Alexander Todorov Network

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС (предложение)

В сила от 01.01.2014 г.

ОБЩА ЧАСТ

Глава първа – общи положения

Чл. 1. Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

Чл. 2. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления, с които се засягат интересите на Република България, на български гражданин, за извършили престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) За всички случаи на умишлени престъпления, когато щета е нанесена чрез юридическо лице или едноличен търговец по смисъла на българското законодателство и не може да се определи конкретен извършител физическо лице, отговорност се търси от управителя на съответното юридическо лице или едноличен търговец към момента на извършване на престъплението.

Чл. 3. Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Чл. 4. За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

Чл. 5. Предварителното задържане и изтърпяното наказание в страната или в чужбина се приспадат при изпълнение на присъдата.

Чл. 6. Съучастничество в престъпление е равностойно на извършване на престъплението и виновното лице се наказва със санкцията за извършване на престъплението.

Чл. 7. (1) Когато с едно действие или бездействие се извършат няколко престъпления, получава се наказание за всяко едно от тях.

(2) Изключение от това правило е само в случаите на телесна повреда и/или смърт, където се налага наказанието за най-тежкото престъпление, което е извършено. В случай, че са причинени вреди на повече от 1 лице, носи се отговорност за всяко лице поотделно.

Чл. 8. (1) Собственост придобита в следствие на престъпна дейност се отнема в полза на държавата, след възмездяване до размер съгласно кодекса, на жертвата от престъплението или нейните наследници.

(2) Отнема се и всяка собственост, прехвърлена от дееца на престъплението с цел да се избегнат изплащане на компенсации, дължими данъци, осигуровки, глоби или каквито и да е други задължения на дееца.

(3) Собствеността на дееца е прехвърлена по условията на ал. 2, ако в периода от 1 година преди извършване на престъплението или след извършване на престъплението, е предоставена безвъзмездно, безвъзмездно при определени условия или възмездно, но на цена под данъчната оценка, а ако няма такава, на цена под пазарната.

Чл. 9. За извършени престъпления, от датата на престъплението или ако не е известна от датата на откриване на престъплението, присъдите се издават не по-късно от както следва:

1. за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода – до 3 месеца;
2. за всички останали случаи, при които престъплението е нанесло щета в рамките на 10 средни работни заплати за страната към датата на извършване на престъплението – до 1 месец.

Чл. 10. (1) За всички извършени престъпления, които са нанесли измерима в парично изражение щета, независимо дали за тях е предвидено и друго наказание, се налагат следните наказания:

1. когато нанесената щета към момента на извършването й е по-малка от 10 средни работни заплати в страната към датата на извършване на престъплението, извършителя на престъплението, а когато има съучастници солидарно с тях обезщетява засегнатата страна от престъплението в реалния размер на щетата, при измерител средна работна заплата за страната.

2. когато нанесената щета е равна на 10 или повече средни работни заплати в страната към датата на извършването на престъплението, за всеки 10 средни работни заплати в страната щета, освен обезщетението по точка 1 се налага и наказание лишаване от свобода за 1 година. При изчисляване на наказанието лишаване от свобода по тази точка, за 1 година се приемат 365 календарни дни. Дните лишаване от свобода се закръгляват в полза на извършителя на престъплението с разлика до 1 ден.

(2) За всяка присъда свързана с лишаване от свобода, извършителят, а когато има съучастници солидарно с тях, дължи обезщетение на засегнатата страна от престъплението, нейните наследници или когато това е невъзможно и/или престъплението не е извършено срещу конкретно лице, на държавата, в размер на 10 средни работни заплати в страната за всяка година лишаване от свобода.

(3) За стойност на средната работна заплата за страната се приема тази, определена по начин съгласно законите в страната за месеца предхождащ:

1. датата на извършване на престъплението в случаите по ал. 1 и чл. 339;

2. датата на произнасяне на присъдата в случаите на ал. 2, и когато наказанието е глоба.

3. датата на погасяване на задълженията в случаите на ал. 5.

(4) Ако извършителят по ал. 1 и 2 не е в състояние да изплати наложената му имуществена санкция с цялото си имущество в определените в присъдата срокове, но не по-късно от 1 година, може да замени пропорционално стойността на всяка средна работна заплата останало дължимо обезщетение, след разпродажба на цялото му имущество, срещу 1 месец лишаване от свобода. По време на излежаване на присъдата, всички приходи от каквато и да е дейност или придобито имущество се използват за погасяване по ред на погасяване на:

1. дължимите обезщетения за извършеното престъпление;

2. дължимите данъци и осигуровки;

3. дължимите глоби;

4. други задължения;

(5) При погасяването на задълженията по ал. 4, за измерител се използва средната работна заплата в страната, като погасената част от задълженията се закръглява с точност до второто число след запетаята в полза на извършителя на престъплението.

Глава втора – престъпление

Определения

Чл. 11. (1) Престъпление е това общественоопасно действие или бездействие, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(2) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

(3) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е предумишлено, умишлено или непредпазливо.

(4) Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Не е виновно извършено и деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.

(5) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(6) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

(7) Престъплението е предумишлено, когато извършителят е планирал предварително общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, без значение дали е извършено под влияние алкохол и/или наркотични вещества.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.

(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4)Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(5) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

(6) Не е общественоопасно деянието, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон.

(7) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

(8) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

Чл. 13. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.

(2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

Приготовление и опит

Чл. 14. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение.

(2) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

(3) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

(4) При опит деецът не се наказва, когато по собствено желание:

а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Съучастие

Чл. 15. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

(2) Извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението.

(3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.

(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

(5)Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

(6)Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици.

Глава трета – наказателно отговорни лица

Чл. 16. (1) Наказателноотговорно е лице навършило 18 години, което извърши или е съучастник в престъпление.

(2) Ако лице действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си, и когато наказанието е лишаване от свобода, при изпълнение на присъдата за лицето се полагат особени медицински грижи.

(3) Ненавършило 18 години лице е наказателно отговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. В този случай присъдата за лицето се изпълнява след навършване на 18 годишна възраст, а дотогава, лицето, по решение на съда се настанява във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение.

(4) Ненавършилите 18 години лица, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

Глава четвърта – наказание

Общи положения

Чл. 17. (1) Наказателната отговорност е лична.

(2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление.

(3) Наказанието е съответно на престъплението.

(4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.

(5) Наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Видове наказания

Чл. 18. Наказанията са:

1. лишаване от свобода;
2. конфискация на имущество;
3. глоба;
4. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
5. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
6. пробация.

Изтърпяване на наказанията за лишаване от свобода

Чл. 19. (1) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в затворническите общежития към тях.

(2) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, както и по отношение на осъдени лица, които са зависими от наркотични вещества, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 20. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.Към това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(2) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(3) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни.

(4) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(5) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани, се определят от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон.

Чл. 21. (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действащата армия. Отлагането на изпълнението може да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление.

(2) Съдът може да освободи осъдения, изпратен в действащата армия по реда на ал. 1, от изтърпяване на до една трета от наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на родината.

Пробация

Чл. 22. (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. Пробацията може да се налага и като допълнително наказание, когато осъденото лице не бъде осъдено на лишаване от свобода за извършено престъпление.

(2) Пробационните мерки са:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. ограничения в свободното придвижване;

3. включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;

4. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) Пробационните мерки са с продължителност:

1. до три години – за мерките по ал. 2, т. 1 –3;

2. 300 часа годишно – за безвъзмездния труд в полза на обществото.

(4) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 4 не се налагат на лица, ненавършили 16-годишна възраст.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 23.(1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично.

(2) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(3) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(4) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 24. Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, съдът може да:

1. наложи друга пробационна мярка;

2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода.

Конфискация

Чл. 25. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата, на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(2) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

(3) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.

(4) При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.

Глоба

Чл. 26. (1) Глобата се събира от имуществото на осъдения.

(2) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Лишаване от права

Чл. 27. (1) Наказанията лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5 се постановяват за определен срок до десет години.

(2) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила.

Чл. 28. Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

Чл. 29. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата.

Отнемане в полза на държавата

Чл. 30. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление.

(2) Отнемат се в полза на държавата и:

а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и

б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

Глава пета – определяне на наказанието

Чл. 31. Съдът определя наказанието за извършеното престъпление съгласно настоящия кодекс, като се ръководи от разпоредбите на общата част му част и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Чл. 32. (1) При постановяване на осъдителна присъда, в случаите когато при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда лишаване от свобода, може да намали така определеното наказание с една трета.

(2) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:

1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;

2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.

(3) Задържане по смисъла на ал. 2 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.

Глава шеста – особени правила за ненавършили непълнолетни

Чл. 33. Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени да заемат достойно място в обществото.

Чл. 34. За непълнолетните, предвидените в този кодекс наказания свързани с лишаване от свобода се намаляват с една трета.

Чл. 35. (1) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 37, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат до навършване на пълнолетието му или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в закон.

(2) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка.

(3) Правилото на ал. 1 не се прилага:

а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и

б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.

(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато:

а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или

б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.

Чл. 36. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в затворническо общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.

Глава седма – освобождаване от изтърпяване

на наложено наказание

Условно осъждане

Чл. 37. (1) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от десет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.

(3) В случаите на ал. 1, лицето не се освобождава от финансовата компенсация по чл. 10.

(4) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(5) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 38. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако условно осъденият без основателна причина прекъсне лечението по чл. 37, ал. 2, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

(3) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 39. По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е пет години.

Предсрочно освобождаване

Чл. 40. (1) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание.

(2) Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

(3) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5, ако лицето е реабилитирано.

(4) При условното предсрочно освобождаване, за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от 1 година, за което време съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 22, ал. 2 като взема предвид доклад от пробационния служител.

(5) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(6) Срокът за реабилитация по чл. 51 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 41. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 40.

Чл. 42. (1) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната комисия, а за непълнолетните – на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Помилване

Чл. 43. Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание.

Глава осма – освобождаване от наказателна отговорност

Чл. 44 (1) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от 10 средни работни заплати в страната към датата на обявяване на присъдата, когато са налице едновременно следните условия:

а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до една години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този член;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени, а когато престъплението е било умишлено в двукратен размер.

(2) Съдът, който налага глобата по ал. 1, налага и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок от пет години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(3) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага възпитателна мярка. Съдът налага и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок от три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(4) Не може да има освобождаване от наказателна отговорност, ако причиненото увреждане е средна или тежка телесна повреда, смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт и/или държавен служител при или по повод изпълнение на службата му.

Глава девета – погасяване на наказателното преследване

и на наложеното наказание

Чл. 45. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:

1. когато деецът умре;

2. когато е изтекла предвидената от закона давност;

3. когато е последвала амнистия.

(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството или при извършване на убийство.

(3) В случаите на ал. 1, т. 1, когато деецът е осъден на обезщетение и/или глоба, сумата се изплаща от наследниците му до размера на полученото наследство.

Чл. 46. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 10 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до 3 години;

(2) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им.

Чл. 47. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Чл. 48. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.

Чл. 49. (1) За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

(2) Ако пострадалият умре, преди да е изтекъл срока по предходната алинея, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му.

(3) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение.

Глава десета – реабилитация

Чл. 50. (1) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството или за убийство.

Чл. 51. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба и/или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

3. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 52. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на десет години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 53. (1) Когато от изтърпяването на наказанието са изминали 10 години и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(3) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за престъпления против Републиката, за престъпления против мира и човечеството, или за умишлено убийство.

Глава единадесета – принудителни медицински мерки

Чл. 54. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:

а) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;

б) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.

Чл. 55. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

(2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.

Чл. 56. (1) Прекратяването и изменянето на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.

(2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или замяна на принудителното лечение.

Чл. 57. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване.

(2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим.

(3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода.

(4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода – в медицинските заведения, указани в алинея втора.

(5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа – престъпления против Републиката

Измяна

Чл. 58. Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участва в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода за 100 години и конфискация на имуществото.

Чл. 59. Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения причини тежка телесна повреда на държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода за 20 години.

Чл. 60. (1) Който умишлено сложи или примеси опасен за живота или здравето предмет в приспособление предназначено за общо ползване, откъдето или с което се черпи вода за пиене или

приготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, се наказва с лишаване от свобода за 50 години.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин пусне в обръщение такива храни или питиета

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(4) В случай, че от деянието по предходните алинеи бъдат причинени средна или тежка телесна повреда, или смърт, допълнителна отговорност се търси за съответното престъпление по чл. 76, чл. 79 или чл. 80.

Предателство и шпионство

Чл. 61. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода за 50 години и конфискация на имуществото.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.

Чл. 62. (1) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу Републиката, се наказва с лишаване от свобода за 100 години и конфискация на имуществото.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода за 20 години.

Чл. 63. (1) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участва във враждебно действие против Републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода за 100 години и конфискация на имуществото.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Републиката.

Чл. 64. Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода за 20 години и конфискация на имуществото.

Чл. 65. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на Републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването й, се наказва с лишаване от свобода от 20 години и конфискация на имуществото.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от 50 години и конфискация на имуществото.

Чл. 66. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода за 50 години и конфискация на имуществото.

Чл. 67. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода за 50 години и конфискация на имуществото.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се с лишаване от свобода за 30 години.

(3) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Чл. 68. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода за 20 години и конфискация на имуществото.

(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

Диверсия и вредителство

Чл. 69. Който с цел да отслаби Републиката или да й създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода за 20 години и конфискация на имуществото.

Чл. 70. Който с цел да отслаби Републиката или да й създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използва държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятства тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода за 20 години и конфискация на имуществото.

Други престъпления

Чл. 71. Който проповядва антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Тероризъм

Чл. 72. Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода за 100 години и конфискация на имуществото.

Чл. 73. За приготовление към престъпление по тази глава, когато не са настъпили вредни последици наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

Глава втора – престъпления против личността

Убийство

Чл. 74. (1) Който предумишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода за 100 години.

(2) Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода за 10 години. Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 75. (1) За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на жертвата, наказанието е лишаване от свобода за 25 години.

(2) За умишлено убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода за пет години.

(3) В случаите на предходната алинея ако току що родена рожба е с чудовищен вид виновният родител се наказва с пробация за 6 месеца.

Чл. 76. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, смърт поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Ако в случая на предходната алинея деецът е бил в пияно състояние, предвиденото наказание се удвоява.

(3) Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току що родена рожба.

Чл. 77. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходната алинея.

(3) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода за 10 години. Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода за 100 години.

Чл. 78. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към опит за самоубийство се наказва с лишаване от свобода за 5 години, ако опита за самоубийство е успешен, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е в двоен размер.

Телесна повреда

Чл. 79. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода за 8 години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено предумишлено, наказанието е в двоен размер.

Чл. 80. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

(3) Ако деянието е извършено предумишлено, наказанието е в двоен размер.

Чл. 81. (1) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 79 и 80, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода за 2 години.

(2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е глоба от 1 средна работна заплата за страната.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 82. Наказанията по чл. 79, 80 и 81 са в двоен размер за причиняване телесна повреда:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; на лице, ползващо се с международна защита; на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. на бременна жена или на лице ненавършило 14 години;

5. от лице, което действа по поръчение;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9. по хулигански подбуди;

10. от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 79 и 80 или по този член, за която не е постановена присъда;

Чл. 83. Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 84. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода за 5 години при тежка телесна повреда;

2. с лишаване от свобода за 3 години при средна телесна повреда.

(2) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние наказанието е в двоен размер.

(3) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, наказанието му се намалява с една трета.

Чл. 85. (1) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода за 5 години, а ако болестта е нелечима за 10 години.

(2) Ако в случая на предходната алинея заразения е непълнолетно лице до 16-годишна възраст, наказанието е в двоен размер.

(3) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба от една средна работна заплата за страната, налагана по административен ред.

Злепоставяне

Чл. 86. (1) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с глоба 20 средни работни заплати за страната.

(2) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е глоба 10 средни работни заплати за страната.

(3) Ако нарушението по ал. 1 е извършено повторно в рамките на следващите 3 години, наказанието е лишаване от свобода за 3 години, при повторно нарушение по ал.2 в рамките на 3 години, наказанието е лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 87. (1) Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2)Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 88. Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация за 6 месеца.

Чл. 89. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода за 1 една година.

Чл. 90. Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с глоба от 1 средна работна заплата за страната и лишаване от право за упражняване на професия за 1 година.

(2) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода за 1 година и лишаване от право за упражняване на професия за 3 години.

(3) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с пробация за шест месеца и с глоба от 1 средна работна заплата в страната.

Отвличане и противозаконно лишаване от свобода

Чл. 91. Който отвлече другиго, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода за 20 години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;

3. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

4. деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;

5. отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната.

(3) Наказанието е лишаване от свобода за 30 години, както и конфискация на цялото имущество на виновния, когато:

1. деянието представлява опасен рецидив;

2. към отвлеченото лице е проявена особена жестокост;

3. деянието е извършено по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин;

4. освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на трето лице.

(4) За приготовление, подбуждане или сдружаване с цел извършване на престъпление по този член наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(5) В случаите по ал. 1 – 4 деецът получава половината от предвиденото за деянието наказание, ако доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за извършените престъпления, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на престъпленията.

Чл. 92. (1) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, или от лице по чл. 91, ал. 2, т. 4, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, наказанието е лишаване от свобода за 12 години.

(4) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

Принуда

Чл. 93. (1) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Ако деянието е извършено от лице по чл. 91, ал. 2, т. 4, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

(3) Когато в случаите на предходната алинея принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

Чл. 94. (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода за 12 години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от лице по чл. 91, ал. 2, т. 4, наказанието е в двоен размер.

Чл. 95. (1) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(3) Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 91, ал. 2, т. 4, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

Издаване на чужда тайна

Чл. 96. (1) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 97. (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода за пет години.

(3) В случаите по предходните алинеи съдът постановява лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5.

Обида и клевета

Чл. 98. (1) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба в размер на една средна работна заплата за страната към датата на произнасяне на присъдата.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание, като в този случай те поемат разноските по делото солидарно.

Чл. 99. (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от десет средни работни заплати за страната.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 100. (1) За обида нанесена публично и/или разпространена чрез печатно произведение или по друг начин наказанието е глоба от 10 средни работни заплати за страната.

(2) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, наказанието е глоба от 20 средни работни заплати за страната.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 98.

Чл. 101. Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Разврат

Чл. 102. (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, наказанието е лишаване от свобода за 12 години.

(3) За блудство наказанието е лишаване от свобода за 15 години ако е извършено от две или повече лица.

(4)За блудство наказанието е лишаване от свобода от 20 години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство.

Чл. 103. Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода за 10 години. Ако е използвано оръжие или престъплението е извършено от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода за 20 години.

Чл. 104. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 105, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 105. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода за 25 години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване за 30 години:

1) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;

2) ако тя е низходяща сродница;

3) ако е извършено повторно.

(3) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода за 50 години:

1) ако е извършено от две или повече лица;

2) ако е причинена средна телесна повреда;

3) ако е последвал опит за самоубийство;

4) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;

(4) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода за 100 години, с конфискация на цялото имущество:

1. ако изнасилената не е навършила 14 години;

2. ако е причинена тежка телесна повреда;

3. ако е последвало самоубийство.

Чл. 106. Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 107. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 108. Който, като даде или обещае облага, извърши блудствени действия или съвкупление с непълнолетно лице, което се занимава с проституция, се наказва с лишаване от свобода за 20 години.

Чл. 109. (1) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

(4) Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества или техни аналози с цел проституиране, съвкупление, блудствени действия или извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, се наказва с лишаване от свобода за 20 години.

(5) Когато деянието по ал. 1 – 4 е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение;

2. по отношение на лице, ненавършило 18 години, или невменяем;

3. по отношение на две или повече лица;

4. по отношение на лице, ненавършило 14 години,

наказанието в случаите по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода за 10 години, в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода за 15 години, а в случаите по ал. 4 – лишаване от свобода за 20 години и конфискация на цялото имущество.

Чл. 110. (1) Който, за да се установи контакт с лице, ненавършило 18 години, за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение, проституция или за създаване на порнографски материал предоставя в интернет или по друг начин информация за него, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който с цел извършване на блудствено действие, съвкупление или полово сношение установи контакт с лице, ненавършило 14 години, като използва информация, предоставена в интернет или по друг начин.

Чл. 111. Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да участва или да наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки полови органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 112. (1) Който отвлече друго лице с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода за 20 години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода за 30 години, когато:

1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или

3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границите на страната.

Чл. 113. (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

Чл. 114. В случаите на чл. 102-104 и 106 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва законен брак между мъжа и жената.

Чл. 115. (1) Който по какъвто и да е начин набира или принуждава отделни непълнолетни лица или групи от такива лица да извършват полово сношение, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Ако от деянието по ал. 1 е получена имотна облага, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 116. (1) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) За деянието по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода за 6 години, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години.

(3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода за 10 години и конфискация на цялото имущество на дееца.

Трафик на хора

Чл. 117. (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;

2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;

3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;

4. чрез използване състояние на зависимост;

5. чрез злоупотреба с власт;

6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги,

наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето, наказанието е лишаване от свобода за 20 години.

(4) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода за 15 години.

(5) Ако деянието е извършено при условията на ал. 2 и 3, наказанието е лишаване от свобода за 30 години.

Чл. 118. Който използва лице, пострадало от трафик на хора, за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъде държано в принудително подчинение независимо от съгласието му, се наказва с лишаване от свобода за 20 години.

Чл. 119. Когато деянието по чл. 117 и 118 представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода за 30 години и конфискация на цялото имущество на дееца.

Глава трета – престъпления против правата на гражданите

Престъпления против националното и расовото равенство

Чл. 120. (1) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(3) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода за три години.

(5) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по тази глава.

Чл. 121. (1) Лицата, които участват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите – с лишаване от свобода за 5 години;

2) всички други – с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите – лишаване от свобода за 6 години;

2) за всички други – лишаване от свобода за 2 години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода за 30 години, а всички останали – с лишаване от свобода за 5 години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Престъпления против изповеданията

Чл. 122. (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Който оскверни, унищожи или повреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 123. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участва в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 121, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 124. Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използва църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода за 3 години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Престъпления против политическите права на гражданите

Чл. 125. (1) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Който предложи или даде на другиго облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(3) Който организира предлагането или даването на другиго на облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(4) Наказанието по ал. 3 се налага и на лице, което предоставя облага на лицата по ал. 2 и 3, за да бъде предложена или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция.

(5) В случаите по ал. 2-4 съдът постановява и наказание лишаване от право по чл. 18, т. 4 за 10 години.

(6) Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 3 и 4.

Чл. 126. (1) Който упражни избирателно право, без да има такова право, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Който упражни избирателното си право два или повече пъти при един избор, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 127. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, се наказва с лишаване от свобода за 3 години и забрана за заемане на длъжности по чл. 18, т. 4 за 10 години.

Чл. 128. (1) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участва или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода за 5 години и лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5 за 10 години.

Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство

Чл. 129. (1) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

(3) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползва с международна защита, наказанието е: по ал. 1 – лишаване от свобода за 12 години, а по ал. 2 – лишаване от свобода за 18 години.

(4) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 130. (1) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма;

3. узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение,

се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода за 2 години, и лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5 за 5 години.

(3) Който чрез използване на специални технически средства противозаконно узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(4) Когато деянието по ал. 3 е извършено с користна цел или са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(5) Който противозаконно придобие, разкрие или разпространи трафични данни, каквито се събират, обработват, съхраняват или използват съгласно Закона за електронните съобщения, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(6) Когато деянието по ал. 5 е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 131. (1) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Престъпления против интелектуалната собственост

Чл. 132. (1) Който ползва или разпространява чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с глоба от 1 средна работна заплата в страната към датата на произнасяне на присъдата.

(2) Ако нарушението по алинея 1 е извършено с цел облага и/или нанасяне на вреда на собственика на авторското право, наказанието е 5 години затвор и извършителят дължи допълнително обезщетение равно на нанесените щети.

Чл. 133. (1) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с глоба 30 средни работни заплати за страната.

(2) Извършителят дължи на собственика на авторското право печалбата реализирана в следствие от нарушението.

Чл. 134. (1) Който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с глоба 20 средни работни заплати за страната.

(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн, ако е знаел предварително за съществуването на произведението.

(3) Освен наказанията по предходните алинеи се прилага и разпоредбата на чл. 133, ал.2.

Чл. 135. Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с глоба 20 средни работни заплати за страната.

Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 136. (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по българското законодателство, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Организатор, който в нарушение на българското законодателство проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Глава четвърта – престъпления против брака, семейството и младежта

Престъпления против брака и семейството

Чл. 137. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода за 3 години и лишаване от право по чл. 18, точка 4 за 5 години.

Чл. 138. Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 139. Родител или друг сродник, който получи облага, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода за 1 години.

Чл. 140. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

(3) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието по предходните алинеи е пробация за 1 година.

Чл. 141. Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация за една година.

Чл. 142. (1) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация за 6 месеца.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 143. (1) Който с цел облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква.

(3) Който с цел противозаконна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 144. Лице от женски пол, което продаде детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

Чл. 145. Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 146. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 147. (1) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използва детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 148. Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от 7 години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Престъпления против младежта

Чл. 149. Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 150. (1) Който принуждава малолетно или непълнолетно лице към извършване на престъпление или към проституция, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Когато от това са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

Чл. 151. (1) Който системно използва за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Същото наказание се налага на този, който по какъвто и да е начин принуждава някого да проси.

Чл. 152. Който, като злоупотреби с родителската си власт, принуди свое дете, ненавършило 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 153. (1) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(4) В случая по ал. 1 деецът не се наказва, ако до произнасяне на присъдата последва брак между мъжа и жената.

Чл. 154. Родител или друг сродник, който получи облага, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такава облага.

Чл. 155. (1) Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с глоба в размер на 5 средни работни заплати за страната към датата на произнасяне на присъдата.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е глоба в размер на 10 средни работни заплати за страната към датата на произнасяне на присъдата.

Чл. 156. (1) Който опие с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода за шест месеца.

(2) Който продаде алкохолна напитка или цигари на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем се наказва с пробация за 1 година, а при повторно нарушение с лишаване от свобода за 3 години.

Глава пета – престъпления против собствеността

Кражба

Чл. 157. (1) Който отнеме чужда вещ, превозно средство или ресурс от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои или консумира, се наказва за кражба за 3 години като е длъжен да възстанови откраднатото в същото състояние, а когато това е невъзможно да възстанови паричния им еквивалент на засегнатата страна в двоен размер.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта, превозното средство или ресурса принадлежи на виновния.

Грабеж

Чл. 158. (1) Който отнеме чужда вещ, превозно средство или ресурс от владението на другиго с намерение противозаконно да ги присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода за 5 години, като извършителят е длъжен да върне предмета на престъплението в същото състояние, а когато това е невъзможно да възстанови паричния им еквивалент на засегнатата страна в двоен размер.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на опасност живота, здравето, честта или имуществото на заплашения или на друго някое присъстващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатото.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта, превозното средство или ресурса лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

(5) Когато грабежът е:

1. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

2. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

3. представляващ опасен рецидив;

4. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

5. с използване на оръжие от страна на дееца на престъплението,

наказанието е лишаване от свобода за 20 години, като се конфискува цялото имущество на дееца.

Присвоявания

Чл. 159. (1) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи ресурси или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода за 5 години и лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5 за 10 години. Извършителят е длъжен да върне на засегнатата страна парите, вещите, ресурсите или ценностите в същото състояние и/или размер, а когато това за вещите, ресурсите и ценностите е невъзможно, да възстанови паричния им еквивалент в двоен размер.

Чл. 160. Който противозаконно присвои чужда вещ или ресурс, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода за 5 години. Извършителят е длъжен да върне вещта или ресурса в същото състояние, а когато това е невъзможно да възстанови паричния им еквивалент на засегнатата страна в двоен размер.

(2) Обсебване има и когато част от вещта или ресурса принадлежи на дееца, както и когато вещта или ресурса принадлежи на дееца, но са обременени със залог и деецът се разпореди с тях неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ или ресурс, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

Чл. 161. (1) Който намери чужда вещ или ресурс и в продължение на една седмица не съобщи за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил, се наказва с глоба от една средна работна заплата. Извършителят е длъжен да върне предмета на престъплението в същото състояние, а когато това е невъзможно да възстанови паричния му еквивалент на засегнатата страна в двоен размер.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ или ресурс, попаднали у него случайно или по погрешка.

Чл. 162. (1) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с глоба от една средна работна заплата за страната.

(2) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба равна на 10 средни работни заплати за страната.

(3) Ако съкровището е в размер равен на 100 или повече средни работни заплати към датата на откриването му, наказанието е: по ал. 1 – глоба равна на 15 средни работни заплати, а по ал. 2 – глоба равна на 20 средни работни заплати.

(4) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 – 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 – лишаване от свобода за 3 години, по ал. 2 – лишаване от свобода за 5 години, а по ал. 3 – лишаване от свобода за 7 години.

(5) Когато деянието по ал. 2 – 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода за 8 години.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност в двоен размер.

Измама

Чл. 163. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Отделно от наказанието по ал. 1, извършителят се наказва с лишаване от свобода за 5 години:

1. ако се е представил за длъжностно лице или за лице, което действа по поръка на властта;

2. ако измамата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност.

(3) В случаите на ал. 2, точки 1 и 3, извършителят се наказва с лишаване по чл. 18, точки 4 и 5 за 10 години.

Чл. 164. (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода за 10 години, носи отговорност по чл. 10 за настъпили допълнителни вреди в следствие от престъплението и е длъжен да върне имуществото на ощетената страна, а когато това е невъзможно да възстанови паричния й еквивалент в двоен размер.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) За компютърна измама при условията на ал. 1 се наказва който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда. Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се полага.

Чл. 165. Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода за три години.

Изнудване

Чл. 166. (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице, наказанието е лишаване от свобода за 8 години и лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5.

(3) Наказанията по предходните алинеи се прилагат и за който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда.

Вещно укривателство

Чл. 167. Който с цел да набави за себе си или за другиго облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Унищожаване и повреждане

Чл. 168. (1) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, или който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Злоупотреба на доверие

Чл. 169. (1) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.

Глава шеста – престъпления против стопанството

Общи стопански престъпления

Чл. 170. (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от права по чл. 18, т. 4 и 5.

(2) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с наказанието по предходната алинея.

Чл. 171. (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода за 5 години и се лишава от права по чл. 18, т. 4 и 5 за 10 години.

Чл. 172. (1) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 173. Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, се наказва с пробация за 1 година.

(2) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва условията на ал. 1.

Чл. 174. (1) Който получи облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 175. (1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие на лицето по ал. 1 облагата се предложена, обещана или дадена другиму.

(4)Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода за една година.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 176. (1) Който, като използва държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода за пет години.

(2) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода за пет години.

(3) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъплението по предходните алинеи, се наказва с пробация за 1 година.

Престъпления против кредиторите

Чл. 177. (1) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си да уведоми търговеца за неплатежоспособността.

(4) С наказанието по ал. 1 се наказват лицата, които, като са били длъжни да уведомят националната банка в страната за изпадане на банка в неплатежоспособност, не са извършили това.

(5) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:

1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;

2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;

3. опрости или скрие свое вземане;

4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;

5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;

6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;

7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;

8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност, ако от изброените деяния са настъпили щети до 10 средни работни заплати за страната към датата на извършване на деянието, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода за 3 години.

(6) Когато с деяние по ал. 5 са причинени щети в размер равен на 10 и повече средни работни заплати за страната към датата на извършване на деянието, наказанието е лишаване от свобода за 8 години. Съдът постановява и лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5 за 10 години.

(7) С наказанията по ал. 5 и 6 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния.

Чл. 178. (1) Търговец, който:

1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;

2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;

3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това, поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода за 2 години и лишаване от права по чл. 18, т. 4 и 5 за 5 години.

(2) С наказанията по ал. 1 се наказва търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.

(3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.

(4) Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си.

Чл. 179. (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода за две години.

Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 180. (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с глоба равна на 10 средни работни заплати за страната.

(2) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с половината от наказанието по предходната алинея.

Чл. 181. Който като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тези произведения, се наказва с глоба 10 средни работни заплати за страната.

Чл. 182. (1) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с пробация за шест месеца.

(2) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода за една година.

(3) Ако в следствие от заразата последва смърт, се носи отговорност по чл. 76, ал. 1.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 183. Който пуска в продажба стоки, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 180, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода за две години, и с лишаване от право по чл. 18, точка 5 за 5 години.

Чл. 184. (1) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с глоба от 5 средни работни заплати за страната.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.

Чл. 185. (1) Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от международни организации, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода за 6 години и с глоба 100 средни работни заплати в страната.

(2) Оръжието или изделията, или технологиите с двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.

Чл. 186. (1) Който продава или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, се наказва с лишаване от свобода за 5 години, глоба 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 18, т. 5 за 10 години.

(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 187. Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква според българското законодателство или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода за 5 години и лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5.

Чл. 188. (1) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 189. (1) Който сам или чрез другиго осъществи неправомерно присъединяване към мрежа за пренос, транспорт или разпределение на ресурси или неправомерно въздейства върху уредите за измерване и/или отчитане на тези ресурси, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

Чл. 190. (1) Който без редовно писмено разрешително или с редовно разрешително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал.

(3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода за 15 години, ако:

1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;

2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение;

3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание;

4. е извършено повторно;

5. предметът на престъплението е в размер равен или по-голям от паричната равностойност на 10 средни работни заплати в страната.

(4) Когато престъпленията по ал. 1 – 3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода за 20 години.

(5) Когато предметът на престъплението е в размер равен или по-голям от паричната равностойност на 100 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 25 години и конфискация на имуществото.

(6) В случай, че предмета на престъплението е по-малък от паричната равностойност на 10 средни работни заплати в страната, наказанието е 1 година затвор.

(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 191. (1) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Ако престъплението по ал.1 е било умишлено наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(3) В случай, на ал.2, когато нанесената щета е на паричната равностойност на 10 или повече средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 10 години. Ако нанесената щета е на паричната равностойност на 100 или повече средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 20 години и конфискация на имуществото.

Чл. 192. Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода за 1 година, както и с лишаване от право по чл. 18, точка 5 за 3 години.

(2) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с пробация за 6 месеца или с глоба 1 средна работна заплата в страната, както и с лишаване от право по чл. 18, точка 5 за 3 години.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 193. Който улови риба:

а) в рибностопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за любителски риболов;

б) в запазени места или при маловодие;

в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или

г) от видове, застрашени от изчезване, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода за 1 година, както и с лишаване от право по чл. 18, точка 5.

(2) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на други водни организми.

(3) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 194. Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите водни организми и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите водни организми.

(3) Ако в резултат от нарушението по ал. 1 и 2 са нанесени щети в паричен размер равен или по-голям от 10 средни заплати за страната, наказанието е лишаване от свобода за 5 години. В случай, че нанесените щети са в размер равен или по-голям от 100 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 195. (1) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Република България в Черно море и върши стопански риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода за 5 години, независимо от отговорността по други закони.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

(3) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Престъпления против митническия режим

Чл. 196. (1) Който пренесе през границата на страната стока без знанието и разрешението на митниците, се наказва за контрабанда с лишаване от свобода за 5 години и с глоба равна на стойността на незаконно пренесената стока.

(2) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва с глобата по ал. 1, и за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода за 25 години, а за рискови наркотични вещества – с лишаване от свобода за 15 години.

(3) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода за 10 години и глоба от 100 средни работни заплати в страната.

(4) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в размер равен или по-голям в парична стойност от 100 средни работни заплати в страната, наказанието е: в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода за 10 години и конфискация на имуществото, а в случаите по ал. 2 и 3 – лишаване от свобода за 20 години и конфискация на имуществото.

(5) В случаите по ал. 1, 2 и 3, когато пренесената стока е на стойност в парично изражение по-малка от 1 средна работна заплата в страната, наказанието е глоба от 3 средни работни заплати в страната, налагана по административен ред.

(6) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(7) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата, освен ако предварително не е било обявено за откраднато или ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението.

(8) За приготовление по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 6.

Чл. 197. Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с лишаване от свобода за 6 години и конфискация на имуществото. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето й, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

Престъпления против паричната и кредитната система

Чл. 198. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

3. платежни инструменти.

Чл. 199. (1) Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 198, ал. 2, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или ги пренесе през границата на страната, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което държи такива знаци или платежни инструменти по чл. 198, ал. 2 които при реализацията си биха нанесли щети равни или по-големи от 10 средни работни заплати в страната.

Чл. 200. (1) Който в нарушение на установения ред изготвя парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Който съзнателно прокара в обръщение такива парични знаци, се наказва с лишаване от свобода за 15 години.

Чл. 201. Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 198 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с пробация за 1 година и глоба от 1 средна работна заплата в страната.

Чл. 202. (1) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 198 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 198, ал. 2 се наказва с лишаване от свобода за шест години.

(2) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това) или преди да довърши изготвянето на средствата по ал. 3, се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 198, ал. 2, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

Чл. 203. (1) Който знае, че се върши престъпление по чл. 198-200, и не съобщи за това на властта, се наказва с пробация за 1 година.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 204. (1) Който, за да получи кредит или каквото и да е друго финансиране, умишлено представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от лице, което управлява и представлява юридическо лице, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 1, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

Чл. 205. Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода за 6 години и с глоба двойния размер на получената сума.

(2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода за 3 години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(3) Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода за 8 години и с глоба двойния размер на получената сума.

(4) Същото наказание се налага и на лице, което съхранява или предоставя другиму информацията по ал. 3.

Чл. 206. (1) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода за 10 години и с глоба размера на двойната сума по превода.

Чл. 207. (1) Който наруши разпоредба на българското законодателство относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е на стойност равна или по-голяма от 100 средни работни заплати, се наказва с лишаване от свобода за 6 години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.

(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 208. Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода за 5 години и с конфискация на половината от имуществото на дееца.

(2) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму вреди на стойност равна или по-голяма от 100 средни работни заплати в страната или са получени неправомерни доходи на стойност равна или по-голяма от 100 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 10 години и конфискация на имуществото.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение, използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.

Глава седма – престъпления против финансовата,

данъчната и осигурителната системи

Чл. 209. Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

(3) Наказанието е лишаване от свобода за 8 години, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му;

4. чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.

(4) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на страната.

Чл. 210. (1) Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари.

(3) Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.

(4) Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който, преди да е довършено изпирането на пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта.

Чл. 211. Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите българското законодателство срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация за 1 година и с глоба 10 средни работни заплати за страната.

Чл. 212. (1) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода за 3 години, както и лишаване от права по чл. 18, т. 4 за 5 години.

(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за държавата или местните органи на самоуправление, наказанието е лишаване от свобода за 5 години и лишаване от права по чл. 18, т. 4 за 8 години.

(4) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 213. (1) Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода за 6 години и лишаване от права по чл. 18, т. 4 и 5 за 10 години.

Чл. 214. (1) Който избегне по какъвто и да е начин установяване или плащане на данъчни задължения и/или осигуровки в размер по-голям от 10 средни работни заплати за страната, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Когато данъчните задължения или осигуровките са в размер равен или по-голям от 100 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 10 години и конфискация на имуществото.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, необявеното или неплатеното данъчно и/или осигурително задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода за 6 месеца, а по ал. 2 – лишаване от свобода за 5 години.

(4) Когато задълженият по ал. 1 и 2 е юридическо лице или едноличен търговец, отговорността носи неговия управител.

Чл. 215. (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет неследваща се парична сума или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Когато получената парична сума е в размер равен или по-голям от 100 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 10 години и конфискация на имуществото.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода за 2 години, а по ал. 2 – лишаване от свобода за 5 години и лишаване от права по чл. 18, т. 4 и 5.

Чл. 216. (1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 217. (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в размер равен или по-голям от 1 средна работна заплата в страната се наказва с лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5 за 5 години.

(2) Регистриран одитор, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода за 3 години, както и с лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5 за 5 години.

Глава осма – престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции

Престъпления против реда на управлението

Чл. 218. (1) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

(2) Когато престъплението по ал. 1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 219. Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Когато задълженията на органа на властта са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 220. (1) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 221. Който разгласи информация свързана с националната сигурност в нарушение на българското законодателство, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 222. (1) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с пробация за 1 година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) Който, без да има право, носи формено облекло, служебен знак или надпис, в нарушение на законодателството в областта на вътрешната сигурност, отбраната и съдебната власт, се наказва с лишаване от свобода за 4 години.

(4) Ако деянието по ал. 4 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(5) Който по какъвто и да е начин опетни, противозаконно унищожи или повреди формено облекло, служебни знаци или надписи, носени или поставени по реда българското законодателство в областта на вътрешните работи, отбраната или съдебната власт, се наказва с пробация за 1 година.

Чл. 223. Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация за 1 година и глоба 1 средна работна заплата в страната.

(2) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с наказанието по ал. 1.

Чл. 224. (1) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Който съзнателно се ползва от такъв подправен знак, се наказва с глоба 1 средна работна заплата в страната.

(3) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(4) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(5) Наказание по ал. 4 се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползва противозаконно.

Чл. 225. (1) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с глоба 5 средни работни заплати в страната.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 226. (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода за 4 години.

(3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

(6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на българското законодателство.

(7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(8) Предметите на престъплението по ал. 7 се отнемат в полза на държавата.

Чл. 227. (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация за 1 година.

(2) Когато културната ценност е оценена на стойност равна или по-голяма от 100 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода за 2 години, а в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода за 5 години.

(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.

(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода за 1 година и лишаване от право по чл. 18, т. 4 за 3 години.

(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода за 3 години, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта – с лишаване от свобода за 6 години.

(7) Предметът на престъплението по предходните алинеи се отнема в полза на държавата.

Чл. 228. (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност.

(3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност.

(5) Наказанието по ал. 1 – 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 229. (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с глоба 10 средни работни заплати.

(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода за 8 години.

Чл. 230. Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(3)Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(4) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от застрашени диви гръбначни животни, без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 231. (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 232. (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода за 6 години ако:

1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано транспортно средство;

5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

6. превеждането е извършено по начин, опасен за живота на преведените лица.

(3) В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.

Чл. 233. Който с цел да набави за себе си или за другиго облага, противозаконно подпомага чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, се наказва с глоба 10 средни работни заплати за страната.

Престъпления по служба

Чл. 234. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят щети измерими в парична стойност на 10 или повече средни работни заплати в страната, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(3) В случаите по предходната алинея, когато щетите са на стойност 100 или повече средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 9 години.

(4) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода за 10 години по ал. 1 и за 15 години по ал. 2.

Чл. 235. Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода за 3 години, и лишаване от права по чл. 18, т. 4 и 5.

Чл. 236. Длъжностно лице, което използва своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 237. Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени съгласно българското законодателство или чрез влезли в сила съдебни актове, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 238. (1) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от права по чл. 18, т.4 и 5 за 3 години.

Чл. 240. Длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие по смисъла на българското законодателство, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 241. Длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди да се използват специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 242. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Престъпления против правосъдието

Чл. 243. (1) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 244. Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода за 1 години и с лишаване от права по чл. 18, т. 4 и 5 за 2 години.

Чл. 245. Който с цел да заблуди орган на съдебната власт се наказва с лишаване от свобода за 5 години, ако:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства.

Чл. 246. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода за 3 години и с лишаване от правото по чл. 18, точка 4 за 5 години.

Чл. 247. Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 248. (1) Който пред надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелстване с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.

(3) Който като вещо лице пред надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация за 1 година.

(5) За престъпление по предходните алинеи наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелстване, деклариране, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(6) Който подбужда другиго към престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 249. (1) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако това е извършено с цел облага, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) Ако деецът е представител на съдебната власт или министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 250. Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

Чл. 251. (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода за 3 години, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Чл. 252. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода за три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

(4) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода за 2 години.

(5) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 253. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода за 5 години и лишаване от права по чл.18, т. 4 и 5 за 10 години.

Подкуп

Чл. 254. (1) Длъжностно лице, което поиска или приеме каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода за 10 години и лишаване от право да заема публична длъжност за 10 години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

(3) Наказанието по ал.1 се заменя с лишаване от свобода за 1 година и лишаване от права по чл.18, т. 4 и 5 за 5 години, ако облагата не е приета, не са настъпили вредни последици и извършителят направи пълни самопризнания преди произнасяне на присъдата.

(4) За подкуп по ал. 1 в размер равен или по-голям от 100 средни работни заплати в страната, или получен за прикриване на престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за повече от 5 години, наказанието е лишаване от свобода за 20 години и конфискация на цялото имущество на виновния.

(5) Съобразно различията по предходните алинеи, длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие облагата е предложена, обещана или дадена другиму.

Чл. 255. (1) Който поиска или приеме каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 256. (1) Наказанията за подкуп по чл.254 се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя по наказателно или гражданско дело.

Чл. 257. Който посредничи да се извърши някое от деянията свързано с подкуп, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 258. Предметът на престъпленията свързани с подкуп се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава девета – документни престъпления

Чл. 259. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(3) Когато деянието по ал. 2 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода за 10 години. Имотната облага, ако такава е получена, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност.

(4) В случай, че щетите, които са били нанесени или биха могли да бъдат нанесени в следствие на престъплението са на стойност по-малка от 10 средни работни заплати в страната, наказанието е:

1. по ал. 1 – пробация за 1 година;

2. по ал. 2 – лишаване от свобода за 2 години;

3. по ал. 3 – лишаване от свобода за 3 години.

(5) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е пробация за 1 година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода за 1 години.

(6) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

(7) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 260. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

(3) В случаи по предходните алинеи, ако нанесените щети или щетите, които биха възникнали от престъплението са на стойност по-малка от 10 средни работни заплати в страната, наказанието е пробация за 1 година.

Чл. 261. (1) Ако престъплението по чл. 259, ал. 1 и чл. 260, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода за 5 години, а в случаите по чл. 259, ал. 2 и 3 – лишаване от свобода за 10 години.

(2) В случаи по предходната алинея, ако нанесените щети или щетите, които биха възникнали от престъплението са на стойност по-малка от 10 средни работни заплати в страната, наказанието е пробация за 1 година.

Чл. 262. (1) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) В случаи по предходната алинея, ако нанесените щети или щетите, които биха възникнали от престъплението са на стойност по-малка от 10 средни работни заплати в страната, наказанието е пробация за 1 година.

Чл. 263. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действа като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода за 6 месеца.

Чл. 264. Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на българското законодателство и прилежащите му поднормативни актове се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с пробация за 1 година.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци и/или осигуровки, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

(4) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода за 3 години и глоба до петстотин лева.

Чл. 265. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 266. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 259 и 260.

(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответства на волята на подписалия.

Чл. 267. Наказанието, предвидено по чл. 259 – 266, се налага и на онзи, който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Чл. 268. (1) Който противозаконно се ползва от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице или представител на обществеността, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с наказанието по ал. 1.

Чл. 269. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Глава десета – компютърни престъпления

Чл. 270. (1) Който копира, използва или осъществи достъп до компютърни данни в компютърна система без разрешение, когато се изисква такова, се наказва с глоба 5 средни работни заплати в страната.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода за 1 година.

(3) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или по отношение на данни за създаване на електронен подпис, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

(4) Ако деянията по ал. 1 – 3 са извършени по отношение на информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна, наказанието е за 3 години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили щети на стойност равна или по-голяма от 10 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

Чл. 271. (1) Който без разрешение на лицето, което администрира или ползва компютърна система, добави, промени, изтрие или унищожи компютърна програма или компютърни данни, и нанесе щети равни или по-големи от 10 средни работни заплати в страната, се наказва съобразно чл.10.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 272. (1) Който въведе компютърен вирус в компютърна система или компютърна мрежа, се наказва с лишаване от свобода за 6 месеца.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който въведе друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на компютърна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни без разрешение, когато такова се изисква, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили вреди на стойност равна или по-голяма от 10 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 273. (1) Който умишлено разпространи пароли или кодове за достъп до компютърна система или до компютърни данни и от това последва разкриване на лични данни или информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 274. Който при доставяне на информационни услуги наруши разпоредбите на законодателството в областта на електронните документи и електронния подпис, се наказва с глоба равна на 10 средни работни заплати в страната.

Глава десета – престъпления против реда и общественото спокойствие

Чл. 275. (1) Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Наказанието за явно подбуждане към извършване на престъпление по чл. 72 е лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 276. Който не попречи на извършването на престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация за 1 година.

Чл. 277. (1) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в случаи на нанесена щета или потенциална възможност да се нанесе щета на стойност равна или по-голяма от 1 средна работна заплата в страната се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

(5) Когато деянието по ал. 1 и 2 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

Чл. 278. (1) Който построи сграда върху обработваема земя, земеделска земя или пасище, без да има право на това, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) При повторно извършване на престъплението по ал. 1, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 279. (1) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода за 3 години. Същото наказание се налага на лекар, лекар по дентална медицина или магистър-фармацевт, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред.

(3) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода за 4 години и лишаване от права по чл. 18, точки 4 и 5 за 6 години.

Чл. 280. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 – лишаване от свобода за 4 години; по ал. 2 – лишаване от свобода за 7 години.

(4) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 281. (1) Който организира боеве с животни или предоставя животни за боеве, се наказва с пробация за 1 година и глоба равна на 10 средни работни заплати в страната.

(2) Наказанието е лишаване от свобода за 2 години, когато:

1. деянието е извършено повторно;

2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях.

Чл. 282. Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 283. (1) Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.

(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

(4) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(5) Парите и вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 284. (1) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за 1 година.

Глава дванадесета – общоопасни престъпления

Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства

Чл. 285. (1) Който умишлено запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество на стойност равна или по-голяма от 10 средни работни заплати, се наказва за палеж с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода за 6 години:

1. ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2. ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като посочените по-горе;

3. ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност;

4. ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или организирана престъпна група;

5. ако запалената гора или друго имущество на стойност по ал. 1 се намира в защитена територия.

(3) Който по непредпазливост запали чужд имот по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(4) Който по непредпазливост запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(5) Ако в следствие от престъплението е последвала смърт, се носи допълнителна отговорност по чл.

76. При нанесена тежка или средна телесна повреда се носи допълнителна отговорност по чл. 79 и съответно чл. 80.

(6) Когато обектите по този член са повредени или унищожени чрез взрив, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

(7) За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, и ако са настъпили единствено материални щети. В този случай потърпевшата страна трябва да бъде компенсирана със стойността на нанесените щети.

Чл. 286. (1) Който умишлено причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

(2) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(3) Ако от деянието по този член е последвала смърт, тежка или средна телесна повреда, носи се допълнителна отговорност по чл. 76, чл. 79 и съответно чл. 80.

Чл. 287. (1) Който произвежда, преработва, поправя, разработва, съхранява, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или извърши това не съгласно с даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода за 6 години, ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение

(3) Когато предметът на престъплението е на стойност равна или по-голяма от 100 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 12 години.

(4) За приготовление към престъпление по ал. 1 – 3 наказанието е лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 288. (1) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(2) Който предостави взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(3) Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода за 8 години.

Чл. 289. (1) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако се касае до взривове, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси на стойност по-голяма от 10 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(3) Който отчужди или предаде взривове или огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода за 8 години.

(4) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси, без последният да има позволително за носене на съответно оръжие.

(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взрив, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие или боеприпаси.

Чл. 290. (1) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(3) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.

Чл. 291. Който произвежда, пренася, държи, придобива или предава другиму изделия или технологии с двойна употреба, определени в българското законодателство с цел да бъдат използвани за осъществяване на сделки в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от международни организации на които страната е член или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от за 10 години и конфискация на имуществото.

Престъпления по транспорта и съобщенията

Чл. 292. (1) Който умишлено повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, транспортно средство или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода за 8 години. Ако деянието е извършено по непредпазливост наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

(2) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода за 12 години. Ако деянието е извършено по непредпазливост наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(3) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:

а) тежка или средна телесна повреда, допълнителна отговорност се носи по чл. 79 и чл. 80;

б) смърт допълнителна отговорност се търси по чл. 76.

Чл. 293. (1) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода за 8 години.

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като:

а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването;

б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението, се наказва с лишаване от свобода за 12 години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

Чл. 294. (1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода за 12 години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

Чл. 295. (1) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с предвидените наказания по чл. 76, чл. 79 и чл. 80.

(2) Ако причинената смърт по ал. 1 е умишлена, отговорност се търси по чл. 74.

(3) Същото наказание по предходните алинеи се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(4) В случаите по този член, деецът се лишава от права по чл. 18, т. 4 и 5 за 100 години.

Чл. 296. (1) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е:

а) лишаване от свобода за 6 години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода за 3 години при средна телесна повреда;

б) когато е настъпила смърт – лишаване от свобода за 8 години.

(2) За престъпление по ал. 1, буква „а“ наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.

Чл. 297. (1) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(2) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

(3) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 298. Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на транспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 299. Който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи, се наказва с пробация за 1 година и глоба 1 средна работна заплата за страната.

Чл. 300. (1) Който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(3) Наказанието е лишаване от свобода за 3 години, ако са заличени или подправени номера на части на моторно превозно средство.

Чл. 301. Който противозаконно проникне в чуждо превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 302. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба, електрификационна уредба или линия, устройство или средство за пренос на информация в интернет мрежа и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация за 1 година.

Чл. 303. Който:

а) построи, държи или ползва радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това;

б) използва радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използва за цели, непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода за 5 години, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 304. (1) Който чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;

2. чрез използване на нерегистрирано далекосъобщително средство;

3. повторно,

наказанието е лишаване от свобода за осем години.

(3) Ако нанесената щета е до размера на 10 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 1 година.

Престъпления против здравето на хората и против околната среда

Чл. 305. (1) Който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода за 6 години, ако деянието е извършено с користна цел.

Чл. 306 (1) Който наруши правила, уреждащи добива, производството, преработката, съхранението или търговията с животни, суровини, храни или питиета, предназначени за общо ползване, и с това изложи на опасност здравето или живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода за 3 години, а ако е по непредпазливост с пробация за 1 година.

(2) Който в нарушение на закон произвежда или предлага на пазара храни, храни за животни или ветеринарномедицински продукти, или питиета, и с това изложи на опасност живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода за 3 години, а ако деянието е извършено по непредпазливост, с пробация за 1 година.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 е последвала средна или тежка телесна повреда, или смърт, допълнителна отговорност се търси за съответното престъпление по чл. 76, чл. 79 или чл. 80.

Чл. 307. (1) Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подземни води или териториалните и вътрешните морски води, почвата и въздуха и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народностопански цели, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачването нивото на подземните води в населените и курортните места.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация за 1 година.

(4) В случай, че нанесената щета по предходните алинеи е на стойност по-малка от 1 средна работна заплата в страната, наказанието е глоба в размер на 1 средна работна заплата в страната.

Чл. 308. (1) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, се наказва с лишаване от свобода за 5 години

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода за 3 години.

(3) В случай, че нанесената щета по предходните алинеи е на стойност по-малка от 1 средна работна заплата в страната, наказанието е глоба в размер на 1 средна работна заплата в страната.

(4) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

(5) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба равна на 1 средна работна заплата в страната.

Чл. 309. (1) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода за 3 години. Ако деянието е извършено с користни цели, наказанието е лишаване от свобода за 6 години.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация за 1 година.

Чл. 310. Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти – въздух, вода, почва, морски пространства – и от това последват вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 311. Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, токсични химически вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

Чл. 312. Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задълженията си по събирането, съхраняването, транспортирането и обезвреждането на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 313. Който в нарушение на закон изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води, се наказва с лишаване от свобода за 2 години.

Чл. 314. Който в нарушение на закон използва минерална вода за стопанска дейност, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 315. Който без надлежно разрешение произведе, придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действащо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако престъплението по ал. 1 се извършва системно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 316. (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода за 8 години, а за рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода за 6 години. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода за 9 години.

(2) Когато наркотичните вещества или техните аналози са на стойност равна или по-голяма от 100 средни работни заплати в страната, наказанието е лишаване от свобода за 10 години. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато деянието е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. от лекар или фармацевт;

3. от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му;

4. при условията на опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода за 15 години.

(3) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва:

1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода за 5 години;

2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода за 3 години.

(4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода за 5 години и лишаване от правата по чл. 18, т. 4 и 5.

(5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба равна на 1 минимална работна заплата в страната.

(6) В случаите по ал. 1 – 5 предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата.

Чл. 317. (1) Който склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода за 8 години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

2. по отношение на повече от две лица;

3. от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода при или по повод изпълнение на службата му;

4. на публично място;

5. чрез средствата за масово осведомяване;

6. при условията на опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

(3) Който даде другиму наркотично вещество или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, се наказва по условията на чл. 76.

(4) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода за 8 години.

(5) Лекар, който в нарушение на установения ред съзнателно предписва другиму наркотични вещества или техни аналози или лекарства, които съдържат такива вещества, се наказва с лишаване от свобода за 5 години и лишаване от права по чл. 18, т. 4 и 5 за 10 години.

Чл. 318. (1) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в българското законодателство правила, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Който организира, ръководи или финансира организирана престъпна група за отглеждане на растения по ал. 1 или за добиване, производство или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода за 20 години и с конфискация на имуществото.

(3) Който участва в организирана престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

(4) Не се наказва участник в организирана престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 319. Който наруши българското законодателство насочено против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с пробация за 3 месеца.

(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода за 1 година.

(3) Който наруши българското законодателство насочено към предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с пробация за 1 година.

(4) Ако нарушението по предходните алинеи представлява и друг вид престъпление, търси се съответната отговорност и за него.

Чл. 320. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода за 1 година.

(3) Във всички случай, ако в следствие от деянието по предходните алинеи бъде нанесена средна или тежка телесна повреда или смърт, отговорност се за съответното престъпление по чл. 76, чл. 79 или чл. 80.

Престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели

Чл. 321. (1) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвиденото в закона разрешение за използване на атомната енергия за мирни цели или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 322. Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 323. (1) Който повреди ядрен материал, ядрено съоръжение или друг източник на йонизиращи лъчения и с това причини имуществена вреда по-голяма или равна на 10 средни работни заплати в страната или вреда на природната среда или създаде опасност за живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

(2) Ако от деянието по ал. 1 и 2 е последвала средна или тежка телесна повреда, или смърт, допълнителна отговорност се търси за съответното престъпление по чл. 76, чл. 79 или чл. 80.

Чл. 324. (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност и причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл. 74, чл. 76, чл. 79, чл. 80 или чл.81.

Чл. 325. (1) Който без надлежно разрешение придобие, държи, превозва или пренася ядрен материал, източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях, се наказва с лишаване от свобода за 3 години.

(2) Ако в случаите по ал. 1 е последвала:

1. опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода за 5 години;

2. средна или тежка телесна повреда или смърт, с предвиденото наказание.

Глава тринадесета – престъпления против отбранителната способност на републиката, против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация

Престъпления против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация

Чл. 326. (1) Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода за 5 години. Ако деянието е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода за 15 години, а когато деецът е действал с користна цел, наказанието е лишаване от свобода за 20 години.

(3) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 327. (1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, се наказва с пробация за 1 година, а ако деянието е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода за 5 години.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода за пет години, а ако е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода за 10 години.

Чл. 328. (1) Който стане причина да бъде разкрита информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна по непредпазливост, се наказва с пробация за 1 година.

(2) Ако това е станало поради неспазване на нормативно установените изисквания за защита на класифицирана информация, наказанието е лишаване от свобода за 1 година.

Чл. 329. Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода за 1 година.

Глава четиринадесета – престъпления против мира и човечеството

Престъпления против мира

Чл. 330. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода за 6 години.

Чл. 331. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода за 8 години.

Чл. 332. Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода за 25 години и конфискация на имуществото

Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд

Чл. 333. (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятстване раждаемостта сред такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга,

отделно от другите предвидени в закона наказания, се наказва за геноцид с лишаване от свобода за 10 години.

(2) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

(3) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода за 5 години.

Чл. 334. Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:

а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или

б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора,

отделно от другите предвидени в закона наказания се наказва за апартейд с лишаване от свобода за 10 години.

Глава петнадесета – престъпления свързани с животни

Престъпления свързани с домашни любимци

Чл. 335. (1) Ако домашен любимец убие физическо лице, стопанина на животното носи отговорност по чл. 76, а животното се умъртвява съгласно закона.

(2) Ако домашен любимец убие друг домашен любимец, собственика на провинилото се животно дължи обезщетение на увредения собственик равно на 10 средни работни заплати в страната.

(3) Ако домашен любимец нанесе тежка или средна телесна повреда на физическо лице, животното се умъртвява, а собственика му носи отговорност по чл. 79 или чл. 80 за съответното престъпление.

Чл. 336. (1) Който убие умишлено домашен любимец, се наказва с лишаване от свобода за 2 години и дължи обезщетение на собственика на домашния любимец от 10 средни работни заплати в страната, а когато животното е безстопанствено вместо обезщетение се налага глоба от 10 средни работни заплати в страната. Ако е проявена особена жестокост към животното, лишаването от свобода е за 3 години.

(2) Ако физическо лице нанесе умишлено тежка или средна телесна повреда върху домашен любимец, се наказва с 1 година затвор и трябва да обезщети собственика на животното с 10 средни работни заплати в страната, а когато животното е безстопанствено вместо обезщетение се налага глоба от 10 средни работни заплати в страната.

(3) В случаите по предходните алинеи, когато деянието е станало по непредпазливост, извършителят дължи обезщетение от 1 средна работна заплата за страната на собственика на животното, а когато то няма собственик, на извършителя се налага глоба в същия размер.

(4) Когато деянието е станало при неизбежна самоотбрана извършителя не носи отговорност.

Хулигански прояви и нехуманно отношение към животни

Чл. 337. (1) Който умишлено убие в нарушение на българското законодателство и по нехуманен начин животно, което не отговаря на условието за домашен любимец, се наказва с глоба от 5 средни работни заплати за страната и пробация за 1 година.

(2) Когато по хулигански подбуди е нанесена средна или тежка телесна повреда на животно по предходната алинея, се налага глоба от 2 средни работни заплати в страната и пробация за 6 месеца. Ако в следствие от престъплението е настъпила смърт за животното в рамките на 3 месеца, се налага допълнително и глобата по ал. 1.

Глава шестнадесета – други престъпления

Чл. 338. Наказанията за военни престъпления се уреждат със закон.

Чл. 339. (1) Който умишлено наруши българското законодателство и с това нанесе незаконно финансово измерими щети на физическо лице, юридическо лице, държавата или органите на местно самоуправление в страната, в размер равен или по-голям от 10 средни работни заплати за страната, се наказва по условията на чл. 10, ако не подлежи на по-голямо наказание по настоящия кодекс.

(2) В случаите, когато в следствие на умишленото нарушение на българското законодателство е настъпила смърт на физическо лице, отговорност се носи по чл. 76, ако е нанесена лека или тежка телесна повреда на физическо лице, отговорност се търси за съответното нарушение по чл. 79 или чл. 80.

Преходни и допълнителни разпоредби

§ 1. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс или в други закони в следния смисъл:

1. „Длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. „Орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. „Представител на обществеността“ е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. „Обществени имущества“ са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участват.

5. „Официален документ“ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. „Неистински документ“ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено или в електронен вид изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. „Тежко престъпление“ е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години.

8. „Особено тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление е нанесъл щети по-малки от една средна работна заплата за страната.

10. „Ближни“ са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. „Военно време“ е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. Престъплението е извършено „от две или повече лица“, когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица.

13. С международна защита се ползват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. „Данъци в големи размери“ са тези, които са на стойност 10 или повече средни работни заплати в страната, а „данъци в особено големи размери“ са тези, които са на стойност 100 или повече средни работни заплати в страната.

15. „Чуждо длъжностно лице“ е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд.

16. „Организирана престъпна група“ е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

17. „Компютърна система“ е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни.

18. „Компютърни данни“ е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на автоматична обработка, включително компютърни програми.

19. „Доставчик на компютърно-информационни услуги“ е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез компютърна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

20. „Компютърна мрежа“ е съвкупност от свързани помежду си компютърни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

21. „Компютърна програма“ е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат компютърна система да осъществява определени функции.

22. „Компютърен вирус“ е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите компютърните системи лица и е предназначена за привеждане на компютърни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

23. „Платежен инструмент“ е средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

24. „Порнографски материал“ е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

25. „Българското законодателство“ включва всички действащи закони, прилежащите им поднормативни актове, укази на президента и актовете на местните органи за местно самоуправление.

26. „Домашни любимци“ са кучета, котки, папагали и други животни регистрирани като такива съгласно закона.

27. „Ресурс“ е всеки природен или друг източник на енергия под каквато и да е форма.

28. „Националната банка“ в Република България е Българска народна банка.

§ 2. Този кодекс отменя Наказателния кодекс Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., и всички негови изменения и допълнения.

§ 3. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

§ 4. Наказанието на лицата осъдени за престъпления с доживотно лишаване от свобода и доживотно лишаване от свобода без право на замяна, се заменят с лишаване от свобода за 300 години. Тази разпоредба влиза в сила от деня на обнародването на този кодекс. Излежаната до момента част от присъдата се приспада.

§ 5. За неприключили производства за извършени престъпления, от влизането на настоящия кодекс в сила се прилагат неговите разпоредбите.

––––––––-

Изпълнението на настоящия кодекс се възлага на министъра на правосъдието.