Нов Закон за висшето образование – (предложение)

ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ (предложение)

Обн. ДВ. бр. 1 от 1 Януари 2013 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.

Чл. 2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата.

Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.

Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.

Чл. 5. Висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. развитие на науката, културата и иновационната дейност.

(2) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си.

(3) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък „академичен състав“.

(4) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение най-малко веднъж за учебна година.

(5) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4, както и редът за проучване на студентското мнение и начинът на оповестяване на резултатите от него се уреждат в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 7. (1) Висшето училище издава безплатно диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания.

(3) На издаваните при условията на ал. 2 дипломи се полага печат с държавния герб.

Глава втора.
ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, както и условия за достъп до висше образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове;

4. създава и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане на такси за обучение и за издръжка и при определени условия осигурява социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6;

6. организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище;

3. приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.

(3) Министерският съвет:

1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование и предлага за приемане от Народното събрание на стратегията по ал. 2, т. 3;

2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;

3. открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на ресорния министър в областта на образованието, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. утвърждава ежегодно до 30 април:

а) по предложение на ресорния министър по образованието, въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления, на специалностите от регулираните професии в него и на рейтингите на висшите училища, определен по условия и ред с наредба на Министерски съвет;

б) по предложение на ресорния министър по образованието, въз основа на предложенията на частните висши училища, броя на приеманите за обучение студенти и докторанти, съответен на капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

в) броя на докторантите в организациите по чл. 58, ал. 1, въз основа на който се определя държавната субсидия за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 5;

7. утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на ресорния министър по образованието, въз основа на предложенията на държавните висши училища размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2, 3 и 5;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация;

10. утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. приема с решение Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия. Решението се обнародва в „Държавен вестник“.;

14. определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.

16. приема наредба за условията и реда за определяне на система за рейтинги на висшите училища, по предложение на ресорния министър по образованието.

17. приема наредбата по  чл. 79, ал. 9.

Чл. 10. (1) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е ресорният министър в областта на образованието.

(2) Министърът по ал. 1:

1. прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. организира поддържането на информационна система, която съдържа:

а) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти;

д) регистър на банките, отпускащи кредити съгласно законодателството за кредитиране на студенти и докторанти.

4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;

5. назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) при допуснато нарушение по чл. 36, ал. 2, установено с констативен протокол;

в) при предсрочно прекратяване на мандата по чл. 36, ал. 3;

7. упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 58, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията;

(3) Висшите училища на всеки 6 месеца, както и при поискване от ресорния министър по образованието представят необходимата информация по ал. 2, т. 3.

Чл. 11. (1) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет, наричана по-нататък „НАОА“.

(2) НАОА е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) НАОА осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

(4) НАОА осъществява следакредитационно наблюдение и контрол върху:

1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;

2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки;

3. спазването на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии.

Глава трета.
ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ

Чл. 12. Висшите училища са държавни и частни.

Чл. 13. (1) Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.

(2) Държавните висши училища могат да придобиват право на собственост върху недвижими имоти, както и да получават приходи от тях за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2.

Чл. 14. (1) Частните висши училища се създават по искане на физически и/или юридически лица, наричани по-нататък „учредители“.

(2) Учредителите трябва да имат право на собственост върху недвижимите имоти, движимите вещи и сградния фонд, необходими за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2, както и проект за финансовото осигуряване на дейностите на висшето училище.

(3) Учредителите по ал. 1 учредяват право на ползване върху недвижимите имоти по ал. 2 за срока на съществуване на висшето училище или могат да прехвърлят правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в „Държавен вестник“.

(4) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище в случаите, когато участват в управлението му.

Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. се съдържа описание на основните звена и/или на филиалите на висшето училище, необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. има съответствие с държавните изисквания.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка от органа по чл. 11.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. имущество, предоставено от учредителите, за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2 и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите;

7. отговорност на учредителите в случаите, когато участват в управлението на висшето училище.

Чл. 16. (1) С решението Народното събрание определя:

1. вид, наименование и седалище на висшето училище;

2. предмет на дейност;

3. имущество и начин на финансиране.

(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в „Държавен вестник“.

Чл. 17. (1) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) Университетът е висше училище, което:

1. обучава по широк кръг специалности от професионални направления в четирите основни области на науката – хуманитарни, природни, обществени и технически;

2. разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;

3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;

4. обучава в степените „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“ в съответните основни области на науката;

5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;

6. осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви;

7. притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност;

9. разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите.

(3) Висше училище, което провежда подготовка в две до три основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 – 9, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(5) Висшето училище по ал. 4 може да обучава и в образователно-квалификационна степен „магистър“ и образователна и научна степен „доктор“.

(6) Самостоятелният колеж обучава за придобиване на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(7) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище получили акредитация по професионалните направления или специалности от регулираните професии, по които ще се провежда обучение. Колежът обучава за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“.

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование, и нарушенията са констатирани по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7;

2. когато висшето училище получи два последователни отказа за институционална акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.

(4) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му.

(5) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Глава четвърта.
АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ

Чл. 19. (1) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.

(2) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.

(3) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

(4) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.

Чл. 20. Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.

Чл. 21. (1) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в законодателството за развитие на академичния състав в Република България;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование;

9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;

10. право на сключване на договори с организациите по чл. 58, ал. 1 за:

а) подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен „магистър“ по чл. 52, ал. 1, т. 2, букви „б“ и „в“ в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 58, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научните организации;

б) подготовка на специалисти в образователна и научна степен „доктор“ по научни специалности, за които висшето училище, както и организацията по чл. 58, ал. 1 са получили акредитация;

в) научноизследователска, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата на висшето училище.

11. право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.

(2) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка „добра“ или „много добра“, имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и в образователно-квалификационна степен „магистър“ след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка „добра“ или „много добра“. Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 79, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а“, и в рамките на определения по чл. 96, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност, и след като са запълнени всички места субсидирани от държавата по съответната специалност. Обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(3) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка „много добра“ или „добра“, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „магистър“ след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, по специалности, които са получили при акредитацията оценка „много добра“ или „добра“, при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.

(4) Правото по ал. 3 ползват лицата, които имат успех не по-малко от „добър (4)“ от диплома за завършена степен на висшето образование.

(5) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка „много добра“ или „добра“, и организациите по чл. 58 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен „доктор“ по специалности, които са получили при акредитацията оценка „много добра“, при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(6) Правото по ал. 5 ползват лицата, които имат успех не по-малко от „много добър (4,50)“ от конкурсните изпити за докторанти.

(7) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, ал. 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им.

Чл. 22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:

1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;

2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;

3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;

4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.

Чл. 23. (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления;

4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания.

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

Чл. 24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.

(3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(4) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор, но за не повече от два месеца.

Чл. 25. (1) Висшето училище включва в структурата си основни звена, обслужващи звена и филиали.

(2) Основни звена на висшето училище са факултетите, департаментите, институтите и колежите.

(3) Обслужващи звена са секторите, центровете, библиотеките, лабораториите, опитните станции, издателските комплекси, производствените бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилника за дейността на висшето училище.

(4) Филиалите са териториално изнесени структури на висшето училище.

(5) Мандатът на органите за управление на основните звена и на филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа.

Чл. 26. Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на науката, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Факултетът има 40-членен академичен състав на основен трудов договор, от който хабилитираните лица четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, на студентите най-малко 15 на сто, а на докторантите – най-малко 5 на сто от състава на общото събрание.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние;

5. се представлява от неговия председател.

(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.

(7) Факултетният съвет се състои не по-малко от 25 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти, като се спазват правилата за минимално представителство съгласно ал. 3, като от квотата на хабилитираните лица, всяка катедра в рамките на факултета има равен брой представители.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 60;

3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;

4. предлага на ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 67, ал. 2;

5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;

6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;

7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;

8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;

9. обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и в случаите по чл. 67, ал. 1, т. 6 ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

(10) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за факултетите, които провеждат обучение в областта на висшето образование „Изкуства“.

(11) В стоматологичните факултети на висшите медицински училища, освен дейността по ал. 1, може да се извършва лечебна дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по стоматология, следдипломно обучение на стоматолози, както и при извършване на научна дейност.

Чл. 27. (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище, като всяка катедра има равен брой представители в колективните му органи на управление.

Чл. 28. (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност.

(2) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище, като всяка катедра има равен брой представители в колективните му органи на управление.

Чл. 29. (1) Филиалът е териториално изнесена структура на висшето училище, която се създава в райони, където липсва съответна университетска структура, за да се удовлетворят потребности от обучение в определени професионални направления. Обучението се извършва само в направления, за които висшето училище е акредитирано.

(2) Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор, като хабилитираните лица към висшето училище четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(3) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище, като всяка катедра има равен брой представители в колективните му органи на управление.

(4) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.

Чл. 30. (1) Колежът е основно звено на висшето училище, което има академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор четат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на колежа са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице.

(4) Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище, като всяка катедра има равен брой представители в колективните му органи на управление.

Чл. 31. (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено на филиала или на самостоятелния колеж. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

(4) Ръководителят на катедра по клинична дисциплина във висшите медицински училища ръководи и контролира учебната, научноизследователската дейност и координира лечебно-диагностичната дейност на съответната клиника в университетската болница.

(5) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за катедрите, които провеждат обучение в областта на висшето образование „Изкуства“.

Чл. 32. (1) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена.

(2) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, представителите на студентите не по-малко от 15 на сто, а докторантите не по-малко от 5 на сто от състава на общото събрание.

(3) В квотите на хабилитираните лица и на студентите по ал. 2, всеки факултет, департамент, институт и колеж в рамките на висшето училище има по равен брой представители.

(4) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 33. (1) Общото събрание на висшето училище се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на академичния съвет, по искане на ректора или на една четвърт от списъчния състав на общото събрание.

(2) Общото събрание на новооткрито или преобразувано висше училище се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор.

(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.

Чл. 34. (1) Общото събрание на висшето училище:

1. избира за срока на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет;

4. избира с тайно гласуване ректор;

5. определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

6. обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище;

7. ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

8. се представлява от неговия председател.

(2) Председателят на общото събрание сключва с избрания ректор договор съгласно трудовото законодателство.

Чл. 35. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността и годишен доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище;

3. прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

4. взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

5. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и ежегодно предлага на ресорния министър по образование броя на приеманите студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“;

6. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

7. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

8. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

9. определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му;

10. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

11. взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации;

12. ежегодно предлага на ресорния министър по образование размера на таксите по чл. 9, ал. 3, т. 7 за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти;

13. присъжда почетното звание „доктор хонорис кауза“;

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване;

16. избира членове на съвета на настоятелите.

(2) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) Хабилитираните лица в академичния съвет са не по-малко от 70 на сто от наличния състав, представителите на студентите не по-малко от 15 на сто, а на докторантите – не по-малко от 5 на сто от състава на академичния съвет.

(4) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

(5) В рамките на квотата по ал.3 на хабилитираните лица, всеки факултет, филиал, департамент и колеж в рамките на висшето училища има по равен брой представители в академичния съвет.

Чл. 36. (1) За ректор, декан и директор на филиал или колеж се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.

(2) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два мандата на една и съща длъжност.

(3) Мандатът на лицата по ал. 2 се прекратява предсрочно в случаите по чл. 42. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(4) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от една година.

Чл. 37. (1) Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. сключва и прекратява трудови договори;

4. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;

5. подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението; отчетите и годишният доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище се публикуват в тримесечен срок от приемането им;

6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;

7. назначава и освобождава помощник-ректор, който може да не е член на академичния състав на висшето училище;

8. при необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и филиалите на висшето училище;

9. назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

10. изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на академичния съвет или Общото събрание.

(2) След изтичане на срока по чл. 24, ал. 4 и в случаите по чл. 36, ал. 2 и 3 ректорът не представлява висшето училище и не може да упражнява правомощията по ал. 1.

Чл. 38. (1) Заместник-ректорът:

1. подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;

2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище;

3. участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание.

(2) Мандатът на заместник-ректора приключва заедно с мандата на ректора, който го е предложил за избор от академичния съвет.

Чл. 39. Помощник-ректорът подпомага ректора по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с управлението на имуществото на висшето училище.

Чл. 40. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в правилниците на висшето училище.

Чл. 41. (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.

(2) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на студентския съвет, а останалите са хабилитирани лица, като от квотата на хабилитираните лица нито едно самостоятелно основно звено в рамките на висшето училище не може да има повече от един представител. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат:

1. членове на академичния съвет на висшето училище;

2. заместник-ректори, помощник-ректор, декани или директори на основни звена и филиали.

(3) Контролният съвет:

1. проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;

3. участва в проверките по чл. 68;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

5. санкционира ректора и останалите неколективни управляващи органи в рамките на висшето училище, с до една средна брутна работна заплата във висшето училище, при нарушаване на този закон и/или правилника на висшето училище. Събраните средства от глоби отиват по сметката на висшето училище.

(4) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище.

Чл. 42. Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.

Чл. 43. (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.

(3) Съветът на настоятелите се състои от 7 членове – дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет и на ресорния министър по образованието.

(4) Не могат да бъдат членове на съвета на настоятелите:

1. президентът, вицепрезидентът, народни представители, министри, заместник-министри, председатели на държавни агенции и техните заместници, членове на държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и техните заместници, областни управители, заместник областни управители, общински съветници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, ръководители на държавни институции, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, и техните заместници;

2. членове на ръководни органи на политически партии и синдикални организации;

3. членове на академичния състав и административния персонал на висшето училище, с изключение на лицата, заемали длъжността ректор на висшето училище.

(5) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите двама се определят съответно от ресорния министър по образованието и от студентския съвет.

(6) Съветът на настоятелите избира председател измежду своите членове.

(7) Съветът на настоятелите дава становище по:

1. основни въпроси, свързани с развитието на висшето училище;

2. проекта на мандатната програма;

3. проекта на бюджет на висшето училище;

4. проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на висшето училище;

5. проектите на предложенията по чл. 35, ал. 1, т. 5 и 12 за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;

6. годишния доклад за състоянието на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;

7. предложения за учредяване на стипендии от висшето училище.

Чл. 44. (1) Съветът на настоятелите заседава не по-малко от веднъж на три месеца.

(2) Съветът на настоятелите се свиква на заседание от председателя на съвета по негова инициатива, по искане на всеки от членовете или на ректора на висшето училище.

(3) Съветът на настоятелите приема правила за своята работа.

(4) Членовете на съвета на настоятелите не получават възнаграждение за дейността си.

Чл. 45. Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи.

Чл. 46. (1) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.

(2) При определяне на кворума по ал. 1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.

(3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго.

(4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори.

Чл. 47. Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници.

Чл. 48. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Глава пета.
СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 49. (1) Учебният процес се провежда само в основни звена и филиали на висшето училище, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3.

(2) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 50. (1) Учебното съдържание по всяка дисциплина се организира в относително обособени части.

(2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 40 минути.

Чл. 51. (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.

Чл. 52. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. образователно-квалификационна степен „бакалавър“, за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:

а) не по-малко от 120 кредита със срок на обучение не по-малък от две години – „професионален бакалавър по…“;

б) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от 3 години – „бакалавър“;

2. образователно-квалификационна степен „магистър“, за придобиването на която се изискват:

а) не по-малко от 240 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 4 години;

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по т. 1, буква „а“;

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по т. 1, буква „б“.

(2) Обучението в степента „бакалавър“ по ал. 1, т. 1 в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.

(3) Обучението в степента „магистър“ осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) Обучението в образователната и научна степен „доктор“ се осъществява по научни специалности.

(5) Колежите по чл. 17, ал. 6 и 7 провеждат обучение в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по ал. 1, т. 1, буква „а“, което осигурява специализирана професионална подготовка по съответните професионални направления и специалности.

(6) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по реда на ал. 5, могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен „магистър“ само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания.

(7) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от ресорния министъра по образованието.

(8) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(9) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. придобиване на по-висока образователна степен;

4. предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това;

9. избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател.

(10) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(11) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 53. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.

(3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователна степен или специалност.

Чл. 54. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.

(2) Формите за проверка и за оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма на оценяване на знанията са изпитите, които са писмени, освен когато спецификата на учебната дисциплина и/или модул изисква друго. Писмените материали от проверката на знанията и уменията се съхраняват за срок не по-малък от една година от провеждането й.

(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).

(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал. 3.

Чл. 55. (1) За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити.

(2) Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен.

(3) Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър.

(4) По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план.

(5) Кредитите по ал. 3 се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване, определен по реда на чл. 54, ал. 5.

(6) Системата по ал. 1 се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен, или на друг съвместим с тази система брой кредити.

(7) Условията и редът за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити се определят с наредба на ресорния министър по образованието.

Чл. 56. (1) Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

(2) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен „доктор“. В комисията се включват и външни за висшето училище лица.

Чл. 57. (1) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен „доктор“ само по акредитирани специалности при условията на чл. 93, ал. 2.

(2) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира научния ръководител, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира.

(4) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките.

(5) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) Образователната и научна степен „доктор“ се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на законодателството за развитие на академичния състав.

Чл. 58. В научните организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен „доктор“ по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на чл. 57, ал. 2, 4 и 6.

(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния ръководител и утвърждава учебния план.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 78 и 81.

Глава шеста.
АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 59. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели – доцент и професор;

2. за нехабилитирани преподаватели – асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) Академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се заемат при условията и по реда на законодателството за развитие на академичния състав и на правилниците на висшите училища.

(4) Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници.

Чл. 60. (1) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 59 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище.

(2) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в „Държавен вестник“ най-малко два месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

(3) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 59, ал. 1 в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

Чл. 61. (1) С решение на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

(4) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели при условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 62. (1) За подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава специалисти и експерти.

(2) Условията и редът за подбор и назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със законодателството за развитие на академичния състав и правилниците на висшето училище.

Чл. 63. Длъжностите по чл. 59, ал. 1 се заемат с трудов договор за неопределено време.

(2) Длъжностите по чл. 59, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище.

(3) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 64. (1) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:

1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 61;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.

(2) Преподавателите по чл. 59, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.

Чл. 65. (1) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. да изпълняват задълженията си в съответствие с кратка характеристика или описание на работата съгласно трудовото законодателство и утвърдения индивидуален план за дейността си;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище;

5. да разработят и да оповестят по подходящ начин описание на водения от тях лекционен курс, включващо брой, заглавия и последователност на темите от учебното съдържание, препоръчителна литература, начин на формиране на оценката и форма на проверка на знанията и уменията.

(2) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 66. (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;

5. проучване на студентското мнение.

Чл. 67. (1) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено и/или на филиала;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. при отнемане на научното звание или научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

Чл. 68. (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище се уволнява дисциплинарно, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. издаде документ от името на висшето училище, на негово основно звено и/или филиал, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.

(3) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно и се лишава от звание.

Чл. 69. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на трудовото законодателство.

Глава седма.
ПОЧЕТНИ ЗВАНИЯ

Чл. 70. (1) За заслуги към развитието на науката и висшето образование академичният съвет на висшето училище има право да присъжда на български и чуждестранни граждани почетното звание „доктор хонорис кауза“.

(2) Носителите на званието „доктор хонорис кауза“ имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

Глава осма.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 71. (1) Научните изследвания във висшите училища са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението.

(2) Организацията и управлението на научноизследователската дейност се регламентира в правилниците на висшето училище.

Чл. 72. (1) Научните изследвания и проекти в приоритетните области се насърчават с предимство от висшето училище.

(2) Висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си и интересите на науката, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции.

Чл. 73. (1) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.

(2) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.

(3) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, законодателството за развитието на академичния състав и трудовото законодателство.

Чл. 74. (1) Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни средства, набирани по правилата за финансиране, съгласно чл. 106 и 107.

(2) Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научно-преподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата.

(3) Условията за изразходване на средствата се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 75. (1) Висшето училище организира ежегодно сесия, на която академичният състав докладва постигнатите през годината научни резултати.

(2) В ежегодния си отчет пред общото събрание ректорът включва информация и за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.

Чл. 76. Художествено-творческата дейност във висшите училища по изкуствата се организира по смисъла и условията на чл. 71 до 75.

Глава девета.
СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СПЕЦИАЛИЗАНТИ

Чл. 77. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“.

(3) Докторант е този, който притежава образователната степен „магистър“ и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.

Чл. 78. Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 87, ал. 2.

Чл. 79. (1) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните;

3. капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии, определени от НАОА.

(2) Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит по ал. 1, положен в друго висше училище.

(3) При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал;

2. инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. военноинвалиди;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

6. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

(4) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно българското законодателство, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“.

(5) Кандидат-студентите – лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

(6) По предложение на ресорния министър в областта на спорта и след решение на академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ ежегоден брой на приеманите студенти.

(7) Приемането на студенти, докторанти и специализанти – граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.

(8) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1, 4 и 6.

(9) С наредба Министерски съвет определя правата и задълженията, които обучаващите се по държавна поръчка имат. Между всеки студент и Министерски съвет се сключва договор за обучение по държавна поръчка, при условия и ред определени в наредбата.

(10) Лицата, които желаят да се освободят от правата и задълженията по ал. 9, заплащат разходите за обучението си съгласно наредбата.

Чл. 80. Приемането на специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.

Чл. 81. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;

4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;

7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;

8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;

9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;

10. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

11. да получават стипендии;

12. да получават кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението при условия и по ред, определени със закон.

(2) Студентите, докторантите и специализантите – сираци, слепи, глухи, инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, военноинвалиди и лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

Чл. 82. Задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище.

Чл. 83. (1) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище. Мандатът на студентите и докторантите в общото събрание и в студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат. Студентският съвет избира измежду членовете си председател, който организира и ръководи дейността му и го представлява пред органите за управление на висшето училище, на основните и обслужващите звена в него.

(2) Студентския съвет е юридическо лице с нестопанска цел към съответното висше училище. Председателят на съвета е материално отговорно лице.

(3) Студентите и докторантите избират своите представители с пряко и тайно гласуване, при условия и по ред, определени в правилника по ал. 4.

(4) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(5) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от ресорния министър по образованието.

(6) Студентския съвет се финансира от висшето училище в размер, който е не по-малко от 0,1 на сто от бюджета на висшето училище през годината. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

(7) Полученото финансиране по ал. 6 се одитира от Сметната палата.

Чл. 84. (1) Студентският съвет има право:

1. да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище, както и в съвета на настоятелите;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите;

10. да участва със свои представители в наблюдението на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище, както и при разработване на въпросите за проучване на студентското мнение.

(2) Студентският съвет поддържа самостоятелна страница в университетския информационен център по чл. 17, ал. 2, т. 9 за информационно обслужване на студентите и докторантите, като финансирането й се осигурява от средствата по чл. 83, ал. 6.

Чл. 85. (1) Национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите, е Националното представителство на студентските съвети.

(2) Националното представителство на студентските съвети се състои от председателите или делегирани представители на студентските съвети на висшите училища.

(3) Националното представителство на студентските съвети е юридическо лице. Дейността му се финансира от отчисления в размер 5 на сто от бюджетите на студентските съвети.

(4) Националното представителство на студентските съвети:

1. приема правилник за дейността си;

2. избира председател, който го представлява и ръководи дейността му;

3. изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшето училище, засягащи обучаващите се в тях;

4. дава мнение по проекта за държавен бюджет в частта му за образованието и науката.

(5) Средствата по ал. 3 се използват за финансиране на национални програми за образователна, научна, културна, спортна и друга творческа дейност на студентите, както и за провеждане на международна дейност.

(6) Получените средства се одитират от Сметната палата.

Чл. 86. (1) Националния съвет по студентските въпроси е консултативен орган към ресорния министър по образованието.

(2) Съставът на органа по ал. 1 се определя със заповед на ресорния министър по образованието, като в него се включват:

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

2. трима представители на национални студентски организации – юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите.

(3) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от ресорния министър по образованието и ресорния министър по спорта.

(4) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от ресорния министър по образованието.

Чл. 87. (1) Студент, докторант или специализант се отписва при:

1. успешно завършване курса на обучение;

2. напускане или преместване.

(2) Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при:

1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение;

2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище;

3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Глава десета.
АКРЕДИТАЦИЯ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 88. (1) Акредитацията е признаване от НАОА на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите по чл. 6.

(2) Оценяването и акредитацията имат за цел да стимулират висшите училища да развиват своя потенциал и да повишават и поддържат качеството на предлаганото образование.

(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(4) НАОА оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, филиал и колеж, както и за откриване на професионални направления и специалности от регулираните професии.

(5) На акредитация подлежи и правото на висши училища и организации по чл. 58, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен „доктор“ по научни специалности.

Чл. 89. (1) Акредитацията е институционална и програмна.

(2) Програмната акредитация може да бъде поискана от висшето училище след получаване на институционална акредитация.

(3) Оценка на проекти за откриване на основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.

Чл. 90. (1) Институционалната акредитация:

1. се основава на оценяване на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели като организация в съответствие с чл. 17;

2. е резултат от оценяването на ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в предлаганите области на висшето образование и професионални направления.

(2) Оценяването при институционалната акредитация е насочено към проверка на ефективността на:

1. вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на образованието;

2. процедурите за одобряване, наблюдение и обновяване на учебните планове и програми;

3. процедурите за предприемане на действия във връзка и по повод на резултатите от програмната акредитация, както и от други външни независими проверки;

4. цялостното ръководство и контрол на процесите на оценяване във висшето училище;

5. управлението на системата за натрупване и трансфер на кредити;

6. управлението на сътрудничеството с други висши училища и организации;

7. поддръжката, управлението и развитието на материалната база на висшето училище;

8. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на обучаваните в тази дейност.

(3) При провеждане на акредитацията по ал. 1 и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор, член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висши училища.

Чл. 91. (1) Програмната акредитация се основава на оценяването на качеството на предлаганото образование в определено професионално направление в основно звено и/или филиал на висшето училище, на специалност от регулираните професии или научна специалност.

(2) В рамките на професионалното направление оценяването е насочено към проверка на качеството на обучението на студентите във всички предлагани форми на обучение по образователно-квалификационните степени и образователната и научна степен „доктор“.

(3) Обект на оценяване при програмната акредитация са:

1. структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми;

2. профилът и квалификацията на преподавателския състав;

3. материално-техническата осигуреност на обучението;

4. методите на преподаване и оценяване постиженията на студентите;

5. управлението на качеството на образованието;

6. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на студентите и докторантите в нея.

Чл. 92. (1) Оценяването при акредитацията се извършва по четирибална система, включваща оценките: „много добра“, „добра“, „задоволителна“ и „незадоволителна“.

(2) Срокът на валидност на акредитацията е 6 години, когато получената оценка е „много добра“ или „добра“, и три години – при „задоволителна“ оценка.

(3) При получена „незадоволителна“ оценка се прави отказ за акредитация.

(4) Проектите за откриване на висши училища, както и на факултети, филиали, колежи и на професионални направления и специалности от регулираните професии, се оценяват с положителна или отрицателна оценка.

Чл. 93. (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитираните специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 3.

(2) Висшите училища и организациите по чл. 58, ал. 1 могат да провеждат обучение на образователна и научна степен „доктор“ по научни специалности, които са получили при акредитацията оценка „много добра“.

(3) В неакредитираните висши училища, по неакредитираните професионални направления, специалности от регулираните професии и научни специалности, както и във форми на обучение, които не са включени в получената програмна акредитация, не се осъществява прием на студенти и докторанти.

(4) Неакредитираните висши училища не получават държавна субсидия и не се финансират от държавата.

(5) Разпоредбите по ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления или специалности от регулираните професии до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 97, ал. 2.

(6) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага и за висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 96, ал. 5, т. 2.

Чл. 94. (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива за:

1. институционална акредитация – по искане на висшето училище и/или на ресорния министър по образование;

2. програмна акредитация на:

а) специалностите от регулираните професии и

б) професионални направления – по искане на висшето училище и/или на ресорния министър по образование;

в) научни специалности от регулираните професии и

г) останалите научни специалности – по искане на висшите училища, организациите по чл. 58, ал. 1 и/или на ресорния министър по образование;

3. оценяване на проект за откриване на висше училище – по искане на ресорния министър по образование или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

4. оценяване на проект за преобразуване на висше училище – по искане на висшето училище или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

5. оценяване на проект за откриване на основно звено и/или на филиал – по искане на висшето училище;

6. оценяване на проект за откриване на:

а) специалност от регулираните професии и

б) професионално направление – по искане на висшето училище.

(2) Процедурата за програмна акредитация по ал. 1, т. 2, буква „б“ в определено професионално направление се открива едновременно за всички висши училища, които извършват обучение в това направление, подали искане, по график, съгласуван със съвета на ректорите.

(3) Процедура за програмна акредитация извън графика по ал. 2 се открива по искане на министъра на образованието, младежта и науката и на висшите училища.

(4) Процедурите по ал. 1, т. 1, т. 2, букви „а“ и „в“ и т. 3, 4, 5 и т. 6, буква „а“ се осъществяват от Акредитационния съвет.

(5) Процедурите по ал. 1, т. 2, букви „б“ и „г“ и т. 6, буква „б“ се осъществяват от постоянната комисия по съответната област на висшето образование.

(6) Откриването на процедура за акредитация или за оценяване на проект по искане на висшето училище, на организациите по чл. 58, ал. 1 или на учредителите по чл. 14, ал. 1 започва с решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, на основание представен от заявителя доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 90, ал. 2 или чл. 91, ал. 3.

(7) При откриване на процедура за акредитация по искане на ресорния министър по образование, висшите училища са длъжни в срок до два месеца от решението на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, за откриване на процедурата, да представят в НАОА доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 90, ал. 2 или чл. 91, ал. 3.

(8) В правилника за дейността на НАОА в съответствие със законовите изисквания по заявената процедура се определят фактите и обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(9) Разходите по процедурите за акредитация и за оценяване на проект, както и за изменения в определения по чл. 96, ал. 3, т. 1 капацитет, се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от ресорния министър по финансите.

Чл. 95. В едномесечен срок от постъпване на искането за откриване на процедура Акредитационният съвет, съответно постоянната комисия, взема решение за даване ход на процедурата или отказва откриване на процедурата, когато заявителят не е представил информацията по чл. 94, ал. 6, 7 и 8.

Чл. 96. (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 94, ал. 9.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 92, ал. 1.

(3) Решението за акредитация съдържа:

1. срок на акредитацията и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация – капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;

2. препоръки и срок за изпълнението им.

(4) В случай че висшето училище не отговаря на изискванията за академичен състав на основен трудов договор или за материална база, Акредитационният съвет приема решение, с което прави отказ за акредитация.

(5) Решението, с което се прави отказ за акредитация, съдържа:

1. мотиви за отказа и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище и организациите по чл. 58, ал. 1 е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и за подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(6) Промени в определения по ал. 3, т. 1 капацитет могат да се правят по искане на висшето училище и на ресорния министър по образование.

(7) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Чл. 97. (1) Процедурата за оценка на проекти по чл. 94, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, съответно на постоянната комисия, което се приема в 5-месечен срок след заплащането на разходите по чл. 94, ал. 9.

(2) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висше училище, основно звено, филиал, професионално направление, специалност от регулираните професии или на научна специалност.

(3) Новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и научни специалности, в които се провежда обучение, имат статут на акредитирани за срока, определен в ал. 2.

(4) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Чл. 98. (1) НАОА:

1. утвърждава критерии за оценяване и акредитация, както и за определяне на капацитета по чл. 96, ал. 3, т. 1, в съответствие с този закон и държавните изисквания;

2. утвърждава процедурите по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и на научни специалности;

4. утвърждава критерии и процедури за следакредитационно наблюдение на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии, по смисъла на чл. 11, ал. 4;

5. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища и организациите по чл. 58, ал. 1, въз основа на които акредитира или отказва акредитация;

6. създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 58, ал. 1;

7. обнародва в „Държавен вестник“ списък на акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и на акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 58, ал. 1, заедно с получените оценки не по-късно от месец май на всяка календарна година.

(2) Органи за управление на НАОА са Акредитационният съвет и неговият председател.

(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на НАОА. Той представлява агенцията и ръководи дейността й.

Чл. 99. (1) Акредитационният съвет се състои от 11 членове – председател и 10 членове – хабилитирани лица от областите на висшето образование, от които единият е и заместник-председател по следакредитационно наблюдение и контрол. Съставът на членовете включва:

1. шестима представители на висшите училища;

2. двама представители от научни организации съгласно българското законодателство;

3. двама представители на ресорното министерство по образованието.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища, като номинираните трябва да бъдат два пъти повече от броя на представителите от съответната квота по ал. 1.

(3) Представителите на научни организации се избират от Министър-председателят.

(4) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение членовете на Акредитационния съвет.

(6) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение председателя и заместник-председателя на НАОА по предложение на ресорния министър по образованието. Заместник-председателят се предлага от състава на членовете по ал. 1, т. 1.

Чл. 100. (1) Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.

(3) Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години от всяка квота по реда на чл. 99.

(4) Положението на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на научна организация.

(5) Мандатът на председателя, заместник-председателя или член на Акредитационния съвет се прекратява предсрочно при:

1. освобождаване на лицето от длъжност в случаите на:

а) постъпване на негово писмено заявление;

б) системно неизпълнение на задълженията;

в) фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;

г) несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;

2. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по българското законодателство срещу конфликт на интереси;

3. смърт на лицето.

(6) Решението за освобождаване на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 5, т. 1, букви „б“ и „в“ се взема с мнозинство от списъчния състав на Акредитационния съвет и се предлага на министър-председателя.

(7) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 5 в срок до един месец от освобождаването от длъжност или от деня на смъртта се извършва попълване на Акредитационния съвет по реда на чл. 99 до края на съответния мандат.

Чл. 101. Акредитационният съвет:

1. разработва критерии за оценяване и акредитация;

2. разработва конкретните процедури по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. приема решения за откриване на процедури по чл. 94, ал. 1, т. 1, т. 2, букви „а“ и „в“, т. 3, 4, 5 и т. 6, буква „а“;

4. създава постоянни комисии по области на висшето образование и експертни групи към тях и по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;

5. приема решения по откритите процедури по чл. 94, ал. 1, т. 1, т. 2, букви „а“ и „в“, т. 3, 4, 5 и т. 6, буква „а“ въз основа на докладите на постоянните комисии;

6. информира ресорния министър по образованието, както и висшите училища, за извършените оценки и акредитации;

7. разработва правилник за дейността на НАОА и чрез ресорния министър по образованието го предлага за приемане от Министерския съвет.

Чл. 102. (1) Постоянните комисии по области на висшето образование и постоянната комисия за следакредитационно наблюдение имат състав от 3 до 7 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет.

(2) Положението на председателя и на член на постоянна комисия е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на научна организация.

(3) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.

(4) Постоянните комисии по области на висшето образование:

1. приемат решения за програмна акредитация в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 2, букви „б“ и „г“ и т. 6, буква „б“;

2. подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад за резултатите от извършеното оценяване при процедурите по чл. 94, ал. 1, т. 1, т. 2, букви „а“ и „в“, т. 3, 4, 5 и т. 6, буква „а“.

(5) В зависимост от заявената процедура докладът по ал. 4, т. 2 съдържа мотивирана оценка относно съответствието на представените от висшето училище доказателства с критериите за институционална или програмна акредитация по смисъла на чл. 90, ал. 2 или чл. 91, ал. 3.

Чл. 103. НАОА издава бюлетин, в който се публикуват:

1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;

2. критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните научни специалности във висшите училища и организациите по чл. 58, ал. 1;

3. годишен доклад на НАОА за резултатите от дейността й;

4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер.

Чл. 104. (1) При изпълнение на функциите си по чл. 11, ал. 1 НАОА се подпомага от постоянна комисия за следакредитационно наблюдение и контрол.

(2) За извършените проверки постоянната комисия съставя констативни протоколи.

(3) При констатирано неизпълнение на дадените препоръки в срок или при констатирано съществено нарушение на закона постоянната комисия приема решение, с което предлага на Акредитационния съвет да отнеме съответната институционална или програмна акредитация.

(4) Акредитационният съвет се произнася по предложението по ал. 3 в тримесечен срок от неговото постъпване с решение, с което потвърждава или отнема акредитацията.

(5) Решението за отнемане на акредитацията съдържа:

1. мотиви за отнемането на акредитацията и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура;

2. срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и подобряване на качеството, след изтичането на който може да се поиска откриване на нова процедура, като този срок не може да бъде по-дълъг от 18 месеца.

(6) Решенията по ал. 5 могат да се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Глава единадесета.
ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 105. (1) Имуществото на висшето училище се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.

(2) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост.

(3) Обособени части от недвижимите имоти по ал. 2 могат да се отдават под наем при условията и по реда на законодателството за държавната собственост.

Чл. 106. (1) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет.

(2) В рамките на общия бюджет академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена и филиалите на висшето училище. Правилата за формиране на бюджета на основните звена и филиалите се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. субсидии от държавния бюджет;

2. финансова помощ от общините;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност и от права върху индустриална собственост, авторски и други сродни права;

б) постъпления от такси за кандидатстване, за обучение и приходи от обучение съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7;

в) следдипломна квалификация;

г) административни услуги за лица, които не са студенти;

д) други дейности, свързани с учебния процес;

5. приходи по чл. 13, ал. 2 и по чл. 105, ал. 3.

(4) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(5) В сроковете на представяне на годишния финансов отчет висшето училище публикува отчет за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(6) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

Чл. 107. (1) Субсидията от държавния бюджет осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност;

3. издаване на учебници и научни трудове;

4. социално-битови разходи;

5. капитални вложения.

(2) Субсидията за издръжка на обучението се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени от Министерския съвет;

2. броя на приетите в рамките на броя по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а“ студенти и докторанти;

3. резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности.

4. рейтинга на висшите училища съгласно наредбата по чл. 9, ал. 3, т. 16

(3) Държавната субсидия за издръжка на обучението на докторантите в организациите по чл. 58, ал. 1 се определя въз основа на:

1. диференцирани нормативи по научни специалности за един докторант, определени от Министерския съвет;

2. броя на приетите докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „в“;

3. резултатите от оценката при акредитацията на научните специалности.

4. рейтинга на висшите училища съгласно наредбата по чл. 9, ал. 3, т. 16

(4) Средствата по ал. 1, т. 1 се предоставят на държавните висши училища въз основа на броя на приетите за обучение студенти и докторанти по данните, предоставени от висшите училища в регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква „в“.

(5) Средствата по ал. 1, т. 1 не се предоставят за издръжка на обучението на:

1. студенти и докторанти, които са приети по реда на чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 7;

2. студенти и докторанти, които се обучават за придобиване на същата или по-ниска образователно-квалификационна степен;

3. студенти и докторанти, които са пресрочили срока на обучението си съгласно учебния план;

4. чуждестранни студенти и докторанти, с изключение на студенти и докторанти – граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, студенти и докторанти – българи, живеещи извън Република България, както и студенти и докторанти, приети по междуправителствени спогодби, в които е предвидено, че разходите за издръжка на обучението са за сметка на българската държава.

(6) При надхвърляне на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионално направление или на специалност от регулираните професии средствата по ал. 1, т. 1 за следващата година се намаляват съответно със сумата за издръжка на обучението на броя студенти и докторанти, с който е надхвърлен капацитетът.

(7) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.

(8) Средствата за социално-битови разходи се определят на основата на действащите нормативни актове.

(9) Държавните висши училища могат да получават целева субсидия от държавния бюджет, по предложение на Министерски съвет и след решение на Народното събрание.

Чл. 108. Правилата за формиране на възнагражденията на работещите в държавните висши училища се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 109. Собствените приходи на висшето училище по чл. 106, ал. 3, т. 4, буква „б“ се разходват само за издръжка на обучението на студентите и докторантите по ред, определен от академичния съвет.

Чл. 110. (1) Студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица.

(2) Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите по ал. 1 се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя.

Чл. 111. (1) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) Таксите за обучение в държавните висши училища се определят от Министерския съвет в годишен размер. Студентите заплащат таксата на равни вноски в началото на всеки семестър.

(3) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от една втора от нормативите, определени по реда на чл. 107, ал. 2, т. 1.

(4) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 и 3 се определя, като към норматива, определен по реда на чл. 107, ал. 2, т. 1, се добавя размерът на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии, а таксите за обучение по чл. 21, ал. 5 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от нормативите, определени по чл. 107, ал. 3, т. 1.

(5) Таксите за обучението по чл. 21, ал. 7 са в размера, който студентите, докторантите и специализантите са заплащали до момента на насочването им към държавно висше училище.

(6) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. военноинвалиди;

4. лица, отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа;

5. курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата;

7. студенти и докторанти, приети при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет, в случай че в този акт е предвидено такова освобождаване.

(7) Чуждестранни студенти, докторанти и специализанти заплащат такси, които в държавното висше училище не могат да бъдат по-малки от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(8) Студенти, докторанти и специализанти – граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

(9) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 7 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(10) Таксите по ал. 7 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

(11) Българи, живеещи извън Република България, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго.

Чл. 112. Висшите училища не се облагат с корпоративен данък по част втора и с данък върху приходите по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане за основната им дейност по чл. 6, ал. 1.

(2) Организациите по чл. 58, ал. 1 не се облагат с корпоративен данък по част втора и с данък върху приходите според законодателството за корпоративното подоходно облагане за дейността им относно обучение на докторанти.

Допълнителни разпоредби

§ 1. Този закон отменя Закона за висшето образование обн. ДВ. бр.112 от 27 Декември 1995г., изм. ДВ. бр.28 от 2 Април 1996г., изм. ДВ. бр.56 от 15 Юли 1997г., попр. ДВ. бр.57 от 18 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.58 от 21 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.60 от 2 Юли 1999г., попр. ДВ. бр.66 от 23 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.111 от 21 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.54 от 4 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.22 от 9 Март 2001г., изм. ДВ. бр.40 от 19 Април 2002г., изм. ДВ. бр.53 от 28 Май 2002г., изм. ДВ. бр.48 от 4 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.83 от 18 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.62 от 1 Август 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.56 от 23 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.63 от 13 Август 2010г.

§ 2. По смисъла на този закон:

1. ресорен министър в областта на образованието и ресорно министерство в областта на образованието са съответно Министъра на образованието, младежта и науката и Министерство на образованието, младежта и науката.

2. ресорен министър в областта на спорта е Министъра на физическото възпитание и спорта.

3. ресорен министър в областта на финансите е Министъра на финансите.

3. под „законодателство за развитието на академичния състав“ се разбира Закона за развитието на академичния състав в Република България.

4. под „трудовото законодателство“ се разбира Кодекса на труда.

5. под „българското законодателство срещу конфликт на интереси“ се разбира Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

6. под „законодателството за корпоративното подоходно облагане“ се разбира Закона за корпоративното подоходно облагане.

7. под „законодателството за държавната собственост“ се разбира Закона за държавната собственост.

8. „Основен трудов договор“ е трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

9. „Капацитет на висшето училище, на професионалното направление, както и на специалност от регулираните професии“ е максималният брой на студентите и докторантите, които могат да се обучават за една учебна година във висшето училище, професионалното направление или специалността от регулираните професии в съответствие с осигуреното качество на образование, академичен състав, учебна документация, материална база и учебна площ.

10. „Преименуване“ е промяна на наименованието на висшето училище.

11. „Успех от диплома за завършена степен на висшето образование“ е успехът, който се формира като средноаритметична оценка от средния успех по предметите, включени в учебния план, и от средния успех от оценките от държавните изпити или от защитата на дипломната работа.

12. „Действащи студенти и докторанти“ са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година.

13. „Българи, живеещи извън Република България“ са лицата по смисъла на Закона за българите, живеещи извън Република България.

14. „Регулирана професия“ е дейност или съвкупност от дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората, и правото за упражняването на която е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, за притежаването на специфична професионална квалификация, удостоверена с документи за образование, правоспособност или предполага членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специално признаване от държавата.

§ 3. В едногодишен срок от влизането на този закон в сила висшите училища привеждат структурата си в съответствие с изискванията, предвидени в него, и я представят на министъра на образованието и науката.

§ 4. При определяне на броя на преподавателите, които са на основен трудов договор в звената на висшите училища, могат да се включват и преподавателите на основен трудов договор в съответните университетски болници.

§ 5. Трудовите договори с преподавателите в университетските болници се сключват и прекратяват от ректора на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

§ 6. Препращанията в закони към текстовете на отменения с § 1 закон важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия закон. Препращанията от текстовете на отменения с § 1 закон към други закони важат като препращания от настоящия закон по отношение на съответстващите текстове.

§ 7. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 не се прилага за кандидати за докторантура чрез самостоятелна подготовка.

§ 8. Академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им.

§ 9. Проектите за ежегодна бюджетна субсидия на висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството се внасят в Министерския съвет от съответния министър съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката.

§ 10. (1) Висшите училища и факултетите по богословие прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и нормативните актове, уреждащи взаимоотношенията между държавата и религиозните изповедания.

(2) Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и 7 не се прилагат за факултетите по ал. 1.

§ 11. Дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“.

§ 12. (1) Лицата, които са започнали и не са завършили обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен „специалист по…“ до влизането в сила на този закон, продължават образованието си за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ по реда на този закон.

(2) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен „специалист по…“ до влизането в сила на този закон, имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“.

§ 13. Дипломи за висше образование, издадени от висшите училища до влизането на отменения по § 1 закон в сила, дават правата на завършили образователна степен „магистър“.

§ 14. Притежателите на диплом за научната степен „кандидат на науките“ се ползват с правата на „доктор“.

§ 15. Студенти и докторанти, които са били членове на студентските съвети четири или повече от четири години, не могат да бъдат избирани в състава на новия студентски съвет.

§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 17. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 18. По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала, след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността „професор“, при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда могат да бъдат удължени за срок една година, но за не повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността „доцент“ – за срок една година, но за не повече от две години.

§ 19. Студенти, приети до влизането на този закон в сила, продължават обучението си и получават образователна и квалификационна степен в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по които се обучават.

§ 20. Разпоредбите на чл. 79, ал. 7 и 8 влизат в сила от учебната 2012-2013 г.

§ 21. Членовете на Акредитационният съвет по чл. 99 довършват започналия си мандат, след което новите представители от съответната квота се избират съгласно настоящия закон.

§ 22. Семестриалните такси, заплащани от студенти, приети преди влизането на този закон в сила, не се преизчисляват по реда на чл. 106, ал. 3, т. 4, буква „б“.

§ 23. Семестриалните такси, заплащани от студентите до 1 януари 2010 г., не се преизчисляват по реда на чл. 111, ал. 3.

§ 24. Обучението в образователно-квалификационните степени се въвежда от висшите училища след утвърждаване на държавните изисквания за специалностите от регулираните професии или професионални направления.

§ 25. Висши училища и техни основни звена, които до шест месеца от влизането на този закон в сила нямат акредитация или не са заявили желанието си да участват в процедура за акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.

§ 26. С влизането на този закон в сила не се прекъсва мандатът на изборните органи за управление във висшите училища.

§ 27. В срок до една година от влизането на този закон в сила висшите училища привеждат в съответствие с настоящия закон Правилник за дейността на висшето училище.

§ 28. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него подзаконовите актове по прилагането му.

§ 29. Наредбата по чл. 79, ал.9 влиза в действие за обучаващите се студенти по държавна поръчка, приети през учебната 2012-2013 г. и след това. Всички останали студенти могат по свое желание да се ползват от правата и задълженията по нея, при условия и ред определени с наредбата.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

България си има закон за висшето образование, но с многобройните поправки през годините са се наслагвали проблеми и бъркотия. С предложените текстове е направен опит да се започне на чисто, до колкото е възможно и без да се създава твърде много стрес в системата.

Основни промени

1. Гъвкава структура на закона. Когато се преименува министерството, променя се закон, няма нужда да се променят десетки членове

2. Европейското дипломно приложение се издава задължително, а не само при поискване.

3. Всички дипломи, приложения и сертификати се издават безплатно.

4. Университет, за да бъде, трябва да обучава във всичките 4 основни области на науката.

5. Министерски съвет определя бройките, които се отпускат държавна поръчка на висшите учебни заведения. До запълване на акредитирания капацитет по всяка специалност училищата могат да обучават платено.

6. В общите събрания, академичния и факултетните съвети, студентите задължително трябва да бъдат поне 15%, докторантите поне 5%. Предишния по-свободен текст от закона даваше възможност за злоупотреби и студентите реално да не присъстват.

7. Всички основни звена във висшето училище изпращат по равен брой представители от квотата на хабилитираните лица в общото събрание на училището и в академичния му съвет.

Всяка катедра изпраща равен брой представители от квотата на хабилитираните лица във факултетния съвет, департамент, институт или филиал. Същото се отнася и за студентите в общото събрание на висшето училище. Това се прави с цел при вземането на решения да няма по-силни(с раздут щат) факултети, филиали, департаменти, катедри и т.н. Не се допуска монополно положение на който и да е било в рамките на висшето училище.

8. Студентските съвети стават юридически лица с нестопанска цел към съответното висше училище, като разполагат с годишна субсидия от висшето училище от 0,1% от бюджета на училището, която не може да бъде отказана. Председателите на студентските съвети носят материална отговорност. Бюджета на националното представителство на студентските съвети става 5% отчисления от бюджетите на студентските съвети в страната. Студентските организации не са създадени с идеята от тях да се източват пари, а да се помага на студентите. 5% отчисления от бюджетите на студентските съвети са напълно достатъчни за националното представителство. Изборите за представители на студентските съвет ще се провеждат с тайно гласуване. Сегашния пропуск в закона позволява тежки злоупотреби.

9. Контролния съвет във висшето училище има функцията и да санкционира финансово, дори ректора.

10. Бюджета на висшето училище няма повече да се приема и контролира от академичния съвет, а от общото събрание, както не би се допуснало министерски съвет да си приема бюджета, това го прави народното събрание.

11. Въвежда се забрана, в контролния съвет да има повече от един представител от всяко основно звено във висшето училище с цел недопускане на обсебване на съвета от който и да е факултет или департамент и т.н. както в момента вероятно се случва.

12. Академичният час е с продължителност 40 минути.

13. Скъсява се периода за придобиване на образователните степени съответно: за професионален бакалавър за минимум 2 години, за бакалавър за минимум 3 години, за магистър за минимум 4 години. Тази промяна се налага, защото програмите са излишно претрупани, за да се осигурява хорариум на преподавателите, но от което не печелят студентите, а напротив, губят си времето. В рамките на 3 години за бакалавърската степен, съответния студент губи мотивация за обучение по специалността и търси нови предизвикателства на по-високо ниво или в магистърска програма в друга област или да започне да се реализира на пазара на труда.

14. Отпада забраната чуждестранни висши училища да откриват клонове в страната. Вместо нашите хора да отиват някъде да учат, нека Харвард, Йейл и другите да ни дойдат на крака, тук да почнат да конкурират висшето образование, а с конкуренцията и нивото на останалите ще се вдигне.

15. Студентите, които започват да се обучават по „държавна поръчка“, ще имат определен ангажимент към държавата, който ще се определя от Министерски съвет с наредба. Които желаят да се освободят от ангажимента, след приключване на обучението си могат да възстановят сумата, с която държавата ги е субсидирала. С помощта на този инструмент правителството ще може да провежда активна политика в областта на висшето образование. В ангажимент на студента е заложено да се осигури задължителен стаж след или по време на обучението му, което от една страна е гаранция за старт на студента по специалността, а от друга държавата ще получи някакъв краен продукт, който може да използва за определен период от време. Защото държавата след като е поръчала държавна поръчка, значи е имала нужда от съответните кадри. Бъдещите взаимоотношения между държавата и студента обучаващ се по „държавна поръчка“ се уреждат с договор.

16. Висшите училища ще могат да получават целева субсидия и допълнителна субсидия, освен за поръчаните бройки студенти държавна поръчка. Допълнителната субсидия се определя на база рейтингите на училищата по ред и условия регламентирани в наредба на Министерски съвет. Тази допълнителна субсидия ще спре порочната практика на студента да се гледа като на торба с пари, защото зависимостта на училищата, които предлагат високо качество, ще намалее.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements
Публикувано в Законодателство. 1 Comment »

Един коментар to “Нов Закон за висшето образование – (предложение)”

  1. Съдържание на блога « Alexander Todorov Network Says:

    […] Граждански кодекс на Република България (предложение) Нов Закон за висшето образование – (предложение) Наказателен кодекс […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: