Alexander Todorov Network

Ейбрахам Маслоу разделя човешките потребности на 5 нива, като преди да бъде задоволена тази на най-ниското ниво, човека не може да обърне внимание на останалите. 5-те нива на Маслоу са:

1. Физиологични нужди: храна, вода, сън, здраве

2. Сигурност: подслон, безопасност, обезпеченост

3. Принадлежност: любов, семейство, общност

4. Увереност: слава, уважение

5. Самоусъвършенстване

Тази теория на Маслоу била критикувана, защото някои смятали, че човекът не може да се разглежда по толкова първобитен начин, човекът бил по-възвишено същество и т.н. Може би критиците са имали предвид себе си(нали всеки говори от свое име, когато споменава за „всички“), и критиците са имали първите 4 най-ниски нива на пирамидата, остава им само самоусъвършенстването. Тогава от техния поглед наистина пирамидата е грешна (от високо трудно се вижда какво става на дъното).

Социализма (разновидност на егалитарната държава) като идея се бори срещу несправедливостта, срещу неравенството. Ако приемем, че пирамидата на Маслоу е съвършения модел, който обяснява индивидите, и ако приемем, че течението социализъм е било с добри намерения създадено, а не манипулация за масите, тогава социалистите сякаш са знаели теорията на Маслоу още преди тя да бъде написана.

1. Физиологични нужди: хората казват, че при социализма храна и вода имало за всички, може би 1 вид сирене, 1 вид кашкавал, 1 вид хляб, и т.н., обаче за всички едно и също. Хората казват също така, че сън и здраве на никой едно време не му липсвали. Нормирано било работното време, работа има за всеки (даже и да не иска да работи), почивки имало за всички и по много, хората няма какво да мислят за утрешния ден, защото хляба и водата им са сигурни. Това води следствието, че като човек не се тревожи за толкова дребни неща като храната и водата, може да спи спокойно, като спи спокойно си почива добре, а като си почива добре е в по-добро здраве. А при социализма здравеопазването било и напълно безплатно. Значи това течение би трябвало да осигурява физиологичните нужди на цялото общество, което означава, че всяко същество с гражданска регистрация стартира над дъното (осигурява се по-голяма възвишеност от тази на средното животно още при раждането).

2. Сигурност – след като храната, водата и здравето са осигурени за всички на някакво ниво, системата трябва да осигури подслон и безопасност на всеки. Хората казват, че едно време жилищата били много евтини (тоест човек да може да си ги купи), полицията така респектирала, че почти нямало престъпност, хората можели спокойно да се разхождат по улицата през нощта, защото престъпност няма, полицията пази. Изглежда, че социализма е помислил и за 2-то ниво от пирамидата. Гражданите в такъв случай направо стартират още при раждането наготово от още по-големи висини. Какво по-хубаво от това?

3. Принадлежност – хората говорят, че при социализма всички работели за една кауза, нямало завист (само към тези, които се правели на тарикати и се цепели от каузата), защото за всички имало един и същи хляб, почти едни и същи жилища, полицията работила добре, хората живеели спокойно, имали си доверие, били като едно голямо и задружно семейство. Това вече е направо невероятно – социализма осигурява на всички не просто хляба и жилището, но и чувството, че всеки принадлежи към една общност и е с равен глас в общността. Това означава, че всеки още от раждането си получава наготово най-малко първите 3 нива от пирамидата, остават му само 2 и достига съвършенството.

4. Увереност – когато някой се роди със самочувствието, че няма какво да мисли за енергията, за подслона, всички са му съмишленици, как няма да има и увереност да се бори за съвършенството? И то още от дете. Изглежда, че социализма осигурява на всеки и 4-то ниво още от самото раждане на всеки.

5. Самоусъвършенстване – хората говорят, че едно време хората много повече четели, че били много по-добри, имало постижения в спорта, в културата. Нормално, ако храната, водата, здравето, подслона, принадлежността, самочувствието ги има, нормално е да се постигат и най-високи постижения във всяка една сфера. Изглежда, че при социализма се постига съвършенството. Има една единствена уловка – всеки член на обществото трябва да работи съвестно, да бъде добър човек, за да се поддържа разкоша, в който живее (храна, спокоен сън, здраве, подслон, принадлежност, самочувствие и възможност за самоусъвършенстване). Обаче явно хората били неблагодарни, отказали да имат наготово първите 4 нива от пирамидата и тя паднала.

Демокрация – ако приемем, че това течение е създадено в полза на обществото. Демократите сякаш много преди да съществува теорията на Маслоу и идеята за социализма, са знаели, че хората ще бъдат съблазнени да съборят сами пирамидата. След като пирамидата вече я няма, трябва да се почне от нищото. Демократите знаели, че хората имат нужда да задоволят физиологичните си нужди, да имат сигурност, принадлежност, увереност и самоусъвършенстване. Не се надявали, че хората ще имат съвест и ще са добри (както при социализма), затова поставили условията така: „Ти човеко няма да получиш наготово първите 4 нива от пирамидата, но ние знаем, че те ти трябват. На нас твоя труд ни трябва, но не на всяка цена. Ако искаш да работиш работи, но ако не работиш, не може да продължиш да живееш“.

И така демокрацията много либерално дава възможност на хората да избират. Те започват от нулата. За разлика от социализма могат да изберат дали да се хранят или не. Ако искат да се хранят, значи трябва да работят. Ако не работят, няма да получат наготово храната. Всъщност разликата не е толкова различна. При социализма хората са задължение да работят, дори и да не искат, като получават наготово първото ниво от пирамидата. При демокрацията хората не са задължени да работят формално, обаче ако не го правят няма как да получат благата от първото ниво на пирамидата, значи това е демократичната принуда да се работи. И в двата случая ефекта при равни други условия е един и същ. Само че при демокрацията и даването на възможност за самоопределяне, за отцепване от обществото означава по-малка сигурност. Хората няма как да са сигурни в утрешния ден, защото всеки работи за себе си, солидарността не е на ниво. Това води последиците, че дори и днес да работи човек, срещу което да получи храната и водата, то утре не е сигурно, че ще я има и работата и храната и водата. Тази несигурност от своя страна кара хората да не могат да спят спокойно. Когато човек не спи спокойно, не може да си почине добре, което пък се отразява на здравето. А при демократичната либерална държава солидарността е по-малка, защото всеки първо гледа за себе си, здравеопазването е гарантирано само формално. Първото ниво на пирамидата би могло да е задоволено, но с особено мнение.

Либералната демократична държава и второто ниво на пирамидата – липсата на солидни основи от първото ниво, такива че хората да бъдат сигурни, че утре най-необходимите потребности ще бъдат задоволени каквото и да стане, подкопава и чувството на сигурност. Демократичното „всеки за себе си“, пускането на „пазарен“ принцип на жилищата (подслона) от пирамидата прави така, че при повечко алчност в съответното общество, средния гражданин никога не може да си позволи да има собствен подслон. Това от своя страна води до „алчност“, желание на индивида да действа срещу системата, за да си осигури една от основните потребности – подслона. Докато при егалитарната държава подслона се получава, в замяна на задължителен труд, то при либералната труда не е задължителен, но и подслона го няма. Неприятното за хората е, че на тях подслон им трябва и в крайна сметка получава се ефекта принудителен труд. При социализма вменено със закон, при демокрацията принудителен труд по собствено желание. Второто ниво на пирамидата също е компрометирано.

Принадлежност и възможността за избор – компрометирани или не, хората биха могли да имат покритие на първите две нива от пирамидата и биха имали потребността от принадлежност, за да задоволят тази своя потребност и да вървят нагоре. Когато имат възможност за избор (да работят или да не съществуват) нещата изглеждат объркващи. Такъв богат избор изисква предварителна подготовка, проучване на двете възможности. Оказва се, че има и трети вариант – да не съществуваш в системата, работейки срещу нея. „Всеки за себе си“ не е точно и дори и при объркващата възможност на всеки да избира, има как някой да има принадлежност към дадена група. При „всеки за себе си“ системата, групите са няколко – група на работещите по собствено желание в полза на системата, група на работещите за себе си в рамките на системата, група на работещите срещу системата. Има различия на интересите, различия на мненията, има плурализъм. Този модел макар и порочен, би могъл да осигури на хората потребността им от принадлежност. Едните са на страната на държавата, другите са държавни предатели, а последните са извън системата и работят за себе си и в повечето случаи срещу интересите на държавата (частен сектор). Държавата и частния сектор могат да работят заедно, единствено когато посредника между тях – държавните предатели бъдат извадени от системата.

Увереност и „всеки за себе си“ системата – увереността, когато си сам, но се смяташ за недосегаем може да се дължи единствено на прекомерна глупост. Винаги държавата печели играта, каквато и да е тя. Затова, за да се получи увереност, хората при възможността си да избират, трябва да синхронизират частните си интереси, с тези на обществото. Когато бъдат елиминирани посредниците (държавните предатели) от играта, обществото задължително печели и 4-то ниво на пирамидата може да бъде задоволено.

При „всеки за себе си“ системата, хората могат да избират – да се самоусъвършенстват ли, или да стоят на едно и също място. Ако изберат второто, означава, че няма да съществуват задълго и ще бъдат заменени. Следователно изборът да се самоусъвършенстват ли или не, няма как да бъде избор. Ако спре движението, индивидът изчезва.

„Ти демократе, ела при нас да работиш, стига дава възможности за избор, на нас ни трябват 4-те нива на пирамидата, за да продължим напред и 5-то, за да не ни трябват първите 4.“

Егалитарната държава и Либералната държава са на практика едно и също нещо. В първия случай хората ще получат първите 4 нива от пирамидата, в замяна на себе си. Във втория случай хората по избор могат да дадат себе си, в замяна на първите 4 нива от пирамидата.

Какво би станало, ако хората дадат себе си, но в замяна не получат първите 4 нива от пирамидата? Това означава, че държавните предатели още не са извадени от играта и пречат на системата да работи. Това се получава в страните, където здравеопазването (като попадащо в основата на пирамидата) не е солидарно, а комерсиално, където подслона (жилището) на хората е предмет на спекула.

Когато се премахнат държавните предатели ще се познае по такива дребни промени като например:

– Медиците са се върнали като част от армията държавни служители, която пази здравето на хората. Не може здравеопазването да се поставя в пазарни условия, да има конкуренция между медици. Пациентът може да бъде излекуван или не. Когато пазачът на здраве не си свърши работата или не покрива минималните стандарти (пациентът да бъде излекуван добре), значи трябва да бъде изваждан от системата веднага и на негово място да бъде поставен друг.

– Нотариусите са се върнали в армията от държавни служители. Не може да има конкуренция, когато всички предлагат една и съща услуга. Частният нотариус е голяма измама. Вместо таксите да се прибират от държавата и нотариуса да бъде обикновен чиновник какъвто е, една напълно държавна чиновническа професия с приходите отива в частни ръце, което е престъпление.

– Спряла е спекулата с жизненоважни неща като подслона на хората, в следствие всеки би могъл да има собствен подслон.

– Саботажите на обществения транспорт са изчезнали. Задръстванията в големите градове също, хората ползват качествен и евтин обществен транспорт, вместо всеки за себе си да се транспортира частно и неефективно

– Саботажите на останалите комуналните услуги изчезват. Най-голяма ефективност се постига, когато при ползване на един и същи продукт, хората не плащат повече за различната опаковка.

– Образованието претърпява преструктуриране. Всеки би могъл да се самоусъвършенства по всяко време на живота си. От решението на индивида зависи, ще продължи ли напред или ще остане на едно място.