Силикон, ГМО, училище

Напоследък се появиха няколко предавания по телевизията,
откъдето става ясно, че на млади госпожици една от големите мечти е да получат силикон за подарък.
Това им е основен приоритет в живота вероятно? Или по-скоро някой ги кара да си мислят така.
Явлението всъщност е глобално. Ако някой види образа си някъде, може би трябва да си направи анализ
и преоценка на приоритетите, да анализира настоящето си и да направи промяна за по-доброто си бъдеще.

Какъв е профила на „новата мода“?
Занимания през свободното време: ходене по кръчми, заведения, дискотеки
Любима музика: чалга

Това са реплики от измислен образ на бизнесгърла(идва от английски, моля да не се правят асоциации с лапане),
която се носи по вълните на „успеха“ и на „щастието“

Защо?
„Заради себе си“
„За да имам повече самочувствие“
„Да се чувствам по-красива и желана“

Не си ли малка за това?
„Не, не мисля, красотата няма граници“

Събираш ли си пари или очакваш някой да ти го плати?
„Мисля, че ще има хора, които биха могли“

А родителите ти какво мислят по въпроса?
„Много нямат право на глас, но сигурно ще са съгласни“

Какво излиза от тези кратки реплики?
Момичето е готово да се обезобрази за цял живот, заради „себе си“…
Или поне така казва. Каква е по-скоро истината?
Няма начин човек да се обезобразява заради „себе си“.
Мотивите са външната среда, момичето е по-скоро жертва

Нека си припомним какво е на мода да се прави в свободното време: заведения, кръчми, дискотеки
А това какво е? Чалга културата.
Кое е издигнато в култ при чалга културата?
Простащината, първичното, каквото се вижда да е голямо

Явно поредното младо момиче става жертва на модата – да се пораства бързо.
Само че външно, за сметка на развитието си.
„За да имам повече самочувствие“
Разбира се, за къде е тръгнала една бизнесгърла ако не е с едни гърди напред?
„Да се чувствам по-красива и желана“
Разбира се, основната цел на бизнесгърлите е да се чувстват „по-красиви и желани“, а за да се чувстват
и открояващи се – да имат и висши дипломи, колкото повече, толкова по-добре. Няма значение от къде,
важното е да са висши. Става дума за престиж все пак.

По принцип сигурно е нормалното след като се иска подарък силикон, да се отиде, да се поработи малко
почтена работа и да се купи голямата мечта. Обаче работата съвсем естествено е нещо не съвсем
нормално за гърлите. А като има мечта, някой трябва да я сбъдне.
И тъй като родителите „много нямат право на глас“, става ясно и защо толкова се държи:
„Да се чувствам по-красива и желана“. „Не, не мисля, красотата няма граници“
Да е доволен спонсора за това, че сбъдва мечтите.
„Мисля, че ще има хора, които биха могли“ да сбъднат мечтите.
Това не са родителите, защото те няма как да се справят сами с бедствието чалга култура.

Интересно е какъв процент от младите попадат в капана – да растат бързо, само че само външно.
Едва ли ще е чудно ако мнозинство от тях са под някаква зависимост от модните тенденции.

Къде трябва да се търсят причините за проблема?
Образователната система винаги трябва да понесе отговорност когато има изкривяване на ценностната система,
когато се създават социални животни, които нямат собствено мнение, правят като „всички“ или им се внушава
да правят като „всички“, за да имат самочувствие.

Образователната система трябва да се реформира из основи, защото за 20 години са допуснати фундаментални грешки.
Изкривена е представата защо изобщо съществува образованието.
То не съществува просто така, за да го има, а защото е от жизнено важно значение за оцеляването на вида.
Само че в училищата образованието сe възприема като препятствие.
Учебниците са написани, не да се учи по тях, а да се реализира печалба.
Преподаватели, които не стават, заели съответните постове отблъскват учениците, рушат образователната система.
Преподавателите, които пък са качествени и са си на мястото, страдат от репутацията, която има масата техни колеги.
„Дайте пари“. Непрекъснато се иска повече и повече, а всъщност не са малко парите, които се наливат в системата,
само че като в бездънна яма потъват. Създава се илюзията, за мизерия в образователната система и да не се чака
нищо добро ако няма повече пари.
След като на училището се гледа като на враг, няма начин и най-качествените ученици да не попаднат в капана на „модерното“.
Да не са глупави? Когато „всички“ тръгнат по лекия живот на гърленето и бързото „порастване“ какво се получава?
Няма съмишленици. По-лесно е да се развали нещо, от колкото боклука да се рециклира в нещо качествено.

На изхода продуктът масово е жертва, все по-недоразвит, комплексиран, зависим, и издигащ в култ чалга културата.

Като става дума за чалга културата, чия е тази култура?
Не е ли на животни?
Не е ли на потенциалните затворници и на останалите затворници?
Всъщност даже и без клетка, все става дума за затворници.
А от къде на къде затворниците постоянно искат нещо?
По подразбиране е нормално всеки да иска повече, но на затворниците трябва ли да им се дава?
Трябва ли затворниците да налагат културата си, начина си на живот над обществото?

Много интересен е и въпроса защо досега не е имало някакви стачки, бунтове или нещо подобно срещу чалга културата, срещу силикона.
Наблюдава се следния феномен: Всички скачат срещу генно-модифицираните организми, дори без да знаят за какво става дума.
Раздават се листовки – „Не на ГМО“, много е модерно
Било изкуствено, било опасно и други пропаганди за извличане на политически дивиденти.

ГМО едва ли са измислени като някакво зло. Те са обективна необходимост на обществото да надхитри природата,
защото по природните закони всяко доминиращо същество би трябвало да има край на жизнения си цикъл.
Човекът се има за доминиращото същество и за да не стигне до край на жизнения си цикъл, технологичните разработки,
науката, трябва да се развиват. Човекът и технологията могат да победят природните закони, защото всеки закон
може да се променя, когато обществото има нужда от промяната и когато има знанието за тази промяна.

Защо никой не скача срещу силикона?
Или може би силикона е естествен?
Доколкото знам силикона много добре се ползва за аквариуми от стъкло.
Ако някой ми докаже, че на човекът му е отредена ролята да бъде от стъкло и лесно чуплив, значи силикона е най-естественото нещо на света…

Тъй като винаги трябва да се предлагат решения, когато има жертви и затворници, ето някои от тях:
– да се възстанови знанието като най-висша ценност
– да се разбие мита, че човекът е социално животно и трябва да бъде зависим
– да се спечели blitzkrieg войната с чалга културата, затворниците, на които принадлежи да бъдат в клетка
– да не се пречи на технологиите, а да се използват максимално за изграждането на ново общество

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 2 коментара »

Концептуална стратегия за развитие на България

Възможности:Развитието на останалите страни Заплахи:Извънпланетарни
Силни страни:Човешки потенциал СИВ СИЗ
Слаби страни:Психологически деформации СЛВ СЛЗ

Силни страни – при равни други условия човешния потенциал не отстъпва по нищо на човешкия потенциал на останалите страни на планетата.

Слаби страни – тежка форма на неоснователни комплекси, загуба на самочувствие и в личен план за всеки персонално, както и на национално ниво.

Възможности – страната да престане да се самосъжалява, да започне целенасочено да усвоява опита на „развитите страни“, като вместо да го преживее, може да се ползва наготово от добрите страни на развитие на лидерите на планетата и да пропусне грешките които са допускали.

Заплахи – що се отнася до една високо развита цивилизация, не би трябвало да е възможно да се посочи човек, друга държава, континент или каквото и да било намиращо се на тази планета.

Как да почне да се възстановява държавата, защото сякаш всички смятат, че е в криза от десетилетия?

На първо време всичко е в главата на хората. Нужна е една обща цел, която твърде често се забравя, а не трябва – оцеляването.

Каквото и създание да вземем, когато вида е изложен на риск за оцеляването си, всичко останало отива на заден план и всички стават сплотени, защото ако не го направят, на следващия ден няма да съществуват, а тогава нищо друго не би имало значение.

След като тази така позабравяна цел се припомни, трябва да е ясно и, че едно време да оцеляваш е било нужно едно, а днес или утре ще бъдат нужни съвсем други неща.

Това, че човекът, както в България, така и навсякъде по планетата оцелява като доминиращ вид се дължи на постоянното увеличение на съвкупно знание, благодарение на което може да посреща непрекъснато появяващите се нови предизвикателства. Оцеляването върви ръка за ръка с образованието. Ако човек започне да се развива по-бавно от променящата се среда, само въпрос на време е да се превърне в изчезващ вид.

Има една много интересна теория на Алвин Тофлър, която може да се интерпретира така:

– първоначално, за да оцеляват, хората е трябвало да живеят в групи, за да ловят дивеч и да оцеляват по този начин. Днес в обществото на 21-ви век също има немалко от тези първични хора.

– след първата революция, човекът вече нямало нужда да живее на групи и да лови дивеч,

било достатъчно да се хване здраво за работа с най-добрата си приятелка – лопатата и оцеляването било налице. Немалко хора днес, под влияние на мегаманипулациите на глобално ниво смятат, че успехът(а това е нищо повече от оцеляване) се постига единствено с упорит труд цял живот. Човекът и лопатата – хубава двойка са били, но това е минало

– след втората революция, човекът се усетил, че с лопатата нещата не вървят на добре и може би трябва да има по-лесен начин да се осигури оцеляването. И най-добрата приятелка лопатата е зарязана и заменена от машината. Напълно естествено. Вместо човека да се труди, започва да експлоатира новата си най-добра приятелка и постига много по-добри резултати. Човекът и машината – каква прекрасна двойка, само че и това е минало

– човекът е самотен, машината често го докарва до депресия, а хората не могат да издържат дълго в това състояние.

Третата – технологична революция е тази, при която технология и човек стават едно цяло.

Тъй като въпросът с оцеляването е на живот и смърт, образователната система в България, а и навсякъде по света трябва да е водещ инициатор за постоянни реформи и да се реформира постоянно, за да отговарят на новите предизвикателства. Особено най-малките трябва да бъдат предпазени да не тръгнат по пътя на първичното, лопатата или машината. Всичко това е дълбоко грешно и разрушително за всяко едно общество.

Големият шанс на България е да влага в развитието на новия човек – този, който е надвил първичното, може да оцелява без труд с лопатата, без да експлоатира машината, а единствено благодарение на мисълта, защото който не може да мисли така или иначе изчезва.

На едно високоразвито общество не му трябват нито животни, нито селяните да копаят с лъжици по полето и да се трудят тежко и непродуктивно,  нито общи работници да вършат работа, която не е създадена за хора, а за машини.

Да, до някъде се губи романтиката, да се лови плячка, да се копае с ръце или да се местят тежки предмети лично, но технологията може да предложи много повече от това и единствените й ограничения са в зависимост от ограниченията на половинката й – човекът.

Предстоят реформи на всички нива. Разбира се към настоящия момент не изглежда да е възможно изведнъж добива на храна и други блага изцяло автоматично да се осъществяват без намесата на човека, а той да консумира наготово в неограничени количества, но от друга страна бъдещето на човека не може да бъде на консуматор. Защото консумацията на каквито и да е ресурси означава зависимост, а е неестествено хората да стоят под зависимост.

Това е бъдещето на България като една цивилизована страна, както и на планетата – високотехнологично бъдеще, което ще прави хората с всеки следващ момент по-малко зависими от заобикалящата ги среда.

Тъй като независимостта по пътя на науката и технологиите е въпрос на оцеляване, проблемите в образованието са едни от най-сериозните. Човекът е стигнал с развитието си до където го виждаме в момента единствено заради постоянното натрупване на знание, само че възможностите му за натрупване на знания в неограничено количество едва ли са неизчерпаеми, а знанието се увеличава постоянно.

Eдин глобален проблем, който предстои да бъде решен в образованието е, че всяко дете започва от нулата като знания в момента. Така дете родено през 1970-та е трябвало да усвои определен брой знания, за да бъде пълноценно за времето си, но това знание в никакъв случай не е достатъчно за потребностите на 21-ви век.

Дете родено през 1980-та е трябвало да усвои определен брой знания, повече от преди(защото за 10 години толкова много неща са се били променили), но все пак много по-малко от необходимото, за да бъде пълноценен човек на 21-ви век.

С всяко следващо поколение задачата става все по-трудна, защото за единица време трябва да се усвояват все повече и повече знание и информация необходими за оцеляването на вида.

Затова не са малко тези, които вървят напред, пропускайки като знания това онова по пътя си.

Само че ако се върви по краткия път, пропуска се материал на ниските нива и направо се взима наготово постигнатото от минали поколения, без да се разбира как е постигнато, как работи, как може да бъде постигнато отново ако се наложи… ето това би могло да доведе до колапс в обществото при определени обстоятелства и да застраши оцеляването на вида.

Затова една от новите концепции в образованието – децата не да се учат на знания, а „да се научат да търсят и да намират“ не може да се използва задълго, защото за да търсиш и намираш, някой трябва да е открил и предоставил да се намира. Зависимостта на децата, които са научени единствено да търсят и да намират, без да имат фундаментални знания(това е краткия път), е опасно, защото винаги в даден момент този, който има знание, може да откаже да го предостави или то да се изгуби безвъзвратно по някаква причина. Тогава новите поколения, обучавани по системата – „да търсят и да намират“ могат от свръхтехнологичното си развитие(погледнато от гледна точка сегашната развитост на вида) като просто съпътстващи технологията да се върнат на най-първично ниво. За да се предотврати тази опасност, човекът и технологията ще се превърнат в едно цяло. Само така е възможно всяко ново същество, да не започва от нулата, да няма пропуски в развитието си и да разполага с цялото съвкупно знание, генерирано от човека, като ще се превърне от обикновен консуматор, в генератор на знание.

За да бъде отново признато нещо толкова крехко като знанието, за най-висша ценност, трябва да бъде охранявано от злоупотреби.

В България, а и не само в България не е тайна, че постоянно има проблеми с вътрешната сигурност, правосъдието, справедливостта, икономиката, бедността и т.н.

Проблемите идват от незнанието. Проблемите идват от недоразвити индивиди, които искат да наложат своите свръхегоистични интереси(за тях това са нищо не струващи блага, които поради незнанието си оценяват високо) над тези на обществото, и със своята недоразвитост опитват да налагат егоистичните интереси за висша ценност. Правилата се пишат сложни, така че никой да не може да ги разбира, да може да се тълкуват и да се нарушават. Когато хората видят несправедливостта обаче, започват инстинктивно да приемат егоистичните интереси за своя висша ценност, а това означава всеки да има свои правила, които в много случаи да са срещу интересите на обществото. Тогава системата спира да работи, заради загуба на доверие. Настават кризите и обществото, дръзнало да приеме егоистичните си интереси за своя ценност(по подобие на недоразвитите индивиди), в крайна сметка плаща цената.

За да се спре с кризите в България и не само в България са нужни нови правила. Прости правила, които да се знаят от всеки и да няма никакво съмнение какво ще се случи ако някой тръгне да ги нарушава, защото сега могат да се нарушават правилата, но дали ще има санкция? Може би да, може би не, но по-скоро не. На такава система съвсем естествено няма кой да й има доверие.

Едно от нещата, заради които технологията е с неограничени възможности и се развива толкова бързо е, защото правилата се свеждат до два възможни отговора – да и не(1 или 0), а тъй като въпросите могат да бъдат безкрайно много във времето, справедливостта е налице. Доверието също.

Проблемите на България, а и не само на България, са изцяло психологически. Съвсем естествено е всеки да иска повече, без да изразходва нищо. Това е рационалното поведение, когато обаче е налице определено ниво на развитие. Едно от най-вредните неща е да искаш(в което само по себе си няма нищо лошо), но да се надяваш да падне от небето. Ако от небето не падне нищо… сигурно всеки е виждал и чувал съотвения надяващ се да махне с ръка и да каже: „ами то от България(САЩ, Германия, Япония или където и да е) какво друго да се очаква”. Липсата на всякаква самокритика при недоразвити индивиди е крайно вредна, но още по-вредно е прекомерна самокритика от хората, които се подценяват, смятайки, че не са достатъчно „по, по, най”, за да са като другите(при които всичко изглежда като мечтано състояние, защото е паницата на другите). Постоянните самообвинения докарват депресията, която пък лесно заразява околните. Насажда се негативизъм и се превръща в мода да се носят тъмни очила. А с тъмните очила и държавата изглежда тъмна. Вместо когато се появи даден проблем, той да бъде решен; или вместо когато някой наруши правилата да му се поиска да плати за стореното, тъмните очила карат недоразвитите достатъчно индивиди да си затварят очите и да игнорират, когато се руши системата пред тях, а след това да я обвиняват, че не е както трябва. Няма друг виновен в такъв случай от всеки по отделно, но дори и тогава, вместо да се изпитва вина, но без да се прави нищо, за да се оправи проблема, трябва да се направят необходимите постъпки, така че съответния проблем да се реши.

Да се престане със зомбирането по модните тенденции и да се свалят тъмните очила. След това да се погледне от няколко страни на нещата и да се тръгне в правилната посока, която ще гарантира оцеляването на вида, а това може да стане единствено при непрекъснатото поддържане на съвкупното знание над равнището на предизвикателствата, които се появяват пред човека.

Колкото до България, тази страна по нищо не отстъпва на останалите страни на планетата, даже проблемите й са много по-лесно разрешими, в сравнение със страните, където традициите спъват иновациите.

Нужен е ясен курс за осъзнаване на знанието като най-висша ценност, и приемане на технологията за най-добрата приятелка на човека, защото е въпрос на оцеляване. Тази посока на развитие да бъде охранявана от прости правила, които да се спазват, за да не може един ден отново да се стига до модата на тъмните очила и вечното мрънкане, вместо преследване на проблема докато се реши.

Практически насоки за някои от най-важните отрасли

Образование – ученето не е просто така за ученето или за престиж, или за хубава работа. Ученето е начинът вида да продължи да оцелява и да бъде защитен срещу новите заплахи, които го дебнат от всякъде. Глупавият човек е опасен и за себе си и за обществото. Човек може и добре да живее, но на първо място е нужно да бъде подсигурено оцеляването на вида в дългосрочен план. Това е било преди милион години, нищо не се е променило и днес. Отново на първо място трябва да се подсигури оцеляването. Разбира се никой не е казал, че човекът от 21-ви век трябва да оцелява по начина, по който са оцелявали хората през 10 век, или още 10 века по-рано. Само че съвременното общество е позабравило напоследък за оцеляването в дългосрочен план. Възприема го за даденост, а това е опасно.

Вътрешна сигурност – да се възстанови доверието в институциите и справедливостта в страната. Вътрешните служби да имат инструментите, за да си вършат работата и да пазят държавния мир и сигурност в страната, като ако някой въпреки това е достатъчно глупав, че да кривне от правия път и защити вместо обществените интереси, нечии други, да няма съмнение какво ще му се случи.

Раздаване на правосъдие – при необходимост ако правораздавателната система не работи в полза на обществото, да се разпусне незабавно и да се конструира наново така, че да е ясно какво ще се случи ако отново някой започне да работи против интересите на обществото. Хората трябва да знаят, че ако някой извърши злоупотреба, ще плати за стореното. Именно плащането ще действа превантивно да не се нарушават правилата, защото природата на човека е такава, че не обича да плаща.

Когато се спазват правилата, цялата система ще почне да работи. Духа на населението ще се върне. Човек ще отива на работа и ще знае какво се иска от него, в началото може да не е достатъчно добре заплатен, но много скоро една работеща система ще се отблагодари на всеки, който е част от нея, а всяко нарушаване на правилата ще струва достатъчно скъпо, така че на никой да не му минава мисълта, че правилата може да се нарушават.

Медиите – едва ли когато са били създадени основната цел е била да депресират обществото. Хората вместо да се развиват чрез полезни предавания по телевизията, основно гледат сериали, които ги подтискат. От друга страна новините също са постоянно депресиращи. Непрекъснато някакъв скандал, катастрофа, нещо неприятно, а когато се правят опити за позитивни предавания, те се опошляват и на човек му се прищява отново депресии и сълзливи сериали без никаква полза. Хората се превръщат в неудачниците от сериалите, в страдалците, в криминалните лица от игралните филми, или в неспасяеми романтици, които са в опасност от зверилника около тях. Медиите имат голямо влияние върху недостатъчно въоръжените със знание, така че да пресяват полезната информация и да игнорират всичко подтискащо или водещо до деградация. Точно по тази причина, не може по никакъв начин медиите да се оставят да работят срещу интересите на обществото, и в полза на някакви други интереси.

В чисто културен аспект, музиката има особено важно влияние върху хората и говори много за тях. Една нова България заслужава да има нов химн, който да отговаря на промените. Химн, който да вдига адреналина, да кара човека да мечтае и да се бори за бъдещето. Химна на една нова България е химн за победителите на утрешния ден – „Върви народе възродени“

http://www.youtube.com/watch?v=LirsWBkAz9Y

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 1 Comment »

Съдебната система не работи!

Колеги, това е една истинска история.
Преди 3 години някъде както се разхождах покрай външно министерство,
2-ма полицаи ме спряха, помолиха ме да им помогна и да свидетелствам за това,
което виждам. През нощта някакви срязали големи парчета с кабели за телефон на БТК,
да ги продават за мед…
И аз констатирах какво съм видял. Подробно описано и с подпис.
3 години по-късно получавам призовка да се явя в съда за свидетел.
Но това не е толкова страшно, в името на закона човек всичко прави.

Днес отивам рано сутринта да свидетелствам. Гледах да съм 20 минути по-рано, защото
все пак това е Софийски Районен Съд – точни хора, не може да се закъснява.
Делото беше насрочено за 9 часа. Съдията нали е точен човек и пристигна в 9.30.
В университета академично закъснение е 15 минути, но явно правосъдното закъснение е 30 минути.
Няма какво да го правим на въпрос това. Почакахме още няколко минути, че единия адвокат бил в задръстване.
Делото почна. Двамата мастити адвокати(да се разбира със свръх тегло) дадоха разрешение да се даде ход
на делото. Първо 20-30 минутна проверка дали всички поканени свидетели са в залата.

Много лош късмет, че един от свидетелите не бил на домашния си адрес и бил дал инструкции на наемателите
да не приемат никакви призовки…
Но съдебната система нали е супер и наредила проверка на МВР кога е напускал страната и дали е в момента
в страната. Проверката показва, че свидетелят е в страната.
Но тъй като това не значи нищо, била назначена проверка на МВР дали лицето е в затвор, да не би да е в болница,
лудница и т.н.
Но тъй като и това не е достанъчни – била наредена проверка на НАП дали свидетелят плаща данъци.
Отрицателен отговор. Проверка в НОИ дали лицето се осигурява – отново отрицателно.
Явно може да дава инструкции по телефона да не се приемат никакви призовки, но все едно не съществува.
Това сега не е толкова важно, един свидетел по-малко.
Останалите свидетели ни попитаха дали се заклеваме и ни се напомни, че ако лъжем наказанието е 5 години затвор
След това бяхме помолени да чакаме извън залата.

Чакаш, чакаш, колко да чакаш. Мина цял час. Един от свидетелите е от БТК и каза, че може да каже максимум
за 1 минута нещо. Освен това го чакат и за друго дело на горния етаж. Отново подобна група крадци на телефонни кабели.
Човека влезе да свидетелства и всички си мислим, че до 5 минути ще е вече излязъл, още повече че за деня са
предвидени 7 дела да се минат до 15 часа, а в момента беше 11.
Само че тези 5 минути се превърнаха в час и половина. Час и половина разпитват човек, който няма какво да каже!
А останалите свидетели чакаме. Но все пак – отваря се вратата, човека излиза, а заедно с него доволен и един
от замесените в случая. Аз не знаех това какво означава, но очаквах най-накрая да дойде и нашия ред да си
кажем всичко за 1 минута и да си ходим.
Само че познайте какво стана?
Делото е отложено за април месец. Поредно отлагане на толкова елементарно дело за рязане на медни телефонни кабели,
което се влачи от 3 години. Ето за това така доволно изглеждаше замесеното лице.
А свидетелите – ха познайте какво ще правим през април!
Отново ще трябва да висим, за да си кажем всичко за максимум 1 минута!

Тази правосъдна система не работи. По никакъв начин не може да респектира престъпниците, освен евентуално
с невероятната бюрокрация, от която на човек свят може да му се завие.

Кой има интерес от подобно протакане на делата?
Дали са огруханите адвокати, за които ще има постоянно кльопачка?
А дали са съдии и прокурори, за които ще има още работа за години напред и няма и дума да става за съкращения?
Какво да кажем за престъпниците, които вместо да излежават присъди стоят на свобода?

Трябва да се инициира реформа в съдебната власт. Делата да се водят много бързо и за всяко престъпление да има
присъда до 1 седмица. За особено тежки престъпления крайния срок за присъда да бъде до 1 месец.
Ако трябва съдиите да спят в съда, но присъди да има в рамките на крайния срок.
Говорих си с един от свидетелите. Каза, че при социализма тези кокошкари за 24 часа са щели да бъдат с присъда,
но това водело до нарушаване на човешките права…
Аз обаче питам, кои права са нарушени точно в момента?
Припомням, престъпниците 3 години отлагат присъдата. Свидетелите ги проверяват като престъпници, карат ги да си
губят времето да чакат, а после ги карат да се разкарват отново няколко месеца по-късно, защото не са дали свидетелските
си показания от една минута. А между другото ако свидетел не се яви в съда – глобата е 500 лева.

Питам и кои права са по-важни? Тези на престъпниците или тези на обикновените хора?
Защото в момента съдебната система работи за престъпниците. Абсолютен факт!

Здрава реформа е нужна. Делата да се приключват веднага. А магистратите да се подсетят, че си раздадоха по
5 хиляди лева бонуси, за добре вършената работа.
Тъй като се вижда как си вършат работата, за следващата година ще е справедливо бюджета на съдебната власт
да се намали 20-30% поне, така че господата да почнат да работят още по-добре, а не да се разхождат с големи папки
с куха статистика, и да респектират всички, но не и тези, които трябва.
Да се съкращава персонал в съдебната власт, да се намалят инстанциите, на които може да се обжалват дела.
Нужно е светкавично правосъдие, за да има правосъдие

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Публикувано в Анализ. 4 коментара »