Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация

Ейбрахам Маслоу разделя човешките потребности на 5 нива, като преди да бъде задоволена тази на най-ниското ниво, човека не може да обърне внимание на останалите. 5-те нива на Маслоу са:

1. Физиологични нужди: храна, вода, сън, здраве

2. Сигурност: подслон, безопасност, обезпеченост

3. Принадлежност: любов, семейство, общност

4. Увереност: слава, уважение

5. Самоусъвършенстване

Тази теория на Маслоу била критикувана, защото някои смятали, че човекът не може да се разглежда по толкова първобитен начин, човекът бил по-възвишено същество и т.н. Може би критиците са имали предвид себе си(нали всеки говори от свое име, когато споменава за „всички“), и критиците са имали първите 4 най-ниски нива на пирамидата, остава им само самоусъвършенстването. Тогава от техния поглед наистина пирамидата е грешна (от високо трудно се вижда какво става на дъното).

Социализма (разновидност на егалитарната държава) като идея се бори срещу несправедливостта, срещу неравенството. Ако приемем, че пирамидата на Маслоу е съвършения модел, който обяснява индивидите, и ако приемем, че течението социализъм е било с добри намерения създадено, а не манипулация за масите, тогава социалистите сякаш са знаели теорията на Маслоу още преди тя да бъде написана.

1. Физиологични нужди: хората казват, че при социализма храна и вода имало за всички, може би 1 вид сирене, 1 вид кашкавал, 1 вид хляб, и т.н., обаче за всички едно и също. Хората казват също така, че сън и здраве на никой едно време не му липсвали. Нормирано било работното време, работа има за всеки (даже и да не иска да работи), почивки имало за всички и по много, хората няма какво да мислят за утрешния ден, защото хляба и водата им са сигурни. Това води следствието, че като човек не се тревожи за толкова дребни неща като храната и водата, може да спи спокойно, като спи спокойно си почива добре, а като си почива добре е в по-добро здраве. А при социализма здравеопазването било и напълно безплатно. Значи това течение би трябвало да осигурява физиологичните нужди на цялото общество, което означава, че всяко същество с гражданска регистрация стартира над дъното (осигурява се по-голяма възвишеност от тази на средното животно още при раждането).

2. Сигурност – след като храната, водата и здравето са осигурени за всички на някакво ниво, системата трябва да осигури подслон и безопасност на всеки. Хората казват, че едно време жилищата били много евтини (тоест човек да може да си ги купи), полицията така респектирала, че почти нямало престъпност, хората можели спокойно да се разхождат по улицата през нощта, защото престъпност няма, полицията пази. Изглежда, че социализма е помислил и за 2-то ниво от пирамидата. Гражданите в такъв случай направо стартират още при раждането наготово от още по-големи висини. Какво по-хубаво от това?

3. Принадлежност – хората говорят, че при социализма всички работели за една кауза, нямало завист (само към тези, които се правели на тарикати и се цепели от каузата), защото за всички имало един и същи хляб, почти едни и същи жилища, полицията работила добре, хората живеели спокойно, имали си доверие, били като едно голямо и задружно семейство. Това вече е направо невероятно – социализма осигурява на всички не просто хляба и жилището, но и чувството, че всеки принадлежи към една общност и е с равен глас в общността. Това означава, че всеки още от раждането си получава наготово най-малко първите 3 нива от пирамидата, остават му само 2 и достига съвършенството.

4. Увереност – когато някой се роди със самочувствието, че няма какво да мисли за енергията, за подслона, всички са му съмишленици, как няма да има и увереност да се бори за съвършенството? И то още от дете. Изглежда, че социализма осигурява на всеки и 4-то ниво още от самото раждане на всеки.

5. Самоусъвършенстване – хората говорят, че едно време хората много повече четели, че били много по-добри, имало постижения в спорта, в културата. Нормално, ако храната, водата, здравето, подслона, принадлежността, самочувствието ги има, нормално е да се постигат и най-високи постижения във всяка една сфера. Изглежда, че при социализма се постига съвършенството. Има една единствена уловка – всеки член на обществото трябва да работи съвестно, да бъде добър човек, за да се поддържа разкоша, в който живее (храна, спокоен сън, здраве, подслон, принадлежност, самочувствие и възможност за самоусъвършенстване). Обаче явно хората били неблагодарни, отказали да имат наготово първите 4 нива от пирамидата и тя паднала.

Демокрация – ако приемем, че това течение е създадено в полза на обществото. Демократите сякаш много преди да съществува теорията на Маслоу и идеята за социализма, са знаели, че хората ще бъдат съблазнени да съборят сами пирамидата. След като пирамидата вече я няма, трябва да се почне от нищото. Демократите знаели, че хората имат нужда да задоволят физиологичните си нужди, да имат сигурност, принадлежност, увереност и самоусъвършенстване. Не се надявали, че хората ще имат съвест и ще са добри (както при социализма), затова поставили условията така: „Ти човеко няма да получиш наготово първите 4 нива от пирамидата, но ние знаем, че те ти трябват. На нас твоя труд ни трябва, но не на всяка цена. Ако искаш да работиш работи, но ако не работиш, не може да продължиш да живееш“.

И така демокрацията много либерално дава възможност на хората да избират. Те започват от нулата. За разлика от социализма могат да изберат дали да се хранят или не. Ако искат да се хранят, значи трябва да работят. Ако не работят, няма да получат наготово храната. Всъщност разликата не е толкова различна. При социализма хората са задължение да работят, дори и да не искат, като получават наготово първото ниво от пирамидата. При демокрацията хората не са задължени да работят формално, обаче ако не го правят няма как да получат благата от първото ниво на пирамидата, значи това е демократичната принуда да се работи. И в двата случая ефекта при равни други условия е един и същ. Само че при демокрацията и даването на възможност за самоопределяне, за отцепване от обществото означава по-малка сигурност. Хората няма как да са сигурни в утрешния ден, защото всеки работи за себе си, солидарността не е на ниво. Това води последиците, че дори и днес да работи човек, срещу което да получи храната и водата, то утре не е сигурно, че ще я има и работата и храната и водата. Тази несигурност от своя страна кара хората да не могат да спят спокойно. Когато човек не спи спокойно, не може да си почине добре, което пък се отразява на здравето. А при демократичната либерална държава солидарността е по-малка, защото всеки първо гледа за себе си, здравеопазването е гарантирано само формално. Първото ниво на пирамидата би могло да е задоволено, но с особено мнение.

Либералната демократична държава и второто ниво на пирамидата – липсата на солидни основи от първото ниво, такива че хората да бъдат сигурни, че утре най-необходимите потребности ще бъдат задоволени каквото и да стане, подкопава и чувството на сигурност. Демократичното „всеки за себе си“, пускането на „пазарен“ принцип на жилищата (подслона) от пирамидата прави така, че при повечко алчност в съответното общество, средния гражданин никога не може да си позволи да има собствен подслон. Това от своя страна води до „алчност“, желание на индивида да действа срещу системата, за да си осигури една от основните потребности – подслона. Докато при егалитарната държава подслона се получава, в замяна на задължителен труд, то при либералната труда не е задължителен, но и подслона го няма. Неприятното за хората е, че на тях подслон им трябва и в крайна сметка получава се ефекта принудителен труд. При социализма вменено със закон, при демокрацията принудителен труд по собствено желание. Второто ниво на пирамидата също е компрометирано.

Принадлежност и възможността за избор – компрометирани или не, хората биха могли да имат покритие на първите две нива от пирамидата и биха имали потребността от принадлежност, за да задоволят тази своя потребност и да вървят нагоре. Когато имат възможност за избор (да работят или да не съществуват) нещата изглеждат объркващи. Такъв богат избор изисква предварителна подготовка, проучване на двете възможности. Оказва се, че има и трети вариант – да не съществуваш в системата, работейки срещу нея. „Всеки за себе си“ не е точно и дори и при объркващата възможност на всеки да избира, има как някой да има принадлежност към дадена група. При „всеки за себе си“ системата, групите са няколко – група на работещите по собствено желание в полза на системата, група на работещите за себе си в рамките на системата, група на работещите срещу системата. Има различия на интересите, различия на мненията, има плурализъм. Този модел макар и порочен, би могъл да осигури на хората потребността им от принадлежност. Едните са на страната на държавата, другите са държавни предатели, а последните са извън системата и работят за себе си и в повечето случаи срещу интересите на държавата (частен сектор). Държавата и частния сектор могат да работят заедно, единствено когато посредника между тях – държавните предатели бъдат извадени от системата.

Увереност и „всеки за себе си“ системата – увереността, когато си сам, но се смяташ за недосегаем може да се дължи единствено на прекомерна глупост. Винаги държавата печели играта, каквато и да е тя. Затова, за да се получи увереност, хората при възможността си да избират, трябва да синхронизират частните си интереси, с тези на обществото. Когато бъдат елиминирани посредниците (държавните предатели) от играта, обществото задължително печели и 4-то ниво на пирамидата може да бъде задоволено.

При „всеки за себе си“ системата, хората могат да избират – да се самоусъвършенстват ли, или да стоят на едно и също място. Ако изберат второто, означава, че няма да съществуват задълго и ще бъдат заменени. Следователно изборът да се самоусъвършенстват ли или не, няма как да бъде избор. Ако спре движението, индивидът изчезва.

„Ти демократе, ела при нас да работиш, стига дава възможности за избор, на нас ни трябват 4-те нива на пирамидата, за да продължим напред и 5-то, за да не ни трябват първите 4.“

Егалитарната държава и Либералната държава са на практика едно и също нещо. В първия случай хората ще получат първите 4 нива от пирамидата, в замяна на себе си. Във втория случай хората по избор могат да дадат себе си, в замяна на първите 4 нива от пирамидата.

Какво би станало, ако хората дадат себе си, но в замяна не получат първите 4 нива от пирамидата? Това означава, че държавните предатели още не са извадени от играта и пречат на системата да работи. Това се получава в страните, където здравеопазването (като попадащо в основата на пирамидата) не е солидарно, а комерсиално, където подслона (жилището) на хората е предмет на спекула.

Когато се премахнат държавните предатели ще се познае по такива дребни промени като например:

– Медиците са се върнали като част от армията държавни служители, която пази здравето на хората. Не може здравеопазването да се поставя в пазарни условия, да има конкуренция между медици. Пациентът може да бъде излекуван или не. Когато пазачът на здраве не си свърши работата или не покрива минималните стандарти (пациентът да бъде излекуван добре), значи трябва да бъде изваждан от системата веднага и на негово място да бъде поставен друг.

– Нотариусите са се върнали в армията от държавни служители. Не може да има конкуренция, когато всички предлагат една и съща услуга. Частният нотариус е голяма измама. Вместо таксите да се прибират от държавата и нотариуса да бъде обикновен чиновник какъвто е, една напълно държавна чиновническа професия с приходите отива в частни ръце, което е престъпление.

– Спряла е спекулата с жизненоважни неща като подслона на хората, в следствие всеки би могъл да има собствен подслон.

– Саботажите на обществения транспорт са изчезнали. Задръстванията в големите градове също, хората ползват качествен и евтин обществен транспорт, вместо всеки за себе си да се транспортира частно и неефективно

– Саботажите на останалите комуналните услуги изчезват. Най-голяма ефективност се постига, когато при ползване на един и същи продукт, хората не плащат повече за различната опаковка.

– Образованието претърпява преструктуриране. Всеки би могъл да се самоусъвършенства по всяко време на живота си. От решението на индивида зависи, ще продължи ли напред или ще остане на едно място.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements

11 Коментари to “Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация”

  1. Божидар Спасов Says:

    Виждам, как различно подготвени хора спорят и оспорват тезата. От камбанарията на моята подготовка и от позицията на роден, израсал и защитавал социалистическа държава, това „повърхностно“ плъзгане на автора ми хареса, защото е простичко и ясничко написано във вид на сравнение. Онези, дето повече знаят, могат да оспорват – за мен беше удоволствие да изчета тези сравнения с нарочно използвани повторения. За мен беше урок.

  2. Несвободен Says:

    Не социализмът, а капитализмът се провали! Доказателството са умиращи от глад деца, пенсионери на ръба на физическото съществуване, липса на здравеопазване, невъзможно за мнозина образование и др. все водещи към деградация и примитивизъм на населението. . . Къде е свободата?! Да избера друга работа, със заплата пак колкото да не умра от глад, а работодателят ми да печели в пъти повече само от моя труд без да си е помръднал и малкия пръст? Мисля, икономическата криза вече кара мнозина да се замислят коя от двете системи се проваля. Защо социализмът беше сменен е по-сложен въпрос с много неизвестни, но кухите фрази за свободата направо дразнят!

  3. Съдържание на блога « Alexander Todorov Network Says:

    […] 1998-2010? Кредитната карта – кога си струва и кога не Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация “Амортизация като пречка” или “Хайде разходите за […]

  4. Съдържание на блога « Alexander Todorov Network Says:

    […] 1998-2010? Кредитната карта – кога си струва и кога не Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация “Амортизация като пречка” или “Хайде разходите за […]

  5. Експеримент с 5 маймуни « Alexander Todorov Network Says:

    […] да са част от нещо по-голямо, увереност и саморазвитие (последните нива от пирамидата на Маслоу не им трябват). Само че липсата на саморазвитие означава, че вечно ще […]

    • ftichka Says:

      Г-н Тодоров, опитали сте се да направите нещо оригинално, но е излязло като пресолен крем-карамел. Първо демокрацията не е строй а вид организация, докато социализмът е от организация на държавата до строй, идеология, доктрина, вид религия (или неин заместител) и т.н.. Затова директното им съпоставяне дава резултат с неопределен вкус. После ако ги прекараме през теорията на Маслоу пак става едно нищо, защото по нейната логика и в двата строя трябваше да има мега възвишени творци на корем, но на практика „нашите“ бягаха навън (защо ли?) а родните ни творения някак радко ставаха световни. И въобще тази пирамида е малко частен случай – един контрапример са Нобеловите награди. Според вашата идея би трябвало в демократичните и в социалистическите страни статистически да има брой награди пропорционален на населението. Да, ама не! И знаете ли защо? Защото социализмът е робска система, там няма нещо, което и в пирамидата го няма – Свобода. А тази потребност май е важна?

      • Alexander Todorov Network Says:

        Свободата е нещо много относително, в зависимост от гледната точка може да я има, или да я няма и в двата строя.

  6. Константин Says:

    Поздравления за старанието,но се чувствам длъжен да ти кажа, че това е най-повърхностната статия която съм чел.Разглеждаш социализма все едно гледам агитационен филм сделан в СССР.С какво реално се различава предложението ти за решение на проблема от социализма?

    • Alexander Todorov Network Says:

      Агитационен филм, защо? Няма такова нещо като социализъм или демокрация. Статията показва, че това са два строя, които имат една и съща цел, а се постигат с различни средства. Социализма се проваля първи. Къде има някаква агитация за който и да е от двата строя?

      • Константин Says:

        Как може да кажеш, че няма разлика между социализъм и демокрация?Те нямат прилика.А статията ти нищо не може да покаже за двата строя, защото както казах ги разглеждаш страшно повърхностно.А за агитацията, усеща се,че някак ти е мъчно за социализма и го имаш за по-добрия от двата режима?

        • Alexander Todorov Network Says:

          Дали се усеща, че ми е мъчно за социализма? Няма как да ми е мъчно за време, което не помня. След като в коментара е написана думичката „режим“ и за демокрацията, ето прилика между двата строя. Но най-основната прилика е, че при „социализма“ властта държи населението под строй може да се каже репресивно и като осигурява най-нисшите потребности привидно безплатно. При „демокрацията“ населението отново се държи под строй, само че привидно не репресивно, най-нисшите потребности не са безплатно задоволени и населението иска или не иска, ще трябва да участва в строя, за да ги задоволи. Може би вярата в двата строя води до различни асоциации. В първия случай населението има усещането, че държавата го мачка и не е доволно на това, което получава „безплатно“. Във втория случай почти нищо не получава „безплатно“ и му се налага доброволно да бъде мачкано.

          Статията е напълно неутрална за двата строя. Подходите и при двата строя са едни и същи, но представени в различна опаковка, от което е странно, че крайния резултат е все пак различен или поне така изглежда на пръв поглед. По-задълбочен анализ всеки би могъл да си направи, като знае, че с незадоволените потребностите или със задоволяването им „безплатно“, даже и насила, населението се държи под строй от два наглед напълно противоречащи си режима.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: