Традиционно, ако има нещо, което индивидите мразят да правят – това е да дават.
Те не са виновни, вродено им е, инстинкт за самосъхранение някакъв.
Ако има пък нещо, за което най-много мразят да дават – това са данъците.
Имало едно време индивиди, които мислили как законно да не плащат данъци и измислили понятието „осигуровки“.
По същността си осигуровките са задължително изземване от доходите на населението, което може да се използва само целево(например за пенсии, за здравеопазване, за безработица).
Фактически осигуровките са данъци. Обаче са с друго(марково) име, защото това е легалния начин определени лица да не плащат данъци както всички останали.
България се слави, че от следващата година ще бъде с най-ниското данъчно бреме в Европа.
И това наистина е така, но за някои това бреме ще бъде адски ниско. В ада много ще им завидят като разберат.
Какво се постига с марковите данъци наречени осигуровки, от както са измислени?
Промяна на цялостната система хората да плащат данъци според възможностите си.
Процесът е започнал преди много време(и не само в България). Сегашния кодекс за „социално осигуряване“ е от 2000 г.
Толкова е пропит от лобизъм, че трудно може да се намери нещо, което да е написано в него без задни мисли и с добри намерения.
Няма как да не се забележи как някои са успели успешно да реализират голямата си мечта:
законно да не плащат данъци както го правят всички останали.
Лобистите казват – „осигуровките не са данъци, осигуровки са“.
Лобистите слагат таван на осигуровките и казват:
„тъй като осигуровките не са данъци, а осигуровки(маркови данъци), ще се плащат само до определен доход и най-вече от богатите“
Таван на осигурителния доход
За толкова сложен проблем като неплащането на данъци е намерено толкова просто решение.
Лобистите обаче не желаят да бъдат обвинени в лобизъм, за това винаги са настоявали всички да плащат според възможностите си. Да няма такива, които да не плащат.
„Да плащат според възможностите си“. Обаче не и като става дума за марковия данък – осигуровки.
С цифри проблема изглежда по следния начин.
Нека си представим, че съществуват двама индивида.
На единия заплатата е 240 лева на месец, на другия е 200 000 лева на месец.
Лобистите настояват всеки да плаща според възможностите си и какво се получава:
При заплата от 240 лева месечно, човекът трябва да плати за този месец през 2010 г.:
осигуровки за Пенсии – 4,9% или 11,76 лева
осигуровки за Общо заболяване и майчинство – 1,4% или 3,36 лева
осигуровки за Безработица 0,4% или 0,96 лева
осигуровки за частен пенсионен фонд 2,2% или 5,28 лева
осигуровки за здраве 3,2% или 7,68 лева
Общо осигуровки(марков данък) 12,1% или 29,04 лева
От заплатата си след плащане на марковите данъци трябва да отдели и още 10% за данък общ доход или 21,10 лева
В крайна сметка човекът с 240 лева заплата ще разполага с 189,86 лева или 79% от заплатата си.
Явно е много богат, защото може да си позволи да плати за преки данъци и преки маркови данъци 21% от доходите си.
Нека да видим индивидът с 200 000 лева месечна заплата. Какво трябва той да плати за всеки месец през 2010 г.
Първо, трябва да е ясно, че индивидът е със скромни възможности. Не може да си позволи нищо марково в големи размери.
Затова с цел да се облекчи тежкото му финансово положение, в кодекса за „социално осигуряване“ е написано, че марковите данъци се плащат върху максимален доход от 2000 лева. А който получава над това, държавата ще му направи преференция – един вид социални помощи за бедни.
И така индивидът с месечна заплата от 200 000 лева, трябва да плати:
осигуровки за Пенсии – 4,9%(от 2000) или 48 лева
осигуровки за Общо заболяване и майчинство(от 2000) – 1,4% или 28 лева
осигуровки за Безработица 0,4%(от 2000) или 8 лева
осигуровки за частен пенсионен фонд 2,2%(от 2000) или 44 лева
осигуровки за здраве 3,2%(от 2000) или 64 лева
Общо осигуровки(марков данък) 12,1%(от 2000) или 242 лева
От заплатата си след плащане на марковите данъци трябва да отдели и още 10% за данък общ доход или 19975,80 лева.
В крайна сметка беднякът с 200 000 лева месечно ще разполага с 179782,20 лева или 89,89% от заплатата си.
Явно е много беден, защото може да си позволи да плати за преки данъци и преки маркови данъци скромните 10,11% от доходите си.
Явно богаташът с 240 лева месечна заплата харчи безогледно за маркови данъци, а бедният с 200 000 лева месечна заплата е така притиснат финансово, че има нужда от социално подпомагане, защото за маркови данъци може да си позволи само 0,11% от дохода. Да си припомним, че богаташът пръскаше 12,1% за маркови данъци.
Следователно човекът с 240 лева заплата е пропилял 110 пъти повече пари за маркови данъци от изпадналия в тежко социално положение индивид с 200 000 лева месечна заплата.
Браво, държавата подпомага социално слабия, а богаташа принуждава да си плати всички маркови данъци.
И вместо да си купи хляб, ще ходи да търси пасти.
Какво ще стане, ако изведнъж държавата реши да бъде с неутрална позиция и да не подпомага социално най-нуждаещите се слоеве от обществото, като индивида с месечна заплата от 200 000 лева например?
На богаташа с 240 лева месечна заплата, ще му е все едно. Като всеки богат човек, ще махне високомерно с ръка, защото не му пука за бедните. Той така или иначе маркови данъци може да си позволи. Купува си ги с огромно удоволствие.
Бедния с 200 000 лева месечна заплата обаче ще се разквичи със сълзи:
„Нек, нек, как така ще плащам както богаташа? Не може така. Марковите данъци са само за богатите.
Къде отиде социалната държава, социалното подпомагане на крайно нуждаещите се?
Капиталисти мръсни, нямате ли сърце? Нямате ли душа?
Не, нямате, иначе щяхте да разберете какво е чувството да не можеш да си купиш най-необходимото. Какво е да си скъсваш пържолите от работа, а накрая да ти отнемат най-ценното – мечтата да си купиш частен слънчев остров в ада.“
До кога с тази социална държава? Наистина е нехуманно да отнемеш на някой частния остров, но в името на капитализма, нека бедни и богати да си купуват обикновени и маркови данъци според възможностите си. Не може за бедните да има преференции повече, колкото и да са в нужда.
Плоско данъчно облагане не само за обикновените данъци, но и за марковите(осигуровките). Без тавани и дъна повече.
Alexander Todorov Network 