„Амортизация като пречка“ или „Хайде разходите за Дълготрайни активи да се признават веднага“

Учителите по счетоводство винаги обясняват на децата колко хубаво нещо е амортизацията.

„Тя дава възможност на фирмите да си връщат част от направените разходи предварително“

„Има възможност дори амортизацията да се начислява ускорено, което още по-бързо връща инвестициите на фирмите“

Ужас, на това ги учат децата, че е добро. Амортизацията(умъртвяване – от латински) била добро.

Инвестираш печалбата си днес в дълготрайни активи с цел да имаш най-доброто оборудване, да предлагаш най-добрата продукция на пазара, а за награда ти се признава част от направените инвестиции. Месец след месец, години наред. И някой ден може би цялата направена инвестиция ще се признае… Така е прието и така трябва да бъде.

Но добро ли е това? Е как да не е добро. Някой си е правил такива хубави раздели за амортизации в законодателството. Трябва такива хубави амортизационни планове да се правят, документация допълнителна, има ли по-добро от това? От къде на къде ще е по-лесно, ако може да е излишно затормозяващо? Дори и цял счетоводен стандарт има посветен на „умъртвяването“. Не може да не е добро.

Така няма да се допуска фирмите вместо да плащат данъци върху печалбата да харчат, да инвестират в края на годината. Нали е по-добре да им се изземат едни пари за данъци, вместо да ги инвестират в икономиката? Я да проверим най-добре.

Заложените в бюджет 2010 приходи от корпоративен данък са 1,6 милиарда лева.

Нека да пресметнем какво би станало ако всички фирми в България вместо да си платят данъка, решат да купуват дълготрайни материални активи, за да избегнат плоския данък.

Не плащаш корпоративен данък, но наливаш в дълготрайни активи, а не в „услуги“.

Приема се хипотезата, че никой не иска да плати 10% данък печалба и е готов да инвестира цялата си печалба в активи в края на годината.

1,6 милиарда ако бъдат похарчени в края на годината за ДА(вместо за някакви дреболии, защото инвестирането в машини ще генерира повече печалба в бъдеще), това ще означава автоматично, че към тези пари трябва да се начисли и 20% ДДС, което ще влезе в хазната(което преди това е било върнато на фирмата продавач).

1,6 милиарда * 20% = 320 милиона лева приток на ДДС(а е известно, че държавата по-лесно взима ДДС, отколкото връща надвнесено).

Само че щом някой е изхарчил печалбата си за 1,6 милиарда + 20% ДДС(което ще бъде връщано в последствие, в случай, че фирмата е регистрирана по ДДС), значи и, че някой е направил приходи за 1,6 милиарда и трябва отчаяно да търси да се отърве от нея, за да не плати корпоративен данък.

Значи да предположим, че тези 1,6 милиарда печалба още веднъж бъдат похарчени до края на годината. Върху тях трябва да се сложи и 20% ДДС.

1,6 милиарда * 20% = 320 милиона лева приходи от ДДС още веднъж(една част ще се приспадне, а друга ще се връща, но това връщане е по-късно).

Да предположим, че вече е края на годината. Направилите печалба за 1,6 милиарда няма да има за какво да я похарчат в последния момент, защото са заети да празнуват.

И така тези 1,6 милиарда в крайна сметка ще си бъдат платени от фирмите, които не могат да харчат или са продали последни, като корпоративен данък.

Държавата също ще има за какво да празнува, защото с улесняването на фирмите да похарчат печалбата си за дълготрайни активи, вместо за данъци в икономиката, ще се генерират повече обороти, повече печалба и ще се платят повече данъци.

Значи децата ги учат, че „умъртвяването“ е добро, плащането на корпоративен данък е по-добро, отколкото да реинвестират в икономиката. За да има повече заетост, трябва да има излишна бумащина, допълнително документация, защото е много еко да се изсичат дървета за излишно похабена хартия. Ето на това ги учат децата, но цифрите показват друго.

Амортизацията е излишна и само допълнително усложнява живота, като се търсят алтернативни начини да се правят „разходи“. Ако тази спънка отпадне, а разходите за Дълготрайни активи се признават веднага, ще се инвестира допълнително в икономиката, ще се увеличат приходите от ДДС, а и корпоративния данък така или иначе ще се събере в не много по-малки размери, защото все някой ще остане последен, който няма да успее да си похарчи печалбата или няма да има нужда да я харчи за дълготрайни активи.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Реклами
Публикувано в Анализ. 9 коментара »

Решение на проблемите за местното самоуправление

Мама и дъщерите

В началото била държавата – млада майка с дъщерите си, които били още бебета. Мама трябвало да изгради дома от нищото, да го облагороди, да го обезопаси и да осигури храна за бебетата.

Мама трябвало постоянно да ходи след тях и да им оправя поразиите. Не било никак леко, но младата майка се справяла добре.

Бебетата започнали да порастват и Мама започнала да ги учи на каквото знае, за да им осигури един по-добър живот. Научавала ли нещо полезно от някъде, веднага се опитвала да го приложи върху своите дъщери, за да не остават по-назад от другите. Семейството било много сплотено. Мама била без конкуренция, само че трябвало да върши всичко сама.

–          Мога ли навсякъде да огрея? Мога, но не е никак лесно. – говорела си тя, обаче дъщерите били още много малки и нито я разбирали, нито биха могли да греят като нея. В очите им тя била Слънцето.

Минавали годините, майката не остарявала, а бебетата вече не били толкова малки. И Мама започнала да ги учи постепенно как да правят нещата сами, за да има време и себе си да развива. Всичко започнало с малки задачи и срещу малки възнаграждения:

–          Гледайте ме какво правя, и вие можете така – казала Мама

–          Добре Мама, и ние можем така – викнали с радост дъщерите, а за награда получавали възнаграждение. Така се и учили на труд от малки.

Семейството било много задружно, бебетата се развивали стабилно и били най-страхотните дъщери на света. Колкото повече пораствали, толкова по-големи задачи им давала Мама, а те с радост се справяли, помагали една на друга, за което получавали награда. Мама пък вече имала повече време да развива себе си и след това можела да ги научава на нови неща.

Дъщерите станали достатъчно големи, за да бъдат пускани сами да взимат решения, да пазаруват и да избират как да се трудят. Единственото, което Мама регулирала били основните насоки на развитие(храна, здраве и образование), защото много обичала дъщерите си, себе си също. А дъщерите можели да избират как да си разпределят самостоятелния бюджет, само трябвало да спазват основен принцип, че каквото и да правят, няма да застрашат нито живота си, нито този на сестрите си. Нито сега, нито никога. И със свободата да избират, насоките, които да осигуряват постоянното развитие, семейството ставало все по-стабилно и задружно.

Но един ужасен ден една от дъщерите поискала повече бюджет от нужния да се развива устойчиво и в правилната посока към свободата, защото някой й беше казал, че не изглежда достатъчно красиво. Трябвали й пари за пудра.

–          Мама, дай повече пари, иначе ще си намеря богат чичко

–          От къде си научила тези мръсни думи?

–          От най-добрата ти приятелка, не знаеш ли?

–          Защо си говорила с нея?

–          Тя каза, че не си хубава, задръстена си, а нейните дъщери са по-умни и красиви от нас

–          Ти защо я слушаш?! – ядосала се Мама

–          Не я слушам, но искам пудра – казала дъщерята

–          Това пък от къде го измисли?

–          Ами най-добрата ти приятелка ми показа, страхотно изглежда

–          Права си, само че знаеш ли защо си слага тя пудра?

–          Не, ще ми кажеш ли?

–          Не искам да учиш повече лоши думи, нито да се затормозяваш с лоши неща, затова ще си замълча, но да знаеш, че пудрата прикрива нещо, което има да се крие. Ти няма какво да криеш.

–          Искам пудрааа!

–          Добре, но тогава няма да има пари за храна, здраве и образование. Това ли искаш?

–          Ще прегладувам за пудрата, моля те Мама

–          В никакъв случай!

–          Тогава за малко ще си почина от ученето

–          Не!

–          Хубаво тогава, дръж ме грозна…

–          Само си въобразяваш, виж се в огледалото, случайно да приличаш на „най-добрата ми приятелка“?

–          За щастие не.

–          Тогава няма от какво да те е страх и повече не позволявай на никого да ти внушава подобни неща.

Мама била страшно ядосана, но не искала да разваля отношенията с приятелките официално, защото отърване от тях нямало, или в противен случай трябвало да си намери друга планета, а в момента нямала такава възможност.

–          Но един ден, и това ще стане

Държавата и общините

Каквото и да си говорим все става дума за пари или по-скоро за ресурсите, които стоят срещу всеобщия еквивалент на всичко – парите. Тъй като ресурсите не са неограничена величина или поне технологичното развитие не е достатъчно, за да бъдат неограничени, всеки харч, на всеки съществуващ ресурс би трябвало да се използва по най-добрия начин. Това не е въпрос на нищо по-малко от оцеляването.

Какво устройство трябва да има държавата(семейството) и как най-добре да управлява всеки ресурс, за да оцелява?

Колкото по-млада е държавата, толкова повече централизацията е единствения възможен вариант за оптимално управление. Колкото повече се разраства, толкова повече ще трябва да се децентрализират дейности и ресурси, защото в даден момент всички дъщери в семейството искат да има право да си кажат мнението, иначе ще стане скучно, а и държавата трябва да може да има време за себе си, да се развива, за да продължи да дава най-доброто и за дъщерите си. Това е полезно за държавата, стига обаче тя да не позволи някъде да се кривне от правия път. Кратките пътища няма как да стоят на стабилна почва и ако някоя от дъщерите се излъже, тогава може да повлече цялото семейство към дъното. Затова държавата, с риск да бъде обвинявана, не трябва да позволява на никой да върши глупости, под никакви предтекстове.

След като определи стратегия, която се базира на съществуването й утре, държавата може да приема идеи и предложения на дъщерите си(общините), когато те могат да подобрят собственото си положение(достатъчно храна и здраве, повече знание), и положението на всички в семейството, но без да нарушават стабилността и разрушават бъдещето.

Държавата не може да натоварва която и да е от общините си да се справя сама с проблеми, с които не може да се справи. Даде ли повече самостоятелност, трябва да осигури достатъчно първоначален ресурс, който задължително да се контролира как се управлява, за да могат общините да отидат на по-високо ниво на развитие и да дърпат всички напред.

Правото на собствено мнение на общините и възможността да се разпореждат сами с ресурси не може да бъде самоцел. Държавата може да дава отговорности само ако е сигурна, че общините могат да се справят. Другото би било самоубийство.

С правилното развитие на семейството, държавата може да даде възможност общините сами да си изградят системи за самоконтрол и самоуправление, в които да бъдат въплатени инстинкта за оцеляване и постоянно развитие. Така всяка община ще дръпне напред, ще дръпне и останалите и държавата със себе си. Но това може да става единствено ако цената на скока днес, не е да бъде застрашено бъдещето.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ, Казуси. 1 Comment »