Alexander Todorov Network

България си няма граждански кодекс, а има нужда от нещо систематизирано, което да обхване материята. И това е предложение за граждански кодекс на Република България. В него са обединени 6 закона и семейния кодекс, които се отменят.

Спрямо сегашното законодателство, интересни подобрения са:

1. Направена е структурата на кодекса така, че когато дадена организация си смени името или се преобразува, няма да е необходимо да се променят десетки членове, а единствено ще се промени една единствена точка в допълнителните разпоредби на кодекса. Когато се промени заглавието на съпровождащ кодекса закон, също.

2. Функциите на окръжните съдилища се прехвърлят към районните съдилища.

В България няма окръзи, но има окръжни съдилища, което е ненормално. Преди 20 години, когато е писана все още действащата конституция, явно лобито на окръжните е било силно. Сега не би трябвало да е така и с оглед бъдещето, функциите на окръжните съдилища трябва да се разпределят, до окончателното им закриване.

3. Заличава се следния текст от семейния кодекс: „При прекратяване на общността поради развод или по чл. 170, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.“

Отпадането на тази алинея от сегашния семеен и бъдещ гражданския кодекс е, за да се защити интереса на съпруга(та). Съществуването на този текст би довел до спорове в съда и с най-вероятен краен резултат победа за по-силната(която може да плаща повече) страна. Да се разчита на справедливостта на съдиите е проява на крайна глупост, защото дори при най-голяма добронамереност от тяхна страна трудно може да се оценят неоценими неща. Като например по време на брака съпруга(та) е бил(а) експлоатиран(а), амортизиран(а) по всевъзможни начини и физически и психически. Това няма как да се оцени и в интерес на справедливостта е да не се дава възможност да се спори по този въпрос. Който каквото е искал да урежда, да го е направил преди брака, в противен случай всичко по равно.

4. Всички глоби са гъвкави и зависият от развитието на обществото и равнището на средната работна заплата в страната. Кодекса няма нужда да се променя постоянно, поради това, че глобите или измерванията стават неактуални спрямо равнището на доходите

5. Забранява се сключването на брак между лица с възрастова разлика повече от 20 години.

Възрастовите разлики между съпрузите винаги са проблем, но когато те са драстични не са проблем само на съпрузите, но и на техните евентуални низходящи, на осигурителната система и на обществото като цяло. Може и да има изключения, но те са изключения.

За да се избегнат случаите, когато богати чичковци на 60-80 години си намират млада плът на по 18 години, което от една страна е почти педофилия, от друга проституция, затова е тази забрана. Да не забравяме и, че не малко злоупотреби ще се предотвратят по този начин. Разбира се, за да не се създадат проблеми на действащите към момента бракове с толкова голяма разлика, в преходните разпоредби е разписано, че тези бракове сключени преди влизането на новия кодекс в сила, си остават действителни. Но след влизане на кодекса в сила нови договорни отношения(бракове) в нарушение няма да се допускат. Отношенията между подобна комбинация хора с 20 години разлика биха могли да бъдат като между родител и дете, или внуче, но в никакъв случай не може да има равностойност. За да си спестят бъдещите проблеми и държавата своите, забраната на бракове между лица с 20 години възрастова разлика е най-доброто решение.

6. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 20 години. (сега 10)

(2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. (сега 5)

7. Лихви могат да се уговарят до размер основния лихвен процент в страната плюс 20 пункта, на годишна база. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

Законната лихва според кодекса е равна на половината от максималната допустима, която според кодекса е равна на основния лихвен процент в страната плюс 20 пункта.

8. Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграф с радиограма или по друг технологичен начин до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.

9. Заличават се текстове от сегашния ЗЗД:

Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. „Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

(2) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.“

Отпадането на текста означава, че съда в най-малка степен ще се бърка във взаимоотношенията между двете страни. Каквато неустойка е уговорена в договора, такава ще се плаща без вратички някоя от двете страни да се облагодетелства.

„Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.“

Този текст е архаичен и също се заличава

10. Наследството

Промените са в частта за лицата, които имат право да наследяват първи. С оглед да се пази цялостта на семейството, първи наследници са децата, които са от действащия брак на наследодателя, след това са всички останали деца(включително осиновени). Сегашните разпоредби третират всички деца равно, дори и някои от тях да не са виждали наследодателя си от десетилетия, което е неправилно.

А в повечето случаи децата от предишни бракове на наследодателя вече са участвали веднъж в разпределяне на имуществената собственост и на практика с тях наследодателя е приключил взаимоотношенията си и следователно те не могат да бъдат равни на децата родени в действащия брак на наследодателя си.

Дава се предимство и на братята и сестрите, които са от общи родители, ако няма такива или те нямат наследници, тогава при разпределение на наследството могат да участват братя и сестри от един общ родител.

11. По никакъв начин не се създава стрес в системата и така предложения кодекс би могъл да влезе в сила и да заработи веднага.

ГРАЖДАНСКИ КОДЕКС

В сила от 01.01.2011 г.

Обн.

Чл. 1. Този кодекс:

1. определя условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство
2. урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България
3. урежда статута на физическите и юридическите лица
4. урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството
5. урежда собствеността, другите вещни права и тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията
6. урежда договорните и облигационни отношения
7. урежда отношения свързани с наследството

ДЯЛ I

БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 2. (1) Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от кодекса и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството.

(2) Производството във връзка с българското гражданство се урежда в Гражданския процесуален кодекс

Чл. 3. Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 4. Гражданство не може да се установява по съдебен ред.

Чл. 5. Сключването или разтрогването на брака между български гражданин и чужд гражданин или промяната на гражданството на единия от съпрузите по време на брака не променя по право гражданството на другия съпруг.

Чл. 6. Осиновяването не променя гражданството на осиновения.

Чл. 7. (1) Никой не може да бъде лишен от българско гражданство освен в случаите, изрично предвидени в този кодекс.

(2) Всеки има право на избор на гражданство.

Глава втора.
ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Придобиване на българско гражданство по произход

Чл. 8. Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.

Чл. 9. Български гражданин по произход е и всяко лице, което е припознато от български гражданин или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.

Придобиване на българско гражданство по месторождение

Чл. 10. Български гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.

Чл. 11. Смята се, че е родено на територията на Република България дете, намерено на тази територия, чиито родители са неизвестни.

Придобиване на българско гражданство по натурализация

Чл. 12. Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация:

1. е пълнолетно;

2. преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;

4. има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;

5. владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието, младежта и науката, и

6. е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.

Чл. 13. Лице, което не е български гражданин, отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4, 5 и 6 и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря и на едно от следните изисквания:

1. не по-малко от 3 години има и продължава да е в законно сключен брак с български гражданин;

2. родено е в Република България;

3. разрешението за постоянно пребиваване е получено преди да навърши пълнолетие;

Чл. 14. (1) Лице, получило статут на бежанец или убежище преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5.

(2) Лице, получило хуманитарен статут преди не по-малко от пет години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5.

Чл. 15. Лице без гражданство може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5 и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

Чл. 16. (1) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, т. 2, 4, 5 и 6 ако отговаря на едно от следните изисквания:

1. е от български произход;

2. осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване;

3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.

(2) В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство се представя и удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход.

(3) Удостоверението по ал. 2 се издава в едномесечен срок.

Чл. 17. Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, без да са налице условията по чл. 12, ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта.

Чл. 18. Децата до 14-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само един от родителите им стори това, в случай че другият е български гражданин. При същите условия децата от 14 до 18-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако поискат това.

Чл. 19. (1) Деца до 14-годишна възраст, на които само единият от родителите е български гражданин, в случай че нямат българско гражданство, могат да станат български граждани, без да са налице условията по чл. 12, ако двамата родители или преживелият от тях дадат писмено съгласие за това. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права. При същите условия могат да придобият българско гражданство и децата от 14 до 18 години, ако поискат това.

(2) При условията на ал. 1 могат да придобият българско гражданство и лица, осиновени от български гражданин при условията на пълно осиновяване.

Чл. 20. Молбата на лице, което отговаря на условията за придобиване на българско гражданство по натурализация, се отхвърля, ако с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност.

Глава трета.
ЗАГУБВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Освобождаване от българско гражданство

Чл. 21. Български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.

Чл. 22. (1) Освобождаването на родителите от българско гражданство освобождава от българско гражданство и ненавършилите 14-годишна възраст техни деца само ако е направено искане и за тях. За освобождаване на децата от 14 до 18-годишна възраст се изисква и тяхното съгласие.

(2) Когато само единият от родителите е подал молба за освобождаване от българско гражданство, децата могат да бъдат освободени при условията на ал. 1 само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

Отмяна на натурализацията

Чл. 23. (1) Натурализация, въз основа на която е придобито българско гражданство, може да бъде отменена, ако лицето:

1. си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни, и/или

2. е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство.

(2) Отмяната на натурализацията е допустима само до изтичане на 10 години от придобиването на българското гражданство.

Чл. 24. Отмяната на натурализацията на единия съпруг не отменя натурализацията на другия съпруг и на децата, освен ако те са получили българското гражданство въз основа на същите неверни или укрити данни или факти.

Лишаване от българско гражданство

Чл. 25. Лице, което е придобило българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство.

Чл. 26. Лишаването от гражданство на единия съпруг не променя гражданството на другия съпруг и на децата.

Глава четвърта.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Чл. 27. (1) Гражданството на лице, освободено от българско гражданство, може да бъде възстановено по негова молба, ако:

1. не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее, или в Република България, и

2. не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност;

3. преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

(2) Гражданството на лицата от български произход може да бъде възстановено при условията на ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 28. Гражданството на лице, лишено от българско гражданство, може да бъде възстановено, ако се установи, че не е имало основание за лишаване или ако основанието е загубило своето значение.

Чл. 29. (1) При възстановяване на българското гражданство на родителите български граждани стават и децата им, ненавършили 14-годишна възраст. Децата от 14 до 18-годишна възраст стават български граждани, ако и те са поискали това.

(2) Когато възстановяването се иска само от единия родител, децата могат да придобият българско гражданство при условията на ал. 1 само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

Глава пета

СПОРОВЕ

Чл. 30. При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите им в случаите по чл. 19, 22 и 29 спорът се решава от районния съд, чието решение е окончателно.

ДЯЛ II

ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ

Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 31. (1) Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението.

(2) Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.

Чл. 32. (1) Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон.

(2) Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт.

Чл. 33. (1) В регистрите за гражданското състояние се вписват събитията по чл. 31, ал. 1 за всички български граждани и за чужденците, намиращи се на територията на Република България.

(2) В регистрите на населението се вписват:

1. всички български граждани;

2. чужденците, които са:

а) получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

б) без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България;

в) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България.

Чл. 34. (1) Вписването в регистрите за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието.

(2) Вписването в регистрите на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица.

(3) Кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината.

Чл. 35. При гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които:

1. определят тяхната самоличност;

2. определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен;

3. отразяват постоянния и настоящия адрес;

4. отразяват степента и вида на образованието;

5. показват наличието на правни ограничения.

Чл. 36. Данните от гражданската регистрация подлежат и на компютърна обработка. Те се съхраняват в документални и картотечни регистри и в автоматизирани информационни фондове.

Чл. 37. Данните от гражданската регистрация се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи съобразно законоустановените им правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица, въз основа на закон или акт на съдебната власт.

Глава втора.

ГРАЖДАНСКА РЕГИСТРАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Общи положения

Чл. 38. (1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните:

1. име;

2. дата – ден, месец, година, и място на раждане;

3. пол;

4. гражданство;

5. единен граждански номер.

(2) В данните за гражданската регистрация на чужденците в Република България се включва и личният номер на чужденеца.

Чл. 39. (1) Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

(2) При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.

(3) Името на чужденец, роден на територията на Република България, се вписва така, както е заявено от родителите му.

(4) Името на чужденец, роден извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои.

Чл. 40. Гражданството на чужденец се установява от документа за самоличност, с който е влязъл в страната.

Чл. 41. (1) Единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

(2) Начинът на формиране и редът за определяне и коригиране на единния граждански номер се регламентират в правилник за функционирането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), приет от Министерския съвет.

Имена на българските граждани

Чл. 42. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.

(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.

(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.

Чл. 43. Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Чл. 44. (1) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

(2) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на дял четвърти от настоящия кодекс.

(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.

(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

Чл. 45. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Чл. 46. (1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.

(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.

(3) Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.

Чл. 47. (1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.

(2) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.

(3) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.

(4) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

Чл. 48. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

(2) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.

Чл. 49. (1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.

(2) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.

(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.

Регистри на населението

Чл. 50. (1) На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни (НБД) „Население“.

(2) Личният регистрационен картон се съставя и съхранява в общината или в кметството, в които е постоянният адрес на лицето.

Чл. 51. (1) Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри на населението и компютърният му еквивалент е Националната база данни „Население“.

(2) Регистърът на населението в общината и кметството се състои от личен регистрационен картон на лицата, имащи или имали постоянен адрес в тази община.

(3) Регистърът на населението във всяка община се състои от:

1. регистър на българските граждани;

2. регистър на чужденците по чл. 3, ал. 2, т. 2;

3. регистър на починалите лица;

4. архивен регистър.

Чл. 52. (1) Регистрите на населението в общините се поддържат върху хартиен носител и компютърният им еквивалент е Локална база данни (ЛБД) „Население“, които са част от ЕСГРАОН.

(2) Въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения от общинската администрация. Редът за издаването им и образците за тях се определят в правилника по чл. 41, ал. 2.

Чл. 53. (1) Личният регистрационен картон съдържа следните данни:

1. име;

2. псевдоним и/или имена в чужбина;

3. пол;

4. дата на раждане – ден, месец, година;

5. единен граждански номер, а за чужденците – и личен номер на чужденеца;

6. гражданство;

7. място на раждане – област, община, населено място, а за родените извън територията на Република България – и държава;

8. акт за раждане – номер, дата и място на съставяне; на чужденците се вписва акт за раждане само ако са родени в Република България;

9. постоянен адрес – област, община, населено място, жилищен комплекс, улица, номер на сграда, номер на вход, номер на етаж, номер на апартамент, електронен адрес, ако има такъв;

10. семейно положение;

11. акт за сключен брак – номер, дата, място на съставяне; дата и място на сключване на брака, ако не е сключен в Република България;

12. съпруг/а – ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

13. съдебно решение за развод – номер, дата и място на постановяване;

14. деца – ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

15. майка – ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

16. баща – ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

17. братя/сестри – ЕГН или дата на раждане, име, име на другия родител – ако не е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите – номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

18. издаден документ за самоличност – вид, номер, дата на издаване;

19. правни ограничения (вид);

20. изменение по всички точки от 1 до 20 включително, предходен постоянен адрес, особености, дата на съставяне на личния регистрационен картон, име и подпис на длъжностното лице;

22. починал – дата и място на смъртта; акт за смърт – номер, дата и място на съставяне.

(2) Образецът на личния регистрационен картон се утвърждава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 54. (1) Личният регистрационен картон на българските граждани (ЛРК-Б) се създава въз основа на един от следните документи:

1. съобщение или удостоверение за раждане;

2. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;

3. удостоверение за българско гражданство, придружено с копие от документи за гражданско състояние и заявление за постоянен адрес в тази община.

(2) Личен регистрационен картон на чужденец (ЛРК-Ч) по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи:

1. разрешение за постоянно пребиваване;

2. временно удостоверение на бежанец или съобщение за раждане на дете от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут;

3. заявление от лице, което се установява на постоянен адрес в тази община;

4. удостоверение за лица без гражданство.

Чл. 55. Данните в личния регистрационен картон се вписват и поддържат въз основа на необходимите за това документи или въз основа на извлечение от записа на лицето в Национална база данни „Население“.

Чл. 56. Личният регистрационен картон се пази в продължение на 130 години, считано от датата на създаването му, след което се предава в Държавния архив.

Чл. 57. Регистърът на българските граждани се състои от всички лични регистрационни картони на живите български граждани с постоянен адрес в тази община.

Чл. 58. Регистърът на чужденците се състои от всички лични регистрационни картони на живите чужденци с постоянен адрес в тази община.

Чл. 59. Регистърът на починалите лица се състои от всички лични регистрационни картони на български граждани и на чужденци с внесени данни за смъртта.

Чл. 60. Архивният регистър се състои от личните регистрационни картони на лицата, на които постоянният адрес вече не е в тази община, както и на лицата, освободени от българско гражданство.

Чл. 61. Общините и районите поддържат компютърни регистри за населението на територията си и могат да архивират личните регистрационни картони по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Глава трета.

АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

Общи правила за съставяне на актове за гражданско състояние

Чл. 62. (1) Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.

(2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Чл. 63. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.

(2) Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено събитието.

(3) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

Чл. 64. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят въз основа на обявяване, направено пред съответните длъжностни лица по гражданското състояние.

(2) Обявител при съставяне на акт за раждане или акт за смърт може да бъде само дееспособно лице. Обявител на акт за раждане може да бъде и непълнолетно лице, ако е родител на новороденото дете.

(3) Длъжностното лице не може да съставя актове за гражданско състояние, по които е обявител, страна или свидетел. В такива случаи актовете за гражданско състояние се съставят от друго длъжностно лице.

(4) Обявителите, страните и свидетелите при съставяне на актове за гражданско състояние удостоверяват своята самоличност с документ за самоличност.

Чл. 65. (1) Длъжностното лице съставя акта за гражданско състояние само след като констатира по установения ред настъпилото събитие. Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец.

(2) Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние. В актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон.

(3) При съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност.

(4) Писмено съобщение за настъпилото събитие по утвърден образец се изпраща до ЕСГРАОН на областно равнище.

Чл. 66. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят след обявяване на събитието в присъствието на обявителите, а при сключване на граждански брак – на страните и на свидетелите. Тези лица не могат да се оттеглят, преди да се прочете съставеният акт и преди да го подпишат. Длъжностното лице подписва акта веднага след подписването му от другите лица. Актът се подпечатва от длъжностното лице с печат с герба на Република България.

(2) Свидетели при сключване на брак могат да бъдат и чужди граждани.

(3) Ако някой от обявителите, свидетелите или страните не може да подпише акта за гражданско състояние, на мястото за подписите се прави бележка за причината за невъзможността да се подпише актът (неграмотност, увреждане на ръката и прочие), след което, без да се подписва от други лица, се поставя отпечатък от десния палец. Ако такъв отпечатък не може да се постави, посочва се причината, както и с кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

(4) При унищожени регистри за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред.

(5) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да поиска от районния съд да установи унищожаването или изгубването и да разпореди съставянето на съответния регистър.

Чл. 67. Чрез ЕСГРАОН се отразяват всички промени по гражданското състояние на лицата в регистрите на населението по постоянен адрес. Технологията за работа се утвърждава в правилника по чл. 41, ал. 2.

Чл. 68. (1) Актовете за гражданско състояние се издават безплатно. На заинтересуваните страни се издават безплатно удостоверения за раждане и сключен граждански брак и препис извлечение от акт за смърт по утвърдени образци. За издаването на удостоверения и преписи от тези актове за втори и следващ път се заплаща такса. Издаването на препис за служебно ползване е безплатно.

(2) Длъжностното лице, съставило акт за гражданско състояние, отнасящ се за гражданин на държава, с която Република България е сключила договор за правна помощ, е длъжно в 10-дневен срок от съставянето на акта да изпрати служебен препис от него на Министерството на външните работи за изпращането му по дипломатически път в страната, на която лицето е гражданин.

(3) Длъжностното лице изпраща препис от акта за гражданско състояние, съставен за гражданин на страна, с която Република България не е сключила договор за правна помощ, само при поискване от Министерството на външните работи.

Чл. 69. (1) Образците на актовете за гражданско състояние и на документите, издавани въз основа на тях, се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието и се обнародват в „Държавен вестник“.

(2) Попълването на актовете за гражданско състояние се извършва на ръка, четливо, без зачертаване и поправки. Актовете могат да се съставят и отпечатват автоматизирано с програмни средства, предоставени или одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) При попълването и отпечатването на актовете за гражданско състояние се ползват мастила, които гарантират тяхната читаемост в утвърдените от закона срокове за съхранение.

Акт за раждане

Чл. 70. Актът за раждане се съставя въз основа на писмено съобщение в срок 7 дни, като денят на раждането не се брои.

Чл. 71. (1) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои.

(2) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден с правилника по чл. 11, ал. 2 образец. Съобщаването на раждането е задължение на:

1. ръководителя на лечебното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в лечебно заведение;

2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в лечебно заведение;

3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.

(3) Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично или чрез нотариално упълномощено лице.

(4) В случаите, когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е в невъзможност да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода и други причини, ако е в неизвестност или е неизвестен, обявяването се извършва от лице, присъствало на раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението да обяви раждането е на лицето, в дома на което е станало раждането. Майката също може да обяви за раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице.

(5) Ако бащата, майката или друго лице не обявят раждането, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане само на основание на съобщението по ал. 2.

(6) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане, след като се удостовери писмено и обяви станалото събитие. Веднага след съставянето на акта за раждане на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане.

Чл. 72. (1) Когато раждането не бъде обявено в определения срок, но съобщението е направено или длъжностното лице научи за раждането в течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане в текущия регистър за годината, като спазва условията по чл. 43, без да е необходимо решение на съда за това.

(2) Когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или на прокурора.

Чл. 73. (1) Актът за раждане съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. номер на оригиналното удостоверение;

4. дата – ден, месец, година, час и минута на раждането;

5. място на раждане – област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;

6. име на новороденото;

7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);

8. пол и гражданство;

9. данни за родителите – имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, постоянен адрес;

10. документ, удостоверяващ раждането;

11. обявител – имена, ЕГН, постоянен адрес;

12. длъжностно лице – имена, ЕГН и подпис;

13. бележки.

(2) Ако детето е родено мъртво, на мястото на „името на новороденото“ се изписва „мъртво родено дете“, като се вписва и причината за смъртта от медицинския документ.

(3) Преценката дали детето е родено живо или мъртво, или е налице аборт, се прави от компетентно медицинско лице.

(4) При аборт не се съставя акт за раждане.

Чл. 74. Когато едно дете е родено живо, но е умряло, преди да се състави акт за раждане, едновременно се съставят акт за раждане и акт за смърт.

Чл. 75. Когато майката е родила две или повече деца (близнаци), длъжностното лице съставя отделни актове за раждане на всяко дете, като вписва във всеки акт номера на акта на другите деца и реда, по който са се родили.

Чл. 76. (1) Намерени, изоставени или подхвърлени новородени живи деца се предават в най-близкото лечебно заведение и там в присъствието на представител на Министерството на вътрешните работи, на лечебното заведение и на лицето, намерило и предало детето, се съставя протокол за намирането му. В протокола се отбелязват: времето и мястото, където е намерено детето; пол и предполагаема дата на раждане; особени белези, които детето има по тялото си, описание на дрехите, с които е намерено; други обстоятелства. Протоколът се подписва от лицето, намерило детето, и от присъстващите представители, подпечатва се и се изпраща в общината, в която се намира лечебното заведение, за да се състави акт за раждане.

(2) Когато новородено дете бъде изоставено от майката в лечебното заведение, където е станало раждането, и не бъде потърсено в срока за съставяне на акта за раждане, се постъпва по начин, посочен в ал. 1.

(3) Длъжностното лице съставя акта за раждане въз основа на протокола, който става неразделна част от акта. Имената на детето се определят от длъжностното лице съгласно разпоредбите на този закон.

(4) Когато детето е намерено мъртво или умре преди предаването му в лечебно заведение, се прави съдебномедицинска експертиза за установяване причините за смъртта. В този случай въз основа на протокола се съставят акт за раждане и акт за смърт. Ако медицинската експертиза установи, че детето е родено мъртво, се съставя акт за раждане на „мъртвородено дете“.

Чл. 77. При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 42-44. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа „Бележки“ на акта за раждане в съответствие с дял четвърти от настоящия кодекс.

Чл. 78. (1) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане в тридневен срок от получаване на преписа. Актът за раждане се съставя в общината или кметството, посочено в съдебното решение, в текущия регистър с дата – датата на съставяне на акта, като за обявител се подписва единият от осиновителите.

(2) В новия акт за раждане се вписват:

1. действителната дата на раждане и новият единен граждански номер;

2. място на раждане – мястото на съставяне на акта, а в случаите на международно осиновяване – действителното място на раждане;

3. родители – осиновителите и данните за тях; когато детето се осиновява само от един родител, графата за другия родител не се попълва; когато детето се осиновява от съпруг на родител, данни за рождения родител, с когото отношенията се запазват, и данни за осиновителя.

(3) Съставеният акт се отбелязва в азбучника на годината, която съответства на годината на раждане на осиновеното дете, и в азбучника на годината на съставяне на акта.

(4) Съдебното решение се съхранява при условията и по реда за съхраняване на акта за раждане и до него не могат да имат достъп външни лица.

(5) В двудневен срок длъжностното лице по гражданското състояние уведомява с писмо общината, където се намира предишният акт за раждане на осиновеното лице, за отразяване в графа „Бележки“, че е съставен нов. В същия срок се съставя личен регистрационен картон на осиновеното лице, данните за него се вписват в личния регистрационен картон на осиновителите и се изпращат съобщения съгласно технологията на ЕСГРАОН.

Акт за сключен граждански брак

Чл. 79. (1) Гражданският брак се сключва пред длъжностното лице по гражданското състояние при условията и по реда, предвидени в дял четвърти от настоящия кодекс.

(2) Граждански бракове се сключват всеки ден.

Чл. 80. Когато встъпващите в брак са лица без гражданство, със статут на бежанец или с хуманитарен статут в Република България, те удостоверяват семейното си положение с нотариално заверена декларация.

Чл. 81. Актът за сключване на граждански брак съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. номер на оригиналното удостоверение;

4. дата – ден, месец, година, и място на сключване на брака – област, община, населено място или държава, ако не е сключен в Република България;

5. данни за сключващите брак – имена преди брака, дата и място на раждане, възраст, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), гражданство, семейно положение преди брака, фамилия след сключване на брака, постоянен адрес, данни за документите за самоличност, и подписите им;

6. режим на имуществените отношения;

7. данни за свидетелите – имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), и подписите им;

8. длъжностно лице – имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ) и подпис;

9. други документи, представени за съставяне на акта;

10. бележки.

Акт за смърт

Чл. 82. (1) Актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта.

(2) Актът може да се състави и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документ, удостоверяващ причината за забавянето.

Чл. 83. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като получи съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице.

(2) Обявяването на смърт, настъпила в лечебно заведение, се извършва писмено от ръководителя на заведението или от лице, на което със заповед е възложено това.

Чл. 84. Длъжностното лице по гражданското състояние няма право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да съставя акт за смърт на погребано без разрешение лице. В такъв случай актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение на съда.

Чл. 85. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя и след изтичането на срока по чл. 82, ал. 1 акт за смърт на лице, умряло в чужбина, трупът на което е докаран в населеното място, ако към документите, съпровождащи трупа, не е приложен акт за смърт, съставен там, където тя е настъпила. Длъжностното лице по гражданското състояние предоставя тези документи на лечебно заведение, за да се установи причината за смъртта и да се издаде съобщение за смърт. Ако причината за смъртта не може да се установи, това се отбелязва в съобщението за смърт.

Чл. 86. При смърт на група лица, чиито трупове не могат да се намерят или намерените не могат да се разпознаят, но е безспорно установено кои са лицата, кметът на общината, на чиято територия е настъпило събитието, или упълномощено от него длъжностно лице съставя протокол, който се изпраща в съответната районна прокуратура. Районният прокурор или наследниците на умрелите лица предявяват установителен иск пред съответния районен съд, който да постанови решение за съставянето на актове за смърт на тези лица.

Чл. 87. Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение. В този случай актът за смърт не се подписва от обявителя.

Чл. 88. (1) Актът за смърт съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. дата – ден, месец, година, час и минути на смъртта;

4. място на смъртта – област, община, населено място или държава, ако не е в Република България, и къде е настъпила;

5. имена на лицето;

6. причина за смъртта;

7. данни за лицето – дата и място на раждане, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), възраст, пол, гражданство, семейно положение, постоянен адрес;

8. данни за родителите, ако са известни-имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), постоянен адрес;

9. документ, удостоверяващ смъртта;

10. обявител – имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ), постоянен адрес;

11. длъжностно лице-имена, ЕГН (личен номер на чужденец – ЛНЧ) и подпис;

12. бележки.

(2) Обстоятелството, че смъртта е настъпила в място за лишаване от свобода, не се посочва в акта.

Чл. 89. (1) Препис-извлечение от акта за смърт представлява разрешение за погребение и се издава безплатно.

(2) След изготвянето на акта за смърт длъжностното лице по гражданското състояние изпраща документа за самоличност на умрелия на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.

(3) При смърт на чужденец, който се погребва в Република България, длъжностното лице по гражданското състояние задържа всички документи за самоличност и документи за пътуване в чужбина, ако има такива. Тези документи и препис от акта за смърт се изпращат на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи.

(4) При смърт на чужденец, чийто труп се изпраща в чужбина, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща българския му документ за самоличност, ако притежава такъв, на най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи. Всички други документи за самоличност, документи за пътуване в чужбина, ако има такива, и препис от акта за смърт се предават на лицата, които придружават трупа.

Актове за гражданско състояние на военнослужещи при извънредни случаи

Чл. 90. Актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на Република България или са на територията на страната, но поради военни действия са лишени от възможността да съобщят на гражданските власти, се съставят от военнослужещи, определени от командването да изпълняват такива функции. Тези военнослужещи съставят актове за гражданско състояние и на граждански лица, които съпровождат войската. Актовете се водят в общ регистър, като се попълват на ръка.

Чл. 91. При съставяне на актове за гражданско състояние в случаите по чл. 90 се спазват разпоредбите на този закон със следните изключения:

1. раждането може да се обяви и след изтичането на срока по чл. 70;

2. за всяка войскова част, определена от командването, се води общ регистър за вписване на всички актове за гражданско състояние. Актовете по този регистър се съставят на ръка въз основа на наличните данни.

Чл. 92. (1) Военнослужещият, натоварен с воденето на регистъра за гражданско състояние, изпраща чрез Министерството на отбраната препис от съставените актове, както следва:

1. от актовете за раждане – в общината по постоянния адрес на майката;

2. от актовете за сключен брак – в общината по постоянния адрес на съпруга;

3. от актовете за смърт – в общината по постоянния адрес на умрялото лице.

(2) Въз основа на преписа длъжностното лице по гражданското състояние на съответната община съставя нов акт по установения образец, а полученият препис остава неразделна част от него.

Актове за гражданско състояние, съставени при пътуване по море

Чл. 93. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.

(2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие.

Чл. 94. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско дипломатическо или консулско представителство.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние или българският дипломатически или консулски представител в 15-дневен срок от получаването на преписите от съставените на кораба актове са длъжни да ги препратят, както следва:

1. акта за раждане – в общината по постоянния адрес на майката;

2. акта за сключен граждански брак – в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на съпругата;

3. акта за смърт – в общината по постоянния адрес на умрелия.

(3) Длъжностните лица по гражданско състояние на общините, получили актове за гражданско състояние съгласно ал. 2, съставят актове за гражданско състояние по реда на този закон.

Чл. 95. (1) Когато вследствие на бедствие загинат всички лица от екипажа и пътниците, собственикът на кораба или упълномощено от него лице, след като провери и установи бедствието и последиците му, уведомява писмено длъжностните лица по гражданското състояние в общината, където е регистриран корабът, или най-близкото българско дипломатическо или консулско представителство до мястото на бедствието, с цел да се съставят по съдебен ред актове за смърт на загиналите лица.

(2) В случай, че са загинали капитанът на кораба и неговият помощник, актовете за смърт се съставят от съответния български дипломатически или консулски представител в чужбина или от длъжностното лице по гражданското състояние в общината на българското пристанище, където спасените лица са отведени, въз основа на заявленията на спасените лица от екипажа или от пътниците.

Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина

Чл. 96. Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.

Чл. 97. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

(2) Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.

(3) Преписите или извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1, съставени от орган на държавата, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, следва да бъдат легализирани и преведени.

(4) Преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато:

1. произхождат от държава, която е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове;

2. произхождат от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който това изрично е посочено;

3. са получени по дипломатически път.

Чл. 98. Дипломатически или консулски представител на Република България в чужбина, който узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимите документи. Преписите или извлеченията от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, се изпращат в Министерството на външните работи на Република България за препращане по постоянния адрес на българския гражданин. Ако не е съставен акт от местните органи, дипломатическият или консулският представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му, ако законите на страната допускат това.

Чл. 99. (1) В срок три месеца от получаването на акт, издаден от местен орган, или след съставянето на акт в дипломатическото или консулското представителство съответният представител на Република България изпраща заверен препис в Министерството на външните работи на Република България.

(2) Получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва:

1. за раждане – в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на бащата;

2. за сключен граждански брак – в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин – в общината по постоянния адрес на съпругата;

3. за смърт – в общината по постоянния адрес на умрелия.

(3) Длъжностното лице по гражданското състояние в общината въз основа на преписа по ал. 1 и 2 съставя акт за гражданско състояние. Данните в акта (име, родители и други) се вписват без изменение въз основа на получения препис. Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от други документи на лицето или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните.

(4) При съществени различия в имената на лицата се представя документ за идентичност. Промяна на данните в представените документи се допуска по съдебен ред.

(5) Длъжностното лице по гражданското състояние в общината след съставянето на акта въз основа на преписа по ал. 1 при поискване или служебно изпраща удостоверението за раждане или за граждански брак или препис-извлечение от акта за смърт на ресорното министерство в областта на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулското представителство за връчване на заинтересуваните лица.

Отбелязвания, допълнения и поправки на актовете за гражданско състояние

Чл. 100. Промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред.

Чл. 101. (1) Всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставения вече акт, се отбелязва в този акт на определено за целта място.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването въз основа на съдебно решение или административен акт за промяна.

(3) Промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата се извършва само в акта на титуляря.

(4) При изрично писмено искане промяната може да се отрази по административен ред в актовете за раждане на децата. Искането се подава от родителите за малолетните им деца. За непълнолетните деца искането е лично със съгласието на родителите. При взаимно съгласие на съпрузите промяната може да се отрази в акта за граждански брак.

Чл. 102. (1) При постановено съдебно решение или административен акт за промяна, допълнение, вписване или отбелязване в съставения вече акт длъжностното лице по гражданското състояние вписва новото съдържание на данните в определеното за целта място в акта – графа „Бележки“. Записват се датата и името на длъжностното лице и се полагат подпис и печат на общината или кметството.

(2) Не се позволява зачертаване, изтриване и вмъкване на данни в съществуващ акт за гражданско състояние.

Чл. 103. (1) По административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Технически грешки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтересуваните лица.

(2) По административен ред по молба на заинтересуваните лица може да се отрази и промяната в имената им, настъпила по силата на нормативен акт. Към молбата се представят документи.

(3) Промените и вписванията се извършват по реда на чл. 102.

(4) По административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в чл. 49 случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът.

Чл. 104. Промяна на ЕГН на титуляря се извършва само по административен ред от длъжностното лице въз основа на документ, установяващ необходимостта от такава промяна.

Чл. 105. (1) При непълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние по място на раждане на осиновеното лице записва в графа „Бележки“ на съществуващия акт за раждане на лицето съдебното решение, имената на лицето, определени от съда, и имената на осиновителите. В срок два дни след вписването на осиновяването длъжностното лице по гражданското състояние съобщава писмено на общината по постоянния адрес на родителите по произход и на осиновителите за отразяване в регистрите на населението.

(2) При издаване на преписи и удостоверения и преписи от акт за раждане с отбелязано непълно осиновяване за родители се вписват както родителите по произход, така и осиновителите.

Чл. 106. При развод или обявяване на брака за недействителен в графа „Бележки“ на акта за брак се записва съдебното решение, с което бракът е прекратен или обявен за недействителен. Ако съдът постанови запазване на фамилното име от брака, в графа „Бележки“ се записва, че то се запазва. В противен случай се записва, че се възстановява фамилното име на лицето преди този брак.

Чл. 107. (1) Когато се наложи издаване на преписи на удостоверения или преписи-извлечения от съставени актове, върху които има нанесени бележки, преписите се издават, като на съответните места се вписват само поправените текстове.

(2) Пълни преписи от съставени актове се издават, като се включат както първоначалните текстове, така и всички записани бележки.

Чл. 108. Унищожаване на съставен вече акт за гражданско състояние се допуска преди приключване на регистъра за годината при съставяне на повече от един акт за едно събитие. При тези случаи през целия акт се написва по диагонал „Анулиран“, причината за анулирането му, датата на анулирането, подписва се от длъжностното лице и се подпечатва. За съответното събитие се съставя нов акт за гражданско състояние, ако е необходимо.

Чл. 109. За всяко настъпило изменение в данните, записани в актовете по гражданско състояние, се изпраща писмено съобщение до ЕСГРАОН на областно равнище.

Регистри на актове за гражданско състояние

Чл. 110. (1) Регистрите на актовете за гражданско състояние за цялата община се образуват чрез събиране на съставените през текущата година формуляри – актове за раждане, граждански брак и смърт – по отделно за всеки вид, които се подвързват след приключване на годината в специална книга.

(2) Всяка година най-късно до 20 декември Министерството на външните работи и общините снабдяват дипломатическите и консулските представителства, съответно кметствата и населените места на територията им, с необходимите формуляри на актове за гражданско състояние.

Чл. 111. (1) За всяка календарна година регистрите от всички актосъставители на територията на общината се приключват до 21 януари на следващата година със заверка, подписана от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице от общината.

(2) Когато някой от регистрите се състои от повече от един том, върху корицата на първия том се надписва: „Регистър А“, а на допълнителните „Регистър Б“ и така нататък. Номерацията на актовете в новия том започва от номера, който следва след номера на последния вписан акт в предходния том. Причината за въвеждането на новия продължен том се отбелязва на втората страница, на първата корица, без този надпис да засяга мястото на акта, и се подписва от кмета.

Чл. 112. (1) Заверката на регистрите включва описание на броя на актовете, от кой номер започват и на кой номер свършват, наличие на анулирани актове, колко от актовете са използвани, подпис и печат на последната страница на регистрите, образувани от събраните актове за гражданско състояние, съставени през предходната година. Неразделна част от регистъра е азбучникът към него. При заверката се проверява наличието на всички данни и подписи, изисквани от закона. Тази заверка представлява приключване на актовете за изтеклата календарна година.

(2) Заверката на регистрите се прави от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. Тази заверка представлява същевременно проверка и приключване на актовете за изтеклата календарна година.

(3) Приключените регистри от формуляри на актове се подвързват и се предават за ползване и съхраняване в административния център на общината до 130 години от съставянето им, след което се предават в Държавния архив.

Чл. 113. Приключването на регистрите се извършва и преди изтичане на календарната година, ако общината или кметството се закрие или се присъедини към друга. При присъединяване към друга община регистрите се предават в новата община.

Чл. 114. Всеки регистър задължително съдържа азбучен указател за вписаните в него лица. Азбучните указатели на регистрите за раждане и смърт се съставят след вписване на всички актове в регистъра и преди приключването му. В тях актовете се подреждат по азбучен ред на собственото име на новороденото или починалото лице. В регистрите за сключен граждански брак азбучният указател се съставя по собственото име на съпруга.

Чл. 115. (1) От регистрите за гражданско състояние справки могат да се правят на лицата, за които се отнасят съставените актове, на изрично упълномощени от тях други лица или по реда на Гражданския процесуален кодекс и на Наказателно-процесуалния кодекс. На тези лица може да се издават преписи от актове и дубликати на удостоверенията, както и удостоверения, че липсва съставен акт за гражданско състояние.

(2) Дубликати на удостоверения и преписи от актове може да се издават и изпращат при служебно писмено поискване от общината по постоянен адрес на заинтересуваните лица или от други държавни органи, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта.

Глава четвърта.

АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ

Общи положения

Чл. 116. (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.

(3) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва наименование на улица – площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент.

(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.

Чл. 117. (1) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този кодекс, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.

(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

Чл. 118. Адресна регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия им адрес в регистрите на населението и в Национална база данни „Население“.

Чл. 119. Адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето.

Чл. 120. (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението.

(2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.

(3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.

(4) Български граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район „Средец“ на град София.

(5) Всеки собственик или ползвател на жилище може да възрази пред кмета на общината срещу ползването на неговия адрес от трети лица.

Чл. 121. (1) Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.

(2) Всяко лице има само един настоящ адрес.

(3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават.

Чл. 122. (1) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до общинската администрация или до съответните органи по Закона за българските лични документи.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) Образецът на заявлението се утвърждава с постановление на Министерския съвет.

Чл. 123. (1) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до общинската администрация.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) Образецът на адресната карта се утвърждава с постановление на Министерския съвет.

Чл. 124. Български гражданин, живеещ предимно в чужбина, може да заяви постоянния и настоящия си адрес и чрез заявление за издаване на български личен документ, подадено чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България.

Промяна на адрес

Чл. 125. (1) Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистрите за населението.

(2) Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни „Население“ на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи съгласно технологията на ЕСГРАОН.

Чл. 126. (1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.

(2) Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава, и в 5-дневен срок се изпраща за актуализация на Национална база данни „Население“.

(3) Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите, като при поискване предоставят данните от тях на органите на местната власт или на Министерството на вътрешните работи.

(4) Настоящият адрес на децата, оставени за отглеждане в специализирана институция, е нейният адрес. Адресните карти за тях се подават от ръководителя на съответната институция.

(5) Непълнолетните лица, които се обучават в училища в населено място, различно от постоянния и настоящия адрес на родителите, могат лично да подават адресни карти за промяна на настоящия си адрес. В този случай към адресната карта трябва да се приложи уверение от съответното училище, че лицето е записано като ученик.

Чл. 127. На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект.

Глава пета.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 128. (1) За нарушение от длъжностни лица на този дял от настоящия кодекс, се налага глоба от една минимална работна заплата в страната.

(2) Когато нарушението е извършено от граждани, глобата е половин минимална работна заплата в страната.

Чл. 129. (1) Нарушенията по чл. 128 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от ресорния министър по регионалното развитие, ресорния министър в областта на  вътрешните работи или областните управители или кметовете на общините.

(2) Въз основа на съставените актове се издават наказателни постановления от ресорния министър в областта на регионалното развитие или ресорния министъра по вътрешните работи или областните управители или кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица.

(3) Ресорния министър по вътрешните работи и определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават наказателни постановления само по глава четвърта.

(4) Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на законодателството за административните нарушения и наказания.

ДЯЛ III

ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Глава първа

ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

Чл. 130. (1) Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.

(2) С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

(3) Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.

(4) Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

Чл. 131. (1) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

(2) Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

(3) За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага правилата на чл. 130, ал. 3, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 130, ал 4.

Чл. 132. (1) Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.

(2) Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъстващия.

(3) Ако отсъстващият има законен представител, друг представител не се назначава.

(4) Когато отсъстващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

Чл. 133. Ако отсъствието по чл. 132 продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъстващо.

Чл. 134. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

Чл. 135. Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъстващия, да го представляват пред съд и пред други места и лица и да се ползват от приходите на имотите му. Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане, освен в случаите на нужда, или при очевидна полза за отсъстващия, и то с разрешение на районния съд.

Чл. 136. (1) Заветниците и лицата, които имат права, зависещи от смъртта на отсъстващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползват от тия права.

(2) Изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др. се спира.

Чл. 137. (1) Ако се окаже, че отсъстващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.

(2) Определението за обявяване на отсъствието се отменя.

Чл. 138. (1) След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.

(2) Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

Чл. 139. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.

Чл. 140. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.

Чл. 141. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

Чл. 142. (1) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:

а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;

б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаял, че обявеният за умрял е жив, и

в) изпълнението на задълженията по чл. 136 ал. 2 от деня на поканата.

(2) Прекратеният брак не се възстановява.

Чл. 143. Ако след решението за обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви „а“ и „б“ на чл. 142 ал. 1.

Глава втора

Юридически лица

Чл. 144. (1) Юридическите лица са носители на права и задължения. Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

(2) Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

(3) Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

ДЯЛ IV

СЕМЕЙСТВО

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Принципи

Чл. 145. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:

1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;

2. равенство на мъжа и жената;

3. доброволност на брачния съюз;

4. особена закрила на децата;

5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;

6. зачитане на личността в семейството;

7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Право на брак и на семейство

Чл. 146. Всяко лице има право да сключи брак и да има семейство при условията, определени от този кодекс.

Глава втора.

СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

Граждански брак

Чл. 147. (1) Единствено гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.

(2) Религиозният обред няма правно действие.

Съгласие на встъпващите в брак

Чл. 148. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Възраст за встъпване в брак

Чл. 149. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.

(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.

(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.

Пречки за сключване на брак

Чл. 150. (1) Не може да сключи брак лице, което:

1. е свързано с друг брак;

2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.

(2) Не могат да сключат брак помежду си:

1. роднини по права линия;

2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.

4. лица, които имат възрастова разлика по-голяма от 20 години.

Място на сключването на брака

Чл. 151. (1) Встъпващите в брак избират свободно общината, в която да сключат брак.

(2) Бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината.

(3) Бракът може да бъде сключен и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на уважителни причини.

Документи за сключване на брак

Чл. 152. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по гражданското състояние:

1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 150;

2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 150, ал. 1, т. 2 и 3;

3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 150, ал. 1, т. 2 и 3.

(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие.

Ред за сключване на брака

Чл. 153. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 152.

(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по чл. 152, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.

(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.

Действие на акта за сключване на граждански брак

Чл. 154. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.

(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.

Фамилно име на съпрузите

Чл. 155. При съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.

Глава трета.

ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Равенство между съпрузите

Чл. 156. Съпрузите имат равни права и задължения в брака.

Взаимност между съпрузите

Чл. 157. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.

Съвместно живеене на съпрузите

Чл. 158. Съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено.

Свобода на личността

Чл. 159. Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия.

Грижа за семейството

Чл. 160. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.

Глава четвърта.

ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Общи положения

Режими на имуществени отношения

Чл. 161. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:

1. законов режим на общност;

2. законов режим на разделност;

3. договорен режим.

(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.

(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 162.

(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 162.

Регистър на имуществените отношения на съпрузите

Чл. 162. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.

(2) Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината.

(3) Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по реда на ал. 2 въз основа на документите, посочени в чл. 152, ал. 2 или по чл. 170, ал. 2 и 3.

(4) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения по регистъра се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет.

(5) Редът за воденето и съхраняването на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.

Защита на третите лица

Чл. 163. При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Законов режим на общност

Съпружеска имуществена общност

Чл. 164. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.

(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

(4) Искът за значително по-голям принос може да се предяви от:

1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;

2. наследник на съпруг.

Лично имущество

Чл. 165. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.

(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.

(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Преобразуване на лично имущество

Чл. 166. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 165, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди или по време на брака.

(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Управление и разпореждане с общо имущество

Чл. 167. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.

(2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.

(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.

(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.

Разпореждане с лично имущество

Чл. 168. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.

Разпореждане със семейното жилище – лична собственост

Чл. 169. Действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

Прекратяване на съпружеската имуществена общност

Чл. 170. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.

(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.

(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.

(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ – съпружеска имуществена общност, по реда на Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.

(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

Дялове на съпрузите

Чл. 171. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.

Определяне на по-голям дял на съпруга

Чл. 172. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.

(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.

Получаване на част от личното имущество

Чл. 173. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.

(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 165, ал. 3.

Срокове за предявяване на исковете

Чл. 174. Исковете по чл. 173 могат да се предявяват в срок до една година от прекратяването на брака или на съпружеската имуществена общност, а по чл. 172 – до една година от влизането в сила на решението за упражняване на родителските права.

Отговорност за задължения

Чл. 175. (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.

(2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

Законов режим на разделност

Имуществена разделност

Чл. 176. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.

(2) При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.

Разпореждане със семейното жилище

Чл. 177. При разпореждане със семейното жилище се прилага чл. 169.

Предоставяне на лично имущество за ползване

Чл. 178. Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.

Отговорност за задължения на семейството

Чл. 179. (1) Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи.

(2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.

Договорен режим

Брачен договор

Чл. 180. (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.

(2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.

(3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.

Съдържание на брачния договор

Чл. 181. (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:

1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;

2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;

3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;

4. участието на страните в разходите и задълженията;

5. имуществените последици при развод;

6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;

7. издръжката на децата от брака;

8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.

(2) Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.

(3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.

(4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Сключване на брачния договор

Чл. 182. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

(2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.

(3) Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър.

(4) Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира по реда на чл. 162, ал. 2.

Действие на брачния договор

Чл. 183. (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.

(2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

Изменение на брачния договор

Чл. 184. (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.

(2) По отношение на третите лица се прилага чл. 183, ал. 2.

Прекратяване и разваляне на брачния договор

Чл. 185. (1) Брачният договор се прекратява:

1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това – прилага се законовият режим на общност;

2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;

3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

(2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по чл. 470, ал. 1, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.

Недействителност на брачния договор

Чл. 186. (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.

(2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.

Глава пета.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА

Основания

Чл. 187. Бракът се прекратява:

1. със смъртта на единия от съпрузите;

2. с унищожаването на брака;

3. с развод.

Прекратяване на брака при обявена смърт

Чл. 188. (1) Когато смъртта на единия съпруг е обявена от съда, бракът се прекратява с влизане в сила на решението.

(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.

Основания за унищожаване на брака

Чл. 189. (1) Бракът се унищожава, когато:

1. при сключването му са били нарушени чл. 149 и 150;

2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.

(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.

Предявяване на иск за унищожаване на брака

Чл. 190. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:

1. при нарушаване на чл. 149 – от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;

2. в случая по чл. 189, ал. 1, т. 2 – от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;

3. в случая по чл. 150, ал. 1, т. 1 – от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;

4. в случаите по чл. 150, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 – от всеки от съпрузите и от прокурора.

(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.

(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 150, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.

(4) При нарушение на чл. 150, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора – до оздравяването или отменянето на запрещението.

(5) При нарушение на чл. 150, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.

(6) При нарушение на чл. 150, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.

Последици от унищожаване на брака

Чл. 191. (1) Унищожаването на брака има действие за в бъдеще.

(2) Предположението за бащинство по чл. 204 важи и за заченатите или родените по време на унищожения брак деца.

(3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.

Развод поради разстройство на брака

Чл. 192. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата.

(6) Съдът може да поиска становище от компетентните органи в областта на социалното подпомагане съгласно българското законодателство.

Развод по взаимно съгласие

Чл. 193. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

Споразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие

Чл. 194. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.

(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от органите по чл. 192, ал. 6.

(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.

Продължаване на делото за развод от наследниците

Чл. 195. (1) Правото на развод не преминава върху наследниците.

(2) Призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг.

(3) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.

Фамилно име след развода

Чл. 196. След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.

Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт

Чл. 197. (1) След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Тези последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена по чл. 195, ал. 2.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.

Отмяна на даренията

Чл. 198. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в закон, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.

Предоставяне на семейното жилище след развода

Чл. 199. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.

(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 – и ако сключи нов брак.

(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

Наемно правоотношение

Чл. 200. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 199, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 608, ал. 1.

(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Предимство на брачния договор

Чл. 201. Разпоредбите на чл. 197 – 200 се прилагат, доколкото в брачния договор не е уредено друго.

Родителски права след развода

Чл. 202. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 192, ал. 5.

(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

(6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на българското законодателство за закрила на децата, взема становище по чл. 192, ал. 6 и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.

(7) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или в специализирана институция, посочени от органите по чл. 192, ал. 6. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.

(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на органите по чл. 192, ал. 6 или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето според българското законодателство.

Глава шеста.

ПРОИЗХОД

Произход от майката

Чл. 203. (1) Произходът от майката се определя от раждането.

(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.

(3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.

(4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.

(5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.

Произход от бащата

Чл. 204. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.

(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт – от датата на предполагаемата смърт.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 203, ал. 2.

Оспорване на бащинство

Чл. 205. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.

(3) В случая по чл. 204, ал. 2, ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се смята първият съпруг. Първият съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

(5) Не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информиран писмено съгласие за извършването й.

Страни по исковете за оспорване на бащинство

Чл. 206. При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът, а когато бащинството се оспорва от втория съпруг, като страна се призовава и първият съпруг.

Припознаване

Чл. 207. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.

(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.

Форма на припознаването

Чл. 208. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, и на детето, ако то е навършило четиринадесет години.

Оспорване на припознаването от другия родител и от детето

Чл. 209. (1) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.

(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.

(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 208, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.

(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

Унищожаване на припознаването

Чл. 210. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

Иск за установяване на произход от майката

Чл. 211. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 204.

Иск за установяване на произход от бащата

Чл. 212. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Родителски права при установяване на произход по исков ред

Чл. 213. Когато съдът уважи исковете по чл. 211 и 212, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 202.

Пречка за установяване на произход

Чл. 214. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 204 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

Искове от и срещу наследниците

Чл. 215. (1) Наследниците нямат право да предявяват исковете, предвидени в тази глава, но те могат да продължат делото по предявения от наследодателя им иск.

(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

Срокове

Чл. 216. Сроковете по тази глава се прилагат служебно и не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване.

Глава седма.

РОДСТВО

Родство по права и по съребрена линия

Чл. 217. (1) Родство по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото.

(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.

Степени на родство

Чл. 218. (1) Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.

(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.

Сватовство

Чл. 219. (1) Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както на другия съпруг, така и на неговите роднини.

(2) В линията и в степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.

(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.

(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен.

(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.

(6) Родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака.

Глава осма.

ОСИНОВЯВАНЕ

Условия за осиновяване

Осиновяван

Чл. 220. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.

(2) Близнаци се осиновяват заедно. По изключение те могат да бъдат осиновявани поотделно, ако в продължение на 6 месеца от вписването в регистъра по чл. 226 не са могли да бъдат осиновени заедно и ако интересите им налагат това.

(3) Братя и сестри се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка помежду си.

Осиновяващ

Чл. 221. Може да осиновява дееспособно лице, което не е лишено от родителски права.

Разлика във възрастта

Чл. 222. Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.

Забрана за осиновяване между роднини

Чл. 223. (1) Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри.

(2) Дядото и бабата или единият от тях могат да осиновят свой внук, когато той е роден извън брак или когато родителите или единият от тях е починал. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.

(3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.

Забрана за осиновяване от две лица

Чл. 224. (1) Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи.

(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване.

(3) Забраните по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на съпруга на осиновителя.

Допълнително условие за пълно осиновяване

Чл. 225. (1) Пълно осиновяване се допуска, когато:

1. осиновяваният е вписан в регистъра по чл. 226, и

2. осиновяващият е вписан в регистъра по чл. 228.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен.

(3) Изискването за вписване в регистъра на осиновяващи по чл. 228 не се прилага при осиновяване от настойник или попечител или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред съгласно законодателството за закрила на децата.

(4) Лицата по ал. 3 се проучват от компетентните органи по чл. 192, ал. 6, по постоянния им адрес.

Регистри на деца за пълно осиновяване

Чл. 226. (1) Агенцията за социално подпомагане поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

(2) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

(3) Обстоятелствата от значение за осиновяването, редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване

Чл. 227. (1) За дете, настанено по административен ред съгласно законодателството за закрила на децата, чиито родители са неизвестни или са дали съгласие за пълно осиновяване, компетентните органи по чл. 192, ал. 6 по настоящия адрес на детето уведомяват писмено в 7-дневен срок от настаняването регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.

(2) Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно законодателството за закрила на децата и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, компетентните органи по чл. 192, ал. 6 по настоящия адрес на детето уведомяват писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 236, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред съгласно законодателството за закрила на децата.

(3) Дете, чиито родители са починали, лишени от родителски права или поставени под пълно запрещение, може да бъде вписано в регистъра по молба на настойника или попечителя до директора на регионалната дирекция за социално подпомагане. Директорът изисква становище за интереса на детето от компетентните органи по чл. 192, ал. 6 и от органа по настойничеството и по попечителството.

(4) Поставеният под попечителство може да поиска да бъде вписан в регистъра по реда на ал. 3.

(5) Вписване на дете в регистъра може да се извърши и въз основа на молба на родителите, подадена чрез компетентните органи по чл. 192, ал. 6, ако вписването е в интерес на детето.

(6) Вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване

Чл. 228. Агенцията за социално подпомагане води Национален регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Вписването в регистъра се извършва от регионалните дирекции за социално подпомагане съгласно наредбата по чл. 226, ал. 3.

Разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване

Чл. 229. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава заявление до дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния си адрес за разрешение за вписване в регистъра.

(2) Компетентните органи по чл. 192, ал. 6 извършват социално проучване за годността на лицето да осинови дете.

(3) Лице, получило разрешение от компетентните органи по чл. 192, ал. 6, се вписва в регистъра служебно.

(4) Отказът за разрешение може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Разрешението се издава за срок две години.

(6) Условията и редът за извършване на социалното проучване, за издаване и отнемане на разрешението за вписване в регистъра се определят с наредбата по чл. 226, ал. 3.

Отбелязвания и заличавания в регистъра

Чл. 230. (1) Лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира компетентните органи по чл. 192, ал. 6 при промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението.

(2) Изменението на обстоятелствата се отбелязва в регистъра. Отнемане на разрешението се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново социално проучване.

(3) Отнемането на разрешението подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.

Защита на личните данни

Чл. 231. Агенцията за социално подпомагане предприема мерки за защита на личните данни във водените регистри.

Допускане на осиновяване

Съгласие за осиновяване

Чл. 232. (1) За извършване на осиновяването е необходимо съгласието на:

1. осиновяващия;

2. родителите на осиновявания;

3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;

4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.

(2) Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано 30 дни след раждането.

(3) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.

(4) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако са малолетни или поставени под запрещение.

(5) При пълно осиновяване компетентните органи по чл. 192, ал. 6 разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускане на осиновяването, преди да изразят съгласие. При непълно осиновяване разяснение се дава от съда.

(6) Лицата по ал. 1 представят декларация с нотариална заверка на подписа, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.

Мнение за осиновяване

Чл. 233. (1) Осиновяваният, ако не е навършил четиринадесет години, се изслушва от съда съгласно законодателството за закрила на децата.

(2) Мнение за осиновяването дават:

1. настойникът или попечителят;

2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;

3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, ако са поставени под ограничено запрещение.

Форма на съгласието и на мнението

Чл. 234. (1) Съгласието по чл. 232 и мнението на лицата по чл. 233 могат да бъдат дадени пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.

(2) Осиновяваният дава съгласието си лично пред съда.

(3) При пълно осиновяване, когато родителят дава мнението си лично, той и осиновяващият се изслушват в отделни заседания, освен в случаите по чл. 225, ал. 2.

Оттегляне на предварително дадено съгласие

Чл. 235. Родителят може да оттегли предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване със заявление с нотариална заверка на подписа до започване на производството по осиновяване пред съда. Заявлението се подава до компетентните органи по чл. 192, ал. 6 с копие до регионалната дирекция за социално подпомагане.

Осиновяване без съгласие на родителя

Чл. 236. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.

(2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно законодателството за закрила на децата без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на законодателството за закрила на децата. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно законодателството за закрила на децата.

(3) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

Съвет по осиновяване

Чл. 237. (1) Към регионалните компетентни органи по чл. 192, ал. 6 се създава Съвет по осиновяване.

(2) Председател на Съвета по осиновяване е директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане. Членове на съвета са: юрист, определен от областния управител, лекар, определен от директора на регионалния център по здравеопазване, педагог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование, психолог, определен от директора на компетентния орган по чл. 192, ал. 6 по настоящия адрес на детето, както и ръководителят на специализираната институция, в която е настанено детето.

(3) Органите по ал. 2 определят и постоянни заместници на членовете на съвета.

(4) Съветът заседава ежеседмично.

(5) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство не по-малко от две трети от състава.

(6) Ресорният министър в областта на социалната политика издава правилник за дейността на съвета по ал. 1 съгласувано с ресорните министри отговарящи за здравеопазването, за младежта, за образованието и за правосъдието.

(7) За участието си във всяко заседание на Съвета по осиновяване председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен от ресорния министър в областта на социалната политика.

Определяне на осиновяващ за пълно осиновяване

Чл. 238. (1) В срок един месец от вписването на детето в регистъра, Съветът по осиновяване определя за него подходящи осиновяващи съобразно поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето.

(2) Извън случаите по ал. 1, Съветът по осиновяване може да определи за подходящ осиновяващ за детето лице, което осъществява приемна грижа като приемно семейство, ако е вписано в регистъра по чл. 228 и е полагало грижи за детето не по-малко от една година от настаняването му за отглеждане в семейството.

(3) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено първия подходящ осиновяващ за решението по ал. 1 и му предоставя данните за детето. Компетентния орган по чл. 192, ал. 6 по настоящия адрес на детето оказва съдействие за осъществяване на личен контакт.

(4) В случаите по ал. 2 регионалния компетентен орган по чл. 192, ал. 6 уведомява писмено осиновяващия.

(5) В срок един месец от получаването на уведомлението осиновяващият може да подаде молба за осиновяване до съда чрез органа по ал. 4. Същия изпраща молбата за осиновяване заедно с преписката в тридневен срок от получаването й.

(6) В случай че уведоменият осиновяващ писмено откаже предложението или не подаде молба в срока по ал. 5, органа по ал. 4 в 14-дневен срок уведомява следващия подходящ осиновяващ.

(7) Отказът или неподаването на молба в срока по ал. 5 се отбелязва в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.

Подсъдност

Чл. 239. (1) Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е определил осиновяващия, до окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция.

(2) Молбата за пълно осиновяване по чл. 225, ал. 2 и 3 може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил четиринадесет години, чрез съответната регионален компетентен орган по чл. 192, ал. 6 до районния съд по постоянния адрес на молителя.

(3) Молбата за непълно осиновяване се подава от осиновяващия до районния съд по постоянния адрес на молителя.

Решение по искането за осиновяване

Чл. 240. (1) Районния съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й. При пълно осиновяване съдът изслушва доклада на компетентните органи по чл. 192, ал. 6 и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение.

(2) Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания.

(3) Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на Агенцията за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец – на Столичната община и на Министерството на правосъдието.

Обжалване на решението

Чл. 241. (1) Решението по чл. 240, ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 236, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаване на решението. Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично.

(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.

Приложно поле на уредбата

Чл. 242. Разпоредбите на чл. 220 – 241 се прилагат и при осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България, както и при осиновяване от чужденец с обичайно местопребиваване в Република България.

Действие на осиновяването

Видове осиновяване

Чл. 243. (1) Осиновяването може да бъде пълно или непълно.

(2) Осиновяването е пълно:

1. когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;

2. когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;

3. в случая по чл. 236, ал. 2.

(3) В останалите случаи осиновяването може да бъде пълно или непълно. Видът се определя от лицата, чието съгласие се изисква по чл. 234.

Пълно осиновяване

Чл. 244. (1) При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини – от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 150, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.

(2) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама – по адреса, посочен в съдебното решение.

Непълно осиновяване

Чл. 245. (1) При непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя – от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя.

(2) Рождените родители дължат издръжка, ако осиновителят е в невъзможност да я дава. Рождените родители не наследяват осиновения.

Осиновяване от съпруг на родител

Чл. 246. (1) При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват.

(2) В случая по ал. 1 в съществуващия акт за раждане на детето, наред с данните за рождения родител, с когото отношенията се запазват, се вписват и данните на осиновителя.

Наблюдение след осиновяването

Чл. 247. В продължение на две години от пълното осиновяване компетентния орган по чл. 192, ал. 6 по настоящия адрес на осиновителя наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси.

Право на информация

Чл. 248. Осиновителите имат право да получат информация за произхода на детето от компетентния орган по чл. 192, ал. 6, ако важни причини налагат това. При наличие на важни причини това право има и навършилият шестнадесет години.

Прекратяване на осиновяването

Основания за прекратяване

Чл. 249. (1) Осиновяването се прекратява от районния съд при:

1. унищожаемост поради нарушение на чл. 220, ал. 1, чл. 221, чл. 222, чл. 223, ал. 1 и ал. 2, изречение първо, чл. 224, чл. 225, ал. 1, т. 1, чл. 232, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2 и 3;

2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 232, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 3 може да се предяви от лицето, което не е дало съгласие, в едногодишен срок, който тече за осиновителя и за всеки от родителите на осиновения от узнаването на осиновяването. За осиновения срокът тече от навършването на пълнолетие или от узнаването на осиновяването, ако то е станало по-късно. Същото правило се прилага и за лицето, чието съгласие е дадено в резултат на грешка, измама или заплашване, както и при нарушение на чл. 232, ал. 2.

(3) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 225, ал. 1, т. 1 може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.

(4) В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2 прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят и осиновеният.

(6) Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и 4, ако е засегнат обществен интерес.

(7) Компетентния орган по чл. 192, ал. 6 има право да поиска прекратяване на осиновяването в сроковете по ал. 3 и 4, но не по-късно от навършване на пълнолетие от осиновения, ако осиновяването противоречи на неговия интерес.

(8) Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни.

Прекратяване на осиновяването при смърт

Чл. 250. (1) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на компетентния орган по чл. 192, ал. 6, когато единственият или и двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси.

(2) При непълно осиновяване, ако осиновителят почине, както и ако осиновеният почине, без да остави низходящи, осиновяването се прекратява, но преживелият наследява починалия.

Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването

Чл. 251. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 249, ал. 1, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.

Действие на прекратяването

Чл. 252. Действието на осиновяването престава с прекратяването му.

Особени правила при международно осиновяване

Осиновяван

Чл. 253. (1) Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването му в страната и то е вписано в регистъра по чл. 256, ал. 1, т. 1, освен в случаите по чл. 225, ал. 2.

(2) Осиновяването на дете български гражданин с обичайно местопребиваване в друга държава се осъществява при спазване на изискванията на законодателството на тази държава.

Осиновяващ

Чл. 254. (1) Лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако е вписан в регистъра по чл. 256, ал. 1, т. 2, освен в случаите по чл. 225, ал. 2.

(2) Лице по ал. 1 не може да осиновява дете с обичайно местопребиваване в Република България, ако има обичайно местопребиваване в държава, която няма да признае решението на българския съд за осиновяване.

Правомощия на министъра на правосъдието

Чл. 255. (1) Министерството на правосъдието осъществява функциите на централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г., наричана по-нататък „Хагска конвенция“.

(2) Министърът на правосъдието:

1. осъществява дейността по международните осиновявания;

2. упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международните осиновявания;

3. издава наредба за реда и условията за водене на регистрите на международните осиновявания.

(3) Когато осиновяването на дете с обичайно местопребиваване в Република България е извършено в съответствие сХагската конвенция, министърът на правосъдието удостоверява това.

(4) Министърът на правосъдието изразява становище в случаите по чл. 253, ал. 2, когато законодателството на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето, изисква произнасяне от страна на българския централен орган по международно осиновяване.

(5) Когато в срок две години от допускането на осиновяването бъдат констатирани нарушения на правата и законните интереси на осиновения, министърът на правосъдието уведомява компетентните органи на държавата по обичайното местопребиваване на осиновителя.

(6) Когато в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи, Съветът по международно осиновяване не може да определи подходящи осиновяващи от вписаните лица или определените осиновяващи са отказали да осиновят дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години, министърът на правосъдието предприема мерките, определени в наредбата по чл. 256, ал. 4.

Регистри при международно осиновяване

Чл. 256. (1) Министерството на правосъдието води:

1. регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване;

2. регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно осиновяване;

3. регистър на осиновяващи с постоянно местопребиваване в Република България, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в чужбина;

4. публичен регистър на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване.

(2) Съветът по осиновяване по чл. 237 уведомява Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата, ако в 6-месечен срок от вписването му в регионалния регистър за него са определени по реда на чл. 238 не по-малко от трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или когато въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ.

(3) Вписването на детето в регистъра по ал. 1, т. 1 се отбелязва в регионалния регистър и това не е пречка съответният съвет по осиновяване да определи подходящ осиновяващ.

(4) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на правосъдието.

Съвет по международно осиновяване

Чл. 257. (1) При Министерството на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване, който се състои от председател – заместник-министър на правосъдието, и членове – по един представител на Министерството на правосъдието, представители на ресорните министерства и/или агенции в областта на здравеопазването, на младежта, на социалната политика, на вътрешните работи и в областта на закрила на детето.

(2) Председателят и всеки от членовете имат по един заместник.

(3) Съветът заседава не по-малко от три пъти месечно.

(4) Решенията на съвета се приемат с явно гласуване и с мнозинство не по-малко от две трети от състава.

(5) Министърът на правосъдието определя поименния състав по ал. 1 и 2 на съвета по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.

(6) За участието си във всяко заседание на Съвета по международно осиновяване председателят и членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на правосъдието.

(7) В срок 60 дни от вписването на децата в регистъра Съветът по международно осиновяване разглежда кандидатурите за определяне на подходящ осиновяващ при спазване на посочените в чл. 238, ал. 1 критерии.

(8) За определяне на осиновяващ съветът обсъжда всички подходящи кандидатури.

Компетентност на Съвета по международно осиновяване

Чл. 258. Съветът по международно осиновяване:

1. прави предложение до министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ;

2. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на лица с обичайно местопребиваване в Република България за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в чужбина;

3. прави предложение до министъра на правосъдието за издаване на разрешение по чл. 264;

4. изразява становища и дава препоръки на министъра на правосъдието във връзка с международните осиновявания;

5. прави предложение до министъра на правосъдието за отнемане на разрешението на акредитирана организация.

Посредничество при международно осиновяване

Чл. 259. (1) Посредничество при международно осиновяване може да извършва юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност съгласно българското законодателство и наричано по-нататък „акредитирана организация“, и получило разрешение за това от министъра на правосъдието.

(2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България само чрез клон, получил разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава.

(3) Министърът на правосъдието определя с наредба условията и реда за издаване и отнемане на разрешение и за дейността на акредитираните организации, включително за прекратяването й.

Съгласие на министъра на правосъдието

Чл. 260. (1) Министърът на правосъдието дава съгласие за осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България от осиновяващия, предложен от Съвета по международно осиновяване.

(2) Министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при:

1. установяване на обстоятелства, които не са в интерес на детето;

2. допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването.

(3) В случаите по ал. 2 Съветът по международно осиновяване прави ново предложение.

(4) За даване на съгласие за осиновяване се заплаща такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет.

Производство по молба за международно осиновяване

Чл. 261. (1) Когато е дадено съгласие по чл. 260, Министерството на правосъдието изпраща молбата за осиновяване в Софийския градски съд. Делото се разглежда по реда на чл. 240.

(2) Решението по ал. 1 може да се обжалва от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 236, ал. 2, от осиновявания и от прокурора пред Софийския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването на решението. Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично. Делото се решава в срока и по реда на чл. 241, ал. 2.

Прекратяване на международно осиновяване

Чл. 262. (1) Министърът на правосъдието има право да поиска прекратяване на осиновяването в случаите, когато са налице основанията и в сроковете по чл. 249, ал. 1 и 7.

(2) Министърът на правосъдието предявява иск за прекратяване на осиновяването, когато решението на българския съд за допускането му не бъде признато в приемащата държава.

Защита на данните

Чл. 263. Министърът на правосъдието предприема необходимите мерки за защита на личните данни.

Разрешение за посредничество

Чл. 264. (1) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване се подава заявление до министъра на правосъдието.

(2) Разрешението се издава за срок 5 години.

(3) За разглеждане на заявление за издаване на разрешение се заплаща такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.

(4) Отнемането на разрешението се извършва по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване.

Глава девета.

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Родителски права и задължения

Чл. 265. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.

(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.

(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.

Упражняване на родителските права и задължения

Чл. 266. (1) Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.

(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.

Права и задължения на детето

Чл. 267. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.

(3) При разногласие между родител и дете то може лично да се обърне към компетентния орган по чл. 192, ал. 6 за съдействие. Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението може да се обжалва по общия ред.

(4) Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си.

(5) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители.

Грижи, възпитание и надзор на децата

Чл. 268. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.

(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.

Съвместно живеене

Чл. 269. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.

(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.

(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява компетентния орган по чл. 192, ал. 6 по настоящия адрес на детето, който предприема незабавно мерки за закрила.

Спор относно родителските права

Чл. 270. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по Гражданския процесуален кодекс.

(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 202, 285, 286 и 287. Решението може да се обжалва по общия ред.

(3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от компетентния орган по чл. 192, ал. 6. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 202, ал. 8.

Лични отношения с близки

Чл. 271. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.

(2) Съдът прилага съответно чл. 202, ал. 8 и 9.

(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.

Представителство и попечителско съдействие

Чл. 272. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.

(2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.

Управление и разпореждане с имуществото на детето

Чл. 273. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.

(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.

(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 149, ал. 4.

Ограничаване на родителските права

Чл. 274. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.

(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.

Лишаване от родителски права

Чл. 275. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:

1. в особено тежки случаи по чл. 274;

2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.

Производство за ограничаване и за лишаване от родителски права

Чл. 276. (1) Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на компетентния орган по чл. 192, ал. 6 пред районния съд по настоящия адрес на детето.

(2) По делото се изслушват прокурорът, представител на компетентния орган по чл. 192, ал. 6 и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.

(3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на компетентния орган по чл. 192, ал. 6. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

Издръжка и мерки относно личните отношения

Чл. 277. При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя:

1. издръжката на детето, ако не е присъдена;

2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 202, ал. 8.

Промяна на мерките и възстановяване на родителските права

Чл. 278. (1) При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 274, 275 и 277.

(2) Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.

Вписване

Чл. 279. В случаите по чл. 274 и 275 съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 278. Съдът изпраща препис от решението и на компетентния орган по чл. 192, ал. 6 по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.

Заместваща грижа

Чл. 280. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.

(2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи.

(3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществявават фактически действия по чл. 268. Те имат и правото по чл. 269, ал. 2.

(4) Лицата по ал. 3 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност съгласно законодателството за българските лични документи, след положително становище на компетентния орган по чл. 192, ал. 6. Лицата имат задължението по чл. 308, ал. 3.

(5) При настаняване на детето по административен ред съгласно законодателството за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от компетентния орган по чл. 192, ал. 6.

Участие на детето в производства

Чл. 281. В производства по тази глава детето се изслушва при условията на законодателството в областта на закрилата на детето.

Глава десета.

ИЗДРЪЖКА

Право на издръжка

Чл. 282. Право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си.

Ред на лицата, които дължат издръжка

Чл. 283. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:

1. деца и съпруг;

2. родители;

3. бивш съпруг;

4. внуци и правнуци;

5. братя и сестри;

6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.

(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.

Ред на лицата, които имат право на издръжка

Чл. 284. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:

1. деца и съпруг;

2. родители;

3. бивш съпруг;

4. внуци и правнуци;

5. братя и сестри;

6. дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

Размер на издръжката

Чл. 285. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители

Чл. 286. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.

(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 280, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители

Чл. 287. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Издръжка на бивш съпруг

Чл. 288. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.

(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.

(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.

Плащане на парична издръжка

Чл. 289. (1) Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.

(2) Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.

Отказ от издръжка

Чл. 290. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.

Забрана за прихващане

Чл. 291. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.

Издръжка за минало време

Чл. 292. Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Изменение и прекратяване на издръжката

Чл. 293. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Изгубване на правото на издръжка

Чл. 294. (1) Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ.

(2) Алинея 1 не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.

(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.

Изплащане на присъдена издръжка от държавата

Чл. 295. (1) Държавата изплаща присъдената на български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България.

(2) Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело не са постъпили суми за пълния размер на две или повече месечни вноски, въпреки че са предприети изпълнителни действия срещу длъжника.

(3) Държавата изплаща присъдената издръжка само когато неизправният длъжник:

1. не притежава имущество, върху което да се насочи изпълнението;

2. е с неизвестен адрес в страната или в чужбина или, макар и с известен адрес, се намира в държава, където съдебното решение не може да се изпълни;

3. изтърпява наказание лишаване от свобода.

(4) Държавата не изплаща присъдена издръжка по чл. 287 и 288.

(5) Издръжката се изплаща, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който е образувано изпълнителното производство.

(6) Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва. Вземането се събира по реда, предвиден за публичните държавни вземания.

(7) Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Глава единадесета.

НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО

Условия за учредяване

Чл. 296. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.

(2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.

(3) Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете – и компетентния орган по чл. 292, ал. 6. В случай че детето е настанено в специализирана институция, уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.

Орган по настойничеството и по попечителството

Чл. 297. Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.

Ред за учредяване на настойничество и на попечителство

Чл. 298. (1) Органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в 30-дневен срок. Срокът започва да тече от получаването на препис от съдебно решение за поставяне под запрещение или за лишаване от родителски права, както и от узнаването за смъртта на родителя.

(2) При уведомление по чл. 296, ал. 3 органът по настойничеството и по попечителството незабавно извършва проверка и ако са налице основанията за това, назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител в срока по ал. 1.

(3) Органът по настойничеството и по попечителството задължително изслушва детето при условията на законодателството за закрила на децата и взема становище от компетентния орган по чл. 192, ал. 6. При учредяване на попечителство върху поставен под ограничено запрещение се изслушва и запретеният.

Настойнически съвет

Чл. 299. (1) Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет.

(2) В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица.

Попечител

Чл. 300. Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава попечител и заместник-попечител измежду лицата по чл. 299, които са дали писмено съгласие за това.

Пречки за назначаване

Чл. 301. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления.

Охранителни мерки

Чл. 302. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.

(2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът по настойничеството и по попечителството може да поиска от компетентния орган по чл. 192, ал. 6 предприемането на подходящи мерки за закрила.

Промени в състава

Чл. 303. (1) Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане.

(2) Алинея 1 се прилага и за попечителя и заместник-попечителя.

(3) Преди да се произнесе относно промените по ал. 1 и 2, органът по настойничеството и по попечителството взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство, а за ненавършилия пълнолетие се прилага и чл. 298, ал. 3.

Обжалване на действията на органа по настойничеството и по попечителството

Чл. 304. Действията на органа по настойничеството и по попечителството, както и отказът да се учреди настойничество или попечителство или да се вземат мерките по чл. 302, могат да се обжалват от заинтересованите лица или от прокурора пред районния съд. Това право има и компетентния орган по чл. 192, ал. 6 в случаите, които се отнасят до деца. Решението на районния съд е по същество и не подлежи на обжалване.

Съдействие

Чл. 305. Органът по настойничеството и по попечителството съдейства на настойника и на попечителя при изпълнение на техните задължения. Когато поставеният под настойничество или попечителство е дете, такова съдействие оказва и компетентния орган по чл. 192, ал. 6.

Местоживеене на лицето, поставено под настойничество

Чл. 306. (1) Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат отделно живеене.

(2) Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението. Връщането се осъществява по административен ред.

(3) В случая на ал. 2 се прилага съответно чл. 269, ал. 3.

Права и задължения на настойника

Чл. 307. (1) Дейността на настойника е почетна.

(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 268 и 272, а когато детето е настанено в приемно семейство – тези по чл. 272.

(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.

Управление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество

Чл. 308. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.

(2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 302, ал. 1.

(3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.

(4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 273, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.

Права и задължения на съветниците в настойническия съвет

Чл. 309. (1) Съветниците подпомагат настойника и заместник-настойника при изпълнение на техните задължения и уведомяват органа по настойничеството и по попечителството за неблагополучия при отглеждането и възпитанието на малолетния, както и при опазване на правата и интересите на поставения под настойничество. Те изслушват отчета на настойника и участват при приемането му от органа по настойничеството и по попечителството. Съветниците могат да предлагат освобождаване на настойника и дават мнение в предвидените от закона случаи.

(2) Настойническият съвет дава писмено становище относно осиновяването на детето под настойничество от настойника в случая по чл. 225, ал. 3.

Местоживеене на лицето, поставено под попечителство

Чл. 310. (1) Поставеният под попечителство живее при попечителя, освен ако е настанен другаде по установения в закона ред. Попечителят има правото по чл. 306, ал. 2.

(2) Заместник-попечителят дава мнение в случаите на осиновяване на поставения под попечителство от попечителя.

Права и задължения на попечителя

Чл. 311. (1) Дейността на попечителя е почетна.

(2) Правилата на чл. 307 и чл. 308, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.

Заместник-настойник и заместник-попечител

Чл. 312. (1) Заместник-настойникът замества настойника, когато е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато възникне противоречие между неговите интереси и интересите на поставения под настойничество. В тези случаи органът по настойничеството и по попечителството може да назначи особен представител.

(2) Заместник-настойникът може да предлага на органа по настойничеството и по попечителството освобождаване на настойника.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за заместник-попечителя.

Надзор върху действията на настойника и на попечителя

Чл. 313. (1) Органът по настойничеството и по попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника. Той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и за попечителя.

Отчет на настойника и на попечителя

Чл. 314. (1) Всяка година до края на месец февруари настойникът дава отчет за дейността си пред настойническия съвет и го представя пред органа по настойничеството и по попечителството. Настойникът дава отчет и при освобождаването му, както и когато органът по настойничеството и по попечителството поиска това.

(2) При поискване от органа по настойничеството и по попечителството в присъствието на заместник-попечителя попечителят дава обяснение за дейността си.

(3) Органът по настойничеството и по попечителството се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им. Когато настойничеството или попечителството е учредено върху ненавършило пълнолетие дете, становище изразява и компетентния орган по чл. 192, ал. 6.

(4) По искане на органа по настойничеството и по попечителството районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.

(5) Когато настойникът без уважителни причини не се яви или не представи отчета, органът по настойничеството и по попечителството му налага глоба в размер на една минимална работна заплата. Той изисква отчета от заместник-настойника.

(6) Когато попечителят без уважителни причини не се яви или не даде обяснение, органът по настойничеството и по попечителството му налага глобата по ал. 5. Той изисква обяснението от заместник-попечителя.

(7) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление се извършват по реда на законодателството за нарушения и наказания.

Преминаване от настойничество към попечителство

Чл. 315. (1) С навършване на четиринадесетгодишна възраст настойничеството се прекратява и органът по настойничеството и по попечителството назначава попечител и заместник-попечител. До назначаването им дейността се изпълнява от настойника.

(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.

Настойничество и попечителство по право

Чл. 316. (1) Настойник, съответно попечител, на дете с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която то е настанено.

(2) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители, освен ако те са неизвестни, починали или лишени от тях.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.

(4) Органът по настойничеството и по попечителството освобождава настойника или попечителя по ал. 2, когато интересите на поставения под запрещение изискват това. В тези случаи се назначава настойнически съвет или попечител и заместник-попечител по общия ред.

Регистър

Чл. 317. (1) При назначаване на настойнически съвет или на попечител и заместник-попечител, както и в случаите по чл. 316, ал. 2 настойникът и попечителят се вписват в регистър. Регистърът се води от органа по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на поставения под настойничество или под попечителство.

(2) В случаите по чл. 316, ал. 2 вписването се извършва по заявление на съпруга или на родителите, след което на заявителя се издава удостоверение за качеството му на настойник или на попечител.

Глава дванадесета.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 318. (1) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 226 – 231 и чл. 238 и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба в размер от 3 средни работни заплати в страната, ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Когато деянието е извършено повторно, глобата е в двоен размер.

Чл. 319. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени от министъра на правосъдието, съответно от ресорния министър в областта на социалната политика, длъжностни лица.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на правосъдието, съответно от ресорния министър в областта на социалната политика или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на законодателството в областта на нарушенията и наказанията.

ДЯЛ V

СОБСТВЕНОСТ

Чл. 320. (1) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани.

(2) Всички видове собственост се ползват с еднакви възможности за развитие и закрила.

Глава първа

ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 321. Собствеността на държавата и на общините е публична и частна.

Чл. 322. Режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони.

Чл. 323. Договорите, с които се извършват придобиването и разпореждането с имоти – частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Нотариална форма не е необходима.

Чл. 324. Правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.

Глава втора

ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 325. (1) Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост.

(2) Със закон може да се забрани притежаването от физически или юридически лица на имоти и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол.

Чл. 326. (1) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон.

(2) Граждани на държавите – членки на Европейския съюз, или на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(3) Юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или от държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя по реда на ал. 2.

(4) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.

(5) Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, на закон или акт на Министерския съвет.

(6) Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство.

(7) Лицата по ал. 2, които не пребивават постоянно в Република България, могат да придобиват земя за втори жилищен имот след изтичането на срока, определен при условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Глава трета

СЪСОБСТВЕНОСТ

Чл. 327. (1) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица.

(2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

(3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Чл. 328. (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

(2) Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Чл. 329. (1) Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

(2) Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Чл. 330. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

(2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

(3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Чл. 331. (1) Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

(2) Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.

(3) Искът за делба не се погасява с давност.

Чл. 332. (1) Доброволната делба на движими вещи на стойност над половин средна работна заплата в страната, както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

(2) Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

Чл. 333. Съсобствеността на държавата или на общината може да бъде прекратена освен чрез делба и чрез продажба на частта на държавата или на общината, чрез отстъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или чрез откупуване на тяхната част при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Глава четвърта

ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 334. Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици – държавата, общините и други юридически или физически лица.

Чл. 335. (1) При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

(2) Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

(3) Общите части не може да се делят.

Чл. 336. (1) Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.

(2) По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.

Чл. 337. (1) Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.

(2) При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.

(3) Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.

Чл. 338. Всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.

Чл. 339. Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител.

Чл. 340. (1) Общото събрание взема решение, ако в заседанието участвуват, лично или чрез представители, половината от собствениците.

(2) В общото събрание участвуват с право на глас и наемателите при разрешаването на въпроси, които засягат техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата. В този случай общото събрание взема решение, ако присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участвуват в събранието.

(3) Ако при първото свикване не се явят нужното число лица, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и лица да се явят.

(4) Общото събрание взема решение с мнозинство, което представлява повече от половината от присъствуващите собственици.

(5) В случая на ал. 2 общото събрание решава с мнозинство на гласовете на присъствуващите.

Чл. 341. (1) Собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години:

а) ако използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и

б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.

(2) Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.

(3) Собственикът може да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в отделен закон.

(4) Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 341 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение съгласно Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 342. (1) Управителят представлява собствениците при извършване на всички действия, включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.

(2) Управителят представлява в процеса общо собствениците по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части.

(3) Всеки собственик може да вземе лично участие в делото, по което управителят представлява собствениците.

ГЛАВА ПЕТА

ОГРАНИЧЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТТА

Чл. 343. Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот по-големи от обикновените.

Чл. 344. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.

Чл. 345. Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

Чл. 346. Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.

Чл. 347. С решение на Министерския съвет могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването или стопанисването на имота.

Глава шеста

ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ

Чл. 348. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Право на ползване

Чл. 349. (1) Правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.

(2) Ползвателят не може да отчуждава своето право.

Чл. 350. (1) Ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване.

(2) При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.

(3) Ползвателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.

(4) Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.

(5) Ползвателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.

Чл. 351. (1) Правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок.

(2) Правото на ползване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.

(3) Правото на ползване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.

Чл. 352. Сключените от ползвателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползване се прекрати преди това.

Чл. 353. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.

Чл. 354. Относно правото на ползване върху държавен или общински имот, се прилагат разпоредбите на този кодекс, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.

Собственост върху постройка

Чл. 355. (1) Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.

(2) Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.

(3) Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.

(4) Собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.

(5) Когато правото на собственост върху постройката е установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята.

Чл. 356. (1) Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 330.

(2) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.

(3) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.

(4) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.

Чл. 357. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 355, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

Глава седма

Владение

Чл. 358. (1) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Чл. 359. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Чл. 360. (1) Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

(2) Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

(3) Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 361 и 362.

Чл. 361. Добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.

Чл. 362. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.

(2) Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.

(3) До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.

Чл. 363. (1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.

(2) Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.

(3) Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

(4) Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 362.

Чл. 364. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

Чл. 365. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

Глава осма

ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 366. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Придобиване на движима вещ чрез добросъвестно владение

Чл. 367. (1) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

(2) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.

Придобиване право на собственост по давност

Чл. 368. (1) Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 20 години.

(2) Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

(3) Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

(4) Който придобие владението на движима вещ или недвижима собственост чрез престъпление, не може да придобие собствеността им по давност.

Чл. 369. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.

Чл. 370. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

Чл. 371. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.

Чл. 372. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 494, 496, 497, 498 и 501.

Чл. 373. (1) Разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.

(2) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.

Намерени вещи

Чл. 374. (1) Който намери движима вещ е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, след прихващане или заплащане на възнаграждението и разноските.

(2) Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в съответната служба „Общинска собственост“.

(3) Ако собственикът или изгубилият вещта я поиска в годишен срок от намирането, вещта му се предава срещу заплащане възнаграждение в размер 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Възнаграждението може да бъде намалено от съда с оглед на имотното състояние на изгубилия вещта или когато пълният размер на възнаграждението е прекомерно висок.

(4) Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината. В този случай разпоредбата на чл. 367, ал. 2 не се прилага.

(5) Вещи, които подлежат на бърза развала или за пазенето на които са нужни големи разноски, се продават и с получената сума се постъпва съгласно предходната алинея.

(6) Заровените в земята, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата. Лицето, което ги е намерило, има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността.

Приращения

Чл. 375. (1) Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.

(2) Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

Преработване и присъединяване

Чл. 376. (1) Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг.

(2) В противен случай собственикът на материала става собственик на вещта, но той има право да се откаже от нея.

(3) Когато вещта е изработена от материали, които принадлежат на различни собственици, собственик на вещта е този, на когото принадлежи главният материал.

(4) Ако нито един от материалите не може да се счете за главен, поражда се съсобственост върху вещта.

(5) В случаите на предходните алинеи, онзи, който стане собственик на новата вещ, дължи обезщетение за стойността на материала или за изработването, както и за другите вреди, ако има такива.

Чл. 377. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.

Чл. 378. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

Изгубване правото на собственост

Чл. 379. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.

Чл. 380. (1) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.

(2) Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.

Отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда

Чл. 381. За особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетение.

Глава девета

ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 382. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Чл. 383. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Чл. 384. Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.

Глава десета

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 385. (1) Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки, и всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.

(2) Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.

Чл. 386. (1) Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.

(2) Относно всички други права се прилагат разпоредбите, които се отнасят до движимите вещи.

(3) Разпоредбите в глави V – XI от този дял важат за всички видове собственост по чл. 320, доколкото не е постановено друго.

Глава единадесета

ВПИСВАНИЯ

Чл. 387. Вписват се:

а) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;

б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;

в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;

г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно разпределителни протоколи относно такива имоти;

д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;

е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;

ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и

з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква „а“, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.

и) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.

Чл. 388. Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.

Чл. 389. (1) Трябва да бъдат вписани:

а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 387.

Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;

б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.

Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и

в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 387, буква „з“. Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

(2) На молбите в предходната алинея не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.

Чл. 390. (1) Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението. В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

(2) Съдът не издава препис от решението по чл. 401, ал. 3 от ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата.

(3) Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.

Чл. 391. Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.

ДЯЛ VI

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ДОГОВОРИ

ОБЩА ЧАСТ

Глава първа

ДОГОВОРИ

Сключване на договорите

Чл. 392. (1) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

(2) Лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

Чл. 393. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Чл. 394. (1) Лихви могат да се уговарят до размер основния лихвен процент в страната плюс 20 пункта, на годишна база. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

(2) Лихви върху лихви не се дължат.

(3) Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската национална банка.

Чл. 395. При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

Чл. 396. (1) Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

(2) Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.

(3) При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъстващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъстващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

(4) Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.

(5) Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Чл. 397. (1) Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

(2) Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.

(3) Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.

Чл. 398. (1) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

(2) При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.

(3) При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.

Чл. 399. (1) Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

(2) Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

(3) Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.

Чл. 400. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Чл. 401. (1) Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.

(2) Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

(3) Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Чл. 402. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Действие на договорите

Чл. 403. (1) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

(2) Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Чл. 404. (1) Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи.

(2) Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.

Чл. 405. (1) Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.

(2) Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.

(3) Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.

Чл. 406. Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие.

Чл. 407. (1) При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.

(2) При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Чл. 408. (1) Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.

(2) Сбъдването на условието има обратно действие.

Недействителност на договорите

Чл. 409. (1) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

(2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

(3) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Чл. 410. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл. 411. (1) Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.

(2) Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

(3) Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Чл. 412. (1) Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.

(2) Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Чл. 413. Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Чл. 414. (1) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

(2) Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Чл. 415. (1) Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.

(2) Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора.

(3) Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

Чл. 416. (1) Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.

(2) Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.

(3) Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

Чл. 417. Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

Чл. 418. (1) Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

(2) Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.

(3) Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.

Представителство

Чл. 419. (1) Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.

(2) Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

Чл. 420. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Чл. 421. (1) Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.

(2) Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.

Чл. 422. (1) Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.

(2) Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.

Чл. 423. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Чл. 424. (1) Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица – с прекратяването им.

(2) Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

Чл. 425. (1) Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.

(2) Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

Чл. 426. (1) Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.

(2) Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя.

(3) Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.

Едностранни волеизявления

Чл. 427. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Непозволено увреждане

Чл. 428. (1) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

(2) Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 429. (1) При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

(2) При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

Чл. 430. (1) Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

(2) За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

Чл. 431. (1) Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

(2) Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.

(3) Тeзи лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

Чл. 432. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Чл. 433. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

Чл. 434. (1) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

(2) Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

(3) Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл. 435. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Чл. 436. Ако увреждането е причинено от две или повече лица, те отговарят солидарно.

Чл. 437. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

Неоснователно обогатяване

Чл. 438. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Чл. 439. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 440. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.

Чл. 441. (1) Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

(2) Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.

Чл. 442. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.

Чл. 443. (1) Извън случаите на чл. 438 – 442, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

(2) Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Водене чужда работа без пълномощие

Чл. 444. (1) Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.

(2) Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.

(3) Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.

Чл. 445. (1) Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.

(2) Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.

(3) Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.

Чл. 446. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.

Глава втора

ДЕЙСТВИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

Изпълнение

Чл. 447. (1) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

(2) Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.

Чл. 448. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.

Чл. 449. (1) Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.

(2) Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.

(3) Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.

Чл. 450. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.

Чл. 451. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения – в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

б) при задължение да се даде определена вещ – в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;

в) във всички други случаи – в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

Чл. 452. (1) Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

(2) Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.

Чл. 453. (1) Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.

(2) Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.

(3) При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.

Чл. 454. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

Чл. 455. (1) Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.

(2) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.

(3) Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят.

(4) Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграф с радиограма или по друг технологичен начин до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.

(5) Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца – петнадесетото число и под край на месеца – последният ден на месеца.

Чл. 456. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Чл. 457. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.

Чл. 458. (1) Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него.

(2) Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

(3) Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.

Чл. 459. (1) Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

(2) Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-накрая главницата.

Чл. 460. (1) При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.

(2) Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му.

(3) Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.

(4) Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство.

Чл. 461. Разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, а при промяна на местоизпълнението увеличените от промяната разноски са в тежест на този, който ги е причинил.

Неизпълнение

Чл. 462. (1) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

(2) Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

Чл. 463. (1) Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

(2) Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.

Чл. 464. (1) Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

(2) Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Чл. 465. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Чл. 466. (1) Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.

(2) Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Чл. 467. (1) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

(2) Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

(3) При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Чл. 468. Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

Чл. 469. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 394, ал. 1, от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Чл. 470. (1) Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

(2) Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

(3) Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

(4) Разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

(5) Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Чл. 471. (1) Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

(2) Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

Чл. 472. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Чл. 473. (1) Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.

(2) Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

Чл. 474. (1) Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

(2) Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.

(3) Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.

(4) Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.

Чл. 475. (1) Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Чл. 476. (1) Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

(2) Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

(3) Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

Чл. 477. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

Забава на кредитора

Чл. 478. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Чл. 479. (1) Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.

(2) В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.

Чл. 480. (1) Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.

(2) Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.

(3) Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.

Чл. 481. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.

Прехвърляне на вземания и задължения

Чл. 482. (1) Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

(2) Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

(3) Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

(4) Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Чл. 483. (1) Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.

(2) Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.

Чл. 484. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

Чл. 485. (1) Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

(2) Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

(3) Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

Глава трета

ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

Прихващане, подновяване и опрощаване

Чл. 486. (1) Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

(2) Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.

(3) Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

Чл. 487. (1) Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

(2) Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Чл. 488. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.

Чл. 489. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

Чл. 490. Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.

Чл. 491. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.

Погасителна давност

Чл. 492. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Чл. 493. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;

б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Чл. 494. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

Чл. 495. (1) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

(2) Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

(3) За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

(4) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

Чл. 496. Давност не тече:

а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;

б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;

в) между съпрузи;

г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;

д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;

е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;

ж) докато трае съдебният процес относно вземането.

Чл. 497. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;

б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Чл. 498. (1) От прекъсването на давността почва да тече нова давност.

(2) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Чл. 499. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Чл. 500. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Чл. 501. Давността не се прилага служебно.

Глава четвърта

ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Солидарни задължения

Чл. 502. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

Чл. 503. (1) Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

(2) Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

(3) Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.

Чл. 504. (1) Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.

(2) Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.

Чл. 505. (1) Подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.

(2) Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.

(3) Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.

Чл. 506. (1) Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността.

(2) Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.

Чл. 507. (1) Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.

(2) Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

Чл. 508. (1) Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

(2) Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.

(3) В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

Неделими задължения

Чл. 509. (1) Задължението е неделимо, когато това, което се дължи, е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите.

(2) И в двата случая задължението остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника.

Чл. 510. (1) Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо. Но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл. 480.

(2) За всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно правилата относно солидарните задължения.

Задължения с право на избор

Чл. 511. (1) Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника.

(2) Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице – когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях.

Чл. 512. (1) Ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок – до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора.

(2) Ако правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок – до срока, който длъжникът му определи, правото на избор преминава върху длъжника.

(3) Ако изборът е предоставен на трето лице и то не го направи в определения му срок, изборът се прави от съда.

Чл. 513. (1) Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети.

(2) Ако за невъзможността е отговорна страната, която няма правото на избор, другата страна може да избира: кредиторът може да избере или изпълнение с някой от възможните предмети на задължението; или обезщетение вместо невъзможния, а длъжникът може да избере или някой от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзможния, или да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението.

Глава пета

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯТА

Общи правила

Чл. 514. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

Чл. 515. (1) Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

(2) Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

(3) Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

Чл. 516. (1) Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

(2) Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

(3) Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

(4) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

Привилегия

Чл. 517. (1) Ползват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 515 и 516 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски;

2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.

(2) Вземанията по т. 5 и 6 на предходната алинея се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

(3) Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

(4) Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

Чл. 518. (1) Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по ал. 1, т. 6 на предходния член.

(2) Когато особени закони постановяват, че някои вземания трябва да се изплатят преди всички други, те се изплащат след вземането по ал. 1, т. 1 на чл. 517, а когато конкурират помежду си, те се изплащат съразмерно.

Поръчителство

Чл. 519. (1) С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.

(2) Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.

Чл. 520. Поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.

Чл. 521. Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Чл. 522. (1) Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.

(2) Ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

Чл. 523. Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тeзи права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение.

Чл. 524. (1) Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

(2) Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.

Чл. 525. Длъжникът, който е изпълнил задължението, е длъжен незабавно да уведоми поръчителя.

Чл. 526. Когато няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части.

Чл. 527. (1) Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.

(2) Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители.

(3) Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.

Чл. 528. (1) Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

(2) Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Чл. 529. Прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.

Глава шеста

ЗАЛОГ И ИПОТЕКА

Общи разпореждания

Чл. 530. (1) За обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот.

(2) Залог и ипотека могат да бъдат учредени както за свое, така и за чуждо задължение.

Чл. 531. (1) Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси.

(2) Ако задължението се раздели между наследниците на длъжника, залогът и ипотеката продължават да тежат за цялото задължение върху цялата вещ или върху всичките вещи дори когато те са поделени между наследниците.

Чл. 532. Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.

Чл. 533. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

Чл. 534. Ако върху една вещ има няколко залога или ипотеки, кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда, по който са учредени залозите и ипотеките, макар и обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването им.

Чл. 535. Ако заложените или ипотекирани вещи погинат или се повредят, или бъдат отчуждени за държавни или общински нужди, заложният и ипотекарният кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от застрахователната сума или от дължимото обезщетение съобразно с реда на предпочитане, който са имали първоначалните им вземания. Обаче плащането, направено на собственика, е действително, ако заложният или ипотекарният кредитор е бил предупреден за него от застрахователя или от лицето, което дължи обезщетението, и в тримесечен срок не се е противопоставил.

Чл. 536. (1) Ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение.

(2) Същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител.

Залог върху вещи

Чл. 537. (1) Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.

(2) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от една десета от минималната работна заплата в страната, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.

Чл. 538. (1) Кредиторът има право да държи заложената вещ, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло.

(2) Той няма право да си служи с нея, освен ако е уговорено противното.

(3) Ако бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира.

Чл. 539. Ако има опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът, така и залогодателят могат да искат от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка за обезпечение на кредитора.

Чл. 540. Кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея, само ако не я е върнал на длъжника. Предполага се, че вещта е върната, ако се намира у длъжника.

Чл. 541. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може въз основа на договора да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 542. Правилата на тази глава не отменят особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога.

Залог върху вземания

Чл. 543. Могат да се залагат вземания, които могат да се прехвърлят. Договорът, с който се залага вземане, не може да се противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника; когато обезпеченото вземане е по-голямо от една десета от минималната работна заплата в страната, прилага се и разпоредбата на чл. 537, ал. 2.

Чл. 544. Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане, ако има такива.

Чл. 545. (1) Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то.

(2) Той е длъжен да събира лихвите на заложеното вземане, а ако то стане изискуемо – и главницата.

(3) Това, което кредиторът е събрал по силата на предшествуващата алинея, остава у него в залог. Ако е парична сума, тя се влага в банка за обезпечение на кредитора.

Чл. 546. Кредитор, който има залог върху вземане, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс при условията и по реда на чл. 541 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане.

Ипотека

Чл. 547. (1) Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона.

(2) Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.

Чл. 548. (1) Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.

(2) В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице – точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.

(3) Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Чл. 549. Законна ипотека се учредява:

1. в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 548, ал. 2.

Чл. 550. Ипотеката има ред от вписването.

Чл. 551. Учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Чл. 552. Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.

Чл. 553. (1) Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.

(2) Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.

(3) Вписването се подновява по молба, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.

Чл. 554. (1) Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.

(2) Правото на предпочтително удовлетворение се простира и върху доходите от имота от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския процесуален кодекс.

(3) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 555. Ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Освен това ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението.

Чл. 556. (1) С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.

(2) Ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В такъв случай протоколът, с който държавният или частният съдебен изпълнител констатира това съгласие, се отбелязва към вписването в имотния регистър.

Чл. 557. Ако трето лице, което не е лично задължено по обезпеченото вземане, придобие ипотекирания имот и след това този имот бъде продаден на публична продан, вещните права, които то е имало върху имота, преди да придобие собствеността му, се възстановяват по право, с изключение на ипотеките. За тия последните то участвува в разпределянето на цената съобразно реда, който те са имали.

Чл. 558. (1) Ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски.

(2) Той отговаря към ипотекарните кредитори за повредите, причинени на имота от негова груба небрежност.

Чл. 559. Който купи ипотекиран имот от длъжника по обезпеченото вземане, ако не е поел задължението, може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи. В такъв случай по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота, се смята, че той е встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Чл. 560. (1) Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.

(2) Заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. То се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот.

(3) Заличаването погасява ипотеката. Но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.

Обезпечение пред съд

Чл. 561. (1) Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека.

(2) Стойността на ценните книжа и на недвижимите имоти се пресмята с 20% под пазарната им цена.

Чл. 562. (1) Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка.

(2) Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.

(3) Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението.

Чл. 563. Правилата на чл. 561 и 562 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа

ПРОДАЖБА

Общи правила

Чл. 564. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Чл. 565. (1) Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен.

(2) Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или да иска оцелялата част при съответно намаление на цената.

Чл. 566. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:

а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества – относно същите тeзи имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и

б) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите – относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Чл. 567. (1) Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.

(2) Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането – за сметка на купувача.

Чл. 568. Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места – от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател.

Задължения на продавача

Чл. 569. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.

Чл. 570. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.

Чл. 571. (1) Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 470. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила занеизпълнение на задължението.

(2) Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.

Чл. 572. (1) Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

(2) В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

Чл. 573. (1) Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.

(2) Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.

(3) Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските.

Чл. 574. (1) Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.

(2) Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни му права на трети лица.

Чл. 575. (1) Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.

(2) Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.

(3) Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.

Чл. 576. (1) След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.

(2) Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка.

Чл. 577. (1) В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 575, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

(2) Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.

(3) При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

Чл. 578. (1) Купувачът има правата по предходния член и когато вещта е погинала или е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци или поради случайно събитие.

(2) Ако повреждането или погиването са станали по вина на купувача или на лицата, на които вещта е била прехвърлена от него, той може да иска само намаляване на цената и обезщетение при условията на предходния член. По същия начин се ограничават правата на купувача и в случаите, когато вещта е била преработена.

Чл. 579. (1) Исковете на купувача по чл. 577 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните.

(2) Срокът тече от предаването на вещта.

Чл. 580. (1) Когато купувачът прави възражение за недостатъци на продадената вещ, която му е изпратена от друго място, той трябва да я държи на разположение на продавача и да се грижи привременно за нейното запазване.

(2) Ако вещта е изложена на развала и отлагането е свързано с опасност или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът, след като уведоми продавача, може да поиска от районния съд разрешение да я продаде.

Чл. 581. Правилата относно отговорността за недостатъци не се прилагат при публични продажби.

Задължения на купувача

Чл. 582. (1) Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.

(2) Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.

(3) Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.

Особени правила за някои продажби

Чл. 583. (1) При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 470:

а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената;

б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ.

(2) И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора.

Чл. 584. (1) Когато не е даден срок за плащането на цената и купувачът получи вещта, без да плати, продавачът може да иска да му се върне вещта в 15-дневен срок от предаването, ако тя се намира още у купувача и е в състоянието, в което е била предадена.

(2) Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена.

Чл. 585. Ако продажбата е сключена по мостра и купувачът не я представи, предполага се, че вещта притежава качествата на мострата.

Чл. 586. (1) Продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се предполага сключена под отлагателното условие, че купувачът ще одобри вещта.

(2) Продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв – веднага след като бъде поканен за това от продавача.

(3) Вещта се счита одобрена, ако е била предадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв – веднага след като бъде поканен за това от продавача.

Чл. 587. (1) При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.

(2) Това условие може да се противопостави на кредиторите на купувача, ако е уговорено писмено и документът има достоверна дата.

Чл. 588. (1) Макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора.

(2) Ако договорът бъде развален поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползването от вещта независимо от правата му на обезщетение.

(3) Уговорката, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна.

Чл. 589. (1) При договорите за периодични доставки цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях.

(2) Срокът, определен за отделните доставки, се предполага уговорен в интереса на двете страни.

Чл. 590. Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна.

Чл. 591. (1) При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът обаче може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора.

(2) Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора.

(3) Тези правила не се прилагат при публичните продажби.

Чл. 592. (1) Исковете за упражняване на правата по предходния член трябва да бъдат предявени в една година от предаването на имота.

(2) Отменяването на договора не засяга правата на трети лица, придобити преди отбелязването на исковата молба.

Чл. 593. (1) Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.

(2) Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.

(3) Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

Чл. 594. (1) Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.

(2) Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството.

Глава втора

ЗАМЯНА

Чл. 595. С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.

Чл. 596. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Глава трета

ДАРЕНИЯ

Чл. 597. (1) С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

(2) Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им.

Чл. 598. (1) Обещанието за дарение не произвежда действие.

(2) Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

(3) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Чл. 599. (1) Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

(2) Тези разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

(3) Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

(4) Предварителният отказ от този иск е нищожен.

(5) Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

Глава четвърта

НАЕМ НА ВЕЩИ

Чл. 600. (1) С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена.

(2) Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка.

(3) Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.

(4) Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.

Чл. 601. (1) Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета.

(2) Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.

(3) Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.

Чл. 602. (1) Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.

(2) Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тези поправки, наемателят има правата по ал. 2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността й срещу наема.

(3) Когато вещта погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 472.

Чл. 603. (1) Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова – съгласно предназначението й.

(2) Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Чл. 604. (1) Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

(2) Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.

Чл. 605. (1) Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем.

(2) Относно ползването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя.

(3) Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.

Чл. 606. Наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да изпълнява наредбите по реда и управлението на етажната собственост. В противен случай той може да бъде изваден от наетото помещение и по искане на управата на етажната собственост.

Чл. 607. (1) Ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

(2) Ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

Чл. 608. (1) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.

(2) Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.

(3) Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.

Чл. 609. Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден – достатъчно е предупреждение от един ден.

Чл. 610. Когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго.

Глава пета

ЗАЕМ

Чл. 611. (1) С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

(2) Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

(3) При заема се прилага чл. 617.

(4) Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Чл. 612. Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.

Глава шеста

ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ

Чл. 613. С договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне.

Чл. 614. (1) Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.

(2) Той може да използва заетата вещ само съобразно договора, а когато ползването не е уговорено – съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползването от вещта.

(3) При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.

(4) Ако вещта е дадена в заем на няколко лица – те отговарят солидарно.

Чл. 615. Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.

Чл. 616. Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.

Чл. 617. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

Чл. 618. При заема за послужване намира съответно приложение чл. 604.

Чл. 619. (1) С изтичане на уговорения срок или след ползването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 614.

(2) Ако времето или целта на ползването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

Глава седма

ВЛОГ

Чл. 620. (1) С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.

(2) Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.

Чл. 621. Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.

Чл. 622. (1) Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.

(2) Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.

Чл. 623. (1) Влогоприемателят не може да използва вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползването и отговаря съгласно ал. 3 на чл. 614.

(2) Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.

Чл. 624. (1) Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден – и обикновените разноски.

(2) Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.

Чл. 625. (1) Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.

(2) Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.

Чл. 626. (1) Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.

(2) В този случай важат правилата за заема.

(3) Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките.

Глава осма

ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА

Чл. 627. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.

Чл. 628. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.

Чл. 629. (1) Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. (2) Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.

(3) Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.

Чл. 630. (1) Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

(2) Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.

(3) Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното.

Чл. 631. (1) Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя.

(2) Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

Чл. 632. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.

Чл. 633. (1) Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

(2) При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.

(3) Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Чл. 634. (1) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:

– поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;

– заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

(2) Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

(3) Тези права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи – в пет години.

Чл. 635. (1) Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

(2) Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.

Чл. 636. (1) Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

(2) Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил.

Чл. 637. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.

Чл. 638. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.

При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.

Глава десета

ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА

Чл. 639. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.

Чл. 640. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея.

Чл. 641. Довереникът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие.

Чл. 642. (1) Довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично.

(2) Той може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди.

(3) Довереникът трябва да извести незабавно доверителя за заместването.

(4) Довереник, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.

Чл. 643. (1) Довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката.

(2) Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Чл. 644. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.

Чл. 645. Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.

Чл. 646. Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник.

Чл. 647. (1) Оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение.

(2) Ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа.

Чл. 648. Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди.

Чл. 649. Действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя.

Чл. 650. При прекратяването на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или поради прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й.

Чл. 651. (1) Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.

(2) Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.

(3) Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.

Глава единадесета

ДРУЖЕСТВО

Чл. 652. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

Чл. 653. (1) За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.

(2) Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползване, ако не е уговорено друго.

(3) Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.

Чл. 654. (1) Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.

(2) Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.

(3) Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

Чл. 655. (1) Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.

(2) Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.

Чл. 656. (1) Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.

(2) Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

Чл. 657. Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници.

Чл. 658. Дружеството се прекратява:

а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;

б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано;

в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго;

г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и

д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.

Чл. 659. Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.

Глава дванадесета

СПОГОДБА

Чл. 660. (1) С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

(2) С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

Чл. 661. Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.

Чл. 662. Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни.

Глава тринадесета

ПУБЛИЧНО ОБЕЩАНИЕ ЗА НАГРАДА

Чл. 663. (1) Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата.

(2) Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по равно.

(3) Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се реши по съдебен ред.

(4) Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата се разделя по равно.

Чл. 664. (1) Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса.

(2) Решението на въпроса, дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както и сравнителното оценяване на работата, се извършва по определения в обявлението начин.

(3) Когато бъде признато, че участвуващите в работата лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя по равно между тях.

ДЯЛ VII

НАСЛЕДСТВО

Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 665. Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.

Чл. 666. (1) Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:

а) който не е заченат при откриване на наследството и

б) който е роден неспособен да живее.

(2) До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Чл. 667. Не може да наследява като недостоен:

а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;

б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;

в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Чл. 668. (1) Недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.

(2) Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.

Глава втора.

НАСЛЕДСТВО ПО ЗАКОН

Чл. 669. (1) Децата на починалия, от брака, сключен към момента на откриване на наследството, наследяват по равни части. Осиновените деца не се ползват от това право.

(2) Когато починалия не е бил в брачен съюз към момента на откриване на наследството, всички деца наследяват по равни части. Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.

(3) При осиновяване по чл. 245 осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.

Чл. 670. Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или онзи от тях, който е жив.

Чл. 671. Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен.

Чл. 672. (1) Когато починалият е оставил само братя и сестри, от двама общи родители, те наследяват по равни части.

(2) Ако братята и сестрите са от един общ родител, наследяват по равни части само ако починалият е оставил само братя и сестри и сред тях няма такива от двама общи родители.

(3) Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора степен, наследниците получават равни части.

(4) Ако починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи в трета или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Чл. 673. (1) Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.

(2) По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Чл. 6