Колко е хубаво да ползваш нещо, което не е твое, нали?
Нещо подобно предлагат банките – пазарувай с пари, които не са твои.
Много хубаво, обаче тези пари трябва да се върнат.
Ако предположим, че потребителите на кредитни карти са счетоводители, те биха разсъждавали и анализирали кредитната карта от гледна точка на това кога си струва да имаш кредитна карта и кога не.
За целта трябва да се знае, че характерна особеност на кредитната карта(карта за дългове) е, че обикновено се дава гратисен срок, през който не се начисляват лихви, което е добре. Ползват се пари назаем безплатно. Колко е безплатно след малко ще се провери.
Друга характерна особеност на кредитните карти е, че ако от тях се теглят пари кеш, това е уникално глупава постъпка, за която се плащат солидни такси и лихви.
Важно правило за кредитните карти – никога не теглете пари кеш!
Кредитната карта е само за пазаруване и за нищо друго.
Банките предлагат на клиентите си този продукт наречен кредитна карта. Дори много настойчиво го предлагат. Отпускат пари просто ей така. Дават гратисни срокове, в които не начисляват лихви. Май изглежда, че се прекарват? Поемат риск, а нямат никаква печалба. Възможно ли е това?
Като става дума за банка(стига да не е пирамида), тя винаги и на всяка цена работи, за да печели.
Затова кредитната карта е с гратисен срок(да кажем 30 дни), обаче банката поема риск, а и трябва да печели от предлагането на услугата. Затова са годишните такси за поддръжка. Да предположим, че годишната такса за кредитна карта е 36 лева.
Да предположим, че средния потребител е ужасно педантичен счетоводител. Той иска много добре да си направи сметката, каква изгода трябва да му носи притежаването на кредитна карта, за да си избие тези 36 лева годишна такса.
Сметката представлява следното:
1. Кредитната карта струва 36 лева на година(ако дълговете се връщат в гратисния период)
2. Гратисния период, през който ако се издължи на банката няма да се начисляват лихви е 1 месец.
3. Кредитната карта може да се ползва единствено за пазаруване, за пари кеш струва твърде скъпо.
4. Щом ще се ползва само за пазаруване, потребителя би могъл ползвайки кредит, да вложи парите, които иначе би похарчил за покупки в банков депозит(нискодоходна, но и почти безрискова инвестиция)
5. С каква сума би трябвало да е задължен към банката от пазаруване, през всеки едномесечен период, за да може да си избие годишната такса за картата?
По принцип, на пазара в момента би могло да се намери едногодишен депозит с 6% годишна лихва.
Предполагаме, че потребителя на 01.01.2011 г. има XXX пари, които иска да вложи на депозит в банка за 1 година.
Но трябва да се храни и да прави други разходи. Ако обаче се храни и прави други разходи не може да има депозит.
Освен ако си няма кредитна карта, която да му реши проблемите?
Така ще си запази парите за депозита, а следващия месец ще върне парите за предходния и така всеки месец.
Печели и за депозита, и пазаруването ще го има.
Добре. Сметката е много проста.
Банковата такса е 36 лева на година. Гратисния период е 1 месец. Възможността за депозит би носила 6% годишна лихва.
Каква сума трябва да бъде вложена в този депозит, за да се избият 36 лева годишна такса за кредитната карта?
36 лева / 6% = 600 лева.
Потребителя, за да си струва да ползва кредитна карта, би трябвало през всеки месец от годината да прави покупки и да е задължен към банката с 600 лева.
Ако пазарува месечно за по-малко от това, чисто математически ще е на загуба и банката на това разчита разбира се.
Тя винаги работи за печалба(ако не е така би било много лошо и опасно за системата по принцип).
И все пак, вън от реалността, на кредитната карта може да се приписват емоционални ползи, удобство и т.н. Ако чисто математически на потребителя сметката от притежаването на кредитна карта не му излиза, това означава ни повече, ни по-малко от това, че си плаща за емоцията.
януари 1, 2013 в 20:48
[…] забогатява населението в България в периода 1998-2010? Кредитната карта – кога си струва и кога не Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация […]
януари 1, 2013 в 20:48
[…] забогатява населението в България в периода 1998-2010? Кредитната карта – кога си струва и кога не Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация […]