Когато се прави здравна реформа, трябва на първо място да се определят функциите, които един лекар или болница трябва да изпълняват. Къде са местата им в системата? Има ли въобще нужда от тях?
На последния въпрос отговора в момента е определено да. Хората все още не са достатъчно развити технологично, могат да се разболяват, значи има нужда от лекари.
Какъв трябва да бъде статута на лекаря?
Определено е ценен човек, на който е поверен живота на хората. А живота на хората е въпрос свързан с националната сигурност.
Може ли националната сигурност да бъде поверена в частни ръце? Или по друг начин казано въпроса е така – Може ли лекаря да е търговец? Да си търгува със здравето на хората? Да предлага „по-качествено“ здраве? Да е печалбар? Да печата касови бележки?
Това е толкова голям абсурд, колкото полицията да стане частна, за да предлага „по-добри услуги“ и да има конкуренция.
Друго нещо важно е, че никой не мечтае особено да ползва услугите на лекари или на болници. Както всяко нещо от националната сигурност(полиция, военни, пожарна), тази професия я има да решава възникнали проблеми, не я има, за да „продава услуги“. Никой не иска да ходи на лекар, както и никой не би искал да ползва защитата на държавата срещу военни нападения примерно или други бедствия.
Здравната реформа трябва да се състои в следното:
– всички лекари стават държавни служители – със заплата = коефициент обвързан със средната работна заплата в страната.
Личните лекари ще обслужват всички, като могат да получават някаква надбавка за броя на пациентите, за които ще отговарят денонощно(нали са и лични лекари на пациенти).
Личните лекари повече няма да бъдат търговци, защото със здравето не може да се търгува, а професията лекар е призвание – тези хора трябва да живеят достойно и да не се тревожат за бъдещето си, но в никакъв случай не могат да стават милионери.
– премахване на клиничните пътеки и всички останали регламенти, които да стимулират болниците да лекуват ненужно повече(да източват бюджета), или да пестят от упойка.
Лекарите трябва да лекуват, когато има защо, да използват оптимално количество ресурс за това. Болниците не могат да бъдат търговски дружества и не могат да се конкурират за качество на услугата. То трябва да бъде стандартизирано. Български държавен стандарт за здравеопазването.
Ако ръководител на болница управлява некадърно, да се уволнява незабавно и подвежда под наказателна отговорност.
Ако лекар не спази Българския държавния стандарт за здравеопазването – да се уволнява със забрана да упражнява повече професията. Има излекувани и неизлекувани пациенти. Няма как да има малко излекуван, а „лошо излекуван“ пациент да се разглежда като грубо нарушаване на лекарската професия, държавния стандарт и да се наказва с уволнение.
– здравеопазването да получава ресурсите за достойно съществуване(не в разкош, а да покрие държавния стандарт), а всеки, който си позволи да злоупотреби да бъде наказван най-строго
– решение на проблема с кадрите – лекари, медицински сестри.
Те трябва да получават достатъчно, за да могат да живеят спокойно и да се възпроизвеждат, по никакъв начин в лукс. Който иска повече, да отиде в частния сектор, след като се „откупи“ от системата.
Една реформа за висшето образование
Тя е свързана с така нареченото обучение „държавна поръчка“. От къде идва това понятие? Защо „държавна поръчка“?
Едно време държавата сигурно си е планирала, че след 3-4 години ще са нужни на държавата – 200 юриста, 2000 лекаря, 200 икономиста, 4000 педагога и т.н.
И държавата поръчвала: 200 юриста, 2000 лекаря, 200 икономиста, 4000 педагога и т.н.
Те трябвало да бъдат най-добрите, защото държавата ще плати за обучението им.
Държавата трябва да започне да планира. Колко икономиста ще трябват, колко юриста, колко лекаря, колко педагога, колко ИТ специалиста, колко полицаи. Това трябва да бъдат отпуснатите бройки държавната поръчка за висшето образование.
Обществото не работи, за да съществуват 51 висши учебни заведения. Висшите учебни заведения съществуват единствено, за да произвеждат кадри за развитието на обществото, не заради преподавателите, имуществото си, историята си или нещо друго. Ако 10 висши учебни заведения ще бъдат достатъчни, за да покриват нуждите на обществото, има ли причина да се пръскат държавните пари за нещо, за което после някой ще критикува, че не било достатъчно качествено? Че пазарът е наводнен с твърде много висшисти?
Всъщност на обществото не му трябват „висшисти“. Трябват педагози, лекари, икономисти, юристи, ИТ специалисти, хора на изкуството. И държавата трябва да плати за „доставката на необходимите кадри“, а всичко над това може да бъде ангажимент на частния сектор, който да конкурира държавните стандарти за висше образование.
След като държавата е планирала необходимите бройки за развитието на обществото и ги е „поръчала“, тя трябва да може и да ги задържи да се реализират в страната.
Някои специалности като медицината например струват много скъпо на държавата, затова хората, които ги завършват и още повече, когато става дума за националната сигурност, трябва да бъдат ангажирани за определен период 5-10 години, в който задължително трябва да работят в държавните здравни заведения(както се уточни при нормални условия за живот и възпроизводство, без лукс). След този период, в който младите хора реално откупуват почти безплатното си образование, ще могат да изберат дали да продължат с нормалните условия за живот и възпроизводство, без лукс и спазване на държавните стандарти за здравеопазване примерно, или искат да си търсят голямото щастие с много лукс някъде извън държавната система.
Разбира се всеки трябва да има възможност да се откупи веднага – само трябва да плати цената, която страната е платила за образованието му и да може да прави каквото иска след това. В този случай човекът реално е частник и е получил частно образование от държавната система.
(текста е напълно в духа на конституцията и защитава интересите както на отделния гражданин, така и интересите на обществото като цяло)
Къде е мястото на частното висше образование?
Там, където ще се предлага разнообразие и които специалности не са от фундаментално значение за държавата(което не ги прави в никакъв случай по-малко привлекателни или зле платени, дори напротив), или могат да бъдат допълнителна конкуренция за държавния сектор.
Но в образователната система – педагогиката, здравеопазването, и останалите дейности свързани с държавната сигурност трябва да бъдат приоритетни за държавата, да отговарят на държавните стандарти за висше образование, а частното висше образование може да произвежда само допълнителна конкуренция за тях, като не броим основната му функция(да конкурира държавното образование в областите) – иновации, откриване на нови фундаментални знания и т.н.
Alexander Todorov Network 