Alexander Todorov Network

Силни страни – при равни други условия човешния потенциал не отстъпва по нищо на човешкия потенциал на останалите страни на планетата.

Слаби страни – тежка форма на неоснователни комплекси, загуба на самочувствие и в личен план за всеки персонално, както и на национално ниво.

Възможности – страната да престане да се самосъжалява, да започне целенасочено да усвоява опита на „развитите страни“, като вместо да го преживее, може да се ползва наготово от добрите страни на развитие на лидерите на планетата и да пропусне грешките които са допускали.

Заплахи – що се отнася до една високо развита цивилизация, не би трябвало да е възможно да се посочи човек, друга държава, континент или каквото и да било намиращо се на тази планета.

Как да почне да се възстановява държавата, защото сякаш всички смятат, че е в криза от десетилетия?

На първо време всичко е в главата на хората. Нужна е една обща цел, която твърде често се забравя, а не трябва – оцеляването.

Каквото и създание да вземем, когато вида е изложен на риск за оцеляването си, всичко останало отива на заден план и всички стават сплотени, защото ако не го направят, на следващия ден няма да съществуват, а тогава нищо друго не би имало значение.

След като тази така позабравяна цел се припомни, трябва да е ясно и, че едно време да оцеляваш е било нужно едно, а днес или утре ще бъдат нужни съвсем други неща.

Това, че човекът, както в България, така и навсякъде по планетата оцелява като доминиращ вид се дължи на постоянното увеличение на съвкупно знание, благодарение на което може да посреща непрекъснато появяващите се нови предизвикателства. Оцеляването върви ръка за ръка с образованието. Ако човек започне да се развива по-бавно от променящата се среда, само въпрос на време е да се превърне в изчезващ вид.

Има една много интересна теория на Алвин Тофлър, която може да се интерпретира така:

– първоначално, за да оцеляват, хората е трябвало да живеят в групи, за да ловят дивеч и да оцеляват по този начин. Днес в обществото на 21-ви век също има немалко от тези първични хора.

– след първата революция, човекът вече нямало нужда да живее на групи и да лови дивеч,

било достатъчно да се хване здраво за работа с най-добрата си приятелка – лопатата и оцеляването било налице. Немалко хора днес, под влияние на мегаманипулациите на глобално ниво смятат, че успехът(а това е нищо повече от оцеляване) се постига единствено с упорит труд цял живот. Човекът и лопатата – хубава двойка са били, но това е минало

– след втората революция, човекът се усетил, че с лопатата нещата не вървят на добре и може би трябва да има по-лесен начин да се осигури оцеляването. И най-добрата приятелка лопатата е зарязана и заменена от машината. Напълно естествено. Вместо човека да се труди, започва да експлоатира новата си най-добра приятелка и постига много по-добри резултати. Човекът и машината – каква прекрасна двойка, само че и това е минало

– човекът е самотен, машината често го докарва до депресия, а хората не могат да издържат дълго в това състояние.

Третата – технологична революция е тази, при която технология и човек стават едно цяло.

Тъй като въпросът с оцеляването е на живот и смърт, образователната система в България, а и навсякъде по света трябва да е водещ инициатор за постоянни реформи и да се реформира постоянно, за да отговарят на новите предизвикателства. Особено най-малките трябва да бъдат предпазени да не тръгнат по пътя на първичното, лопатата или машината. Всичко това е дълбоко грешно и разрушително за всяко едно общество.

Големият шанс на България е да влага в развитието на новия човек – този, който е надвил първичното, може да оцелява без труд с лопатата, без да експлоатира машината, а единствено благодарение на мисълта, защото който не може да мисли така или иначе изчезва.

На едно високоразвито общество не му трябват нито животни, нито селяните да копаят с лъжици по полето и да се трудят тежко и непродуктивно,  нито общи работници да вършат работа, която не е създадена за хора, а за машини.

Да, до някъде се губи романтиката, да се лови плячка, да се копае с ръце или да се местят тежки предмети лично, но технологията може да предложи много повече от това и единствените й ограничения са в зависимост от ограниченията на половинката й – човекът.

Предстоят реформи на всички нива. Разбира се към настоящия момент не изглежда да е възможно изведнъж добива на храна и други блага изцяло автоматично да се осъществяват без намесата на човека, а той да консумира наготово в неограничени количества, но от друга страна бъдещето на човека не може да бъде на консуматор. Защото консумацията на каквито и да е ресурси означава зависимост, а е неестествено хората да стоят под зависимост.

Това е бъдещето на България като една цивилизована страна, както и на планетата – високотехнологично бъдеще, което ще прави хората с всеки следващ момент по-малко зависими от заобикалящата ги среда.

Тъй като независимостта по пътя на науката и технологиите е въпрос на оцеляване, проблемите в образованието са едни от най-сериозните. Човекът е стигнал с развитието си до където го виждаме в момента единствено заради постоянното натрупване на знание, само че възможностите му за натрупване на знания в неограничено количество едва ли са неизчерпаеми, а знанието се увеличава постоянно.

Eдин глобален проблем, който предстои да бъде решен в образованието е, че всяко дете започва от нулата като знания в момента. Така дете родено през 1970-та е трябвало да усвои определен брой знания, за да бъде пълноценно за времето си, но това знание в никакъв случай не е достатъчно за потребностите на 21-ви век.

Дете родено през 1980-та е трябвало да усвои определен брой знания, повече от преди(защото за 10 години толкова много неща са се били променили), но все пак много по-малко от необходимото, за да бъде пълноценен човек на 21-ви век.

С всяко следващо поколение задачата става все по-трудна, защото за единица време трябва да се усвояват все повече и повече знание и информация необходими за оцеляването на вида.

Затова не са малко тези, които вървят напред, пропускайки като знания това онова по пътя си.

Само че ако се върви по краткия път, пропуска се материал на ниските нива и направо се взима наготово постигнатото от минали поколения, без да се разбира как е постигнато, как работи, как може да бъде постигнато отново ако се наложи… ето това би могло да доведе до колапс в обществото при определени обстоятелства и да застраши оцеляването на вида.

Затова една от новите концепции в образованието – децата не да се учат на знания, а „да се научат да търсят и да намират“ не може да се използва задълго, защото за да търсиш и намираш, някой трябва да е открил и предоставил да се намира. Зависимостта на децата, които са научени единствено да търсят и да намират, без да имат фундаментални знания(това е краткия път), е опасно, защото винаги в даден момент този, който има знание, може да откаже да го предостави или то да се изгуби безвъзвратно по някаква причина. Тогава новите поколения, обучавани по системата – „да търсят и да намират“ могат от свръхтехнологичното си развитие(погледнато от гледна точка сегашната развитост на вида) като просто съпътстващи технологията да се върнат на най-първично ниво. За да се предотврати тази опасност, човекът и технологията ще се превърнат в едно цяло. Само така е възможно всяко ново същество, да не започва от нулата, да няма пропуски в развитието си и да разполага с цялото съвкупно знание, генерирано от човека, като ще се превърне от обикновен консуматор, в генератор на знание.

За да бъде отново признато нещо толкова крехко като знанието, за най-висша ценност, трябва да бъде охранявано от злоупотреби.

В България, а и не само в България не е тайна, че постоянно има проблеми с вътрешната сигурност, правосъдието, справедливостта, икономиката, бедността и т.н.

Проблемите идват от незнанието. Проблемите идват от недоразвити индивиди, които искат да наложат своите свръхегоистични интереси(за тях това са нищо не струващи блага, които поради незнанието си оценяват високо) над тези на обществото, и със своята недоразвитост опитват да налагат егоистичните интереси за висша ценност. Правилата се пишат сложни, така че никой да не може да ги разбира, да може да се тълкуват и да се нарушават. Когато хората видят несправедливостта обаче, започват инстинктивно да приемат егоистичните интереси за своя висша ценност, а това означава всеки да има свои правила, които в много случаи да са срещу интересите на обществото. Тогава системата спира да работи, заради загуба на доверие. Настават кризите и обществото, дръзнало да приеме егоистичните си интереси за своя ценност(по подобие на недоразвитите индивиди), в крайна сметка плаща цената.

За да се спре с кризите в България и не само в България са нужни нови правила. Прости правила, които да се знаят от всеки и да няма никакво съмнение какво ще се случи ако някой тръгне да ги нарушава, защото сега могат да се нарушават правилата, но дали ще има санкция? Може би да, може би не, но по-скоро не. На такава система съвсем естествено няма кой да й има доверие.

Едно от нещата, заради които технологията е с неограничени възможности и се развива толкова бързо е, защото правилата се свеждат до два възможни отговора – да и не(1 или 0), а тъй като въпросите могат да бъдат безкрайно много във времето, справедливостта е налице. Доверието също.

Проблемите на България, а и не само на България, са изцяло психологически. Съвсем естествено е всеки да иска повече, без да изразходва нищо. Това е рационалното поведение, когато обаче е налице определено ниво на развитие. Едно от най-вредните неща е да искаш(в което само по себе си няма нищо лошо), но да се надяваш да падне от небето. Ако от небето не падне нищо… сигурно всеки е виждал и чувал съотвения надяващ се да махне с ръка и да каже: „ами то от България(САЩ, Германия, Япония или където и да е) какво друго да се очаква”. Липсата на всякаква самокритика при недоразвити индивиди е крайно вредна, но още по-вредно е прекомерна самокритика от хората, които се подценяват, смятайки, че не са достатъчно „по, по, най”, за да са като другите(при които всичко изглежда като мечтано състояние, защото е паницата на другите). Постоянните самообвинения докарват депресията, която пък лесно заразява околните. Насажда се негативизъм и се превръща в мода да се носят тъмни очила. А с тъмните очила и държавата изглежда тъмна. Вместо когато се появи даден проблем, той да бъде решен; или вместо когато някой наруши правилата да му се поиска да плати за стореното, тъмните очила карат недоразвитите достатъчно индивиди да си затварят очите и да игнорират, когато се руши системата пред тях, а след това да я обвиняват, че не е както трябва. Няма друг виновен в такъв случай от всеки по отделно, но дори и тогава, вместо да се изпитва вина, но без да се прави нищо, за да се оправи проблема, трябва да се направят необходимите постъпки, така че съответния проблем да се реши.

Да се престане със зомбирането по модните тенденции и да се свалят тъмните очила. След това да се погледне от няколко страни на нещата и да се тръгне в правилната посока, която ще гарантира оцеляването на вида, а това може да стане единствено при непрекъснатото поддържане на съвкупното знание над равнището на предизвикателствата, които се появяват пред човека.

Колкото до България, тази страна по нищо не отстъпва на останалите страни на планетата, даже проблемите й са много по-лесно разрешими, в сравнение със страните, където традициите спъват иновациите.

Нужен е ясен курс за осъзнаване на знанието като най-висша ценност, и приемане на технологията за най-добрата приятелка на човека, защото е въпрос на оцеляване. Тази посока на развитие да бъде охранявана от прости правила, които да се спазват, за да не може един ден отново да се стига до модата на тъмните очила и вечното мрънкане, вместо преследване на проблема докато се реши.

Практически насоки за някои от най-важните отрасли

Образование – ученето не е просто така за ученето или за престиж, или за хубава работа. Ученето е начинът вида да продължи да оцелява и да бъде защитен срещу новите заплахи, които го дебнат от всякъде. Глупавият човек е опасен и за себе си и за обществото. Човек може и добре да живее, но на първо място е нужно да бъде подсигурено оцеляването на вида в дългосрочен план. Това е било преди милион години, нищо не се е променило и днес. Отново на първо място трябва да се подсигури оцеляването. Разбира се никой не е казал, че човекът от 21-ви век трябва да оцелява по начина, по който са оцелявали хората през 10 век, или още 10 века по-рано. Само че съвременното общество е позабравило напоследък за оцеляването в дългосрочен план. Възприема го за даденост, а това е опасно.

Вътрешна сигурност – да се възстанови доверието в институциите и справедливостта в страната. Вътрешните служби да имат инструментите, за да си вършат работата и да пазят държавния мир и сигурност в страната, като ако някой въпреки това е достатъчно глупав, че да кривне от правия път и защити вместо обществените интереси, нечии други, да няма съмнение какво ще му се случи.

Раздаване на правосъдие – при необходимост ако правораздавателната система не работи в полза на обществото, да се разпусне незабавно и да се конструира наново така, че да е ясно какво ще се случи ако отново някой започне да работи против интересите на обществото. Хората трябва да знаят, че ако някой извърши злоупотреба, ще плати за стореното. Именно плащането ще действа превантивно да не се нарушават правилата, защото природата на човека е такава, че не обича да плаща.

Когато се спазват правилата, цялата система ще почне да работи. Духа на населението ще се върне. Човек ще отива на работа и ще знае какво се иска от него, в началото може да не е достатъчно добре заплатен, но много скоро една работеща система ще се отблагодари на всеки, който е част от нея, а всяко нарушаване на правилата ще струва достатъчно скъпо, така че на никой да не му минава мисълта, че правилата може да се нарушават.

Медиите – едва ли когато са били създадени основната цел е била да депресират обществото. Хората вместо да се развиват чрез полезни предавания по телевизията, основно гледат сериали, които ги подтискат. От друга страна новините също са постоянно депресиращи. Непрекъснато някакъв скандал, катастрофа, нещо неприятно, а когато се правят опити за позитивни предавания, те се опошляват и на човек му се прищява отново депресии и сълзливи сериали без никаква полза. Хората се превръщат в неудачниците от сериалите, в страдалците, в криминалните лица от игралните филми, или в неспасяеми романтици, които са в опасност от зверилника около тях. Медиите имат голямо влияние върху недостатъчно въоръжените със знание, така че да пресяват полезната информация и да игнорират всичко подтискащо или водещо до деградация. Точно по тази причина, не може по никакъв начин медиите да се оставят да работят срещу интересите на обществото, и в полза на някакви други интереси.

В чисто културен аспект, музиката има особено важно влияние върху хората и говори много за тях. Една нова България заслужава да има нов химн, който да отговаря на промените. Химн, който да вдига адреналина, да кара човека да мечтае и да се бори за бъдещето. Химна на една нова България е химн за победителите на утрешния ден – „Върви народе възродени“

http://www.youtube.com/watch?v=LirsWBkAz9Y