Казус по микроикономика за УНСС

Защитата на потребителя е една от основните задачи на държавните органи призвани да регулират пазарните отношения. Как се осъществява тя в нашата страна в качеството й на пълноправен член на ЕС. Развийте вашата теза в свободен вид като използвате намерени от вас нормативни и литературни източници, както и публикации в специализираната преса(в-к Капитал, Пари, Банкер и др.).
Основни понятия: потребителски избор, полезност на благата, максимизиране на полезния ефект за потребителя, потребителска рента(излишък), регулиране на конкуренцията, асиметрична информация.

За да бъде защитен потребителя, той трябва да бъде информиран за своите права. Само че в България(и не само) като че ли някои групи субекти имат интерес потребителят да е неинформиран за своите права, от което тези групи субекти да печелят. Като се започне с образователната система в България. Странно е защо в средното училище не се изучават фундаментални дисциплини като „Право” и „Икономика”. В учебните планове е пълно с материал, които е възможно да бъде полезен на учениците, но по-скоро няма да им трябват никога. Докато законодателството и законите на пазара трябва да бъдат ясни на всички, за да бъдат интересите им защитени. В момента потребителят в България е едно малко дете, което държи близалка, а търговеца иска да му я вземе. Детето не си знае правата, малко е и се страхува да се оплаче. Остава му само да си поплаче, но и това понякога не може да направи, за да не му кажат останалите деца: „Ревльо, какво си се разциврил, не виждаш ли, че цялата държава е такава?”.

В крактосрочен план група субекти печелят от тази подредба на нещата. Само че от това положение в крайна сметка губят всички. Една от основните причини за положението в страната е, че икономическите единици не си знаят правата. Образователната система трябва да бъде променена. Дисциплини като „Право” и „Икономика” трябва да изместят изцяло поне някои по-излишни предмети в горните класове. Сред излишните предмети със сигурност не спадат изкуствата или спортът. Като става дума за излишни предмети в горните класове става дума за… математика например. Защото на обикновения човек 12 години математика определено са му много. Достатъчно е, за да бъде пълноценна и полезна микроединица да се научи да смята и да мисли логично. На обикновения човек не му трябва да става медалист в олимпиади по математика или да учи висша математика. Това не е за всеки, съпротивата, която се оказва по всевъзможни начини, чрез непосещаване на училище, грубо отношение към учебния процес е съвсем явна. Точно в периода след 15 годишна възраст е подходящо в училищата да навлязат фундаментални предмети като икономика и право.

УНСС има достатъчно силно лоби и може да съдейства за една такава сериозна промяна, що се отнася до икономическите дисциплини, а Софийския университет що се отнася до правните дисциплини. Двата университета биха могли да участват в нововъведението. В крайна сметка няма от къде да дойде качествена промяна освен от интелигенцията, а тя е в университетите. В противен случай ситуацията ще си бъде все така същата: потребителят е неграмотен и прекаран, мрънка, не смее да мрънка, или не му се занимава да мрънка, че са го прекарали отново.

Потребителски избор – теоретично потребителят има много голям избор пред себе си. Множество марки, чиито продукти подозрително много си приличат, множество цени – за богати и бедни. Като се прибави към това, че магазините са пълни с всякакви стоки, които чакат да бъдат изкупени, безспорно потребителят има възможност да избира, измежду това, което му се предлага… Нали все пак ако няма възможност за избор самочувствието бива смачкано, а като се предлага в много случай едно и също, но в различна опаковка и цена потребителят е щастлив, че сам си е избрал каквото е избрал и си мисли, че е избирал. Голяма илюзия, но потребителят е щастлив, докато не се усети, че не е и пак са го преметнали. Държавата какво може да направи в случая, при положение, че иска? На практика и при най-добри намерения нищо, защото пазарите днес трудно биха могли дори да се регулират както трябва. Правната система е твърде консервативна и тромава, защото в нея участват хора, които преследват личните си интереси на първо място, а в съвременните пазари технологиите променят всичко много по-бързо, отколкото могат да реагират дори и хора, които са с най-добри намерения и водени единствено от интересите на обществото като цяло и на всяка отделна единица като личност.

Полезност на благата – полезността на благата е много относителна. За всеки потребител тя е различна, в зависимост от стойността, която й придава. Тази стойност в съвременните условия на практика винаги е манипулирана от някой, който има интерес от това. Много далеч са времената, когато за потребителя дадено благо е задоволявало някаква потребност от жизненоважно значение. В съвременните условия благата на пазара по-скоро задоволяват потребности на потребителите от по-висока степен(по „пирамидата на Маслоу”). Защото преди време е било явно, когато потребителя отива на пазара и си купува магаре, то е било, за да може да се придвижва от едно място на друго или да пренася товар от едно място на друго. А сега, когато потребителят отива да си купува някакво возило, то това возило едва ли изпълнява само функциите на превозно средство, което задоволява потребността от превоз. В повечето случаи поведението на потребителите е крайно нерационално(вина за което имат и те, но и онези, които имат интерес потребителите да не са добре осведомени защо купуват съответния продукт), и те се поддават на манипулациите на имащите интерес от наслагване на определено обществено мнение в обществото. Возилото си има цвят, дизайн, марка, цена. Возилото в съвременните условия трябва да задоволява по-скоро его-то на потребителите, отколкото потребността от превоз. Потребителите като че ли са се самозабравили. Надува се един балон, който рано или късно гръмва. Съвсем естествена е икономическата криза, която започна скоро и която няма да завърши скоро. Тя е резултат от от слепотата на потребителите да оценяват кое е ценното и кое е балон, а тази слепота е в резултат, на това, че потребителите нямат необходимите знания да преценяват кое е ценното и кое балон. А това пък е в резултат от една страна от егоистичния интерес на определени групи субекти, които в крактосрочен план имат лична изгода от глупостта на другите, само че единствено в краткосрочен, а от друга от икономическата неграмотност на потребителите. Те разбира се не са невинни. Незнанието не е оправдание.

Държавата би могла да се намеси като промени съзнанието на хората създавайки предпоставки за едно високоразвито общество, което да може реално и самостоятелно да преценява ползите от всеки продукт, което ще принуди производителите да произвеждат блага с все по-висока реална стойност, а не некачествени продукти, но в по-лъскави опаковки. Държавата би могла да направи това. Начинът е само един – чрез жизненонеобходимата реформа в образователната система, която ще даде своите плодове няколко десетилетия по-късно, но по-добре късно, отколкото да няма държава.

Максимизиране на полезния ефект за потребителя – разбира се защитата на потребители се осъществява и в България с цел да се максимизира полезността за потребителя. Нали държавата – това са нейните граждани, и чрез своите формални структури трябва да се грижи за своите граждани(за себе си). Максимизирането на полезния ефект е един непрестанен процес. Никога не може да се достигне максимално полезен ефект, защото технологиите и знанието непрекъснато пробиват горната граница, тавана. Дори се създава един вакуум, за който не е ясно дали хората под формата, в която съществуват в момента ще могат да усвоят. Технологиите като че ли вече започнаха да създават ползи не за хората, а за себе си. Едва ли е далеч времето, когато хората – това няма да са вече хора, а ще са технологии. Съпротива за този голям скок, който предстои разбира се има. Някои ще наричат бъдещите творения на човека изкуствено създадени. Но в името на максимизирането на полезния ефект за потребителя таваните ще бъдат пробивани непрекъснато, а на „изкуствено създадените” блага с максимизиран ефект за потребителя ще почне да се гледа по-толерантно, защото хората променят възгледите си постоянно или поне би трябвало да могат.

Регулиране на конкуренцията – и тук разбира се нещата са доста спорни. Конкуренцията се регулира формално от държавата чрез своите норми и органи. Регулацията би трябвало да бъде справедлива и обективна. Само че как да бъде обективно нещо, когато регулаторите са субекти? Особено в държава като България, която е набедена за най-корумпираната страна в ЕС. Монопола по принцип едва ли е нещо добро, защото забавя развитието на обществото като цяло. Но понякога именно заради съществуването на монопол е възможно да се осъществи огромна крачка напред в технологиите, защото както е известно никой нормален субект не може да търпи дълго монополното положение на някой друг и като не може да търпи прави всичко възможно да намери алтернатива, като понякога случайно, понякога не, чрез тази алтернатива се прави голям скок напред в развитието.

Например в момента има няколко страни(олигопол) в монополно положение като доставчици на петрол за целия свят, включително за България. Въпреки, че цената на петрола се срина с над 70%(към момента 27.12.2008) от най-високите си нива, тя все още е твърде висока и винаги ще бъде твърде висока, колкото и да пада. Това би трябвало да подразни силно всички, които са зависими от петрола и да ги накара да намерят някаква алтернатива, за да избягат от зависимостта. Разбира се това ще доведе до големи промени за монополистите, защото те ще загубят монополното си положение и заради своите егоистични и краткосрочни интереси те са готови да пречат за създаването на алтернатива, за да могат да продължат да са в монополно положение спрямо всички останали. И това е така, въпреки че един голям бум, който ще се предизвика с поява на качествено нова алтернатива на познатите в момента източници на енергия ще дръпне силно напред цялото човечество.

Само че в краткосрочен план никой монополист не иска да си изгуби положението на такъв за някакви по-големи ползи в даден бъдещ период. И тук разбира се се създават предпоставките да се повлиява по всевъзможен начин на регулаторите на конкуренцията. Не само в България, но и по целия свят.

Закони има, много хубаво написани. Доколко са справедливи зависи от гледната точка. Регулатори съгласно тези закони също има. Понякога те си вършат работата добре(като под това се разбира да се спазва закона в интерес на обществото като цяло), но понякога тези регулатори проявяват присъщата им за субектите субективност, повлияни от други групи субекти, които имат интерес правилата да важат. Да важат, но само за някои.

От омагьосания кръг може да се излезе чрез една нова образователна система. Икономическо и юридическо ограмотяване на населението. То да си знае правата и да не позволява на никой да ги нарушава. Максимално опростяване на законодателната система. В противен случай ще си има закони, много хубаво написани(или понякога не чак толкова хубаво написани и с възможност да не се спазват, при това съвсем законно), ще си има създадени регулатори и контрол, които извършват някаква дейност, която да е от полза за обществото, но само на теория и всичко ще си стои както си е било, потребителите ще мрънкат, ще ги е страх да мрънкат, или ще смятат, че е безмислено да мрънкат, защото никой няма да ги чува.

Locations of visitors to this page
Tyxo.bg counter
Site Meter
Google Analytics Alternative
Clicky

Advertisements
Публикувано в Казуси. 2 Коментари »

2 Коментари to “Казус по микроикономика за УНСС”

  1. Съдържание на блога « Alexander Todorov Network Says:

    […] Работни дни през 2013 година в България Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане Данък върху разходите в България Да либерализираме прането Защо данъка върху “представителните разходи” трябва да стане 15% Данък върху лихвите? Хайде данъчната система да е неутрална когато трябва, и да оказва влияние където трябва Фактури – с ДДС и без ДДС, изисквания към фактурата в България Граждански договор със самоосигуряващо се лице (свободна професия) Облагане с патентен данък Работни дни през 2012 година в България Защо се подава данъчна декларация при доход от граждански договори задължително? (по дилемата на затворника) Осигуровки и други данъци на самоосигуряващо се лице (свободна професия) Регулиране на слаба капитализация Регистрация на самоосигуряващо се лице (свободна професия) Здравно осигуряване в България Индекс на Херфиндал-Хиршман (Herfindahl-Hirschman Index – HHI) и принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ За и против добавката за стаж Сключване на трудов договор – документи, правила, процедури Лудостта по лалетата Има ли нужда от поставяне на граници на цената на такситата? Пране на пари и “плоския данък” Защо данъка върху добавената стойност се нарича така? С колко забогатява населението в България в периода 1998-2010? Кредитната карта – кога си струва и кога не Пирамидата на Маслоу, социализъм, демокрация “Амортизация като пречка” или “Хайде разходите за Дълготрайни активи да се признават веднага” Слабите играчи и новите планове на отбора Ускоряване на ученето в екипите Човекът, технологията и музиката Анализ на част от „Посткапиталистическото общество” от Питър Дракър Казус по макроикономика за УНСС Казус по микроикономика за УНСС […]

  2. уеб услуги Says:

    Chudesna statia! Nakara me da se zamislq… Mersi, Georgi, уеб услуги


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: