Alexander Todorov Network

Корупция,
терминът идва от латински и в превод означава развалям…

С еволюцията, се изгражда системата, която работи, за да живее човека по-добре. Тази система се ръководи от писани и неписани правила.
Ако приемем, че тя е съвършена и всички спазват тези правила, системата ще бъде в оптимално състояние и човекът също.
Проблем се получава, когато някой, някога и някъде реши, че може да си позволи да наруши правилата, за да извлече допълнителна изгода за себе си.
Ако нарушаването на правилата няма да нанесе вредни последици на никой, възможно е и никой да не разбере, че правилата са били нарушени(явно правилата са били просто глупави).
Тогава нарушителят ще спечели допълнителна изгода за себе си, като никой няма да изгуби нищо.
Проблемът обаче е по-сериозен, когато някой, някога и някъде реши, че ще наруши правилата, въпреки че знае, че ще увреди останалите под каквато и да е форма.
В най-честия случай, на този някой е поверена отговорност, но той предава доверието, продава системата към която принадлежи, за сметка на някаква краткосрочна изгода. Това предателство се нарича корупция и под всяка негова форма разваля системата, от което губят всички.
Особено голям проблем става, ако ползващият се с доверие, под някаква форма трябва да защитава интересите на държавата. Да предположим, че е част от държавната армия(полицаи, учители, лекари и чиновници).
Какво би трябвало да се случи на този, който наруши правилата и продаде държавата?
Преди векове е било ясно какво ще му се случи, в днешно време подобни жестокости не са най-доброто, което едно развито същество като човека може да предложи.
Достатъчно добро наказание ще бъде нарушителят да бъде изваден от системата за достатъчно дълъг период, в което време ще трябва да се разкае за постъпката си.

Който и да се попита дали одобрява корупцията(рушенето на системата), едва ли ще даде положителен отговор.
Въпрос обаче става тогава, защо корупцията се толерира, при това под благородни мотиви.
Защо според наказателните правила еднакво се третира предателят(този, на който се гласува доверие, но който нарушава правилата, за да получи изгода) и онзи, който има личен интерес да получи изгода и всички очакват, че такова ще е поведението му?

Отговорът: защото се е толирирала корупцията. Целта е даващия подкуп и получаващия подкуп да бъдат съучастници, за да не могат да разкрият за другия какво се е случило и така предателството да не бъде наказано.

Но това е било така, не е нещо, което не може да се оправи много бързо.
Например в България, докато се приеме един нов наказателен кодекс, като например този:
https://alexanderbtodorov.wordpress.com/2010/07/18/criminal_code/

може спокойно да се отменят само 2 члена от настоящия наказателен кодекс, а именно следните:
„Чл. 304. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.
(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.
Чл. 304а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или на полицейски орган, или на разследващ полицай, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.“

и така бързо бързо корупцията в страната ще стигне нулеви нива.

Много е просто: този, който дава подкупа няма да бъде преследван, ще може спокойно да бъде свидетел.
Да вземем следния пример: частно физическо лице има определени интереси, и е готово да даде пари(или някакво благо) на някой от армията(полицаи, учители, лекари, чиновници), за да реализира неправомерно интересите си.
Всички знаят, че това частно физическо лице има определени интереси, които понякога не съвпадат с интересите на системата. Именно затова и всички хранят армията, да не позволява никой да реализира частните си интереси, които са против интересите на обществото.
Може ли да се наказва частника, затова че преследва частния си интерес? Че това си е в природата му.
Ако армията на държавата си свърши работата, независимо от природата, обществения интерес ще бъде опазен, а егоистичните интереси няма да се реализират.
Следователно не е никакъв проблем, ако има частни интереси, не може да се наказва за това. Проблем ще има само ако някой от армията продаде държавата.

В армията обаче(полицаи, учители, лекари и чиновници) не са съгласни с този поглед върху нещата.
Те казват, че не може само тях да ги наказват. Частникът е виновен, че си гледа интереса и ги съблазнява…

„Трябва и той да носи отговорност“. Звучи съвсем прилично, но зад всяко подобно обяснение се крият и истинските подбуди. Ако частника със своя частен интерес бъде наказван със същото наказание като представителите на армията, шанса да се разкрие престъплението става минимален, защото почти никой не би свидетелствал срещу държавните предатели, защото ще получи същото наказание като тях.
И ето как зад стремежа да се наказват всички, накрая никой не може да се накаже и обществото губи.
Дали е случайно? Естествено че не.

Но това е почти в миналото. Какво може да се направи, за да спре обществото да губи.
Много е просто: този, който дава подкупа, няма да бъде преследван. От това, че някой някъде иска да даде подкуп няма да има вредни последици, следователно не може да има и наказание. Вредните последици обаче ще ги има, ако представител на армията(полицай, учител, лекар или чиновник) предаде доверието, което му е гласувано, продаде държавните интереси.

Затова, наказание трябва да има само за предателите, защото само от техните действия може да има вредни последици за обществото.

С отпадане на наказателното преследване към даващите подкуп, представителите на армията(полицаи, учители, лекари и чиновници) са поставени в деликатно положение. Нещата се променят коренно. Сега ако подкупващия плати, ще получи и нищо не може да му стане, обаче държавния предател може да бъде наказан сурово.
И най-хубавото, че подкупващия може по всяко време да отиде и да разкаже историята на предателството безнаказано. Частните интереси на частника и тези на представителя на армията(полицай, учител, лекар, чиновник) вече не са в една посока. Първият само може да спечели без да рискува нищо, но този в армията поема целия риск върху себе си, трябва да има голямо доверие, че частника няма да се възползва от него никога, а това е невъзможно.

В следствие, че минималната промяна в наказателния кодекс бъде направена, армията(полицаи, учители, лекари, чиновници) никога няма да бъде същата. Няма толкова глупави хора, че да поемат риск и да имат доверие на частник, който ги е корумпирал, затова и когато им се предложи да предадат, те ще откажат без да се замислят.
Няма сила на света, която да накара някой да приеме някакво благо против волята му.

Всяко друго развитие би било по-скоро изключение с много тежки последици за нарушителя и ще дисциплинира армията още повече.
Реално какво ще се случи след промяната, ако представител на армията(лекари, учители, полицаи, чиновници) предаде системата? Този, който му е дал някакво благо е реализирал интереса си и не може да бъде наказван.
До тук нищо страшно за „войника“. Само че частника вече знае, че „войника“ е предал системата. На следващия ден може да отиде и да си поиска още нещо. Този път „войника“ най-вероятно няма да получи нищо, защото частника има информация за държавно предателство, която може да използва.

Ставаше дума за изключително глупави представители на вида. Може би точно в този момент „войника“ ще осъзнае, какво се е случило. Получил е някакво благо, продал е държавата и е станал роб на частник. Ако откаже робията, държавата така или иначе ще го отстрани от армията, но и да предаде повторно държавата, на следващия ден частника ще дойде отново да си поиска нещо, а „войника“ ще трябва да понесе още по-тежко наказание. Той би могъл да спре до тук и да понесе отговорност за постъпките си, но би могъл и да затъне още повече и така до момента, в който „войника“ изчезне. А как весело започна всичко?

Нищо страшно обаче няма да има за никой от армията(учители, лекари, полицаи, чиновници), които вършат това, което се очаква от тях. Те няма от какво да се страхуват и никога няма да посмеят да влязат във водовъртежа, никога няма да предадат държавата, на която служат.

Какво ще прави частника с егоистичните си направомерни интереси? Ще му отказват, ще му отказват и накрая ще почне да спазва стриктно правилата, както го правят в армията(учители, полицаи, лекари, чиновници).

Толкова е просто – член 304 и член 304а от настоящия наказателн кодекс в България трябва да се отменят.
Това ще е достатъчно, за да се премахне в много кратки срокове корупцията на всички нива.
Само изключително глупави представители на вида биха се закопали сами след промяната, но това могат да бъдат само единични случаи и такива хора няма защо да бъдат дори съжалявани.