Учителите по счетоводство винаги обясняват на децата колко хубаво нещо е амортизацията.
„Тя дава възможност на фирмите да си връщат част от направените разходи предварително“
„Има възможност дори амортизацията да се начислява ускорено, което още по-бързо връща инвестициите на фирмите“
Ужас, на това ги учат децата, че е добро. Амортизацията(умъртвяване – от латински) била добро.
Инвестираш печалбата си днес в дълготрайни активи с цел да имаш най-доброто оборудване, да предлагаш най-добрата продукция на пазара, а за награда ти се признава част от направените инвестиции. Месец след месец, години наред. И някой ден може би цялата направена инвестиция ще се признае… Така е прието и така трябва да бъде.
Но добро ли е това? Е как да не е добро. Някой си е правил такива хубави раздели за амортизации в законодателството. Трябва такива хубави амортизационни планове да се правят, документация допълнителна, има ли по-добро от това? От къде на къде ще е по-лесно, ако може да е излишно затормозяващо? Дори и цял счетоводен стандарт има посветен на „умъртвяването“. Не може да не е добро.
Така няма да се допуска фирмите вместо да плащат данъци върху печалбата да харчат, да инвестират в края на годината. Нали е по-добре да им се изземат едни пари за данъци, вместо да ги инвестират в икономиката? Я да проверим най-добре.
Заложените в бюджет 2010 приходи от корпоративен данък са 1,6 милиарда лева.
Нека да пресметнем какво би станало ако всички фирми в България вместо да си платят данъка, решат да купуват дълготрайни материални активи, за да избегнат плоския данък.
Не плащаш корпоративен данък, но наливаш в дълготрайни активи, а не в „услуги“.
Приема се хипотезата, че никой не иска да плати 10% данък печалба и е готов да инвестира цялата си печалба в активи в края на годината.
1,6 милиарда ако бъдат похарчени в края на годината за ДА(вместо за някакви дреболии, защото инвестирането в машини ще генерира повече печалба в бъдеще), това ще означава автоматично, че към тези пари трябва да се начисли и 20% ДДС, което ще влезе в хазната(което преди това е било върнато на фирмата продавач).
1,6 милиарда * 20% = 320 милиона лева приток на ДДС(а е известно, че държавата по-лесно взима ДДС, отколкото връща надвнесено).
Само че щом някой е изхарчил печалбата си за 1,6 милиарда + 20% ДДС(което ще бъде връщано в последствие, в случай, че фирмата е регистрирана по ДДС), значи и, че някой е направил приходи за 1,6 милиарда и трябва отчаяно да търси да се отърве от нея, за да не плати корпоративен данък.
Значи да предположим, че тези 1,6 милиарда печалба още веднъж бъдат похарчени до края на годината. Върху тях трябва да се сложи и 20% ДДС.
1,6 милиарда * 20% = 320 милиона лева приходи от ДДС още веднъж(една част ще се приспадне, а друга ще се връща, но това връщане е по-късно).
Да предположим, че вече е края на годината. Направилите печалба за 1,6 милиарда няма да има за какво да я похарчат в последния момент, защото са заети да празнуват.
И така тези 1,6 милиарда в крайна сметка ще си бъдат платени от фирмите, които не могат да харчат или са продали последни, като корпоративен данък.
Държавата също ще има за какво да празнува, защото с улесняването на фирмите да похарчат печалбата си за дълготрайни активи, вместо за данъци в икономиката, ще се генерират повече обороти, повече печалба и ще се платят повече данъци.
Значи децата ги учат, че „умъртвяването“ е добро, плащането на корпоративен данък е по-добро, отколкото да реинвестират в икономиката. За да има повече заетост, трябва да има излишна бумащина, допълнително документация, защото е много еко да се изсичат дървета за излишно похабена хартия. Ето на това ги учат децата, но цифрите показват друго.
Амортизацията е излишна и само допълнително усложнява живота, като се търсят алтернативни начини да се правят „разходи“. Ако тази спънка отпадне, а разходите за Дълготрайни активи се признават веднага, ще се инвестира допълнително в икономиката, ще се увеличат приходите от ДДС, а и корпоративния данък така или иначе ще се събере в не много по-малки размери, защото все някой ще остане последен, който няма да успее да си похарчи печалбата или няма да има нужда да я харчи за дълготрайни активи.
Alexander Todorov Network 
януари 1, 2013 в 20:48
[…] и кога не Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация “Амортизация като пречка” или “Хайде разходите за Дъ… Слабите играчи и новите планове на отбора Ускоряване […]
април 7, 2011 в 08:04
Интересна идея, въпросът е, че в България всички са андрешковци и ако могат да спестят 1 лев сега, макар и след това да загубят 20.. те ще го направят.
Ако ДМА се признава веднага за разход, фирмите ще се пълнят всяка година с всякакви ДМА само и само да спестят някой и друг процент данък/щото за тях това са пари на вятъра/. Нищо, че да си купиш машина която не ползваш ефективно също са пари на вятъра – и то много повече от данъка който би се платил. Или пък да си купиш офис – затваряйки огромни пари.
Така, че амортизациите са хубаво нещо. Пречат на фирмите да преяждат с ДМА, които няма да използват.
Така, че тук не е важно колко пари ще вземе бюджета от данъци, а как и колко ефективно ще се използват ДМА и от тук каква ще е ефективността на икономиката на страната.
април 7, 2011 в 08:44
Не е много правилно да се обобщава по този начин. Освен това да разгледаме сегашното положение, където амортизируемите активи са тези със стойност над 700 лева. Това очевидно означава и, че по-голямата част от техниката може да се купува като текущи разходи, а на амортизация се подлагат наистина големи било то машини и оборудване.
Надали има някой да е толкова тъп, че вместо да плати 1000 лева данък, ще си купи машина за 10000, която изобщо няма да ползва. Но дори и да е така, прекрасно(той ще се прекара, държавата не). В тези 10000 дадени просто така напук за машина, която няма да се ползва достатъчно е вложена печалбата на продавача на машината, вложено е и ДДС-то. И отново държавата ще си вземе своето по един или друг начин.
От отпадането на понятието „амортизация“ и моменталното признаване на дълготрайните активи като разход ще спечели бизнеса, който мисли, ще спечели оборота, приходите в бюджета няма да намалеят. Освен това, никой не е казал, че търговеца може да си купи какъвто и да е дълготраен актив и да му се признае изобщо като разход, нали така? Все ще е нещо, което да му е от полза за бизнеса и ще му донесе по-голяма продуктивност. В противен случай както е и сега разхода няма да му се признае за разход въобще и освен, че е заровил капитал в нещо непотребно и данъка ще плати.
април 7, 2011 в 10:05
Просто исках да кажа, че държавата има задължение освен да пълни бюджета, да създава и ефективна икономика/няма да се учудя ако точно това е причината за съществуване на амортизациите/.
април 7, 2011 в 10:40
Много може да се спори по въпроса, но да разгледаме проблема така при положение, че „амортизацията“ изчезне от данъчния живот:
– печалбата в края на годината би могла да се инвестира от мислещия бизнес в машини и да се подобри производството и конкурентоспособността
– печалбата в края на годината би могла и просто да се похарчи за дълготрайни активи безсмислено, тогава вместо да се дадат 10% данък, се хвърля 100% от сумата на вятъра
Умния бизнес ще си повиши конкурентоспособността и ще дърпа икономиката напред. Безмозъчното управление ще фалира този, който вместо да даде 10%, хвърля 100%.
И така пазарът помага на тези, които мислят и наказва тези, които не мислят. Това е ефективна икономика.
А наличието на „амортизации“ в момента, чисто и просто спъва прогреса и оборота, от което и държавния бюджет вместо да си направи услуга, губи.
юни 27, 2010 в 21:16
Тя тази теза е хубава, но няма как да стане, защото противоречи на основни счетоводни принципи и най вече на принципа за съпоставимост на приходите и разходите.
И той този принцип не сме го измислили в България, а се прилага в цял свят – и в Европа, и в Америка, и в Русия.
Ако имаше логика в тази теория, смятате ли че американците нямаше да я внедрят първи.
юни 27, 2010 в 22:25
Много е относително това правило за съпоставимост между приходи и разходи.
И е много архаично да се смята, че една машина се изразходва бавно и по малко.
В момента, в който се купи даден актив, който ще се ползва за бизнеса, това си е
чист разход, защото парите вече ги няма и може и да не се възвърнат.
Ако ли пък се възвърнат, ще донесат повече приходи през следващи отчетни периоди.
Значи държавата пак ще си вземе своето след това.
Според ЗКПО закупените активи могат да се признават за разход веднага ако са до 700 лева.
Но ако са за 701 лева трябва да се амортизират. Значи е въпрос на законодателство и ако към
тези 700 лева се сложат примерно още 3 нули, реално амортизацията ще стане излишна,
пък и счетоводните принципи не са някаква свещена крава и също подлежат на промяна…
Понятието „Съпоставимост между приходи и разходи“ е достатъчно разтегливо, за да се тълкува
както би било най-полезно на обществото.
А държавата ще развърже ръцете на фирмите, като им даде възможност да си похарчат печалбата
за нови машини, технологии, вместо да плащат за „услуги“, за да постигнат намаляване на данъци.
Така ще вдигнат оборотите в икономиката и в края на годината винаги ще има много приходи от ДДС.
А ако американците видят, че в България са освободени ръцете на бизнеса и това работи,
защо не те да взаимстват идеята?
март 23, 2011 в 18:10
ХАХА
Ама ти май наистина се шегуваш или си голям демагог?
Чувал ли си за данъчен кредит, и че така няма да успее държавата да си вземе тези пари от ДДС.
Остава за печалбата-коклко машини от България се купуват-ще захрани икономиката на други държави.А ако реши да купува коли, които са също ДМА ми кажи къде ще отидат парите.Май останаха инвестициите в хотели и вили-там поне ще има заплати за строителните работници и ще види радост отрудения човек.
март 23, 2011 в 20:00
Какво общо има ДДС в случая? Когато компанията закупи машините, плаща ДДС-то веднага, после може да си го иска. Но фирмата продавач ще го внесе в бюджета и не се губи. Една нормална компания, едва ли ще тръгне да пести 10% корпоративен данък чрез купуване на нещо, от което няма нужда. Тогава вместо да даде 10% от печалбата си ще похарчи 100%. Няма логика, нали така? За храненето на икономиките на други държави това отново не е вярно. Да, ще се купи продукта им, но производителността на компанията би трябвало рязко да се повиши благодарение на новите технологии. Инвестира се нещо малко днес, от което приходите ще са много по-големи.
И все пак, основната идея е, че амортизацията просто пречи. С порочното тълкуване, че даден ДМА ще се ползва дълъг период и разхода трябва да се разсрочва, така се убива скоростта на оборота. Освен това никой не може да каже дали един ДМА ще се ползва 1 месец или 1 година или 10 години и никой не може да гарантира, че ще се възстановят някога тези пари. Фактически фирмата прави разход, който би трябвало да се признае веднага, защото парите ги няма и те са закопани в машината, която ще произвежда добавена стойност.
Когато в края на годината фирмата има печалба, тя може да си я вземе или да я реинвестира. И държавата вместо да се пречка в случая с излишна бюрокрация, трябва да поощри закупуването на нови машини и технологии(дори и да спаднат приходите от корпоративен данък, ще се повиши съвкупния оборот и приходите от ДДС ще нарастнат). Колкото до колите и злоупотребите с данъчното облагане, и сега си има разпоредби, които да възпират подобни намерения и това няма много общо с отпадането на термина „амортизация“, защото е ненужен.