен бюджет.

(2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.

(3) Общинският съвет определя размера на местните данъци и такси при условия, по ред и в границите, установени със закон.

(4) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.

Чл. 128. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

Чл. 129. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.

(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет.

(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

Чл. 130. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон.

Чл. 131. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права.

Чл. 132. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.

Глава седма.
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД

Чл. 133. (1) Конституционният съд се състои от 6 съдии, трима от които се избират от Парламента, а трима се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 6 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност.

(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.

(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от две години.

(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.

Чл. 134. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:

1. изтичане на определения срок;

2. подаване на оставка пред Конституционния съд;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;

5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 133, ал. 5;

6. смърт.

(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.

(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.

Чл. 135. (1) Конституционният съд:

1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;

2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Парламента, както и на актовете на председателя на Парламента;

3. решава спорове за компетентност между Парламента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;

4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;

6. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;

(2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.

Чл. 136. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и от общинските съвети.

(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.

(3) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

Чл. 137. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.

(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в “Държавен вестник” в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

(3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.

Чл. 138. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон.

Глава осма.
ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА.

ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

Чл. 139. Парламентът може да изменя, допълва всички разпоредби на Конституцията, както и да приема нова конституция с мнозинство от три четвърти от всички народни представители.

Чл. 140. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията, както и за приемане на нова конституция принадлежи на една четвърт от народните представители.

(2) Предложението се разглежда от Парламента не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.

Чл. 141. Парламентът приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

Чл. 142. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Парламента в “Държавен вестник” и на интернет сайта на Парламента в седемдневен срок от приемането му.

Глава девета.

ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА

Чл. 143. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмносиньо поле във формата на щит.

Чл. 144. На държавния печат е изобразен гербът на Република България.

Чл. 145. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

Чл. 146. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.

Чл. 147. Химн на Република България е песента „Върви народе възродени“.

Чл. 148. Столица на Република България е град София.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) След приемането на Конституцията Великото народно събрание се саморазпуска.

(2) Избори за Парламент и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото народно събрание и се определя датата за провеждане на изборите.

(3) Великото народно събрание продължава да изпълнява функциите на Парламента до избиране на нов Парламент. В срока по ал. 2 приема закони за избиране на Парламент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се избират нови членове на Конституционният съд и Висшият съдебен съвет. След конституирането на Висшия съдебен съвет, в едномесечен срок се избират председател на Върховния административен съд, председател на Върховния касационен съд и главен прокурор.

(4) Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство.

(5) На първото заседание на Парламента след влизането в сила на Конституцията, народните представители, и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази Конституция клетва.

(6) Правомощията на президента и вицепрезидента се прекратяват след конституирането на Парламент. За произтичащите от това обстоятелства се приема закон.

§ 2. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.

(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила, Парламента отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.

(3) В три годишен срок от приемането на Конституцията нормативните актове, приети преди приемане й, се отменят. Ако е необходимо на тяхно място се приемат нови.

§ 3. (1) За заварени престъпления без издадени присъди преди влизане в сила на настоящата Конституция, се прилагат минималните наказания съобразени с настоящата Конституция.

(2) Смъртни присъди и наказание за доживотно лишаване от свобода в Република България са недействителни. Наказанията за осъдени с доживотно лишаване от свобода, преди приемането на настоящата конституция се заменят с 300 години лишаване от свобода.

(3) За заварените дела окръжните съдилища издават присъда в срок от 3 месеца, след което начина на преобразуването им се определя със закон.

§ 4. Настоящата Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник” от председателя на Великото народно събрание и отменя Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2006г., изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г.

Българската Конституция има репутация на една от най-добрите в света, но винаги може да се подобри. Затова настоящата статия представлява предложение за приемане на нова Конституция на Република България.

Основни промени:

Знанието се приема за основна общочовешка ценност.

Обнародването на нормативните актове става чрез интернет страницата на парламента

Държавните институции са длъжни да публикуват нормативните актове, които приемат в срок от 3 дни на интернет страницата си.

Държавата ще отговаря солидарно със служителите си за причинените от тях вреди, когато последните не могат да възстановят нанесените щети. Според конституцията от преди 20 години държавата отговаря за всичко.

Държавата ще гарантира устойчивото развитие на страната, така, че съществуването на настоящите и бъдещите поколения да не бъде застрашавано.

Държавата ще може да установява държавен монопол върху комуникационните мрежи и опити с генно-модифицирани организми.

Статута на обработваемата земя ще може да се променя единствено при извънредни обстоятелства и по никакъв друг начин

Право да избират държавни и местни органи ще имат лицата, които нямат двойно гражданство.

На изборите за парламент и местни органи на власт прага за участие в разпределението на мандатите е 8%.Партиите, които нямат потенциал да управляват страната, а защитават само определена кауза, нямат място в парламента. Мястото им е като неправителствена организация.

Данъците, таксите и осигуровките се определят за всяка година в „Закон за данъците, таксите и осигуровките заXXXX година“.

Парламентът ще се състои от 100 народни представители.

Народните представители представляват целия народ. Ще могат да бъдат отзовавани от партията, с която са избрани.Старата конституция позволява подмяна на вота и лица, които са избрани от партия X, да не изпълняват политиката на партията си и на практика да променят вота на избирателите, които са гласували за определена партия, определена политика.

Велико народно събрание няма повече да съществува. Основните му дейности ще се изпълняват от парламента, а промяната в конституцията ще се прави с мнозинство от ¾.

Президентът е една излишна институция, която се закрива. Функциите му се разпределят на парламента, председателя на парламента и министър-председателя

Закриват се окръжните съдилища.С предвидените правила и срокове за разглеждане на делата, тези междинни съдилища са напълно излишни.

Съдебните заседания са публични. Видеозаписите от тях се публикуват

Висшия съдебен съвет се състои от 10 членен състав – министъра на правосъдието, председателите на ВАС, ВКС, главния прокурор и по 3-ма представители на парламента и органите на съдебната власт. Мандатът на избираемите длъжности е 5 години без право на преизбиране.

Председателите на ВАС, ВКС и главния прокурор са с мандат 6 години.

Присъдите „виновен“ или „невинен“ ще се дават от напълно независими и случайно избрани цивилни граждани.

В Конституцията се залагат основополагащи принципи за наказание на най-тежките престъпления срещу личността, собствеността и стопанството. Използва се математически модел за минималните присъди за най-тежките престъпления.

Делата за извършени престъпления са с краен срок за издаване на присъда от 1 месеца за леки и 3 месеца за тежки престъпления. Извършителят на престъплението ще бъде съден по действащото законодателство към момента на издаване на присъдата, освен за заварените престъпления, където минималните наказания ще са по новата Конституция.

Собственост придобита от престъпна дейност се възстановява на увредената страна или се отнема в полза на държавата.

Смъртно наказание и доживотен затвор са недопустими. Наказанията на получилите присъда доживотно лишаване от свобода се заменя с 300 години затвор.

Кметовете ще бъдат назначавани след решение на общинския съвет.Напълно излишно е гражданите да избират кмет, който би бил бламиран от общинския съвет. Затова кмета се превръща в изпълнителен директор на общината.

Конституционните съдии са 6, с мандат 6 години, без право на преизбиране.

Химн на Република България е песента „Върви народе възродени“.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky