Икономиката на САЩ през 30-те години на ХХ в. се отличава с дефлация и значително намаляване на равнището на производството и заетостта. Как можете да обясните тази ситуация от гл. т. на модела на макроикономическо равновесие “съвкупно търсене-съвкупно предлагане”. Илюстрирайте графично. Посочете кои фактори биха моги да доведат до нарастване на съвкупното производство в подобна ситуация. Коментирайте и представете графично тяхното влияние. Каква е икономическата цена, която трябва да се плати за стимулирането на производството и заетостта при действието на тези фактори?
Очакванията за намаляване на потреблението карат потребителите да се въздържат от покупки, от една страна, заради очакванията цените да спадат, а от друга страна, за да пестят в случай, че се стигне до загуба на работното място. Страха на потребителите и стадното им поведение води до това, че в действителност поради спада на съвкупното търсене, цените падат, печалбата за производителите намалява, налагат се оптимизации на разходите, което води до съкращаване на персонал, задържане или редуциране на работните заплати, от което пък потребителите могат да потребяват още по-малко продукция и лавинообразния процес продължава.
До нарастване на съвкупното производство би могло да се стигне посредством на първо място: политически гаранции и очаквания, че кризата е на път да се реши и връщане на доверието в системата. Да се правят инвестиции в производството, да се стимулира потреблението. Необходима е държавна намеса. Да се увеличат държавните разходи или да се намалят данъците, за да останат повече пари в населението за потребление. Да се инвестира в инфраструктура и строителство или в съвременните условия на 21-ви век в нови технологии. Ако е необходимо реформа на политическата и финансовата система.
Икономическата цена, която трябва да се плати е много трудно да се определи, но е факт, че след всяка криза следва възход по много причини. При сегашните условия и ако се инвестира в технологии цената, която ще се плати за реформите ще бъде многократно изплатена в бъдеще. Стандартът на живот ще се покачи неимоверно и разбира се това ще продължи лавинообразно до момента на следващата криза, когато технологиите са превзели още повече работни места или населението се е увеличило непропорционално на работните места към момента. Тогава цикъла отново ще се върне към състоянието на криза, загуба на доверие, увеличаване на безработицата, намаляване на потреблението, страх, до момента на пълното отчаяние, когато следва нов възход.
Хората не са създадени да работят, а да създават нови продукти, ново знание, което да им помага да си улесняват живота, но на първо място, което им създава предпоставки за съществуването на вида и в бъдещи периоди. Хората по природа са мързеливи. Това ги кара да оптимизират всяко свое действие(това е момента на възхода), но мързела е велика сила и въпреки оптимизациите популацията се е увеличила или мързела се е увеличил, което води до нова криза. Следват нови оптимизации и всичко се повтаря.
Alexander Todorov Network 