Модернизация на специалност „Право“

Светът се променя непрекъснато, една от най-важните специалности в обществените отношения също трябва да се промени, за да отговаря на новите условия. За целта:

1. Специалност „Право“ се предлага в две образователно квалификационни степени – „бакалавър“ и „магистър“.

2. „Бакалавър“ дава основните познания в областта на правото и се получава за 3 години, завършилите могат да работят като юрисконсулти.

3. „Магистър“ на специалността „Право“ се разделя в 3 напраления: гражданско право, наказателно право и търговско и трудово право.

4. За степен „магистър“ могат да се обучават завършили със степен „бакалавър“ по специалност „Право“ и с период на обучение 1 година, и завършили висше образование по друга специалност за период от 2,5 години, като лицата с други специалности през първите 3 семестъра изучават задължителните дисциплини от бакалавърската степен на специалността в минималния хорариум, за да наваксат.

По този начин се постига профилираност на специалистите по право. Става възможно правото да бъде изучавано като допълнително обучение или за преквалификация на хора от други специалности. От друга страна, започналите да се обучават по право, могат да решат, че това не е тяхното бъдеще и щом си завършат бакалавърската степен по право, да учат нещо съвсем различно в магистърската програма. Бакалаврите по „право“ ще могат и да се профилират в точно това направление, което най-много им подхожда, като през спестената 1 година(защото бакалавър по право се става за 3 години + 1 година за магистър, а досега единствената опция е магистър за 5 години) ще могат да си допълнят кръгозора и с още една магистърска програма по някаква друга специалност.

Не е полезно единственото, от което разбира един юрист да бъде правото. Тогава е откъснат от реалността и вреден за обществото. Не е добре и специалността „право“ да бъде затворена в себе си, без възможност да се изучава от специалистите в други области. Всички тези негативни реалности се коригират с приемането на нова наредба за придобиване на висше образование в областта на правните науки.

НАРЕДБА ЗА ЕДИННИТЕ ДЪРЖАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН „БАКАЛАВЪР“ И „МАГИСТЪР“ В ОБЛАСТТА НА ПРАВНИТЕ НАУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „ЮРИСКОНСУЛТ“ и „ЮРИСТ“ (проект)

В сила от 01.09.2014 г.

Приета с ПМС № 1 от 05.01.2014 г.

Обн. ДВ. бр. 1 от 8 Януари 2014 г.

Чл. 1. (1) Висше образование по специалността „Право“ се придобива на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“ във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и на тази наредба.

(2) Висше образование по специалността „Право“ не може да се придобива във филиал на висше училище.

(3) Висше образование по специалността „Право“, придобито в чуждестранно висше училище, се признава в Република България, ако отговаря на утвърдените от Министерския съвет държавни изисквания по чл. 9, ал. 3, т. 9 от Закона за висшето образование.

Чл. 2. (1) Студентите кандидатстващи за обучение в образователната и квалификационна степен „бакалавър“ се приемат чрез писмени конкурсни изпити по български език и по история на България.

(2) Конкурсните изпити се провеждат по конспекти, утвърдени от ректорите на висшите училища. Учебното съдържание за конкурсните изпити се определя в съответствие с учебните планове и учебната програма на средните училища в Република България.

(3) Преподавателите, които оценяват конкурсните работи на кандидат-студентите, се определят от ректорите на висшите училища. Оценките са по шестобалната система или по друга система за оценяване в съответствие с чл. 44, ал. 5 от Закона за висшето образование.

(4) Висшето училище определя начина за класиране на кандидат-студентите по специалността „Право“.

(5) Висшите училища могат да си признават взаимно резултатите от положените конкурсни изпити при условия и по ред, определени в техните правилници.

(6) Студентите кандидатстващи за образователната и квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ в основните му 3 разновидности могат да бъдат лица със завършена образователна и квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, и се приемат при условия и ред определени от висшето училище.

Чл. 3. Формите на обучение са редовна и дистанционна.

Чл. 4. Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ се провежда в редовна форма на обучение, с продължителност от 6 семестъра и с минимален хорариум 1800 учебни часа.

Чл. 5. (1) Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“, за лица с образователно и квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „Право“, е с продължителност от 2 семестъра и с минимален хорариум 600 учебни часа за редовна форма на обучение и 200 учебни часа за дистанционна форма.

(2) Обучението за придобиване на висше образование по специалност „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“, за лица с образователно и квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по друга специалност, е с продължителност от 5 семестъра и с минимален хорариум 1500 учебни часа за редовна форма на обучение, а за дистанционна форма на обучение 500 учебни часа.

Чл. 6. (1) Обучението по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ се извършва чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са, както следва:

1. История на българската държава и право – 60 часа;

2. Обща теория на правото – 60 часа;

3. Конституционно право – 90 часа;

4. Основи на гражданското право – 60 часа;

5. Основи на административното право и административния процес – 45 часа;

6. Основи на вещното право – 45 часа;

7. Основи на международно публично право – 45 часа;

8. Основи на финансовото право – 45 часа;

9. Основи на облигационното право – 60 часа;

10. Основи на наказателното право – 45 часа;

11. Основи на семейното и наследствено право – 60 часа;

12. Основи на международно частно право – 45 часа;

13. Основи на трудовото право – 60 часа;

14. Основи на търговско право – 60 часа;

15. Основи на осигурителното право – 30 часа;

16. Основи на данъчното право – 30 часа;

17. Основи на правото на Европейския съюз – 60 часа.

(3) В програмите на съответните учебни дисциплини се включва преподаване и на правото на Европейския съюз.

(4) По предложение на факултетния съвет и в съответствие с правилника на висшето училище в учебния план на специалността „Право“ могат да се въвеждат и други задължителни учебни дисциплини.

(5) Съотношението между лекции, упражнения и учебна практика се определя от висшето училище съгласно неговия правилник, като часовете за лекции не могат да бъдат по-малко от половината хорариум.

Чл. 7. (1) Обучението по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“ се извършва в 3 направления, и чрез изучаване на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум за придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър по гражданско право“ са, както следва:

1. Гражданско право – специализиран курс – 60 часа;

2. Гражданско процесуално право – 120 часа;

3. Административно право – специализиран курс – 60 часа;

4. Административен процес – 90 часа;

5. Облигационно право – специализиран курс – 60 часа;

6. Нотариално право – 60 часа;

7. Международно публично право – специализиран курс – 75 часа;

8. Международно частно право – специализиран курс – 75 часа.

(3) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум за придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър по наказателно право“ са, както следва:

1. Наказателно право – специализиран курс – 150 часа;

2. Наказателно процесуално право – специализиран курс – 150 часа;

3. Изпълнение на наказанията – 45 часа;

4. Криминология – 45 часа;

5. Криминалистика – 45 часа;

6. Нотариално право – 60 часа;

7. Международно наказателно право – 90 часа.

(4) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум за придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър по търговско и трудово право“ са, както следва:

1. Търговско право – специализиран курс – 120 часа;

2. Облигационно право – специализиран курс – 60 часа;

3. Финансово право – специализиран курс – 60 часа;

4. Осигурително право – специализиран курс – 45 часа;

5. Данъчно право – специализиран курс – 45 часа;

6. Трудово право – специализиран курс – 60 часа;

7. Основи на гражданския процес – 60 часа;

8. Основи на наказателния процес – 45 часа;

9. Нотариално право – 60 часа.

(5) Лицата, които се обучават за придобиване на образователна и квалификационна степен „магистър“ след придобиване на образователна и квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по друга специалност, задължително изучават през първите 3 семестъра от учебния си план, учебните дисциплини по чл. 6, ал. 2 с определения минимален хорариум.

Чл. 8. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини по чл. 6 и 7 се провеждат от хабилитирани в съответната научна специалност преподаватели, които провеждат и семестриалните изпити.

(2) По изключение факултетният съвет може да реши лекциите и семестриалните изпити по не повече от 5 от задължителните учебни дисциплини по чл. 6 и 7 да се провеждат от преподаватели с образователна и научна степен „доктор“ по съответната научна специалност.

(3) Преподавателите по задължителните учебни дисциплини трябва да бъдат на трудов договор с висшето училище, в което преподават.

Чл. 9. (1) Избираемите и факултативните учебни дисциплини и техният хорариум се определят от висшето училище в съответствие с неговия правилник. Висшите училища задължително включват в избираемите учебни дисциплини гражданско-процесуално право, наказателно-процесуално право, римско частно право, право на интелектуалната собственост, криминалистика, криминология, банково право, наказателно-изпълнително право и правен режим на държавната служба.

(2) Лекционните курсове и семестриалните изпити по тях се провеждат от хабилитирани преподаватели или преподаватели с образователна и научна степен „доктор“ по съответната научна специалност.

(3) С решение на факултетния съвет лекционните курсове и семестриалните изпити по факултативните учебни дисциплини могат да се провеждат и от преподаватели, които не отговарят на изискванията по ал. 2.

Чл. 10. (1) В последния семестър от обучението си за придобиване на образователна и квалификационна степен „магистър“, под ръководството на преподавател по съответната дисциплина студентите провеждат задължителна учебна практика не по-малко от две седмици годишно, в зависимост от съответната магистърска програма, в администрациите на изпълнителната власт по публичноправни науки, на съдебната власт по гражданскоправни или наказателноправни науки. Учебната практика се осъществява по програма на юридическите факултети, съгласувана с министъра на правосъдието.

(2) Не по-късно от един месец преди началото на учебната практика по ал. 1 ръководствата на юридическите факултети представят на министъра на правосъдието проекта на плана и времето и мястото за провеждането на учебната практика, както и името на преподавателя, който ще я ръководи.

(3) Ръководствата на юридическите факултети със съдействието на Министерството на правосъдието осъществяват текущ контрол за правилното организиране и провеждане на учебната практика.

Чл. 11. (1) Към юридическите факултети на висшите училища могат да се създават правни клиники за практическо обучение на студентите обучаващи се в правни науки.

(2) В правната клиника се осигурява възможност на студентите да придобият умения, необходими за упражняване на юридическата професия чрез лекции, симулации и работа с реални клиенти по програма, определена от съответния юридически факултет.

(3) Работата с реални клиенти се осъществява само след съответната теоретична подготовка и под ръководството на практикуващи юристи.

(4) Студентите, които след полагане на изпит са приети за участници в правни клиники, се освобождават по тяхно желание от задължителната учебна практика по чл. 10.

Чл. 12. (1) Обучението на студентите за придобиване на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Право“ завършва с държавен изпит.

(2) Държавният изпит е писмен и устен.

(3) Държавния изпит се полага пред държавна изпитна комисия, която включва:

1. двама хабилитирани преподаватели, съответно по публичноправни, по гражданскоправни или по наказателноправни науки;

2. един представител на практиката – съдия от Върховния касационен съд или от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура или от Върховната административна прокуратура или служител на Министерството на правосъдието с юридически стаж не по-малко от 12 години.

(4) Предложенията за включване на хабилитирани преподаватели по публичноправни, по гражданскоправни или по наказателноправни науки в списъците на лицата, които могат да участват в държавните изпитни комисии, се правят от факултетните съвети и се изпращат на министъра на правосъдието. Списъците се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на правосъдието и се актуализират ежегодно до началото на всяка учебна година.

(5) Комисията се назначава със заповед на ректора на съответното висше училище, като в нея се включват лица от списъка по ал. 4.

(6) При необходимост ректорът на висшето училище може да назначи повече от една държавна изпитна комисия при спазване изискванията на ал. 3 и 5.

Чл. 13. (1) Писменият държавен изпит по чл. 12 е анонимен и се състои в решаване на казуси. Той се провежда в сградата на съответното висше училище и продължава 4 астрономически часа.

(2) Казусите се изготвят от съответната държавна изпитна комисия непосредствено преди изпита и се предоставят на студентите при започването му от нейния председател.

(3) По време на решаването на казусите студентите могат да ползват като помощни материали само нормативни актове по ред, определен от министъра на правосъдието.

(4) Писмените отговори на казусите се проверяват от държавната изпитна комисия, която обявява резултатите с протокол до два дни след приключването на изпита.

(5) Оценката от писмения държавен изпит е „издържал“ или „неиздържал“, като до устен изпит се допускат студентите, издържали писмения изпит. Оценката от писмения държавен изпит не подлежи на преразглеждане.

Чл. 14. (1) Устния държавен изпит по чл. 12 се полага по единен държавен конспект, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на правосъдието.

(2) Устният държавен изпит се провежда на следващия ден след обявяването на резултатите от писмения изпит.

(3) Оценката от устния държавен изпит не подлежи на преразглеждане.

Чл. 15. (1) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план и положили успешно държавните си изпити по чл. 12, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрисконсулт“ на образователната и квалификационна степен „бакалавър“.

(2) Дипломите се издават от висшето училище, което студентите са завършили.

Чл. 16. Обучението на студентите за придобиване на образователната и квалификационна степен „магистър“ в някоя от разновидностите по специалността „Право“ завършва със защита на дипломна работа.

Чл. 17. Студентите, обучаващи се за получаване на образователната и квалификационна степен „магистър“, изпълнили задълженията си по учебния план и защитили успешно дипломна работа, получават диплома за завършено висше образование с професионална квалификация „юрист“ на образователната и квалификационна степен „магистър по…“, както следва:

  1. гражданско право – за студентите по чл. 7, ал. 2;
  2. наказателно право – за студентите по чл. 7, ал. 3;
  3. търговско и трудово право – за студентите по чл. 7, ал. 4.

(2) Дипломите се издават от висшето училище, което студентите са завършили.

(3) Дипломираните юристи придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж и полагане на изпит в съответствие с чл. 163 от Закона за съдебната власт.

(4) Стажант-юристите, които на изпита за придобиване на юридическа правоспособност са получили оценка „неиздържал“, се явяват на повторен изпит на основание чл. 166, ал. 2 от Закона за съдебната власт след допълнителен двумесечен стаж.

(5) Инспекторатът по чл. 35б от Закона за съдебната власт при Министерството на правосъдието осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа по ал. 3 и 4.

(6) Магистратите, на които е възложено практическото обучение на стажант-юристите, по предложение на министъра на правосъдието могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт при условия и по ред, определени от Висшия съдебен съвет.

Чл. 18. Висшите училища, които провеждат обучение по специалността „Право“, ежегодно до 1 октомври представят в Министерството на образованието, младежта и науката и в Министерството на правосъдието документация за приема, съдържанието и организацията на подготовката и броя на студентите по курсове и форми на обучение.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Задължителни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват фундаменталната подготовка за съответната образователна и квалификационна степен. Изучаването им и полагането на изпити по тях е задължително за студентите.

2. „Избираеми учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват специализираща подготовка. Студентите са задължени да изберат някои от тях.

3. „Факултативни учебни дисциплини“ са тези, които осигуряват допълнителна подготовка в зависимост от интересите на студентите. Те се определят от висшите училища и се изучават по желание на студентите.

§ 2. Лицето получило образователната и квалификационна степен „магистър“ по тази наредба може да се реализира както следва:

  1. като адвокат – съгласно Закона за адвокатурата;
  2. като нотариус – съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност;
  3. като съдия по граждански производства – за студентите от магистърската програма по чл. 7, ал. 2;
  4. като прокурор или съдия по наказателни производства – за студентите от магистърската програма по чл. 7, ал. 3.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. С настоящия акт се отменя Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“ в сила от 12.04.1996 г., приета с ПМС № 75 от 05.04.1996 г., обн. ДВ. бр.31 от 12 Април 1996г., изм. ДВ. бр.96 от 24 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.59 от 3 Юли 2001г., изм. ДВ. бр.117 от 17 Декември 2002г., изм. ДВ. бр.69 от 23 Август 2005г., изм. ДВ. бр.79 от 6 Октомври 2009г.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование.

§ 5. Завършилите висше образование по специалност „Право“ преди влизане на тази наредба в сила, имат правата на завършили магистърските програми по „наказателно право“, „гражданско право“ и „търговско и трудово право“.

§ 6. Започналите висшето си образование по специалност „Право“ преди влизането на тази наредба в сила, завършват обучението си съгласно отменения акт с параграф три от преходните и заключителни разпоредби и имат правата на лицата по предходния параграф.

§ 7. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на правосъдието.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

4 Коментари to “Модернизация на специалност „Право“”

  1. sisi Says:

    Това е един чудесен проект, който мисля че трябва дасе отнесе където трябва .И освен че е много добре направен ще е и много полезен и според мен ефективен. Като цяло в момента трите държавни ,които се държат за специалността са напълно безмислени,при положение ,че студентът си е взле и съответно има напредстава от основните неща.Нужно е профилиране, а именно точно това липсва -лутане и то голямо след като се съвземе човек.

  2. Sasho Says:

    Здравейте, дали ще е възможно да ми дадете линк към тази Наредба, тъй като намирам същата Наредба от 2005 година с доста промени и ако може да ми кажете къде точно се изучава магистратура 2.5 години, защото във всички вузове предлагащи обучение по специалност право редовна и задочна форма обучението е 5 и 6 години? Прегледах и броя на държавния вестник и не открих посочената от Вас Наредба. Предварително Ви благодаря !

    • Alexander Todorov Network Says:

      Здравейте, тази наредба в статията е само проект за съжаление. Продължава да е в сила старата наредба, където „право“-то трябва да се учи 5 години за редовно и 6 за задочно обучение. Рано или късно обаче и за „право“ ще дойдат по-светли времена

  3. Съдържание на блога « Alexander Todorov Network Says:

    […] България Нов модел съдебна система в България Модернизация на специалност “Право” Корупция Силикон, ГМО, училище Съдебната система не […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: